Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 477 /08.04.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 1097 по описа за
2021 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. АПК във вр. вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят И. ***
е оспорил принудителна административна мярка, наложена на основание чл.171, т.5
от ЗДвП на 02.04.2021г., изразяваща се в преместването на паркирано ППС – лек автомобил
марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с рег. № С ***ВР, без знанието на неговия
собственик или упълномощения от него водач от бул. „Патриарх Евтимий“ № 53 в
гр. София до наказателен паркинг в същия град.
Жалбоподателят
твърди, че при получаване на автомобила е получил АУАН, според който
автомобилът е преместен за извършено нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Твърди се, че принудителната административна мярка е нищожна, като издадена от
некомпетентен орган. На следващо място се твърди, че автомобилът не е бил
паркиран в нарушение на правилата за движение и около мястото на паркирането му
не е имало неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване
на превозното средство. Твърди се, че не е паркиран на инвалидно място и по никакъв
начин не е създал пречка за движението на останалите автомобил или пешеходци,
тъй като се е намирал на място, определено за паркиране в режим на синя зона,
като за времето на паркирането е било изпратено съобщение, посредством което се
заплаща синята зона.
Жалбоподателят иска
съдът да отмени обжалваната принудителна административна мярка и да му присъди
направените разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят лично поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за
отмяна на обжалваната ПАМ.
Ответникът – редовно
призован, не се явява и не се представлява.
ФАКТИ:
На 02.04.2021г. в
12:45 ч. (според протокол на екипите за принудително преместени ППС л.24 от
адм.дело № 3804/2021г. на АССГ) МПС с рег. № С ***ВР, марка „Сузуки“ е било
преместено от бул. „Патриарх Евтимий“ № 53 с мотива, че е паркирано на място определено
за хора с увреждания без на автомобила да има поставена обозначителна карта, че
водачът или пътник се ползва с токова право. Към протокола има 4 бр. снимки
(л.25-л.28 от адм.дело № 3804/2021г. на АССГ). На първата се вижда процесният
автомобил, като вляво от него е паркиран микробус с рег. № СВ 2665 КТ,
непосредствено до който е поставен знак Д21, на който е посочено, че касае две
места, които се обхващат от мястото, където е паркиран микробусът и съседно
място, където е паркиран автомобилът на жалбоподателя. На втората снимка в
по-близък план се вижда автомобилът на жалбоподателя. Под него няма маркировка
за хора с увреждания. Вдясно от него се вижда същият микробус, който е на
предходната снимка. На третата снимка се вижда предното стъкло на автомобила,
на което няма поставени знаци, че се ползва от човек с увреждания. На
четвъртата снимка ясно се вижда предната част на автомобила на жалбоподателя с
регистрационния номер и белият микробус в съседство с рег. № СВ 6265 КТ.
По делото е
представен протокол за принудително преместване на ППС № 36713/02.04.2021г.
(л.29), на който в позиция 14 е описано процесното МПС, мястото, от което е
преместено – бул. „Патриарх Евтимий“ № 53, и видът на нарушението, описан по
следния начин „хора с увреждания – зони“.
По делото в
качеството на свидетел е разпитан Т.А.Т., който твърди, че е запознат с
процесния казус, защото е пряк свидетел, тъй като е пътувал заедно с
жалбоподателя Д.. Посочва, че на 02.04.2021г. двамата с Д. *** в София с
процесния лек автомобил, който бил пълен с рекламни материали във връзка с
предстоящите парламентарни избори, тъй като жалбоподателят бил кандидат за
депутат от листата на партия „Заедно за промяната“. Минали с автомобил покрай
НДК, направили ляв завой по бул. „Патриарх Евтимий“ и тъй като Д. трябвало да
се види с някакъв човек, потърсили място за паркиране. Спрели колата пред една
сладкарница по посока Петте кьошета в София, след което Д. пуснал съобщение (SMS) за синя зона и тръгнали.
Когато се върнали, колата я нямало, а служителка на сладкарницата им казала, че
минал паякът и я вдигнал. Те останали озадачени, защото Д. пуснал съобщение за
синя зона и се върнали в рамките на не повече от половин час след изпращането му.
Намерили автомобила в наказателния паркинг. Свидетелят твърди, че на мястото,
където автомобилът бил паркиран, нямало пътна маркировка за хора с увреждания,
нито дори за синя зона, но те знаели, че центърът на София е синя зона и затова
изпратили съобщение. Твърди още, че не видели никакъв знак, който да препятства
паркирането.
Според молба от
„Център за градска мобилност“ ЕАД гр.София (л.4) процесното МПС е принудително
преместено по разпореждане на служител на ООП-СДВР полицай с позивна 332 – В.В.О.,
който не е служител на „Център за градска мобилност“ ЕАД. По-късно по делото е
депозирано становище от началник сектор „Общинска полиция“ при ООП-СДВР главен
инспектор К.Л. (л.20-л.22), според което принудителната административна мярка е
наложена от младши инспектор В. Л. Х., на длъжност „старши полицай“ в 03 група
ООР на сектор „Общинска полиция“ ООП-СДВР.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в
срок от надлежно легитимирано лице.
Характерът на
административния акт се определя с оглед неговото съдържание. Предвид правните
последици настъпили за жалбоподателя от прилагането на ПАМ, съдът приема, че
мярката има всички белези на индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21, ал.1 от АПК – съдържа волеизявление на административен орган, с което се
засягат права и законни интереси на адресата му – настоящ жалбоподател. С
волеизявлението на административния орган се разпорежда преместване на
автомобила на нарушителя, без негово знание, като за последния възниква
задължение да заплати определена сума, за да бъде автомобилът му освободен от
отговорно пазене. Ето защо, следва да се приеме, че обжалваната ПАМ
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и
жалбата срещу нея е процесуално допустима.
Съдът намира, че
процесната принудителна административна мярка е наложена от компетентен орган
по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП, поради което е валидна. Според този текст,
в релевантната редакция, определените от министъра на вътрешните работи
длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да
нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач. Поради това налагането на
мярката ще е законосъобразно, ако лицето, което я налага притежава съответните
правомощия за това.
С молба, депозирана в
АССГ на 19.04.2021г. „Център за градска мобилност“ ЕАД, чрез изпълнителния си
директор Д.Д.и представител по пълномощие адвокат Г. (л.4 и л.5 от адм.дело №
3804/2021г. на АССГ) изрично е заявил, че процесната принудителна
административна мярка е постановена от полицейски служител В.В.О. от ООП-СДВР.
В процеса на призоваване на този служител в качеството на ответник в съда
постъпи писмено изявление на началник сектор „Общинска полиция“ при ООП-СДВР К.Л.,
в което освен становище по съществото на спора, изрично е посочено, че
принудителната административна мярка, предмет на делото, е наложена от младши
инспектор В. Л. Х. – полицай в 03 група ООР на сектор „Общинска полиция“
ООП-СДВР. Съдът е конституирал и двамата служители като ответници по делото, но
счита, че ответникът В.О. следва да бъде заличен и спрямо него производството
да бъде прекратено, тъй като след административната преписка по делото е
представена докладна записка от 03.04.2021г. (л.24 от адм.дело №1097/2021г.),
която отразява наложените принудителни административни мерки на 02.04.2021г. в
определен район на града сред тези мерки е и процесната. Докладната записка е
съставена от полицай В. Х.. Отделно от това е представена и друга докладна
записка (л.25), в която служителят В. Х. изрично е заявил, че на 02.04.2021г.
лично е разпоредил налагането на ПАМ на МПС с рег. № С ***ВР, който бил
паркиран на бул. „Патриарх Евтимий“ до № 53 на инвалидно място.
По тези съображения
съдът счита, че като ответник по делото следва да остане полицейски служител В.
Х., а другият служител В.О. следва да бъде заличен.
По делото е
представена заповед № СОА19-РД09-11/04.01.2019г. на кмета на Столична община
(л.23), с която е възложено на звено „Общинска полиция“ в СДВР да изпълнява
функциите на служба за контрол по смисъла на чл.167, ал.2 от ЗДвП на
територията на Столична община, като при изпълнението на тези функции
служителите от звено „Общинска полиция“ могат да прилагат ПАМ по чл.171, т.5 от ЗДвП. Представено е и удостоверение (л.40) от началник на 01 сектор към отдел
„Човешки ресурси“ при СДВР, според което мл.инспектор В. Х. от 27.05.2020г.
заема длъжността старши полицай в сектор „Общинска полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при СДВР. Тези факти обосновават извода, че ответникът е
компетентен да постанови процесната ПАМ. В този смисъл неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че наложената мярка е нищожна поради отсъствие
на компетентност на органа, който я е постановил.
Според чл.171, т.5,
буква „б“ от Закона за движение по пътищата за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка - преместването на паркирано ППС без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато
превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркираното ППС, както и когато създава опасност или прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението. В този случай лицата по чл.168
уведомяват районното управление на министерство на вътрешните работи, от
територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на
превозното средство. Разходите, направени във връзка с преместването на
превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което
може да бъде задължено до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното
пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното
управление на министерство на вътрешните работи.
Цитираната разпоредба
от закона, въз основа на която е наложена процесната ПАМ, предвижда две отделни
хипотези, при осъществяването на чиито фактически състав, компетентният орган
налага мярката. Първата е когато превозното средство е паркирано в нарушение на
правилата за движение регламентирани в ЗДвП, на места, обозначени с неподвижен
пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.
Втората хипотеза е налице, когато се създава опасност или паркирането на
автомобила прави невъзможно преминаването на другите участници в движението,
независимо от това дали е поставен или не неподвижен пътен знак, предупреждаващ
за принудително преместване на тези средства.
В процесния случай е
налице първата хипотеза, предвидена в нормата на чл.171, т.5, буква „б“ от ЗДвП, тъй като превозното средство, управлявано от жалбоподателя, е било
паркирано в нарушение на правилата за движение (в нарушение на пътен знак Д21)
на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ преместването на
паркирано ППС.
От доказателствата,
представени с административната преписка се установява, че МПС с рег. № С ***ВР
е било преместено, тъй като е паркирано на място, предвидено за хора с увреждания
без на моторното превозно средство да има обозначение, че се управлява или вози
от лице с увреждания. От снимката на л.25 от адм.дело № 3804/2021г. на АССГ се
вижда, че лекият автомобил, паркиран от жалбоподателя, се намира на едно от
двете места, предвидени за хора с увреждания. От снимката ясно се установява,
че там има знак Д21, под който е посочено две места и стрелка надясно (наляво
от знака), а мястото, на което е паркиран процесният автомобил, е второто от
тези две места. Вярно е, че няма пътна маркировка, която да обозначава местата
като такива, предвидени за хора с увреждания, но законът не изисква след като е
поставен надлежен пътен знак едновременно с него да се поставя и пътна
маркировка. В конкретния случай са изпълнени всички предпоставки на нормата на
чл.171, т.5, буква „б“ от ЗДвП в нейната първа хипотеза – налице е пътен знак,
който указва, че две места наляво от него (или надясно, ако лицето е срещу
знака) са предвидени за хора с увреждания и същевременно указва, че неправомерно
паркиралите ППС на тези места ще бъдат преместени. Автомобилът на жалбоподателя
е спрян на едно от тези две места.
По делото са
представени доказателства, от които за съда несъмнено се установява, че
жалбоподателят е изпратил съобщение, посредством което е платил за един час
престой на преместения автомобил, който изтича в 13:31 часа, а съгласно
протокола за принудително преместване автомобилът е преместен в 13:05 часа,
т.е. в рамките на заплатения престой. Тези факти обаче са ирелевантни, защото
наложената принудителна административна мярка не е основана на нарушение на
правилата за синя зона, в изпълнение на които жалбоподателят е изпратил съобщение,
удостоверяващ плащането на престоя. Както беше посочено вече, мярката е
наложена за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, тъй като автомобилът е спрян
на място, определено за хора с увреждания, без да има такова право.
От представения по
делото АУАН с бланков № 894676 ясно се установяват мотивите на органа, които са
изложени и в представените протоколи за преместване - автомобилът с рег. № С ***ВР
е паркиран на място, определено за хора с увреждания, т.е. водачът И.Д.А. не е
бил обвинен за това, че е нарушил правилата на синята зона, а тези
регламентирани в чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Данните, извлечени от АУАН
потвърждават направените по-горе изводи въз основа на останалите доказателства
от административната преписка.
По тези съображения
съдът счита, че оспорената принудителна административна мярка е законосъобразно
постановена, а подадената жалба е неоснователна.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, VI-ти
състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на И.
*** против принудителна административна мярка, наложена на 02.04.2021г. от мл.инспектор
В. Х. заемащ длъжността старши полицай в сектор „Общинска полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при СДВР, на основание чл.171, т.5, б.“б“ от Закона за
движение по пътищата, по силата на която без знанието и съгласието на А. е
разпоредено преместване на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с
рег. № С ***ВР, от бул. „Патриарх Евтимий“ № 53 в гр. София до наказателен
паркинг в същия град.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по отношение на ответника мл.инспектор В.В.О. - старши
полицай в сектор „Общинска полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при СДВР и
го заличава от списъка на страните.
Решението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: