Решение по дело №1994/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260547
Дата: 11 декември 2020 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия: Радостина Стаматова Методиева
Дело: 20203110201994
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

   ………../……………..…,    гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1994 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Алтерон“ АДСЦИ ЕИК *********, със седалище в гр.Варна, подадена чрез адв. К.Г. от САК, против НП № Р-10-179 от 22.04.2020год. на председателя на КФН, с което на ЮЛ е наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 10 000лв. на основание чл.31, т.2 вр. ал.1, т.2 от ЗДСИЦ за нарушаване нормата на чл. 4, ал.2 от ЗДСИЦ.

В жалбата си въззивникът е изложил съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП поради нарушение на материалния закон като счита, че същото е и необосновано. Моли НП да бъде отменено изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, а в условията на евентуалност отправя искане за намаляване размера на наложеното наказание под предвидения в закона минимален размер.

В съдебно заседание процес. представител на въззивното дружество поддържа жалбата, а във фазата по същество пледира за отмяна на НП на основанията изложени в жалбата. Счита, че нарушение не е извършено, тъй като дружеството имало право да сключва сделки, които били свързани със сделките по предмета му на дейност. Отделно от това твърди, че процесната сделка не била сключена по занятие. Прави искане за присъждане на направените в производството разноски като представя и списък на същите.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество пледира за потвърждаване на НП като изразява становище, че същото е издадено при спазване на процес. правила и и излага аргументи в подкрепа на неговата законосъобразност. Прави искане за присъждане на направените в производството разноски като представя и списък на същите.

ВРП, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 213-ДСИЦ от 25.02.2009 г. на КФН на „Алтерон" АДСИЦ бил издаден лиценз за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел (ДСИЦ), което инвестира паричните средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти (секюритизация на недвижими имоти).

Със заповед № з-323/24.09.2019год. зам. председателят на КФН ръководещ управление „надзор на инвестиционната дейност“ било възложено извършването на проверка на въззивното дружество и на обслужващото дейността му друго дружество, с оглед спазване на изискванията на ЗДСИЦ, ЗППЦК и нормативните актове по прилагането. Със заповедта били определени и лицата които следва да извършат проверката като едно от тях било св. Юлияна Н..

За целите на проверката от въззивното дружество били изискани редица документи, които били предоставени на проверяващите с приемо-предавателен протокол от 29.09.2019год.

В хода на проверката, въз основа на представените от въззивника документи, проверяващите установили следното:

На 28.12.2018г. Съветът на директорите на „Алтерон“ АДСЦИ приел решение за сключване на договор за покупко-продажба на вземане (цесия) с „Индъстри дивелъпмънт холдинг" АД, съгласно който договор „Алтерон" АДСИЦ ще придобие от „Индъстри дивелъпмънт холдинг" АД, ЕИК *********, вземане срещу „Нипет" ЕАД, ЕИК *********, на цена в размер на 4 500 000лв.. Съгласно решението продажната цена се заплаща от „Алтерон" АДСИЦ на датата на подписване на договора, като плащането ще се счита за надлежно извършено и в случай на прихващане на насрещни задължения, като в този случай страните подписват двустранен протокол за извършеното прихващане.

На същата дата СД на „Алтерон" АДСИЦ взел решение за сключване на договор за подчинен срочен дълг, съгласно който „Алтерон" АДСИЦ ще получи от „Индъстри дивелъпмънт холдинг" АД сума в размер на 4 500 000 лв., със срок на погасяване до 31.12.2027 г. и годишен лихвен процент в размер на 1,8 % върху дължимата сума. Съгласно решението дължимата лихва се капитализира на годишна база.

На 31.12.2018г. в гр. Варна бил сключен договор за покупко-продажба на вземане (цесия), съгласно който „Индъстри дивелъпмънт холдинг" АД (цедент) прехвърля на „Алтерон" АДСИЦ (цесионер) вземане срещу „Нипет" ЕАД за цена в размер на 4 500 000лв.. Вземането от „Нипет" ЕАД произтичало от Договор за банков инвестиционен кредит № 223-059/11.07.2008 г., сключен с „Уникредит Булбанк" АД, и анекси към него, по силата на който „Нипет" ЕАД е кредитополучател, а „СП Кънстракшън" ЕООД (в несъстоятелност и с предишно наименование „СП Консулт" ЕООД) и Светозар Петков Савев били солидарни длъжници. Към 31.08.2016 г. размерът на вземането по този договор за кредит възлизал на 5 356 533 евро. Вземането срещу „Нипет" ЕАД произтичало и от вземане по Договор за банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под формата на финансови сделки № 223-184/09.06.2010 г. и Анекс към него, сключен с „Уникредит Булбанк" АД. Към 31.08.2016 г. размерът на вземането по този договор е 253 113 евро.

Към датата на сключване на договора за цесия размерът на цедираното вземане бил 13 343 658.39 лв. Вземането било обезпечено с договорна ипотека върху право на строеж върху урегулиран поземлен имот (УПИ), собственост на длъжника „Нипет" ЕАД, и договор за особен залог върху вземане.

На 31.12.2018г. в гр. Варна бил сключен и договор за подчинен срочен дълг, съгласно който „Индъстри дивелъпмънт холдинг" АД предоставяло на „Алтерон" АДСИЦ подчинен срочен дълг в размер на 4 500 000 лв., която сума следвало да бъде предоставена чрез договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 31.12.2018 г. и протоколи за прихващане на насрещни вземания. Подчиненият срочен дълг се предоставял наведнъж на „Алтерон" АДСИЦ, но не по-късно от 31.12.2018 г. За получения подчинен срочен дълг „Алтерон" АДСИЦ дължи лихва в размер на 1,8 % на годишна база. Съгласно условията на договора за подчинен срочен дълг дългът следвало да бъде изплатен наведнъж или на части до 31.12.2027 г. Лихвата се погасявала наведнъж, като тя се капитализирала на годишна база. В договора било предвидено, че „Индъстри дивелъпмънт холдинг" АД няма право да обявява дължимата сума за предсрочно изискуема.

Сделките за придобиване на вземането от „Алтерон" АДСИЦ и за осигуряване на средства за придобиване на вземането от „Индъстри дивелъпмънт холдинг" АД били отразени в одитирания годишен финансов отчет (ГФО) на „Алтерон" АДСИЦ за 2018 г. по следния начин:

Подчиненият срочен дълг на „Алтерон" АДСИЦ към „Индъстри дивелъпмънт холдинг" АД в размер на 4 500 хил. лв. бил представен като собствен капитал по статия „Други резерви" (отчет за финансовото състояние към 31.12.2018 г. /стр.1/. В пояснителна бележка 10.2 (стр. 19) към ГФО за 2018 г. било посочено, че „През 2018 г. основният акционер Индъстри Дивелъпмънт Холдинг АД, бил направил увеличение на капиталовата база на Дружеството под формата на допълнителни вноски и формиране на допълнителни резерви в размер на 4 500 хил. лв. Допълнителните вноски били с дългосрочен характер и с фиксиран лихвен процент при пазарни условия. Погасяване ще се извършва съобразно финансовия резултат и финансовата възможност на дружеството и Индъстри Дивелъпмънт Холдинг АД няма право да обявява дължимата сума за предсрочно изискуема при никакви обстоятелства".

Сделката по придобиване на вземането от „Нипет" ЕАД била отразена в пояснителна бележка 19.1 „Сделки със собственици" (стр. 24) през 2018 г., като била посочена сума в размер на 4 500 хил. лв., свързана с „Покупка на вземания (цесии) ".

Горепосочените сделки, с които „Алтерон" АДСИЦ е придобило от „Индъстри дивелъпмънт холдинг" АД вземане в размер на 4 500 000 лв. и е формирало задължение на същата стойност към „Индъстри дивелъпмънт холдинг" АД, били отразени и в одитирания консолидиран ГФО на „Алтерон" АДСИЦ за 2018 г. (консолидиран отчет за финансовото състояние към 31.12.2018 г. (стр.1), пояснителна бележка 8 (стр. 20), пояснителна бележка 11.2 (стр. 21), пояснителна бележка 20.1 (стр. 26).

В хода на проверката били изискани допълнителни писмени обяснения от представляващия „Алтерон" АДСИЦ във връзка с придобитото вземане от „Индъстри дивелъпмънт холдинг" АД.

Такива постъпили като в същите било заявено, че „Цедираното вземане в размер на 4 500 хил. представляващо вземане на групата от „Нипет" ЕАД, било обезпечено с договорна ипотека, а причините за придобиване на вземането били свързани с изпълнение на инвестиционно намерение за придобиване на описаното обезпечението и впоследствие реализиране на придобитото право на строеж чрез строителство на офисна сграда.

Изискани били и обяснения от членовете на СД на „Алтерон" АДСИЦ, обосноваващи сключването на договори за придобиване и прехвърляне на вземания. С писмо, вх. № РГ-05-1440-11 от 30.10.2019 г., членовете на СД на „Алтерон" АДСИЦ посочили, че сключеният на 31.12.2018 г. договор за цесия между „Алтерон" АДСИЦ и мажоритарния собственик („Индъстри дивелъпмънт холдинг" АД) бил с цел придобиване на право на строеж върху УПИ в гр. София.

При тези факти Св. Н. приела, че въззивното дружество е извършило дейност, която е извън обхвата на издадения от КФН лиценз за секюритизация на недвижими имоти, тъй като извършената сделка по покупко-продажба на вземане била извън обхвана на сделките, включени в специалния предмет на дейност на „Алтерон“ АДСИЦ и не била пряко свързана със сделките попадащи в предмета му на дейност. Преценила, че със сключването на 31.12.208год. в гр.Варна на договор за цесия, въззивното дружество е извършило нарушение на чл. 4, ал.2 от ЗДСИЦ и на 16.12.2019г. съставила срещу въззивното дружество АУАН  за това нарушение. АУАН бил връчен на упълномощен представител на въззивното дружество, който го подписал без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмено възражение срещу съставения АУАН не било подадено.

На 22.04.2020год. председателят на Комисията за финансов надзор издал обжалваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 4, ал.2 от ЗДСИЦ и на основание чл. 1, ал.2 вр. ал.1, т.2 от същия закон му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 10000лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както гласни (показанията на св. Н.), така и писмените такива приложени към АНП (Заповед № 3-83 от 22.03.2019 г. на председателя на КФН; Заповед № 3-323 от 24.09.2019 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност"; Протокол от проведено на 28.12.2018 г. заседание на Съвета на директорите (СД) на „Алтерон" АДСИЦ, представен с приемо-предавателен протокол от 26.09.2019 г.; Договор за цесия от 31.12.2018 г. между „Алтерон" АДСИЦ и „Индъстри дивелъпмънт холдинг" АД, представен с приемо-предавателен протокол от 26.09.2019 г.; Договор за подчинен срочен дълг от 31.12.2018 г. между „Алтерон" АДСИЦ и „Индъстри дивелъпмънт холдинг" АД, представен с приемо-предавателен протокол от 26.09.2019 г.; Одитиран ГФО на „Алтерон" АДСИЦ за 2018 г.-стр. 1 (отчет за финансовото състояние към 31.12.2018 г.), стр. 19 (пояснителна бележка 10.2), стр. 24 (пояснителна бележка 19.1); Одитиран консолидиран ГФО на „Алтерон" АДСИЦ за 2018 г.-стр. 1 (консолидиран отчет за финансовото състояние към 31.12.2018 г.), стр. 20 (пояснителна бележка 8), стр. 21 (пояснителна бележка 11.2) и стр. 26 (пояснителна бележка 20.1); Писмено искане от „Алтерон" АДСИЦ от 26.09.2019 г.; Писмо, вх. № РГ-05-1440-9 от 08.10.2019 г., с писмени обяснения; Писмо, изх. № РГ-05-1440-11 от 18.10.2019 г.; Писмо, вх. № РГ-05-1440-11 от 30.10.2019 г., с представени писмени обяснения), и представения в съдебно заседание от въззиваемата страна Договор за цесия сключен между „Алтерон“ АДСИЦ като цедент и „Спърс“ ЕООД като цесионер, като всички изброени доказателства се кредитират от съда изцяло като обективни и достоверни и преценени поотделно и в своята в съвкупност не навеждат на различни правни изводи.

 

От правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

При извършена служебна проверка по законосъобразността на проведеното адм. наказателно производство съдът констатира, че в хода на същото не са били допуснати съществени нарушения на процес. правила. АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. В обстоятелствените части се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението за което е повдигнато обвинение от обективна страна. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, нарушената законова норма и обстоятелствата при които е извършено нарушението. Последното е правилно индивидуализирано от фактическа и правна страна. В контекста на горното съдът не споделя наведеното във въззивната жалба възражение за допуснати съществени нарушения на процес. правила изразяващи се в нарушаване нормите на ч. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Отделен е въпроса, че в случая възражението касае неизясняване на обстоятелства свързани с вината (субективната страна) което в случая е абсолютно ирелевантно доколкото е ангажирана обективната, безвиновна отговорност на ЮЛ и въпроса за вината изобщо не стои. В горната насока е налице достатъчно константна и изобилна съдебна практика. Последното съдът намира изрично да отбележи с оглед развитото в жалбата становище, че и в тези случаи (когато се налага санкция в хипотезата на чл. 83 от ЗАНН) следвало да се изследва въпроса за вината (субективната страна на нарушението).

Съгласно на чл. 4, ал. 1 ЗДСИЦ дружеството със специална инвестиционна цел може да извършва следните сделки: 1. набиране на средства чрез издаване на ценни книжа; 2. покупка на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения, с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем, лизинг или аренда и продажбата им, или покупко-продажба на вземания. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗДСИЦ забранява дружеството със специална инвестиционна цел да извършва други търговски сделки извън посочените в ал. 1 и пряко свързаните с тяхното осъществяване, освен ако са позволени от този закон. В чл. 4, ал. 6 ЗДСИС е регламентирано задължение за дружествата със специална инвестиционна цел да секюритизират или само недвижими имоти, или само вземания.

В случая въззивното дружество разполага с лиценз за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел (ДСИЦ), което инвестира паричните средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти (секюритизация на недвижими имоти), поради което и сключвайки на 31.12.2018год. договор за цесия с „Индъстри дивелъпмънт холдинг" АД (цедент) е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 4, ал. 2 от ЗДСИЦ. В контекста на горното правилно е била ангажирана отговорността на „Алтерон“ АДСИЦ за извършено нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗДСИЦ.

 

Съдът не споделя изложеното в жалбата становище, че в случая извършената сделка (цесията) била пряко свързана с осъществяваната от въззивника дейност, тъй като била пряко свързана с придобиване на право на строеж.

Безспорно видно от приложения  към АНП договор за цесия сключен между „Индъстри дивелъпмънт холдинг“ АД като цедент и въззивното дружество като цесионер, цедентът прехвърля на въззивното дружество вземане обезпечено с договорна ипотека – право на строеж върху УПИ ***** Фактът обаче, че взимането е обезпечено с ипотека няма как да формира извод, че сделката (цесията) е пряко свързана с дейността на дружеството (свързана била с осъществяване на сделка по придобиване на ипотекирания имот) най-малкото поради правната същност на ипотеката – тя обезпечава парично вземане и дава право на ипотекарния кредитор да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той. Отделен е въпроса, че видно от представения от страна на въззиваемата страна договор за цесия сключен между въззивното дружество като цедент и „Спърс“ ЕООД като цесионер, въззивникът веднага след придобиване на вземането (обезпечено с ипотека) по договора предмет на настоящото производство, го е прехвърлил на друго лице, което в още по-голяма степен подкрепя извода, че сделката предмет на настоящото производство не е пряко свързана с дейността на въззивника съобразно предоставения му лиценз. Що се касае до изразеното в пледоарията по същество от защитата становище, че нарушение нямало и защото в случая сделката по цесията не била извършена по занятие, то също не се споделя от съда, тъй като за ангажиране на адм. наказателна отговорност в специалния закон не се предвижда сделките в нарушение на чл.4, ал.2 да са извършвани по занятие. Напротив посочената по-горе норма вменява забрана за извършване на такива сделки като цяло - без значение една, две или повече.

Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Самото нарушение е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на каквито и да било последици, за да се приеме, че тяхната липса води до извод за ниска степен на обществена опасност.

Правилно на дружеството е била наложена санкция на основание чл. 31, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДСИЦ, тъй като именно в тази норма е предвидено наказание за юридическо лице, което е извършило нарушение на чл. 4 от ЗДСИЦ.

В случая АНО е наложил на въззивника адм. наказание "имуществена санкция" в минималния предвиден в закона размер от 10 000 лв., като е съобразил всички обстоятелства, визирани в чл. 27 от ЗАНН и е изложил съображенията си в наказателното постановление.

Що се касае да направеното в жалбата алтернативно искане за намаляване размера на санкция под предвидения в закона минимален размер, съдът намира за нужно да отбележи, че такава законова възможност не е налице. Напротив налице е законова забрана в тази насока регламентирана в нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва на КФН да се присъди юрисконсултско възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет на НБПП и като взе предвид че за защита по дела по ЗАНН в  Наредбата за заплащане на правната помощ - чл. 27 "е" се предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120 лв., както и това, че в случая се касае за дело с немалка фактическа и правна сложност прецени, че следва да присъди на КФН юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Що се касае до посочената в списъка за разноски представен от ю.к. Гьорчев сума в размер на 406лв. – разноски за самолетен превоз на същия и на Ю.Н. съдът счете, че разноски в такъв размер не следва да бъдат присъждани доколкото доказателства, че такива разноски са били направени от въззиваемата страна КФН не са налице.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-179 от 22.04.2020год. на председателя на КФН, с което на „Алтерон“ АДСЦИ ЕИК ********* със седалище в гр.Варна, на основание чл. 31, ал.3, т.2 вр. ал.1, т.2 от ЗДСИЦ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000лв. за нарушаване нормата на чл. 4, ал.2 от същия закон.

ОСЪЖДА Алтерон“ АДСЦИ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Доктор Железкова“ №3, да заплати на Комисия за финансов надзор сума в размер на 100лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: