РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Варна, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20233001000076 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД –гр. София, представлявано от изпълнителния
директор С. Б., чрез ю.к. Д. Д., срещу решение № 580/20.12.2022г.
постановено по т.д. № 49/2022г. по описа на ВОС, с което съдът е осъдил
ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД-гр. София, с ЕИК *********, да заплати
на В. Н. Н., с ЕГН **********, от гр. В., на осн. чл. 432 вр. чл.493 ал.1 т.1 КЗ
вр. чл.45 и 52 ЗЗД и чл. 497 ал.1 т.1 КЗ, обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за претърпени вреди от ПТП, причинено на
16.07.2020 г., в гр. Варна, от водач - застрахован за управление на л.а.
„Мерцедес Е200“, с ДК № В 4598 РК, както следва: остатък от 72 000 лв. (над
изплатен размер от 40 000 лв.), представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради
комбинирано телесно увреждане (множество наранявания на глава, черепна
база, ребра, прешлени, гръден кош, бял дроб, наложителна поредица от
животоспасяващи операции и хирургични интервенции и продължаваща
рехабилитация за възстановяване на намалена трудоспособност),
емоционален стрес и болезнен спомен от преживяното ПТП и психически
дискомфорт поради драстичната промяна на начина на живот на личността,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване
на писмената претенция пред застрахователя - 13.10.2021г., до окончателното
1
й изплащане, като е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди
за разликата над 72000 лева до претендираните 78 000 лв. и претенцията за
законната лихва за периода от 16.07.2020г. до 12.10.2021г.; сумата от 8 392,40
лв., представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди,
изразяващи се в платени разходи за медицински стоки и услуги по проведено
лечение – закупена на 27.07.2020 г. медицинска стока “средна
транспедикулна стабилизация - 8 винта”; закупено на 27.02.2020 г.
медицинско изделие по фактура 42213/27.07.2020; за закупено на 29.12.2020г.
медицински изделие - “меш за заместване + 2 бр тапи и сет и “сет за
вебтебропластика с костен цимент за възстановяване на счупено тяло на
прешлен”; за закупено на 29.12.2020 г. медицинско изделие за извършена
медицинска услуга- средна транспедикуларна стабилизация(6 винта) за
перкутанна хирургия, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
датата на предявяване на писмената претенция пред застрахователя -
13.10.2021г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за
обезщетение за имуществени вреди за разликата над 8 392,40 лв. до
претендираните 20 981 лв. и претенцията за законната лихва за периода от
16.07.2020 г. до 12.10.2021г., като страните са осъдени да заплатят
следващите се разноски и такси в производството.
Въззивникът обжалва решението в частта, с която ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД-гр. София е осъдено да заплати на В. Н. Н. сумата от
72 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 13.10.2021г. до окончателното плащане.
Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при липса
на доказателства и в нарушение нормата на чл. 52 ЗЗД. Счита претенцията за
неоснователно висока, както и размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. В евентуалност излага съображения за това, че
получените от пострадалия увреждания, в своята съвкупност, не обосновават
обезщетение в определения от съда размер. Намира изплатеното от
застрахователното дружество обезщетение в размер на 40 000 лв. за
достатъчно за целите на обезвредата, при това след прилагане на степен на
съпричиняване в по-ниска от определената от съда такава. Сочи относима по
настоящия случай съдебна практика, респ. намира обжалваното решение в
съответната му част за постановено в противоречие със съдебната практика,
както и при несъблюдаване социално-икономическите условия и стандарт на
живот в страната. Не се правят искания по доказателствата.Моли съда да
отмени решението в обжалваната му част, като отхвърли исковата претенция
за неимуществени вреди, а в условията на евентуалност да намали размера на
присъденото обезщетение съобразно изложеното във въззивната жалба.
Претендира присъждане на разноски.
Решението в останалата му частта е влязло в законна сила и не е
предмет на обжалване.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната
страна В. Н., чрез адв. Н. и адв. Т., с който се изразява становище за
2
неоснователност на жалбата с подробно изложени съображения за това.
Намирайки решението в обжалваната му част за правилно, обосновано и
законосъобразно, моли съда да потвърди същото, респ. да остави въззивната
жалба без уважение. Претендират се сторените в производството разноски, в
т.ч. адвокатски хонорар.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В производството пред въззивната инстанция са безспорни
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието
на деликт при съответното авторство, противоправност и вина. Налице е
застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. Установено е и
настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
В производството пред въззивната инстанция не се оспорва и фактът, че
деликтът е осъществен при съпричиняване от страна на пострадалия по
смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, възлизащо на 60%.
Въззивните възражения са сведени единствено до размера на
дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди. В сочените
предметни предели следва да се произнесе въззивната инстанция /чл.269
ГПК/.
Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от
първостепенния съд.
Не се спори между страните, че като резултат от ПТП ищецът е получил
средни телесни повреди (счупване на 5-то и 7-мо десни ребра и на 8-мо ляво
ребро, което обусловило трайно затруднение в движението на снагата за
период от около 2-5-3 месеца; травма на гръдния кош, която се усложнила с
развитие на пневмоторакс /въздух в дясната плеврална кухина/, клинично
проявен с отслабено до липсващо дишане в дясната белодробна основа, което
обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота; контузия
на белите дробове, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за
живота; счупване в областта на телата на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени и
счупване на напречните израстъци на 6,7,8 и 9-ти гръдни прешлени, които
обусловили трайно затруднение в движението на снагата за период не
по-малък от 6-7 месеца при благоприятно протичане на оздравителния
процес) и други несъставомерни леки телесни увреждания. Изложеното
обуславя извода, че ищецът е получил многокомпонентна гръдна травма.
Възстановяването на контузията на белите дробове е активно
подпомогнато и овладяно от медицински мероприятия с дренаж на
плевралната кухина и противовъзпалителна терапия. Травмата на белия дроб
двукратно е имала застрашаващ характер.
Съвкупната преценка на представените по делото писмени
3
доказателства, вкл. заключения на първоначалната и повторната СМЕ, сочи,
че оздравителният процес бил усложнен в резултат на възпалителна и
неврологична симптоматика.
Ищецът е претърпял множество сложни и продължителни оперативни
интервенции за фиксация на гръдните прешлени. В хода на производството,
на 30.08.2022 г., е проведена поредната операция за смяна на металната
синтезна конструкция с такава, която обхваща по[1]голяма част от
гръбначния стълб. Множеството оперативни намеси не са довели до
възстановяване на нормалната конфигурация и механика на гръбначния
стълб. Понастоящем същият е с оформена гърбица /кифоза/, квалифицирана
от експертите като обезобразяване на цялото тяло. За поддържане на
изправено положение пострадалият извършва допълнителни движения и
придържа с ръце тялото си. Налице са бознени, затруднени и ограничени
движения на гръбначния стълб, както и невъзможност за бързо ходене,
вдигане на тежки предмети и др.
Част от оперативните интервенции са извършени с цел овладяване на
възпалителния процес, изразяващ се в абсцес. Ищецът понастоящем е с
видима рана на гърба с голяма площ /дължина 7 см/. Вещото лице по
първоначалната СМЕ съобщава, че положените фиксационни винтове са
видими. Според вещото лице по повторната СМЕ положените импланти
могат да се опипат през кожата.
Пострадалият е търпял и продължава да търпи значителни болки.
Соченият експертен извод се потвърждава и от показанията на разпитаните
свидетели. Според показанията на св. М. Д. М. /във фактическо съжителство
с ищеца/ и св. С. С. К. /майка на първата свидетелката/ след първата
операция състоянието на ишеца било изключително тежко. Операциите
следвали една след друга, а след тях започвало възпаление. Преди
произшествието ищецът бил деен човек, а след това се изолирал социално.
Изпитвал срам от вида си и от това, че не може да помага в домакинството и
в отглеждането на децата. Приемал ежедневно болкоуспокояващи и др.
медикаменти, отслабнал, изгубил мускулна маса. Показанията на разпитаните
свидетели се кредитират изцяло от съда с приложение на чл. 172 ГПК –
показанията са резултат на преки и непосредствени впечатления, отделно –
съответстват на събраните писмени доказателства и експертни изводи.
Предвид тежестта на увредата вещите лица не са категорични относно
възможността за бъдещо възстановяване, вкл. чрез нови оперативни
интервенции.
Вещото лице по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза
заключава, че ПТП и най-вече последвалите травматични увреждания са
преживени като психична травма от Вл. Н.. Продължителните болки, загубата
на самостоятелност, множеството операции и неясни прогнози са довели до
развитие на малоценности и песимистични преживявания. В устните си
обяснения вещото лице уточнява, че психическата травма е преодоляна, но е
4
налице хронична депресивност без това да съставлява психиатрична
диагноза.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или
поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на
компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки
конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва
да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на
пострадалия към момента на настъпване на вредите, продължителността и
интензитета на болките и страданията, общественото разбиране за
справедливост и др. За ориентир при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните
икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към
релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.
Съдът намира, че решението следва да бъде потвърдено в обжалваната
осъдителна част. Определеното обезщетение от 280 000 лева съответства на
тежестта на понесените травми, подлагането на множество сложни
оперативни интервенции, продължителния възстановителен период и
негативните остатъчни явления. Ищецът е бил на 30 години към датата на
инцидента, деен, активен и здрав. Понесъл е многокомпенента гръдна травма
и съвкупност от увреждания, част от които животозастрашаващи. Животът му
след инцидента е безкрайна поредица от сложни операции за овладяване на
възпалителни и неврологични усложнения. Понесъл е и продължава да понася
болки и страдания. Понастоящем нормалната конфигурация и механика на
гръбначния стълб не е възстановена. Налице е загрозяваща гърбица и
невъзможност за бързо ходене, вдигане на тежки предмети и др. Ищецът
придържа с ръце тялото си, за да постигне изправено положение. Прогнозите
за възстановяване са несигурни.
В допълнение на горното, ищецът е понесъл психична травма.
Понастоящем е с хроничен депресивен синдром, социално изорилан е, страда
от малоценност.
Изложените фактори обуславят високия размер на обезщетение.
Същото отговаря и на икономическата обстановка в страната към датата на
5
деликта, ориентир за която са както официално оповестените статистически
данни за средна работна заплата, инфлация и пр., така и нормативно
установените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди при
застраховка "Гражданска отговорност" - чл.492 КЗ /макар последните да се
явяват само помощен критерий/.
Следва да се отбележи, че правнозначимите обстоятелства във всеки
отделен случай на нематериално увреждане са различни, което изключва при
приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД унифицираност и
решаване по идентичен начин на различни, макар сходни помежду си,
правоотношения /Решение №50291/09.03.2023 по гр.дело №5156/2021 год., IV
ГО/. Съдебната практика при сходни случаи не е отделен фактор при
определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, доколкото би могла да бъде
ориентир за общественото разбиране за справедливост само при пълна
идентичност на фактическата обстановка /Решение №50021/09.03.2023 по
т.дело №1476/2022 год., I ТО/.
При наличие на съпричиняване преценката на съда за размера на
справедливото обезщетение за неимушествени вреди от деликт не е
ограничена от заявената претенция, но съдът не може да се присъди сума,
нахдвърляща поисканата в петитума на исковата молба /ТР № 1/2021 год. по
тълк.дело №1/2021 год./. В настоящия случай съдът не е присъдил сума,
надхвърляща тази по исковата молба.
В заключение и при съобразяване на определения % съпричиняване,
вкл. на извършеното от застрахователя плащане, искът за неимуществени
вреди се явява доказан до размер на сумата от 72 000 лева. Постановеното в
идентичен смисъл решение на ВОС следва да бъде потвърдено.
Разноски: В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
сторените във въззивното производство разноски. Същите съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК възлизат на 7850 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение съобразно разписка от 07.04.2023 год.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4
Наредба № 1/2004 год. при материален интерес от 72 000 лева възлиза на
6410 лева. Претендираното възнаграждение следва да бъде намалено до
посочания размер. Производството пред въззивната инстанция е протекло в
едно съдебно заседание и без събиране на нови доказателства. Предмет на
въззивната проверка е единствено размера на определеното обезщетение.
Налице са предпоставките на чл. 78, ал.5 ГПК в какъвто смисъл са и
възраженията на въззивника /молба от 06.04.2023 год./.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 580/20.12.2022г. постановено по т.д. №
49/2022г. по описа на ВОС.
6
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК *********, гр.
София, бул. ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ 47 А ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. Н., ЕГН
********** от гр. В., ул.“К.“ 5 сумата от 6410 лева, представляваща
сторените във въззивното производство разноски, на осн.чл. 78, ал. 3 вр. ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7