№ 179
гр. Габрово, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20234200500256 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Гаранционен фонд-
София и насрещна въззивна жалба на П. И. Г., подадена чрез адв.К. срещу
постановеното решение по гр.д.№105/2021г. на РС-Севлиево.
И двете жалби са процесуално допустими.
Жалбоподателят Гаранционен фонд обжалва решението на РС-Севлиево
в неговата осъдителна част.
В жалбата се излагат твърдения, че в осъдителната си част решението е
незаконосъобразно и необосновано. Прави се позоваване на ТР№1/2018г. на
ОСНГТК и се навеждат доводи, че от събраните по делото доказателства не
се установява наличие на изключителност на връзката между бабата и
нейната внучка , извън обичайната и традиционна за българското семейство
връзка на обич и взаимна привързаност , и доказаност на активната
материалноправна легитимация на ищцата. Оспорва се и размерът на
присъденото от първоинстанционния съд обезщетение, като завишен.
Жалбоподателят счита , че присъденото обезщетение не съответства на
критеря за справедливост по чл.52 ЗЗД, цитирайки и практика на ВКС.
Излагат се доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата
. Жалбоподателят твърди , че е доказал , че са налице предпоставките на
чл.557, ал.3, т.2 КЗ.
1
Претендира се да бъде отменено обжалваното решение в неговата
осъдителна част и предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.
В депозираната насрещна въззивна жалба се оспорва
законосъобразността и обосноваността на първоинстанционното решение в
неговата отхвърлителна част, с която не е уважена изцяло претенцията на
ищцата П. Г.. Излагат се доводи , че с оглед доказаните търпени от ищцата
неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка, следва да бъде
присъдено обезщетение в претендирания по частично предявения иск размер
от 25 000лв., като се сочи и съдебна практика. Оспорват се изводите на съда
за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, като пътник в автомобила без поставен предпазен колан.
Претендира се за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му
част и присъждане допълнително на ищцата на обезщетение от още 11 000лв.,
ведно със законната лихва , считано от 14.10.2020г.
Въззивният съд , като взе предвид наведените във въззивните жалби
доводи и доказателствата по делото ,прие за установено следното :
Предмет на обжалване е постановеното от РС-Севлиево решение по
гр.д.№105/2021г., с което ответникът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е осъден да
заплати на ищцата П. И. Г., на основание чл.557,ал.1, т.2 ,б“а“ КЗ , сумата от
14 000лв. по предявен частичен иск от обща сума от 50 000лв., обезщетение
за неимуществени вреди ,претърпени от ПТП на 08.03.2020г., причинило
смъртта на внучката й И.К.Х., ведно със законната лихва ,считано от
14.10.2020г. , и искът е отхвърлен в останалата част – за разликата над
14 000лв. до предявения размер от 25 000лв., ведно със законната лихва от
14.10.2020г.
За да уважи частично исковата претенция първоинстанционният съд е
приел, че ищцата е доказала материалноправната си легитимация , като
попада в кръга на лицата , имащи право на обезщетение съгласно приетото с
ТР №1/2016 и че справедливият размер на това обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка , вследствие процесното
ПТП , е 20 000лв., като отчитайки 30 % съпричиняване от пострадалата
поради това, че се е возила в автомобила без поставен предпазен колан, е
присъдено обезщетение от 14 000лв. В останалата част – до предендираня
размер по частичния иск за сумата от 11 000лв., съдът е приел, че
претенцията е неоснователна и недоказана .
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Безспорно установено по делото е родствената връзка между ищцата и
И.К.Х. – баба и внучка, както и че смъртта на И.К.Х. е настъпила в резултат
на ПТП на 08.03.2020г., причинено от водача на лек автомобил „Н.“ Л. Б. М. ,
за което деяние е постановена влязла в сила присъда по нохд.№35/2021г. на
ОС-Габрово. С нея водачът на лекия автомобил е признат за виновен в това ,
че е извършил престъпление по чл.343,ал.3 ,б“б“, пр. първо във вр. с ал.1 ,б „в
2
„ във вр. с чл.342,ал.1 НК , като на 08.03.2020г., около полунощ , при
управление на лек автомобил „Н.“ без регистрационни номера , нарушил
чл.20,ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на возещата се на
предна дясна седалка в автомобила И.К.Х. от с.Д., общ. С. , като деянието е
извършено след употреба на наркотични вещества и деецът е избягал от
местопроизшествието.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че ищцата
извънсъдебно е предявила пред ответника претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди по образувана щета
№20210188/28.07.2020г , по която ГФ е отказал плащане .
Спори се дали ищцата е материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинената при процесното ПТП
смърт на нейната внучка И. Х., както и какъв е справедливият размер на
обезщетението, ако такова следва да бъде присъдено.
В исковата молба се твърди, че , ищцата е баба на И.К.Х. и смъртта на
последната й е причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания.
Била е изключително близка със своята внучка и двете прекарвали заедно
всеки удобен момент; ищцата е помагала активно в грижите за малката И. , в
резултат на което помежду им съществувало особено силно чувство на обич ,
уважение, взамина подкрепа и всеотдайност. Не може да приеме и преодолее
случилото се , мъката й е огромна. Прекършени са всички мечти и надежди
на бабата, свързани с нейната внучка, изчезнал е смисълът на живота й.
Несвоевременната , неочаквана и безвъзвратна загуба на И. Х. , е особено
трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на ищцата.
Ответникът по иска Гаранционен фонд е оспорил правото на ищцата
да получи обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП на
08.03.2020г. , при което е загинала нейната внучка И.К.Х. , като в писмения
отговор е изложил доводи, на които основава това възражение – липсата на
доказателства за връзка, която да е изключително силна и то до степен
надхвърляща естествената житейска привързаност между баба и внучка,
което да обосновава приложимо изключение, от разрешението, залегнало в
ППВС№4/1961г. и №5/1969г.
С определение №255 от 25.05.2021г. първоинстанционният съд е
поставил въпроси на ищцата по реда на чл.176 ГПК, като е задължил същата
да се яви лично в следващото съдебно заседание, за да отговори на тях ,като е
указал на страната и последиците от неявяване или отказ да даде отговор на
тези въпроси.
Ищцата не се е явила в първоинстанционното производство в с.з. и не е
дала отговор на поставените й въпроси по реда на чл.176 ГПК . В
протокола от проведеното с.з. на 23.11.2022г. по гр.д.№105/2021г. по описа
на РС-Севлиево е вписано като констатация на съда, че ищцата П. И. Г. не се
е явила да отговори на поставените въпроси от ответника по реда на чл.176
3
ГПК, като не е налице основателна причина за това неявяване.
В случая изисканите обяснения от ищцата по реда на чл.176 ГПК за
това къде е живяла и отглеждала детето нейната внучка , къде живее ищцата
и кога се е завърнала И. от Г. ,не са единственото доказателствено средство по
делото за установяване на тези обстоятелства, въз основа на което и при
приложение на чл.176,ал.3 ГПК да се приемат за доказани. За тези
обстоятелства са събрани гласни и писмени доказателства по делото.
Пред първоинстанционния съд е разпитана св.М. И.. От показанията й
се установява, че отдавна познава ищцата, която е баба на И., Г. и Х..
Познава цялото семейство от много малка. Свидетелката живее в с.Д. и са
съседи. И. е едниствена внучка на ищцата. Били в добри отношения . Баба й я
отгледала. Държали се двете една за друга. Ищцата била като майка за И..
Родителите на И. били в Г.. Били малки, случвало се да остават при бабата.
Работели сезонно , идвали си и си заминавали. Вземали си децата. Ищцата е
ходила с тях , всички заедно. Ищцата е ходила с децата, цялото семейство.
Имало период, в който ищцата се грижела за децата. Ищцата разчитала много
на И., като пораснала. Те много си споделяли . Казвала, че разчита на нея
,както за нея, така и за братята й. Много тежко приела смъртта на И.. След
погребението ищцата заминала за Г., говорят си с майката на ищцата - Г. , но
се измъчват като говорят за нея. Преди ищцата била по-весела. Вече не е така.
И. била скромна ,весела, работела, грижила се за детето си.
Във въззивното производство е разпитана свидетелката В. В.. Същата
твърди, че познава ищцата и И.. От едно село са, били са съседки. Ищцата
живеела на ул.“Р.“, като не знае номера . Дълги години свидетелката живеела
на ул.“Р.“ ***. Ищцата живяла при майка си и баща си, като родителите й са
починали. П. и И. били в много добри отношения. Ищцата била винаги като
майка за И., грижела се много добре за внучката. Живеели заедно.
Родителите на И. били в чужбина , в Г., и П. отгледала И.. Ищцата не е имала
здравословно проблеми до инцидента. Като станал не била в добро състояние.
Била много тъжна , унила, съкрушена, ужасно зле, променила се и не е вече
същия човек. По-рано била весел човек, контактувала с хората , но от
инцидента спряла да има контакти , не била тя , била тъжна. И. била на 2
години, откакто ищцата започнала да се грижи за нея. Родителите й били в
Г.. И. имала дете, което било на 2 години, когато починала. Детето е родено в
Г.. Свидетелката не си спомня колко време е стояло детето там. И. си дошла с
детето и почнала работа в птицеферма .В България си дошла година преди
катастрофата, така мисли свидетелката, но не си спомня колко време. П.
помагала на И. за детето, после си дошла майката на И. – Г., след като
починала И.. Родителите на И. са живяли в къщата на свекървата на Г. в с.Д..
П. е живяла в друга къща, тази на нейните родители. Там живеела с баща си ,
майка й починала много рано. П. е ходила в Г., когато Г. и К. си дошли и
взели децата. Свидетелката не знае на колко години тогава са били децата, но
били малки. Всички тръгнали за Г. , заедно с П.. Там ищцата се грижила за
4
децата – за И. и за близнаците. Ищцата работила съвсем малко в Г. . Г. си
идвали всяка година, заедно с децата. Когато си идвали , живеели в с.Д. ,
децата живеели при Г. и К., и П. отишла да живее при Г. , напуснала къщата
си в с.Д. , в която живеела и отишла да живее при Г.. Децата завършили
образованието си в Г..
От писмените доказателства се установява, че И.К.Х. има двама братя,
а ищцата освен Г. Р.- майка на загиналата, има и други деца. Във всички
документи ищцата е с посочен постоянен адрес в гр.С.. Този адрес е посочен
и в исковата молба . Нейната внучка И.К.Х. е с постоянен и настоящ адрес в
с.Д., ул.В.“*** съгласно данните в съобщение за смърт л.10 , който адрес е
вписан и в КП за ПТП /л.8 /. От приложените материали от ДП№93/2020г. на
РУ-Севливо - в протоколите за разпит на родителите на И. Х. ,и за двамата е
вписан като адрес, на който живеят в с.Д. , ул“В.“*** / протокол от
18.05.2020г. л.178 и от 18.08.2020г. л.182 /, като този адрес е посочен и в
протокла за разпит на нейния брат Г. Х. , а в протокола за разпит от
18.08.2020г. на П. И. Г. /л.181/ е вписано : „живуща в гр.С., ж.к. „***“***
Ценени в съвкупност гласните и писмени доказателства установяват,
че внучката на ищцата е родила в Г. и там е отглеждала детето си преди да се
върне в България. От свидетелските показания не се установява кога точно се
е завърнала И. с детето си преди инцидента на 08.03.2020г. С оглед на това и
на основание чл.176,ал.3 ГПК съдът приема, че това е било началото на 2020г.
От писмените и гласни доказателства не се установява ищцата и внучката й
да са живяли само двете в едно домакинство и само ищцата да е полагала
грижи за нея непрекъснато продължителен период от време, вместо нейните
родители . От свидетелските показания се установява, че родителите на И. са
взели децата си при тях в Г. ,когато са били малки , а ищцата ходила с тях в
Г. , където се грижила за децата. Всяка година дъщеря й Г. си идвала с
децата в с.Д.. Тогава децата живеели при родителите си, в къщата на
свекървата на Г. в с.Д. / св.В./, като обстоятелството ,че са живели на един
адрес в с.Д. се потвърждава и от вписаните данни в протоколите за разпит на
ДП№93/2020г. на РУ-Севливо , посочени по-горе и в КП за ПТП и
съобщението за смърт.
При така събраните доказателства и като съобрази разясненията ,
дадени в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21. 06. 2018 г. на ОСНГТК на
ВКС и съдебната практика, въззивният съд намира, че не е доказано по
делото ищцата да е активно материалноправно легитимирана да получи
претендираното обезщетение по предявения иск срещу Гаранционния фонд.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21. 06. 2018 г. на
ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24.
ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, и търпи
5
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му неимуществени вреди. В съобразителната част на тълкувателното
решение е разяснено, че особено близка привързаност може да съществува
между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В
традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
Установената съдебна практика – р.№92 по т.д.№1275/2019, ВКС, ІІ т.о.,
р.№17 по т.д.№291/2020г., ВКС ,ІІ т.о., р.№50012 по т.д.№2383/2021г., ВКС ,
І т.о., р.№50154 по т.д.№1918/2021г., ВКС , ІІ т.о., р.№50175 по т.д.
№1735/2021г., ВКС, ІІ т.о и др. , прима че обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата,
очертан в двете ППВС, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за
да се приложи това изключение, са две: 1./ създадена особено близка връзка
между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително
претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и
времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено
близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и
претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т.е. такава,
каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките
му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд. Посочените предпоставки следва
да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за
неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления,
следователно – и за братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При
преценката за наличието им в тази хипотеза следва да се отчете
обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между
6
посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между
изброените роднини е налице особено близка връзка , е необходимо освен
формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, също
така и да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили
създаването на близост, по-голяма от считаната за нормална за съответната
родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката
между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от
бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на
родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на
родителя/родителите и др.).
В случая от данните по делото не се установява съществувалата между
ищцата и нейната внучка връзка да се отличава от традиционните за
българското общество семейни отношения при тази родствена връзка .
Изложените в исковата молба твърдения , съгласно които освен на
родствената връзка със загиналата при процесното ПТП , ищцата се е
позовала на съществуваща изключителна близост между двете и че са
прекарвали всеки удобен момент заедно, както и че е помагала активно в
грижите за малката И., в резултат на което помежду им съществувало
особено силно чувство на обич, уважение взаимна подкрепа и всеотдайност,
не сочат на проява на конкретни житейски обстоятелства , които да са
обусловили създаването на близост , по-голяма от считаната за нормална
връзка между баба и внучка .
От събраните по делото доказателства също не се установява поради
осъществили се конкретни житейски обстоятелства, съществувалата между
ищцата и нейната внучка връзка да е била изключителна по своя характер ,
надхвърляща обичайните нормални отношения между баба и внучка, и че
поради това ищцата е понесла морални болки и страдания, по-интензивни и
продължителни от нормалните за тези отношения . Установеното от двете
свидетелки не съдържа конкретика, която да обосновава извод за заместваща
грижа на бабата за нейната внучка, трайно поемайки изцяло грижите за нея
вместо нейните родители . От показанията на св.В. се установява ,че
родителите са живеели заедно с децата си, като когато са били малки са ги
взели със себе си в чужбина, а когато са се връщали в с.Д., са живеели също
заедно, като децата са завършили образование в Г., което не е опровергано от
останалите доказателства по делото. Това, че ищцата е ходила заедно със
семейството на дъщеря си Г. в Г., където се е грижила за децата, че е била
заедно с тях и в с.Д., че се е грижила за внучката си И. ,когато е била малка,
тези обстоятелства не са изключителни по своя характер и не установяват,
че връзката между ищцата и нейната внучка И. се е отличавала по
съдържание от традиционно съществуващата при подобен вид родствена
връзка. Никой от свидетелите не твърди родителите да са се дезинтересирали
от детето си и единствено бабата да се е грижила за своята внучка И. в
7
продължение на години. Установеното от свидетелските показания ,че
ищцата е страдала много и продължава да страда за загубата на своята внучка,
не установява обстоятелства, от които да се изведе,че понесените от ищцата
болки и страдания от загубата са по –интензивни и продължителни от
типичните за тези отношения и за ищцата да са настъпили неимуществени
вреди , надхвърлящи като интензитет и продължителност търпените душевни
страдания , нормално присъщите за съответната родствена връзка между баба
и внучка.
По изложените съображения ,въззивният съд приема,че от данните по
делото не се установяват конкретни житейски обстоятелства ,които да са
породили особена емоционнална близост между ищцата и внучката й И. ,
която да дава основание да се приеме, че ищцата като нейна баба попада в
кръга на лицата , имащи право да получат обезщетение за неимуществени
вреди от настъпването на смъртта й в резултат процесното ПТП и че
предявеният като частичен иск за присъждане на такова следва да бъде
отхвърлен изцяло. , и в частта относно претендираното обезщетение от
14 000лв. , в която част искът е бил уважен от първоинстанционния съд ,
както и за претенцията за присъждане лихва за забава върху сумата от
14 000лв. от 14.10.2020г .
Поради частичното съвпадане на изводите на двете инстанции,
обжалваното решение следва да се отмени в неговата осъдителна част за
сумата от 14 000лв., присъдена ведно със законната лихва от 14.10.2020г. и
исковите претенции бъдат отхвърлени и в тази част. Решението следва да се
отмени и в частта, с която Гаранционният фонд е осъден да заплати разноски
за първоинстанционното производство .
Насрещната въззивна жалба се явява неоснователна, тъй като по
изложените по-горе съображения не е доказано ищцата да е материално
легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от
процесното ПТП, при което е загинала нейната внучка. С оглед на това в
обжалваната от ищцата отхвърлителна част – за сумата от 11 000лв. ведно
със законната лихва от 14.10.2020г. , първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено, както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати
разноски за първоинстанционното производство.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК и представения
списък по чл.80 ГПК ,на жалбоподателя Гаранционен фонд следва да се
присъдят направените по делото разноски за въззивната инстанция – сумата
от 280лв. държавна такса за въззивната жалба, както и следва да се доприсъди
сумата от 280лв. - частта от разноските за внесения в първоинстанционното
производство депозит за вещи лица от 500лв. съразмерно на сумата от
14 000лв., за която искът също следва да бъде отхвърлен.
Следва да се остави без уважение искането на жалбоподателя
Гаранционен фонд да се присъди на процесуалния представител на страната
адв. Н. И. адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции по реда
8
на чл.38,ал.2 във вр. с чл.38,ал.1,т.3 ЗА. От данните по делото е видно, че
Гаранционен фонд не попада сред посочените лица в хипотезата на
чл.38,ал.1,т.3 ЗА - „роднини ,близки или на друг юрист“, поради което не се
ползва с право на безплатна адвокатска защита по чл.38,ал.1 ЗА. Не е
представен и договор за правна защита и съдействие, с който да е договорено
указването на безплатна правна помощ на Гаранционен фонд при условията
на чл.38, ал.1, т.3 ЗА за всяка от двете инстанции по настоящото дело , като в
първоинстанционното производство са присъдени на страната разноски за
юрисконсултско възнаграждение .
На жалбоподателката по насрещната въззивна жалба не се дължат
разноски по делото поради неоснователност на жалбата й и уважаване
въззивната жалба на насрещната страна.
На основание изложеното ,въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №53 от 03.04.2023г. по гр.д.№105/2021г. на РС-
Севлиево в ЧАСТТА, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на П.
И. Г. , на основание чл.557,ал.1, т.2 ,б“а“ КЗ , сумата от 14 000лв. по предявен
частичен иск за 25 000лв. от обща сума от 50 000лв., обезщетение за
неимуществени вреди ,претърпени от ПТП на 08.03.2020г., причинило
смъртта на внучката й И.К.Х., ведно със законната лихва ,считано от
14.10.2020г., както и в ЧАСТТА , с която Гаранционен фонд е осъден да
заплати на адвокат П. К. от САК сумата от 1484 лв., представляваща
разноски и да заплати на РС- Севлиево сумата от 560лв. за дължимата
държавна такса по делото и от 300лв. платени от бюджета на съда
възнаграждения на вещи лица, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. И. Г., с ЕГН **********, от гр. С.,
ж.к."Д-р ***" *** срещу Гаранционен фонд, гр. София, ул. "Граф Игнатиев"
№ 2, ет. 4, иск и В ЧАСТТА за заплащане на сумата от 14 000,00 лева, по
предявен частичен иск за 25 000лв. от общо 50 000лв./ разликата между
отхвърлената част от 11 000лв. до 25 000лв., за която първоинстанционният
съд е уважил иска/ , претендирано обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на внучката й И. К. Х. в резултат от ПТП, настъпило на 08.03.2020г.,
ведно със законната лихва от 14.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част, с която е отхвърлен
предявения частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над сума от 14 000 лева до предявения размер по частичния иск от
25 000 лева , ведно със законна лихва от 14.10.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата и П. И. Г. е осъдена да заплати на Гаранционен фонд
разноски по делото в общ размер на сумата от 290,80лв.
ОСЪЖДА П. И. Г., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к."Д-р ***" *** да
9
заплати на Гаранционен фонд, гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет. 4,
разноски по делото в размер на 280лв. държавна такса за въззивната жалба и
от 280лв. , представляваща част от разноските от 500лв. за внесен депозит за
вещи лица в първоинстанционното производство съразмерно на
отхвърлената част на иска за сумата от 14 000лв.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на
ответника Л. Б. М..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен крок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10