Решение по дело №309/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 юли 2023 г.
Съдия: Диана Георгиева Ганева
Дело: 20237040700309
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  713                                    04.07.2023 г.                           град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, дванадесети състав, в публично заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Диана Ганева

 

при секретаря Илияна Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело № 309 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на „ДИ-М-ГРУП“ ООД, ЕИК102874088, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Карлово“ №30А, ет.5, представлявано от управителя Р.Д.С., против отказ за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект по заявление с вх. № 70-00-2/03.01.2023 г., издаден от директора на дирекция Център за административни услуги „Зора” (ЦАУ „Зора“), Община Бургас, обективиран в Решение за поставяне на преместваем обект № 70-00-2/1/10.02.2023г. (л.34-35),  с което на дружеството -  жалбоподател е отказано да постави преместваем обект, както следва: павилион от 6 кв.м. на позиция Е 9 по схемата на Приморски парк за разполагане на годишни обекти на територията на Приморски парк, за срок от 01.03.2023 г . - 29.02.2026 г. В жалбата са изложени доводи, че оспорения акт е незаконосъобразен поради липсата на мотиви, което е нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, както и поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание, както и в писмените бележки, като допълнителен аргумент за отмяна на оспорения акт са изложени аргументи за нарушение на принципа „първи по време-първи по право“. Жалбоподателят иска отказа да бъде отменен, преписката върната на органа, като на органа  бъде указано  да приложи разпоредбата на чл.54, ал.1, т.5 от АПК, като спре административното производство до приключване с влязло в сила решение на производството по адм.дело №107/2023г. по описа на Административен съд – Бургас. Пледира и за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание дружеството се представлява от  представител по пълномощие –адв.Д., който поддържа жалбата и направеното искане. Ангажира доказателства.  Пледира оспорения акт да бъде отменен, а преписката  върната за ново произнасяне. Претендира присъждане на разноски. В писмена защита излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт.

Ответникът, чрез представител по пълномощие –юриконсулт Р., оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. В изпълнение указанията на съда представя административната преписка, като относно протокол №34/02.02.2023г., представя същия в относимата част. Счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Сочи, че оспорения акт е мотивиран, като мотивите се съдържат в приложения по делото протокол, както и че е спазен принципа „първи по време, първи по право“. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя подробни писмени бележки.

След съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Дружеството – жалбоподател е подало заявление с вх.№70-00-2/03.01.2023 г. (л.13) до Община Бургас, дирекция ЦАУ „Зора“ за издаване на разрешение за поставяне на временен преместваем обект, както следва: павилион от 6 кв.м. на позиция Е 9 по схемата на Приморски парк за разполагане на годишни обекти на територията на Приморски парк, за срок от 01.03.2023 г .- 29.02.2026 г.

Със заповед № 3267/23.09.2022 г. на кмета на Община Бургас (л.110) са определени представителите на Община Бургас в състава на комисията по чл.6, ал.1 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на община Бургас (Наредбата).

Видно от протокол №34/02.02.2023 г. (л.47), с решения по протокол № 26/26.10.2021 г. и протокол № 33/22.02.2022 г. на Общински съвет Бургас и заповед №3267/23.09.2022 г. на кмета на Община Бургас, са определени членовете на комисията по чл.6, ал.1 от Наредбата от квотата на общинския съвет.

На 02.02.2023 г. комисията по чл.6, ал.1 от Наредбата провела заседание, отразено в протокол № 34 от същата дата (л.47), в което по т.8 и т.9 от дневния ред са включени за разглеждане (впоследствие т.1 и т.2) жалба от „ДИ-М-ГРУП“ ООД относно упражняване на натиск от директорите на ЦАУ „Зора“ и ЦАУ „Приморие“ и заведена искова молба в Административен съд – Бургас. По т.1 от дневния ред (л.48), комисията е приела, че жалбата не е във връзка с дейността на комисията. Директорите на ЦАУ „Зора“ и ЦАУ „Приморие“ са служители на Общинската администрация, поради което е взела решение жалбата да бъде изпратена на Общинската администрация за извършване на проверка и произнасяне . По т.2 арх.Райчев-главен архитект на Община Бургас е уведомил комисията, че същата молба е постъпила и в общинската администрация и е възложил извършване на проверка в архива и преглед на оригиналите на три разрешения за строеж и еветуално Акт 16 за обекта, ако са издавани такива. И по т.2 от дневния ред (л.49), комисията е взела решение жалбата да бъде изпратена на Общинската администрация  за извършване на проверка и произнасяне .

Протоколът от заседанието на комисията по чл.6 от Наредбата е публикуван на интернет страницата на Община Бургас https://www.burgas.bg/bg/protokoli-ot-zasedaniyata-na-komisiyata-za-mandat-2019-2023.

Въз основа на решението на комисията, административният орган е издал процесното решение (л.8-9), с което на дружеството-жалбоподател е отказано да постави преместваемия обект.

Решението, в което е обективиран оспорения отказ, е получено на 10.02.2023г. (л.36). Жалбата е депозирана направо в съда с вх. №1811/20.02.2023г.

            Процесуалният представител на жалбоподателя е представил молба до кмета на Община Бургас (л.32) и съдебно удостоверение (л.33), от които се установява, че в Административен съд –Бургас е на производство адм.дело №107 по описа на съда за 2023г., въз основа на искова молба по чл.128, ал.2 от АПК, със страни „ДИ-М-ГРУП“ ООД и Община Бургас и с предмет „приемане за установено от съда по отношение на Община Бургас, че павилион –гъбка от 6 кв.м., построена на входа на Морската градина в гр.Бургас, на ъгъла на бул.“Алеко Богориди“ и бул.“Демокрация“ (посочен в схемата на преместваемите обекти на Община Бургас за 2020 година на позиция Е 9) не е преместваем обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ и Община Бургас няма право да издава на всеки три години разрешение за ползване, тъй като същият има право да се запази до реализиране на строежа, предвиден с действащ подробен устройствен план.     

            По искане на адв.Д. –процесуален представител на дружеството –жалбоподател, съдът допусна и назначи съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице (л.103), на 01.01.2023 г. в 00:01 (12:01АМ) часа на имейл от kantora@abv.bd до zora@burgas. bg и obshina@burgas. вg е изпратен имейл, като същия веднага е бил пренасочен към всички имейли на двете групи, описани по-горе. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че заявление, подадено от дружеството, към прикачените файлове няма.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежно легитимирано дружество, адресат на акта.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

По делото не се спори, че дружеството-жалбоподател е подало заявления за поставяне на преместваем обект, както следва: павилион от 6 кв.м. на позиция Е 9 по схемата на Приморски парк за разполагане на годишни обекти на територията на Приморски парк, за срок от 01.03.2023 г .- 29.02.2026 г.

Съгласно чл.56, ал.2 от ЗУТ, преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище.

Според чл.8, ал.1 от Наредбата, разрешението за поставяне на преместваеми обекти се издава от съответния директор на Дирекция „Център за административни услуги“ при Община Бургас, по образец, одобрен от кмета на Общината. В процесния случай решението за отказ за поставяне на преместваемия обект е издадено от директора на Дирекция ЦАУ „Зора” при Община Бургас, след като подадените заявления са разгледани от нарочно съставена комисия. Същият е в предвидената от закона писмена форма, издаден е от компетентен орган, но при липсата на мотиви.

Съгласно чл.6, ал.1, изр. първо от Наредбата, за разглеждане на подадените заявления за поставяне на преместваеми обекти се съставя комисия в състав от 11 членове, от които 8 избрани от Общински съвет и 3 от общинска администрация, определени със заповед на Кмета на общината. Председателят на комисията се избира от Общински съвет. На заседанието на комисията има право да присъства и по един представител на всяко сдружение с нестопанска цел, създадено и регистрирано в съда, с цел защита права и интереси на търговци експлоатиращи временни обекти по смисъла на чл.56 от ЗУТ.

В изпълнение на посочения текст от Наредбата на заседание на 26.10.2021 г. и на 22.02.2022 г. Общински съвет Бургас е избрал общо 8 общински съветници за членове на комисията (https://burgascouncil.org/reshenia). Със заповед № 3267/23.09.2022 г. (л.110  - цитирана в протокола), кметът на Община Бургас определил и тримата представители на общинската администрация в комисията. По този начин съставът на комисията бил изцяло попълнен.

Съгласно чл.6, ал.3 от Наредбата, комисията заседава при кворум повече от половината от състава си и взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите членове. Комисията се произнася в едномесечен срок от подаване на заявленията. Видно от протокол № 34/02.02.2023 г. (л.47), на заседанието на ресорната комисия, на което са били обсъдени заявленията са присъствали 8 от всички 11 членове. С оглед посоченото съдът приема, че комисията е заседавала при наличие на императивно изискуемия кворум (повече от половината от състава).

Съгласно чл.6, ал.2 от Наредбата, протоколите от заседанията на комисията да се публикуват в официалната интернет страница на Община Бургас не по-късно от 14 дни след провеждане на заседанието, като това е сторено на https://www.burgas.bg/bg/protokoli-ot-zasedaniyata-na-komisiyata-za-mandat-2019-2023.

Комисията по чл.6 от Наредбата по своя характер, предназначение и функции е помощен орган. Решенията, които тя приема не пораждат самостоятелен правен ефект, а целят подпомагане дейността на административния орган, компетентен да издаде разрешението за поставяне. В този смисъл нейните решения не са обвързващи за административния орган. Видно от изречение първо на чл.8, ал.2 от Наредбата комисията само предлага определено решение, като видно от следващото изречение съответният директор на дирекция в Общината се произнася с решение, с което уважава или отказва издаването на разрешение, т.е. административният орган не е обвързан от решението на комисията (Решение №16031/26.11.2019 г. на ВАС, с което е потвърдено Решение № 1511/25.07.2018 г. по адм.д. № 897/2018 г. по описа на АС – Бургас).

Основното възражение на дружеството - жалбоподател е, че в оспорения акт липсват мотиви, което е съществено нарушение и е самостоятелно основание за отмяна, което възражение  съдът споделя изцяло.

Ответникът  излага доводи, че мотиви на оспорения отказ се съдържат в Протокол №34/02.02.2023г. на комисията, който не е представен в цялост, но е представена относимата за дружеството –жалбоподател част от протокола. Съдът счита, че комисията е следвало да даде своето становище като предложи на съответния териториален директор да уважи или откаже издаването на разрешение, без право да прави друга преценка извън посочената в наредбата и в чл.56 от ЗУТ

 


В публикувания в сайта на Община Бургас Протокол №34/02.02.2023г. от заседание на Комисията, част от който е представен по делото и в последвалото решение за отказ на Директора на Дирекция ЦАУ към Кметство „Зора"- Бургас липсват мотиви и аргументи да бъде отказано поставяне на процесния преместваем обект. За да бъде един административен акт законосъобразен, следва да е мотивиран, да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа конкретни съображения за неговото издаване – както фактически, така и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право. Мотивите са задължителен реквизит на административния акт и съставляват изложение на направените от административния орган разсъждения по фактите и обстоятелствата от значение за случая – чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неизпълнението на изискванията, очертаващи законовият статут на административния акт, регламентирани в разпоредбата на  чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съставлява основание за отмяна по аргумент на чл. 146 от АПК. По същността си мотивите представляват фактическите и правни основания за издаването на акта, а липсата им опорочава административния акт, доколкото без наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му.

Съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт е излагането на фактическите и правните основания съгласно  чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неспазването на това изискване има за последица издаването на административен акт, постановен при съществено нарушение на закона. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите в административното производство. От една страна с излагането на мотивите за административния акт се довеждат до знанието на страните съображенията, които са дали основание на административния орган за издаването му, което дава възможност да осъществят в пълен обем правото си на защита, а от друга наличието на ясно формулирани мотиви прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при оспорването му по административен ред и пред съда. В този смисъл липсата на мотиви или излагането им в недостатъчна степен и пълнота представлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на административния акт и е основание за неговата отмяна съгласно чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, както е в настоящия случай.

В оспорения отказ няма никакви мотиви. Действително според ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. За да е спазено това изискване, тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства следва да са приобщени към акта с цитирането им, с което би бил спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е необходимо тези факти да се преповтарят и като мотиви на оспорения акт. Константна е практиката на административните съдилища и Върховният административен съд, че неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна. В случая комисията е следвало да даде своето становище като предложи на съответния териториален директор да уважи или откаже издаването на разрешение, без право да прави друга преценка извън посочената в наредбата и в чл.56 от ЗУТ, което не е сторено.

По изложените съображения отказът следва да бъде отменен и на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката да бъде върната на компетентния орган за повторно произнасяне по заявлението с надлежно мотивиране. Относно искането, обективирано в жалбата, „съдът да върне преписката на органа, като му укаже да приложи разпоредбата на чл.54, ал.1,т.5 от АПК, като спре административното производство и едва след постановяване на окончателен съдебен акт по преюдициалното дело да възобнови същото" , съдът намира за нужно да отбележи, че в случая преписката следва да бъде варната на органа поради липсата на мотиви, а правомощие на органа е да спре или не производство до приключване на адм.дело №107/2023г. по описа на съда, като спирането, респективно отказът, подлежат на оспорване.

Относно възражението на адв.Д., че дружеството първо е подало документи, поради което не е спазен принципа „първи по време, първи по право“, съдът съобрази следното:

Видно от заключението на вещото лице, дружеството няма подадено заявление, а само електронно съобщение, поради което възражението в тази насока е неоснователно.

По изложените съображения обжалвания отказ следва да бъде отменен и на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката да бъде върната на компетентния орган за повторно произнасяне по заявлението при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни. Предвид изхода на делото и като съобрази нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира, че разноски се следват в полза на жалбоподателя в размер на 1450 лева, от които 50 лв.-държавна такса, 400 лв. – възнаграждение за вещо лице  и 1000 лв. – адвокатски хонорар.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1  от АПК, Административен съд – Бургас, дванадесети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ отказ за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект по заявление с вх. № 70-00-2/03.01.2023 г., издаден от директора на дирекция Център за административни услуги „Зора” (ЦАУ „Зора“), Община Бургас, обективиран в Решение за поставяне на преместваием обект № 70-00-2/1/10.02.2023г.,с което на „ДИ-М-ГРУП“ ООД, ЕИК102874088 е отказано да постави преместваем обект, както следва: павилион от 6 кв.м. на позиция Е 9 по схемата на Приморски парк за разполагане на годишни обекти на територията на Приморски парк, за срок от 01.03.2023 г . - 29.02.2026 г.

ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по заявление с вх.№70-00-2/03.01.2023 г. при съобразяване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение, в едномесечен срок от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на „ДИ-М-ГРУП“ ООД, ЕИК102874088, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Карлово“ №30А, ет.5, представлявано от управителя Р.Д.С., съдебно-деловодните разноски в размер на 1450 лева.

Решението може да се обжалва по касационен ред пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                                            СЪДИЯ: