РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. гр. Хасково, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Г.
при участието на секретаря Златка Ив. Бончева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Г. Административно наказателно
дело № 20225640201186 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от С. А. Ю. от град Х. срещу Наказателно
постановление № 21 – 1253 – 002103 от 20.10.2021 г. на Началник Сектор
„ПП” към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 638, ал. 3 от
Кодекса за застраховането на жалбоподателя е наложено административно
наказание – „Глоба” в размер на 400 лева, на основание чл. 638, ал. 3 от
Кодекса за застраховането. В жалбата се релевират оплаквания за
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, без да
се конкретизира в какво точно се изразяват. Отправя се искане за отмяна на
обжалваното наказателно постановление от съда.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призована, не се явява и не изпраща упълномощен по делото
процесуален представител. В депозирано писмено становище заявява, че
поддържа жалбата и счита атакуваното с нея наказателно постановление за
неправилно, необосновано и незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
1
Административнонаказващият орган – Началникът на Сектор „ПП” към
ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител, в съпроводителното писмо заявява становище по жалбата, като
счита за неоснователна и моли да не бъде уважена. При условията на
евентуалност отправя възражение за прекомерност на разноските.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 16.09.2021 г., свид. К. М. М., на длъжност „*************“ в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково бил на работа и в около
16:40 часа бил изпратен, като част от състава на патрул на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Хасково за оказване на съдействие на служители
от РУ на МВР – Хасково – свидетелите Г. А. Т. и С. Д. Г., двамата на
длъжност „**********“ в Група ООР към РУ на МВР - Хасково, които били
спрели за проверка движещия се по ул. „Ком“ в град Хасково, в района на
Самолета в посока към кръстовището с бул. „Васил Левски“ лек автомобил
марка „******“, модел „***********“, с рег. № *******. В хода на
проверката било установено, че превозното средство, към датата на
извършването й, било собственост на юридическо лице – „Агро Ви Ем Джи“
ООД, град Хасково и било управлявано от жалбоподателя С. А. Ю. от град
Х.. При извършената проверка било установено, че към същия момент за
автомобила липсвала сключена валидна полица за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, поради което контролните органи достигнали до
извод за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, поради което срещу
жалбоподателя, като водач на превозното средство бил съставен на същата
дата – 16.09.2021 г., в нейно присъствие, от свид. К. М. М., Акт за
установяване на административно нарушение, серия GA с бл. № 479113,
който жалбоподателят подписалa, а в съответната, предвидена за обяснения
и/или възражения графа било вписано, че има такива, без да посочи в какво се
изразяват.
2
Възражения не са постъпили и допълнително в рамките на законовия
срок от връчване на екземпляр от съставения АУАН, станало на дата
16.09.2021 г., според отразеното в приложената преписка.
При издаване на наказателното постановление наказващият орган
възприел фактите, изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН и
на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, наложил процесната глоба в размер на 400
лева, след като приел, че лекият автомобил, като МПС, във връзка с чието
притежаване и използване се изисква сключване на задължителна застраховка
ГО, но няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е бил управляван към
момента на проверката от лице, което не е собственик.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по-горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото
свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. А. Т. и С. Д. Г.
относно факта на управление на спряното превозно средство и относно
личността на водача при спирането му за проверка, а заедно с показанията на
свидетеля К. М. М., и относно обстоятелствата, свързани с начина на
извършване на процесната проверка и за действията, предприети като
контролни органи по установяване на описаното административно
нарушение. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели и относно
фактите, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия
събран доказателствен материал.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 683, ал. 3 от Кодекса за застраховането, в
сила от 01.01.2016 г. лице, което не е собственик и управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Следователно
деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание
е обявено от закона за наказуемо, съобразно приложимия материален закон
към твърдяната дата на извършването му.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
3
и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални
нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на
санкционния акт на процесуално основание. При съставяне на процесния
АУАН са спазени изискванията на чл. 40 от ЗАНН и на жалбоподателя е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения, от която не се е възползвала. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение формално отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити, като
налице е опис. на обстоятелствата, при които е извършено нарушението от
гледна точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под която
е подведено деянието. Според съдържанието на разпоредбата на чл. 638, ал. 3
от КЗ, съставомерното поведение, наказуемо по този текст се изразява не в
друго, а в управление на МПС от лице, което не е собственик при
осъществяване на допълнителната предпоставка, свързана с липсата на
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите във връзка с неговото притежаване и
ползване. Или, в тази хипотеза изпълнителното деяние се изразява преди
всичко и най – вече в управление на моторно превозно средство от лице,
което не е собственик и при наличие на останалите предпоставки за
наказуемост, като твърдения именно за този основен признак от състава на
нарушение се съдържат в съставения АУАН. По този начин, правото на
защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице
е обезпечено, доколкото това лице е могло да узнае и да е наясно с всички с
факти от състава на нарушение, което му се вменява в отговорност, а те в
случая са пълно, ясно и конкретно описани. На следващо място, обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган - лице,
изпълняващо длъжността „Началник Сектор ПП“ при ОД на МВР – Хасково”,
при спазване на установената форма, а по съдържанието си отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в съставения
акт за установяване на административно нарушение и в санкционния акт се
потвърждават от анализа на приобщените по делото доказателства, що се
касае до обективната страна на описаното нарушение. Същите са потвърдени
по несъмнен начин и то в момент, непосредствено преди съставянето на акта
за установяване на административно нарушение с извършване на съответна
4
справка от актосъставителя с техническо средство и изпълнение на
задължението си, лично да се убеди в наличието на деянието по чл. 638, ал. 3
КЗ с проверка в информационната система на Гаранционния фонд. Въпросът
в случая обаче е не толкова в установеността на обективните признаци от
състава на нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, а в това
дали жалбоподателят е можел, като водач на моторно превозно средство, без
да е собственик на същото, с обикновената грижа, която дължи преди да
поеме управлението да формира знание, че поема управлението без наличие
на валидна полица. Оттам дали е действала в хипотезата на грешка, респ. дали
е била в състояние да формира умисъл, каквато е единствено възможната
форма на вина за нарушението чл. 638, ал. 3 от КЗ, съобразно предложената
правна квалификация. Отговорът на първия въпрос е отрицателен, а на втория
- положителен, защото без да е необходимо да се предявяват допълнителни
изисквания към водачите на моторни превозни средства преди да поемат
тяхното управление да преценят не само дали е налице сключена застраховка
ГО, но и валидността на полицата, за този факт законодателят е предвидил
механизъм на установяване. Той е приложим и без необходимост от справка в
Гаранционен фонд, която не всякога е възможна, ако потребителят не
разполага с техническо средство и мобилна връзка. В случая не е налице нито
грешка, нито такова незнание на факти от страна на жалбоподателя, които да
изключат умисъла или отговорността му като водач на моторно превозно
средство, обосновано и в съответствие с материалния закон ангажирана по
чл. 638, ал. 3 от КЗ.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно
постановление - потвърдено, като обосновано, съответно правилно и
законосъобразно. В рамките на осъществявания съдебен контрол не се
установиха пропуски в дейността на наказващия орган по обосноваване на
изводите му с наличните по делото доказателства. Включително и в аспекта
на преценката по чл. 28 от ЗАНН, която е по същество и няма пречка да бъде
направена от настоящия съдебен състав в рамките на произнасянето по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН. В конкретната хипотеза обаче, не се установиха
обстоятелства, които да изключват отговорността, включително и поради
оценката на случая като маловажен, а така достигнатият извод не се променя
от представената застрахователна полица, сключена след извършване на
5
проверката.
На следващо място, след като се установи деяние и същевременно липса
на обективни и и субективни фактори за изключване на отговорността на
жалбоподателя, в процеса по определяне размера на наказанието АНО е
наложил глоба съобразно предвидения в съответната наказваща разпоредба
размер, като изводът му в тази насока също не следва да бъде ревизиран,
доколкото е изцяло съответен на доказателствата по делото и материалния
закон.
Мотивиран така, Хасковският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21 – 1253 – 002103 от
20.10.2021 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.
6