№ 102
гр. , 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря И.П.П.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20231860100428
по описа за 2023 година
Производството е първоинстанционно по реда чл.28 от Закона за закрила на детето
/ЗЗДет/.
Производството по делото е образувано по искане на ДСП- гр. ***** за настаняване
на непълнолетните деца З. Р.ов А., ЕГН: ********** и Ц. Р.ов А., ЕГН: ********** в
семейството на роднини- Д. З. А. /леля на децата по майчина линия/ и съжителстващия с нея
С. К. Г., с постоянен и настоящ адрес в с.*****, община *****, ул. „*****“ ***** за срок до
навършване на пълнолетие на децата или до настъпване на обстоятелства, които водят до
промяна на мярката за закрила.
В исковата молба се сочи, че със Заповеди №№ ЗД/Д-СО-ПП-003/18.07.2023г. и
ЗД/Д-СО-ПП-004/18.07.2023г. на Директора на ДСП-***** е предприета мярка за закрила и
са настанени временно по административен ред децата З. Р.ов А. и Ц. Р.ов А. в семейството
на роднини: Д. З. А. и С. К. Г., с адрес: с.*****, ул. „*****“ ***** до произнасяне от съда.
Сочи се, че децата са обект на специална закрила от 20.06.2023г., когато в отдел „Закрила на
детето“ към ДСП-***** е постъпил устен сигнал от С. К. Г., че децата са останали без
родителска грижа и надзор. Сочи се, че децата са родени по време на брака на Л. З. А. и Р.
В. А., които са живели около две години заедно, след което са се разделили и развели през
2008г. Децата са родени по време на брака, но след раздялата на родителите. От ранна
детска възраст децата са отглеждани от баба си по майчина линия – *****, след като майката
ги е оставила на нейните грижи. Бащата не е търсил децата, тъй като твърди, че не е техен
биологичен баща. От около две години децата живеят в с.*****, община ***** в жилището
на Д. А. и С. Г.. Преместили се там, заедно с баба си *****, която обаче починала на
1
08.06.2023г. и грижите за децата били изцяло поети от Д. А. и съжителя й С. Г.. Сочи се, че
незабавно след постъпване на сигналите са проучени възможностите и желанията на
родителите, роднини и близки да се грижат за непълнолетните деца, като от проучването е
видно, че майката Л. А. не живее на настоящия си адрес и няма информация за
местонахождението й, а бащата Р. А. собственоръчно е декларирал, че не желае да бъде
ангажиран с нищо, свързано с двете деца и няма намерение да полага грижи за тях. З. и Ц. не
поддържат връзка с баща си. С майка си контактуват рядко по телефона, но не знаят къде се
намира. Родителите не търсят двете деца и не предоставят средства за издръжката им. Сочи
се, че са идентифицирани роднини, желаещи да полагат грижи за двете деца, като на
06.07.2023г. Д. А. и С. Г. са заявили писмено, че желаят децата да бъдат настанени в
семейството им и са подписали декларации по чл.24, ал.3 ЗЗДет. Непълнолетните деца също
са изявили желание да останат да живеят в дома на леля си Д. А. и С. Г.. Сочи се, че
полаганите за двете деца грижи в момента са адекватни, а за децата е в най-добър техен
интерес да бъдат настанени в дома на своите роднини.
В съдебно заседание вносителят на искането- Директорът на ДСП-*****- г-жа *****,
поддържа молбата за настаняване и иска от съда да постанови решение, с което З. Р.ов А. и
Ц. Р.ов А. да бъдат настанени в семейството на Д. З. А. и С. К. Г.. Представителят на ДСП-
***** заявява, че тези деца се отглеждат на практика от две години от това семейство,
включително и бабата, която ги е отглеждала до преди тези две години. Сочи, че децата се
чувстват много добре там. След като починала бабата на децата, именно Д. и С. съобщили,
че децата са при тях, за да не бъдат изведени. Според директора на ДСП-***** най-добрият
интерес на децата изисква те да бъдат настанени в това семейство- да могат да завършат
средното си образование и да поемат самостоятелно живота си. Сочи, че Д. и С. са силно
мотивирани да се грижат за децата. Счита, че до произнасянето на ***** с решение по
отношение оспорването на бащинството от Р. А., същият следва да поеме отговорността и
задълженията си и да изплаща издръжка на децата, като размерът на издръжката бъде
определен от съда.
От Районна прокуратура- Елин Пелин, ТО-***** не изпращат свой представител в
съдебното заседание и не вземат становище.
Майката на децата – Л. З. А., не е открита. Установено е, че същата е напуснала
пределите на Република България в края на 2022г. и от тогава не се е връщала, като няма и
регистриран адрес в чужбина, поради което не е могла да бъде установена за вземане на
становище по искането.
Бащата на децата- Р. В. А. не се явява в съдебно заседание. Депозирал е писмена
молба, с която уведомява съда, че е депозирал пред ***** иск по чл.62, ал.1 СК, с който
оспорва бащинството по отношение на децата З. Р.ов А. и Ц. Р.ов А. и твърди, че никое от
децата не е негов син и в интерес на децата е да се изясни техният произход и биологични
родители, като не би могъл да изрази конкретно становище относно производството по
чл.28 вр. чл.26 ЗЗДет, освен чисто човешкото му такова, че въпросната процедура охранява
интересите на децата, а настаняването им в семейството на роднини/близки е по правило в
2
техен интерес.
Семейството, в което се иска децата да бъдат настанени- Д. З. А. и С. К. Г., които
също са заинтересована страна по спора, единодушно заявяват, че искат децата да живее при
тях, тъй като имат възможност и желание да ги отглеждат, обичат ги като свои деца и не
биха ги дали на друг, поради което молят да бъдат настанени при тях.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
От представените удостоверения за раждане – дубликат, издадени от община *****
въз основа на Акт за раждане № 91/10.11.2006г. на З. Р.ов А. и Акт за раждане № 70 от
13.10.2008г. на Ц. Р.ов А., се установява, че З. е роден на 07.11.2006г., а Ц.- на 11.10.2008г.
от майка Л. З. А., а като техен баща е записан Р. В. А..
Представено е към исковата молба Решение № 154 от 27.06.2008г. по гр.д.
№587/2008г. по описа на РС-*****, с което е прекратен бракът между родителите на децата-
Р. В. А. и Л. З. А.а.
Видно от представените Заповеди №№ ЗД/Д-СО-ПП-003/18.07.2023г. и ЗД/Д-СО-
ПП-004/18.07.2023г. на Директора на ДСП-***** с тях са настанени временно З. Р.ов А. и Ц.
Р.ов А. в семейството на роднини – Д. З. А. и С. К. Г. до произнасяне със съдебно решение.
Посочената причина за настаняването е постъпилият на 20.06.2023г. в ДСП-***** сигнал, че
децата са останали без родителска грижа, тъй като от ранна детска възраст са били оставени
на грижите на баба си по майчина линия, но същата е починала на 08.06.2023г., майката не
се знае къде се намира, а бащата не желае да ги отглежда, твърдейки, че не е техен баща.
Преди да бъде извършено настаняването по административен ред на децата в
семейството на Д. З. А. и С. К. Г. са изготвени от ДСП-***** 2 бр. „доклад за оценка на
случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете“, в които са изследвани всички
аспекти, които са от значение за преценката каква мярка да бъде предприета спрямо децата
З. и Ц. А.и. Изследвана е историята на взаимоотношенията в семейството на З. и Ц. и е
установено, че от ранна детска възраст родителите на децата не са полагали грижи за тях.
Майката е оставила децата на грижите на бабата по майчина линия – *****, а бащата никога
не е търсил децата, тъй като твърди, че не е техен биологичен баща. З. и Ц. са родени по
време на брака на родителите си, но след тяхната раздяла. Бабата на децата ги отглеждала
сама до преди около две години, когато заедно с тях се преместили в дома на леля им Д. А. и
съжителстващия с нея на семейни начала С. К. Г., в с.*****, където живеят и до момента.
Преместването се наложило поради влошено здравословно състояние на бабата, която на
08.06.2023г. починала и грижите за тях били поети от лелята Д. А. и С. Г.. Проучено е
семейството на Д. А. и С. Г., където децата живеят и които желаят да продължат да се
грижат за децата в бъдеще. Установено е, че жилището, в което децата се отглеждат, е в
отлично техническо състояние- къща на два етажа, в която семейството ползва първия етаж.
Сочи се, че обзавеждането е с нови и модерни мебели, създадени са условия за организиране
на домакинството, а двете деца спят във всекидневната, където имат обособен работен кът за
3
подготовка на уроците. При проверката жилището е било в отлична битова хигиена.
Установено е, че Д. А. и С. Г. имат новопостроена къща, която все още не е готова, но
очакват в срок от една година да я довършат. Установено е, че С. Г. е управител на фирма
„*****“ ЕООД, а Д. А. е назначена като личен асистент на сина им Божидар, като работи и
на трудов договор във фирмата на съпруга си като продавач-павилион. Не са установени
здравословни проблеми или вредни навици на приемащото семейство, но семейството има
дете с установено трайно увреждане. Установено е, че семейството на Д. А. и С. Г.
задоволяват основните битови потребности на децата от подслон, облекло, храна, както и
здравните и образователните им потребности. Установено е, че семейството не живее в
изолация, участва в събития от обществен характер.
Представено е по делото заявление, с което Д. З. А. и С. К. Г. са заявили желанието си
децата З. Р.ов А. и Ц. Р.ов А. да бъдат настанени в семейството им. Видно от декларациите
по чл.24, ал.3 ЗЗДет, подадени от Д. З. А. и С. К. Г. до ДСП-*****, двамата са получили
разяснения за същността и последиците от настаняване на непълнолетните деца З. Р.ов А. и
Ц. Р.ов А. в семейството им, като са декларирали, че доброволно се съгласяват, без заплаха
или насилие, настаняването да бъде осъществено и че поемат грижата и отговорността за
отглеждане и възпитание на децата.
Съдът, на основание чл.15, ал.1 ЗЗДет, изслуша в съдебно заседание децата З. Р.ов А. и
Ц. Р.ов А., които заявиха категорично, че желаят да останат да живеят при леля си Д. А. и С.
Г.. З. казва, че е на 16 години, като е по-големият от двамата братя. Казва, че се чувства
добре в семейството, в което е в момента и те се грижат добре за него. Казва, че ги познава
още от малък, а вижда, че и брат му се чувства добре при тях. Ц. казва, че е на 15 години и
живее в с.***** с леля си и чичо си С. от около две години. И той потвърждава, че се
чувства добре в семейството им, като му осигуряват всичко необходимо. Казва, че се
разбира добре и с техния син, а сега в семейството отново се чака бебе. Казва, че познава
майка си, но към момента не поддържа никакъв контакт с нея.
От процесуалното поведение на страните също се извежда релевантна за изхода на
делото информация, а именно: че майката на децата не е изразила желание да ги отглежда и
да се грижи за тях, оставяйки ги още докато са били малки на чужди грижи, като същата
дори не може да бъде открита. Бащата пък оспорва бащинството си и не желае да се грижи
за децата. Семейството Д. А. и С. Г. от своя страна, с видима емоционалност, заявяват
решителност и категоричност относно желанието си да отглеждат децата.
При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни
изводи:
Настоящото дело е насочено към правен резултат „настаняване на непълнолетни деца
в семейство на роднини“ на основание чл.26, ал.1 ЗЗДет.
Настоящият съд намира искането за допустимо, тъй като е подадено от легитимиран
орган, съобразно чл.26, ал.2 ЗЗДет, до компетентен съд, а именно районния съд по настоящ
адрес на децата (чл.28, ал.1 ЗЗДет), като „настоящ адрес“ за целите на Закона за закрила на
4
детето, по смисъла на пар.1, т.15 ДР ЗЗДет, е „адресът, на който детето пребивава“. В
настоящия случай децата пребивават в с.*****, община ***** и Районен съд-***** се явява
компетентен.
Разгледано по същество искането се явява основателно по следните съображения:
На първо място, няма спор между страните по делото, включително и
заинтересованите такива, че в най-добър интерес на децата е да живеят със семейството на
Д. А. и С. Г.. Социалният доклад отразява, че майката Л. А. отдавна е оставила децата при
свои роднини и не желае да ги отглежда, като дори е напуснала страната и не се знае къде е.
Дори да бъде възприето, че за майката съществува възможност и евентуално- желание да
отглежда децата, то тя не осигурява актуални данни в регистрите, така че да бъде открита,
т.е. сама се поставя в невъзможност да бъде открита и да заяви пред съда желае ли да
отглежда децата. Представителят на социалната институция е категорична, че до момента
майката не изразява подобно желание. Освен това, налице е пълно отчуждение между нея и
децата, като евентуалното настаняване на децата при нея ги поставя в риск. Налице е и
нежелание от страна на бащата да отглежда децата, тъй като счита, че не е техен биологичен
баща. От друга страна, Д. А. е сред най-близките роднини на децата- тяхна леля /сестра на
майка им/, а съжителстващият с нея мъж- С. Г. също споделя желанието й заедно да се
грижат за децата и да ги отглеждат занапред. Сигурността на децата изисква те да бъдат
настанени при свои роднини, които ги е грижа за тяхното благополучие, като се установява,
че при Д. А. и С. Г. децата се чувстват много добре и биват обгрижвани адекватно.
Настаняването в това семейство е дългосрочна перспектива за децата, която е благоприятна
за тях, доколкото желанието на семейството е именно такова- да отглеждат децата до
пълнолетието им, като освен това семейството на установените роднини е стабилна
социална единица. Винаги се предпочита възможността децата да бъдат отглеждани от
двама члена на семейство, като в случая, в периода, в който семейството на Д. и С. ще
отглежда децата, те своеобразно ще играят роля на „родители“ по отношение на грижите и
възпитанието, които ще осъществяват спрямо тях, макар в правен аспект да не заместват
биологичните родители. В този смисъл децата имат нужда и ще разполагат и с мъжкия и с
женския пример и модел на поведение, като всеки от двамата ще ги научи на различни
умения и ще ги обгрижва по различен начин, така че децата да се чувстват част от
пълноценно семейство. Условията, предлагани на децата, от страна на семейството на Д. и
С., са напълно кореспондиращи с определението за „добри условия“, като двамата братя ще
разполагат с материална обезпеченост на нуждите си- с подходяща храна, облекло, дом с
подходящи битови условия, учебни пособия и материали. Не без значение е и фактът, че
семейството отглежда и свое дете, с което двамата големи батковци се разбират и грижата за
тяхното собствено дете е направила Д. и С. още по-уверени в родителските им качества.
Събраха се и доказателства, че освен на подходящи условия, децата могат да разчитат и на
помощ в учебния процес, на възпитаване на трудови качества у тях и на разпознаване
нуждите и потребностите им. В семейството се наблюдава добър модел на възпитание, от
какъвто децата имат нужда.
5
Както бе установено, децата имат изцяло положителна нагласа към мярката, която се
иска да бъде взета спрямо тях- „настаняване в семейство на роднини“. Не случайно законът
изисква личното изслушване на деца над 10- годишна възраст в случай, че техни интереси
биват засягани в процеса, а именно защото възрастта им позволява да дадат разумно
становище за своя най-добър интерес. Желанията на децата не следва да бъдат
пренебрегвани ако бъде установено, че те съвпадат с този техен най-добър интерес. Съдът, в
настоящия случай се убеди в искреното и неподправено желание на З. и Ц. да живеят в
семейството на Д. А. и С. Г., където се чувстват обгрижвани и спокойни. Същата искрена
позиция може да бъде оценена и при Д. А. и С. Г., които, видно от реакциите им и дадените
заявления, се чувстват силно обвързани с двете деца и ги обичат като свои.
Въз основа на тези съображения, съдът счита, че на основание чл.26, ал.1 вр. чл.25,
т.2 ЗЗДет децата, за които биологичните родители, без основателна причина не полагат
грижи, следва да бъдат настанени в проученото семейство на роднини- Д. З. А. и С. К. Г..
По делото не се налага определяне на режим на лични отношения с родителите, тъй
като видно от доказателствата, те не желаят да контактуват с децата, не ги търсят и именно
тази незаинтересованост на родителите от децата е причината за провеждане на настоящото
производство. Бащата, Р. А., макар да има данни, че е завел дело за оспорване на бащинство,
до приключване на това производство с влязъл в сила съдебен акт, следва да бъде считан за
баща на двете деца, като той и майката бъдат осъдени да заплащат издръжка на децата си с
оглед защита най-добрия им интерес, която издръжка да се заплаща чрез семейството, в
което са настанени. Издръжката на децата е пряко свързана със здравето и образованието
им, като доколкото семейството, в което се настаняват децата, ще има множество разходи по
издръжката на двамата тийнейджъри, то част от тези разходи следва да се поемат от
родителите, които неоснователно не полагат никакви грижи за децата и следва да бъдат
ангажирани поне с финансови такива. Справедливата издръжка, която родителите следва да
бъдат осъдени да заплащат на децата си, е по 200 лв. месечно за всяко от децата от всеки от
родителите, която следва да бъде заплащана до настъпване на обстоятелства, обуславящи
отпадането и - настъпване на пълнолетие на децата, успешно провеждане на дело за
оспорване на произход или др.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА, на основание чл. 28, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 25, т.2 от Закона за
закрила на детето, непълнолетните деца З. Р.ОВ А., роден на 07.11.2006 г. в гр *****, с ЕГН
********** и Ц. Р.ОВ А. , роден на 11.10.2008 г. в гр. *****, с ЕГН **********, в
семейството на роднини – Д. З. А., ЕГН: ********** и С. К. Г., ЕГН: **********, с адрес в
с.*****, община *****, обл. *****, ул. „*****“ № 38, за срок до навършване на 18-годишна
възраст от децата, ако учат - до завършването на средно образование, но не повече от 20-
годишна възраст или до настъпване на обстоятелства, които да водят до промяна на мярката
6
за закрила.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал.3 СK, Л. З. А., с ЕГН: **********, с адрес:
с.*****, обл. *****, ул. „*****“ №20 ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетните си деца З. Р.ОВ А.,
с ЕГН: ********** и Ц. Р.ОВ А., ЕГН; **********, чрез лицата, осъществяващи заместваща
грижа и функции на родители - Д. З. А., ЕГН: ********** и С. К. Г., ЕГН: ********** за
времето на действие на предприетата мярка сумата от по 200 лв. /двеста лева/ месечно за
всяко от децата, представляваща месечна издръжка, с падеж до края за месеца, за който се
дължи, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал.3 СК, Р. В. А., ЕГН: **********, с адрес в гр.
*****, ж.к. „*****“ №32, ет.3, ап.8 ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетните си деца З. Р.ОВ А., с
ЕГН: ********** и Ц. Р.ОВ А., ЕГН; **********, чрез лицата, осъществяващи заместваща
грижа и функции на родители - Д. З. А., ЕГН: ********** и С. К. Г., ЕГН: ********** за
времето на действие на предприетата мярка сумата от по 200 лв. /двеста лева/ месечно за
всяко от децата, представляваща месечна издръжка, с падеж до края за месеца, за който се
дължи, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
РЕШЕНИЕТО, на осн. чл.28, ал.4 ЗЗД, подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С.О.С. в 7 - дневен срок от получаване
на съобщението за обявяването му.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
7