О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер IV - 1705 град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
четвърти въззивен състав
На седемнадесети септември, две
хиляди и деветнадесета година
в закрито
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
ДИАНА АСЕНИКОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
ПЕНЕВА
частно гражданско
дело номер 1326 по описа за 2019 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на
чл.423 ГПК. Образувано е по повод възражение по чл.423 ГПК на „Алба Бетон“ ООД с ЕИК *********,
против Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.2590/2019
г. по описа на БРС.
Длъжникът твърди, че на 17.07.2019 г. е получил покана за доброволно
изпълнение по изп.дело №975/2019 г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, от която
покана е узнал, че против дружеството е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, а след като против заповедта в законовия срок не е било
депозирано възражение – на основание на заповедта е бил издаден и изпълнителен
лист и е било образувано изпълнително производство. Твърди се, че са налице
основанията по чл.423 от ГПК за депозиране на настоящото възражение, тъй като
са неправилни изводите на заповедния съд за редовно връчване на заповедта за
изпълнение по реда на л.47 от ГПК. Твърди се, че дружеството притежава офис на
посочения в ТР адрес на управление, който офис е надлежно обозначен, същият е
офис и на друго търговско дружество, там редовно се получават книжа,
вкл.съдебни, там се помещава и счетоводството на дружеството, и няма как при
посещението на служителя за връчване на съобщение по частното гражданско дело,
на адреса да не е открит представител на дружеството в рамките на работното
време, на когото да се връчат книжата. Заявява се, че сумата по заповедта за
изпълнение не се дължи от дружеството, тъй като е била изплатена на заявителя
предварително, което ще се установи в исковото производство.
Възражението съдържа и възражение на длъжника против издадената заповед за
изпълнение, както и искане за спиране на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК.
Преписи от възражението и жалбата
са връчени на насрещната страна С.М.К.. В срок е подаден писмени отговор. Според
кредитора, възражението е неоснователно. Видно от съобщението, връчителят е
посетил адреса на управление трикратно и е залепил уведомление. В 14-дневен
срок длъжникът не се е явил да получи книжата. Оспорват се твърденията на
длъжника, че на адреса има функциониращ офис и служители, както и обозначения
за дружеството. Този адрес е такъв на управление и на други дружества, но е
обозначено само „Билдинг – Зах“ – ЕООД. Направени са доказателствени искания –
за разпит на свидетели и са приложени писмени доказателства, в т.ч. снимки, за
които се твърди че са на адреса на управление на дружеството.
Бургаският окръжен съд, за да се
произнесе по постъпилото възражение по чл.423 ГПК, взе предвид следното:
На 26.03.19г., С.М.К., чрез адв.Р.П.,
е депозирала заявление по чл.410 ГПК, за издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника „Алба Бетон“ – ООД, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Шейново“, №60.
На 27.03.2019г. е издадена Заповед
за изпълнение №1386. Същата е изпратена за връчване на длъжника на посочения
адрес на управление. Видно от отбелязването, извършено от връчителя
Ин.Николова, адреса е посетен на 02.04., 15.04., 20.04. и на 03.04. 2019г. и на
последната дата е залепено уведомление на вратата на входа. Служителят е
констатирал, че на посочения адрес няма офис и служители, на които да се връчи
съобщението. С Разпореждане от 20.05.19г., съдията – докладчик е констатирал
редовност на връчването на 18.05.19г., на осн. чл.50, ал.4 ГПК.
На 06.06.19г. е издаден
изпълнителен лист.
Не се спори, че пред ЧСИ Таня
Маджарова, с район на действие района на Бургаски окръжен съд, е образувано
изп.д.№975/19г. На длъжника и настоящ жалбоподател на 09.07.19г. е изпратена и
връчена покана за доброволно изпълнение.
На 26.07.19г. е постъпило настоящото
възражение.
Бургаският окръжен съд, при така
установената фактическа обстановка, като взе предвид изложените от молителя
съображения, за липсата на надлежно връчване на заповедта за изпълнение намира,
че подаденото възражение е неоснователно.
Нормата на чл.423 ГПК предвижда ред
за защита на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение в няколко хипотези,
когато той е бил лишен от възможност да оспори вземането, защото: заповедта не
му е била връчена надлежно; не е могъл да узнае своевременно за връчването
поради особени непредвидени обстоятелства; не е могъл да подаде възражение
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее;
заповедта не му е връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България. При наличие на една от тези хипотези,
длъжникът може подаде възражение до въззивния съд, пред който следва да се
докаже наличието на предпоставките по чл.423, ал.1 ГПК. Срокът, в който
възражението може да бъде подадено е едномесечен
срок от узнаването на заповедта.
Съобразно разпоредбата на чл.50,
ал.1 ГПК, мястото на връчване на търговец и на ЮЛ, което е вписано в съответния
регистър, е последния посочен в регистъра адрес. Според нормата на ал.3 и 4,
връчването става в канцеларията на всеки работник или служител, който се
съгласи да приеме съобщението; ако не бъде намерен достъп до канцеларията или
никой не се съгласи да приеме съобщението, връчителят залепва уведомление.
В настоящият случай, длъжностното
лице по връчването е постъпило по горепосочения начин – след като не е
установило съществуването на действащ офис и не е открило обозначителна табела,
същото е извършило залепване на входната врата на адреса. Следователно копие от
заповедта за изпълнение е било връчено на молителя при условията на чл.47,
ал.5, вр. ал.1 ГПК, което съставлява редовно връчване. Ако са верни твърденията
на длъжника, че адресът е активен и там работят служители, то залепеното
уведомление е следвало да бъде забелязано от някого. Молителят, който носи
доказателствената тежест, не ангажира доказателства, опровергаващи официалната
удостоверителна сила на отбелязването, извършено от длъжностното лице, че на
посочения адрес има канцелария/офис и служители на дружеството, които са били
на разположение на датите, на които е отбелязано, че адресът е бил посетен.
Поради това въззивната инстанция
намира, че връчването на заповедта за изпълнение на длъжника е надлежно, същият
е имал възможност да оспори вземането по реда на чл.414 ГПК и не са налице предпоставките
за уважаване на възражението по чл.423 ГПК.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.423,
ал.1 ГПК, Бургаският Окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА възражението по чл.423 ГПК на „Алба Бетон“ ООД с ЕИК *********,
против Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.2590/2019
г. по описа на БРС.
Настоящото определение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.