РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Перник , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500707 по описа за 2020 година
С Решение № 260311 от 14.10.2020 г. постановено по гр. д. № 01510 по описа
Районен съд Перник за 2020 г. съдът е осъдил Р. В. Д., с ЕГН: ********** и адрес ***,
да заплати на „Имоти–Комфорт–Сливен“ ЕООД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес
на управление: ***, представляван от Е. Я. К., сумата от 860 лв., представляваща
неплатено възнаграждение по Договор от *** г., сумата от 97.71 лв., представляваща
лихва за забава плащането на главницата за периода 22.01.2019 г. – 05.03.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба 05.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил като
неоснователен иска за лихва за забава за разликата до пълния му претендиран размер
от 111.32 лв., както и за периода 27.11.2018 г. – 21.01.2019 г.
Със същото Решение Районният съд е осъдил Р. В. Д., да заплати на „Имоти–
Комфорт–Сливен“ ЕООД, сумата от 364.82 лв., представляваща направени от
ищцовото дружество разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
съответствие с уважената част от исковете.
В законният срок Решението, в частта, с която исковете са уважени е обжалвано
от Р. В. Д., чрез пълномощника адвокат К.Г. от АК С., като неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и противоречащо на материалния закон.
В жалбата се излага, че между страните не е сключван договор като представения
по делото документ е оспорено своевременно. По делото нямало доказателства, че
агенцията извършила конкретни посреднически действия с цел сключване на сделката.
В тази връзка неправилно районният съд приел за доказано, че посредникът е
1
организирал и извършил оглед на имота от купувача на имота А. А. и не било
доказано, че той е извършвал оглед на имота. Заявява, че първоинстанционният съд не
е изследвал задълбочено основният според процесуалния представител на
жалбоподателката, спорен момент по делото – извършвал ли е оглед А. и всъщност той
като купувач осигурен от ищцовото дружество. Твърди, че по делото липсват каквито и
да е доказателства, че ответникът се е свързал с купувача и е осъществил преговори
със същия със съдействието на ищцовото дружество, като от мотивите на обжалваното
решение останало неясно как съдът е стигнал до заключението, че купувачът за първи
път е видял апартамента при оглед осъществен със съдействието на „Имоти–Комфорт–
Сливен“ ЕООД. Заявява, че по делото няма нито едно доказателство, че А. е огледал
имота и, че същия е представен като купувач на ответницата.
Моли обжалваното решение да се отмени и да се отхвърли предявеният иск, като
се присъдят разноските по делото.
В отговора на въззивната жалба другата страна е изложила подробни съображения
за правилност и законосъобразност на постановеният от първата инстанция съдебен
акт.
Оспорва се възражението за неправилната преценка на доказателствата по делото
от районният съд. Твърди, че във въззивната жалба са налице противоречия – от една
страна, се твърди, че не е налице договор между жалбоподателката и въззиваемото
дружество, а от друга, че изпълнителят по договора – „Имоти Комфорт–Сливен“
ЕООД не е представил доказателства, че й е предложил купувач, който да плати цената
от 65000 лв. Заявява, че твърдения, изложени във въззивната жалба за „неправилност и
незаконосъобразност“ на обжалваното решение, са твърде общи и не почиват на
доказателствата, събрани по делото в първата инстанция. Претендират се направените
по делото разноски.
Въззивната инстанция, като взе предвид становищата на страните, възраженията
във въззивната жалба и представените по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 51 ТЗ и чл. 86 ЗЗД от
„Имоти –Комфорт–Сливен” ЕООД срещу Р. В. Д..
Ищецът твърди, че дейността на дружеството се изразява в оказване на
съдействие за сключване на сделки с недвижими имоти, свързани с покупко –
продажба и отдаване под наем. От договор за посредничество от *** г. се установява
наличие на облигационна връзка между „Имоти–Комфорт–Сливен” ЕООД, като
посредник от една страна и Р. В. Д., като възложител от друга страна. По силата на
договореното „Имоти –Комфорт-Сливен” ЕООД се задължава срещу възнаграждение,
да посредничи на възложителя при продажбата на недвижим имот, находящ се в ***,
при цена 65 000 лв. Видно от договора, посредничеството се изразява в осъществяване
на огледи от агенцията, с цел продажба на имота. От договора се установява, че
осъществяването на посредничеството е удостоверено с подписите на възложителя и
изпълнителя. В договора е уговорено възнаграждение в размер на 2 % върху
продажната цена. Твърди, че агенцията изпълнила своите задължения, като е провела
множество огледи от потенциални купувачи на апартамента собственост на Р.Д.,
включително и с действителния купувач А. И. А. и приятелката му К. К.. Ищецът
2
твърди, че е участвал активно и при провеждане на преговорите между А. А. и Р.Д.,
след като на *** г. бил сключен Договор за блокирана продажба на процесния имот
между ищцовото дружество и А. А.. С този договор кандидат купувача е възложил
блокиране на продажбата срещу сумата от 200 лв., както и предложил да закупи
процесния апартамент срещу сумата от 56000 лв., като е изложил в писмен вид и
съображения за намаляване на цената. Десет дни по-късно видно от разписка от *** г.,
А. А. получил депозита за блокиране на продажбата в размер на 200 лв. Твърди, че
впоследствие на *** г. ответницата и А. А. сключили в предвидената от закона
нотариална форма договор за покупко-продажба на същия имот за сумата от 43000 лв.
Ищецът твърди, че с Извънсъдебно споразумение от *** г., сключено от „Имоти –
Комфорт-Сливен” ЕООД и А. И. А., страните по него са се съгласили, че сделката от
*** г. е извършена с посредничеството на ищцовото дружество и купувачът А. А. се е
задължил да заплати сумата от 800 лв. на ищцовото дружество за извършеното
посредничество, като с платежно нареждане от *** г. сумата е платена на „Имоти–
Комфорт–Сливен” ЕООД. Тъй като ответницата Р.Д. не заплатила на Агенцията
договорената комисионна, с Нотариална покана от *** г. ищцовото дружество е
отправило искане до Д. за заплащане на сумата от 1180 лв. възнаграждение по договора
за посредничество, сключен между страните по делото, като Нотариалната покана е
връчена на ответницата на 22.01.2019 г.
Предвид всичко изложено за „Имоти–Комфорт–Сливен” ЕООД възникнал правен
интерес от предявяване на исковете, поради което и претендира от ответницата
възнаграждение за предоставените посреднически услуги в размер на 860 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение размер на 2 % по Договор от *** г., сумата
от 111.32 лв., представляваща лихва за забава за периода 27.11.2018 г. – 05.03.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба
05.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените по
делото разноски.
С отговора на исковата молба, ответницата е взела становище за неоснователност
на предявените искове. Не оспорила, че между нея и ищеца „Имоти–Комфорт–Сливен”
ЕООД е бил сключен на *** г. писмен договор за посредничество за продажба на
недвижим имот (наричан в отговора Приемо – предавателен протокол), както и че в
изпълнение на този договор предоставила комплект ключове за извършване на оглед
на апартамент, находящ се в *** и евентуална продажба при цена от 65000 лв. Не
оспорва, че е уговорено, че ако се стигне до продажба на предложен от ответното
дружество купувач, ще дължи на Агенцията комисионна в размер на 2 % от
продажната цена. Заявява, че повече от година и половина ищецът не осигурил
купувач. През месец *** г. с нея се срещнал лично купувача А. А., тъй като майката му
била позната с дядото на ответницата, който живеел в имота предмет на сделката до
смъртта си. Тази среща била осъществена без посредничеството на ищеца. Купувачът
А. заявил на срещата, че знае къде се намира имота, какво е неговото състояние и не
иска да се извършва оглед, а директно да се пристъпи към покупко – продажба на
апартамента. Намира, че не дължи претендираните суми, тъй като ищецът организирал
единствено огледи на имота и не извършил никакви други посреднически действия.
Оспорила всички документи, приложени към исковата молба. Претендира разноски.
В хода на развилото се производство са събрани писмени (Договор от *** г.
между „Имоти–Комфорт–Сливен” ЕООД и Р. В. Д.; Декларация за оглед от К. Д. К.;
3
Договор от *** г. за блокиране на продажба на недвижим имот, сключен между
„Имоти –Комфорт–Сливен” ЕООД и А. И. А.; Писмена бележка от А. А., в която
обосновава исканията си за намаляване на цената на апартамента.; Нотариален акт №
****, том **, рег. № ***, дело № 533 от 2018 г. за покупко – продажба на недвижим
имот; Извънсъдебно споразумение от *** г. между „Имоти–Комфорт–Сливен” ЕООД и
А. И. А., в качеството му на купувач на предлаган от агенцията недвижим имот.;
Платежно нареждане от А. А. за платени 800 лв. възнаграждение на „Имоти–Комфорт–
Сливен” ЕООД; Нотариална покана от *** г. до Р. В. Д., чрез нотариус Н. В., нотариус
в район PC С., рег. № *** в Нотариалната камара и чрез нотариус Н. З., нотариус в
район PC Перник, с рег. № *** в Нотариалната камара и 5 броя Декларации за оглед) и
гласни доказателства (разпит на свидетелката В. Г. М. и обяснения на Управителката
на ищцовото дружество Е. К.).
С решението си, предмет на обжалване в настоящото производство, Районният
съд уважил предявените искове за главница и частично за лихва, като приел за
доказано изпълнението от страна на ищеца на задълженията му, произтичащи от
договора за посредничество.
При извършената служебна проверка на обжалваната част на решението
съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК въззивният съд намира, че
същото е валидно и допустимо. В обжалваната част решението е и правилно, като
въззивната инстанция изцяло споделя фактическите и правни съображения на
първоинстанционния съд, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК. По
изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, които
съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК очертават предмета на въззивната
проверка на решението, настоящият състав на съда намира следното:
Съгласно установената съдебна практика по чл. 290 ГПК (напр. Решение №
54/10.09.2010 г. по т. д. № 267/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.) посредничеството следва да се
разглежда като чисто фактическа дейност, изразяваща се в съдействие на търговския
посредник за сключване на определен вид сделки. Този извод следва от дефинираното
в чл. 49 ТЗ понятие за „търговски посредник“, според което той е търговец, който по
занятие посредничи за сключване на сделки – в случая такива с предмет недвижими
имоти. Следователно в задълженията му се включва намирането на клиенти на
предлаганите, респ. търсените имоти, като дължимата дейност се очертава в
конкретния договор за посредничество и се финализира със сключването на договора
за покупко-продажба.
Неоснователно е възражението, че при постановяване на обжалваното решение
Районният съд е приел, че не се спори по делото, че има сключен договор, тъй като
сключването на договора било оспорено своевременно. Видно от материалите по
делото в отговора на исковата молба, както и в проведените две съдебни заседания
процесуалният представител на ответницата не е оспорил и не е поискал отриване на
производство по оспорване по предвидения в чл. 193 ГПК ред, на представения от
ищцовото дружество документ. На следващо място в подадения отговор на исковата
молба са наведени доводи за неоснователност на иска поради неизпълнение
уговореното задължение на „Имоти–Комфорт–Сливен” ЕООД да осигури купувач, но
никъде, нито в отговора, нито в съдебно заседание е оспорено облигационното
4
правоотношение между страните. Независимо, как страните наричат представения
документ „Договор“ или „Приемно-предавателен протокол“ от съдържанието му е
ясно, че действителната воля на страните е била да се сключи договор за
посредничество. От съдържанието на документа се установява, че налице възлагане от
страна на ответницата/жалбоподател – предоставила комплект ключове за извършване
на оглед на апартамент, посочила цена и се задължила да заплати посочена в
документа комисионна. От друга страна с подписа на Управителя си ищцовото
дружество се задължило срещу договореното възнаграждение, да посредничи на
възложителя при продажбата на недвижимия имот, находящ се в ***, при цена 65000
лв. Твърдения за липса на договор, са направени за първи път във въззивната жалба,
което е недопустимо, а и същите не са обосновани. При така установените факти,
въззивният съд счита, че между страните е сключен договор за посредничество, както
правилно го е квалифицирал Районният съд.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, в което се твърди, че
„Имоти–Комфорт–Сливен” ЕООД не са изпълнили договора, тъй като на Р.Д. не е
представен купувач, който да заплати цена не по-ниска от 65000 лева, а не на каквато и
да е цена. Абсолютно никъде в производството пред първата инстанция – нито в
договора, нито в отговора, нито в съдебните заседания се е коментирало, че цената на
продавания апартамент е фиксирана и не подлежи на промяна. Подобно изискване
между другото противоречи и на пазарната логика.
В тази връзка неоснователно е и възражението, че липсват доказателства
извършвал ли е оглед А. и всъщност той като купувач осигурен ли е от ищцовото
дружество. Видно от приложените по делото и неоспорени от ответницата
/жалбоподател доказателства (Договор от *** г. за блокиране на продажба на
недвижим имот, сключен между „Имоти–Комфорт–Сливен” ЕООД и А. И. А.;
Писмена бележка от А. А., в която обосновава исканията си за намаляване на цената на
апартамента) между ищцовото дружество и действителния купувач на имота
собственост на Р. В. Д. е сключен договор за блокиране на продажбата именно на
апартамента собственост на жалбоподателката /ответник. За доказване на
изпълнението на договора за посредничество от страна на „Имоти–Комфорт–Сливен”
ЕООД е достатъчно да удостовери, че А. е бил кандидат купувач именно на имота
собственост на Д.. В крайна сметка дали е правил оглед лично или не, е без значение
тъй като се установява по безспорен начин, че той като купувач е бил запознат със
състоянието на имота към датата на сключване на договора за блокиране на
продажбата. В тази връзка недоказани са останали твърденията изложени в отговора на
исковата молба, че А. А. знае къде се намира имота, какво е неговото състояние и не
иска да се извършва оглед, тъй като майката му била позната с дядото на продавачката.
В тази насока не са ангажирани абсолютно никакви доказателства от страна на Р.Д..
Неоснователно е и възражението, че от обжалваното Решение не можело да се
установи на какво е основано заключението на съда, че ищецът е доказал, че е
изпълнил задълженията си по договора за посредничество. Напротив в мотивите си
Районният съд е посочил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е
видно, че ищецът е обявил за продажба процесният апартамент в интернет сайт на
адрес: ***, провел е множество огледи на същия апартамент от потенциални купувачи,
включително и с действителния купувач А. И. А.. Ищецът е участвал активно и при
провеждане на преговорите между А. И. А. и ответника след блокиране на процесният
имот от продажба. Тези констатации на първоинстанционния съд са въз основа
5
събраните и неоспорени доказателства по делото след направен им задълбочен анализ
и относимостта им към конкретния казус. Видно от представените писмени
доказателства по делото, неоспорени от страните, поради което следва да бъдат изцяло
ценени, посредникът е организирал оглед и е намерил купувач на апартамента – А. А..
Същият дори е платил сума в размер на 200 лв. за блокиране на продажбата, което не се
оспорва от Р.Д., дори пред втората инстанция.
Не е твърдяно, че към момента на огледа договора не е съществувал и имота не
бил изнесен на пазара от собственика. Договора за посредничество от *** г. не е
сключен със срок и понеже никоя от страните не е уведомила другата, че прекратява
договора, то към момента на подписване на Договор от *** г. за блокиране на
продажба на недвижим имот, между Р.Д. и „Имоти –Комфорт–Сливен” ЕООД е бил
налице валидно сключен договор за посредничество. Факт е също, че на *** г., в срока
на договора за посредничество, с нотариален акт Нотариален акт № ***, том **, рег. №
***, дело № 533 от 2018 г. е сключен договор за покупко-продажба на имота, с който
ответникът Р. В. Д. продава имота на А. И. А. за сумата от 43000 лв. Тъй като съгласно
подписания договор за посредничество при продажба на недвижимия имот е
определено възнаграждението на посредника в размер на 2 % от продажната цена на
имота, възложителят дължи на посредника договореното комисионно възнаграждение,
то предявеният иск се явява основателен и доказан, както правилно е стигнал до извода
и Районният съд.
По гореизложените съображения въззивният съд също намира главния иск за
основателен, поради което решението в тази част следва да бъде потвърдено ведно с
акцесорната претенция за лихва за забава по чл. 86 ЗЗД.
С оглед изхода от спора, на жалбоподателя не се следват разноски.
Разноски следва да бъдат присъдени на другата страна съобразно установения им
по делото размер от 350 лева, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Към списъка по чл. 80 ГПК са
представени доказателства за реалното извършване на разхода съгласно изискванията
на т. 1 от ТР № 6 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260311 от 14.10.2020 г. постановено по гр. д. №
01510 по описа Районен съд Перник за 2020 г.
ОСЪЖДА Р. В. Д., с ЕГН: ********** и адрес *** да заплати на „Имоти–
Комфорт–Сливен“ ЕООД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: ***,
представляван от Е. Я. К., направените разноски по делото в размер на 350 лв. (триста
и петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т.
1 от ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7