№ 7095
гр. ....., 21.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20211110173875 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.140 и следващи от ГПК по насрочване на
производството за разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ с вх.
№ 115267/23.12.2021г. от ищец К.К. ООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление
гр......., със съдебен адрес ...... чрез адвокат П.М.-САК, срещу ответник ЧЕЗ Е.Б. АД, ЕИК
....., със седалище и адрес на управление гр......, ....., ......, „Б.М.Б.Ц.“, с предявен иск с правно
основание чл.439 ГПК.
Съдът след като се запозна със съдържанието на ИМ и отговора на ответника с вх.№
47714/11.3.2022г., и направените от страните искания намира, че следва да премине към
разглеждане на делото в о.с.з. с насрочване и изготвяне на проекто-доклад по реда на чл.140
и следващи ГПК.
Съдът следва да се произнесе и по направените доказателствени искания от
страните.
Ето защо, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание /о.с.з./, което ще се
проведе на 29.4.2022г. от 11,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се
връчи препис от настоящото определение, ведно с призовката, а на ищеца се изпрати с
призовката за връчване препис от отговора на ответника.
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за редовна, а предявеният с нея иск за
допустим.
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по делото, в следния смисъл:
ИЩЕЦЪТ предявява иск, с който моли съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи СЛЕДНАТА
СУМА - 512,95 лева представляваща сбор от суми в размер на 445,49 лева за главница
начислена за период от 23.10.2012г. до 16.4.2014г., ведно със законната лихва считано от
28.1.2015г., и заедно с лихва от 67,46 лева начислена за период от 16.12.2012г. до 8.8.2014г.
по издаден изпълнителен лист/ИЛ/ на 23.3.2015г. по ч.гр.д.№ 4651/2015г. по описа на СРС,
1
61 състав, по който е образувано изпълнително дело № 20168490400061 по описа на ЧСИ
А.П., с рег.№ 849 на КЧСИ.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът
твърди, че в началото на 2021г. е разбрал, че срещу него е образувано изпълнително дело №
20168490400061 по описа на ЧСИ А.П., с рег.№ 849 на КЧСИ, за суми които се претендират
от ищеца в размер на 445,49 лева за главница, в едно със законната лихва считано от
28.01.2015г., 303,74 лева присъдени разноски, както и 86,45 лв. такса по т.26 от Тарифата на
ЗЧСИ. Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист/ИЛ/ издаден на
23.3.2015г. по ч.гр.д.№ 4651/2015г. по описа на СРС, 61 състав, образувано по реда на
чл.410 ГПК.
Ищецът твърди, че вземането по изпълнителното дело не се дължи поради
погасяване по давност, защото е периодично и се погася с кратка тригодишна давност
съгласно решение по Тълкувателно дело №3/2011г. на ВКС, ОСГТК. Твърди се, че
горецитираното изпълнително производство при ЧСИ е образувано през 2016г. Твърди се,
че от датата на издаване на ИЛ е започнала да тече нова погасителна давност, защото
давността е била прекъсната с образуването на ч.гр.д.№ 4651/2015г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че в хода на изпълнителното производство не са предприети
изпълнителни действия по събиране на дълга, които биха били годни да прекъснат течещата
погасителна давност. Твърди се също, че към 7.1.2018г. всички вземания обективирани в
издадения изпълнителният лист по ч.гр.д.№ 4651/2015г. по описа на СРС от 23.3.2015г. са
били вече погасени с кратката 3 годишна давност.
Твърди се, че след като ИД е образувано на 7.1.2016г., и след като не епрекъсната
давност то изпълнителното производство се е перимирало на 7.1.2019г. и повече не може да
се търси принудително изпълнение от ищеца. Посочва се също, че перемция е настъпила
още на 7.1.2018г., затова изпъл.производство подлежи на прекратяване по реда на чл.433,
ал.1, т.8 ГПК.
Ищецът моли съдът да уважи претенцията, да обезсили издадения ИЛ и да се
присъдят сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ в подадения от него отговор твърди, че иска е недопустим и
неоснователен. Прави възражение, че давността не е изтекла, и че на 19.2.2016г. е наложен
запор на банкова сметка на длъжника в „Райфайзенбанк (България)“ АД и в „Сибанк“ АД;
на 26.7.2017г., 16.2.2017г., 28.3.2016г. и на 25.3.2016г. са извършени плащания по
изпълнителното дело; на 4.1.2018г., 9.4.2018г., 6.3.2020г. и на 26.7.2021г. са подавани молби
от взискателя с искания за извършване на изпълнителни действия; на 5.3.2020г. е наложен
запор на банкова сметка на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД.
Оспорва се, че давността следва да е от 5-години и следва да се приложи чл.117, ал.2
ГПК.
Твърди се, че следва да се погледне на случая и от призмата на Решение
№252/17.2.2020г. постановено по гр.дело №1609/2019г. на ВКС по въпроса за спиране на
погасителната давност за вземане по изпълнително дело, което е образувано преди приемане
па Тълкувателно решение №2 от 26.6.2015г. на ВКС по тълк. д. №2/2013г., на ВКС, ОСГТК.
С това решение ВКС приема, че за заварените като висящи от Тълкувателно решение №2 от
26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо
осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост
задължителното тълкуване, дадено с ППВС №3/18.11.1980 г., според което през
времетраенето на изпълнителното производство — от датата на образуването му, до датата
на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване
на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната
давност е спряла. В същото това решение е прието, че ако е налице осъществен състав по
2
чл.433, ал.1, т.8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.6.2015г., новата погасителна давност
за вземането по чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен
(двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години
(чл.117, ал.2 ГПК).
Съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането.
.
Поради изложеното се моли съдът да остави без разглеждане исковата молба и да
прекратите делото като недопустимо и на основание чл.78, ал.3 ГПК да се присъдят
направените разноски в производството, както и на основание чл.78, ал.8 ГПК да се присъди
юр.к.възнаграждение. Моли се, ако съдът разгледа искова молба по същество, да се
отхвърли исковата претенция като неоснователна и да се присъди направените разноски в
производството, съгласно инкорпорирания в отговора на исковата молба по чл.80 ГПК
списък.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявения иск намира правното си основание в чл.439 ГПК,
като не приема доводите на ответника за недопустимост на предявения иск.
БЕЗСПОРНО Е между страните и те признават следните права и обстоятелства –
влязла в сила ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4651/2015г. по описа на СРС, 61 състав, със
страни ищеца и ответника, образуване на ИД№ 20168490400061 по описа на ЧСИ А.П., с
рег.№ 849 на КЧСИ на 7.1.2016г.
СПОРНИТЕ ФАКТИ между страните са – всички други изложени факти в ИМ,
които са оспорени с отговора на ответника по чл.131 ГПК, включително липса на настъпила
погасителна давност, както и липса на перимиране на изпълнителното производство.
ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се
разпределя по следния начин - всяка една страна е длъжна да установи и докаже фактите, на
които основава своите твърдения или възражения, респективно от които черпи положителни
за себе си права, затова
ИЩЕЦЪТ следва да докаже – оспорените факти изложени в ИМ, а
ОТВЕТНИКЪТ следва да докаже - своите положителни твърдения и възражения,
наведени с отговора, които изключват или погасяват правата на ищеца.
КЪМ настоящия момент страните са ангажирали доказателства за наведените от тях
твърдения и възражения.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ И ПРИЛАГАНЕ като доказателства по делото
представените писмени такива от ищеца с ИМ и от ответника с отговора в първото по
делото открито съдебно заседание /о.с.з./.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в 5-дневен срок от уведомяване за настоящото
определение да представи проект на СУ в 2 идентични екземпляра и писм.док-ва за
платена ДТ от 5,00 лева по сметка на СРС, за да се снабди с друго СУ от ЧСИ с изложени
всички факти по ИД№ 20168490400061 по описа на ЧСИ А.П., с рег.№ 849 на КЧСИ, от
образуване, страни и хронологични действия извършени по делото с посочване на датите, на
които са извършени, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането да се прилага по настоящото
производство цялото изпълнително дело.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото съдебно заседание следва да уточнят
доказателствените си искания и да ангажират доказателствата си, след което губят тази
възможност.
УКАЗВА на ответника, че след подаден отговор по реда на чл.131 ГПК губи
3
възможността поради преклузия да прави възражения в 1-то по делото о.с.з., които е могъл
да наведе в отговора си.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е
съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят
съда за новите си адреси. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната на основание чл.40 и чл.41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.40
и чл.41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат
за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може да постанови неприсъствено
решение срещу него, на основание чл.238, ал.2 ГПК или да прекратипроизводството.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че това е най-ефективният и
бърз начин за разрешаване на възникналия спор помежду им и има преимущество пред
спорното производство, при спогодба заплатената такса се връща наполовина на ищцовата
страна.
УКАЗВА на страните, че към СРС е създаден и действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ,
който е разположен на ет.2, стая 204 в сградата с адрес гр......, бул. „Цар Борис III“ №54.
Медиацията е лесен и достъпен /безплатен/ алтернативен метод за решаване на правни
спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебното
производство, като процедурата е неформална и поверителна. В случай, че страните желаят
постигане на резултат, който зависи изцяло от интересите им и пести време и средства,
може да се обърнат към служителя по медиация към СРС на тел. 02/8955423, който ще им
помогне при избора на медиатор от списъка на медиаторите, както и ще им осигури
ползването на Центъра по медиация в удобно за страните и за медиатора време.
ОПЕРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за о.с.з.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните с призовката!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4