№ 147
гр. Шумен, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Галина Св. Г.
в присъствието на прокурора М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20243600500185 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №23/16.02.2024г. по гр.д.№568/2023г. по описа на ВПРС ,съдът е
отхвърлил предявените от Г. М. М., ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. Варна, общ.
Варна, обл. Варна, жк. „.......", бл.10 ,вх.6, ет. 2, ап.7 срещу Административен съд- Варна, с
адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул. „......." № ЗА, Районен съд-Варна, с адрес: гр.
Варна, общ. Варна, обл. Варна, бул. „......." № 57, Върховен Касационен съд, с адpec: гр.
София, общ. Столична, обл. София (столица), бул. „....." №2 и Върховен Административен
съд, с адрес: гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), ул. „....." №18 обективно
кумулативно и субективно съединени осъдителни искове с пр. осн. чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ вр.
с чл.4, ал.2 от ЗОДОВ за осъждане на ответниците в режим на солидарност да заплатят на
ищцата сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба – 23.06.2022 год. до окончателното й изплащане, представляваща репарация за
нанесени й неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни емоционални изживявания,
стрес, напрежение, безсъние, раздразнителност, загуба на доверие в институциите в резултат
на разглеждане в неразумен срок на производството по адм. д. № 117/2017 год. по описа на
Административен съд – Варна и по гр.д. № 18625/ 2017 год. по описа на РС – Варна до
окончателното му приключване, като неоснователни и недоказани, осъдил е Г. М. М.,
ЕГН:********** да заплат на Върховен касационен съд на Република България сумата от
300 лева, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
1
разноски, на осн. чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
НЗПП, осъдил е Г. М. М., ЕГН:********** да заплати на Върховен административен съд
на Република България сумата от 350 лева, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 от ГПК, вр. чл. 37,
ал. 1 ЗПП, вр. чл. 13, т. 2 и чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Решението е обжалвано от ищцата Г. М. М. , действаща ,чрез пълномощника си
адв.Е. Г. Е. от АК-Варна като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата
съображения. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да
постанови ново с което да уважи предявените искове и да й се заплатят разноските по
делото.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Върховен касационен съд,
действащ ,чрез пълномощника си З.С. с който се оспорва въззивната жалба като
неоснователна и недоказана.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Върховен административен съд ,
действащ ,чрез пълномощника си П.Д.- юрисконсулт с който се оспорва въззивната жалба
като неоснователна и недоказана.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Районен съд-Варна , представляван
от председателя М.Д.-Я. с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и
недоказана.
Административен съд-Варна в срока по чл.263 ал.1 ГПК не е подал отговор на въззивната
жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и е допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Втората инстанция има правомощието по свой,
служебен почин да следи за процесуалната допустимост на атакуваното пред нея
първоинстанционно решение, като едва след положителното й установяване следва да се
разгледа постъпилата въззивна жалба по същество.
Производството по делото е образувано по предявени от Г. М. М. срещу
Административен съд- Варна , Районен съд-Варна, Върховен Касационен съд и Върховен
Административен съд кумулативно, субективно съединени осъдителни искове с пр. осн.
чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл.4, ал.2 от ЗОДОВ за осъждане на ответниците в режим на
солидарност да заплатят на ищцата сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба – 23.06.2022 год. до окончателното й изплащане,
представляваща репарация за нанесени й неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни
емоционални изживявания, стрес, напрежение, безсъние, раздразнителност, загуба на
доверие в институциите в резултат на разглеждане в неразумен срок на производството по
адм. д. № 117/2017 год. по описа на Административен съд – Варна и по гр.д. № 18625/ 2017
2
год. по описа на РС – Варна до окончателното му приключване.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, делата по този закон пред съда се
разглеждат със задължително участие на прокурор. Тази норма изисква задължителното
участие на прокурор по делото в качеството на главна страна. В производството пред
първата инстанция не е участвал прокурор.
По така подадената искова молба е било образувано гр.д. № 7982/2022 год. по описа
на Районен съд – Варна, от разглеждането на което са се отвели всички съдии, на осн. чл. 22,
ал. 1, т. 6 от ГПК. Било е образувано гр.д. № 828/2022 год. по описа на Районен съд – Девня,
от разглеждането на което също са се отвели всички съдии, на осн. чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.
С определение № 4431/29.11.2022 год., постановено по гр.д. № 2321 по описа за 2022 год. на
Окръжен съд – Варна гр.д. № 828/2022 год. по описа на Районен съд – Девня е било
изпратено на Районен съд – Провадия, на осн. чл. 23, ал. 3 от ГПК. Било е образувано гр.д.
№ 1510/2022 год. по описа на Районен съд – Провадия. Препис от исковата молба е бил
връчен на насрещните страни, които в законоустановения срок са депозирали писмени
отговори по делото, ангажирали са доказателства и са направили доказателствени искания,
като препис от исковата молба не е бил връчен на представител на прокуратурата . Делото е
било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по
направените от страните доказателствени искания. Били са проведени 2 открити съдебни
заседания на 26.04.2023г. и на 21.06.2023г. на които не е присъствал прокурор, който не е
бил призован за тези съдебни заседания, били са събрани допуснатите писмени и гласни
доказателства. Била е назначена и СМЕ, вещото лице по която е изготвило заключението и е
следвало да бъде изслушано в открито съдебно заседание, насрочено за 20.09.2023 год.
Междувременно съдията-докладчик по делото е бил командирован в Районен съд – Варна,
на осн. Заповед № РД-220/ 13.07.2023 год. на Административния ръководител на Окръжен
съд –Варна, считано от 14.08.2023 год. Делото е било преразпределено последователно на
останалите съдии в Районен съд – Провадия, които са се отвели от разглеждането му. С
определение № 608/ 16.11.2023 год., постановено по в.ч.гр.д. № 465/2023 год. по описа на
Апелативен съд- Варна гражданското дело, образувано по искова молба вх. № 42288/
23.06.2022 год., депозирана от Г. М. М. срещу Административен съд- Варна, Районен съд-
Варна, Върховен Касационен съд и Върховен Административен съд, е изпратено на осн. чл.
23, ал. 3 от ГПК за разглеждане на Районен съд – Велики Преслав, във връзка с което е
образувано гр.д. № 568/2023 год. по описа на Районен съд – Велики Преслав. По гр.д. №
568/2023 год. по описа на Районен съд – Велики Преслав е проведено едно съдебно
заседание на 16.01.2024г. отново без участието на представител на прокуратурата .
Пропускът на районния съд да конституира прокурора е пропуск да бъде
конституирана задължителна страна по делото. Съгласно разясненията по т. 15 от ТР №
3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС участието на прокурор по делата по
ЗОДОВ е задължително съгласно императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ. В тези
случаи прокурорът участва като представител на единната и централизирана Прокуратура
на РБ в качеството й на страна /чл. 26, ал. 3 ГПК /, която има гарантирано от закона участие
3
в процеса като главна страна, а именно- като необходим другар на държавните учреждения
ищци или ответници с оглед защитата на държавния интерес /в този смисъл е и определение
№ 222/13.04.2020 г. по гр. д. № 3809/2019 г. на ВКС, IV ГО; решение № 1261/09.12.2008 г.
по гр. д. № 5686/2007 г. на ВКС, IV ГО/. Затова и при съобразяване с постановката на т. 6
на ТР по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, след като в първата инстанция не е била
конституирана страна, чието участие в производството е задължително, въззивната
инстанция следва да обезсили като недопустимо обжалваното сега решение и да върне
делото на ВПРС за ново разглеждане с участие на прокурор - в този смисъл е и определение
№ 668/2.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3569/2021 г., 4 ГО, ГК.
След връщането на делото на окръжния съд спорът следва да бъде разгледан от друг
съдебен състав с произнасяне по предявените с исковата молба от ищеца искове след
конституиране и с участие на прокурор съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ с оглед осигуряване
на възможност на тази страна да участва в производството от фазата по чл. 131 от ГПК.
При новото разглеждане на делото , съобразно неговият изход и правилата на
чл.78 от ГПК първоинстанционният съд ще се произнесе и по отговорността на страните за
разноски в настоящото въззивно производство.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.270 ал.3 ГПК ,съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №23/16.02.2024г. по гр.д.№568/2023г. по описа на ВПРС като
недопустимо.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на ВПРС със задължителното
участие на представител на прокуратурата като страна в производството от фазата на чл.131
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4