№ 175
гр. Велико Търново, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20234000500226 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозиранa въззивнa жалба от Сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“ срещу Решение № 260002/
29.03.2023 г. по гр.д. № 52/ 2023 г. по описа на ОС – Габрово, с което съдът е осъдил
Сдружението да заплати на С. Ц. П. застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди от ПТП на 02.05.2015 г. в качеството му на компенсационен
орган по чл.284, ал.1 КЗ – отм. и в частта, с която е присъдил обезщетение за забава
върху присъденото обезщетение, считано от датата на ПТП до 13.12.2016 г. Съдът
погрешно приел, че Сдружението отговаря спрямо увредения ищец като
компенсационен орган вместо като представително национално бюро по смисъла на
чл.282, ал.3 и ал.5 КЗ – отм. – член на бюрата от системата „Зелена карта“ и оттам
неправилен бил изводът му, че мораторната лихва върху обезщетението е дължима от
датата на ПТП. Излага, че процесното ПТП, в резултат на което ищецът е претърпял
вреди, е настъпило на територията на РБ, а не на територията на друга държава-членка
на ЕС, при което не може да бъде ангажирана отговорността му като компенсационен
орган, а носи отговорност катопредставително бюро. Поддържа, че на основание
чл.271, ал.5 КЗ – отм. изпада в забава едва след изтичане на 3-месечния срок за
произнасяне по извънсъдебната претенция, а доколкото такава е заявена пред
кореспондента на италианския застраховател „Дженерали застраховане“ АД на
1
12.09.2016 г., този срок е изтекъл на 12.12.2016 г. Съдът уважил иска за лихва
съобразно заявения от ищеца начален момент без да изложи никакви съображения и
без да обсъди възражението му, че не изпада в забава от датата на деликта. Моли
решението да бъде отменено и съдът да постанови дължимост на обезщетението от
Сдружението в качеството му на представително националното бюро по смисъла на
чл.282, ал.3 и ал.5 КЗ – отм. и искът на П. за мораторна лихва върху главницата на
присъденото му обезщетение да бъде отхвърлен за периода от 02.05.2015 г. до
12.12.2016 г. Претендира разноски.
В срока за отговор е депозирана молба от ищеца С. Ц. П. със становище за
основателност на въззивната жалба по отношение началния момент на дължимост на
мораторна лихва и за оттегляне на акцесорния му иск за такава върху присъденото му
обезщетение за периода от 02.05.2015 г. до 12.12.2016 г., за обезсилване на решението
на ОС – Габрово в тази му част и прекратяване на производството по него.
По повод на молбата Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ е заело становище, че не дава съгласие за оттегляне на
иска и за прекратяване на производството по делото в тази му част, предвид
възможността за предявяване на същата претенция в бъдещ момент. Поддържа
въззивната си жалба.
С. Ц. П. счита, че с оглед оттеглянето на иска си не е станал причина за
въззивното производство и моли да не му бъдат възлагани разноски. Процесуалният му
представител претендира присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2
ЗАдв.
Подадената въззивна жалба е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши
служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му
в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е
разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата
недопустимост. Оплакванията на жалбоподателя по квалификацията на исковата
претенция, доколкото не се твърди произнасяне на съда по непредявен иск с оглед
фактическите твърдения на ищеца в исковата му молба, не се отразява на
допустимостта на решението, а е въпрос по правилността му.
Съдът, в предметния обхват на въззивната жалба, намира следното:
Страните не спорят възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и формираните въз основа на нея правни изводи за основателност на
претенциите на С. Ц. П. за присъждане на обезщетение за причинените му при
2
настъпило на 02.05.2015 г. на територията на Република България застрахователно
събитие с участието на водач, който управлява МПС, обичайно намиращо се държава –
членка на ЕС, която членува в Съвета на бюрата от системата „Зелена карта“; не
спорят, че материално легитимирано да отговаря за заплащане на обезщетението е
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“; не
спорят размера от 100 000 лв. на определеното от ОС – Габрово обезщетение за
причинените на П. неимуществени вреди. Спорът пред въззивния съд е повдигнат от
Сдружението само относно качеството, в което то следва да отговаря спрямо
пострадалото лице, доколкото законодателно са му възложени функции едновременно
на представително национално бюро за Република България – член на Съвета на
бюрата от системата „Зелена карта“ – чл.282, ал.3 и ал.5 КЗ – отм. /чл.511 КЗ/ и на
компенсационен орган – чл.284, ал.1 КЗ – отм. /чл.515 КЗ/ и в зависимост от
основанието за ангажиране на отговорността му, то разполага с различни правомощия.
Оплакването на СНББАЗ относно дадената от първоинстанционния съд
квалификация на иска е основателно. Отговорността СНББАЗ е диференцирана в
зависимост от това, дали произшествието по вина на водач на МПС, обичайно
намиращо се в държава – член на Съвета на бюрата, е настъпило на територията на
Република България, или е настъпило на територията на друга държава – членка, като
са причинени вреди на лице, пребиваващо в РБ. Тъй като в настоящия случай се касае
до ПТП, реализирано в страната, Бюрото не отговаря в качеството си на
компенсационен орган по смисъла на чл.284 КЗ – отм., а на основание чл.282, ал.3 и
ал.5 КЗ – отм. като представително национално бюро за Република България по
смисъла на Вътрешните правила на Съвета на бюрата, в сила от 01.07.2008 г., в което
си качество то участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
държавите – членки на ЕС. Бюрото замества чуждестранния застраховател – то
упражнява всички процесуални права, с които би разполагал последния вкл. да
противопоставя възражения, целящи ограничаване на отговорността му. За
изплатените на пострадалите лица средства то получава пълна компенсация чрез
реимбурсиране на суми от представлявания застраховател или при негово бездействие
от гарантиращ за него компетентен орган на съответната държава. В съответствие с
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши
правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след
като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на
страните и приложи съответния материален закон. Неправилната правна квалификация
в резултат от неправилно приложение на материалния закон както бе посочено по-горе
не води до недопустимост на решението и не е основание за неговото обезсилване, а
съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение от въззивния съд и
за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на
3
предявения иск. Решението на ОС – Габрово, в диспозитива на което е отразено, че се
ангажира отговорността на СНББАЗ като компенсационен орган, е неправилно и
следва да бъде отменено, като Бюрото бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение
в размер на сумата 100 000 лв. в качеството му на представително национално бюро за
Република България – член на Съвета на бюрата от системата „Зелена карта“.
По отношение на оплакванията на жалбоподателя относно определения от ОС –
Габрово начален момент на дължимост на законна лихва за забава върху размера на
присъденото обезщетение: Нормите на чл.282 и чл.284 КЗ – отм., в които са
разграничени хипотезите, в които СНББАЗ действа като представителен, респ. като
компенсационен орган, изключват приложението на нормата на чл.84, ал. 3 ЗЗД,
касаеща началния момент на дължимост на лихва за забава по искове срещу
деликвенти или пряко срещу неговите застрахователи, тъй като законът възлага на
Бюрото отговорност за чуждо задължение. Съгласно чл.282, ал. 5 КЗ – отм., когато
пред СНББАЗ бъде предявена претенция за заплащане на обезщетение и Бюрото не
действа в качеството си на компенсационен орган, приложение намира чл.271 КЗ –
отм. Цитираната разпоредба задължава НББАЗ да се произнесе по претенцията в срок,
не по-дълъг от три месеца, след изтичането на който дължи лихва за забава върху
размера на обезщетението – ал.5. В случая на 12.09.2016 г. ищецът е заявил
извънсъдебната си претенция си пред кореспондента на италианския застраховател на
водача, причинил ПТП, „Дженерали застраховане“ АД. Той не е бил длъжен да насочва
претенцията си към него, защото в отменения КЗ, на който закон се основава
предявеният иск, липсва аналогична на чл.511, ал.3 от сега действащия КЗ разпоредба,
уреждаща задължително рекламационно производство пред кореспондента на
застрахователното дружество на виновния водач или пред самото дружество като
предпоставка за сезиране на СНББАЗ, нито такова условие е предвидено във
Вътрешните правила на Съвета на бюрата от системата „Зелена карта“ или в Устава на
Сдружението. Поради това, сезирането на кореспондента не е годно да ангажира
произнасяне от СНББАЗ и съответно изтичането на тримесечния срок от отправяне на
претенция до него не поставя Сдружението в забава. Претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение е заявена пред СНББАЗ едва с получаване на исковата
молба по настоящото дело – на 02.11.2020 г. Жалбоподателят обаче обжалва
решението досежно присъдената лихва за периода от датата на увреждането до
12.12.2016 г., а не за мораторната лихва от сочената дата насетне, което очертава
предмета на произнасяне от въззивния съд. Решението на ОС в частта му, с която
лихвата е присъдена от 02.05.2015 г. до 12.12.2016 г. е неправилно и следва да бъде
отменено, като акцесорната искова претенция на П. за лихва за този период следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските: Обжалваемият интерес по приетата за основателна жалба на
НББАЗ възлиза на 16 433.60 лв., какъвто е размерът на мораторната лихва върху
4
главница от 100 000 лв. за периода от 02.05.2015 г. до 12.12.2016 г., установена от съда
чрез компютърна програма за изчисляване на законна лихва. Държавната такса за
въззивно обжалване в размер на 2 % върху обжалваемия интерес е 328.68 лв. и
разноските за заплащането й следва да се възложат на ответника по жалбата. Той
следва да бъде осъден да заплати и направените от Сдружението разноски за
адвокатско възнаграждение – минимално дължимият размер на дължимото такова при
конкретния обжалваем интерес съгласно чл.7, ал.2 т.3 от Наредбата е 1 879 лв., а с
начислен ДДС - 2 254.80 лв. Жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 2 526 лв. с ДДС, което, ако е заплатено само за обжалване на решението по
отношение на мораторната лихва, е прекомерно с оглед правната сложност на спора
относно началния момент на дължимост на лихва и признаването основателността на
жалбата от насрещната страна. Възражение за прекомерност е своевременно направено
от ответника. Неоснователно П. счита, че не дължи разноски за въззивното
производство, тъй като не е дал повод за образуването му и е признал въззивната
жалба. Произнасянето на първоинстанционния съд по предявения от него иск е
обусловило правния интерес на СНББАЗ от обжалване на решението в тази му част,
като оттеглянето на иска е извършено след депозиране на жалбата, инициирала
въззивното производство. П. следва да бъде осъден да заплати на СНББАЗ общо
сумата 2 583.48 лв. С оглед изхода на спора пред ВТАС на процесуалния представител
на П. адв. В. О. от САК не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 ЗАдв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260002/ 29.03.2023 г. по гр.д. № 52/ 2023 г. по описа на
ОС – Габрово, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, Булстат ********* – гр.София, ул. Граф Игнатиев №2, ет.2, в
качеството му на представително национално бюро за Република България по смисъла
на чл.282 ал.3 и ал.5 КЗ – отм. – член на Съвета на бюрата от системата „Зелена карта“,
да заплати на С. Ц. П. с ЕГН ********** застрахователно обезщетение в размер на
100 000 /сто хиляди/ лв. за неимуществени вреди, причинени му от ПТП на 02.05.2015
г. в Община Дряново от водача на лек автомобил „Мерцедес“, модел А170, с рег. №
BL16***, за който има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по системата
„Зелена карта“ с „Дженерали Лойд Италико“ с полица № ********* с валидност от
23.01.2015 г. до 23.07.2015 г., ведно с мораторна лихва върху главницата, считано от
13.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Ц. П. против Сдружение „Национално бюро на
5
българските автомобилни застрахователи“ иск за заплащане на мораторна лихва върху
дължимото му застрахователно обезщетение за периода от датата на увреждането
02.05.2015 г. до 12.12.2016 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА С. Ц. П. с ЕГН ********** да заплати на Сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“, Булстат ********* – гр.София, ул.
Граф Игнатиев №2, ет.2, сумата 2 583.48 лв. /две хиляди петстотин осемдесет и три
лв. и 48 ст./ – направени разноски за производството пред ВТАС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6