Решение по дело №143/2020 на Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№265

01.07.2020г. гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Хасково, в открито съдебно заседание на втори юни  две хиляди и двадесета година, в състав

    Съдия:  Цветомира Димитрова

при секретаря Йорданка Попова……………………………………….и в присъствието на

прокурор…………………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. д. №  143  по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Н.С.Д. *** против Заповед № 4537з-6/10.01.2020г. на Началника на гранично полицейско управление –Ново село,  гр.Свиленград,  с която му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание ” за срок от  шест   месеца.

 Жалбоподателят счита оспорения акт за  незаконосъобразен,  постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с целта на закона.  Твърди, че посочената в оспорената заповед фактическа обстановка  не съответствала на действителната такава. Излага съображения, че ако  въобще се приемело, че  бил  оставил оръжието си „без надзор“, то същото било станало за не повече от 15-30 секунди. Невъзможно било да допусне вмененото му нарушение по отношение на разпоредбата  на чл.5, ал.5 от Раздел II, на инструкция № 8121з-533/12.05.2015г. за условията и реда  за носене на оръжие  на държавните служители  в МВР, тъй като същата била отменена, към момента, в който се предполагало че я е нарушил.  Сочи, че при издаване на оспорената заповед са допуснати многобройни нарушения  на производствените правила. Нарушен бил чл.219, ал.1 от ЗМВР, тъй като не било посочено мястото на извършване на нарушението  и обстоятелствата при които то е извършено.  Заповедта не била съобразена и с текста на  чл.206, ал.2 от ЗМВР. Обжалваната заповед била и немотивирана. Твърди се, че общ принцип при налагане на  наказание  било установяването на виновно поведение, свързано със служебни задължения, които са нарушени. В случая при издаване на заповедта това не било установено от дисциплинарно-наказващият орган, като същият се задоволил само да  отбележи извършеното нарушение, без да изследва причините, довели до същото.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед като   незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна -  Началник ГПУ–Ново село, гр.Свиленград редовно призован не ангажира становище по жалбата. В писмена защита представена след проведеното по делото открито съдебно заседание, чрез процесуален представител, излага доводи за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. В писмената защита се претендира и присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение,  а на основание чл. 78, ал.5 от ГПК се прави  и възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от оспорващия,  като се моли същия да бъде редуциран към минималният предвиден в закона размер.  

              Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

С ДЗ рег. № 4537р-15796 от 05.11.2019г. инсп. А. А.- пол. инспектор в 01-ГОДГ при ГПУ-Ново село, докладвал на Началника на същото граничното полицейско управление,  за установеното при извършената  за времето от 05.00ч. до -5.30ч. , съвместна проверка с негов колега – мл. експерт М. М.на ГПН“ППТН“-186 в състав старши мл. инспектор Н.Д. и младши–мл.инспектор Г.Т.,   в района на връх Шейновец. В докладната записка било посочено, че  при влизане  на оборудваната позиция за наблюдение и отваряне на вратата са установили, че вътре е тъмно, наблюдението на  прилежащата местност ес води от мл.инспектор Г.Т., а   мл. инспектор  Н.Д.  спи, като си е подложил раницата. Последният се е събудил след светване на осветлението, след което се е изправил и излязъл навън. Тогава инсп. А. забелязал, че  служебното му оръжие  е извадено от кобура и поставено на масата  без надзор. Поискал обяснение от мл.инсп. Д., но последния не дал такова за констатираното.

Със Заповед  рег. № 4537з-184 от 05.11.2019г. на  Началника на ГПУ-Ново село, било разпоредено извършване на проверка с цел установяване на обстоятелствата и причините за констатираното и допуснато дисциплинарно нарушение от ГПН-„ППТН“-186 Шейновец, описани в ДЗ рег. № 4537р-15796 от 05.11.2019г. на инсп. А. А.- пол. Инспектор в 01-ГОДГ при ГПУ-Ново село.  Със същата заповед  поименно бил определен състава на комисията,  която  да извърши  проверката и било указано за резултата от проверката да се изготви справка, която да се докладва в срок до 25.11.2019г. Жалбоподателят  Н.Д. бил запознат със заповедта срещу подпис на 07.11.2019г.

В хода на производството, пред дисциплинарно-наказващият орган  Н.Д. депозирал писмени обяснения, под формата на докладна записка с  вх. №   4537р-15977 от 07.11.2019г.  Приобщени били и  обясненията на мл. експерт М. С. М., и  мл. инсп. Г.Д.Т., както и ДЗ рег. № 4537р-15979/07.11.2019г. на инсп. А., в която същия докладвал за разговор със мл. инсп. Н.Д.  проведен на 05.11.2019г. за времето от 09.45ч-09.55ч.

На 21.11.2019г. на  Н.Д. била връчена  покана  УРИ :4537р-16449 от 18.11.2019г. , за даване на писмени обяснения по поставени в същата въпроси.

С рег. № 4537р-16707 от 22.11.2019 мл. инспектор Н.С.Д. дал обяснения наименовани“Сведение“.

 За резултата от извършената проверка по Заповед рег. № 4537з-184 от 05.11.2019г. на  Началника на ГПУ-Ново село,  комисията определена да извърши същата  изготвила  Справка УРИ : 4537р-16792 от 25.11.2019г.

В справката, комисията  изразила становище, че като е снел от себе си и е оставил  служебното си оръжие  без надзор, мл. инспектор Н.Д. 1.не е спазил  изискването на чл.67, т.3 от Раздел IV на Инструкция  № 8121з-1244 от 14.10.2015г. за наблюдението на държавната граница  на Република България, специфичната охранителна дейност  за участие в мерките  за постигане на летищна сигурност  в обществените зони  и периметъра на летищата и прилагане на компенсиращи мерки; 2. Не е спазил  изискването на чл. 5, ал.5 от Раздел II,  на инструкция № 8121з-533 от 12.05.2015г. за условията и реда  за носене на оръжие  от държавните служители  в МВР.

Осъщественото от мл. инспектор Н.Д. е характеризирано като  дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал.1,т.2 от ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание“Порицание“.

Поради изложеното комисията е предложила на  мл. инспектор Н.С.Д.  да бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“.

Н.Д. е запознат със справката срещу подпис на 27.11.2019г.,  в 12.00ч.

С рег. № 4537р-16940 от 28.11.2019г. същия депозирал възражение до Началника на ГПУ –Ново село срещу  констатациите и направените изводи в справката.

На 27.11.2019г., видно от поставеното върху възражението резолюця е разпоредено същото да се предостави на комисията за вземане на отношение.

С УРИ : 4537р-17368 от 06.12.2019г.  комисията извършила проверката изготвила нова справка , в която обсъдила и възражението на Н.Д. и като намерила същото за неоснователно , потвърдила описаната в справка УРИ : 4537р-16792 от 25.11.2019г.  фактическа обстановка , като изложила идентични изводи за осъщественото дисциплинарно нарушение, равната му квалификация и предложение за налагане на дисциплинарно наказание. Със така изготвената справка Н.Д. е била запознат срещу подпис на 20.12.2019г. в 10.00 ч.

               Върху справката е поставена резолюция“Съгласен съм. Изготвяне на заповед  за дис. наказание“Порицание“ за срок от 6 месеца с дата 23.12.2019г. и подпис.

С оспорената в настоящото производство Заповед рег. № 4537з-6 от 10.01.2020г.,  Началника на ГПУ-Ново село, гр.Свиленград наложил на мл. инспектор Н.С.Д. –ст.полицай (ВПА)   в 01-Група за „Охрана на държавната граница“ от ГПУ –Ново село  при РДГП-Смолян, дисциплинарно наказание“Порицание“ за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Жалбоподателят е  запознат със заповедта срещу подпис на 21.01.20202г. в 09.10ч.   Жалбата срещу  заповедта е  била подадена  чрез административният орган на 30.01.2020г. и заведена с вх. № 453700-40 от 30.01.2020г.

Въз основа на  така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е  неоснователна.  

При извършената служебна проверка по реда на чл. 168 ал. 1, вр. чл. 146 т. 1 от АПК, съдът намира проверяваният административен акт за изхождащ от  компетентен орган по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР.

При издаването  на оспорената заповед  са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на твърдяното нарушение  и в едногодишния срок от евентуалното му извършване.  Извършването на нарушението от обективна и субективна страна, за което е ангажирана отговорността на оспорващият, би могло да стане  известно едва след изготвянето и получаване на Справка УРИ : 4537р-16792 от 25.11.2019г.  на комисията, назначена за изясняване на случая.  Т.е. при издаване на процесната заповед на    10.01.2020г.  този срок не е бил изтекъл.  Наред с това,  доколкото твърдяното нарушение е осъществено на  05.11.2019г.,  то в случая  няма как да е  изминал период по-голям от една година измежду извършването му и датата на налагане на дисциплинарното наказание.   

Спазено е изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ алтернативно задължение за дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител, или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В административната преписка са налични дадените от  жалбоподателя  по повод провеждането на дисциплинарното производство обяснения. Същия е поканен надлежно да се запознае със изготвената справка,   възползвал от това си право и от правото си да даде допълнителни обяснения и възражения по нея,   които са обсъдени от комисията извършила проверката. Не е налице нарушение и на чл.206, ал.2 от ЗМВР, доколкото наложеното наказание  е в минималният, определен от закона размер.

Съдът намира за неоснователни възраженията изложени в жалбата касаещи неспазване на установената от закона форма при издаване на оспорената заповед.   Реквизитите, който следва да се съдържат в  индивидуален административен акт от този вид са изрично указани в чл.210, ал.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка следва да се посочи, че фактическото описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение, които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай-конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната действителност.  Надлежното описание на нарушението от неговата обективна страна е изключително важно  и нарушението в тази насока  според настоящия съдебен състав би довело от една страна до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като същия ще е  възпрепятстван  да организира същата, тъй като  е поставен в невъзможност да узнае всички елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на административният акт.     

В случая  обжалваният ИАА за налагане на дисциплинарното наказание формално съдържа предписаните от чл.210, ал.1 от ЗМВР реквизити. Самата заповед препраща към изготвената от комисията справка, освен това данни за мястото на нарушението се съдържат и в други подготвителни документи по издаване на заповедта и конкретно в ДЗ рег. № 4537р-15796 от 05.11.2019г. на ПИ А.,  което е допустим начин за мотивиране съгласно ТР № 16/1975 на ОСГК на ВС.    Изложените в   фактически съображения в обжалваната заповед и подготвителните документи по издаването й  са  напълно достатъчни да изпълнят изискванията, въведени с чл.210 от ЗМВР и дават възможност на адресата на акта да разбере за какво е наказан дисциплинарно.  

  Съдът намира  проверявания акт и за съответен на материалния закон, но при следните съображения:

 Дисциплинарната отговорност се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение, което изисква да е установено от фактическа страна деянието (действие или бездействие), от обективна страна да е доказана неговата противоправност (обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), от субективна страна да е налице вина на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Само и единствено при установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна страна може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на наказаното лице.

За да наложи дисциплинарно наказание на жалбоподателя  ответника е приел, че с действията си по оставяне на  служебното си оръжие  върху маса без надзор   служителят е  нарушил чл. 67, т.3  от Раздел IV на Инструкция № 8121з-1244 от 14.10.2015г. за наблюдението на държавната граница  на Република България, специфичната охранителна дейност  за участие в мерките  за постигане на летищна сигурност  в обществените зони  и периметъра на летищата  и прилагане на компенсиращи мерки и чл. 5, ал.5 от Раздел II,  на инструкция № 8121з-533 от 12.05.2015г. за условията и реда  за носене на оръжие  от държавните служители  в МВР. Според органа това  деяние следва да се квалифицира като нарушение на чл. 194,ал.2,т.1 от ЗМВР, за което  е наложил наказание  на основание чл.200, ал.1,т.2 от ЗМВР-„Порицание“ в минималния законоустановен размер от 6 месеца.

Разпоредбата на чл.5, ал.5 от от Раздел II,  на инструкция № 8121з-533 от 12.05.2015г. за условията и реда  за носене на оръжие  от държавните служители  в МВР, в редакцията й към ДВ бр.49.2017г., е предвиждала  забрана за оставянето на служебно оръжие без надзор. Тази разпоредба е отменена с ДВ бр.15 от 2018г. и съответно същата не е пораждала правно действие, още към момента на извършване на твърдяното нарушение.  Ето защо съдът споделя доводите на жалбоподателя, че  няма как да наруши разпоредба, която не  съществувала в правния мир  и с която не е бил длъжен да съобразява поведението си на посочената в обжалвания ИАА дата. 

Въпреки това обжалваният акт е издаден при съобразяване с материално-правните норми.

Поведението на жалбоподателя е характеризирано и като  деяние нарушаващо чл. 67, т.3  от Раздел IV на Инструкция № 8121з-1244 от 14.10.2015г. за наблюдението на държавната граница на Република България, специфичната охранителна дейност  за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата  и прилагане на компенсиращи мерки предписва, че по време на изпълнение на възложените задачи на ГПН се забранява да  предават, предоставят или снемат от себе си зачисленото оръжие, помощни, технически и защитни средства.

Тази разпоредба не е била отменена и със същата жалбоподателя е бил длъжен да съобразява поведението си на 05.11.2019г.

От събраните по делото доказателства  съдържащи се в административната преписка, безспорно се установява и не е спорно между страните, че за времето от  20.00ч. на 04.11.2019г. до  10.00ч. на 05.11.2019г. жалбоподателят е бил  назначен старши на наряд  ППТН –Шейновец, заедно с колегата си  мл.и-р Г.Т., като са изпълнявали служебните си задължения  в района на връх Шейновец.

Също не е спорно и че  за времето от 05.00ч. до 05.30 ч. на 05.11.2019г. на наряда, в който е участвал жалбоподателя, е била извършена проверка от инспектор А. А. и мл. експерт М. М..  От ДЗ № 4537р-15796 от0-5.11.2019г., на инсп. А., отразяваща резултата от проверката,  от обясненията на мл.експерт М. М., мл.инспектор Г.Т.- преки свидетели очевидци на поведението и действията на жалбоподателя, безспорно се установява, че  още при влизането на проверяващия екип в помещението, Н.Д. е спял,  служебното оръжие не  се  е намирало в него, а е било извадено и оставено на масата в помещението , а след като се е събудил е станал и излязъл от  стаята отново оставяйки служебното си оръжие на масата. Тези факти не се оспорват от Н.Д., напротив- в дадените от него сведения от 07.11.2019г. изрично признава, че служебното си оръжие е оставил на масата още около 04.00ч.-04.20ч., за да отиде до тоалетна. Този факт се признава и в жалбата отправена до съда.

Следователно от приетите по делото  писмени доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност непротиворечиво се установява, че  за времето, мястото и датата посочени в оспорената заповед жалбоподателя е оставил оръжието си масата без надзор тъй като е излязъл от стаята, в която се е намирал. При така установената фактическа обстановка  единствения извод, до които може да се достигне, че с поведението си същия нарушил разпоредбата на чл.67,т.3 от Раздел IV на Инструкция № 8121з-1244 от 14.10.2015г. за наблюдението на държавната граница на Република България, специфичната охранителна дейност  за участие в мерките  за постигане на летищна сигурност  в обществените зони и периметъра на летищата  и прилагане на компенсиращи мерки предписва  тъй като по време на изпълнение на възложените му задачи до като е бил  ГПН,  за посочения в обжалваната заповед времеви период не е носил,  а  е  снел от себе си зачисленото оръжие.

От страна на жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства и доказателствени искания горни да оборят така установената по делото фактическа обстановка, съвпадаща с изложената в обжалваният акт.

 Предвид обстоятелството, че  процесната инструкция  § 1.  е  издадена  на основание чл. 151, ал. 7 ЗМВР, то правилно нарушението е квалифицирано от дисциплинарно наказващият орган, като такова по чл. 194, ал.2, т.1 от АПК, за което правилно е наложено на основание чл.200, ал.1,т.11 от ЗМВР е наложено  дисциплинарно наказание“порицание“, което правилно е определено и индивидуализирано в минималният  установен в закона размер.  

За пълнота следва да се посочи, че нарушението не представлява маловажно такова. Носенето и действията по боравене с огнестрелно оръжие, са правно регламентирана дейност  именно   защото  крие  риск от висока обществена опасност.   Законодателят изрично е предвидил задължение за полицейските служители, в частност действащите като ГПН, да не снема от себе си зачисленото им оръжие, т.е.е то трябва да е в  тях през цялото време,  в което изпълняват служебни задължения, като същото следва да е  носено на кобур  по тялото на служителя(чл.5, ал.1 от Инструкция  8121з-533 от 12.05.2015г.), а за да се приеме че е осъществено нарушение по чл. 67,т.3 от Раздел IV на Инструкция № 8121з-1244 от 14.10.2015г. без значение е за колко време оръжието е било снето и оставено без надзора на лицето, което е длъжно да го носи у себе си. Това е така, тъй като носенето и действията по боравене с огнестрелно оръжие, са правно регламентирана дейност,  криеща  повишен риск от висока обществена опасност.

След като това нарушение е установено и правилно санкционирано, при спазване на процедурните правила и ненакърняване възможността на засегнатото лице да участва в дисциплинарното производство, като краен резултат обжалваната заповед следва да бъде потвърдена. Оспореният административен акт е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба подлежи на отхвърляне като неоснователна.

Въпреки този изход на спора, съдът намира, че не следва да се произнася по  искането на   ответника  за  присъждане на  разноски. До приключване на последното  проведено открито съдебно заседание по делото, което е предвидения от закона преклузивният срок, не е заявена валидна претенция от  тази страна за присъждане на сторените по делото разноски. Искането е заявено за първи път  в представена по делото по реда на чл. 149, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК писмена защита,  постъпила по делото  след приключване на последното проведено о.с.з., т.е.  същото е несвоевременно и  не съставлява  изпълнение на задължението по  чл. 80 ГПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на Върховен касационен съд на Република България.

На основание чл.211 от ЗМВР решението не подлежи на касационно обжалване.

 

               Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

                                                              Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  оспорването  на  Н.С.Д. ***,  против Заповед № 4537з-6/10.01.2020г. на Началника на гранично полицейско управление –Ново село, гр. Свиленград, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание ” за срок от  шест   месеца.

Решението  е окончателно.

 

 

                                                                                                      СЪДИЯ: