Р Е Ш Е Н И Е № 179
АПЕЛАТИВЕН СЪД-гр.Бургас, гражданско отделение,
на осми май две хиляди и деветнадесета година,
в закрито заседание, в следния състав :
Председател: Румяна Манкова
Членове: Мария Тончева
Иван Воденичаров
Секретар
Като изслуша докладваното от съдия Тончева
ч.гр.д. № 126/2019 г. на Апелативен съд Б. ,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба на „С“ Е. , ЕИК 11574150, подадена чрез адв. Б. адв. П. , против решение № 63/30.01.2019 г. по гр.дело № 114/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против разпределение на суми, предявено на 30.11.2018 г. по ЧИД № 9901/2015 г. на ЧСИ И. Б. в частта за разноските, отредени на взискателя Б.
Иска се отмяна на решението и на разпределението. Сочи се, че предмет на разпределение е сума, постъпила от запор на вземане, по който изпълнителен способ необходимите разноски са запорно съобщение, уведомление до страните, такси за предявяване на разпределението и допълнителни разноски, чийто общ размер не може да формира сумата от 4952, 26 лв. Съдебният изпълнител в разпределението е посочил, че се касае за разноски, направени по отношение на продадени по изпълнително дело имоти. Поотделно се оспорва сумата от 1560 лв. – разноски за връчване по конкретния изпълнителен способ като недължими, оспорва се сумата от 1860 лв. – възнаграждение за вещо лице и таксите, посочени от ЧСИ за допълнителни разноски в размер на 1106,26 лв.
Отговор на частната жалба е подаден от адв. Б. , пълномощник на А. С. Б. , взискател по изпълнителното дело, с който моли да не бъде уважавана частната жалба като неоснователна. Счита я за бланкетна и съдържаща предположения, а изложените в нея оплаквания са същите, като тези в сезиращата жалба. По отношение на обжалваните разноски съдът е констатирал основателно, че те представляват само част от разноските на взискателя, направени са във връзка с конкретния изпълнителен способ и безспорно се ползват с привилегията на чл.136, ал.1, т. 1 ЗЗД.
Разноските не са единствено във връзка с връчването на запорно съобщение, уведомления и такси за предявяване, а касаят всички действия на взискателя Б. по образуване на изпълнителното дело, разноски за процесуално представителство и за реализиране на изпълнителните способи в полза и на останалите взискатели. Твърди се, че формираните разноски са довели до събиране на сумата, предмет на разпределението и поради това отговарят на критерия, въведен в ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Бургаският апелативен съд след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и като съобрази закона, приема за установено следното:
Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Производството по делото е образувано по жалба на дружеството – настоящ частен жалбоподател, длъжник по изпълнителното дело против разпределение на сума от 30.11.2018 г. с оплаквания за неправилно определен размер на разноските и за неправилно определени публични задължения на дружеството. С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е намерил жалбата за неоснователна и е постановил оставянето й без уважение. За да достигне до този извод по отношение на обжалваните разноски съдът е констатирал, че разпределението е правилно, тъй като отредените за взискателя Б. разноски са дължими, ползват се с предимство по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД и са направени в полза и на останалите взискатели.
Нормата на чл.136, ал.1 от ЗЗД определя ред на привилегиите, когато се извършва разпределение, в случаите когато постъпилите средства не са достатъчни за удовлетворяване на всички кредитори и вземания, Привилегията създава право определени вземания да бъдат удовлетворени преди други вземания. Разпоредбата на чл.136 ЗЗД изчерпателно посочва реда на привилегиите и реда на тяхното удовлетворяване. Не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване. С такова право се ползват и се включват в първи ред на специалните привилегии разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, както и разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат.
С разпределението в полза на взискателя Б. е отредена по чл.136, ал.1, т.1 сума в размер на 1860 лв. по фактура от 07.03.2018 г. за вещо лице. От приложената фактура не се установява за кой изпълнителен способ са послужили знанията на вещото лице И. Н. По изпълнителното дело е представен сертификат за оценителска правоспособност на И. Н. за оценка на недвижими имоти и експерта оценка от него за определяне на стойност на недвижим имот, а предмет на разпределение е сума, получена от запор на вземания. В сумата, включена по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД като привилегировано вземане на взискателя Б. в размер на 4 952,26 лева са включени всички заплатени от този взискател по изпълнителното дело такси и разноски вместо само тези, направени за конкретния изпълнителен способ, които са изчислени от ЧСИ на сумата от 516 лв.
Съобразно изложеното, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Разпределението следва да бъде отменено и делото да се върне на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение съобразно констатациите в настоящото решение.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Б. :
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 63/30.01.2019 г. по гр.дело № 114/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ разпределение на суми, предявено на 30.11.2018 г. по ЧИД № 9901/2015 г.по описа на ЧСИ И. Б.
ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение съобразно констатациите на настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: