Решение по дело №406/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 315
Дата: 25 октомври 2019 г. (в сила от 9 октомври 2020 г.)
Съдия: Магдалена Бориславова Младенова
Дело: 20191400500406
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  №  315

 

гр. Враца, 25.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                        Председател:    ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

                                                               Членове:    ПЕНКА Т. П.

                                                                     Мл.с.    МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА

 

в присъствието на секретар Галина Емилова, като разгледа докладваното от мл. съдия Младенова в.гр.дело № 406 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 191/ 01.03.2019 г., постановено по гр. дело № 1470/201 г. по описа на Районен съд - Враца, частично са уважени предявените от В.П.Ф., ЕГН:**********, С.П.Ф., ЕГН:********** и В.П.П., ЕГН: ********** чрез нейната майка и законен представител В.Р.Г., ЕГН: **********, субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД, срещу „П. Стоун Дизайн” ЕООД, ЕИК ***, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на настъпила на 12.01.2018 г. смърт на П.В.П., причинена от трудова злополука, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 12.01.2018 г. до окончателното му заплащане, по ищци и суми, както следва: 1) за В.П.Ф. сумата от 60 000,00 лв., като този иск е бил отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 150 000,00 лв.; 2) за С.П.Ф. сумата от 60 000,00  лв., като този иск е бил отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 150 000,00 лв. и 3) за В.П.П. сумата от 78 957,53 лв., като този иск е бил отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 200 000,00 лв. Със същото решение е отхвърлено като неоснователно направеното от ответника „П. Стоун Дизайн” ЕООД възражение за прихващане със сумата от 1 480,00 лв., представляваща заплатени разходи за погребението на П.В.П.. Присъдени са и разноски на ищците и ответника съобразно уважената и отхвърлената част на исковете. Решението е постановено при участието на „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК: ***, като трето лице-помагач на страната на ответника „П. Стоун Дизайн“ ЕООД, ЕИК: ***.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците чрез адв. Н.Д., в частта, в която предявените осъдителни искове са отхвърлени за разликата над 60 000,00 лв. до пълния им предявен размер от по 150 000,00 лв. /за първите двама ищци – В.П.Ф. и С.П.Ф./, респ. за разликата над 80 000,00 лв. до пълния предявен размер от 200 000,00 лв. за ищцата В.П.П.. Възззивниците твърдят, че първоинстанционният съдебен акт в обжалваната му част е постановен при нарушение на материалния закон. Поддържат, че неправилно решаващият съд е приел, че пострадалият чрез своето виновно противоправно поведение, действайки при груба небрежност, в съвкупния съпричинителен процес е допринесъл за настъпване на вредоносните последици. Позовават се на заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза и на извършените от работодателя нарушения на трудовото законодателство, като изтъкват, че пострадалият е бил поставен в обективна невъзможност да спазва правилата за безопасни условия на труд, тъй като инструкции за безопасна работа с товарозахващащо приспособление грайфер за вертикално захващане на мраморни плочи  и за дистанционното му управление не са били достъпни в писмен вид при работодателя. Сочи се, че не е доказано, че инструкциите за безопасна работа са сведени до знанието на работника, въпреки, че е констатирано, че ежедневно е полагал подпис, че е инструктиран в книгата за инструктаж. Акцентира се и че работодателят не е спазил изискванията да провери уменията и квалификацията на пострадалия за заемане на длъжност „***“ и „прикачвач“ при постъпването му на работа. Навеждат се доводи, че пострадалият е действал адекватно и рутинно при изпълнение на трудовите си задължения, като при работодателя е бил наложен точно такъв обичаен ред за работа със съответната машина. Изтъква се в тази връзка, че първоинстанционният съд неправилно е определил процента на съпричиняването на трудовата злополука от пострадалия на 50%, като критерий за определянето му следва да бъде съотношението в приносите, а не наличието въобще на поведение, изразяващо се в груба небрежност. Жалбоподателите се позовават и на заключението изготвената съдебно-психологическа експертиза, че не може да се направи категоричен извод за влиянието на установените 0,86 промила алкохол в кръвта на пострадалия върху вземането на решения по време на работа на същия, и на съдебномедицинската експертиза, в която вещото лице е приело, че не може да се даде отговор кога по време пострадалият е употребил алкохолна напитка. Въззивниците поддържат, че размерът на присъденото заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие настъпването на процесната трудова злополука не съответства на интензитета и периода на изживените болки и страдания от наследниците на пострадалия, респ. не е съобразен с критериите за справедливост, уредени в правната норма на чл. 52 ЗЗД. Считат, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, като не са изложени подробни мотиви за механизма на увреждането, няма произнасяне дали ответникът пълно и главно е доказал пострадалият да е проявил груба небрежност и не е изпълненто задължението да се изследва точното съотношение на приноса на пострадалия в хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ. Твърдят и че първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно поради неговата необоснованост – въпреки, че е констатирал, че липсват доказателства пострадалият да е бил информиран за инструкциите за безопасна работа поради несъществуването им в писмен вид, решаващият съд е приел, че последният е бил запознат с правилата за безопасност относно процесното съоръжение. От въззивния съд се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване изцяло на предявените искове. Претендират се и разноски.

От ответника „П. Стоун Дизайн“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. Н.В., също е подадена въззивна жалба, с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, в която осъдителните искове са уважени за сумата над 24 506,67 лв. за всеки един от ищците В.П.Ф. и С.П.Ф., респ. за сумата над 49 506,67 лв. за ищцата В.П.П.. Не се оспорва, че дължимите от работодателя обезщетения по чл. 200, ал. 1 от КТ са от по 25 000,00 лв. за първите двама ищци и 50 000,00 лв. за третата ищца, но решението се обжалва и в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил направеното от ответника възражение за прихващане със сумата от 1 480 лв., представляваща заплатени разходи за погребението на пострадалия П.П., която се твърди, че следва да бъде разпределена в тежест на тримата ищци съразмерно, като обезщетенията се намалят с 493,33 лв. за всеки от тях. Въззивникът-ответник поддържа, че в атакуваната му част първоинстанционното решение е необосновано и неправилно. Твърди, че неправилно решаващият съд е отхвърлил възражението за прихващане, тъй като разходите по погребението на починалия П.П. следва да бъдат покрити от наследниците му – неговите родители и родителя на малолетното му дете. В жалбата се посочва, че заплащайки разходите за траурни услуги, въззивникът-ответник не е действал с дарствено намерение, а е водил чужда работа без пълномощие, която е била предприета уместно и управлявана в чужд и в собствен негов интерес и позовавайки се на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, претендира сума в размер на разноските, направени от него за услугите по погребението. Изтъква липсата на възражение от страна на ищците срещу претенцията за прихващане. Навежда доводи за несправедливост за оставането на разноските в негова тежест, тъй като отговорността на работодателя за трудова злополука е безвиновна, а вината за инцидента е у пострадалия, който с поведението си е допринесъл за настъпваненто на вредоносния резултат. Жалбоподателят поддържа и че размерът на присъдените от първоинстанционния съд заместващи обезщетения не е съобразен с критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Твърди, че съдът правилно е преценил, че вредоносният резултат е съпричинен наполовина от пострадалия, но определеният паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди от ищците е прекомерно завишен и несъответен на страданията им. Изтъква, че няма данни по делото пострадалият да е издържал или подпомагал финансово нито родителите си, нито детето си, като право на издръжка е било налице само в полза на последното, което е нетрудоспособно. Позовавайки се на ППВС № 4 от 25.05.1961 г., твърди, че за да бъде присъдено обезщетение на родителите на пострадалия, по делото трябва да е доказано, че той ги е издържал, каквото доказване не е проведено в процеса. От въззивния съд се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендират се и разноски.

Всяка една от насрещните страни е подала отговор на въззивните жалби, в който излага съображения за тяхната неоснователност.

Третото лице-помагач на въззиваемия-ответник „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД не е подало в законоустановения срок отговор на въззивната жалба на ищеца.

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

 Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

 За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд - Враца е сезиран от ищците В.П.Ф., С.П.Ф. и В.П.П., чрез нейната майка и законен представител В.Р.Г., със субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД за причинени неимуществени вреди. Прието е за съвместно разглеждане и възражение за прихващане, направено от ответника.

В исковата молба ищците посочват, че на 12.01.2018 г. около 11:30 часа, в работно време и на работното си място – производствен цех в Западна промишлена зона в гр. Враца, П.В.П. /син на ищците В.П.Ф. и С.П.Ф. и баща на ищцата В.П.П./, ръчно намествал каменен блок, подлежащ на пренасяне с управлявания от него кран, каменният блок паднал върху П.П., в резултат на което същият претърпял двустранна бъбречна контузия, ретрипериториален хематом, травми, несъвместими с живота, водещи до летален изход за пострадалия още на същия ден. Сочат, че починалото лице заемало длъжността „***“ при ответното дружество „П. Стоун Дизайн“ ЕООД, като притежавало и свидетелство за правоспособност за длъжността. Така описаната злополука била призната за трудова от ТП на НОИ гр. Враца. В Протокол № 2/14.02.2018 г. на ТП на НОИ гр. Враца било отразено, че в момента на злополуката потърпевшият е изпълнявал служебните си задължения. Били описани и извършените от работодателя нарушения на трудовото законодателство. Считат, че са налице основанията, предвидени в чл. 200, ал. 1 КТ за ангажиране имуществената отговорност на работодателя за настъпилата смърт на работника спрямо наследниците на лицето. Претендират от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищците претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на техния близък, изразяващи се в болки и страдания. По отношение на родителите на починалото лице е посочено, че същите изживяват изключително тежко загубата на своя син, тъй като са имали силна емоционална привързаност към него. Сочат, че към настоящия момент страдат от посттравматичен стрес. По отношение на третата ищца – В.П. – дъщеря на пострадалото лице, е посочено, че всеки ден търси присъствието на баща си, трудно преодолява липсата му, плаче често и постоянно задава въпроси.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „П. Стоун Дизайн“ ЕООД, в който се оспорва размера на предявените искове, като се иска от съда да ги отхвърли частично. Ответникът признава фактите, че настъпилата смърт на лицето П.В.П. е в резултат на злополука, която е трудова, както и че към момента на инцидента лицето е заемало длъжността „***“ при ответното дружество по силата на трудов договор от 27.09.2017 г. Признава и предявените искове до размера от сумата от 20 000,00 лв. по отношение на ищцата В.П. и до сумата от по 10 000,00 лв. по отношение на ищците В.Ф. и С.Ф., в случай, че се докажат претърпените от тях болки и страдания. Излага твърдения, че настъпилата трудова злополука е и в резултат на съпричиняване от страна на пострадалото лице, тъй като то е действало при груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ – П. е имал наличие на алкохол в кръвта 0,86 промила и не е спазил редица основни правила за безопасност, които и най-небрежният *** би следвало да спазва. В конкретния случай затискането с плочата се е осъществило, защото пострадалият се е намирал в зоната на възможно падане на плочата, а не където лицето трябва да се намира при работа с крана. Сочи, че пострадалият е бил правоспособен *** от II категория около 14 г. преди злополуката, поради което ответникът не е трябвало да обучава П. за работата му. Ответникът сочи, че е изпълнил изискванията за провеждане на необходимите инструктажи от работодателя по отношение на пострадалото лице. Намира, че пострадалият е съпричинил трудовата злополука с 50 %, като прави изрично възражение за това и моли съда да намали установените от него размери на обезщетенията. Прави възражение освен това по чл. 200, ал. 3 и ал. 4 КТ, като твърди, че дължимото от работодателя обезщетение следва да бъде намалено с получените от ищците обезщетения и/или пенсия по общественото осигуряване, респективно – по сключен договор за застраховане на починалото лице П.П.. Оспорва твърденията за преживени неимуществени вреди от ищците. Сочи, че работодателят е платил разходите за погребението по починалия работник в размер на 1480 лв., като прави възражение за прихващане с платената от него сума. Счита, че не следва да се присъжда лихва за забава в плащането, тъй като ищците не са представили на ответника банкови сметки, по които да може своевременно да заплати признатото от него обезщетение. Поради тези възражения, моли съда да отхвърли частично исковете. Претендира разноски.

На основание чл. 219 ГПК съдът е конституирал като трето лице-помагач на ответника „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, което е ангажирало писмено становище, с което не оспорва наличието на трудова злополука, нито претърпените от ищците болки и страдания. Счита обаче, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат поради проявена груба небрежност от страна на пострадалия - наличието на алкохол в кръвта му към момента на настъпване на трудовата злополука, както и поради нарушение в областта на безопасността на труда и управлението на товаропреносната машина от служителя.

За да се произнесе по основателността на жалбите, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства и заключенията на изслушаните експертизи, поотделно и в тяхната съвкупност, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от приетия трудов договор № 116/27.09.2017 г., че П.В.П. е заемал длъжността „***” в „П. Стоун Дизайн” ЕООД,  считано от 28.09.2017 г. Между страните не се спори относно наличието на валидно трудово правоотношение към деня на настъпване на събитието – 12.01.2018 г., причинило смъртта на П.. По делото е приета като доказателство и длъжностна характеристика за длъжност „***”, под която П. е положил подпис като запознат с нея на 27.09.2017 г.

С декларация за трудова злополука с вх. № 5101-03-13/16.01.2018 г. по описа на ТП на НОИ осигурителят е декларирал злополука, настъпила в 11.00 часа на 12.01.2018 г. в производствения цех на неговото предприятие, като е посочено, че пострадалото лице е П.В.П..

С протокол № 02/14.02.2018 г. на ТП-Враца на НОИ са обобщени резултатите от извършеното разследване на злополука, станала на 12.01.2018 г. с пострадалия П.П.. Като причина за възникване на злополуката е посочено, че при сваляне на полираната плоча /мраморен слаб/ е използвано повдигателно съоръжение грайфер за вертикално захващане с дистанционно управление вместо сапан, а на лицето П.П. не е проведено обучение и няма удостоверение за прикачвач съгласно чл. 58 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор а повдигателни съоръжения. Изложени са редица нарушени разпоредби от работодателя на следните нормативни актове: Закона за здравословни и безопасни условия на труд; чл.12, ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ, във връзка с чл. 12, ал. 1 от същата Наредба; чл.200 ал. 1 т. 3 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места, във връзка с чл.27, т.1 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждане с напрежение до 1000V; чл. 58, ал. 1 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателните съоръжения; чл. 166, ал. 1 от Наредба №7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работно оборудване и във връзка с чл.59, ал. 1 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателните съоръжения. Нарушенията се изразяват в неосигуряване ефективен контрол за извършване работата без риск за здравето и по безопасен начин за работещите при използване на товарозахващащо приспособление – грайфер за вертикално захващане на плочи; допускане до работа на пострадалото лице да изпълнява длъжността „***”, без да му е проведен начален инструктаж и без да е положил изпит за квалификационна група по ел. безопасност при постъпване на работа; неорганизиране на провеждането на обучение и проверка на знанията на работниците, които окачват товарите или товарозахващащите приспособления, наричани „прикачвачи” и лицата, които управляват повдигателните съоръжения; неосигуряване на писмена инструкция за работа с на товарозахващащо приспособление – грайфер за вертикално захващане за 100 мм/1000 кг максимум /щипка/ за окачване, придвижване, завъртане и складиране на товари.

 Посочено е, че работникът е нарушил чл.126, т.6 от КТ, във вр. с чл.33 от ЗЗБУТ – не е спазил изискването да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията си и дадените от работодателя инструкции, като е направил трикратен опит за преместване на товара и е бил в близост до него при преместването му. Сочи се и че не е спазил правилата за здравословни и безопасни условия на труд на утвърдената от работодателя Инструкция за товаро-разтоварни работи, в която е посочено, че „тежки товари се вдигат посредством подходящи товарозахващащи приспособления, съобразени с вида, формата и теглото на товара, като: - товарите се захващат сигурно на определените за целта места и се осигуряват срещу завъртане и преобръщане при повдигане; … Не се стои под вдигнат товар или в опасна близост до него”.

Установява се, че с разпореждане № 5104-03-47 от 15.03.2018 г. на ТП-Варна към НОИ, на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, декларираната злополука вх. № 5101-03-13 от 16.01.2018 г. на ТП-Варна от осигурителя „П. Стоун Дизайн” ЕООД, станала с П.В.П. на 12.01.2018 г., се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Посочено е, че злополуката е станала през време и по повод на извършваната работа – преместване на полирана плоча /мраморен слаб с тегло около 700 кг./, като пострадалият опитал да премести полираната плоча с повдигателно съоръжение – грайфер за вертикално захващане /щипка/ с дистанционно управление, при което плочата се изплъзнала от щипката, паднала, при падането се счупила на парчета и едно от тях премазало пострадалия. Като резултат последният получил двустранна бъбречна контузия и ретроперитонеален хематом, довели до летален изход. 

По делото е приет препис-извлечение от акт за смърт на лицето П.В.П., издадено въз основа на акт за смърт № 0043/14.01.2018 г. от Община Враца, от което се установява, че смъртта на работника е настъпила на 12.01.2018 г. 

Видно от удостоверение за наследници на П.П., след смъртта си на 12.01.2018 г., последният е оставил за своя наследница – ищцата В.П.П. /дъщеря/. Същата е родена на *** г., което се установява от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0143/01.03.2005 г. на Община Враца.

Видно от приетото по делото удостоверение за съпруга и родствени връзки, издадено на 25.01.2018 г. от Община Враца,  ищцата В.П. е дъщеря на П.П., ищцата С.Ф. – негова майка, а ищецът В.Ф. – негов баща.

Видно е от застрахователна полица № 03/044643Т, че ответникът ,,П. Стоун Дизайн“ ЕООД е сключил с „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД групова застраховка „Злополука” със срок на застраховката 12 месеца, считано от 13.04.2017 г. до 12.04.2018 г.  Към застрахователната полица е приложен Добавък № 2/14.02.2017 г., с която са конкретизирани застрахованите при ответника лица /общо 37/, сред които от приложения списък се вижда, че под № 32 е и пострадалият П.П..

По делото е представено и прието като доказателство Свидетелство за правоспособност за упражняване на професия, издадено от Държавна агенция за метрология и технически надзор, ГД „Инспекция за държавен технически надзор”, РО „ИДТН”, гр. Враца от м. април 2004 г., от което се установява, че П.П. е бил правоспособен *** II-ра категория.

Представена е Служебна бележка № 186/27.09.2017 г. за проведен първоначален инструктаж от управителя на дружеството-работодател. Приложено е извлечение от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, инструктаж на работното място, периодичен, извънреден инструктаж, започната на 19.03.2014 г., водена от ответника ,,П. Стоун Дизайн“ ЕООД, от което е видно, че П.П. е положил подпис в удостоверение на това, че му е проведен периодичен инструктаж на 18.12.2017 г. за безопасна работа с режещи машини за периода 18.12.2017 г. – 18.03.2018 г., както и месечен инструктаж за безопасна работа с щипка, колан, въже. На ежедневния инструктаж за 12.01.2018 г. също има положен подпис от пострадалото лице.

Приети са също Инструкция за безопасна работа с товароподемен кран, Инструкция за безопасна работа при ръчно обработване на товари, Инструкция за товаро-разтоварни работи, Инструкция за безопасна работа с грайфер за вертикално захващане на мраморни плочи, всички утвърдени от ответника ,,П. Стоун Дизайн“ ЕООД.

Приета е като доказателство и Фактура № **********/16.01.2018 г. с получател ответното дружество и издател „МИГ 1986” ЕООД, гр. Враца за траурни услуги и аксесоари на обща стойност 1480,00 лв.

От заключението на назначената и приета по делото съдебномедицинската експертиза се установява, че от приложената медицинска документация на П.В.П. е видно, че същият на 12.01.2018 г., при трудова злополука, е претърпял съчетана травма изразяваща се в: черепно мозъчна травма-кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на малкия и главния мозък; мозъчен оток с вклиняване; разкъсно контузна рана и кръвопропиване на меките тъкани на черепа; охлузвания на устните. П. е получил освен това и коремна травма, изразяваща се в травматично разкъсване на артериите на двата бъбрека с масивен кръвоизлив зад коремницата и малкия таз; охлузване вляво поясно, както и счупване на двете седалищни кости на таза, разкъсно контузна рана и охлузване на горен ляв крайник, кръвонасядане на дясно бедро. Посочено е, че по механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от удари с или върху твърди тъпи предмети, както и от притискащо действие със значителна сила и могат да бъдат получени но начин и време посочени в делото. Вещото лице е констатирало, че причината за смъртта на П. е острата масивна кръвозагуба, довела до състояние несъвместимо с живота, възникнала вследствие на травматичното разкъсване на бъбречните артерии. Според експерта, установеният алкохол в кръвта на пострадалия в концентрация от 0.86%о отговаря на лека стенен на алкохолно опиване, която от своя страна се характеризира с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване концентрацията на вниманието, съобразителността, забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения, вегетативни смущения и други, като вещото лице обръща внимание на строгата индивидуална поносимост към действието на алкохола. В съдебно заседание, проведено на 07.11.2018 г. вещото лице по съдебно-медицинската експертиза уточнява, че границата за леко алкохолно опиянение е от 0,50 до 1,50 промила, като е възможно това да бъде остатъчно количество алкохол от предишната вечер,но не може да се отговори кога е изпито. При тази концентрация /0,86%о / според експертизата е възможно да не се установят клинични прояви на алкохолно опиване. Пряка зависимост между клиничните симптоми и концентрацията на алкохол в кръвта няма, от което следва, че само по съдържанието на алкохол в кръвта не могат да се преценят клиничните прояви. Клиниката на алкохолно опиване не винаги е еднаква, както при различните хора, така и у един и същи човек. Тя зависи от количеството и концентрацията на питието, от бързината на поемането, от напълването на стомаха и вида на храната, от типа висша нервна дейност, от умора, здравословно състояние, охраненост, психоемоционална настройка и др. Може да се каже, че всеки индивид и за всяко време дава различна алкохолна реакция, която зависи както от фактори, заложени в самия него, така и извън него.

От заключението на назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че П.П. е получил брутно трудово възнаграждение за отработения период от 27.09.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 3282,50 лв., което не съответства на годишното брутно трудово възнаграждение. Изчислено е, че 7-кратният размер на годишната брутна работна заплата на П.П., съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука” е сума в размер на 88 620,00 лв. Според експертизата размерът на застрахователното обезщетение при смърт на П.П. по застрахователния договор по представената полица с добавък се изчислява на база записаното възнаграждение в списъка към полицата в размер на 1061,33 лв. Изчислен е размерът на застрахователното обезщетение при смърт на П.П. по застрахователния договор по представената полица с добавък, като е посочено, че възлиза на сума в размер на 89 151,72 лв. След извършена справка в счетоводството на застрахователя, експертът е констатирал, че на ищцата В.П.П., в качеството ѝ на наследник на П.П., не е изплатено застрахователното обезщетение по застрахователната полица.

От заключението на назначената и приета по делото съдебно-техническата експертиза се установява, че причините и механизмът за настъпване на процесната трудова злополука на 12.01.2018 г. са неспазени нормативни документи, осигуряващи безопасни и здравословни условия за работа и неупражнен контрол за тяхното изпълнение от работодателя „П. Стоун Дизайн“ ЕООД, а именно: липса на начален инструктаж при постъпване на работа – вещото лице е констатирало, че липсва поставен подпис от П.В.П. книгата за инструктаж; липса на документ за придобиване на втора квалификационна група по безопасност при работа по обзавеждане до 1000V; липса на проверка на знанията при постъпване на работа за длъжността „***“ и „прикачвач“; липса на регистрация на товарозахващащо приспособление пред орган за технически надзор Грайфер за вертикално захващане на мраморни плочи, тип КРМ -20, произведен в Турция; липса на инструкция за работа с товарозахващащото приспособление Грайфер за вертикално захващане на мраморни плочи, тип КРМ -20; липса на инструкция за експлоатация на дистанционно управление тип TELEEKRANE F21 E1 като част от товароподемния кран; липса на упражнен контрол за изпълнението на инструкцията за работа на товарозахващащото приспособление Грайфер за вертикално захващане на мраморни плочи, тип КРМ -20 и инструкция за експлоатация на дистанционно управление тип TELEEKRANE F21 El; липса на ефективен контрол на работата на товарозахващащото приспособление Грайфер за вертикално захващане на мраморни плочи, тип КРМ -20/ съоръжение с повишена опасност/ и на обслужващия го персонал.

Според експертизата, освен посочените нарушения, извършени от работодателя, за настъпването на вредоносния резултат, работникът П.В.П. на свой ред също не е спазил нормативни документи, осигуряващи безопасни и здравословни условия за работа, а именно: Инструкция за безопасна работа с товароподемен кран, според която преди започване на работа прикачвачите са длъжни да проверят състоянието на прикачните съоръжения и да закачват товара правилно; Инструкция за товаро-разтоварни работи, според която единични неопаковани и тежки товари се вдигат посредством подходящи товарозахващащи приспособления, съобразени с вида, формата и теглото на товара, като товарите се захващат сигурно на определените за това места и се осигуряват срещу завъртане и преобръщане при вдигане; Инструкция за безопасна работа с грайфер за вертикално захващане на мраморни плочи, която в писмен вид не е била достъпна, но работникът е бил инструктиран периодично и ежедневно съгласно лист № 98 и №106 на делото, които са страници от книгата за инструктаж в Производствената база; не са спазени инструкциите, дадени с ежедневния инструктаж, съгласно който при работа с товаро-разтоварни съоръжения трябва да се спазват инструкциите за безопасна работа и лица, употребили алкохол, да не се допускат до работните места; не са спазени изискванията в длъжностната характеристика за „***“, съгласно която е следвало работникът да „Прави предварителна преценка на възможностите на крана при вдигане и преместване на големи и отговорни товари“, както и не са спазени предписанията на чл. 126, т. 6 КТ и чл. 33 ЗЗБУТ.

Според вещото лице, съобразявайки материалите по делото, механизмът на настъпване на трудовата злополука на 12.01.2018 г. е следният: след регламентирана обедна почивка от 10,00 до 11,00 ч. потърпевшият П.П. започва работа изразяваща се в преместване на полирана мраморна плоча наричана още слаб с размери 3,00/2,00м и дебелина 6 см от маса на технологичната линия до установено за складиране място. Масата, върху която е разположена мраморната плоча е в изправено положение с лек наклон спрямо вертикалата. Средството за преместване е едногредов електрически кран с два телфера с товароподемност 5 тона всеки. За товарозахващащо приспособление е използван грайфер за вертикално захващане на мраморни плочи тип КРМ-20 с товароподемност 1000 кг. Приспособлението не е било регистрирано за технически надзор и за него не е упражняван контрол върху годността му за експлоатация. Според експертизата мраморната плоча има тегло 973,8 кг., което е близко до максималната товароподемност на грайфера от 1000 кг. Плочата е била полирана, което намалило сцеплението между нея и каучуковите повърхности на грайфера. Степента на износването им и на скрепителните пружини е неизвестна, а от тях зависи здравината и устойчивостта на захвата на плочата от грайфера. Окачването е на едно място, в средата на плочата. Захващането на плочата от грайфера се извършвало ръчно, като прикачвачът - в случая и ***, завъртял метална ръчка, която задвижила метални пружини и в зависимост от дебелината на плочата те се опъвали и грайферът с каучуковите повърхности като с клещи захващал плочата. При повдигане на плочата, използвайки дистанционно управление на крана тип TELEKRANE F21 El, ***ът установил, че плочата се наклонява и захващането от грайфера не е устойчиво и сигурно. Последният отишъл в средата на плочата, за да осигури сигурно захващане. Тъй като плочата била с височина 2,0 м и е била поставена в леко наклоненото спрямо вертикалата положение на масата, с което се намалявала височината ѝ, мястото на окачване било на недостъпна височина за прикачвача и той се качил на около 40 см височина от пода - върху масата, като използвал конструктивен елемент на масата. След ръчно наместване на захващането, слязъл на пода. При слизането дистанционното управление на крана се включило неволно от него и плочата започнала да се издига, но грайферът я изпуснал, плочата паднала, ***ът се намирал в средата под мястото на захващане, част от плочата го ударила по главата, като той бил без каска. Плочата паднала на земята, като се счупила на парчета, които притиснали пострадалия към оставените на депо складирани други плочи.

Причината за падането на плочата според вещото лице е комплексна - несигурно и неустойчиво захващане на плочата от грайфера породено от: теглото на мраморната плоча 973,8 кг, близко до максималната товароподемност на захващащото приспособление, което е 1000 кг; полираната повърхност, намаляваща сцеплението между допиращите се плоскости на плочата и грайфера; степента на износване на каучуковите плоскости, скрепителните пружини и болтове, които са част от устройството на грайфера; техническото състояние на дистанционното управление тип TELEKRANE F21 Е1; неволното включване на дистанционното управление тип TELEKRANE F21 El от ***а - прикачвач, причинено от неправилното място, където се е намирало дистанционното при захващане на плочата. Вещото лице сочи, че дистанционното устройство не би трябвало да бъде в прикачвача, а при ***а, т.е. извън мястото на прикачване на товара; техническата му изправност; физическото състояние на ***а прикачвач - наличие на етилов алкохол в концентрация 0,86%о; емоционалното състояние на ***а - прикачвач.

Експертизата е установила още, че степента на концентрация на ***а при работа с едногредов електрически кран с два телфера с товароподемност 5 тона всеки е по-висока в сравнение с тази при управление на МПС, т.е. при шофьор. При ***а степента на риска е втора, а при шофьора на МПС - първа. За ***а се изисква повишено внимание при работа с работното оборудване и при товаро-разтоварни работи, контрол по спазване на правилата по безопасност.

Вещото лице е установило, че в момента на падане на плочата ***ът - прикачвач е стоял от към повърхнината на плочата, изправена вертикално с лек наклон спрямо вертикалата. Като е изпълнявал задълженията на прикачвач, той не би могъл да бъде на друго място, тъй като окачването на плочата е в горната средна част на повърхнината ѝ. Посочено е, че след като осъществи ръчно захващането, лицето трябва да се отдръпне встрани откъм вертикалната дебелина на плочата. Едва след това да задейства чрез дистанционното управление вертикално повдигане на плочата и чрез хоризонтално движение да премести плочата до мястото на складиране. Експертът сочи, че има дистанционни управления с различни възможности, като процесното дистанционно тип TELEKRANE F21 El предава радиосигнала на разстояние до 100 м.

Вещото лице установява, че неправилно П. е използвал един грайфер. В случая би могло да се използват два грайфера, захващане на две места при синхронно действие на двата телфера на крана или един грайфер със сапани.

От заключението на приетата по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза се установява, че потърпевшият П.В.П. не е обучаван и не са проверявани знанията му относно изискванията на чл.2 ал.2 и чл.3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Вещото лице допълва, че разстоянието между изправената маса, върху която е била плочата, и мястото за складиране е малко повече от височината на плочата. Държейки дистанционното и стоейки в тази опасна зона, изпускането на грайфера неминуемо е довело до силни телесни повреди - удар, смачкване и притискане. Изслушан в открито съдебно заседание, експертът уточнява, че П. е трябвало да  бъде встрани на товара, като именно това е направил първия път - отстранил се е, повдигнал е товара и е видял, че грайферът изпуска, след което е застанал в опасната зона, където не е трябвало да стои. Причината според вещото лице за инцидента е дистанционното, което не е трябвало да бъде при него, когато е прикачил товара. Според експерта, ако дистанционното управление не е било при пострадалия, е нямало да се стигне до процесната злополука.

По делото са приети и три заключения по допуснати съдебнопсихиатрични експертизи. От тях се установява, че след процесната смъртна трудова злополука на П.В.П., освидетелстваните ищци С.Ф., В.Ф. и В.Ф. развили „Остра стресова реакция” – диагноза, отговаряща на Международна класификация на болестите - F 43.0. Посочено е, че това състояние не търпи обратно развитие и постепенно преминава в „Посттравматично стресово разстройство” – диагноза, отговаряща на международна класификация на болестите - F 43.1. Това състояние персистира към времето на психиатричното изследване. Състоянието е в пряка причинна връзка с настъпилия остър стрес. Медикаментозното лечение е симптомно, също така е препоръчителна психотерапия, като по отношение на ищцата В.Ф. е посочено, че с оглед възрастта ѝ медикаментозното лечение не е препоръчително. Относно протичането на това посттравматично стресово състояние вещото лице е посочило, че в повечето случаи може да се очаква възстановяване, но е възможно /макар в по-малък процент от случаите/ да премине в хронично, с продължителност от много години и да се превърне в трайна личностова промяна. Посочено е, че наличието на такава обаче може да се обсъжда най-малко 2 години след стресогенното събитие. Възстановяването от посттравматично стресово разстройство или хронифициране към трайна личностова промяна не е в пряка причинна връзка с индивидуалното психично, емоционално състояние и възраст на индивида.

От заключението на назначената и приетата по делото повторна съдебномедицинската експертиза по писмени данни се установява, че приет през устата алкохолът чрез резорбция /всмукване/ прониква бързо в кръвта, респективно в тъканите и органите. От 4 до 8% се резорбира през устната лигавица, от 18 до 29 % в стомаха и около 80% в горните етажи на тънките черва. При пълен стомах, или при приемане на алкохол с храна той частично преминава през храносмилателния тракт, без да бъде резорбиран. Посочено е, че много са факторите, които влияят на резорбцията на алкохола - телесно тегло, вид на алкохолното питие, вид на хранителните съставки, степен на напълненост на стомаха, температура на напитките, наличие на стомашно-чревни заболявания, промени в перисталтиката, общият мотилитет и в кръвооросяването, психо-емоционално състояние на лицето. В експертизата е конкретизирано, че ако се вземат предвид данните от изготвената по делото съдебномедицинска експертиза /средно изразена охраненост на лицето, ръст 173 см./, както и че теглото на П.П. е било около 70 кг., то може да се приеме, че същият би достигнал максимална концентрация на алкохол в кръвта от 0,86%о при употребата на 70 мл. концентрат или 150-200 мл. червено натурално вино или 120-150 мл. ликьорно водно изделие, или 600-700 мл. светло пиво, като тази алкохолна концентрация би могла да бъде достигната и при употреба на 1,5-2 л. кефир, ако същият е получен чрез ферментация. Експертът уточнява, че не може да се даде отговор на въпроса кога във времето пострадалият П.П. е употребил алкохолна напитка. Вещото лице е посочило, че лека степен на алкохолно опиване от 0.50 до 1,50 %о се характеризира с усещане за психичен и физически комфорт. Лицата нерядко изглеждат даже спокойно трезви, като може да се наблюдава намаляване на чувството за отговорност. Няма абсолютна зависимост между алкохолемията и клиничните прояви /психични и неврологични/ на опиването. Посочено е, че клиничните прояви при отделните индивиди се определят от качествата на личността и състоянието на организма преди и по време на интоксикацията, от количеството и качеството на спиртните напитки, както и от генетичния и други фактори, които определят индивидуалната реактивност на човека.

От заключението на назначената и приета по делото съдебно-психологична експертиза по писмени данни се установява, че леката степен на алкохолно опиване от 0,50 до 1,50%о се характеризира с усещане за психичен и физически комфорт. Леката степен на алкохолно опиянение може да повиши вероятността от проява на излишна самоувереност и занижаване на критичната самооценка, както и подценяване риска от възникване на инцидент, злополука. Посочено е, че не е възможно да се изследва психо-емоционалното състояние на П.П. при настъпването на процесната трудова злополука, поради което поведението и преживяванията му са преценени и интерпретирани от вещото лице на базата на информация получена от СМЕ, СТЕ и свидетелските показания. Експертът сочи, че от материалите по делото не може да се установи нещо необичайно в поведението на П.П. извън рутинните дейности в деня на трудовата злополука. Според вещото лице следва да се има предвид динамиката на работния процес, при която стремежът и желанието да бъде извършено преместването на каменния блок за по-кратко време, може да са предизвикали пренебрегване на някои „формални“ изисквания, свързани с безопасността. В този смисъл, слизането на П. от „дългата“ страната на масата, което го поставя в ситуация на риск, както и неизползването на сапани, може да се тълкува и като мотивирано от вече посочената цел и намерение - по-бързо да бъде преместен каменният блок, за да не се задържа производственият процес. Според експерта не може да се направи категоричен извод за влиянието на установените 0,86%о алкохол в кръвта на П.П. върху вземането на решения по време на работата му.

По делото е прието и заключение по допусната допълнителна съдебно-психологична експертиза, от което се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта не може да бъде разглеждана като абсолютен критерий за степента на алкохолното опиване, понеже липсва строга връзка между алкохолното съдържание и възможната степен на въздействие върху психическите функции, тъй като те са зависими от крайно индивидуални особености, отразени в приетата съдебномедицинска експертиза. Заключението на експертна, съобразявайки всички данни по делото, е, че за настъпването на злополуката може да се приеме, че в действията на П.П. се проявява съгласуваност на опита и познанията, без да е налице проява на хазартно поведение и необмислен риск.

Съдът кредитира всички приети по делото експертни заключения, като намира, че същите са обективни, пълни и компетентно изготвени.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели.

За установяване на претърпените от ищците болки и страдания във връзка със смъртта на техния роднина, по делото е разпитан свидетелят Н.Н. – внук на ищците В. и С. Ф. и първи братовчед на ищцата В.П.. От показанията му се установява, че ищците много трудно преживеят смъртта на П.П.. Неговата баба пие успокоителни. Както С., така и В. Ф. плачат всеки ден за загубата на своя син. Макар да вижда по-рядко В.П., също я е виждал да плаче за загубата на своя баща. П.П. живял в близост до дома на родителите си, виждал ги всеки ден или през ден, бил тяхна подкрепа във всяко отношение, помагал им. Ищцата В.П. живеела на около 100 км. от баща си П.П., като го виждала всяка седмица през уикенда и двамата прекарвали доста време заедно. Според свидетеля и тримата ищци се изпитват много негативни психически емоции заради загубата на своя близък. Когато родителите на П. разбрали за случилото се с него, не могли да повярват, трудно говорили, В.Ф. бил на успокоителни хапчета. В. разбрала часове след това. Тя изглеждала зле и плачела.

Разпитани по делото са и трима служители при ответното дружество, а именно свидетелите Б.Л.Т., Б.Г.Ц. и Р.Н.Б., като вторите двама са били очевидци на процесната злополука. От показанията им се установява, че в деня на злополуката П.П. работил, както обикновено, действал  адекватно, а изпълнението на трудовите му задачи е било в сферата на рутинните действия. При работата с крана П. се качил на помощна маса, за да се нагласи грайфера на товара ръчно, което обаче било против правилата. Свидетелите Т. и Б. заявяват, че когато грайферът изплъзва, се сваля щипката и се слагат сапани, като предвид масата на премествания блок, било задължително използването на сапани. Като слязъл от масата и застанал успоредно срещу плочата, масивът се изплъзнал от щипката и паднал върху него. Товарът не бил укрепен с допълнителни въжета или сапани, като преценката за това дали да се укрепи допълнително или не била на П.П., който работил с крана. Сочат, че кранът бил задействан от дистанционно, което държал П.П.. И тримата свидетели заявяват, че имат ежедневни инструктажи за безопасност в работата им. В деня на трудовата злополука също е имало такъв инструктаж. Установява се, че в процесния ден П.П. е бил в състояние, в каквото е бил и всеки друг ден /в този смисъл свидетеля Б./. Показанията и на тримата свидетели са еднопосочни, логични и доплъващи се, поради което съдът им дава вяра.

При така изложените обстоятелства въззивният съд намира следното от правна страна:

Настоящият съдебен състав счита, че спорът между страните, въведен с въззивните жалби и само по отношение на който въззивният съд следва да се произнесе – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, се съсредоточава върху справедливия размер на имуществената отговорност на работодателя, респективно върху факта дали това заместващо обезщетение трябва да бъде намалено поради съпричиняване на вредоносния резултат от работника, действащ при груба небрежност, както и върху основателността на въведеното от ответника възражение за прихващане с вземането му за заплатени траурни услуги.

За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинени вследствие на настъпила трудова злополука неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т.е. причинените болки и страдания да са закономерна, естествена, необходима, присъща, адекватна последица от злополуката, която е настъпила по време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при съпричиняване на вредоносния резултат при форма на вината груба небрежност, когато отговорността на работодателя може само да бъде намалена.

Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност на съда по справедливост да определи заместващата парична престация, която работодателят дължи на работника, респективно на неговите наследници като обезщетение за изживените болки и страдания, които са закономерна последица от настъпилата трудова злополука. При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът следва да прецени естеството и интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия, респективно на неговите наследници, ръководейки се от обществения критерий за справедливост към момента на възникването на правото на обезщетение.

С изготвения проект на доклад по първоинстанционното дело, обективиран в Определение № 1606/12.07.2018 г. на Районен съд - Враца, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните фактите, че на 12.01.2018 г. П.В.П. е претърпял злополука, призната по надлежния ред за трудова, вследствие на което е настъпила смърт на лицето и че към момента на инцидента /12.01.2018 г./ лицето е заемало длъжността „***“ при ответното дружество по силата на трудов договор от 27.09.2017 г. Отделените като безспорни факти се установяват и от събраните в производството по делото доказателства.  Установено е, че ищецът е полагал труд по трудово правоотношение при ответното дружество, като от Трудов договор № 116/27.09.2017 г. е видно, че е изпълнявал трудови задължения на длъжността „***”. Именно при осъществяване на своите трудови функции на 12.01.2018 г. ищецът е претърпял злополука, довела до летален изход - през време и по повод на извършваната работа – преместване на полирана плоча /мраморен слаб/, като пострадалият опитал да премести полираната плоча с повдигателно съоръжение – грайфер за вертикално захващане /щипка/ с дистанционно управление, плочата се изплъзнала от щипката, паднала, при падането се счупила на парчета и едно от тях премазало пострадалия. Тази злополука е била призната за трудова, като това обстоятелство не е спорно между страните, а и се установява от разпореждане № 5104-03-47 от 15.03.2018 г. на ТП-Варна към НОИ.

Фактът на претърпяване на злополуката, настъпването на смъртта на пострадалия  както и  причинно-следствената връзка между нея и последвалите болки и страдания, претърпени от наследниците на починалия, имащи право на обезщетение, се установяват от събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, а именно: препис-извлечение от акт за смърт на лицето П.П., издадено въз основа на акт за смърт № 0043/14.01.2018 г. от Община Враца;  удостоверение за наследници на П.П.; удостоверение за съпруга и родствени връзки; разпит на свидетеля Н.Н. –  за изживените болки и страдания от ищците след настъпване на процесното травматично увреждане и разпит на свидетелите Б.Т., Б.Ц. и Р.Б., последните двама - непосредствени очевидци на трудовата злополука. От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза се изяснява правнорелевантното обстоятелство, че по механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от удари с или върху твърди тъпи предмети, както и от притискащо действие със значителна сила и могат да бъдат получени но начин и време посочени в делото. Вещото лице е констатирало, че причината за смъртта на П. е острата масивна кръвозагуба, довела до състояние несъвместимо с живота, възникнала вследствие на травматичното разкъсване на бъбречните артерии. От приетите по делото три заключения по допуснати съдебно-психиатрични експертизи се установява, че след процесната смъртна трудова злополука на П.П., ищците С.Ф., В.Ф. и В.П. развили „Остра стресова реакция”, което състояние не търпи обратно развитие и постепенно преминава в „Посттравматично стресово разстройство”. Изяснява се и правнорелевантното обстоятелство, че това състояние персистира към времето на психиатричното изследване и е в пряка причинна връзка с настъпилия остър стрес.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че основанието /правопораждащите спорните материални права юридически факти/ на предявените осъдителни искове за обезщетение, е установено безспорно по делото. Следователно, предмет на проверка от въззивния съд следва да бъде обстоятелството, дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.

От показанията на свидетеля Н.Н. – внук на ищците В. и С. Ф. и първи братовчед на ищцата В.П., се установява, че отношенията между починалия П.П. и неговите родители – ищците В. и С. Ф., са били много топли. Той свидетелства и че родителите са разчитали на починалия за помощ и подкрепа. Синът им живеел близко до тях, посещавал ги е почти всеки ден и се е грижел за тях. Свидетелят посочва, че ищците са понесли много тежко загубата на своя син, като не могат да преживеят случилото се с него. В различни периоди след смъртта му приемали успокоителни. Свидетелства и за обстоятелството, че ищцата В.П. също се чувствала много зле от загубата на баща си и не можела да повярва. Посочва, че двамата живеели в различни населени места, но се виждали всеки уикенд и прекарвали дълго време заедно. По отношение и на тримата ищци посочва, че е налице промяна в ежедневието им, изпитват негативни психически емоции и плачат всеки ден.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като последните са последователни, житейски логични, като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищците и изживените от тях болки и страдания са непосредствени.

Установено е освен това от приетите по делото съдебно-психиатрични експертизи, че в пряка причинна връзка с процесната смъртна трудова злополука на П.В.П., всеки един от тримата ищци е развил „Остра стресова реакция”, което състояние постепенно преминава към „Посттравматично стресово разстройство”.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

При определяне размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на близък в резултат на трудова злополука, съдът следва да вземе предвид всички установени по делото обстоятелства, които са от значение за определяне справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Такъв характер имат обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, възрастта на работника, стреса на близките му от внезапното настъпване на смъртта, отношенията в семейството на пострадалия, грижите, които той е полагал за семейството си, страданията на неговите близки от загубата на близкия човек, загубата на морална, емоционална и материална подкрепа в особено завишена степен. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 85/29.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7182/2013 г., III г. о., ГК и Решение № 66/12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014 г., IV г. о., ГК.

В процесния казус се установи, че починалият П.П. и неговите родители – В.Ф. и С.Ф., са били в много близки отношения, като последните са разчитали на неговата помощ и подкрепа. Родителите са изживели тежко смъртта на своя син, към когото са били силно привързани, като чувството за самота и липса ще ги съпътства през останалата част от техния живот. От значение при преценка на размера на дължимото заместващо обезщетение е и обстоятелството, че смъртта е настъпила внезапно и неочаквано за роднините, като техният син и баща е бил в активна и трудоспособна възраст. Впоследствие родителите ще бъдат лишени както от емоционалния контакт, така и от неговата морална подкрепа и духовна опора. Загубата на техния син лишава родителите от близък човек, на когото да разчитат за полагане на обикновени ежедневни грижи, както и за материална подкрепа, с оглед на тяхната напреднала възраст. Следователно, болките и страдания, които те ще продължават да изпитват от загубата на техния син, трябва също да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото заместващо обезщетение.

При определяне на размера на дължимото заместващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата В.П. – дъщеря на починалия П.П., настоящата съдебна инстанция следва да съобрази близките отношения между ищцата и пострадалия, които, въпреки че не са живели заедно, са се виждали всеки уикенд и са прекарвали дълго време един с друг. Въззивният съд взема предвид и начина, по който е понесена загубата от нея и интензитета на търпените болки и страдания – към момента на злополуката и последвалата смърт на баща ѝ ищцата е била на 12 години, малолетна, изживяла е смъртта му много тежко, била е силно разстроена, плачела е, като случилото се е дало отражение и върху нейното психическо здраве, видно от съдебно-психиатричната експертиза. Тя ще продължава да изпитва негативните изживявания, свързани с мисълта, че въпреки крехката си възраст, занапред ще бъде лишена от родителска грижа, подкрепа и обич, като липсата на нейния баща ще я съпътства през целия ѝ живот. Обстоятелството, че тя е на възраст, в която все още се нуждае както от моралната подкрепа и на двамата си родители – нейната естествена духовна опора, така и от тяхната материална подкрепа, следва да се отчете за определянето на по-висок размер на обезщетение по отношение на нея.

Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. То не е и не може да бъде санкция /наказание/ за работодателя - ответното дружество. Напротив, имуществената отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обезпечително-гаранционна и нейната цел е да замести /при неимуществените вреди/ негативните емоционални изживявания с парична сума, с която пострадалите да набавят за себе си или за близките си материални или нематериални блага, чрез които да потиснат до известна степен естествената скръб и чувство за безпомощност при загубата на близък човек. В този смисъл, съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на смъртта, причинена от трудова злополука – 2018 г., и наложилите се морални норми в обществото, респективно съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при смъртта на лице, към което неговите родители и дете са изпитвали силна привързаност, е в размер на сумата от по 120 000,00 лв. за родители и 160 000,00 лв. за дете. При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на родителите – В.Ф. и С.Ф., за причинените от смъртта на техния син, настъпила вследствие на трудова злополука, неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, е в размер на сумата от по 120 000,00 лв. /за всеки един от тези ищци/, а заместващото обезщетение на дъщерята – В.П., за причинените от смъртта на нейния баща неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от неговата загуба, е в размер на сумата от 160 000,00 лв., солидаризирайки се с крайния правен извод на първоинстанционния съд.

Следователно, неоснователни са доводите, изложени в двете въззивни жалби, за необоснованост на първоинстанционното решение при определяне размера на заместващото обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищците от настъпване на процесната трудова злополука.

Неоснователно е и възражението на въззивника-ответник, че за да бъде присъдено обезщетение на родителите и детето на пострадалия, по делото трябва да е доказано, че той ги е издържал, което той обосновава, позовавайки се на ППВС № 4 от 25.05.1961 г., съгласно което право да получат обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане имат онези лица, които са понесли такива вреди, като самият пострадал, а в случай на смърт неговите деца, съпруг, родители, братя и сестри и други близки, които поради нетрудоспособност действително са били издържани или имат право на издръжка по закона от пострадалия. В конкретния случай от ищците се претендира обезщетение за неимуществени вреди, а не за имуществени такива, за което доказването на издръжката им от страна на пострадалия не е необходима предпоставка,

Така определеното обезщетение трябва да се редуцира до справедливия размер, с оглед на обстоятелството че пострадалото лице е допринесло чрез своето противоправно поведение за настъпване на вредоносния резултат, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че възражението за съпричиняване в размер на 50%, направено от ответника, е основателно. В последователната съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ се приема, че изводът за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия работник следва да се основава на доказани по безсъмнен начин факти, установяващи, че работникът не е проявил елементарно старание и внимание; че е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност; че не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Изводът за съпричиняване от страна на работника не може да почива на предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от него нарушения на правилата за безопасност – работникът е допуснал груба небрежност само в случаите, когато поведението му съставлява тежко нарушаване на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на работата. В същия смисъл Решение № 719 от 10.11.2009 г. по гр. д. № 2898/2008 г. І г. о. ВКС; Решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. ІV г. о. ВКС; Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. ІV г. о. ВКС; Решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г., ІV г. о. ВКС и др.

В настоящия казус се установи, че пострадалият работник е подценил реалната опасност от травматично увреждане и същевременно е надценил своите възможности да се справи с непосредствения риск. Той е проявил груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 1 КТ, който извод е обусловен от следните обстоятелства: Видно от приета като доказателство длъжностна характеристика за длъжност „***”, под която П. е положил подпис като запознат с нея на 27.09.2017 г., трудовата му функция се е изразявала в преместване на различни видове товари при спазване на изискванията на технологичните инструкции за дейността и при осъществяване на предварителна преценка на възможностите на крана при вдигане и преместване на големи и отговорни товари. От приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че П.П. е притежавал необходимата квалификация за заеманата длъжност и е бил обучен съгласно НУРПППУПУТКП. Установява се и че плочата, премествана от П. при настъпване на трудовата злополука, е имала тегло 973,8 кг, като повдигането е осъществено с грайфер с максимално тегло на повдигане 1000 кг, т.е. плочата е имала тегло, близко до максимално възможното, което може да се повдигне с грайфера. От приетата по делото съдебномедицинска експертиза е видно, че в кръвта на пострадалия е имало наличие на етилов алкохол с концентрация от 0,86 ‰. Концентрацията на алкохол в кръвта действително в конкретния случай не се е отразила видимо на поведението на П. – в този смисъл свидетелите-очевидци на инцидента заявяват, че не са констатирали нищо необичайно в поведението на пострадалия. Въпреки това обаче, следва да се отчете фактът, че съгласно експертното заключение по приетата съдебно-техническа експертиза, при работа с товароподемна машина концентрацията на ***а следва да е по-висока в сравнение с тази при управление на МПС, като се изисква повишено внимание за спазването на правилата за безопасност.

От свидетелските показания на очевидците на инцидента Б.Ц. и Р.Б. се установява, че пострадалият е видял, че мраморният слаб започва да се изплъзва от щипката и за да го намести ръчно, се е качил на масата, на която е била закрепена плочата, а съгласно Инструкция за товаро-разтоварни работи, изготвена от работодателя, когато не може да се осъществи автоматично закачване на товарозахващащите приспособления за високо разположени места за захващане на товари, се използват подходящи стълби или други устройства за безопасен достъп до височина. Според същата инструкция единични неопаковани и тежки товари се вдигат посредством подходящи товарозахващащи приспособления, съобразени с вида, формата и теглото на товара, като товарите се захващат сигурно на определените за това места и се осигуряват срещу завъртане и преобръщане при вдигане, също така не се стои под вдигнат товар или в опасна близост до него. Съгласно изготвената от работодателя Инструкция за безопасна работа с товароподемен кран преди започване на работа, прикачвачите са длъжни да проверят състоянието на прикачните съоръжения и да закачват товара правилно.

На пострадалия същевременно е проведен периодичен инструктаж за безопасна работа с щипка/грайфер/, колан, въже, видно от подписа му върху документа на 18.12.2018 г, а на ежедневния инструктаж за 12.01.2018 г., част от чието съдържание е при работа с товаро-разтоварни съоръжения да се спазват инструкциите за безопасна работа и да не се допускат до работните места лица, употребили алкохол, също има положен подпис от пострадалото лице. Провеждането на ежедневния инструктаж за безопасна работа на пострадалото лице се доказва и от свидетелските показания в този смисъл на свидетеля Б.Т.. От показанията на свидетеля Р.Б. се изяснява обстоятелството, че при ежедневния инструктаж е било обяснено как да се работи с крана и с дистанционното му управление.

От свидетелските показания на свидетелите-очевидци и от приетия механизъм на настъпване на процесната трудова злополука в съдебно-техническа експертиза се установява, че при слизането на пострадалия от масата, същият е стоял откъм повърхнината на плочата, изправена вертикално с лек наклон спрямо вертикалата. Установява се и че той е държал дистанционното управление за крана в ръката си, който извод се подкрепя и от отразеното в Протокола за оглед на местопроизшествие от 12.01.2018 г., приет като доказателство по делото, в който е описано, че под едно от парчетата от счупилия се при падането слаб на местопроизшествието се е намерило дистанционно управление за ел. уред. Свидетелят Б. заявява, че е чул как кранът „прищраква“, което означавало, че е започнал да вдига, тоест е било задействано управлението му чрез дистанционното. Според вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза при захващане на плочата с грайфера – дейност на прикачвача, дистанционното управление за крана не би трябвало да бъде в него, а извън мястото на прикачване на товара и едва след отстраняване от опасната зона – близо до плочата в средната част пред повърхността ѝ, ***ът-прикачвач може да активира дистанционното управление за движение на крана.

С оглед на гореизложеното, безспорно е установено, че П. е нарушил чл.126, т.6 КТ, във вр. с чл.33 ЗЗБУТ – не е спазил изискването да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията си и дадените от работодателя инструкции, като е употребил алкохолна напитка, която е довела до наличие на етилов алкохол в кръвта му с концентрация от 0,86 ‰, направил е опит за преместване на товара, несъобразявайки се с вида /полираната повърхност/, формата и теглото му /близко до максималното тегло на повдигане на грайфера/, не е използвал подходящи товарозахващащи приспособления /грайфер със сапани/, което е довело до неправилно, несигурно и неустойчиво закачване на товара. Същият е застанал в опасна близост до мраморния слаб при преместването му, вместо след като осъществи ръчното му захващане, да се отдръпне встрани откъм вертикалната му дебелина. Пострадалият неволното е включил дистанционното управление, като е задействал товаропреносната машина, като причина за това е било неправилното място, където се е намирало дистанционното при захващане на плочата.

При тези данни настоящият съдебен състав приема, че пострадалият, който е бил  правоспособен *** с дългогодишен опит в професията си, е познавал правилата за безопасна работа с товаропреносната машина и товарозахващащото приспособление. Въпреки констатацията на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, че липсва поставен подпис от П.П. в книгата за първоначален инструктаж и че при работодателя липсва инструкция за работа с товарозахващащото приспособление Грайфер за вертикално захващане на мраморни плочи, тип КРМ -20 и инструкция за експлоатация на дистанционно управление тип TELEEKRANE F21 E1 като част от товароподемния кран, не може да се приеме, че пострадалият не е бил инструктиран за технологичните правила и правилата за безопасност при работа,  именно поради приетите доказателства за проведени периодични и ежедневни инструктажи за безопасност при използване на приспособлението, с което е работил, както и поради доказателствата за притежаване на необходимата квалификация за работа с процесната машина, както правилно е приел първоинстанционният съд. В тази връзка е неоснователно възражението за необоснованост на първоистанционното решение в обсъжданата част, въведено с въззивната жалба на ищците.

Пострадалият, който е бил наясно с правилата за безопасна работа с кран и товарозахващащо приспособление-грайфер, както и дистанционното му управление, професионално е познавал устройството и действието му. Застанал е в зоната на опасна близост до окачения мраморен слаб, неправилно държейки дистанционното в ръката си, а е следвало да застане на безопасно място, след което да вземе дистанционното, управляващо машината. От обстоятелствата е било несъмнено ясно, че тези негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му. Като сам е създал тази ситуация на повишен риск, надценил е своите лични и професионални възможности и е подценил риска от настъпване на злополука, той е предприел действия, с които е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Извършвайки това, той не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че при условията на пълно и главно доказване работодателят е установил не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. С оглед на това възражението на въззивниците-ищци за липса на пълно и главно доказване от страна на работодателя за наличието на поведение у работника, изразяващо се в груба небрежност, се явява неоснователно.

От своя страна - работодателят /чиято отговорност е обективна/, отговаря за причинените вреди, без значение дали са в причинна връзка с неговото поведение. В случая в съдебно-техническата експертиза и Протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 12.01.2018 г., са описани редица допуснати от него нарушения на правилата за безопасни условия на труд, които са допринесли за настъпване на неблагоприятния резултат. В зависимост от обстоятелствата по делото, следва да се прецени дали пострадалият е допринесъл за настъпването на по-голяма част от вредите или тази по-голяма част следва да се счете резултат от установените като неизпълнени от страна на работодателя правила за безопасност. Преценката е конкретна за всеки отделен случай, като сам по себе си фактът на установено неизпълнение от страна на работодателя на задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд, не е достатъчен да презумира, че работникът не е допринесъл за настъпване на трудовата злополука. Следва да се прави разграничение между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя и вредите, причинени от увредения /в този смисъл Решение № 202 от 12.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2014 г., III г. о., ГК/. С оглед на изложеното, при съобразяване на конкретните обстоятелства по делото и баланс между приносите на страните за настъпване на трудовата злополука, настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е изяснил механизма на увреждането, правилно е определил 50% съпричиняване на пострадалия, с който процент следва да се намали размера на полагащото се обезщетение на ищците, и правилно е приел, че исковете на В.П.Ф. и С.П.Ф. следва да бъдат уважени за сумата от по 60 000,00 лв., като бъдат отхвърлени за горницата до пълните предявени размери от по 150 000,00 лв., а искът на В.П.П. следва да бъде уважен за сумата от 80 000,00 лв., като бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 200 000,00 лв.

Неоснователен е и доводът на въззивниците-ищци, че за да е налице проявена груба небрежност от пострадалия, би следвало да се установи, че последният е действал в нарушение на правилата за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпването на вредоносния резултат, като лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки на притежаваните от него знания и умения или той следва да е проявил самонадеяност /съзнавана непредпазливост/ като форма на вината. Съгласно константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, съзнаваната небрежност /самонадеяността/ в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими, в наказателното право самонадеяността е форма на небрежността, която е уредена отделно и има свое самостоятелно значение, докато грубата небрежност в гражданското право е степен на небрежността /гражданското право не различава формите на небрежността/. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването ѝ. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия /в този смисъл Решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о., ГК,/. В настоящия случай правилно районният съд не е преценил наличието на груба небрежност през призмата на проявена съзнавана непредпазливост от пострадалия.

Правилно първоинстанционният съд на основание чл. 200, ал. 3 от КТ е приспаднал от определеното обезщетение на ищцата В.П. размера на получената от нея наследствена пенсия, който се установява от приетите по делото удостоверения, издадени от НОИ, за периода от м. 01.2018 г. до м. 07.2018 г. , а именно сумата от 1042,47 лв., и на последната е присъдена сумата от 78 957,53 лв.

Що се отнася до направеното от ответника възражение за прихващане с изплатена от него сума за разноски за траурни услуги във връзка със смъртта на П.П. в размер на 1 480,00 лв. по представената Фактура № **********/16.01.2018 г., същото е неоснователно. Не се установява в полза на ответника да е възникнало вземане за връщане на сумата, платена като разход за погребение на пострадалия. Въпросните разходи без съмнение представляват имуществена вреда за наследниците, причинена от процесната трудова злополука, за които работодателят също дължи обезщетение по реда на чл. 200 КТ. Следователно с извършеното плащане ответникът е погасил доброволно своето правно задължение спрямо наследниците за обезвреда на тази имуществена вреда и е правно несъстоятелно да се иска прихващане с друго дължимо обезщетение за други вреди от същото вредоносно събитие. Плащането е извършено на валидно правно основание и не подлежи на връщане от ищците.

Съобразно обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК решението на Районен съд – Враца следва да бъде потвърдено.

Ищците претендират адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, като в този случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.  При този изход на спора, с оглед уважената и отхвърлената част от предявените въззивни жалби, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА въззиваемият-ответник следва да бъде осъден да заплати на адвоката на ищците адвокатско възнаграждение /обжалваемият интерес с въззивната жалба на ищците възлиза на сумата от 300 000,00 лв., а обжалваемият интерес с въззивната жалба на ответника – на сумата от 100 437,53 лв./. Съгласно разпоредбата чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи разноски за възнаграждение за един адвокат на ищците. При определяне отговорността на ответника за разноски на ищците, съдът съобразява размера на обжалваемия интерес за всички тях с минимално дължимото адвокатско възнаграждение съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Минималният размер на дължимото възнаграждение по отношение на ищците е в размер на сумата от 7 530,00 лв., като с оглед уважената част от въззивната им жалба, ответникът дължи на адвоката им сумата от 1 888,52 лв. за адвокатска защита за всички тях.

Установи се от Удостоверение за регистрация от 04.02.2013 г., че адв. Н.Д. е регистриран по ЗДДС на 04.02.2013 г., поради което за извършената от него облагаема по ЗДДС услуга – осъществяване на безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, дължи заплащане на ДДС в размер на 20% върху данъчната основа. А съгласно § 2а от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимият данък върху добавената стойност следва да се начисли върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Установи се, че данъчната основа възлиза на стойността на дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция2 съобразно установения от тази наредба размер, а именно 1 888,52 лв. Следователно в полза на адв. Н.Д. трябва да се присъди допълнително сумата от 377,70 лв., представляваща дължим ДДС в размер на 20%, начислен върху данъчната основа, възлизаща на 1 888,52 лв. или общо следва да се присъди сума в размер на 2 266,22 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, въззивникът-ответник има право на сторените пред Окръжен съд – Враца съдебни разноски съобразно уважената и отхвърлената част от предявените въззивни жалби. Претендираните от него разноски  съгласно депозирания списък по чл. 80 ГПК, са в размер на 5400,00 лв. - адвокатско възнаграждение. Изчислена пропорционално на обжалваемия интерес на всеки един от ищците, въззиваемите-ищци В.П.Ф. и С.П.Ф. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от по 1220,18 лв. всеки от тях, а въззиваемата-ищца В.П.П. – сумата от 1605,32 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

С оглед на обжалваемия интерес с двете въззивни жалби /общо за сумата от 400 437,53 лв./ уговореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 5 400,00 лв. е значително под нормативно установените минимални адвокатски възнаграждения, поради което възражението на въззиваемите-ищци на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно.

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 191/01.03.2019 г., постановено по гр. дело № 1470/201 г. по описа на Районен съд - Враца.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА „П. Стоун Дизайн“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на адв. Н.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 2 266,22 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищците пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК В.П.Ф., ЕГН **********, да заплати на „П. Стоун Дизайн“ ЕООД, ЕИК: ***, сумата от 1220,18 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК С.П.Ф., ЕГН **********, да заплати на „П. Стоун Дизайн“ ЕООД, ЕИК: ***, сумата от 1220,18 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК В.П.П., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В.Р.Г., ЕГН: **********, да заплати на „П. Стоун Дизайн“ ЕООД, ЕИК: ***, сумата от 1605,32 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК: ***, като трето лице-помагач на страната на ответника „П. Стоун Дизайн“ ЕООД, ЕИК: ***.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:1.           

          

                              2.