ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 201
гр. Велико Търново, 02.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на втори
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно частно гражданско
дело № 20224100500122 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл.130 ГПК.
Предмет на подадената от Н. СТ. Г. с ЕГН ********** и от Н. ХР. Г. с ЕГН
**********, чрез пълномощника им адв. Г.Н., частна жалба, е Определение
№ 236/08.02.2022г. по гр.д. № 292/2022г. по описа на РС - Велико Търново, с
което първоинстанционният съд е върнал подадената от Н. СТ. Г. с ЕГН
********** и от Н. ХР. Г. с ЕГН **********, искова молба като процесуално
недопустима и е прекратил производството по гр.д. № 292/2022г. по описа на
РС - Велико Търново.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, частна жалба се отправя
искане за отмяна, като неправилно на Определение № 236/08.02.2022г. по
гр.д. № 292/2022г. по описа на РС - Велико Търново, и връщане на така
подадената искова молба за продължаване на съдопроизводствените действия
от първоинстанционния съд.
По така изложените в частната жалба твърдения, съобразно с преценката на
фактите и обстоятелствата и приложимата нормативна уредба, настоящият
съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подадената частна жалба е срещу акт, попадащ в приложното поле на чл.
274, ал.1, т.2 във вр. с чл.130 ГПК, а именно определение, за което е изрично
предвидено, че се обжалва от лицата, имащи правен интерес, с частна жалба,
по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Частната жалба е подадена в законоустановения
срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК, от пълномощник на лице, на което
принадлежи правото на обжалване, тъй като е страна по делото/ чл.26, ал.1,
вр. с чл.127, ал.1, т.2, вр. с чл. 32, т.1 ГПК/, поради което е процесуално
допустима. Не са налице и други абсолютни и/ или относителни отрицателни
процесуални предпоставки, обуславящи недопустимост на жалбата.
Последната отговаря и на изискванията за редовност по съдържание и
1
приложения, установени с нормите на чл.260 и чл. 261 ГПК.
На основание чл. 279 вр. чл. 273 вр. чл.130 ГПК, в отклонение от общите
правила, препис от подадената частна жалба за връчване на насрещната
страна не се изпраща.
Съобразно с установените правомощия на настоящата съдебна инстанция,
установени в чл.278 ГПК, съдът намира, че няма необходимост от
разглеждане на процесната частна жалба в открито съдебно заседание, поради
което ще се произнесе в закрито заседание, по същество на жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че така подадената частна жалба е
основателна и следва да бъде уважена, а постановеният първоинстанционен
акт - отменен като неправилен.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от Н. СТ. Г. с
ЕГН ********** и от Н. ХР. Г. с ЕГН **********. С подадената искова
молба, ищците отправят искане към съда за установяване със сила на
пресъдено нещо, че извършеният от страна на техния покоен син, акт на
припознаване, е нищожен на посочените в исковата молба основания, като
правоотношение между двете лица /припознаващ и припознат/ въобще не е
съществувало, респ. не са се породили правните последици, който възникват
по повод на припознаването, а именно наличието на наследствено
правоотношение, което пряко рефлектира в правната сфера на ищците и
обуславя техния правен интерес от водене на настоящото производство.
С обжалваното определение, предмет на настоящото производство,
първоинстанционният съд е приел, че се касае за оспорване на осъщественото
от страна на сина на ищците припознаване по реда на чл.66 СК, като е счел,
че така предявените искови претенции се явяват недопустими, а у ищците
липсва активна процесуална легитимация, тъй като не са сред изрично
посочените в чл.66 и сл. СК, лица, за които законодателят е предвидил
правната възможност да оспорят акта на припознаване. Първоинстанционният
съд е приел, че в настоящата хипотеза неприложими се явяват така
посочените основания, на които се позовават ищците в твърденията си
относно нищожността на припознаването. Счел е също, че на основание
чл.124, ал.4 ГПК, така предявената искова претенция се явява недопустима,
тъй като предявяването на иск за установяването на факти с правно значение
е допустимо, когато е изрично предвидено.
Настоящата съдебна инстанция намира, че съображенията на
първоинстанционния съд са неправилни. Ищците са поискали от съда да
прогласи нищожността на осъществения акт на припознаване от страна на
техния покоен син, както и установяването със сила на пресъдено нещо, че на
основание нищожността на този акт, не са се породили правните последици,
които законът свързва с осъществяването му /валидно възникнало и
съществуващо наследствено правоотношение/. По своята правна същност
това не представлява оспорване на припознаването по смисъла, които
законодателят е вложил в разпоредбата на чл.66 и сл. СК. Предмет на
производството е волеизявлението на техния син, което ищците твърдят, че
не е породило правните си последици, т.е. че между него като припознаващ и
2
лицето, което той е припознал като негово дете, не е възникнало
правоотношение, поради посочените конкретни пороци /основания за
нищожност по ЗЗД/, поради това на общо основание намират приложение
общите правила на гражданското законодателство. В настоящата хипотеза
страните притежават правен интерес и активна процесуална легитимация, тъй
като установяването със сила на пресъдено нещо на липсата или наличието на
възникнало такова правоотношение, се отразява пряко в тяхната лична и
имуществена сфера, поради това, че от факта на припознаването възникват
различни правни последици, които я засягат. Макар и несъмнено
припознаването на представлява по своята правна същност юридически факт
с правно значение, предявената искова претенция е за установяването със
сила на пресъдено нещо, че наследствено правоотношение на основание акт
на припознаване не е възникнало въобще, поради нищожността на
волеизявлението за припознаване на сочените основания. Поради това за
настоящата съдебна инстанция се формира единствено обоснования правен
извод, че не се касае за искова претенция по чл.124, ал.4 ГПК, а за
установителен иск за правоотношение по см. на чл.124, ал.1 ГПК, което е
допълнителен аргумент в полза на становището за допустимостта на
производството.
Предвид горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло като неправилно Определение № 236/08.02.2022г. по гр.д.
№ 292/2022г. по описа на РС - Велико Търново, с което първоинстанционният
съд е върнал подадената от Н. СТ. Г. с ЕГН ********** и от Н. ХР. Г. с ЕГН
**********, искова молба като процесуално недопустима и е прекратил
производството по гр.д. № 292/2022г. по описа на РС - Велико Търново.
ВРЪЩА на компетентния първоинстанционен съд, на основание чл.278, ал.2
и ал.3 ГПК, подадената от Н. СТ. Г. с ЕГН ********** и от Н. ХР. Г. с ЕГН
**********, искова молба, за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3