Р Е Ш Е Н И Е № І-4
град Бургас
, 23.02. 2021 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............двадесети януари …..през
две
хиляди и двадесет и първа година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с.Детелина
Димова
при секретаря А.
Цветанова като
разгледа докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 2526 по описа
за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е
образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния
представител на етажната собственост на сградата ,находяща се в гр.Бургас
,ж.к.“Лазур“ ,ул.“Тодор Каблешков“№ 12 –ищец по гр.д. № 10213/2019 г. по описа
на Бургаския районен съд против решение № 260161/02.09.2020 год.
постановено по същото дело ,с което е отхвърлен иска на въззивната етажна
собственост срещу ЕТ“Кордин-Класимир
Лазаров „,със седалище гр.Бургас за
осъждане на ответника да преустанови неоснователното ползване на помещение за
смет на партерния етаж на сградата ,в
непосредствена близост до стълбището от
южната му страна ,явяващо се обща част на сградата на ул.“Тодор Каблешков „ № 12 в гр.Бургас
,както и да премахне изградената от него стена ,с която се ограничава достъпа
до помещението ,да премахне отвора в пода на офиса си и отвори за врата към вътрешния двор .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
счита същото за незаконосъобразно ,неправилно
и необосновано.
Сочи
се на първо място ,че първоинстанционният съд при постановяване на
решението си не е отчел към кой момент започва своенето на имота –общи части на
сградата от страна на ЕТ.Обстоятелството ,че имотът се е ползвал от ответника в
периода след 1997-1998 година не означава ,че той го е владял за себе си и за частта на другите съсобственици.В тази
връзка се изразява несъгласие с мотивите на съда ,че само ограниченият до имота
достъп е достатъчен да се приеме,че ответникът е владял имота като свой.Не били
доказани действия,с които той да
демонстрира пред другите съсобственици
своето намерение за своене и на
техните ид.части .Освен това не е извършено пълно и главно доказване на непрекъснато ,спокойно ,явно и несъмнено упражняване на фактическата власт върху процесното помещение ,като липсва
уведомяване на съсобствениците за
промяна на намерението на държателя-ответник и трансформирането му в недобросъвестно владение ,като съответно презумцията по чл. 69 ЗС е
опровергана .На трето място ,ответникът
не е демонстрирал владението си спрямо
етажните собственици –така ,че всеки заинтересован да може да научи за
владението ,напротив –почвайки да владее,се е криел от другите ,като по този
начин е попречил те да узнаят за
неговото владение .В този смисъл са показанията на свид. П. ,която е установила
,че до м. април 2019 г. никой от
етажните собственици не е знаел ,че ответникът владее помещението за смет и част от общия коридор,което е
установени и от компетентните контролни
органи -Общината и РДНСК.
Изтъква се и доколкото при
етажната собственост собствеността върху
общите части е неделима ,то недопустимо е и общите части да се придобиват с
давностно владение ,поради което и ответникът не е могъл да придобие процесното
помещение за смет по давност .Освен това-преднаначението на помещението –обща част може да бъде
променено ,но със съгласието на всички собственици ,при наличие на одобрен
архитектурен проект ,каквито доказателства в случая няма.В този смисъл и ответникът не бимогъл да придобие по давност
помещението ,още по-малко без съгласието на останалите да приобщава към помещението и част от общия коридор към офиса
си .
Моли за
отмяна на решението и да се постанови ново ,с което исковете да бъдат уважени изцяло .
Въззивната
жалба е допустима,подадена от
процесуално легитимирано лице против
подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият
ответник по делото Красимир Лазаров в качеството му на ЕТ“Кордин-Красимир
Лазаров „ в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната
жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати
визираните нарушения.Счита ,че въззивникът
продължава да поддържа различни теоретични аспекти на института на
придобивната давност ,без конкретни
примери по настоящия спор .Сочи се
,че по делото са представени писмени доказателства
–нотариален акт за собственост на офис 3,схема от АК и екзекутивен
чертеж,неделима част от архитектурния проект ,които доказали недвусмислено ,че
въпросното помещение за смет от 4,95
кв.м. е приобщено към офис 3 от строителя при изграждането на сградата ,влязло
е в архитектурния проект като част от офиса му
и ответникът го е закупил ,като то е негова собственост ,а не етажна
собственост и обща част на ЕС.Обектът на спорното право – малък коридор с
дължина 195 см. и ширина от 130 см. –
2,54 кв.м. , е единственото място за вход и преминаване към офиса и е приобщено към него още при
закупуването 1998 г. и оттогава се ползва от ответника като част от офис 3 и не е оспорено от никого повече от 20 години. Това помещение не е било
никога собственост на ЕС,не е предназначено ,оборудвано и не е функционирало
като такова за „смет“,не е самостоятелен обект в сграда и не обслужва
други обекти или общи части ,на пречи на никого от етажните собственици
.Затова възражението за давност на
ответната страна е било уважено от районния съд .
Моли се за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението .
И двете страни не сочат нови доказателства.
След преценка
на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните
,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявен е бил иск с правно
основание чл. 109 от ЗС,като е прието за съвместно разглеждане и направено от ответника възражение за придобиване на процесното
помещение по давност .
Твърдяло се е от ищцовата страна ,че ответникът е завзел помещението за
смет на сградата ,сочственост на ищцовата етажна собственост на сградата на ул.“Тодор Каблешков“ № 12 в
гр.Бургас ,което помещение е с площ 4,95 кв.м. ,като е изградел и преградна
стена ,с която ограничава постъпа до помещението и по този начин е
разширил площта на собствения си обект –
офис ,разположен в гаражния етаж на вход Б на сградата .Освен това е извършил и
дейности по нарушаване целостта на общите части на сградата ,като е завзел, монтирал
е врата ,щоято да се отваря навън и с
което прегражда стълбището.Пробил е отвор в пода на офиса си и по този начин го
е свързал избеното помещение ,а освен това е изградил отвор за врата от
северната страна на офиса си ,която му дава достъп до вътрешния двор .
От
представения нот.акт № */**.0*.19** г.
се е установило ,че ЕТ“Хитмонолитстрой-Коста Йовчев“ и Т. Й. са прехвърлили на
ЕТ“Кордин-Красимир Лазаров“ правото си на собственост върху офис 3,разположен в
гаражния етаж на вход Б с сградата на ул.“Тодор Каблешков „ № 12 ,състоящ се от
зала със санитарен възел и антре с площ
от 40,40 кв.м. ,при граници :изток-гараж3 и помещение за смет,запад-двор
,север-стълбищна клетка,юг-гарсониера вх.А.В представен по делото проект също
се установява предвиждането към момента на строителството на помещение за смет,намиращо се до
стълбището в непосредствена близост до
офиса на ответника..Представен е и ексклезивен чертеж ,от който е видно разположението на помещението за смет
,изместено непосредствено до предходно проектираното , на изток от същото .
При тези
доказателства първостепенният съд правилно е стигнал до извод,че такова помещение за смет действително е
проектирано да съществува .
Установило се е от разпитаните
по делото свидетели П. и Р. ,че от 197-1998 г. т.нареченото помещение за
смет било присвоено от ответника ,който
го заградил с врата към неговия офис и
от тогава никой от етажните собственици не е влизал в него и няма достъп до него ,дори не знаят как
точно е изглеждало .
При тази фактическа обстановка ,като е приел ,че въпросното помещение за смет представлява обща част по
предназначение /и може да се придобие по
давност / и че ответникът е осъществявал владение върху помещението още от закупеването на офиса си през 1998 г.,като намерението му за своене
не е било опровергано по делото и не е
установено етажните собственици да са се противопоставяли на това владение до момента на завеждането на настоящото дело
,съдът е приел,че процесното помещение за смет е прекратило съществуването си
като обща част по предназначение по смисъла на чл. 38 от ЗС ,тъй като е
придобито по давност от ответника , който го е владял повече от 10 години
.Затова и исковата претенция по чл.109
от ЗС е била отхвърлена .
Решението е
правилно и настоящият съдебен състав споделя изложените от първоинстанционния
съд мотиви ,към които препраща по реда на чл. 272 от ГПК .
Във
въззивната жалба не се излагат конкретни
доводи за неправилност и необоснованост на изводите на районния съд ,като са
изложени редица теоретични аспекти на
института на придобивната давност ,цитирайки
и тълкувателни решения на ВКС
като съдебна практика ,които всъщност потвърждават изводите на
първостепенния съд:
Според множество решения на върховната инстанция ,в т.ч.
решение №41 от 20.06.2011 г. по гр. дело №415/2010 г. на ВКС, I г.о. при
сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици
освен правото на собственост върху отделните самостоятелни обекти съществува и
съпритежание на общите части. Общи части в етажната собственост са изрично
изброените в чл.38 ЗС – земята, върху която е построена сградата, дворът,
основите, външните стени, покривите, главните линии на всички видове
инсталации...., както и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползване.
Обемът
на общите части се определя към момента на учредяване на етажната собственост
по начина, указан в чл.40 ЗС. Разпоредбата е императивна и съсобствениците не
могат да уговарят дялове от общите части по друг начин, освен като съотношение
между стойностите на отделните обекти. Общите части в етажната собственост се
делят на две групи – по естеството си и по предназначение. Сградите могат да
съществуват без някои от общите части по предназначение като например перални,
сушилни, портиерско жилище, които са необходими не за пълноценното ползване на
отделните жилища, а за удобство на собствениците. В този смисъл процесното
„помещение за смет“не е обща част по естеството си, а по предназначение, защото
етажната собственост може да съществува и без него. Като обща част по
предназначение, неговият статут би могъл да бъде променен по общо съгласие на
собствениците или по разпореждане на закона.
Константната съдебна практика приема
,че общите
части по предназначение могат да преминат в самостоятелна собственост на някои
от собствениците или на трети лица, а също и да се придобиват по давност. Владението
е едновременно проявление на субективен и обективен елемент. Обективният
елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху веща и включва
фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по
съдържание като на собственик - /ПП-6-74/. Субективният елемент на владението -
намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради
което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС.
Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи,
че я дължи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия,
които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика, или на
ограниченото вещно право, чието придобиване се цели. Презумпцията ползва
владелеца, а не държателя, т.е. за да се приложи презумпцията, тези действия
трябва да са доказани. Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага както в отношенията
между владелеца и трети лица, които може да са и собственици, така и в
отношения между съсобственици независимо на какво основание е възникнала
съсобствеността /ТР № 1/2012 г. на ОСГК/. Възможно е предаване на владението от
предишния собственик, или владелец /квазиправодаване/. То не е формален акт -
може да стане с конклудентни действия, или да се изрази словестно. Когато
владението е установено по този начин, или чрез предаване на фактическата власт
и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС -
приема се, че имота се владее от владелеца за себе си и без прекъсване.
В случай на съсобственост, тъй като всеки от
съсобствениците има право да ползва вещта, а ако я владее само един от тях, не
винаги е ясно дали това владение се разпростира върху цялата вещ, или само
върху идеалната част на този съсобственик, а за частите на другите съсобственици
той упражнява само държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС, в това тълкувателно
решение е направено разграничение между двете хипотези - кога съсобственикът
владее вещта изцяло за себе си и кога владее само своята идеална част и държи
частите на останалите съсобственици. Разграничителният критерий е начинът, по
който е установена фактическата власт върху вещта. Ако фактическата власт е
установена на основание, което изключва владението на другите съсобственици,
намерението на владеещия съсобственик по отношение на цялата вещ се предполага.
Обратно - ако фактическата власт е установена на основание, което предполага
владението и на другите съсобственици, тогава владеещият съсобственик е само
държател на идеалните части на останалите съсобственици.
С ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС се прие, че
позоваването на придобивна давност е процесуално средство за защита на
материално правните последици от изтичане на придобивната давност, че то не е
елемент от фактическия състав за придобиване правото на собственост, че правото
на собственост по давност се придобива автоматично при упражняване на владение
с изтичане на законовия срок независимо дали се касае за владение на
съсобственик, или за владение на имот от трето лице, което не е съсобственик.
С решение № 484/4.02.2013 г. по гр. д. №
740/2011 г. I гр. о. по чл. 290 ГПК е прието, че в отношенията между
сънаследници, когато след смъртта на общ наследодател един от сънаследниците
живее постоянно в съсобствения /сънаследствен/ имот, той е единствен за него и
семейството му, подобрява го и го надстроява и това пряко се възприема от
другите сънаследници, които не се противопоставят в период от 10 години -
такива действия показват промяна на намерението за своене и придобиване по
давност на владяния имот.
Настоящият състав възприема тази практика. Ако
владението е предоставено от собственика или владелеца и лицето, на което е
предадено извършва действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота, като
например пристрояване и надстрояване и тези действия се възприемат от
собственика, който не се противопоставя, или от предишния владелец, който не
защити фактическото си състояние с просесорни искове и не препятства в
продължение на десет години упражняването на фактическа власт върху имота, това
сочи на промяна на намерението за своене. Основанието за установяване на
самостоятелно владение в този случай е предаването на фактическата власт
изрично, или с конклудентни действия, а намерението за своене се разкрива от
действията по пристрояване и надстрояване
Както е
посочил и първоинстанционният съд , в настоящия казус не е било установено
категорично дали процесното
помещение е било вече присъединено към
офика на ответника при закупуването на офиса ,или последният е сторил това
.Същото обаче е приобщено към офиса му и
преградено с врата ,като до него е нямал
достъп никой от останалите етажни собственици-от 1998 г. до настоящия момент . Нещо
повече – самият ищец твърди ,че ответникът
е изградил преградна стена ,с която е ограничил достъпа до процесното помещение и го е присъединил към офиса си ,като на
осъществените преустройства и завладяването на помещението не се е противопоставил никой от етажните
собственици от 1998 г. насам .От показанията на разпитаните свидетели е било
установено ,че никой не е имал претенции
за ползването на помещението до миналата година
и никой не е ползвал обекта до този момент .При това положение е доказано непрекъснотото ,спокойното , явно
и несъмнено владение върху процесното помещение ,както и демонстрацията за
своене на същото .Още повече ,че никой не е имал претенции за ползване на помещението /според
показанията на свидетелите / и намерението да владее за себе си не е
опровергано от ищеца.Поради това и
помещението е прекратило съществуването
си като обща част по предназначение по
смисъла на чл. 38 от ЗС,както правилно е
заключил районният съд ,тъй като е придобито от ответника въз основа на
давностно владение ,продължило повече от 10 години –от 1998 до 2019 година .
Затова и
атакуваното решение следва да бъде потвърдено ,поради което Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260161/02.09.2020 г. постановено по
гр.д. № 10213/2019 г. по описа на Бургаския районен съд .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.