и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 45 от 19.06.2008 г., постановена по НОХД № 473/2008 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият Сергей Тодоров Михайлов от гр.Кърджали, за виновен в това, че: На 29/30.11.2007 г. в гр.Кърджали, в съучастие като извършител с Виктор Сергеев Найденов от гр.Кърджали, в условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия: счупил табелата на лек таксиметров автомобил „Шкода Фабия” с ДК № К 9313 АН, нанесъл побой на Исмаил Салиф Исмаил от гр.Кърджали, псувал, обиждал и заплашвал на висок глас, на български и на турски език лицата Исмаил Салиф Исамаил, Салиф Исмаил Мустафа, Илина Младенова Кадиева, Славчо Здравков Манолов и Тодор Иванов Добрев, като посегнал с юмрук към лицето на Тодор Добрев и дърпал якето от униформата му, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта – Славчо Здравков Манолов и Тодор Иванов Добрев, полицаи при РПУ Кърджали, изпълняващи задължението си по опазване на обществения ред, изразяващи се в хващане на якето на униформата и изблъскване назад, както и опит да удари с юмрук по лицето Славчо Здравков Манолов, неизпълнение на разпорежданията им и отправяне на закани и заплахи към двамата полицаи, и по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм, поради което и на основание чл.325, ал.4 във вр. ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години; На 29/30.11.2007 г. в гр.Кърджали противозаконно унищожил чужда движима вещ – 1 бр. обозначителна табела „такси” за лек автомобил „Шкода Фабия” с ДК № К 9313 АН, на стойност 13,50 лв., собственост на Исмаил Салиф Исмаил от гр.Кърõжали, поради което и на основание чл.216, ал.1 и чл.54 от НК, е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от една година. На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е наложил на подс.Сергей Тодоров Михайлов, едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно – „лишаване от свобода” за срок от четири години, като на основание чл.47, ал.1, б.”б” от ЗИН е определил първоначално „строг” режим на изтърпяване на наказанието и е зачел предварителното му задържане, считано от 21.03.2008 г. Със същата присъда, съдът е признал за виновен подсъдимият Виктор Сергеев Найденов от гр.Кърджали, в това че: На 29/30.11.2007 г. в гр.Кърджали, в съучастие като извършител със Сергей Тодоров Михайлов от гр.Кърджали, извършил непристойни действия: нанесъл побой над Исмаил Салиф Исмаил от гр.Кърджали, псувал, обиждал и заплашвал на висок глас, на български и на турски език лицата Исмаил Салиф Исамаил, Салиф Исмаил Мустафа, Славчо Здравков Манолов и Тодор Иванов Добрев, полицаи при РПУ-Кърджали, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта – Тодор Иванов Добрев, полицай при РПУ Кърджали, изпълняващ задължението си по опазване на обществения ред, изразяващи се в дърпане на якето на униформата и опити да го удари с ръце, неизпълнение на разпорежданията му, и по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл.325, ал.3, във вр. ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и шест месеца; На 29/30.11.2007 г. в гр.Кърджали, причинил по хулигански подбуди, на Исмаил Салиф Исмаил от гр.Кърджали средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основната /първа/ фаланга на третия пръст на дясната ръка, довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.54 от НК, е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от три години. На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е наложил на подс.Виктор Сергеев Найденов, едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно – „лишаване от свобода” за срок от три години и шест месеца, като на основание чл.47, ал.1, б.”б” от ЗИН е определил първоначално „строг” режим на изтърпяване на наказанието и е зачел предварителното му задържане, считано от 21.03.2008 г. Подсъдимият Виктор Серегеев Найденов е осъден също така, да заплати на Исмаил Салиф Исмаил от гр.Кърджали, сумата в размер на 2500 лева, представляваща обезщетение за причинените в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане, а именно 30.11.2007 г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 3000 лв., като неоснователен и недоказан. Подсъдимият Найденов е осъден и да заплати по сметка на РС-Кърджали държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск в размер на 100 лв., както и солидарно със Сергей Тодоров Михайлов направените по делото разноски в размер на 150 лв. Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба и от двамата подсъдими Виктор Найденов и Сергей Михайлов. В жалбата на Найденов се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като е нарушен закона и наложеното наказание е явно несправедливо,поради следното: Нямало спор, че на 29/30.11.2007 г. в гр.Кърджали подсъдимият Виктор Сергеев Найденов заедно със Сергей Тодоров Михайлов от гр.Кърджали са предизвикали конфликт с таксиметровия шофьор Исмаил Салиф Исмаил, неговия баща-Салиф Исмаил Мустафа и двамата полицаи-Славчо Здравков Манолов и Тодор Иванов Добрев. При този конфликт подсъдимият Найденов и пострадалият Исмаил си разменили удари,при което на последния е бил счупен третия пръст на дясната ръка. Събраните доказателства сочели, че непристойното поведение на подсъдимия Виктор Найденов е свързано с участието в този конфликт и сбиването ýу с Исмаил. Той не бил отправял обидни изрази към полицаите и не бил оказал съпротива срещу тях. Анализът на доказателствата сочел, че подсъдимият Найденов е осъществил състава на престъплението „хулиганство" по ал.1 на чл.325 от НК /при условията на повторност/, тъй като отсъствали квалифициращите признаци на деянието - „изключителен цинизъм и дързост" и „съпротива срещу орган на власт." Той причинил „средна телесна повреда" на Исмаил Салиф Исмаил от гр.Кърджали, но не по „хулигански подбуди". Счупването на пръста станало случайно и при евентуален умисъл и не съдържало обстоятелства, които да го отличават от обикновения състав на престъплението по чл.129 от НК. Наложеното наказание било явно несправедливо, тъй като не съответствало на обществената опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл.36 от НК. Поради изложеното и на основание чл.313 от НПК,във вр.с чл.318 ал.6 от НПК, във вр.с чл.334 т.З от НПК, във вр.с чл.337 ал.1 т.1,2 и т.З от НПК, моли обжалваната присъда НОХД № 473/2008 г. на Районен съд-Кърджали да бъде изменена, като подсъдимия Виктор Сергеев Найденов бъде оправдан по чл.325, ал.З, във вр.с ал.2, във вр.с ал.1 от НК, във вр.с чл.28, ал.1 от НК,във вр.с чл.20, ал.2 от НК и бъде признат за виновен по чл.325, ал.З, предл.1 от НК, във вр.с чл.28 ал.1 от НК, като му бъде наложено минимално наказание „лишаване от свобода", с приложение на чл.66 от НК. Моли също подсъдимият да бъде оправдан по чл.131 ал.1 т.12, във вр.с чл.129 от НК и да бъде признат за виновен по чл.129 ал.2 предл.3, във вр.с ал.1 от НК, като му се наложи минимално наказание „лишаване от свобода", с приложение на чл.66 от НК. Алтернативно моли, ако настоящия съд счете, че подсъдимият правилно е признат за виновен по двата текста от НК, да се наложи наказание „лишаване от свобода" в рамките на 3 години, като се отложи изтърпяването му за срок от 5 години, а ако се приеме, че подсъдимият следва да изтърпи ефективно наказание „лишаване от свобода", то моли размерът да бъде определен към законовия минимум по двата текста от НК. В жалбата на Сергей Тодоров Михайлов се твърди, че така постановената присъда е незаконосъобразна, неправилна и постановена при съществени процесуални нарушения на НПК и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на основание чл.335 ал.2,във връзка с чл.348 ал.З т.1 от НПК. В съдебното заседание на първоинстанционният съд, проведено на 19 юни 2008 година било направено искане от подсъдимият Сергей Тодоров Михайлов чрез процесуалният му представител и защитник, делото да бъде разгледано при условията на глава двадесет и седма от НПК, а именно по реда на „съкратеното съдебно следствие в производството пред първата инстанция". Подсъдимият изрично заявил, че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, като се съгласил да не се събират доказателства за тези факти на основание чл.371 т.2 от НПК. При това първоначално положение на започване на съдебното следствие първоинстанционният съд следвало да вземе решение за предварително изслушване на страните, тъй като това било направено по искане на подсъдимият по втората алтернатива, предвидена от законодателя в разпоредбата на чл.370 ал.1 от НПК. Счита, че от систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.370 ал.1 и ал.2 от НПК, същите са императивни по своя характер и не дават никаква възможност на съда да преценява дали да ги прилага или не, при положение, че има направено изрично искане от страна на подсъдимият. Законодателят в тези разпоредби изрично уредил задължението на съда да вземе решение за предварително изслушване на страните, при положение, че има такова искане направено изрично от подсъдимият. Или в настоящият случай първоинстанционният съд отхвърляйки искането направено от подсъдимият Сергей Михайлов за предварителното му изслушване и за признаването изцяло от него на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт ограничил правата му, дадени му в разпоредбите на глава двадесет и седма от НПК, които права по своята същност представлявали процесуални такива. Ето защо по смисъла на чл.348, ал.З, т.1 от НПК това ограничаване на правата на подсъдимият представлявало нарушение на процесуални права и било съществено /екс леге/, поради което на основание чл.335 ал.2, във връзка с чл.348 ал.З т.1 от НПК, моли да бъде постановен съдебен акт, с който да се отмени така постановената присъда по НОХД №473/2008 година по описа на Районен съд-Кърджали и делото да бъде върнато на първата инстанция за ново разглеждане със задължителни указания за с‗риктно спазване на процесуалните права на подсъдимия дадени му в разпоредбите на глава двадесет и седма от НПК. В съдебно заседание жалбодателят Виктор Найденов, лично и чрез защитника си – адв.Базлянков, поддържа изцяло жалбата си. Представят актуална характеристика на подсъдимия от кметския наместник на кв.Боровец. Жалбодателят Сергей Тодоров Михайлов лично и чрез защитника си – адв.Кавракиров, също поддържа жалбата си в съдебно заседание. Прави и алтернативно на изложеното в жалбата си искане, а именно да му се наложи наказание към минимума предвиден в разпоредбата на чл.325, ал.4 от НК, тъй като определеното с присъдата било явно завишено. Деянието не било извършено с изключителна дързост и цинизъм, като били налице многобройни доказателства в тази насока. Подсъдимият бил пиян и не можел да контролира достатъчно действията си. Също така нямало нанесени от него телесни повреди спрямо органите на реда и не е имало прилагане на физическа сила от негова страна. Напротив, установило се, че той бил във видимо нетрезво състояние и безпомощен, и с чужда помощ бил вкаран в полицейския автомобил. Това говорело за липсата на какъвто и да било умисъл у подсъдимия и невъзможност да оказва каквато и да било съпротива. Обществената опасност на конкретното деяние не била висока, подсъдимият се признал за виновен пред първоинстанционния съд и съжалявал за извършеното. Независимо от предишните му осъждания и недобрите му характеристични данни за постигане целите на наказанието счита, че наложеното му наказание следвало да бъде намалено. Гражданският ищец и частен обвинител Исмаил Исмаил не се явява, но чрез процесуалния си представител – адв.Белев, счита, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и не са налице процесуални пороци при постановяването й, поради което моли въззивните жалби да се оставят без уважение и присъдата да бъде потвърдена. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита и двете жалби за неоснователни и моли съда да постанови решение, с което да потвърди присъдата на първоинстанционния съд като правилна, обоснована, законосъобразна и справедлива. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в двете въззивни жалби, констатира следното: Първоинстанционния съд е събрал всички поискани от страните доказателства и е изяснил напълно делото от фактическа страна, поради което и не се налага събиране на нови такива от настоящата инстанция. С оглед на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка приета и установена и от първоинстанционния съд: Свидетелят Исмаил Салиф Исмаил е управител на ЕТ "Иси- Исмаил Исмаил", със седалище и адрес на управление в гр.Кърджали. Фирмата стопанисва заведение "Селин", находящо се на първия етаж на бл. 57 в кв. "Възрожденци", гр.Кърджали. Освен заведението, в което работи св.Илина Младенова Кадиева, Исмаил управлявал и таксиметров автомобил "Шкода Фабия" с рег. № К 9313 АН. На 29.11.2007 г. около полунощ св.Исмаил Исмаил приключил работата си с таксиметровия автомобил, като спрял на пиацата между бл.57 и бл. 62 в кв."Възрожденци" в гр.Кърджали, за да попълни книжата на таксиметровия автомобил за приключване на работния ден. В този момент до автомобила се приближили двамата подсъдими, като подс.Михайлов седнал на предната седалка, а подс.Найденов на задната седалка на автомобила. Подс.Михайлов поискал св.Исмаил да ги закара до центъра, на което той отговорил, че е приключил работа и предложил да им извика друг таксиметров автомобил, който да ги закара. Подс.Михайлов слязъл от автомобила, заобиколил го и отишъл до вратата на водача. Там издърпал с двете си ръце табелата обозначаваща автомобила като такси, поставена на покрива на същия, и я ударил в земята, при което тя се счупила. Подс. Найденов също слязъл от автомобила, а след него слязъл и св.Исмаил и попитал - "Защо счупихте табелата на таксито?". Подс.Найденов му отговорил - "Аз ли я счупих?" и ударил с юмрук в лицето св.Исмаил Исмаил. Непосредствено след това и подс.Михайлов също ударил водача с юмрук в лицето. Подс.Найденов нанесъл удар в слабините на св.Исмаил Исмаил, след което отново замахнал с юмрук към лицето му. Свидетелят се опитал да се предпази и подложил дясната си ръка. При удара св.Исмаил Исмаил чул изпукване и усетил силна болка в ръката около средния пръст. Междувременно побоят бил забелязан от св.Илина Кадиева, която веднага уведомила св.Салиф Исмаил Мустафа — баща на Исмаил Исмаил, като и двамата по това време работели в заведението на св.Исмаил, в бл. 57 на кв."Възрожденци". Те тръгнали към мястото на инцидента, като св.Кадиева се обадила в полицията. Св.Мустафа се опитал да прекрати възникналия скандал и да спре нападението над сина си. Непосредствено след разправията на мястото пристигнал автопатрул на РПУ - Кърджали в състав св.Тодор Иванов Добрев и св.Славчо Здравков Манолов, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред. Те попитали двамата подсъдими какво се е случило, при което двамата без да отговорят се насочили към св.Кадиева и започнали да я псуват и да й се заканват. Полицаите успяли да ги настигнат и да предотвратят осъществяването на физически контакт със свидетелката. Подс.Найденов изрекъл на български и турски език изразите "Тъп турчин, ще ти запаля заведението! Ще ти запаля магазина! Ще ви еба майката турска! Ще ви еба майката! Ще ви счупя заведението! Ще ти счупя главата! Ще ти еба майката и на теб! Ще ти счупя и другата ръка!". Изразите били отправени към св. Исмаил, св. Мустафа и св. Кадиева. Към полицейските служители подс.Найденов отправил изразите: "Майка ви ще еба! Пуснете ме! Ебете се в гъза и вас ще пречукам!". Подс.Михайлов изрекъл на български и турски език изразите: "Тъп турчин! Ще ти запаля заведението! Ще ти запаля магазина! Ще ви еба майката турска! Ще ви еба майката! Ще ви счупя заведението! Ще ти счупя главата! Ще ти еба майката и на теб! Ти какво гледаш курво? И тебе ще те убия! Ще те хвана сама, ще те пречукам! Майка ти ще еба курво!Ще те накълцам! Ще те заколя! Ти няма да живееш!". Изразите били отправени към св.Исмаил, св.Мустафа и св.Кадиева. Към полицейските служители подс.Михайлов отправил изразите: "Майка ви ще еба! Пуснете ме! Ебете се в гъза и вас ще пречукам!", а само към св.Манолов отправил изразите "Ще еба жена ти, ще убия детето ти!", "Теб ще пречукам". След пристигането си двамата полицейски служители разпоредили на подсъдимите да останат на място. Те не се подчинили, което наложило полицаите да употребят физическа сила и помощни средства за овладяването на ситуацията. Подсъдимите не изпълнили полицейските разпореждания и се съпротивлявали, като подс.Михайлов хванал за якето и изблъсквал назад св.Манолов и се опитал да го удари с юмрук в лицето. Подс.Найденов също дърпал за униформеното яке св.Добрев и се опитал да го удари с ръце по лицето. Двамата подсъдими били вкарани в полицейския автомобил, където и двамата продължили да псуват полицаите. Първоначално подсъдимите били отведени в РПУ - Кърджали, а от там в ЦСМП - Кърджали за освидетелстване преди задържането им. В ЦСМП бил и пострадалия св.Исмаил, където към него отново били отправени закани от страна на подс. Михайлов. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно — медицинска експертиза, която не се оспорва от страните, на Исмаил Исмаил е било причинено счупване на основата /първата/ фаланга на третия пръст на дясната ръка, което е довело да трайно затрудняване на движението на дясната ръка за около един и половина — два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. По смисъла на чл.129 ал.1 от НК нараняването представлява средна телесна повреда. Видно от заключението на вещото лице по назначената стоково — оценителна експертиза, стойността на унищожената таксиметрова табела възлиза на 13.50 лева. Видно от справката и бюлетин за съдимост, Виктор Сергеев Найденов е осъден с определение от 27.03.2007 г. по НОХД №85/2007 г. по описа на РС-Кърджали, за извършено от него престъпление по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като с приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му е нÓложено наказание „пробация” с определени пробационни мерки. Определението, имащо последиците на присъда, е влязло в сила на 27.03.2007 г. Видно от справката и бюлетините за съдимост, Сергей Тодоров Михайлов, има четири осъждания, като от значение за настоящия случай са осъжданията му с присъда от 14.02.2002 г., влязла в сила на 16.03.2002 г., по НОХД №10/2002 г. на РС-Кърджали, за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца и с присъда от 02.04.2001 г., влязла в сила на 02.04.2002 г., по НОХД №187/2000 г. по описа на ОС-Кърджали, за извършено от него престъпление по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, като с приложението на с чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че двамата подсъдими в съучастие като извършители са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на квалифицирано хулиганство по смисъла на чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 от НК - извършили са непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред и по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм. От значение за квалификацията на престъплението е и обстоятелството, че подс.Сергей Михайлов е извършил деянието при условията на опасен рецидив, предвид описаните предходни осъждания, поради което то е съставомерно по чл.325, ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а”, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, а подс.Виктор Найденов е извършил деянието при условията на повторност, отново предвид описаното предходно осъждане, поради което то е съставомерно по чл.325, ал.3 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. Приетите за установени фактически обстоятелства се подкрепят от показанията на свидетелите Исмаил Салиф, Салиф Мустафа, Илина Кадиева, Славчо Манолов и Тодор Добрев, както и от части от обясненията на подсъдимите. Показанията на всички разпитани свидетели са напълно логични, последователни, кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се, поради което и съдът изцяло ги кредитира. В обясненията си, дадени на съдебното следствие подс.Виктор Найденов се признава за виновен и не оспорва изложените в обвинителния акт факти, като в по-голямата си част сам пресъздава фактическата обстановка, като твърди, че не си спомня всичко случило се в подробности, но не го и отрича. Съдът не кредитира обясненията му в частта, в която твърди, че той е слязъл от таксиметровия автомобил, след като от него вече били слязли подс.Сергей Михайлов и св.Исмаил Салиф и започнали „нещо да се дърпат”, с намерение да ги „разтърве”. Обясненията му в тази му част се опровергават от показанията на св.Исмаил Исмаил, който е категоричен, че със слизането си от автомобила подс.Найденов го е ударил с юмрук, а и обясненията на подсъдимия сами по себе си относно това обстоятелство са противоречиви, след като първоначално твърди, че слязъл от автомобила, за да ги разтърве, непосредствено след това казва „признавам, че ударих Исмаил с юмрук”. Подс.Сергей Михайлов заявява, че бил много пиян и почти нищо не си спомнял от въпросната вечер, бил казал някакви думи, но не помни точно какво и изблъскал единия полицай, за да не повърне в патрулката, но не си спомнял да е чупил табела на такси, както и да е удрял някого. Както обаче е посочил решаващия съд, празнотите в обясненията и на двамата подсъдими се запълват от показанията на разпитаните свидетели, които разказват различни епизоди от поведението и действията на подсъдимите, като всички те са категорични, че подсъдимите са се държали непристойно, арогантно и са им отправяли псувни и заплахи, както и че не са се подчинили на полицейското разпореждане да престанат с неприличното си поведение, и че са оказали съпротива при опита на полицаите да ги усмирят, като ги бутали, дърпали и се опитва ли да ги ударят, което е наложило спрямо тях да бъде използвана и физическа сила, а спрямо подс.Найденов да бъдат използвани и помощни средства – белезници. Неоснователни са твърденията в жалбата Ýа подс.Виктор Найденов, че непристойното му поведението по своето съдържание не се отличавало с изключителен цинизъм и дързост, както и че не било съпроводено със съпротива срещу орган на властта. Първоинстанционният съд е изложил подробни аргументи относно посочените квалифициращи обстоятелства, които се споделят напълно и от настоящия съдебен състав. Неприличното поведение и на двамата подсъдими не е било предизвикано по какъвто и да било начин от св.Исмаил, спрямо когото първоначално е било насочено то. Подс.Михайлов чупи обозначителната табела „такси” на автомобила му, след което на въпроса защо са счупили табелата, подс.Найденов вместо отговор му нанася удар с юмрук в лицето, след което и другият подсъдим го удря също с юмрук, Найденов повторно посяга да удари св.Исмаил, но последният, за да се предпази от удара подлага дясната си ръка и удара попада върху пръстите му, вследствие на което третият му пръст се счупва. При опита на бащата на св.Исмаил да защити от нападението сина си, двамата подсъдими започват да ги псуват изключително цинично и грубо, както и да им отправят заплахи и закани. Обиди, псувни и закани се отправят и при дошлата при тях св.Кадиева, като подсъдимите правят опит да извършат и физическа саморазправа с нея, като опита им е предотвратен от междувременно дошлите полицаи. Вместо да преустановят неприличното си и арогантно поведение при отправеното за това полицейско разпореждане, двамата подсъдими насочват псувните, ругатните и заканите си и спрямо тях. Нещо повече те правят опити да ударят полицейските служители, но след като не успяват, те ги дърпат за униформените якета и ги бутат, което е наложило органите на реда да употребят физическа сила и да поставят белезници на подс.Найденов. На подс.Михайлов не са му били поставени белезници, не защото поведението му и държанието му не са наложили това, а единствено, защото междувременно му е станало лошо и той повърнал, след което малко се поуспокоил и сам влязъл в полицейския автомобил. Хулиганското поведение на двамата подсъдими не е било преустановено и в полицейския автомобил, където продължили да обиждат, псуват и да се заканват на полицаите – свидетелите Манолов и Добрев. В ЦСМП, където били отведени за освидетелстване, подсъдимите виждайки там св.Исмаил, отново продължили със заканите и псувните спрямо него. Предвид установената и приета фактическа обстановка, безспорно поведението и на двамата подсъдими съдържа всички белези на хулиганство, което е съпроводено и със съпротива срещу орган на властта, и което по своето съдържание се отличават с изключителна дързост и цинизъм. За да е налице съпротива срещу орган на властта е достатъчно извършителите да не прекратят хулиганските си действия, въпреки намесата на тези органи. В настоящия случай безспорно се установи, не само, че действията не са били прекратени след намесата на полицейските служители, но те са били насочени и спрямо тях. Показанията в тази насока на всички разпитани свидетели са еднопосочни и непротиворечиви, като единствено св.Салиф Мустафа заявява, че се е занимавал със сина си, бил е с гръб към подсъдимите и не е обърнал внимание на виковете им, отправени към полицаите. Извършените от подсъдимите Михайлов и Найденов действия са били особено нагли и безсрамни, грубо нарушаващи нравствените принципи и чувства на гражданите, тъй като същите са били изключително неприлични, невъзпитани и безсрамни и се изразяват в псувните, обидите, заканите и буйството, което и двамата са проявили и които безспорно скандализират обществото. Грубото нарушаване на обществения ред се изразява в бруталната демонстрация против установения ред и нарушаването на обществените и лични интереси – чупене на обозначителната табела, без какъвто и да било повод или провокация от страна на св.Исмаил, нанасянето на удари над последния, един от които е довел до причиняване на средна телесна повреда, отказа да изпълнят полицейското разпореждане, да преустановят заканите и псувните, като това им поведение засяга и нормите на нравствеността. Изречените псувни и закани – „майка ви ще еба”, „ебете се в гъза”, „ще еба жена ти”, „майка ти ще еба, курво”, по своето съдържание са развратни и в груба форма нарушават правилата на приличие, поради което и следва да се определят като отличаващи се с изключителен цинизъм. Описаното поведение безспорно показва и явно неуважение към обществото и личността на свидетелите Исмаил, Мустафа, Кадиева, Ман¯лов и Добрев, като антиобществения характер на тези действия се е съзнавал както от дейците, така и от другите лица, на които са станали достояние. Налице е и изключителна дързост в поведението на двамата подсъдими, тъй като интересите на обществото и на описаните засегнати лица са засегнати в много груба форма. Буйството, псувните, заканите и заплахите са израз на грубо нахалство и тежко оскърбление спрямо личността на свидетелите Исмаил, Мустафа, Кадиева, Манолов и Добрев. А също така непристойното поведение и на двамата подсъдими упорито не е било преустановено, въпреки намесата на полицейските служители, а напротив то е продължило и в полицейския автомобил, а след това и в ЦСМП при срещата там на подсъдимите със св.Исмаил. От всичко описано следва да се направи извод, че по своето съдържание хулиганското поведение и на двамата подсъдими се отличава с изключителен цинизъм и дързост, и е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред. Относно субективната страна на престъплението, първоинстанционния съд е изложил подробни съображения, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав и не е необходимо да се преповтарят. С оглед на изложеното, хулиганството извършено от подсъдимите осъществява всички квалифициращи признаци на престъплението, за което са предадени на съд, а именно: подс.Сергей Тодоров Михайлов - по чл.325, ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а”, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и подс.Виктор Сергеев Найденов - по чл.325, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Престъплението хулиганство извършено от подсъдимия Сергей Михайлов следва да се квалифицира като извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК, а не по чл.29, ал.1, б.”б” от НК, както е приел районният съд, по следните съображения: Подсъдимият преди извършване на настоящото деяние е бил осъждан с влезли в сила присъди, както следва: присъда №15/14.02.2002 г., влязла в сила на 16.03.2002 г., по НОХД №10/2002 г. на РС-Кърджали, за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, извършено на 12.09.2001 г., като му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца и с присъда №14/02.04.2001 г., влязла в сила на 02.04.2002 г., по НОХД №187/2000 г. по описа на ОС-Кърджали, за извършено от него на 30.10.1999 г. престъпление по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, като с приложението на с чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години. Опасния рецидив по чл.29, ал.1, б.”б” от НК има предвид две или повече осъждания, а не престъпления. Затова при реална съвкупност на престъпленията, макар да са постановени различни присъди за отделни престъпления, е налице едно осъждане. Разпоредбата на чл.29, ал.1, б.”б” от НК има предвид две или повече осъждания за престъпления, извършени след като лицето за всяко предходно е осъждано с влязла в сила присъда. В този смисъл Постановление № 2/70 г. на Пленум на ВС, изм. и доп. с П №6/83 и П №7/87 г. В настоящия случай, престъпленията по двете описани присъди са били извършени от подсъдимия Михайлов, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, престъпленията са извършени съответно на 12.09.2001 г. и на 30.10.1999 г., а присъдите са влезли в сила на 16.03.2002 г. и на 02.04.2002 г., т.е. те са извършени в условията на реална съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 от НК, поради което следва да се приеме, че е налице едно осъждане. Така установените относими за квалификацията на разглежданото деяние обстоятелства налагат извода, че извършеното хулиганство не е при условията на чл.29, ал.1, б.”б” от НК. Настоящата инстанция прецени, че в случая е налице опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК, като последния изисква: деецът да е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК; наложеното му наказание да не е по-малко от една година лишаване от свобода; изпълнението на това наказание да не е отложено по чл.66 от НК. Подсъдимият Михайлов е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК с присъда №14/02.04.2001 г. по НОХД №187/2000 г. по описа на Окръжен съд Кърджали за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, като във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален „строг” режим, т.е. изпълнението му не е било отложено по чл.66 от НК. Или за това осъждане са налице предпоставките на чл.29, б”а” от НК. С оглед на изложеното, първоинстанционната присъда, следва да бъде изменена, в частта й, с която извършеното от Сергей Тодоров Михайлов престъпление по чл.325, ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, е квалифицирано като извършено при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”б” от НК, като същото следва да се преквалифицира като такова, извършено при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” от НК. При определяне на квалификацията по настоящото деяние, съдът съобрази и обстоятелството, че не е изтекъл петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК, от изтърпяване на наказанието по описаното предходно осъждане. Относно престъплението хулиганство извършено от подсъдимия Виктор Найденов, същото следва да се квалифицира като извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като деецът е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. Настоящото деяние е извършено на 29/30.11.2007 г., след като с определение, имащо последиците на присъда, влязло в сила на 27.03.2007 г. по НОХД №85/2007 г. по описа на РС-Кърджали, подсъдимият е бил осъден за извършено от него престъпление по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като с приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му е наложено наказание „пробация” с определени пробационни мерки. Предвид описаната фактическа обстановка по делото е безспорно установено, че подсъдимите наред с хулиганството са извършили всеки от тях и друго престъпление. Подс.Сергей Тодоров Михайлов е извършил и противозаконно унищожаване на чужда движима вещ – обозначителна табела „такси” за лек автомобил, на стойност 13,50 лв. – престъпление по чл.216, ал.1 от НК, а подс.Виктор Сергеев Найденов е извършил и престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК – причинил по хулигански подбуди на Исмаил Исмаил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основната фаланга на третия пръст на дясната ръка, довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка. Доказателствата относно осъществяването на тези деяния и авторството им са еднопосочни и непротиворечиви, като извършването им, не се оспорва и от самите подсъдими. Единственото оплакване е относно квалификацията на причинената от подс.Найденов средна телесна повреда, която според защитника на подс.Найденов, не била причинена по хулигански подбуди, поради което и не била съставомерна по чл. 131, ал.1, т.12, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, а следвало да се квалифицира по обикновения състав на престъплението по чл.129 от НК, тъй като счупването на пръста станало случайно и при евентуален умисъл. Действително, престъплението е извършено от подс.Найденов при форма на вината евентуален умисъл, но така е прието и от първоинстанционния съд, т.е. това обстоятелство не е спорно по делото. За да се прецени дали причинената телесна повреда е по хулигански подбуди, от значение са всички обстоятелства, установени във връзка с деянието, а не само обективно причиненото нараняване. Нанасянето на удари от страна на подс.Найденов над св.Исмаил без какъвто и да било повод и причина, и без да бъде провокиран по какъвто и да било начин от пострадалия, както и последващото му поведение осъществяващо състава на квалифицирано хулиганство, подробно описано по-горе в изложението, води до единствения възможен извод, че хулиганското поведение и подбуди са били налице при причиняване на средната телесна повреда на св.Исмаил. Или, подс.Найденов с деянието, сочещо престъплението хулиганство е осъществил и признаците на още едно престъпление – по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, т.е. в идеална съвкупност е осъществил състава на две отделни самостоятелни престъпления – хулиганство и причиняване на средна телесна повреда, като в случая с разпоредбата на чл.325 от НК не е възприет принципът на поглъщане, поради което и подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за две отделни престъпления, за които следва да се приложи текста на чл.23 от НК. При определяне вида и размера на наказанието на всеки от двамата подсъдими и за всяко едно от престъпленията, първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на конкретното деяние, така и обществената опасност на извършителя. За подс.Михайлов: Правилно обществената опасност на деянието по чл.325, ал.4 от НК е определена от първоинстанционния съд, като типична за този вид престъпления, засягащи обществените отношения, свързани с обществения ред и спокойствие на гражданите. Правилно също така обществената опасност на деянието по чл.216, ал.1 от НК е определена като сравнително ниска, с оглед на причинения престъпен резултат, характерен белег за резултатните престъпления. Обществената опасност на дееца е завишена с оглед събраните лоши характеристични данни за лицето и обремененото му съдебно минало – многократно осъждан. Като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетено и пияното състояние, в което е бил подсъдимия при осъществяване и на двете деяния. Като смекчаващи вината обстоятелства са отчетени частичните му самопризнания и проявеното критично отношение към извършеното, като следва да се добави и тежкото му имотно състояние – не притежава недвижимо и движимо имущество, и не реализира доходи. При индивидуализацията на наказанието за този подсъдим, настоящия състав съобрази обстоятелството, че именно той първи е имал противоправно поведение, унищожавайки обозначителната табела „такси” на лекия автомобил, което поведение впоследствие е прераснало в дръзко и цинично хулиганство. А също и обстоятелството, че подс.Михайлов е бил по-остър в изразите си от подс.Найденов, видно от показанията на св.Добрев. Съобразно преценката за смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът правилно е определил наказание по чл.325, ал.4 от НК, малко над средния предвиден размер, с оглед минималния превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно четири години “лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно, предвид наличието на формални пречки за приложението института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК - определеното наказание е над три години „лишаване от свобода” и е налице предходно осъждане на подсъдимия на „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер. По отношение на наказанието за извършеното престъпление по чл.216, ал.1 от НК, отново правилно, същото е определено при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, имайки предвид най-вече ниската стойност на унищожената вещ – 13.50 лв., поради което и наказанието е към минимума на предвидения в закона размер, а именно „лишаване от свобода” за срок от една година, което отново следва да бъде изтърпяно ефективно, поради наличието на формални пречки за условно осъждане, наличието на предходно осъждане на подсъдимия на „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер. Така определените наказания са справедливи, защото съответстват на законовите критерии за правилна индивидуализация и липсват основания за проява на по-голямо снизхождение, както се иска от подсъдимия и защитника му, за определяне на наказания към минимума, предвиден в съответните законови текстове. Междувпрочем, единствения довод, като аргумент за проява на снизхождение, който се прави от защитника на подс.Михайлов, е обстоятелството, че при осъществяване на деянията е бил в пияно състояние и не е можел да контролира достатъчно действията си. Това обстоятелство, в което подсъдимият сам се е поставил, не може да бъде отчетено като смекчаващо вината, а напротив. Аргумент за това се извлича от съдържанието на редица текстове в НК, където за извършено престъпление в пияно състояние е предвидена и по-строга санкция – чл.123, ал.3 НК, 134, ал.3 НК,чл.343, ал.3 НК, чл.346, ал.2, т.2 НК. След като е определил наказание за всяко от извършените от подс.Михайлов престъпление, правилно решаващия съд е преценил наличието на предпоставки по чл.23, ал.1 от НК и е определил подсъдимия да изтърпи едно общо наказание, по-тежкото измежду двете, а именно 4/четири/ години „лишаване от свобода”. Правилно на основание чл.47, ал.1, б.”б” от ЗИН е определен първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието и е приспаднато времето, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от НК, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 21.03.2008 г. Предвид изложеното, определените от първоинстанционния съд наказания по вид и размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия Михайлов и биха оказали възпитателно въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото За подс.Найденов: Обществената опасност на деянието по чл.325, ал.3 от НК, отново е типичната за този вид престъпления, засягащи обществените отношения, свързани с обществения ред и спокойствие на гражданите. Обществената опасност на деянието по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, първоинстанционният съд е определил също като типична за този вид престъпления, засягащи обществените отношения, свързани със здравето и телесната неприкосновеност на гражданите. Настоящия съдебен състав счита, че обществената опасност на конкретното деяние следва да се определи, като ниска. Макар да е било причинено трайно затрудняване на движението на дясната ръка, което определя увреждането като средна телесна повреда, то това е било вследствие счупването на третия пръст на ръката, което прави деянието с по-ниска от типичната степен на обществена опасност. Не без значение в случая е и обстоятелството, че деянието е извършено при форма на вината евентуален умисъл, а не пряк, което обстоятелство също следва да се отчете, като намаляващо обществената опасност на деянието. Обществената опасност на подс.Найденов, районният съд е определил като завишена, която преценка не се споделя от настоящия съдебен състав, предвид събраните в тази връзка данни за подсъдимия. Действително подс.Найденов е осъждан, но следва да се отчете обстоятелството, че осъждането му не е било за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Освен лошите характеристични данни за личността на подсъдимия на въззивното съдебно следствие се представиха, такива в противна насока, а именно характеризиращи подсъдимия като лице, което се ползва с уважение и добро име от съседите си, грижи се за детето и жената, с която живее на семейни начала. Или, при наличие на тези данни, не може да се направи еднозначна преценка за личността на подсъдимия. Последният се признава за виновен, спомага за разкриване на обективната истина, съжалява и се разкайва за случилото се, безработен е и не получава доходи. Тези обстоятелства следва да се отчетат като смекчаващи отговорността на подсъдимия. С оглед направената преценка за обществената опасност на отделните деяния и дееца, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, настоящия съдебен състав счита, че: При определяне на наказанието по чл.325, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, превес над отегчаващите вината обстоятелства, което се явява единствено обремененото съдебно минало на дееца, имат смекчаващите такива, поради което и определеното от решаващия съд наказание от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода” се явява завишено по размер и следва да бъде намалено на 2/две/ години и 6/шест/ месеца „лишаване от свобода”, под средния размер на предвиденото в текста на чл.325, ал.3 от НК наказание. Завишено по размер, с оглед описаното по-горе и конкретно извършеното деяние, се явява и наложеното наказание 3/три/ години „лишаване от свобода” по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, поради което същото следва да бъде намалено на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода” т.е. към минималния предвиден в текста на закона размер. Така определените наказания по вид и размер съответстват на тежестта на извършените от подсъдимия Найденов деяния и биха оказали възпитателно въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото. Или така определените наказания са справедливи, защото съответстват на законовите критерии за правилна индивидуализация и липсват основания за проява на по-голямо снизхождение, както се иска във въззивната жалба за определяне на наказания в минималния законов размер. Предвид наличието на предпоставките на чл.23, ал.1 от НК, решаващия съд правилно е определил едно общо наказание. Предвид обаче описаната редукция на наложените наказания, най-тежкото наказание се явява „лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години и 6/шест/ месеца, поради което присъдата следва да бъде изменена относно определеното общо наказание, което да бъде намалено от 3/три/ години и 6/шест/ месеца „лишаване от свобода” на 2/две/ години и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода”, което на основание чл.46, б.”б” от ЗИН да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим. Следва на основание чл.59, ал.1 от НК, от така определеното общо наказание да се приспадне времето, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 21.03.2008 г., така както е постановил и първоинстанционния съд. Настоящия съдебен състав счита, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия е наложително така определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно, макар да са налице формалните предпоставки за приложението на чл.66 от НК. За да направи тази преценка, съдът взе предвид обстоятелството, че подсъдимият е бил осъждан с определение, имащо силата на присъда, влязло в сила на 27.03.2007 г. по НОХД №85/2007 г. по описана РС-Кърджали, отново за извършено престъпление по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като с приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му е било наложено наказание „пробация” с определени пробационни мерки. Или в рамките на по-малко от една година време, след осъждането му за хулиганство, подсъдимият отново върши същото по вид престъпление, от което следва извода, че определеното му по-леко наказание „пробация” не е изиграло своята превъзпитаваща и поправителна цел спрямо осъдения, поради което и съдът счита, че условното осъждане отново не би изпълнило целите на наказанието по чл.36 от НК, и подсъдимия следва да бъде изолиран от обществото и свойствената му среда, за да преосмисли и поправи поведението си, т.е. следва ефективно да изтърпи наказанието „лишаване от свобода”. Предвид изхода на делото правилно са възложени на подсъдимите направените по делото разноски. Първоинстанционната присъда не е била обжалвана в гражданската й част относно присъденото на Исмаил Исмаил обезщетение за претърпени от престъплението по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, неимуществени вреди, поради което и в тази й част, е влязла в сила и не е предмет на въззиваната проверка. Неоснователно е твърдението в жалбата на подс.Михайлов, че първоинстанционният съд, отхвърляйки искането му за предварително изслушване по реда на чл.371, т.2 от НПК, е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е ограничил правата на подсъдимия, дадени му в разпоредбите на глава двадесет и седма от НПК. Това е така, тъй като искането на подсъдимия за съкратено съдебно следствие не е направено своевременно, поради което и е било недопустимо. Такова искане може да се направи от подсъдимия преди датата на първото насрочено заседание по делото или най-късно до откриване на съдебното следствие. Този извод следва от нормата на чл.370, ал.2 от НКП, в която е посочено, че съдът разпорежда предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица, а и от самото наименование на отделните текстове/процедури, включени в глава двадесет и седма НПК – решение за предварително изслушване на страните, въпроси, които се решават при предварителното изслушване на страните. Смисъла на съкратеното съдебно следствие е, ако след получаване на обвинителният акт от подсъдимия, той признае изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на същия и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, да се съкрати провеждането на съдебното следствие /в хипотезата по чл.371, т.2 от НПК/, като поиска от съда разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма – съкратено съдебно следствие. След откриване на съдебното следствие, при разглеждане на делото по общия ред, когато за съдебното заседание са били призовани свидетелите и вещите лица, посочени в приложението към обвинителния акт, подсъдимият, в случая чрез защитника си, е заявил, че няма искания по доказателствата и реда на съдебното следствие, и когато е започнало събирането на доказателства, се обезсмисля провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на глава двадесет и седма НПК. Ако искането от страна на подсъдимия за предварително изслушване можеше да се прави по всяко време на съдебното следствие в производство провеждано по общия ред, то това означава, че подсъдимият в зависимост от събраните непосредствено от съда доказателства, може да прецени, ако те са изцяло в подкрепа на обвинението, да поиска предварително изслушване на страните, където той да признае вече безспорно установените изцяло факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, единствено с цел да се ползва от привилегията наказанието му да бъде определено при условията на чл.55 от НК, без да се изследва наличието на предпоставките по този текст, която последица е предвидена в случаите на чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК. А безспорно не това е смисълът и логиката на закона. Неоснователно е и твърдението в жалбата на подс.Сергей Михайлов, че при направено от страна подсъдимия искане за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма НПК – „съкратено съдебно следствие”, първоинстанционния съд е задължен да уважи искането му, тъй като разпоредбите уреждащи тази процедура били императивни. При направено искане за провеждане на съкратено съдебно следствие и признание от страна на подсъдимия, изцяло на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти /чл.371, т.2 от НПК/, първоинстанционния съд, съгласно чл.372, ал.4 от НПК, прави преценка дали самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, и единствено, когато установи, че то се подкрепя, с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. От изложеното следва изводът, че съдът не е задължен винаги при направено искане от страна на подсъдимия, да разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие, а само ако са налице законовите предпоставки за това. В настоящия случай, първоинстанционният съд е преценил, че признанието на подсъдимия Михайлов, който е твърдял, че не си спомня фактите и обстоятелствата по делото, не се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, като за изясняване на обективната истина е намерил за наложително да се съберат доказателства пряко и непосредствено от съда, поради което е оставил без уважение искането на защитника му за прилагане на процедура на съкратено съдебно следствие. Или, съдът е изпълнил задължението си по чл.372, ал.4 от НПК, поради което и оставяйки без уважение искането за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, не е допуснал нарушение на процесуалните права на подсъдимия Михайлов, водещо до отмяна на постановения от него съдебен акт, на това основание. При извършената цялостна проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция прецени, че в хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата от Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на съдебния акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде изменена обжалваната присъда в частта й, с която на подс.Найденов за извършеното от него престъпление по чл.325, ал.3 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3/три/ години и 6/шест/ месеца като същото бъде намалено на 2/две/ години и 6/шест/ месеца „лишаване от свобода”; в частта й, с която на подс.Найденов за извършеното от него престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3/три/ години като същото бъде намалено на 1/една/ година и 6/шест/ месеца „лишаване от свобода”, както и в частта й, с която на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Найденов е определено едно общо наказание, а именно най-тежкото от наложените му - „лишаване от свобода” за срок от 3/три/ години и 6/шест/ месеца, като същото бъде намалено на 2/две/ години и 6/шест/ месеца „лишаване от свобода”, което на основание чл.46, б.”б” от ЗИН да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим. Присъдата следва да бъде изменена и в частта й, с която извършеното от Сергей Тодоров Михайлов престъпление по чл.325, ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, е квалифицирано като извършено при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”б” от НК, като същото следва да се преквалифицира като такова, извършено при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” от НК. В останалата част като правилна и законосъобразна присъдата следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл.337, ал.1, т.1 във вр. с чл. чл.334, т.3 от НПК и чл.338 във вр. с чл.334, т. 6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда №45/19.06.2008 г. постановена по НОХД № 473/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд: в частта й, с която извършеното от Сергей Тодоров Михайлов от гр.Кърджали, с ЕГН 770212254111 престъпление по чл.325, ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, е квалифицирано като извършено при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”б” от НК, като го преквалифицира като такова, извършено при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” от НК; в частта й, с която на подсъдимия Виктор Сергеев Найденов от гр.Кърджали, с ЕГН **********, за извършеното от него престъпление по чл.325, ал.3 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3/три/ години и 6/шест/ месеца като намалява наказанието на 2/две/ години и 6/шест/ месеца „лишаване от свобода”; в частта й, с която на подсъдимия Виктор Сергеев Найденов за извършеното от него престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3/три/ години като намалява наказанието на 1/една/ година и 6/шест/ месеца „лишаване от свобода”, както и в часттай, с която на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Найденов е определено едно общо наказание, а именно най-тежкото от наложените му - „лишаване от свобода” за срок от 3/три/ години и 6/шест/ месеца, като намалява общото наказание на 2/две/ години и 6/шест/ месеца „лишаване от свобода”, което на основание чл.46, б.”б” от ЗИН да изтърпи при първоначален „общ” режим. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1.
2. |