Решение по дело №279/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г. К. Ч. от [населено място], подадена чрез а. С. П. - АК Пловдив, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0432-000139/05.05.2025 год. на Началник сектор към 01 РУ към ОД МВР Пловдив, с която на Г. Ч. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Отнети са: СРМПС № С 0012051 и 1 бр. регистрационна табела с номер: *******.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е немотивирана и издадена при липса на фактическо основание. Оспорващият твърди, че притежава свидетелство за правоуправление на колесния трактор - категория Ткт. По изложените съображения се иска отмяна на заповедта.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован не се явява и не се представлява. В писмено становище от адв. С. П. АК Пловдив, поддържа жалбата. Моли да бъде уважена. Претендира сторените по делото разноски, съгласно представен списък.

Административният орган, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Депозирано е писмено становище, с което се оспорва жалбата. Моли да бъде оставена без уважение, по подробни съображения изложени в становището. Направено е възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Административен съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи и събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Със заповед № 25-0432-000139/05.05.2025 год. на Началник сектор към 01 РУ към ОД МВР Пловдив, на Г. Ч. от [населено място], е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС № С 0012051 и 1 бр. регистрационна табела с номер: *******. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП за това, че на 04.05.2025 г., около 13,25ч., в община Родопи на път Трети клас № 8606-км.1+800 с посока на движение от [населено място] към [населено място], като водач и собственик на МПС колесен трактор ТК-80 с рег. номер ******* управлява горепосоченото МПС на път, отворен за обществено ползване, без да притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, а именно категория Ткт.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на жалбоподателя на 12.05.2025 г.

От данните по административната преписка се установява, че на 04.05.2025г. срещу водача и собственик Г. Ч. от [населено място] е съставен АУАН GA 3971152, за това, че на 04.05.2025 г., около 13,25ч., в община Родопи на път Трети клас № 8606-км.1+800 с посока на движение [населено място] към [населено място], като водач и собственик на МПС колесен трактор ТК-80 с рег. номер ******* управлява горепосоченото МПС на път, отворен за обществено ползване, без да притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, а именно категория Ткт. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП./л.19/

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че водачът Г. Ч. притежава свидетелство за управление на МПС от категория В, В1 и АМ, издадено от МВР – Сливен на 21.12.2021 г. и валидно до 21.12.2031 г./л.20/

Видно от приложеното свидетелство за регистрация на земеделска техника, издадено от Министрество на земеделието, Г. К. Ч. е собственик на Трактор колесен с рег.№ ******* /л.29/

По делото, въпреки твърденията на оспорващия, липсват доказателства Г. Ч. да е придобил Категория: Ткт.

Със Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив Началник на сектор "Охранитиелна полиция" към РУ 01 Пловдив е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по ЗДвП /л.16/, като видно от писмо рег.№317р-1913/07.02.2025г. на Началник на Сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР – Пловдив, считано от 12.04.2024г. г. и. К. К. К. заема длъжността Н. с. „Охрантиелна полиция“ към Първо РУ-Пловдив при ОДМВР Пловдив. /л.15/.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, съгласно приложената по делото заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, в необходимата писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В заповедта е цитирана приложимата законова разпоредба, регламентираща условията за налагане на ПАМ - чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Противно на доводите на оспорващия, изложени са и фактическите основания, които са мотивирали административния орган да я издаде, включително чрез препращане към съдържанието на съставения срещу водача АУАН, който е неразделна част от административната преписка. Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия. В случая по делото не се установи фактическа обстановка различна от посочената в АУАН GA3971152 от 04.05.2025 г.

Заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство - за срок от 6 месеца до една година – т. 2а, б. "а" на чл. 171 от ЗДвП. Следователно единствените правнорелевантни факти за налагането на процесната ПАМ са: лицето, на което се налага мярката, да е собственик на МПС и към момента на управлението на въпросното МПС същият да не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

В случая няма спор между страните по делото, че по време на проверката водачът Г. К. Ч. е управлявал собствения си колесен трактор по път, отворен за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В разпоредбата на чл. 150а, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че за определяне на правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на категории, като съгласно т. 16 от същия текст колесните трактори (Ткт) са причислени към категория Т.

От данните по делото е видно, че към датата на констатиране на нарушението 04.05.2025г. водачът Г. Ч. не притежава свидетелство за управление от категория Ткт, поради което правилно и законосъобразно административният орган е приел, че е налице извършено административно нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, което е основание за приложение на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.

Не се споделя възражението в жалбата, че след като към датата на проверката водачът е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС категория В, В1 и АМ не е било необходимо да притежава свидетелство за правоспособност от категория Ткт, за да управлява процесния трактор по пътищата, отворени за обществено ползване.

Свидетелството за управление на МПС категория В, В1 и АМ, не може да замести липсата на изискуемото по чл. 150а, ал. 2, т. 16 от ЗДвП свидетелство за управление на МПС от категория Ткт. Свидетелството за управление на МПС категория В позволява на водача да управлява моторни превозни средства с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 kg, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача, но не и колесни трактори (Ткт) от категория Т.

Изрично в разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Наредба № 15/07.04.2008 г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника е предвидено, че движението по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва при спазване изискванията на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на Закона за пътищата (ЗП), на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ) и издадените на тяхно основание подзаконови нормативни актове.

В чл. 2, ал. 1 от наредбата е регламентирано, че водачите на колесни трактори и друга самоходна техника трябва да притежават свидетелство за правоспособност за работа от съответната категория и свидетелство за правоуправление на моторни превозни средства. Какво следва да е свидетелството за правоуправление на МПС дава отговор разпоредбата на чл. 14 от наредбата, съгласно която при движение на колесни трактори и друга самоходна техника по пътищата, отворени за обществено ползване, водачът е длъжен да притежава валидно свидетелство за управление на МПС за категория, позволяваща управлението на конкретното превозно средство. Следователно е задължително при управление на колесен трактор водачът да притежава свидетелството за управление на МПС от категория Ткт, съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 16 от ЗДвП. Условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от тази категория се уреждат от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС, която е издадена на основание чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Съвсем различно е свидетелство за правоспособност за работа от съответната категория по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗРКЗГТ, във вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15/07.04.2008 г.

От систематическото, езиковото и логическото тълкуване на приложимата нормативна уредба следва изводът, че за да може да управлява колесен трактор по път, отворен за обществено ползване, водачът трябва да разполага не само със свидетелство за правоспособност за работа от съответната категория, издадено от МЗХГ по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗРКЗГТ, във вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15/07.04.2008 г., както и по сега действащата Наредба № 1 от 15. 02. 2019 г., но преди всичко със свидетелство за управление на моторни превозни средства в съответствие с изискванията на ЗДвП. Тук не става дума за колизия между специален и общ закон, в какъвто смисъл са твърденията на оспорващия в писмените бележки, защото единият закон урежда изискванията за работа със земеделска техника, а другият - изискванията за управление на МПС, в т. ч. и колесни трактори, по пътищата, отворени за обществено ползване. Налице са две отделни правнорегламентирани дейности (правоспособности), които макар и да са свързани с едни и същи превозни средства, се отличават една от друга по своя вид и обем и се подчиняват на различен правен режим на придобиване и отнемане. Действително с Наредба № 15/07.04.2008 г. са уредени специфични правила относно движението на колесните трактори по пътищата, отворени за обществено ползване, но те не изключват, а само допълват изискванията на ЗДвП. И това е така, защото самата наредба е издадена на основание чл. 140, ал. 6 от ЗДвП и е подзаконов нормативен акт по неговото приложение, а не по приложението на ЗРКЗГТ, както неоснователно се твърди в писмените бележки. ЗДвП позволява колесни трактори и друга самоходна техника, регистрирани съгласно ЗГКЗГТ, да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, само по изключение и именно тези изключения са уредени в Наредба № 15/07.04.2008 г., която доразвива детайлно реда и условията, при които това е допустимо, без да противоречи на закона. Следователно в случая не се касае за два конкуриращи се начина на придобиване на правоспособност за управление на колесни трактори, а за две кумулативно изискуеми условия по отношение на водачите на колесни трактори, липсата на което и да е от тях ги прави неправоспособни да управляват колесни трактори по пътищата, отворени за обществено ползване. Налице е паралелно действие на два специални законови режима – по ЗДвП и ЗРКЗГТ, всеки от които охранява различни правоотношения и законови интереси, поради което единият не може да е основание за неспазването на другия. Ето защо, непритежаването на валидно свидетелство за управление на МПС от категория Ткт от страна на водача е довело до единствения възможен и логичен извод за налагане на ПАМ по отношение на собственика на трактора на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Констатираното с акта нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е основание за издаване на процесната заповед при условията на обвързана компетентност, поради което началникът на сектор в 01 РУ към ОДМВР Пловдив не е имал право на преценка дали да я издаде или не.

Следователно оспореният административен акт е законосъобразен по същество, като прилагането на ПАМ е фактически и правно обосновано и съответства на законовите принципи. С прекратяването на регистрацията на МПС е изпълнена и непосредствената цел на закона да се преустанови шофирането от лице без свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, както и да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят по-нататъшни нарушения от същия вид.

При така изложеното, съдът намира, че към момента на издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ на Г. Ч. – собственик и водач на ППС, са били налице предпоставките на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.

При издаването на заповедта за ПАМ органът не е нарушил принципа на съразмерност, визиран в чл. 6, ал. 1 от АПК. Мярката е наложена в съответствие с приложимия материален закон – чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, в минималния предвиден размер по закон – 6 месеца, който съдът приема за обоснован за постигане на целта, за която е издадена заповедта за ПАМ.

По изложените съображения, жалбата на Г. Ч. следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.

Ответникът не претендира разноски, поради което такива не се присъждат.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. К. Ч. от [населено място], подадена чрез а. С. П. - АК Пловдив, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0432-000139/05.05.2025 год. на Началник сектор към 01 РУ към ОД МВР Пловдив, с която на Г. К. Ч. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Отнети са: СРМПС № С 0012051 и 1 бр. регистрационна табела с номер: *******, като неоснователна.

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

 

Решението да се съобщи на страните.