Р Е
Ш Е Н
И Е
260028 23.12.2024 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На седми ноември Година две хиляди двадесет и четвърта
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 3 по
описа за 2021 година.
Производството по делото е
образувано по повод искова молба от Е.Т.Т. с ЕГН **********,
с адрес: *** против „Златен клас“ ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8112, кв.“Рудник“, ул. „Пеньо Пенев“
№ 19, представлявано от Д. П. Г., чрез пълномощник адв. Десислава Николова от АК-Стара Загора и адв.Здравко Костов от АК-Бургас, със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 16, ет.3, офис 2, с
искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата 324 250 лева,
представляваща стойността на 25 дружествени дяла от капитала на дружество
„Златен клас“ ООД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
В срока за отговора на исковата молба, ответникът е
подал насрещен иск за осъждане на ищцата Е.Т. да заплати на дружеството
обезщетение за нанесени вреди от Е. Т. в качеството ѝ на управител в
размер на 100 000 лева, предявена като частичен иск от сумата от
260 000 лева, представляващи изтеглени и неотчетени средства от всички
банкови сметки на дружеството за периода от 31.12.2013 г. до 25.09.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска до окончателното й
изплащане. Насрещният иск е допустим, като предявен в законоустановения
срок, подсъден е по рода си на настоящия окръжен съд по правилата на чл.104,
т.4 от ГПК и следва да се разгледа наред с първоначалния.
В исковата молба се твърди, че ответното „Златен клас“
ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, дължи на Е.Т. заплащането на сумата
от 324 250 лева, представляваща стойността на 25 дружествени дяла от
капитала на дружеството към 31.12.2020г., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ищцата до 25.12.2020 г.
е била съдружник в ответното дружество, в което притежавала 25 дружествени дяла
с номинална стойност от по 50 лева или общо 1 250 лева от капитала на
дружеството, чиито общ размер е 5 000 лева. Твърди се, че към момента на
прекратяване на членствените правоотношения, съдружници в дружеството са и В. Г.с 51 дяла и Н. П.с 24
дяла от капитала на дружеството. Същото развива дейност в областта на селското
стопанство, като в периода 2016-2019 г. е реализирало инвестиции в размер на
1 201 987,76 лева. В качеството си на агроном, тя извършвала голяма
част от дейността в дружеството, но през последните години между нея и
съдружника Г. възникнали множество разногласия, които не могли да преодолеят.
Това било причина, ищцата да подаде на 24.09.2020 г. предизвестие по чл. 125 ал. 2 от ТЗ за прекратяване на членственото си правоотношение, както и уведомление за
освобождаването й като управител. На проведено на 25.09.2020 г. общо събрание
на дружеството, ищцата е освободена като управител на ответното дружество, но
не и като съдружник в същото. При проведени срещи с другите двама съдружници, те заявили, че не желаят да я освободят като
съдружник, тъй като са наясно с имуществените последици от това. Със заявление
вх.№ 20201228113421, Т.
подала заявление до Агенция по
вписванията за прекратяване на членственото й
правоотношение и заличаването й като съдружник, по което и до настоящия момент
нямало произнасяне от длъжностното лице. Независимо от това твърди, че членственото й правоотношение е прекратено ex lege на 25.12.2020 г. Т. твърди, че дори като управител не е имала достъп до
счетоводството на предприятието и не е съставяла ГФО на същото. Счетоводството
на дружеството се е водило от съдружника П., който притежава необходимия
образователен ценз и години стаж по смисъла на чл.18 от Закона за счетоводството.
На 18.11.2020 г., на съдружника Г. е връчена покана от ЧСИ Наско Георгиев,
рег.№ 802, район на действие ОС-Бургас, с която ищцата поставила срок за предоставяне
на счетоводните записвания на дружеството. В резултат на това и на проведени
разговори, на ищцата били предоставени част от счетоводните документи на
дружеството, които били непълни, некоректно попълнени, с неверни данни, изкривяващи
реалното фактическо състояние на активите и пасивите на предприятието. Въпреки
настояванията на Е.Т., другите двама съдружници
ѝ отказали достъп до пълната счетоводна документация и заявили, че ще
фалират умишлено дружеството. Твърди се, че в счетоводните записвания на
дружеството са въведени неверни данни, като неправомерно са отписани вземания
на дружеството и са отнесени като разход и включени към загубата в баланса.
Прави се извод, че манипулацията в счетоводните записвания е предназначена
единствено и само с цел намаляване на стойността на дружествения й дял. Т. се
позовава на разпоредбата на чл. 125 ал. 3 от ТЗ, съгласно която имуществените
последици за прекратилия участието си съдружник се уреждат въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.
Сочи как следва да бъде определена стойността на дяловете на прекратилия
участието си съдружник в дружество, като счита, че стойността на притежаваните
от нея 25 дружествени дяла е равна на 324 250 лева, в какъвто размер е и предявената претенция.
В подадения писмен отговор, ответното дружество оспорва
исковата молба като неоснователна, тъй като през последните две години ищцата
била напълно неглижирала задълженията си като
управител на дружеството. От друга страна, стопанската година 2019-2020 била
изключително тежка за ответника и той претърпял значителни финансови загуби. В
тази връзка двамата съдружници поискали от управителя
да организира инвентаризация, тъй като такава не била извършвана от много
време, както и да прегледат счетоводната документация, тъй като имало липсващи
документи по счетоводните записвания, за които отговаря управителят. Тогава
ищцата ги уведомила, че желае да бъде освободена от поста управител, както и да
прекрати членството си. Във връзка с това искане били подготвени необходимите
документи, но ищцата отказала да ги подпише. На свикано от управителя и
проведено общо събрание на дружеството на 25.09.2020 г., Е.Т. била освободена
от поста управител и бил избран нов управител. Въпреки избора на нов управител,
ищцата сама прекратила трудовото си правоотношение с дружеството и предприела
действия, с които блокирала дейността му. Страните водили преговори, относно
освобождаването от отговорност на ищцата като управител на дружеството и
заплащане на стойността на дължимия й дял. След като не постигнали съгласие за
стойността на дължимия дружествен дял, ищцата връчила на съдружниците
предизвестие по чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Все поради действията на ищцата, ответното
дружество не е имало достъп да банковите си сметки. След вписването на
новоназначения управител, била назначена извънредна инвентаризация, като ищцата
била поканена да окаже съдействие и да предаде касата и счетоводните документи,
но тя не се отзовала и не дала обяснения. Същевременно в дружеството е получена
покана чрез ЧСИ Наско Георгиев, с която бил поискан баланс към 30.10.2020 г.,
както и главна счетоводна книга за периода 01.01.2020
г. до 30.10.2020 г. В тази връзка управителят организирал среща между
заинтересованите лица, на която на пълномощника на ищцата бил предоставен
достъп до цялата счетоводна документация, като било поискано тя да предостави наличната у нея счетоводна
документация. Поискано било още, освободената управителка да даде обяснения за
евентуални липси на продукция - дали е продадена или бракувана, да отчете
касовата наличност към 01.10.2020 г., вкл. да предостави документи за сума в
размер на 260 000 лева, натрупана в счетоводна сметка № 498 „Други
дебитори". Тези искания на ответника
не били удовлетворени от страна на ищцата. След изтичането на срока на
предизвестието по чл. 125 ал. 2 от ТЗ, на проведено общо събрание на
дружеството е взето решение за поемане на дружествените дялове на Е.Т. и
уреждане на имуществените отношения, като е възложено на управителя да изготви
актуален баланс към 31.12.2020 година. На проведено общо събрание на
дружеството на 11.01.2021 година, управителят отчел резултатите от извършената
инвентаризация и било взето решение да бъде предоставена възможност на ищцата
да съдейства за изготвяне на баланса към 31.12.2020 година, както и да извърши
предаване на активите, наличната в нея счетоводна документация, дружествени
книги и да отчете касовата наличност и наличността в банковите сметки към
01.08.2020 год. В тази връзка, на 20.01.2020 година до ищцата била изпратена
официална покана, с която било поискано нейното съдействие. Междувременно
управителят получил определение от Окръжен съд - Бургас, с което било допуснато
обезпечение на бъдещ иск и била наложена възбрана на имоти на дружеството.
На 04.02.2021г. страните в настоящото производство
провели среща, на която представител на ищцата предложил да бъде постигнато
споразумение за освобождаването ѝ от отговорност и да ѝ се заплати
сумата от 240 000 лева, за равностойността на дяловете ѝ, като бъдат
приспаднати евентуални липси, но управителят на дружеството заявил, че такова
на този етап не може да бъде сключено, тъй като все още не е готов баланса към
31.12.2020 г., по причина, че ищцата не оказва съдействие и не представя
документи. Като причина за отказа за постигане на споразумение било изтъкнато и
обстоятелството, че не е изяснено и как е формирана сумата от 260 000 лева в
сметка № 498. Освен това и към този момент касата на дружеството, изцяло на
разпореждане на управителя, в размер на 40 668.61 лева към 01.10.2020 г., не
била отчетена. Също така, вследствие на извършената инвентаризация, към дата
28.12.2020 г. били установени липси на продукция в размер на 66 719,15
лева, за които отговорност носи бившият управител. В тази връзка, на общо
събрание на дружеството е взето решение за търсене на отговорност от Т. за
нанесените вреди. Направено е възражение за съдебно прихващане с претендираното от ищцата вземане, до размера на по-малкото,
със сумата от 107 387,76 лева, представляваща вземане за нанесени на
дружеството имуществени вреди от Е.Т.Т., в качеството
й на бивш управител на „ЗЛАТЕН КЛАС" ООД, представляваща: сума в размер на
40 668.61 лева неотчетена касова наличност към 01.10.2020 г. и сума в размер на
66 719.15 лева, представляваща установени липси на продукция, за която не са
представени счетоводни документи - фактури за продажба или протокол за брак.
Подадената от ответното дружество „Златен клас“
ООД насрещна искова молба против ищцата Е.Т.
съдържа искане, същата да бъде осъдена да заплати на дружеството обезщетение за
нанесени вреди в размер на 26 000 лева, предявена като частичен иск от
сумата от 260 000 лева, представляващи изтеглени и неотчетени средства от
всички банкови сметки на дружеството, за целия период, в който е била на тази
длъжност, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска до
окончателното й изплащане. В предявения насрещен иск се твърди, че Е.Т. е била
управител на „ЗЛАТЕН КЛАС" ООД до 25.09.2020г., когато с решение на общото
събрание на дружеството е освободена от тази длъжност, но не и от отговорност,
поради липса на отчет на дейността, липса на отчет за финансовото състояние,
непредаване на документация свързана с дейността и финансовото състояние на
дружеството.
Твърди се, че след проведена извънредна инвентаризация
е установено, че има заведена продукция, която не е открита физически на място,
на обща стойност 66 719,15 лева, касова
наличност в размер на 40 668.61 лева не
е предадена от бившия управител, натрупан е дебит в сметка 498 „Други
дебитори", представляващ бъдещи вземания в размер на 260 000 лева, за
които няма предадени разходо-оправдателни документи. Паричните
средства в размер на 260 000 лева представляват средства на дружеството, които
са теглени от банковите му сметки, но за тях няма представени документи за
разходи - платежни, договори и др., нито документи, от които да е видно, че
бившият управител ги е предал на друго лице на годно правно основание, поради
което не е известно къде се намират тези средства на дружеството. От изложеното
се прави извод, че сумата от 260 000 лева е усвоена от бившия управител,
без наличието на обективни данни за последващото й
разходване. Или налице били всички предпоставки за реализиране на имуществената
отговорност на управителя поради наличието на виновно, противоправно
и вредоносно за дружеството неизпълнение на задълженията му. Предвид
посоченото, общото събрание на дружеството е взело решение за реализиране на
отговорността на управителя Е.Т. за причинените на дружеството имуществени
вреди в размер на 260 000 лева.
В подадения отговор на насрещния иск, ищцата заявява,
че същият е нередовно предявен и неоснователен по основание и размер. По
същество се твърди, че по делото са представени два баланса — към 31.10.2020
г. и към 31.12.2020 г., данните в които, независимо, че са попълнени от едно и
също лице, коренно се различават по отношение на посочените пари в брой — в
този към 31.10.2020 г. са посочени 5 хил. лв., а в този към 31.12.2020 г . - 43 хил. лв. В тази връзка се заявява, че
представеният от 10.10.2020 г. и установяващ касовата
наличност на дружеството и по конкретно липсата на 40 668,61 лева, е
неистински, тъй като в баланса към 31.10.2020 г. тази сума е само 5 хил.лв. Е.Т.
също така твърди, че освен управителят на дружеството, с паричните средства в
брой са се разпореждали и други лица. Счита, че за всяка една стопанска операция
може да се установи от записите в оборотната ведомост, представена от
ответника, че в хода на стопанската дейност са предприемани множество касови
операции, кореспондиращи директно с разходни сметки, което е нерегламентирано
съобразно Закона за счетоводството, с цел да се манипулира касата. Представените
от ответника доказателства с отговора на исковата молба, на които дружеството
се позовава и за предявения насрещен иск, са неистински документи, съставени за
целите на настоящото производство. По отношение на протокола от 10.10.2020 г. за извършената инвентаризация се твърди, че
същият е подписан много след освобождаването на ищцата като управител и е
напълно нормално в рамките на три месеца да настъпят промени в стоково -
материалните активи на дружеството, поради което е неоснователно твърдението,
че липсите са в следствие на работата ѝ като управител. Установената
липса не е отразена в счетоводството на предприятието, съгласно чл.79 от ЗДДС и
чл.26 от ЗКПО. Не е налице и липсваща продукция, а същата реално се намира на
склад в дружеството или е послужила за пресяване на пропаднали насаждения. По
отношение на твърдението за натрупан дебит по счетоводна сметка 498 “Други
дебитори“ се заявява, че салдото по тази счетоводна сметка не отговаря на
действителното движение на стопанските операции и липсва основание да
съществуват каквито и да е записи по дебита по тази счетоводна сметка. Оспорват
се всички представени от дружеството документи като неверни.
В депозираната допълнителна искова молба, Е.Т. твърди,
че основната управленска и представителна власт е била изцяло в ръцете на
съдружника Г., който взимал всички управленски решения, свързани с
произвеждане и продажба на продукция, на покупка на земи, на разходване на
средства, за каквото и да е било, назначаване и освобождаване на персонал и
пр. Отрича твърденията на ответника, че другите двама съдружника са поискали от
нея да организира инвентаризация и да прегледат счетоводните документи и
записванията в тях. Поисканите от нея счетоводни документи винаги са се
намирали в главния счетоводител на дружеството — съдружникът Н. П.. Страните не
са постигнали споразумение, тъй като ѝ било предложено дяловете ѝ
да бъдат изкупени по номинална стойност за 1250 лева. Предприетите от нея
действия във връзка с дейността на дружеството, за които се твърди че са
блокирали дейността му, са в резултат на поведението на другите двама съдружници и опасенията ѝ, че може да злоупотребят с
банковите сметки или електронния подпис на дружеството. Заявява, че датата 25.09.2020 г., отразена в
протокола на общото събрание на дружеството, е невярна и същото е проведено на
по – късна дата – 02.10.2020 г. Опровергава всички твърдения на ответника за
проведени между страните срещи и разговори, като се навеждат твърдения в
противоположен смисъл. Дружеството -
ответник напълно преднамерено изтъква неверни факти, представя и се позовава
на неверни документи, твърди действия и бездействия от страна на ищцата, които
не са извършвани, както и че твърденията са изтъкани от противоречия.
По отношение на направеното от ответното дружество
оспорване на представените с исковата молба счетоводни документи, ищцата
твърди, че те са ѝ били предоставени от ответника с протокола от
02.12.2020 г. — приложение № 22 към исковата молба, т.е. това са документи,
които изхождат от дружеството и сочат за някакво състояние на счетоводните
записи към 31.10.2020 г. Заявява, че съдружникът П. като главен счетоводител на дружеството, е лицето,
изготвило и представило на съда счетоводни документи, които са с невярно
съдържание. Излагат се съображения, защо юридическото лице „Златен клас“ ООД е
извършвало правни и фактически действия по счетоводната си отчетност чрез физическо
лице — съдружникът Н. П.. И не
управителят, а винаги Общото събрание на „Златен клас“ ООД единодушно е взимало
решение за приемане на ГФО на дружеството за всяка отчетна година, изготвени от
Н. П..
От друга страна, със средствата по банковите сметки на
дружеството и тези в касата на същото, са оперирали и другите двама съдружници, а не само ищцата в качеството си на управител.
Инвентаризацията в дружеството е извършена в много по – късен момент след
освобождаването ѝ като управител на дружеството, като е напълно нормално
след това да настъпят промени в стоково - материалните активи на дружеството,
поради което е необосновано и недоказано е твърдението, че липсите са в
следствие на работата ѝ като управител. Липсата на активи не е била
надлежно отразена в счетоводството на предприятието. Оспорва твърденията за
липсваща продукция и излага фактически твърдения в тази връзка. Според ищцата,
от представените по делото счетоводни документи могат да се констатират
множество нарушения в счетоводната отчетност на дружеството, извършени
нерегламентирани счетоводни операции и липса на документи, на които същите се
основават, с което се нарушават счетоводните принципи на прозрачност,
истинност и обективна действителност на финансовото състояние на „Златен клас“
ООД. Заявява се, че от анализа на отчетените приходи и разходи в оборотната
ведомост, представена от ответника, се установяват нереални записи по следните
счетоводни сметки: 601 - разходи за
материали; 602 - Разходи за външни
услуги; 603 - Разходи за амортизации; 609 - Други разходи; 701 — Приходи от продукция .
Ответното дружество в допълнителния писмен отговор
поддържа изложените до момента правни и фактически доводи, както и направеното
възражение за съдебно прихващане и насрещната искова молба. Е.Т. в качеството
си на управител, не е оказала необходимото съдействие за установяване на
финансовото състояние на дружеството. За изготвянето на баланс към 31.12.2020
г., от нея били поискани конкретно посочени счетоводни документи, които и до
настоящия момент не са предоставени на дружеството. Или в случая неуместно се
прехвърля отговорността на счетоводителя на дружеството, който е водил редовно
счетоводството, съобразно предоставените му от управителя документи за закупени
от него недвижими имоти, инвентар, сключени договори за наем, аренда и кредити,
изтеглени суми от банкови сметки и др. В тази връзка, се изтъква
обстоятелството, че управителят е този, който организира и ръководи дейността
на дружеството, съответно – негова е отговорността за контрола над дейността на
упълномощеното от него лице, водещо счетоводството на дружеството.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
упълномощен адвокат, който поддържа първоначално заявените обстоятелства,
представя доказателства и направи доказателствени искания. Поддържа направеното
оспорване на насрещно предявения иск. Счита, че исковете следва да бъдат
уважени изцяло, позовавайки се на част от заключенията на приетите
съдебно-икономически експертизи.
В съдебно заседание ответното дружество поддържа
отговора на исковата молба и насрещната искова молба. Представя доказателства и прави
доказателствени искания. Според процесуалния представител на дружеството,
исковете следва да бъдат отхвърлени, а предявеният насрещен иск уважен, което следвало
от заключенията на съдебно-икономическите експертизи.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния
съд според чл.105 и чл.104 т.6 от ГПК и чл.125 от ТЗ. Внесена е дължимата
държавна такса. Налице е правен интерес от водене на делото, след като се
твърди неуреденост на имуществените последици от напускане на ищеца като
съдружник в ответното дружество.
Исковете са с правно основание чл.125 ал.3 от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД.
Насрещните искови претенции са с правно основание
чл.145 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Не е спорно
между страните, а това се установява и от служебна справка в електронния
търговски регистър по партидата на ответника, че Е.Т. е била вписана като
съдружник в ответното дружество „Златен клас“ ООД. Ищцата е заявила за вписване
в търговския регистър по партидата на ответното дружество заличаването си като
съдружник, поради прекратяване за участието си с писмено предизвестие, като по
заявлението е постановен отказ. По – късно с вписване от 11.01.2021 год., е
обявено заличаването й като съдружник.
На 24.09.2020 г. Е.Т. е подала уведомление до
ответното дружество, с което моли да бъде освободена като негов управител и да
бъде заличено това обстоятелство в Търговския регистър. На същата дата е
депозирано и предизвестие по чл. 125 ал. 2 от ТЗ за освобождаването ѝ
като съдружник в „Златен клас“ ООД,
както и молба за освобождаването ѝ от длъжност на основание чл. 325, ал.
1 от КТ. Посочените документи са приети от съдружника Н. И. П.. Ответното
дружество е представило протокол от общо събрание на съдружниците
на „Златен клас“ от 25.09.2020 г. Видно от документа, на това събрание са взети
решения за освобождаване на Е.Т. от поста управител на дружеството, без да я
освобождава от отговорност, избор на нов управител и промяна на адреса на
дружеството.
На 01.10.2020 г., в качеството си на управител, ищцата
е издала Заповед, с която на основание чл. 325, т. 1 от КТ е прекратила
трудовия си договор с ответното дружество (по взаимно съгласие), считано от
същата дата. С вписване от 08.10.2020 г., Е.Т.
е заличена като управител на ответното дружество в Търговския регистър и
като такъв е вписана Д. П. Г.. На 18.11.2020 г. ищцата е отправила покана до
ответното дружество, връчена чрез ЧСИ Н.
Георгиев с рег. № 802, с която е поискала на основание чл. 123 от ТЗ и във
връзка с чл. 14, б. „в“ и „г“ от дружествения договор, в седмодневен срок да
ѝ бъдат предоставени следните извлечения от счетоводните записвания на
дружеството – Баланс към 30.10.2020 г. и Главна счетоводна книга за периода от
01.01.2020 г. до 30.10.2020 г. По делото е представен
Протокол за касова наличност от 10.10.2020 г.,
съгласно който при извършена инвентаризация на касовата наличност на ответното
дружество е установено, че на територията на предприятието не е установена
налична каса, а съгласно счетоводните записвания към 01.10.2020 г., касовата
наличност е в размер на 40 668,61 лева, които не са открити при
инвентаризацията.
Но общо събрание на съдружниците
на „Златен клас“ ООД, проведено на 05.01.2021 г. са взети решения за: уреждане
на имуществените отношения с напусналия съдружник по реда на чл. 125 ал. 3 от ТЗ, във връзка с чл. 18 от Дружествения договор, като е възложено на управителя
Д. Г.да изготви счетоводен баланс към 31.12.2020 г. и от имено на дружеството
да уреди имуществените отношения с напускащия съдружник в срок до 31.12.2021
г.; даване на съгласие на съдружника В. И. Г. да поеме дяловете на напусналия
съдружник Е.Т.Т., които са в размер на 25 % от
капитала и представляват 25 дяла, с номинална стойност от 50 лева всеки, на
обща стойност от 1250 лева; изменение адреса на управление на дружеството и
приемане на нов Дружествен договор. На 11.01.2021 г. е проведено поредно общо
събрание на съдружниците на „Златен клас“ ООД, на
което във връзка с установени липси при инвентаризация на дружеството, е взето
решение за изготвяне на актуален баланс на дружеството към 31.12.2020 г., като
управителят Д. Г.покани бившия управител Е.Т. да окаже съдействие и извърши
предаване на активите, наличната в нея счетоводна документация, дружествени
книги и да отчете касовата наличност и наличността в банковите сметки към
01.08.2020 г. На следващо общо събрание на съдружниците
на „Златен клас“ ООД, проведено на 04.02.2021 г., е взето решение за
предявяване на иск по чл. 145 от ТЗ срещу Е.Т., в качеството ѝ на бивш
управител, за причинени имуществени вреди на дружеството в общ размер на
367 387,76 лева, като е възложено на управителя да предприеме необходимите
в тази връзка действия. С покана по Телепоща от
20.01.2021 г., управителят на ответното дружество е уведомил ищцата, че е
освободена от поста управител на дружеството, което обстоятелство е вписана в
ТРРЮЛНЦ. Ищцата е уведомена, че поради изтичане на тримесечния срок от входиране на заявлението ѝ за напускане на
дружеството, е взето решение за уреждане на имуществените отношения по реда на
чл. 125 ал. 3 от ТЗ и чл. 18 от Дружествения договор. В тази връзка е поискано
от ищцата да съдейства, в качеството ѝ на бивш управител на дружеството,
като предаде находящи се у нея документи, с оглед на
извършване на счетоводна проверка на активите на дружеството и изготвяне на
баланс на дружеството към 31.12.2020 г. В отговор на тази покана, ищцата е
изпратила до управителя на ответното дружество уведомление, в което сочи, че не
разполага с исканите от нея документи, тъй като счетоводството се е водело от
съдружника П.
Представени са счетоводни документи на дружеството
(счетоводни баланси, Отчети за приходи и разходи, справки, извлечения от
сметки, протоколи за приемане на годишни счетоводни отчети и др.), Годишни
данъчни декларации, справки от Имотния регистър към Агенция по вписванията,
справка за ДМА към 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г.,
справки – декларации за ДДС и други.
По делото са изслушани и приети заключения по съдебно
- счетоводни експертизи, от които едно основно заключение по единична
експертиза, две допълнителни заключения, едно заключение по тройна
съдебно - счетоводна експертиза и допълнително такова.
След като е
безспорно между страните, че членството на ищцата в
ответното дружество е прекратено с едностранно предизвестие, то по силата на чл. 125, ал.3 от ТЗ
възниква необходимост от уреждане на имуществените отношения с напусналия съдружник.
Уреждането съгласно разпоредбата на чл. 125, ал.3 от ТЗ
се изразява в определяне и изплащане на парична сума, представляваща паричната
равностойност на дружествения дял от имуществото на дружеството, определена по
размер по диспозитивното правило на чл. 127 от ТЗ
съобразно дела на напускащия съдружник в капитала на дружеството, въз основа
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването - чл. 125, ал.3 от ТЗ.
Ответното дружество не оспорва,че такава
сума по начало се дължи. Оспорен е размерът на равностойността на дружествения
дял на ищцата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 127 от ТЗ,
всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на
който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго. Под
"имущество" по смисъла на чл. 127 от ТЗ
следва да се разбират всички активи (права) и пасиви (задължения) на
дружеството. Разликата между активите и пасивите формират чиста нетна стойност
на активите. Именно на база нетния актив на дружеството се изчислява размерът
на дружествения дял на съдружника, като се вземат предвид притежаваните от него
дялове в капитала на дружеството, както повелява Законът за счетоводството и
приложимите счетоводни стандарти. Връзката между дела от капитала и
дружествения дял е уредена в нормата на чл. 127 от ТЗ, съгласно
която размерът на дружествения дял на съдружника се определя съобразно дела му
в капитала. Според чл. 125, ал. 3 от ТЗ,
имуществените отношения при напускането на съдружника се уреждат въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на
участието му (в случая към 31.12.2020г.). Законодателят е приел като критерий
при оценката на дела на напускащия съдружник сумата на активите и пасивите
съобразно счетоводния баланс (тяхната балансова стойност).
По спорния размер
на дължимия в парично изражение и подлежащ на изплащане дял са допуснати, назначени и изслушани в производството
съдебно-счетоводни експертизи. Съдът не цени
заключението на тройната съдено – счетоводна експертиза, тъй като вещите лица
са се ръководели само от предоставената от ответното дружество информация,
относно направените от последното счетоводни записвания, а експерта по
единичната експертиза е установил, че счетоводството на дружеството не е водено
редовно и извършената инвентаризация не отразява действителното фактическо
състояние на дружеството, тъй като не е извършена съобразно нормативните и
счетоводни изисквания. Съдът счита, че представените от вещото лице С. А.
заключения по основното и допълнителни експертизи най – пълно и обективно
отразяват действителното фактическо положение, поради което ги кредитира като компетентни и безпристрастно изготвени, тъй като
вещото лице е направило задълбочено проучване на цялата налична счетоводна
документация на дружеството, анализ на счетоводните записвания както и
собствени изчисления, включително относно амортизацията на ДМА, съобразно
максималния размер допустим по чл. 55 от ЗКПО. От изготвените от експерта
варианти, съдът възприема последния представен в допълнителното заключение на
вещото лице С. Арабаджиева от 01.02.2023 г. От
така изготвената и приета експертиза се установява, че ответното дружество
притежава записан капитал на стойност 5 000 лева, неразпределена печалба
на стойност 1 291 620,29 лева и текуща печалба на стойност – (минус)
497 491,92 лева. Уточнено е от вещото лице, че стойността на загубата в
размер на 497 491,92 лева е получена като от декларираната в баланса
загуба в размер на 747 473,79 лева са приспаднати сумите от
188 900,27 лева (представляваща разлика между осчетоводените амортизации и
следващите се) и 61 081,60 лева
(представляваща неправилно отчетена сума във финансовия резултат на
дружеството). Съдът приема за правилно, че следва да бъдат приспаднати именно
тези две суми, тъй като извършената от дружеството инвентаризация не отговаря
на изискванията на Закона за счетоводството, а вещото лице е определило
стойността на амортизацията на ДМА,
съобразно максималния размер допустим по чл. 55 от ЗКПО. Що се отнася до сумата
от 61 081,60 лева, експертът е установил, че сумата е отчетена по дебитна
сметка 613 11 (разходи за придобиване на ДМА – лавандула Севтополис),
но при анализ на извършената кореспонденция се установява, че натрупаните
разходи в посочения размер са формирали част от оборота по сметка 601 (Разходи
за материали), който участва във финансовия резултат на дружеството за 2020 г.
и е посочен в разходната част на ОПР, но
не и в приходната. Вещото лице сочи, че за да се елиминира влиянието на тази
сума, тъй като тя не представлява разходи по своята същност, а формира или ще
формира актив, който ще пренася своята стойност на части във финансовия
резултат, загубата на дружеството следва да се намали с тази сума. Съдът не
възприема вариантите, в които е приспадната сумата от 147 885,37 лева (представляваща разлика между изплатените
заплати по счетоводни данни и начислените в сметка 421 /Персонал/ и отразени
като разход в сметка 604 /Разходи за заплати), тъй като е установено, че
начислените заплати са изплатени, макар и в по – късен момент, както и че
начислените работни заплати съответстват на данните, които ответникът е подал в
НАП. Не следва да се приспада и сумата
от 52 631,58 лева (представляваща разпределен дивидент в полза на единия
съдружник) тъй като разпределеният дивидент в полза на единия съдружник от
разпределената в общ размер по формата на дивидент сума от 302 632 лева,
се явява разпределена пропорционално спрямо дяловото участие на всеки
съдружник. Разликата между балансовата стойност на активите и пасивите, формира
нетната стойност на активите, която в случая е изчислена в размер на
799 128,37 лева. От тази сума се определя размерът на дружествения дял,
който следва да се изчисли съгласно чл. 127 от ТЗ.
Ищцата притежава 25 % от капитала на ответното дружество. Съгласно експертното
заключение, към датата на прекратяването на участието си в ответното дружество,
дружественият дял на ищцата е в размер на 198 532 лева, от който дял е
приспаданата дяловата ѝ вноска в размер
на 1 250 лева.
Предвид изложеното, съдът приема предявения иск
за основателен и доказан до размера от
198 532 лева, за която сума следва да бъде уважен. Поради уважаване на иска за главница, основателен се
явява и предявения иск по чл. 86 ЗЗД, за присъждане
на законната лихва върху нея от 06.01.2021 г. до окончателно погасяване на
вземането.
Направеното от
ответника в защита срещу така предявения иск възражение за прихващане със сумата от 66 719,15 лева, представляваща
установени липси на продукция, за която не са представени счетоводни документи
- фактури за продажба или протокол за брак, e недоказано, поради което е неоснователно и не следва
да бъде уважено. Ответникът е представил по делото „сравнителна ведомост за
резултатите от проведена инвентаризация на продукцията на „Златен клас“ ООД от
28.12.2020 г.“, от която е видно, че по счетоводни данни на дружеството, към
посочената дата следва да има средните активи: 5 000 кг. ечемик,
20 000 кг. люцерна, 65 900 кг. кориандър, 18 000 кг. просо,
10 000 кг. нахуд, 45 000 кг. спелта и 100 000 бр. лавандулов
разсад, но по инвентаризационен опис са установени липси на следните активи
- 10 000 кг. нахуд,
45 000 кг. спелта и 100 000 бр. лавандулов разсад, чиято стойност е в общ размер на
66 719,15 лева. Тази ведомост е подписана от комисия в състав –
председател Д. П. Г. и членове – Н. П. П.и А. Н. Ч.. Резултатите от
инвентаризацията са представени на общо събрание на съдружниците
на ответното дружество, проведено на 11.01.2021 г., на което е взето решение за
изготвяне на актуален баланс на дружеството към 31.12.2020 г., като управителят
Д. Г.покани бившия управител Е.Т. да окаже съдействие и извърши предаване на
активите, наличната в нея счетоводна документация, дружествени книги и да
отчете касовата наличност и наличността в банковите сметки към 01.08.2020 г.
Съгласно заключението на вещото лице С. Арбаджиева в отговор
на въпроса - има ли липси на стоки и средства, може да бъде даден само чрез
извършване на фактическа проверка и сравнение със счетоводните данни към точно
определен момент, а такива в случая липсват. По отношение на документалното
оформяне на извършената от ответното дружество инвентаризация, експертът сочи,
че тя не се прави в този формат – на представената сравнителна ведомост. В
съдебно заседание вещото лице сочи, че по начало управителят има имуществена
отговорност, но когато в едно предприятие има обекти, в които се съхраняват и
се разходват някакви стоково-материално ценности, то е логично там да има лице,
което да отговаря за тези ценности и съответно да се съставят документи за
приемането, съхраняването и разходването на тези ценности. В противен случай
няма как обективно да се извърши инвентаризация на нещо, което предварително не
се знае колко е, на кой е било заприходено, кой
трябва да се грижи за съхранението му и кой го разходва. Вещото лице С.Арабаджиева
също така посочи, че за да се установи дали има липси или излишъци, трябва да
се съпостави със счетоводните данни към момента, а такива счетоводни данни към
момента на извършване на инвентаризацията няма. Не става ясно и защо
отговорното лице, което и да е то, не е присъствало при провеждане на
инвентаризацията, както и колко склада има дружеството и в кой склад е броено.
Предвид изложеното не може да се приеме, че описаните в сравнителната ведомост
отразява действителни липси на продукция.
По отношение на предявения от ответника насрещен иск с
правно
основание чл. 145 ТЗ, съдът приема
същия за недоказан. Искането е основано с твърдения, че претендираната сума от 260 000 лева (от която предмет
на иска са 100 000 лева), представлява изтеглени и неотчетени от Е.Т.
средства от всички банкови сметки на дружеството в качеството ѝ на
управител, за периода от 31.12.2013 г. до 25.09.2020 г., които дължи
заедно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска да изплащане на
вземането. Отговорността на управителя за вреди, причинени на търговското
дружество от неговото управление, е специална имуществена отговорност, която
произтича едновременно от договорното му правоотношение с дружеството (мандат) и по силата на закона - като негов органен представител, натоварен с функциите да организира и
управлява добре дейността и имуществото на
търговеца.
Тя е неограничена и резултатна - възниква и подлежи на ангажиране за
обезщетяване в пълния размер на вредите, които дружеството реално е претърпяло
вследствие лошото управление. В това число се включва и хипотезата, когато
вследствие конкретни действия или бездействие - неупражнен контрол от страна на
управителя на дружеството, е причинен
неоправдан разход, загуба или липса на материални активи или парични средства.
При всички случаи, съобразно общите правила на гражданската отговорност за
вреди, последните следва да бъдат установени по вид и размер, като реално
отразили се върху патримониума на дружеството.
Доколкото вредата настъпва в имущественото състояние на търговеца, подлежащо на
счетоводно отразяване и отчитане и доказването ѝ като факт е в тежест на ищеца по иска по чл. 145 ТЗ, като последният следва да установи не само извършеното от
самия него такова счетоводно отразяване, а и че то е редовно и документално
обосновано. В този смисъл при твърдяно намаляване на патримониума
на търговското дружество поради необоснован разход или от липса на парични
средства, настъпило вследствие управлението, не е достатъчно да се установи, че
те са били осчетоводени в баланса на дружеството, а е необходимо да са налице и
съответни първични счетоводни документи (инвентаризационен
опис, протокол за резултат от инвентаризация, сравнителна ведомост, приходни и
разходни касови ордери и др.), въз основа на
които е извършено осчетоводяването на липсата, респ. - на вземането от
управителя. Вътрешната ревизия и инвентаризацията са средство за постигане на
такава обоснованост. На такава проверка
подлежат и направените тегления и
отчетността им, както и касовата дейност на материално-отговорните лица.
Проверката, включва съпоставяне на приходните, разходните касови ордери и други
платежни документи с отразяванията, извършени в касовата книга и регистъра за
движението на паричните суми по банковите сметки. Именно актовете, с които
проверките приключват, като обективно съставени и съдържащи констатации за
евентуални разлики между документалното и фактическото имуществено състояние,
са основание за счетоводното отразяване на липси и вземания и съответно - за
търсене на имуществена отговорност за вреди от тези липси от съответните лица
било по реда на Кодекса на труда - за материално-отговорните лица или по
Търговския закон - за управителите на дружества. Следва да се отбележи, че управителят отговаря за цялостната дейност на
дружеството, при което при осъществяване
на дейността си може да използва определен вид актив за погасяване на пасив или
да бъде трансформиран в друг вид актив. По
тази причина ангажирането на отговорността на
управителя за вреди от липси, изисква
извършването на пълна проверка на
имущественото състояние на дружеството, а не само проверката за движения
по сметки и касова наличност. Протоколът за инвентаризация е годно и необходимо, но не единствено средство за
доказване на липсата като установена вреда. Като
доказателства за установяване на тези твърдения ищецът по насрещния иск е посочил и представил Протокол за касова наличност от 10.10.2020
г., съгласно който при извършена инвентаризация на касовата наличност на
ответното дружество е установено, че на територията на предприятието не е
установена налична каса, а съгласно счетоводните записвания към 01.10.2020 г.,
касовата наличност е в размер на 40 668,61 лева, които не са открити при
инвентаризацията. Представен е и счетоводен баланс на дружеството към
31.12.2020 г. Така ангажираните доказателства са оспорени от ответницата по насрещния иск като неверни и
негодни да установят твърдения факт. Като изходящи от ответното дружество
частни документи, съгласно разпоредбата на чл. 193 ал. 3, изр. 2 ГПК, истинността им е следвало да бъде
доказана от него със съответни първични счетоводни документи, въз основа на
които са извършени записванията, но такива първични
счетоводни документи не бяха представени. От изслушаната и приета
експертиза обаче се установява, че счетоводството на дружеството не е водено
редовно и извършената инвентаризация не отразява действителното фактическо
състояние на дружеството, тъй като тя не се прави във формата, в който е
извършена. От друга страна, вещото лице А. е установила, че по сметка 501 (Каса
в лева ) са направени записвания в кореспонденция със сметка 498 1 2 (други
дебитори в лева), без посочване на номер и дата на приходен или разходен касов
ордер. По сметка са записани дадени суми на Т. в размер на 300 000 лева и
върнати суми на Т. 150 000 лева. Експертът сочи, че ако се съобрази
хронологията на тези записвания, вземанията на дружеството от бившия управител Т.
към 31.12.2019г., респективно към 01.01.2020 г.,
следва да бъдат 150 000 лева (до същия извод са стигнали и експертите на
тройна експертиза). В същото време обаче, за периода 01.01.2020
- 31.12.2020 г. по сметка 498 1 2 (други дебитори в лева ) се
установява, че началното дебитно салдо по сметката - към 31.12.2019 г. е в размер на
260 000 лева, въпреки липсата на записвания по сметката през 2020 г. От
заключението е видно, че вещото лице е установило и други несъответствия в счетоводните
записвания, от което прави извода, че поради пълното несъответствие на
стойностите посочени в представените справки, информацията която се съдържа в
тях е абсолютно ненадеждна и не би могла да бъде ползвана за каквито и да е
изводи. При анализа на счетоводните записвания е установено, че за периода
31.12.2013 – 25.09.2020 г. от банковите сметки на дружеството са теглени
многократно суми, като същите са осчетоводявани като постъпили в касата на
дружеството. Установено е още, че не само управителят е теглил средства от
банките. За да докаже ответното дружество тезата си,
обосноваваща основателността на иска му
по чл. 145 от ТЗ, в негова тежест е да установи констатирана по надлежния ред липса на
осчетоводените като налични парични средства и че тази липса би могла да бъде
възложена в тежест именно на управителя. От
извършена справка в Търговския регистър, относно публикуваните ГФО се
установява, че счетоводството през цялото време е било водено от съдружника Н.
Паскалев. От данните по делото се установява, че в дружеството не е имало назначен касиер, който да е натоварен с отчетнически функции по събирането,
съхраняването и отчитането на наличните на каса парични средства в дружеството,
нито къде се намира касата на дружеството
и кой има достъп до средствата в нея. Установява се от доказателствата по
делото, че дружеството не е спазвало правилата на счетоводното законодателство,
като е съставило стопански операции без същите да бъдат доказани, чрез
предвидените в закона и съставени по надлежния ред първични документи. От
изложеното се налага извода, че въз основа на счетоводни документи, които са били
съставени преди и към момента на твърдяното
причиняване
на вредата, не може
пряко
да бъде установено несъответствие между документалното и фактическото състояние
на имуществото на ответното дружество към
релевантния момент от управлението на ответника по насрещния иск по чл. 145 ТЗ, поради което искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на
спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от иска. Представен е
списък по чл. 80 ГПК (л.935) и доказателства за сторени такива в общ размер на 26
020
лева за държавна такса, депозити за вещи
лица и адвокатско възнаграждение. При това положение, съобразно уважената част
от иска на ищеца се дължат разноски в размер на
12 257,86 лева.
Приложеният списък на разноските на ответното
дружество (л.936) и доказателства за сторени
такива в общ размер на 10 870 лв.,
от които 7500 лв. за процесуално представителство и 3370 лв. за вещи лица,
всъщност обосновават разноски от 7500 лв., доколкото поставените задачи на
вещите лица са по повод предявения насрещен иск, който беше отхвърлен. Или на
основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да бъде присъдена
сумата от 2907,90 лв. съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Златен клас“ ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8112, кв.“Рудник“, ул.
„Пеньо Пенев“ № 19, представлявано от Д. П. Г., чрез пълномощник адв.Десислава Николова от АК-Стара Загора и адв.Здравко Костов от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул. „Васил Априлов“ № 16, ет.3, офис 2 да заплати в
полза на Е.Т.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 198 532 (сто деветдесет и осем хиляди
петстотин тридесет и два) лв., представляваща
стойността на 25 дружествени дяла от капитала на дружество „Златен клас“ ООД
към 31.12.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до претендираните 324 250 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан.
ОСЪЖДА „Златен
клас“ ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас 8112, кв.“Рудник“, ул. „Пеньо Пенев“ № 19, представлявано
от Д. П. Г., чрез пълномощник адв.Десислава
Николова от АК-Стара Загора и адв.Здравко Костов от
АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“
№ 16, ет.3, офис 2 да заплати в
полза на Е.Т.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 12 257,86 (дванадесет хиляди двеста петдесет и седем лв. осемдесет
и шест ст.) направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Е.Т.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на „Златен клас“ ООД, вписано в
ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8112,
кв.“Рудник“, ул. „Пеньо Пенев“ № 19, представлявано от Д. П. Г., чрез
пълномощник адв.Десислава Николова от
АК-Стара Загора и адв.Здравко Костов от АК-Бургас,
със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ №
16, ет.3, офис 2 сумата от 2907,90 (две хиляди деветстотин и седем лв. деветдесет ст.) направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: