№ 10574
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110120519 по описа за 2022 година
Предявен е иск от М. Г. Ж.,с ЕГН: **********, с постоянен адрес: [АДРЕС],
чрез адв.Д. Х., със съдебен адресгр. [АДРЕС], за осъждане на ответника
[ЮЛ] - [ЮЛ], със седалище и адрес на управление [ЮЛ], представляван от
директора В.П., да заплати на ищцата сумата от 2098.35 лв. /съобразно
допуснатото в о.с.з. от 29.10.2019 г. изменение на иска/, предявена частично
от 2860.00 лева, представляваща заплатена от ищцата в полза ва [ЮЛ] АД
сума за разходваната от [ЮЛ] вода за питейно-битови нужди, начислена от
[ЮЛ] оператора за периода от м.юни 2014 г. до м.октомври 2016 г., за която
са издавани фактури за периода от м.юли 2014 г. до м.октомври 2016 г., за
обект, находящ се в [АДРЕС], ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от подаване на исковата молба – 27.03.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата.Претендират се направените в хода на производството
разноски.
В исковата молба се твърди, че М. Г. Ж., Р. Г. Ж. - С. и М.К. Ж. са
наследници по закон на М.Ж.М., който е бил собственик на дворно място с
площ от 493.47 кв.м., находящо се в [АДРЕС]. Според ищцата, същото е
придобито по силата на договор за продажба, оформен с нотариален акт
[НОМЕР], н.д. № [НОМЕР] от 1933 г., като в него М.Ж.М. е изградил
триетажна сграда с два самостоятелни обекта - сутерен и първи надпартерен
1
етаж, тавански етаж и мазе. Имотът е отчужден с решение от 25.04.1948 г. на
Комисията по чл.11 [ЮЛ], утвърдено с ПМС № 1 от 6.04.1949 г. и е
предоставен в собственост на държавата, а именно: жилището, находящо се в
сутерена, заедно с 1/2 идеални части от общите части на сградата и още
толкова от дворното място, като след отчуждението с ПМС №
1003/07.12.1950 г. за нуждите на [ЮЛ] е предоставено оперативното
управление на собствеността по силата на отчуждаването по [ЮЛ]. Съобщава
се, че с нотариален акт [НОМЕР], наследникът на М. и Р. Ж. - Г.Ж. е продал
на [ЮЛ] жилището в първия надпартерен етаж, заедно с 36/100 ид.ч. от
общите части на сградата и още толкова от правото на строеж върху дворното
място. Впоследствие, със Заповед № [НОМЕР] на Кмета на [ЮЛ],
собствеността върху цялата къща, без надпартерния етаж, е възстановена на
М. Г. Ж., Р. Г. Ж. - С. и М.К. Ж.. Сочи се, че част от възстановения имот се
владее от реституираните собственици, а друга част е предмет на висящ
съдебен процес. Поддържа се, че до 30.04.2015 г. недвижимият имот,
собственост на М., Р. и М. Ж., находящ се на адрес в [АДРЕС], е отдаван под
наем, а след тази датата е необитаван.Въпреки това ищцата и останалите две
съсобственички, са продължили да получават фактури за студена вода. В тази
връзка и след направена справка в [ЮЛ] АД, те са установили, че за цялата
сграда има един единствен водомер, който се намира в мазето и отчита
потреблението на вода в цялата сграда, а именно водомер с фабричен №
[НОМЕР] и пломба № [НОМЕР], към който е открита партида с клиентски №
[НОМЕР] и титуляр [ЮЛ] и предишен титуляр М. Ж.. Ищцата твърди, че по
процесния клиентски номер, [ЮЛ] никога не е заплащал каквито и да било
суми за потребяванта от тях вода. Отбелязва се, че М. Ж. е правила опити да
уреди въпроса за начина на разпределяне на фактурираното от [ЮЛ] АД
потребление на студена вода, с ответника, но той е отказвал да обсъжда
ситуацията, както и да заплаща потребяваната от него вода.
Ищцата аргументира становище, че тя е заплащала задълженията към
[ЮЛ] АД и след 30.04.2015 г. /от който момент тя и Р. Ж. и М. Ж. не обитават
имота/, тъй като партидата се води на името на нейн наемател. Съобщава, че е
подала заявка до [ЮЛ] АД, по която е извършена проверка от служители на
[ЮЛ] оператора и е издадено предписание за монтиране на контролни
водомери, както и за предоставяне на документи за собственост от страна на
ответника. Според ищцата, тя е отправила покана до ответника за доброволно
2
уреждане на отношенията им по повод ползването и плащането на студената
вода в процесния имот, но до споразумение между страните не се е стигнало.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирала такъв, в който
изразява становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответникът поддържа становище за недопустимост на предявения иск
поради липсата на правен интерес за ищцата от плащане на процесните
задължения, доколкото титуляр на същите е [ЮЛ].В отговора на исковата
молба са изложени доводи за основанието, на което ответникът е придобил
собственост върху процесния имот.
Ответникът твърди, че от страна на ищцата не са представени
категорични доказателства за момента на прекратяване на договорното й
правоотношение с [ЮЛ], както и за лицето, което е заплащало начислените
суми за студена вода. В същото време се отбелязва, че дори и наемателят да е
напуснал на 30.04.2015 г., то в исковия период е включен такъв, в който
имотът се е ползвал от [ЮЛ].
По същество ответникът оспорва да е изразходвал количество вода,
съответно на ищцовата претенция. Сочи, че той е изпълнил предписанията на
[ЮЛ] АА, като е монтирал контролен водомер. Същите обаче не са изпълнени
от ищцата, която според ответника 35 месеца след определения й срок от
[ЮЛ] оператора, не е монтирала водомер за използваната от нея част от
сградата.
Ответникът твърди, че има насрещни вземания от ищцата за предприети
от нея самоволни действия на 29.08.2016 г., когато е спряла водата,
затваряйки крана на единствения водомер на сградата, който се намира в мазе,
до което той няма достъп. В тази връзка се излагат доводи, че ответникът е
отдал под наем 4 помещения на [ЮЛ]. Аргументира се становище, че поради
това, че от главния и единствен водомер се захранва и абонатната станция за
отопление на сградата, след спирането на водата са се спукали водопровода и
канала, който се е запушил по вертикалния щранг надолу. Според ответника,
от началото на отоплителния сезон 2016/2017 г., до настоящия момент в
сградата няма отопление и поради рязкото понижаване на температурите още
през декември 2016 г. Са се спукали и повечето радиатори в помещенията,
което е довело до изтичане на вода, която е замръзнала върху ламинирания
паркет, а тази, която циркулира в радиаторите е мръсна и след спукването им,
3
стените, които преди половин година са били боядисани, са се изцапали. Това
е предизвикало необподимостта от влагане на финансови средства.
Фирмата-наемател на ответника е уведомила последния, че във входа на
сградата тече обилно вода по стълбите, което възпрепятства влизането в
сградата не само на тях, но и на техните клиенти, като тази обилно течаща
вода може да доведе до късо съединение, като може някой да пострада, а би
могло да предизвика и пожар. Именно, поради създадените неудобства и
проблеми от страна ищцата, ответникът се е принудил да намали месечната
наемна цена от левовата равностойност на 347.70 евро, на 100.00 лв.за
месеците септември, октомври, ноември 2016 г., както и за периода от
01.01.2017 г. до 30.11.2017 г. По този начин от ищцата на ответника са
нанесени вреди, изразяващи се в понижен доход от наем. С оглед на това се
аргументира становище, че ответникът има вземане от ищцата в размер на
2320.00 лв. за месеците септември, октомври и ноември 2016 г. и месец
януари 2017 г., с която сума иска да бъде прихваното процесното му
задължение към ищцата.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда
на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, че страните са съсобственици на отделни етажи
на сграда, находяща се в [АДРЕС]. Това се установява и от представените
писмени доказателства. Ищцата, като една от наследниците на М.Ж.М.,
съобразно отразеното в удостоверението за наследници на последния,
приложено на л.13 от делото, е реституиран собственик на закупеното
приживе /на 24.02.1933 г./ от М. М. дворно място от 493.47 кв.м. в [АДРЕС],
за което нотриус при Софийския окръжен съд е съставил нотариален акт
[НОМЕР], регистър [НОМЕР], нот.дело № [НОМЕР]/1993 г. Със Заповед №
[НОМЕР] на кмета на гр.София, е отменена Заповед № [НОМЕР]. като
неправилна и е наредено да се отпишат от актовите книги за държавни и
общински имоти в [ЮЛ] и да се предаде на наследниците на М.Ж.М.
владението на къща на [АДРЕС] /без партерния етаж/ със съответните ид.ч. от
общите части на сградата и мястото със застроена и незастроена площ от 493
кв.м., както и на апартамент от 3 стаи на [АДРЕС]. Заповедта е попоравена
със Заповед № [НОМЕР], като по отношение имота на [АДРЕС] вместо „без
4
партерния етаж“, следва да се сече „без първия надпартерен етаж“. Частта от
сградата, собственост на ищцата и останалите две наследници на М. М. е
установена в решение № 87/07.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 2353/2018 г.
по описа на ВКС, І г.о. и отмененото с него в една част /по отношение втори
и трети надпартерни етажи/ решение № 324/15.01.2018 г., постановено по
гр.д.№ 17631/2013 г. по описа на СГС.
Ответникът се легитимира като собственик на част от процесната сграда
с нотариален акт [ЮЛ]., съставен от първи нотариус при Софийски районен
съд, с който [ЮЛ] е закупила от [ЮЛ] апартамент, находящ се в [АДРЕС] .,
заедно с 36/100 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място. Преди
това имотът е актуван като държавен с Акт за държавна собственост от
27.04.1948 г., като къщата на [АДРЕС], с изключение на първия надпартерен
етаж, е предвидено да се използва за акушерогинекологическа болница. С
последващо разпореждане на МС от 07.12.1950 г., за нуждите на [ЮЛ] се
предоставят два етажа от сградата на градския родилен дом на [АДРЕС], след
окончателното му преместване на [АДРЕС].
На 11.12.2013 г. ищцата, М.К. Ж. и Р. Г. Ж.-С., са сключили договор за
наем с [ЮЛ] с предмет обособеното търговско помещение в сградата на
[АДРЕС], а именно ресторант с площ от около 110 кв.м., за срок от 4 години.
По делото са представени доказателства за извършени 9 превода от
ищцата в полза на [ЮЛ] АД в периода от 04.02.2016 г. до 13.02.2017 г. за
погасяване на задължения по клиентски номер [НОМЕР], като в първото
платежно нареждане е посочено, че това са задължения на на [ЮЛ]
На 31.03.2016 г. е извършена проверка в процесния имот на [АДРЕС] от
служители на [ЮЛ] АД и с контролен лист № [НОМЕР], са дадени
предписания да се представят документи за собственост в център за услуги на
[ЮЛ] оператора в срок до 15.04.2016 г. и да се монтират контролни водомери
за отделните етажи, като се пломбират с пластмасови пломби в срок до
30.06.2016 г. В контролния лист на [ЮЛ] АД е отразено, че партидата за
доставка, отвеждане и пречистване на вода в процесния имот е с титуляр на
[ЮЛ] което дружество е отбелязано като бивш наемател.
На 05.05.2017 г. ищцата е отправила покана до [ЮЛ], която е заведена в
деловодството й под № 74-01-60 и с която иска да й бъде възстановена сумата
от 1700.00 лв., представляваща обезщетение за неоснователното обогатяване
5
на [ЮЛ] за периода от м.септември 2014 г. до момента на подаване на
поканата, изразяващо се в стойността на консумираната от академията вода за
битово-питейни нужди в сградата на [АДРЕС]. От страна на [ЮЛ] е
депозиран отговор – изх.№ [НОМЕР], с който уведомяват ищцата, че са
изпълнили предписанията на [ЮЛ] АД и претендират тя да осигури достъп до
сутерена на сградата, където се намира спирателния кран за водата и
абонатната станция на отоплителната инсталация, тъй като на 13.07.2017 г. от
15.30 ч. следва да бъдат проверени показанията от представител на [ЮЛ] и да
бъде пусната водата, като е уточнено, че това се налага поради приключила
процедура, изискана от [ЮЛ] АД за получаване на отделен партиден номер за
етажите от втори до четвърти вкл. Към писмото е приложен и проект на
спогодба между [ЮЛ], представляван от ответника [ЮЛ] от една страна и
ищцата, М. Ж. и Р. Ж., от друга страна, за уреждане на отношенията им по
повод ползваната до момента вода, за разкриване на партида на [ЮЛ], както и
за осигуряване на достъп до помещението, в което се намира главния водомер
и абонатната станция. По делото са представени писмо от [ЮЛ] и
констативни протоколи за неколкократно неосигурен през 2017 г. достъп до
помещението, в което се намира главния водомер и абонатната станция за
проверка от страна на топлопреносното предприятие и [ЮЛ] оператора.
От страна на ответника е представен като писмено доказателство
договор от 24.09.2013 г. между [ЮЛ], представлявано от [ЮЛ] и [ЮЛ] за
отдаване под наем на ет.3 от сградата на [АДРЕС] за срок от 3 години срещу
месечна наемна цена от 680 лв. без ДДС. С анекс от 28.06.2016 г., договорът е
удължен за още една година, считано от 02.08.2016 г. Впоследствие
управителят на наемателя – Г.П. е депозирал до [ЮЛ] и [ЮЛ] заявления /от
05.10.2016 г. и от 28.04.2017 г./, с които ги уведомява за спукан водопровод и
канал, спукани радиатори, както и за липсата на течаща вода от м.септември
2016 г. С последното заявление е отправено предложение наемателят да
заплати 20% от дължимите наемни вноски за периода без вода в имота.
В същото време с постановление от 20.02.2017 г. на прокурор от СРП е
отказано образуването на досъдебно производство срещу ищцата М. Г. Ж. за
самоуправство с оглед предприети от нея действие по преудстановяване
достъпа до течеща вода в сградата на [АДРЕС].
От страна на ответника са представени доказателства и за заплатени
6
разходи за услуги с водоноска за периода от м.март 2018 г. до настоящия
момент.
Като свидетели по делото са разпитани А.П.Ч., Н.Т.Ц., И.В.В. и В.З.М..
Св.Ч. е съсед на ищцата и твърди, че познава както нея, така и имота й
на [АДРЕС]. Сочи, че в него тя е имала наематели, но дори и след
напускането им, водомерът е пордължавал да отчита консумация на вода,
поради което Ж. е помолила свидетеля до отиде да провери какво се случва.
Той е установил, че вкички чешми и кранове са затворени, поради което е
разговарял с отговорника на офиса на [ЮЛ] – А.Й., когото познавал, за да
уредят отношенията си с ищцата и със [ЮЛ] АД. Според свидетеля, Й. му е
казал, че за да открие ответника индивидуална партида, от [ЮЛ] оператора
имат изискване ищцата да декларира, че [ЮЛ] не й дължи нищо. Тя обаче
отказала да подпише такава декларация. Периодът, в който са се развили тези
действия свидетелят свързва с началото на строителството на метрото.
Ч. твръди, че наемателите на ищцата са напуснали през пролетта на
2015 г., като към момента в имота й никой не се помещава.
Св.Н.Ц. е приятелка на ищцата и съобщава на съда, че в имота й е имало
наематели до 30.04.2015 г., която дата тя свързва със смъртта на кучето си и
затова е сигурна в нея. От този момент Ц. не знае ищцата да е имала други
наематели. Сидетелката твърди, че от самата ищца знае, че тя е плащала
водата както на своите наематели, така и на ответника.
Св.И.В. е служител на ответника и обяснява на съда разположението на
обектите в сградата. Според В. ответникът ползва 2, 3 и 4 етаж от сградата,
като до 1989-1990 г. са имали достъп и до мазето и двора, но след това
достъпът им е ограничен. В. съобщава, че през периода, в който ищцата е
имала наемател в търговския обект от сградата, техническите лица са имали
достъп до спирателния кран и абонатната станция през ресторанта. Обяснява,
че на етажите, които са собственост на [ЮЛ] има по една тоалетна и чешми.
Свидетелката твърди, че проблемите с водата датират от четири-пет години,
като те /липсата на течеща вода/ са причината наемателите на [ЮЛ] да се
изнесат.
Св.В.М. е също служител на ответника, който е работил в процесната
сграда до м.ноември 2018 г. Той твърди, че първоначално [ЮЛ] и [ЮЛ] са
имали достъп до мазето, в което се намира спирателния кран за студената
7
вода и абонатната станция, но след това то е било зазидано и по този начин е
ограничен достъпът им. Свидетелят съобщава, че от пролетта на 2016 г. няма
вода в помещенията на [ЮЛ], като това предизвиква редица неудобства, вкл.
и е станало причина и за напускане на наемателите на ответника. Мичев
излага, че в мазето на сградата има един общ водомер, а в помещенията на
[ЮЛ] още два, единия от които е поставен м.юни 2017 г., а другия –
контролния, една година по–рано.
От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза се
установява, че в сутерена на процесната сграда – в абонатната станция, е
имало общ водомер с фабричен № [НОМЕР], който е демонтиран на
22.11.2015 г. и на негово място е монтиран нов водомер с фабричен №
[НОМЕР]. Експертът е установил, че на първия етаж на сградата в
санитарното помещение и под тоалетна мивка в офис, на вертикалните
кранове са монтирани 2 бр. водомери, за което на 09.06.2017 г. е съставен
талон за пломбиране.
През периода м.06.2014 г. – м.09.2019 г. за процесната сграда има
открити няколко клиентски номера, а именно такива с титуляр [ЮЛ] през
2015 г., с титуляр [ЮЛ] към [ЮЛ] през 2017 г., на етажната собственост през
2017 г. и с титуляр М. Ж..
Вещото лице подробно е описало в заключението си и водочерпните
източници в сградата по етажи и по видове.
При защита на заключението си в о.с.з. вещото лице е посочило, че с
монтираните през м.юли 2017 г. водомери, е изпълнена крайната цел на
предписанието на [ЮЛ] АД да се измерва водата на [ЮЛ].
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява
размера на начислените през исковия период суми от [ЮЛ] оператора за
доставяне, отвеждане и пречистване на вода в процесния имот, като същите са
определени първоначално на база, а след това, след извършен реален отчет, са
формирани окончателно задълженията. Експертът е установил платени суми
в общ размер на 2950.00 лв., с които са закрити задълженията по договорна
сметка № [НОМЕР]. Последната, съобразно отразеното в заключението по
СТЕ, е била открита към партидата на [ЮЛ]и закрита на 13.10.2017 г., когато
е открита нова договорна сметка, а именно [НОМЕР].
8
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.
74 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже, че е
заплатила задължения за процесния имот към [ЮЛ], част от които са на
ответника в претендирания размер, както и правния интерес от плащането.
От събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства, както и от изслушаните заключения по двете допуснати
експертизи по безспорен начин се установи както, че страните са
съсобственици в сграда, находяща се в гр.София, [АДРЕС], така и че
консумираната студена вода в нея през исковия период е отчитана от един
единствен водомер, находящ се в мазето /сутерена/ на имота.
През исковия период обаче партидата, открита при [ЮЛ] оператора
[ЮЛ] АД за процесния имот, е била с титуляр [ЮЛ] което дружество е било
наемател в търговския обект на ищцата за периода от 11.12.2013 г. до
30.04.2015 г. Съобразно предвиденото в чл.2, ал.3 от ОУ на [ЮЛ] АД, които
са публично известни, с оглед разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребител на
[ЮЛ] услуги може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят [ЮЛ]
услуги - за времето на наемното правоотношение, при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично
декларира съгласие пред [ЮЛ] оператора или бъде представена декларация с
нотариална заверка на подписа му, това лице (наемател) да бъде потребител
на [ЮЛ] услуги за определен срок. Разкриването на партида на наемателя на
ищцата [ЮЛ]по този ред, признание за което се съдържа и в писмените
бележки на ищцата, поражда облигационно правоотношение между [ЮЛ]
оператора и наемателя. В този смисъл за периода от м.юли 2014 г. до м.април
2015 г. вкл. задължено лице за доставената, отведена и пречистена вода, е
[ЮЛ] Ищцата сочи, че е подписала декларация за солидарна отговорност с
наемателя, каквато не е представена по делото, но дори и да е налична такава,
тя касае отношенията между самата ищца, дружеството-наемател, както и
[ЮЛ] оператора, тя е непротивопоставима на трети лица, какъвто е ответника.
9
В случая с извършените от ищцата плащания за периода от м.юли 2014 г. до
м.април 2015 г., тя е погасила чуждо задължение – това на [ЮЛ]– арг.и от
предвиденото в чл.4.10 от сключения договор за наем от 11.12.2013 г., и има
вземане от това дружество по реда на чл.74 от ЗЗД.
Ето защо, при тези обстоятелства, съдът намира, че през периода от
м.юли 2014 г. до м.април 2015 г. процесните задължения не са били на
ответника по делото, а на трето лице - [ЮЛ]
За периода от м.септември 2016 г. до м.октомври 2016 вкл.
отговорността на ответника за начислените количества вода в процесни имот
също не може да се ангажира, доколкото от всички събрани в хода на
производството доказателства се установи, че тогава е преустановено
водоподаването към помещенията, които той ползва. В тази насока са
данните, съдържащи се както в показанията на разпитаните по делото
свидетели, така и в представените писмени доказателства, а именно писма от
представляващия [ЮЛ] до ответника и до [ЮЛ], постановление за отказ да се
образува досъдебно производство и др.
Единствено за периода от м.май 2015 г. до м.август 2016 г. може да
бъде ангажирана отговорността на ответника. За този период, видно от
таблицата, приложена към заключението по ССчЕ, са начислени 1979.45 лв.
като задължение за използвана в имота студена вода. В началото на
м.ноември 2015 г. /съобразно изявлението н вещото лице в о.с.з./ е извършен
реален отчет на средството за търговско измерване в сградата, в резултат на
който са сторнирани 871 куб.м. вода, респ. приспадната е сумата от 629.75 лв.
От цитираната таблица в ССчЕ се установява, че този отчет е единствения за
предходните 17 отчетни периода. Ето защо и предвид липсата на данни за кой
месец каква точно сума е надписана, за да се стигне до изравняване чрез
възстановяване, съдът намира, че следва по равно да се приспадне от
задължението по всяка една фактура. Поради това за периода от м.май 2015 г
до м.октомври 2015 г. от задълженията следва да се приспадне сумата от
222.26 лв. /пропорционално на броя месеци спрямо общия период, за който се
коригират задълженията/. Т.е. потреблението от м.май 2015 г. до м.август
2016 г. е в размер на 1757.19 лв. /1979.45 лв. – 222.26 лв./.
По делото липсват категорични доказателства през този период какво
количество вода е потребена от ответника. Обстоятелството, че в обектите,
10
собственост на ищцата не е имало обитатели, не изключва нейната
отговорност за начислените количества студена вода, още повече, че по
делото бе безспорно установено, че ищцата е тази, която е осигурявала
достъпа до помещението в сутерена, в което е спирателния кран за студената
вода. В този смисъл, при аварии или друг вид техническа неизправност на
[ЮЛ] инсталацията, необходимост от подмяна на измервателни уреди и др.,
които могат до доведат до разход на вода или неправилно отчитане на
потребената такава, отстраняването им е постановено в зависимост
единствено от волята на ищцата.
Ето защо в случая съдът намира, че следва да определи потребеното от
ответника количество вода пред периода от м.май 2015 г. до м.август 2016 г.
по реда на чл.162 от ГПК. Самият размер пък, според настоящия състав,
следва да е съответен на частта от имота, която притежава всяка от страните.
От общо петте обекта – сутерен, партерен етаж и 3 надпартерни етажа,
ответникът е собственик на последните 3 етажа. Ето защо той следва да
отговаря до размера на 1054.31 лв., получени като разликата от деленето на
1757.19 лв. на 5, се умножи по броя на притежаваните от ответника 3 етажа.
По делото бе доказано, че именно ищцата е заплатила процесните
задължения на ответника в качеството си на съсобственик на имота, от където
съдът прави правен извод за наличието на правен интерес да изпълни
задължението на ответника, поради което съдът намира искът за основателен
до размера от 1757,19 лв.
От страна на ответника обаче е направено възражение за прихващане,
което е прието за разглеждане и по което съдът дължи произнасяне.
Ответникът твърди, че има вземане от М. Г. Ж. за претърпени финансови
загуби, респ.пропуснати ползи за месеците септември, октомври и ноември
2016 г. и месец януари 2017 г. от намален месечен наем в размер на 2 320.00
лв. /платена на ответника намалена наемна цена, а именно 100.00 лв. вместо
680.00 лв./. От събраните по делото писмени доказателства се установи, че
ответникът е отдавал под наем третия етаж от процесната сграда на [ЮЛ] при
месечна наемна цена от 680.00 лв. и срок до 02.08.2017 г. /съобразно
предвиденото в анекса от 28.06.2016 г./. Със заявление вх.№ 63-00-
113/28.04.2017 г. представляващият наемателя [ЮЛ] е уведомил ответника,
че проблемите с водата в сградата са довели до загуба на клиенти и
11
материални щети по компютърното оборудване, както и до необходимост от
извършване на ремонт на топлопреносната мрежа. С оглед на това е заявена
готовност за заплащане на наемна цена за месеците без вода в размер на 20%
от договорения месечен наем, т.е. 136.00 лв. Ответникът не ангажира други
доказателства, с които да установи, че наемът е намален до твърдяната от
него цена от 100.00 лв. на месец, поради което съдът приема, че именно
посочената в заявлението на [ЮЛ] такава от 136.00 лв. е получена за
месеците септември, октомври и ноември 2016 г. и месец януари 2017 г. С
оглед на това за този период ответникът е реализирал загуби от 2176.00 лв., а
не предявените 2320.00 лв.
В същото време именно поведението на ищцата е станало причина за
създалите се неудобства на [ЮЛ] и за предоговаряне на наемното
правоотношение между това дружество и ответника. В представеното
постановление на прокурор от СРП, с което е отказано образуването на
досъдебно производство за самоуправство срещу ищцата, е посочено, че в
хода на проверката са снети обяснения от нея и тя е заявила, че е спряла
водата в имота, тъй като не живее там и го посещава рядко. Тези действия на
ищцата са противоправни, тъй като тя е била наясно, че процесната сграда
има и други собственици, които я обитават, респ. отдават под наем
индивидуални обекти, и по този начин ще ги лиши от необходимите битови
условия за ползване. Освен това, по данни на разпитаните в хода на
производството свидетели, достъпът на ответника до помещението със
спирателния кран за студената вода, е бил органичен, тъй като подстъпът до
него е през притежавания от ищцата сутерен на сградата. По този начин, чрез
действията си ищцата противоправно е причинила вреди на ответника. В
случая е ирелевантно дали тя е имала претенции към ответника за дължими
суми за студена вода, за монтиране на измервателни уреди и т.н., тъй като
реализирането на тези нейни вземания не може да бъде постигнато чрез
спиране на водата, а е следвало да стане по установения в закона ред – чрез
предявяване на иск пред съда.
По така изложените съображения съдът намира, че ответникът има
изискуемо вземане от ищцата за причинени му имуществени вреди за
месеците септември, октомври и ноември 2016 г. и месец януари 2017 г. в
общ размер на 2176.00 лв., изразяващи се в получен наем в намален размер.
12
След прихващане на това вземане на ответника от дължимата от негова
страна сума за обогатяването, което той е реализирал за сметка на ищцата, не
остава сума, която съдът да присъди на ищцата по предявения от нея иск.
Поради това той следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на спора, единствено ответникът има право на разноски,
за което е направил изрично искане. В о.с.з. от 29.10.2019 г. пълномощникът
на ответника е претендирал само юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300.00 лв., срещу който не е направено възражение за прекомерност от
ищцовата страна. В същото време така заявеното възнаграждение за
представителство и защита по делото от юрисконсулт, съдът намира, че
съотвества на действителната фактическа и правна сложност на спора, обема
и вида събрани в хода на производството писмени доказателства,
процесуалното поведение на ищцата, обема процесуални действия,
извършени от юрк.П., като той е и в рамките на предвиденото в чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима на основание
чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 74 ЗЗД на М. Г. Ж.,с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: [АДРЕС], за осъждане на ответника [ЮЛ] -
[ЮЛ], със седалище и адрес на управление [ЮЛ], представляван от директора
В.П., да заплати на ищцата сумата от 2098.35 лв., предявена частично от
2860.00 лева, представляваща заплатена от ищцата в полза ва [ЮЛ] АД сума
за разходваната от [ЮЛ] вода за питейно-битови нужди, начислена от [ЮЛ]
оператора за периода от м.юни 2014 г. до м.октомври 2016 г., за която са
издавани фактури за периода от м.юли 2014 г. до м.октомври 2016 г., за
обект, находящ се в [АДРЕС], ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от подаване на исковата молба – 27.03.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата, частично като неоснователен и частично /в размер на
1757.19 лв./ като погасен чрез прихващане на насрещното задължение на М.
Г. Ж.,с ЕГН: **********, с постоянен адрес: [АДРЕС] към [ЮЛ] - [ЮЛ], със
седалище и адрес на управление [ЮЛ], представляван от директора В.П. в
размер на 2176.00 лв., представляващо обезщетение за причинени
13
имуществени вреди, изразяващи се в в получен от ответника наем от [ЮЛ] в
намален размер за месеците септември, октомври и ноември 2016 г. и месец
януари 2017 г.
ОСЪЖДА М. Г. Ж.,с ЕГН: **********, с постоянен адрес: [АДРЕС], да
заплати на [ЮЛ] - [ЮЛ], със седалище и адрес на управление [ЮЛ],
представляван от директора В.П., сумата от 300.00 лв., представляваща
направени от ответника разноски по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14