№ 179
гр. Пазарджик, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Христина Велчева
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20235220200270 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Р. Т., ЕГН ********** против Електронен фиш серия К
№6632539 на ОДМВР, гр. Пазарджик, с който е бил санкциониран за извършено нарушение
по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.2, т.2 от с.з. с глоба в размер
на 50 лева.
Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на критика
досежно процесуално-правната и материално-правната изправност на акта .
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява чрез писмено
становище на упълномощен защитник, съдържащо искане за отмяна на ЕФ и присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
На 04.06.22г., 9.17ч, с преносима система за контрол на скоростта на МПС - ATCC -
ARH CAM S1 било заснето движение в обл. Пазарджик, АМ Тракия , км. 69, с посока –
София, на автомобил с рег. номер *** със скорост 160 км/ч при действащо ограничение за
движение на автомагистрала място до 140 км/ч.
Установен бил ползвателя на автомобила по СРМПС, декларацията на л. 17 по чл. 189,
1
ал.5 от ЗДвП посочил като водач за процесните дата и място – жалбоподателя, за който
извършеното нарушение било повторно, предвид влезлия в сила за същото нарушение ЕФ
№К5179743. С обжалвания ЕФ жалбоподателят е санкциониран за управление на МПС с
превишена скорост - 155 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената скорост )
- нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4 вр .чл. 182, ал.2, т.2 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв.
Атакуваният ЕФ има всички законовоустановени реквизити, като формата и
съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно определените с нормата на чл. 189,
ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити.
По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
От друга страна, единственото определение за електронно изявление е дадено с
разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и електронния подпис -
„Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на
информацията“ . Според чл. 4 - „Автор на електронното изявление е физическото лице,
което в изявлението се сочи като негов извършител”.
Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия ЗЕДЕП и
специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че действително електронния
фиш следва да има свой обявен и известен издател.
От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил автор на
електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП, която регламентира основанията за
неговото издаване и съдържанието му.
Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г. Предвид дефинитивните норми
относно коментираното понятие, задължителното решение съдържа извода, че
„електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП
реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му
и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението.
Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно наличие на
предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че „електронният фиш се издава след
2
протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма
състезателен характер, като изразът "в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл.
189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш
са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето,
посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш
е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се
налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази
своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият
принцип, че административно-наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за
нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва
да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство.„
С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне на технически
средства, които автоматично да записват административни нарушения, но изрично е указал
необходимостта да се извършва по „определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи
технически средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и
гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически
средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на
субективен фактор).“.
В процесния случай скоростта на движение е отчетена от преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номерата и комуникации ;
дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65. Същата е функционирала след включването й от оператор.
Това действие от страна на оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в
съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б.“Б“ на т. 65, §6 Др
на ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към
превозното средство и установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя началото на работния процеси неговия край. Съгласно чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (в сила от 16.01.2018
г.) -за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват
АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология.
Принадлежността на процесното устройство към точно този вид средство за измерване
е призната на база на установената дефиниция и данните в документите на л. 23-25.
Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което
може да се издаде електронен фиш е законодателно призната с новата редакция на чл. 189,
ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата, както всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са били
в сила и са действащи нормативни източници към момента на установяване нарушението.
3
Ползваното средство за процесното измерване на скоростта е напълно автоматично и
независимо от човешка намеса. Единствените действия, които има операторът с уреда е
активирането на бутона за начало на работен режим и първоначалните настройки , които
касаят посоката, в която се движат автомобилите, които ще бъдат контролирани , обхвата на
действие на уреда, които действия са също нормативно регламентирани ( виж чл. 9 от
Наредбата и инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване ). Не е
нормативно установен като реквизит на фиша по чл. 189 ЗДвП липсата на човешкия фактор,
поради което възраженията в този смисъл, обективирани в жалбата ( стр2 от нея, л. 6 по
делото) са неоснователни.
Ето защо няма намеса и липсва субективен фактор към момента на установяване на
нарушението. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни,
за да се материализира информацията на хартиен носител. В резултат на този процес са
изведени и приложени съответните фотоси – л.11 и сл. Всеки съдържа визуализация на
момента на заснемането, който съвпада с момента на отчитане на скоростта и представя
автомобила в близък план, така че от самия фотос да се обективира регистрационния му
номер достатъчно ясно ( последното изискване е също на производителя в инструкцията и
при липса на възможност за разчитане на регистрационния номер поради повреда или
замърсяване системата се отчита резултат).
Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата за
видеонаблюдение в карето под единия фотос л. 13 са разположени относимите към
нарушението параметри . Част от тях са: посоката, обхвата на действие и режима, както и
ограничението на скоростта, спрямо което се осъществява са по предварително зададени
параметри от оператора със системата. Останалите ( виж и приложените към ЕФ)
отразяват генерирани от сателитните връзки данни - дата и час, местоположение ,
ограничение на скоростта за населено място и конкретно отстояние на уреда от
автомобила към момента на отчитане на скоростта ,налично ограничение . Налични по
делото са правно-релевантните данни, че процесният автомобил е регистриран поради
движението си със скорост от 160 км/ч ( при предвидена и от производителя на
измервателния уред като компонент в системата възможна грешка до 3% и тя е редуцирана
до 155 км/ч с издадения ЕФ), датата и часа на отчитането ( които са възприети за време на
нарушението), местоположението и посоката, към която е насочен измервателния уред (
съвпадаща с посоката на движение на заснетия автомобил).
В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй като данните в
ЕФ са възпроизведени от приложените като веществено доказателствено средство( виж към
ЕФ и чл. 189, ал.15 ЗДвП ) - фотоси , отразяващи конкретните визирани горе параметри.
Самото изображение ясно илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното
платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването, дори рег. номер и
марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.
Несъмнено е, че заснемането е станало с мобилно автоматизирано техническо средство
(л. 10) , поставено извън позиционирания патрулен автомобил.
4
Налице е попълнен от служителя на СПП ОД МВР Пазарджик - оператор със
системата протокол по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/ 15 г. ( виж на л. 9) , тоест спазено е
и изискването на ал. 3 на чл. 10. Протоколът е от датата на нарушението, чиито час попада в
периода от време, през който автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в
работен режим по зададените параметри ( виж в протокола). В протокола надлежно са
отразени: „ режим на измерване“ – „С“ – тоест устройството е било стационарно ;
въведеното ( не с пътен знак) ограничение на скоростта 140 км/ч, мястото на контрола с
конкретния км на посочения път, времето на контрол и всички други, относими към
процесното измерване задължителни параметри. Съвсем ясно и конкретно е обозначено
мястото на контрол – АМ Тракия, км 69, отразена е и посоката на движение на
контролираните автомобили, начално и край като време на работа на АТСС, броя на
установените с нея нарушения, дата и служител на приемане на протокола, регистрацията
му ( горния десен ъгъл) .
Използването на заснемащото техническо средство, регистриращо извършени
нарушения от процесния вид, е станало по нормативно определена процедура, при спазване
на нормативно поставените изисквания и технически инструкции на производителя на
измервателния уред. Пътният участък, който е бил обхванат от процесния вид контрол няма
данни да е бил обозначен по смисъла на чл. 7, ал.1 от Наредба 8121з-532/12,05,15г , но с
оглед изменението на чл. 165, ал.2,т.8 от ЗДвП в сила от 08,07,17г. не се изисква
поставяне на пътен знак „Е24“.
Предвид горното обсъждане следва извода, че данните от ползвания измервателен уред
са достоверни. Годността му за достоверно отмерване е гарантирана от удостоверението за
одобрен тип средство за измерване, дадено при първоначалното сертифициране ( л. 23 и чл.
4, ал.2 от Наредба 8121з-532/12,05,15г) и последващата периодична проверка - л. 24-25 и
чл. 4, ал.3 от Наредба 8121з-532/12,05,15г).
Собственикът на процесното МПС бил установен по данните за
регистрация – виж СРМПС ( л. 8). Според този документ, собственик е лице,
което с декларацията по чл. 189, ал.5 от ЗДВП – на л. 17 , е посочило, че
водач на автомобила на процесните дата и и място по фиша е бил
жалбоподателя. В изпълнение на процедурата по посочената норма,
издаденият ЕФ на собственика бил анулиран и издаден фиш на посочения от
него водач – жалбоподателя, възприет правилно с процесния ЕФ като субект
на процесната отговорност.
Последният неоснователно се укорява, че в него липсвало посочено
дали нарушението е извършено в населено или извъннаселено място (стр.2 от
жалбата), доколкото такова „уточнение“ не е нормативноустановен реквизит,
а и от посоченото местоизвършване АМ Тракия – става несъмнено ясно.
5
Посочената във фиша като „установена скорост“ ( виж възраженията в
жалбата) е след приспадната допустима грешка от 3%, както се сочи в
горната словесна част на фиша. Установената реална скорост на движение е (
както се поскочи) 160 км/ч, както е видно на фотоса на л. 13 ( виж словната
част с установени величини под самата снимка) . Така, при налично
технологично допустимо отклонение в измерването от 3% , се приема като
установена скорост стойността след приспадане на допустимата грешка и
затова „установена скорост“ по фиша е 155 км/ч , а превишението е 15 км/ч
спрямо максимално позволената за АМ – 140 км/ч.
Неоснователно се възразява с жалбата, че липсвало конкретно посочване
в коя хипотеза е ангажирана отговорността за възприетото повторно
нарушение. На първо място, в обстоятелствата по извършване на
нарушението изрично се сочи, че то е при условията на повторност – в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ с.К 5179743.
В обжалвания ЕФ е правилно посочена нарушената норма и тя е по чл. 21,
ал.1 ЗДвП, но като основание за налагане на глобата е посочен само чл. 189,
ал.4, предвиждаща издаването на фиша. Не се сочи санкционната норма по
чл. 182, ал.4 от ЗДвП , която се отнася до случаите на повторност, но този
пропуск не засяга процесуалната изправност на санкционния акт. Първо –
защото санкционната норма не е сред задължителните реквизити на фиша,
установени именно с чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Второ – посочена е нормата на чл.
182, ал.2, т.2 от ЗДвП – приложима, предвид възприетото превишение от 15
км/ч. и установяваща глоба в размер на 50 лева. Тоест – въпреки,у че
нарушението е повторно по смисъла на §6т.33 от ДР на ЗДвП ( ЕФ с.К
5179743 , влязъл в сила на 27.12.21г за нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП –
виж на л. 21, 22, справка на л. 26, гърба) и с оглед основанието чл. 182, ал-
.2,т.2 ЗДвП и предвид размера на наложената глоба – 50 лева , извършителят
не е санкциониран за повторно нарушение ( което съгласно ал. п4 на чл. 182,
ал.1 т.1 от ЗДвП би била 100 лева) . Това е изцяло в негов интерес и е без
значение причината за този пропуск от страна на наказващия орган, който не
засяга процесуалната изрядност на акта.
Изводите за законосъобразност на ЕФ обосновават решението за потвърждаването му,
поради което основателна, съгласно чл. 63, ал.4 вр. чл. 143 АПК вр. чл. 78 ГПК, е и
претенцията за разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът му се определя с
оглед проведеното едно с.з. и обема на относимия доказателствен материал, както и
6
фактическата и правна сложност на делото - на 80 лева, които се възлагат в тежест на
жалбоподателя и в полза на ОД МВР Пазарджик (виж становището).
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №6632539 на ОДМВР, гр. Пазарджик, с
който Д. Р. Т. от гр. П., ЕГН ********** е бил санкционирана с глоба в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Д. Р. Т., с ЕГН **********, да заплати на ОД МВР Пазарджик на сума в
размер на 80 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-
дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7