РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Благоевград, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20241210201389 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ю И“, със седалище и адрес на управление в
гр.С, представлявано заедно и по отделно от управителите Г Л А и И Д С,
депозирана чрез адв.А. И., против Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата с №**********,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 2500.00лв., във връзка с
административно нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, вр. с чл.10, ал.1, т.2 от
ЗП .
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният
административен акт поради нарушение на чл.189е от ЗДвП при издаване на
електронния фиш . Алтернативно се застъпва и становището, че не е доказано
извършването на твърдяното нарушение, а наложената за него санкция е
непропорционална и несъразмерна. Иска се отмяна на обжалвания акт и
присъждане на сторените в делото съдебни разноски.
1
Санкционният орган, редовно и своевременно призован, чрез своят
процесуален представител оспорва жалбата и поддържа становището за
правилност и законосъобразност на обжалваният електронен фиш.
РП-Благоевград, редовно призовани, не ангажират процесуален
представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право
да обжалва електронния фиш и то е сторило това в законният срок по чл.
189ж, ал.5 от ЗДвП. /Обжалваният фиш е връчен на санкционираното лице по
седалище с известие за доставяне на 09.10.2024г., а подадената срещу него
жалба по делото е депозирана на 22.10.2024г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
съображения:
ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА
С ангажираните по делото писмени доказателства се установи по
категоричен начин, че на 29.09.2021г. в 17.39 часа, ППС /автобус с марка и
модел „У К“, с рег. №/, с технически допустима маса от 7200 т, с 2 броя оси,
екологична категория ЕВРО 6С без ремарке, се е движело в Община–Б по път
А-3, км.92+548, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на
платнената пътна мрежа, без за това да е била заплатена дължимата се пътна
такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за това ППС нямало
валидна маршрутна карта, както и валидна тол декларация за преминаването
му по този път. Това деяние е квалифицирано като административно
нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП на собственика на регистрираното ППС.
Нарушението е установено с техническо устройство №10122, представляващо
елемент от електронната система на АПИ за събиране на пътни такси по чл.10,
ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се именно на път А-3, км.92+548. За
констатирано нарушение от системата на АПИ, на собственика на въпросното
ППС /жалбоподателя „Ю И“, със седалище в гр.С/, на основание чл. 187а, ал.2,
т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата, Агенция
„Пътна инфраструктура“ при МРРБ е издала обжалвания Електронен фиш за
2
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП с № **********.
Електронният фиш е връчен с известие за доставяне по седалище на
жалбоподателя на 09.10.2024г.
Горната фактическа обстановка се обосновава с приетите по делото
писмени доказателства, както следва:
С извлечение от Електронната система на АПИ за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата от дата 29.09.2021г. и за
посочения в обжалвания електронен фиш пътен участък /път А-3, км 92+548,
намаляващ километър, район на с.П, община-Б/, се установява автоматично
генерираните данни за извършено нарушение от ППС, представляващо
автобус с рег.№, собственост на жалбоподателя, поради липса на данни за
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване през
този пътен участък, след заплащане на дължимата се пътна такса за това.
Съгласно нормата на чл. 167а, ал.-3 от ЗДвП, тази Електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, създава
доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които
автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата. Преди
регистрирането в системата на това нарушение, последната е създала както
доклад за нарушението, така и снимков материал, приложени към процесната
преписка, които изцяло потвърждават фактическите обстоятелства в
издаденият за нарушението и обжалван по делото електронен фиш. Съгласно
цитираната норма на чл.167а, ал.3 от ЗДвП, доклада от Електронната система
и снимковия материал, създаден от нея при регистриране на нарушение по
чл.10, ал.1 от ЗП, са годно доказателство за установяването му, поради което и
съдът кредитира тези документи именно по този начин, още повече, че те не
бяха оспорени с никакви други доказателства в процеса.
3
На същия извод навежда и представеното писмено Становище на Отдел
“Управление на информационната система и инфраструктура“ при
Национално тол управление при АПИ от дата 21.11.2024г., с което се
потвърждава, че и след извършена проверка в Електронната система на този
орган не се констатира получени тол декларации или маршрутни карти за
описаното в обжалвания електронен фиш ППС до датата и часа на
регистрираното нарушение по чл.10, ал.1 от ЗП, като наред с това няма
получена и заплатена тол декларация за сегмента на рамката, чрез който е
регистрирано процесното нарушение /№**********/, както и такива за
предходен и следващ сегмент от системата.
В хода на процеса е изискана и получена информация в тази насока и от
страна на националния доставчик на данни „И“ съгласно чието писмо от
18.02.2025г. по делото, също се потвърждава и констатира, че процесното
ППС е създадено и регистрирано в системата за електронно отчитане на пътни
такси в РБ от собственика му на 29.09.2021г., заради констатирано
автоматично негово нарушение-незаплатени пътни такси на тази дата за
преминаване през пътен участък А-3, км.92+548, намаляващ километър. С
това ППС е било асоциирано бордово устройство за предаване на данни и
подаване на тол декларации за заплатени тол такси, но то не е предоставило
такива данни на процесната дата, тъй като е било изключено, респ.
неправилно включено в електрическото захранване или поради изчерпана
батерия на МПС за работа на въпросното устройство. На съда е представена
информация от въпросното дружество-посредник с нарочно писмо от
14.02.2025г., че последната дейност на бордовото устройство, асоциирано с
процесното МПС на 29.09.2021г., е регистрирана в 16.19 часа, което е близо
час преди процесното деяние .
Между страните не е спорно, че процесния пътен участък е включен в
платена пътна мрежа за РБ с нарочно решение на Министерския съвет на РБ,
както и, че самата автоматизирана система на АПИ е надлежно въведена в
експлоатация от страна на компетентните за това органи, включително и за
контролната точка от нея в района на с.П, Община-Б и процесния пътен
участък, като това е сторено преди датата на твърдяното нарушение .
Всички представени доказателства за годни такива и кореспондират по
между си , поради което и съдът ги кредитира изцяло при изясняване на
4
обективната истина в процеса по този казус .
ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО
При тези фактически дадености, съдът приема, че жалбоподателя
незаконосъобразно е санкциониран за административно нарушение по
чл. 102, ал.2 от ЗДвП, вр. с чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата .
Налице е и материална компетентност на издателя на обжалваният акт
като електронен фиш и по принцип. В тази връзка съдът отчете нормата на
чл.167а от ЗДвП, съгласно която именно Агенция "П" осъществява контрол
върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата
чрез електронната система за събиране на пътни такси. При изпълнение на
функциите си по този закон, определените от председателя на управителния
съвет на Агенция "П" длъжностни лица установяват нарушенията по чл. 179,
ал. 3 – 3в, като използват технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и/или табелата с
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и такива за
измерване на размерите, масата или натоварването на ос на моторните
превозни средства, осъществяват контрол по спазване на задълженията за
заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1 от ЗДвП, проверяват създадените записи
по ал.3 и на тяхна основа съставят актове за установяване на административни
нарушения при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, респ.
съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и
електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП. От друга
страна, съгласно нормата на чл.10, ал.10, вр. с ал.1 от Закона за пътищата,
Агенция "П" осъществява правомощията на държавата във връзка със
събирането на пътните такси по този член и функциите на лице, събиращо
пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства /на база време и на база
изминато разстояние/, ведно с дейността по практическото прилагане,
въвеждането, функционирането и контрол чрез системата за събиране на
пътните такси. В конкретният казус, твърдяното нарушение е именно
свързано с незаплащането на дължима пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, вр.
с чл.102, ал.2 от ЗДвП, установено въз основа на електронната система на
5
АПИ, породи което и компетентен орган за контрол и издаване на електронен
фиш за такова нарушение по аргумент на регламентираната и цитирана правна
уредба е именно процесният издател АПИ. /В тази насока е и съдебната
практика: Решение № 985/11.10.2022 г., постановено по кнахд № 493/2022 г. по
описа на Административен съд – София област, Решение № 455/13.10.2022 г.,
постановено по кнахд № 649/2022 г. на Административен съд – Плевен./
От друга страна обаче отговорността на собственика на процесното
ППС, за който не е спорно, че е жалбоподателят в процеса, е ангажирана за
нарушение по чл.102, ал.2 , вр. с чл. 187а, ал.2 т.3 и вр. с чл. 179, ал.3б от
ЗДвП. Съгласно последната норма, действително е предвидена имуществена
санкция за собственика на ППС от категорията по чл. 10б, ал.1 от ЗП, за което
изцяло или частично не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 , т.2 от ЗП, а
нормата на чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, регламентира същото санкциониране
когато собственика е ЮЛ, както е в конкретния казус. Същевременно,
съгласно нормата на чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система в
отсъствие на контролен орган и нарушител /каквато е процесната хипотеза/,
когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да
налагат глоби в размер над обжалваемия минимум по ал.2, за което се издала
Електронен фиш. При това положение, за да се издаде Електронен фиш по
реда на чл. 179, ал.3б от ЗДвП, това трябва изрично да е предвидено в
закон. Специалната разпоредба, която регламентира издаването на
електронен фиш във връзка с нарушения, установени и заснети от
Електронната система по чл.167а, ал.3 на АПИ, е нормата на чл.189ж, ал.1 от
ЗДвП. В редакцията на тази норма обаче към датата на заснемане на
твърдяното нарушение в настоящият казус /30.05.2021г./, а именно
редакцията, публикувана в ДВ, бр. 105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г., е
предвидена възможност за издаване на електронен фиш за нарушение,
установено с електронната система на АПИ, само ако и когато то е такова
по чл. 179, ал.3 от ЗДвП, но не и за нарушение по чл. 179, ал.3б от същият
нормативен акт, каквото основание е цитирано в обжалваният
електронен фиш като основание за съставянето му. /Такава възможност за
издаване на електронен фиш и при нарушения по чл. 179, ал.3б от ЗДвП е
предвидена едва с изменение на нормата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП,
публикувана в ДВ бр.13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г., но доколкото
6
редакцията на тази норма към датата на твърдяното нарушение в казуса се
явява по-благоприятен закон за дееца именно тя следва да се отчете от съда
като приложимо право и по аргумент от 3, ал.2 от ЗАНН./
Все в този ред на мисли следва да се посочи, че издаването на
електронен фиш по облекчената процедура, вместо АУАН, е лишило
жалбоподателя от правата му по чл. 189е, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, а именно да
бъде уведомен за възможността да заплати незаплатената пътна такса по
чл.10, ал.2 от ЗП, считано от връчването на този акт.
Предвид изложеното, издаденият в случая електронен фиш е в
нарушение както на чл.39, ал.4 от ЗАНН, така и на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, а
това обосновава неговата процесуална незаконосъобразност и налага
отмяната му само на това процесуално основание. /В тази насока е и
съдебната практика, а именно: Решение №642 от 13.02.2025г. на АС-
Пазарджик по кнахд №960 от 2023г. и Решение №3099 от 30.01.2025г. на
АССГ по кнахд №11361/2024г./
Съдът намира за неоснователно възражението на санкционният орган,
че обжалваният електронен фиш е издаден въз основа на чл. 189, ал.4 от ЗДвП,
след като нормата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, вр.с с чл. 167а, ал.1 от същият
Закон, се явява специална за нарушение като процесното поради и във връзка
с незаплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.
Горният извод не се променя от факта, че след датата на твърдяното
деяние с вътрешен акт на органите на АПИ е бил утвърден образец за
електронен фиш по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, тъй като такъв ненормативен акт
не дерогира приложението на ЗДвП, нито пък на ЗАНН.
В допълнение следва да се посочи и следното:
В хода на процеса по направено преюдициално запитване на друг
съдебен орган в РБ, е образувано дело С-61/2023г. пред СЕС , което е
приключило с Решение от 24.11.20124г. С това решение СЕС приема, че чл.9а
от Директива 1999/62 относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури, следва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност, не
допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата
7
за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността
за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез
заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. В такава
хипотеза СЕС приема, че се касае за нарушение на основен принцип на
европейското право, а именно принципа на пропорционалност на
налаганите санкции, които следва да се определят съобразно тежестта на
конкретното нарушение и при отчитане на конкретните факти и
обстоятелства, във връзка с извършване на нарушението. От своя страна,
строгостта на санкциите, също следва да бъде в съответствие с тежестта
на нарушението, за да гарантират реално възпиращ ефект, като
същевременно се съблюдава и общия принцип на Съюза за
„пропорционалност“. Ето защо и след като е констатирал, че в разпоредбата
на чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, на практика лишава националните съдилища на
РБългария да индивидуализират административното наказание /имуществена
санкция/ за всяко конкретно нарушение по чл.10, ал.1 от ЗП в зависимост от
всички обстоятелства и степента му на тежест, СЕС приел в решението си,
че система от фиксирани санкции в тази норма, без да се предвижда
различен размер на тези санкции, изглежда непропорционално с оглед на
целите, посочени в правната уредба на Съюза /в тази насока е и
европейската практика –Решение от 22.03.2017г. по дело С-497/2015г. и С-
498/2015г. Euro –Team и Spiral-Gep./ Според СЕС по дело С-61/23, правната
уредбла на страната ни относно „компенсаторната такса“, също би потвърдила
този непропорционален характер на основната система от административни
наказания по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, след като и тя самата също е с фиксиран
размер .
Съдебната практика на СЕС по отправени към него преюдициални
запитвания, а именно тълкувателни решения за съответствие на българското
право с европейското такова, се ползва със задължителна сила както по
отношение на националната юрисдикция, който е отправила преюдиицалното
запитване, така и по отношение на всеки друг национален съд, пред който е
поставен аналогичен и подобен казус и в тази насока е съдебната практика:
Решение №23/14.02.2018г. на ВКС по н.д.№13/2018г. и Определение
№2350/01.04.2021г. на АС-София по адм.д.№2509/2021г.
Съгласно нормата на чл.10 от ДЕО/ДФЕС след изменение на заглавие/,
8
държавите-членки на Европейската общност предприемат всички мерки, било
общи, било специални, за да осигурят изпълнението на задълженията,
произтичащи от този Договор и от актовете на институциите на Общността, с
което съдействат за постигане целите на Общността по чл. 2 и 3 от ДЕО.
Такава институция на Европейската общност и ЕС е и СЕС, поради което
националния съдия, както и всяка друга администрация в държавата-членка, е
длъжен да отчита и прилага практиката на тази европейска институция
особено при направено тълкуване за несъответствие на националното
право с европейското такова с оглед на принципите за примат на
европейското право над националното право на държавите –членки,
както и неговият директен ефект ./В тази насока е и практиката на СЕС и
респ.СЕО, а именно делото Costa с/ENEL от 1964г. и решението по дело
26/62 Van Gen den Loos./ Съгласно категоричната практика и указания на СЕО
в неговите решения, принципа на примата се свързва с това, че Правото на ЕС
следва да се прилага в държавите-членки както безусловно, така и с
предимство пред действащото национално право, като в случай на
противоречие на национална норма спрямо европейска такава,
националната норма не следва да се прилага или иначе казано,
приложението на Общностното право налага на всички компетентни
национални органи, в това число и съдии забрана да прилагат
националната норма, която противоречи и в този смисъл е несъвместима
с ДЕО и европейското право. Нещо повече Европейския съд в тълкуването
си на принципа на примата на европейското право, напрактика и задължава
националния съдия при констатирано то него противоречие на
национална норма или закон с европейска такава, да спре незабавно
приложението на тази национална норма или закон , дори ако по
вътрешното право на страната-членка няма такова право.
Предвид изложеното и след като отчете, че в настоящият казус
законодателят е предвидил именно и само фиксираната санкция от 2500.00лв.
съгласно чл.179, ал.3б от ЗДвП за процесното твърдяно нарушение по чл.
102, ал.2 от ЗДвП, вр. с чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, като по този начин е изключена
възможността, съдебният състав да направи своята преценка за тежестта на
евентуално извършеното нарушение, както и да съобрази
индивидуализиращите го обстоятелства, което е негово задължение по чл.27
от ЗАНН, и при наличието на основанията за това да измени и намали
9
наложената на дееца административна санкция, и като отчете цитираната
практика на СЕС и СЕО и принципа за примат и директен ефект на
европейското право пред националното и вътрешно такова, съдът
констатира, че отмерената административна санкция с обжалваният
електронен фиш е непропорционална и несъразмерна такава, както и
несъответстваща на европейското право, което също обосновава
отмяната на обжалвания електронен фиш и на това основание.
Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата
цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като
при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде
приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ
на правото на Съюза резултат. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни
и възпиращи в тази насока е и разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, докато
наличието на административно наказание в абсолютно определен /фиксиран
размер, не е в съответствие с тези принципи и на националното и на
европейското право и именно за това обжалваният акт следва да бъде
отменен. /В тази насока е и категоричната съдебна практика на съдилищата в
страната, а именно: Решение №190/12.02.2025г. на Адм.С-Саофия област по
кнахд№1492 от 2024г., Решение №134 от 12.02.2025г. по кнахд№134 от 2024г.
на АС-София област, Решение №181 от 12.02.2025г., постановено по
кнахд№1410 от 2024г.- по описа на АС-София област, Решение
№720/12.02.2025г. , постановено поо кнахд№530 от 2024г. на БлАС, Решение
№721 от 12.02.2025г., постановено по кнахд№953 от 2024г. на БлАС, Решение
№723/12.02.2025г., постановено по кнахд№297 от 2024г. на БлАС, Решение
№1342 от 12.02.2025г., постановено по кнахд№903 от 2024г. на АС-Пловдив,
Решение №1661 от 12.02.2025г., постановено по кнахд№2073/2023г. на АС-
Варна./
Доколкото в конкретният казус законодателят е предвидил изрична и
специална разпоредба за санкциониране на нарушение като процесното, а
именно чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП, то не може да
намери приложение нормата на чл.185 от този Закон, макар да предвижда по-
малка административна санкция от наложената с обжалвания електронен фиш
.
С оглед изхода на спора и по аргумент от чл.63д, ал.1 от ЗАНН ,
санкционният орган следва да заплати сторените съдебни разноски на
10
жалбоподателя за адвокатско възнаграждение. Видно от Договор за правна
защита и съдействие от 11.02.2025г., сключен между жалбоподателя и адв.А.
И., на последният е заплатена сумата от 660.00лв. като адвокатско
възнаграждение за участието и процесуалното му представителство по
настоящото дело. Този адвокат е участвал с писмени становища в рамките на
3 съдебни заседания.
Съгласно нормата на чл.18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в сила към заплащане на адвокатското възнаграждение в
случая, при наложена административна санкция и респ. интерес от 1000.00лв.
до 10.000лв., /2500лв. в казуса/, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 400.00лв. плюс 10% от горницата над 1000.00лв. или в казуса
минималното адвокатско възнаграждението е в размер на 550.00лв.
Отделно от това, съгласно нормата на чл.7, ал.9 от Наредбата, при
защита по административно-наказателни дела с повече от две съдебни
заседания / в казуса са 3 такива/, за всяко следващо заседание след първите
две, се заплаща на адвоката допълнително възнаграждение по 250.00лв.
Предвид изложеното, претенцията на жалбоподателя за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 660.00лв., се явява доказано по
основание и размер и следва да се уважи, като съдът не счита, че са налице
основания за редуцирането му заради прекомерност по чл.63д, ал.2 от ЗАНН,
тъй като от една страна , заплатеният и претендиран размер за такива
разноски е към минимума по Наредба№1 от 09.07.2004г. на ВАдвС, а от друга
страна , не се касае за дело с ниска или занижена степен на сложност, а по-
скоро за казус със завишена правна сложност с оглед необходимостта от
преценка за приложението на европейското право и европейската практика, в
конкуренция с националното право, както и формиране на становище на
съда по редица правни възражения на страните .
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.3, вр. с ал.2, т.1 и чл.
63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш за
11
налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗДвП с №, издаден от
Агенция „П, с който на „Ю И“, с ЕИК , със седалище и адрес на управление в
гр.С,район С, ул.“Ц И Ш“№, представлявано заедно и по отделно от
управителите Г Л А и И Д С, депозирана чрез адв.А. И., е наложена
имуществена санкция в размер на 2500.00лв., във връзка с административно
нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, вр. с чл.10, ал.1, т.2 от ЗП .
ОСЪЖДА Агенция „П“-гр.С, да заплати на Ю И“, с ЕИК , със седалище и
адрес на управление в гр.С,район С ул.“Ц И Ш представлявано заедно и по
отделно от управителите Г Л А и И Д С, сумата от 660.00лв./шестстотин и
шестдесет лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на
адв.А. И. по нахд №1389/2024г. по описа на БлРС.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград в
14-дневен срок, считано от обявяването му на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
12