Решение по дело №865/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 63

 

град Г. О., 02.03.2020 г. година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         районен съд – г. о., девети състав, в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                   

                                                                Председател: ХРИСТО ПОПОВ

 

при секретаря Цветомира Николова и прокурор …., като разгледа докладваното от съдията АНД № 865 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С.С.С., ЕГН: **********, законен представител на „Стойчеви Агро” ООД, с адрес: гр. Д., ул. „***” № 1, вх. Б, ет. 2, ап. 3, е недоволен от издадения против него електронен фиш Серия К № 2193934 на ОД на МВР - В. Т.. Счита същия за незаконосъобразен. Излага подробни доводи в жалбата си. Моли съда да отмени електронния фиш като нищожен, а в условията на евентуалност – като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата ОД на МВР – В. Т., не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема отношение по жалбата.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – Г. О. също не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя, действащ чрез своя защитник, и след като обсъди събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на Закона, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.07.2018 г., в 16,12 ч., на ПП I-4 (В. – С.), км 153+343 в посока гр. В., при ограничение на скоростта от 60 км в час за извън населено място, въведено с пътен знак В-26, с АТС (автоматизирано техническо средство) № 00209D33F1A0, била засечена скоростта на движение на МПС – товарен автомобил „Форд Рейнджър” с рег. № ***. Била отчетена скорост на движение от 84 км/ч (след приспадане на съответния толеранс), при ограничение на скоростта за извън населено място от 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26. Констатирано е превишение от 24 км/ч.

След справка за собствеността на автомобила, от ОД на МВР – В. Т. е издаден електронен фиш серия К № 2193934, в който се установява извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на С.С.С., ЕГН: **********, законен представител на „Стойчеви Агро” ООД е наложена глоба в размер на 100,00 лева. Няма данни С. да е депозирал в ОД на МВР – В. Т. писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

По делото не са налични данни кога електронния фиш е връчен на жалбоподателя. Действително в справката на л. 9 е отразено, че това е станало на 05.11.2019 г., но липсват доказателства (обратна разписка или друг документ, удостоверяващ датата на връчване) дали това е така. По тази причина съдът приема, че жалбоподателят е депозирал жалбата си до съда в законоустановения срок.

По делото е приобщен като доказателство снимков материал на нарушението от автоматизирано техническо средство тип MultaRadar № 00209D33F1A0, в който е отразена измерена скорост от 87 км/ч, при въведено с пътен знак В-26 ограничение от 60 км/ч и констатирано превишение от 27 км/ч (без отчетен толеранс), както и извлечение от регистъра на МПС, воден при ОД на МВР – В. Т., съдържащ данни за собствеността на МПС товарен автомобил „Форд Рейнджър” с рег. № ***.

 От Протокол от проверка № 1-С-ИСИ/16.04.2018 г. от проверката на видео-радарна система MultaRadar SD580 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 се установява, че използваното за установяване на нарушението автоматизирано техническо средство представлява видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения, същото е одобрен тип средство за измерване и към датата на констатираното нарушение е било технически изправно и годно средство за измерване.

         Видно от изисканата схема за вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка на път I-4 (С. – В. Т. – А.) от км 153+000 до км 154+000, актуална към 04.07.2018 г. в посока гр. В., на км 153+300 е поставен пътен знак В-26 с ограничение на скоростта 60 км/ч за извън населено място като мястото на заснемане на нарушението при км 153+343 е означено надлежно с пътен знак Е24 „Контрол с автоматизирани технически средства или системи”, поставен при км 153+200.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити предвидени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, както и срока, сметката и начините за доброволното ѝ плащане. Действително в него не е посочена дата на издаване, но това не е задължителен реквизит на електронния фиш. Следва да се отбележи, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира дата на издаване на ЕФ, име на издателя му и негов подпис.

По отношение на възражението на жалбоподателя, че липсата на дата на издаване води до невъзможност да се констатира правилно ли е приложена разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, с оглед датата на нарушението и датата на връчването, съдът намира следното. Видно от справката на л. 11, фишът е издаден на 31.07.2018 г., т. е. по-малко от месец от датата на нарушението и преди изтичане на 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, броен от заснемането на нарушението. Не е изтекла и регламентираната в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН абсолютна погасителна давност от четири години и половина.

Мястото на нарушението е описано с точност до метър. Съдържащите се в израза „ПП I-4 (С. – В.), км 153^+343м, общ. Л., в посока към гр. В.” данни позволяват еднозначното определяне на мястото, в което се е намирал автомобилът в момента на измерване на скоростта и заснемане на нарушението. В обжалвания електронен фиш са посочени регистрационният номер на заснетия автомобил, максимално разрешената скорост в посочения участък, на който е извършено нарушението, скоростта, с която се е движел заснетият автомобил, както и допуснатото от водача на заснетия автомобил превишение на максимално разрешената скорост. Посочването на изброените данни в обжалвания електронен фиш е достатъчно за изпълнението на изискването на процесуалния закон за описание на нарушението.

От приетата като писмено доказателство схема на хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация на път I-4 в участъка от км 153+000 до км 154+000, в сила към датата на заснемане на нарушението, се установява, че мястото на заснемане на нарушението е било означено надлежно с пътен знак Е-24 „Контрол с автоматизирани технически средства или системи”.

От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р-2687/08.02.2016 г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - В. Т. до директора на дирекцията (л. 14) и от данните на интернет страницата на МВР, общодостъпна на адрес http://www.veliko-tarnovo.mvr.bg/Paten_kontrol/default.htm, се установява, че мястото при км 153+343 на път I-4 е било предварително оповестено като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-радарна система „MultaRadar SD 580” по реда, предвиден в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.

Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.

Анализирайки събраните в хода на административното производство доказателства, настоящият съдебен състав намира, че е установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като нарушението е установено с АТСС, тип радарна видеосистема, при спазване изискванията за инструкцията за експлоатация на техническото средство - при фиксирано превишение на разрешената скорост за извън населено място, въведена с пътен знак В-26, от 24 км/ч. В представената преписка по издаване на обжалвания електронен фиш се съдържат безспорни доказателства, че техническото средство е настроено и работи съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, че АТСС е преминало изискуемата метрологична проверка.

От приетата като доказателство снимка на л. 10, изготвена с автоматизирано техническо средство с № 00209D33F1A0, представляваща по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 04.07.2018 г. в 16,12 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Л., лек автомобил с рег. № *** се е движел със скорост 87 км/ч (без приспаднат толеранс). Видно от приложената схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 153+000 до км 154+000, посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град В. попада в зоната на действие на пътен знак В-26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч.

Скоростта на движение на лекия автомобил е фиксирана с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „MultaRadar SD 580” с № 00209D33F1A0, която е одобрена в съответствие с изискванията на раздел ІІ, глава четвърта от Закона за измерванията от БИМ и е вписана в регистъра за одобрените типове средства за измерване на 08.12.2010 г. и е със срок на валидност до 08.12.2020 г. Видно от представения по делото протокол от проверка № 1-С-ИСИ/16.04.2018 г., издаден от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” към Български институт по метрология, системата е преминала успешно проверка, като е установено съответствие с метрологичните изисквания. Поради това съдът намира, че процесното АТС е било годно към датата на установяване на нарушението – 04.07.2018 г.

Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.

С оглед данните в справката за регистрация на МПС на л. 9 от делото, собственик на заснетия товарен автомобил „Форд Рейнджър” с рег. № *** е „Райфайзен Лизинг България” ООД – клон Д.. Съгласно разпоредбата на  чл. 188, ал. 2 от ЗДвП за нарушение, извършено с моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, по реда на чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП се наказва законният представител на юридическото лице, освен ако той посочи конкретното лице, което е управлявало моторното превозно средство. В настоящия случай като ползвател на процесното МПС в масивите на КАТ е регистрирано дружеството „Стойчеви Агро” ООД, чийто законен представител е именно жалбоподателя. Няма данни същият да е депозирал в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП писмена декларация с данни за друго лице, извършило нарушението.

Отчетен е предвидения за техническото средство максимален толеранс на допустимата грешка при измерване на скоростта +/- 3 км/ч. Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 87 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 84 км/ч е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система „MultaRadar SD 580”. Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай обсъжданото редуциране не води до промяна на правната квалификация на нарушението, тъй като фактически измереното превишение от 87 км/ч и приетото за установено превишение от 84 км/ч попада в хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Ето защо в крайна сметка решението на издателя на фиша да приеме за установена скорост на движение на автомобила с 3 км/ч по-ниска от фактически измерената не се отразява на законосъобразността на електронния фиш.

Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба от 100,00 лв.

Предвид всичко изложено съдът приема, че извършването на нарушението е доказано по несъмнен начин, както и че обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с материалния закон. Поради това обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2193934, издаден от Областна дирекция на МВР - В. Т., с който на С.С.С., ЕГН **********, законен представител на „Стойчеви Агро” ООД, с постоянен адрес:*** и посочен в електронния фиш адрес с. С., ….., за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 100,00 лв. (сто лева) КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - В. Т. в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

 

 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: