Присъда по дело №481/2013 на Окръжен съд - Бургас

М О Т И В И

 

Към Присъда №176  от 10.07.2013г. по НОХД №481

по описа на Бургаски окръжен съд

 

 

        Бургаска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимият И.Й.Г., ЕГН: ********** за това, че на 11.11.2011год., около 20:45 часа, на път 1-9 в участъка между с. Крушевец и разклона за с. Извор, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мицубиши Шогун” с рег. № ******, нарушил правилата за движение, визирани в: чл.5, ал. 3, т.1 от ЗДвП,чл. 8, ал.1 от ЗДвП, чл. 15, ал.1 от ЗДвП , чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП , чл.21, ал.1 от ЗДвП ,чл.77 от ЗДвП и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП като  виновно е допуснал ПТП, и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице и телесна повреда на повече от едно лице, а именно: причинил смъртта на Д. Ф. И., и С. Ф. И., тежка телесна повреда на М.Д.И., изразяваща се в нараняване на слезката, довело до загубата й и на Я.Г.С., изразяваща се в черепно мозъчна травма, довела да постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, и средна телесна повреда на Е.Т.С., изразяваща се в нараняване, проникващо в черепната кухина и на С.Б.А., изразяваща се във фрактура на талуса с нараняване на мускул, довела до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 4-7 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0,98 /нула цяло, деветдесет и осем/ на хиляда, установено по надеждния ред -с химическа експертиза № 1104/14.11.2011 г.*** и представлява особено тежък случай - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. първо и трето, б."б", вр. ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. чл.5, ал. 3, т.1 , чл. 8, ал.1 чл. 15, ал.1, чл. 16, ал.1, т.1, чл. 21, ал. 1, чл.77 и чл. 150а, ал. 1  от ЗДвП.

 

       Производството по делото се разгледа   при условията на глава двадесет и седма, а именно по реда на чл.371 т.2 от НК. Подсъдимият И.Г.  призна изцяло обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като изрази съгласие, при постановяване на присъдата съдът да се ползва от неговите самопризнания, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

     В съдебно заседание  представителят на Бургаска окръжна прокуратура поддържа обвинението със същата фактическа обстановка на извършеното, каквато е описана в обвинителния акт и същата правна квалификация. Сочи, че престъплението е доказано по несъмнен и категоричен начин Предлага наложеното наказание на подсъдимия да бъде определено при условията на чл.58 ал.1 от НК, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода в рамките на  9 години, което след редукцията да бъде определено на 6 години лишаване от свобода. Предлага изпълнението на наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

      В хода на съдебното производство бяха конституирани като частни обвинители пострадалите лица: Ф.И., Н.И. /майка и баща на починалите Д. Ф. И. и  С. Ф. И. /, С.А., Е.С. , М.Д.И. и Я.С..

      Повереникът  на частния обвинител Я.С. - адв.Г. от САК  се присъединява изцяло към становището на обвинението. Счита, че престъплението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Предлага на подсъдимият да бъде наложено наказание във вида и размера  предложен от представителя на обвинението.

      Повереникът на частните обвинители: Ф.И., Н.И., С.А., Е.С. и М.Д.И.-адв.Н. от БАК пледира за доказаност на обвинението по категоричен начин. Пледира на подсъдимият да бъде наложено наказание  от 15 години лишаване от свобода, след което същото да бъде редуцирано с 1/3. Сочи,че в процесния случай наказанието следва да бъде определено при пълна липса на смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като били налични само отегчаващи такива.

    Частните обвинители се присъединяват към становищата на поверениците си.

     Защитата-адв.К. от БАК  изразява несъгласие с обвинението в частта относно квалифициращия признак „особено тежък случай”,като твърди, че липсват предпоставките  предвидени в чл.93 т.8 от НК. На следващо място оспорва подзащитният му да е нарушил  посочените разпоредби от ЗДП, с изключение на разпоредбата на чл.21 ал.1 и чл.77 от ЗДП, които според защитата единствено била в причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Прави искане за преквалификация на обвинението по чл.343 а ал.1 б.Г вр.чл.343 ал.3 б.»Б» от НК,тъй като деецът е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на някой от пострадалите,въпреки счупения си крак. Защитата на подсъдимия пледира наказанието на подсъдимият да бъде определено при условията на чл.66 от НК, като бъде отложено изпълнението му, като именно с това  наказание биха се постигнали целите в чл.36 от НК.

       Подсъдимият И.Г. в последната си дума изразява съжаление  и разкаяние и моли съдът да му наложи наказание.

 

        ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

 

        От събрания по делото доказателствен материал преценен поотделно и в неговата съвкупност се установява безспорно, че самопризнанията на подсъдимия И.Г. се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Същите са събрани по надлежния процесуален ред, предвид което могат да послужат като база за формиране на фактически и правни изводи. Установи се следната фактическа обстановка:

 

     Подсъдимият И.Й.Г.  е неправоспособен водач, **** гражданин, ***, *** образование, ****,  работи в ***** , с постоянен адрес гр. Б., к/с „ Л.” бл. ***, ет. **, ап. **, ***.

     На 11.11.2011г. подсъдимият И.Г., пострадалите Д. Ф. И., С. Ф. И., Я.Г.С., М.Д.И., Е.Т.С., С.Б.А., А. П. Т. и свидетелите З. Д.И. и М. П. Т. се намирали в с. К.. Част от тях ,а именно Г., Я.С., С.А. и М. Т.  се намирали в кръчма намираща се в долната част на селото. Същите решили да отидат на дискотека в с. Равна гора. Предложили на  Г. да ги закара с автомобила му „Мицубиши Шогун” с рег.№ ****  ,като той въпреки първоначално изразеното му несъгласие приел предложението. По телефона  било уговорено Д. Ф. И., С. Ф. И. и З. Д.И. и те да отидат с тях, като Г. минал  от центъра на селото да ги вземе. Така в автомобила се качили 9 човека плюс шофьора станали 10 човека и  потеглили в посока с.Равна гора на дискотека. Отпред до подсъдимият Г., който шофирал седял Я.С., на задната седалка седели С., М., З., С. и Д., а в багажника седели Е., М. и А.. Подсъдимият Г. управлявал автомобила по път 1-9 в участъка между с. Извор и с. Крушевец, като преди да започне управлението на същия е бил употребил алкохол в къщи чаша вино и преди това бира. Подсъдимият не притежавал правоспособност  да управлява МПС. Пътуващите в автомобила разговаряли помежду си. Пътят бил сух, равен, новоположен асфалт. Още не била положена маркировка. От двете страни на пътя имало банкет от чакъл, а отляво след банкета имало канавка и след нея затревена площ.   Било   тъмно   около   20,45   часа,   управлението   на   автомобила   се осъществявало в извънградски участък, без осветление. Нямало е интензивно движение по пътя. Преди автомобила да навлезе в плавен десен завой, Г. управлявал същия със скорост 117 - 118 км/час. Управлявал автомобила на дълги светлини, но преди да се размине с насрещно движещ се такъв привключил на къси светлини. На няколко метра преди разминаването, насрещния автомобил включил дългите си светлини и  Г. почувствал частично /леко/ заслепяване. Подсъдимият  се разминал нормално с този автомобил, но констатирал, че неговия автомобил се озовал в края на завоя и на 2,80 м. от външната му страна. За да навлезе в правия участък на пътя, обвиняемият завил рязко волана надясно и се озовал в десния край на пътя при което подсъдимият завил волана на ляво, в който момент автомобила бил с десните си колела на десния банкет. От разликата на коефициентите на сцепление с пътната настилка и банкета и от възникналата центробежна сила, автомобила се върнал на пътното платно, но се преобърнал по таван през дясната си странична част. След това се плъзгал и завъртал по пътното платно с малки отскоци около 71 метра и отново се преобърнал по таван, този път през лявата си странична част, преминал през канавката и се установил в нивата. По време на произшествието управлявания от Г. автомобил изминал около 138 метра от началото на първата следа, извършил сложни пространствени движения на транслация и ротация и се преобърнал два пъти косо около надлежната си ос. При това движение, пътниците излетели от автомобила. Когато автомобилът се установил в покой, по таван, в него били само водачът - подсъдимият Г. ,св.А. Т. и св.М. Т., а пострадалата Д. И. била затисната под автомобила. Останалите били разпръснати наоколо, след което всички били откарани в болница .

            В хода на досъдебното производство е била назначена единична АТЕ, която съдът не кредитира при изграждане на фактическите си и правни изводи, предвид следните съображения.На първо място вещото лице, изготвило тази експертиза не притежава необходимите специални знания в областта на  транспорта .Същата е инженер  със специалност „Промишлена топлотехника” и професионална квалификация „Обследване за енергийна ефективност на сгради и сертифициране на сгради”.Това показва, че същата не е компетентна във връзка с необходимостта от специални знания в областта на транспорта .  Експертизата е непълна и неясна. Предвид тези съображения съдът не кредитира единичната АТЕ. Освен това същата е по-неблагоприятна за подсъдимия в сравнение с изготвената тройна АТЕ.

           Съдебният състав кредитира изцяло изготвената и приета по делото тройна АТЕ, която действително е изготвена от лица с необходимите специални знания в областта на транспорта. За това съдът приема същата за пълна , обоснована и компетентна. Не на последно място съдът следва посочи, че кредитира нея и за това, че тройната АТЕ е по-благоприятна за подсъдимия Г., което обстоятелство е от съществено значение при преценка коя експертиза следва да бъде кредитирана от съда. Така например посочената в единичната експертиза скорост на движение  на Г. преди инцидента  е 137 км/ч, а посочената от тройната експертиза е -117,5 км/ч. Безспорно размера на скоростта е от изключително значение при изясняване механизма на транспортните престъпления ,предвид което съдът даде вяра на експертизата изготвена от трима компетентни лица по транспорта, която се явява безспорно и по-благоприятна  за подсъдимия.

         Според тройната АТЕ ,произшествието е станало в хоризонтален пътен участък, непосредствено след десен завой, в тъмната част на денонощието. Според нея, по време на произшествието лекият автомобил изминал 138 метра от началото на първата следа, извършил сложни пространствени движения на транслация и ротация и се преобърнал два пъти косо около надлъжната ос. Скоростта на лекия автомобил „Мицубиши Шогун” преди произшествието на 11.11.11г. е била около 117-118  км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила от  тази скорост на движение   била около 107,20 метра и се изминавала за около 5,38 сек. Ако водачът е  в пияно състояние, времето му за реакция според вещите лица се увеличавало и опасната зона за спиране ставала по-голяма. Вещите лица констатират, че при възникналата опасност , водачът е имал възможност да спре преди автомобилът да се обърне. Вещите лица са извършили оглед на лекия автомобил Мицубиши шогун и са описали подробно настъпилите от ПТП деформации. От този оглед те заключават, че произшествието не е във връзка с техническото  състояние на автомобила,а е в резултат на действията на водача. Като причини за възникналото ПТП, вещите лица посочват слабата квалификация на водачът на МПС, който е направил неправилен избор на скоростта при преминаване на десния завой, допуснал резки движения с волана както и забавените му движения в резултат на пияното състояние на водача. Най-вече сочат като причина  превишената скорост на движение на автомобила, в резултат на което не можал да овладее автомобила и  изгубил контрола върху управлението му.

          В хода на разследването на делото са назначени съдебномедицински експертизи със задачи да се установят причините довели до смъртта на Д. Ф. И. и С. Ф. И. и да се установят и опишат  характера на причинените телесни увреждания на пострадалите от ПТП лица. От заключенията на вещото лице по СМЕ се установява следното:

         - смъртта на Д. Ф. И., ЕГН: ********** е в резултатна тежка черепно-мозъчна травма /многофрагментна фрактура на черепа с контузия на мозъка/, контузия на белите дробове и др. контузии и фрактури на ребра,   причинена от действието на твърд тъп предмет   със значителна енергия, като гръдната травма е в резултат на притискане между твърди тъпи предмети, и е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.

         - смъртта на С. Ф. И., ЕГН: **********, е в резултат на тежката контузия на сърцето, довела до ритъмни и проводни нарушения, която контузия и другите налични такива като тежка контузия на белите дробове,   счупване   на  ребра   и   др.   контузии   са   в   резултат   на  рязкото придвижване на посочените органи - /на тялото на пострадалия/ и сблъсъка им с твърди предмети    при привеждането на автомобила от движение в покой, и е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.

         - тежката  телесна   повреда   на  М.  Д.   И.,   ЕГН:**********, се изразява в травматично нараняване на слезката, довело до загубата чрез оперативното й отстраняване с наличие и на други телесни увреждания, причинени от въздействието на твърди тъпи и ръбести предмети  получени в автомобила и след изпадането от него, и е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.

         - тежка телесна повреда на Я.Г.С., ЕГН: **********, изразяваща се  в „постоянно  общо  разстройство  на  здравето,  опасно  за живота” в резултат на черепно мозъчна травма, довела до мозъчна контузия
и мозъчен кръвоизлив, с наличие и на други телесни увреждания /гръдна травма/, причинени от въздействието на твърди тъпи предмети, получени в автомобила и след изпадането от него, и е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.

         - средна  телесна   повреда   на   Е.   Т.   С.,   ЕГН: **********, изразяваща се в нараняване, проникващо в черепната кухина -фрактура на черепа и други наранявания, причинени от въздействието на твърди тъпи предмети, получени в автомобила и след изпадането от него, и е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.

         - средна телесна повреда на С.Б.А., ЕГН: **********, изразяваща се в трайно затруднението на движението на ляв долен крайник за срок от около 4-7 месеца в резултат на фрактура на талуса с нараняване на мускул, причинени от удар на стъпалото в част от автомобила при сложното му движение при ПТП в резултат на центробежните сили и е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.

         От назначената в хода на разследването химическа експертиза на кръв взета от подс. Г. изследвана по газхроматографски метод е доказано наличие на етилов алкохол в количество 0,98 промила.

            От назначената в хода на разследване  химическа експертиза за установяване на опиати и наркотични вещества в кръвта на подсъдимия /Протокол №11/БТМ-400 от 15.12.2011г./ се установява, че в кръвта на подсъдимия И.Г. няма опиати и други упойващи вещества.

            От приложената и приета по делото Справка от ПП-КАТ от 07.12.12г. се установява, че подсъдимият И.Г. е собственик на „Мицубиши Шогун” с рег.№ ****** от 28.03.2011г.

           От приложената Справка от сектор ПП-КАТ-ОД-МВР-Бургас от 26.03.2013г. се установява, че подсъдимият Г. няма издадено свидетелство за правоуправление на МПС.

         От Акт за смърт и удостоверение за наследници се установява настъпила смърт на Д. Ф. И. и С. Ф. И. и кръгът на техните наследници.

 

        Гореописаната фактическа обстановка се установява от приложените и приети Протоколи за оглед на местопроизшествие от 11.11.11г. и от 12.11.11г.,от Протокол за оглед на веществени доказателства от 12.11.11г.,от гласните доказателства на свидетелите: Т. П. Я., св.Е.С.,св.С.А., св.М.И.,св.З. И.,св.Я.С.,св.М. Т.,св.А. Т.,св.Н.И. и св.Ф.И.,от обясненията на подсъдимия И.Г., от тройната авто-техническа експертиза, съдебномедицинските експертизи на труп и по писмени данни и от приложените справки от КАТ-МВР-Бургас и удостоверения за наследници.

 

 

      ПРАВНИ ИЗВОДИ:

 

         След преценка на събрания по делото доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност съдът стига до извода, че по несъмнен и категоричен начин се доказа, че подсъдимият И.Г. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. първо и трето, б."б", вр. ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр.  чл. 21, ал. 1 ЗДв.П, вр. чл.77 ЗДв.П,вр.чл. 150а, ал. 1  от ЗДвП ,като на 11.11.2011год., около 20:45 часа, на път 1-9 в участъка между с. Крушевец и разклона за с. Извор, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мицубиши Шогун” с рег. № *****, нарушил правилата за движение, визирани в: чл.21, ал.1 от ЗДвП, чл.77 от ЗДвП и  чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП , виновно  допуснал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице и телесна повреда на повече от едно лице, а именно: причинил смъртта на Д. Ф. И. и С. Ф. И., тежка телесна повреда на М.Д.И., изразяваща се в нараняване на слезката, довело до загубата й и на Я.Г.С., изразяваща се в черепно мозъчна травма, довела да постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, както и средна телесна повреда на Е.Т.С., изразяваща се в нараняване, проникващо в черепната кухина и на С.Б.А., изразяваща се във фрактура на талуса с нараняване на мускул, довела до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 4-7 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0,98 /нула цяло, деветдесет и осем/ на хиляда, установено по надеждния ред и представлява особено тежък случай.

        Подсъдимият Г. е неправоспособен водач на МПС и е нямал право да управлява автомобил, употребил е алкохол преди предприемането на управлението на автомобила в степен на алкохолно опиване 0,98 промила, управлявал автомобила с превишена скорост - 117-118 км/час, която скорост не е била съобразена с пътните условия за движение, а именно движение по нов немаркиран път, с далечината на осветеност от фаровете на автомобила при движение нощем, с особеностите на пътния участък (десен завой), с останалите участници в движението в случая с разминаващ се друг автомобил, което е налагало превключването на светлините от дълги на къси и обратно, като посочените пътни условия водача е бил длъжен да възприеме, да ги оцени като усложнени пътни условия и задължително да намали скоростта на движение в порядъка на допустима такава недопускаща ПТП. При превключване от дълги на къси светлини, подсъдимият е следвало да намалява скоростта. Поради факта, че  Г. е неправоспособен водач и употребения алкохол, той не е оценил, че се движи с превишена  скорост, която не му позволява   непрекъснато   и   правилно   да   владее   управлявания   от   него автомобил и не е оценил факта, че навлиза в завой със скорост непозволяваща му да премине безопасно през завоя.

         И.Г., при управлението на автомобила е допуснал претоварването на същия, като в него е допуснал да се возят още девет лица.

        За да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия Г.  по повдигнатото му обвинение следва да е установено по безспорен и категоричен начин, че същия е нарушил виновно правилата за движение по пътищата, че е настъпил съставомерния резултат- смърт на едно или повече лица и  телесна повреда на повече от едно или повече лица , както и че между поведението му и резултата е налице причинно-следствена  връзка.Налице са и двата обективни съставомерни признаци,а имено деецът е управлявал автомобила в пияно състояние и случаят е с характеристиките на особено тежък такъв. Настоящият състав  счита, че въз основа на събраните по делото доказателства следва единствения възможен извод, че са налице всички посочени елементи от състава на престъплението, за което подсъдимия е предаден на съд, както от обективна така и от субективна страна.

        Тройната АТЕ  е възприета изцяло от настоящия състав на съда,като базирайки се на нея и на останалите гласни  и писмени доказателства съдът прие за безспорно установено ,че подсъдимият Г. като е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДП,чл.77 от ЗДП и чл.150а от ЗДП,като е  управлявал със скорост над законоустановената за извън населено място от 90 км/ч,след като не е намалил скоростта от настъпило частично заслепяване от насрещно движещ се автомобил и поради липсата на  правоспособност за водач на МПС,подсъдимият е загубил контрола върху управлението на автомобила си,в резултат на което по непредпазливост е причинил съставомерния общественоопасен резултат на престъплението .

      От правна страна съдът приема  за установено, че подсъдимият е извършил фактически действия по управление на автомобила ,след като е употребил алкохол с концентрация на алкохол в кръвта от 0,98 % промила алкохол ,както и в нарушение на правилата по чл. 21, ал. 1 ЗДв.П, по чл.77 ЗДв.П и по чл. 150а, ал. 1  от ЗДвП.

         При управлението на автомобила същия е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно: на чл.21 ал.1 от ЗДП, като се е движил със скорост 117-118 км/ч.,която е по-висока от разрешената от 90 км/ч за извън населено място . Безспорно е установено,че ако подсъдимият се е движил с допустимата скорост при преминаване през завоя,същия е можел да спре и да предотврати произшествието .Поради превишената скорост на движение,липсата на правоспособност и заслепяването,което е получил от насрещно движещия се автомобил Г. не е успял да овладее управлението на автомобила,който напуснал пределите на пътното платно,обърнал се два пъти и се установил в канавката,с които си действия е причинил тежкия вредоносен резултат.

         На следващо място същия е нарушил разпоредбата на чл.77 от ЗДП,като същия е бил длъжен, при заслепяване да намали скоростта и при необходимост да спре.Подсъдимият действително е бил частично заслепен,както се потвърждава от свидетелските показания на св.Е.С.,св.С.А.,св.М. Т. и от тройната АТЕ,но въпреки това не е предприел действия по намаляване на скоростта или спиране на автомобила.Следва да се отбележи ,че именно след като е бил заслепен същия е загубил контрол над автомобила, като ако  бе спазил правилото да намали  скоростта влизайки в завоя  би могъл да овладее автомобила.Предвид това съдът счита,че нарушението на това правило е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

      На следващо място безспорно се установи,че подсъдимият няма правоспособност за управление на автомобил,с което е нарушил нормата на чл.150а ал.1 от ЗДП.Това обстоятелство се установи по безспорен начин от приложената и приета по делото Справка  от 26.03.2013г.***,в която се сочи,че липсват данни за издадено на подсъдимия И.Г. свидетелство за правоуправление.Липсата на правоспособност на подсъдимия,изразяваща се в липса на свидетелство за правоуправление  е довела до неправилен избор на скоростта за преминаване през завоя,като е допуснал резки движения с волана.От водачът се е  изисквало според тройната АТЕ да спази основните изисквания за безопасно преминаване през завой: да отнеме газта,преди навлизане в завоя и избере скоростта,с която ще премине през него,ако е необходимо да премине на по-ниска предавка,до върха на кривата да не подава рязко газ и да не натиска рязко педала на спирачката.След върха на кривата да увеличи плавно скоростта и си и продължи движението.При излизане от завоя подсъдимият Г. е завил рязко волана надясно,за да се впише в правия участък на пътя,но не е успял.След като е напуснал пътното платно вече е нямал възможност да предотврати произшествието.Всички тези непрофесионални и неправилни действия на Г. ,произтичащи от липсата му на правоспособност да управлява МПС  и от превишената скорост,с която е управлявал са довели до причиняване на вредоносния резултат  поради  невъзможността му да овладее автомобила.

     Вследствие на горепосочените три нарушения на правилата за движение подсъдимият Г.   движейки се с превишена скорост ,без да намали скоростта при навлизането в десен завой и при настъпило частично заслепяване от отсрещно движещ се  автомобил ,при липса на свидетелство за правоуправление и в пияно състояние виновно е допуснал ПТП ,в резултат на което е причинил смъртта на две лица,тежки телесни повреди на две лица и средни телесни повреди на две лица.

     От приетите по делото съдебно-медицински експертизи ,две на труп и четири СМЕ по писмени данни се установява по категоричен начин настъпилият вредоносен резултат,който е в причинно-следствена връзка с неправомерното поведение на Г..В резултат на неговото виновно поведение същия е причинил  смъртта на повече от едно лице и телесна повреда на повече от едно лице, а именно: причинил смъртта на Д. Ф. И. и С. Ф. И., тежка телесна повреда на М.Д.И., изразяваща се в нараняване на слезката, довело до загубата й и на Я.Г.С., изразяваща се в черепно мозъчна травма, довела да постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, както и средна телесна повреда на Е.Т.С., изразяваща се в нараняване, проникващо в черепната кухина и на С.Б.А., изразяваща се във фрактура на талуса с нараняване на мускул, довела до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 4-7 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.Според медицинските експертизи всички получени увреждания  и настъпилата смърт са в причинна връзка с настъпилото ПТП на 11.11.2011г.

        Така описаните  и допуснати нарушения на правилата за движение, установени от ЗДП са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносния резултат.Ето защо са осъществени и обективните признаци на състава на престъплението по  чл. 343, ал. 3, предл. първо и трето, б."б", вр. ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр.  ,  чл. 21, ал. 1 ЗДв.П, вр. чл.77 ЗДв.П,вр.чл. 150а, ал. 1  от ЗДвП .

 

     На следващо място деянието е извършено в пияно състояние-видно от заключението на съдебно-химическата експертиза от 14.11.11г.,като установеното съдържание на алкохол в кръвта на Г. е 0,98 промила.Този квалифициращ съставомерен  признак се потвърждава,както от приетата по делото съдебно-химическа експертиза,така и от обясненията на подсъдимия Г.,който твърди,че е изпил по-рано една бира и една чаша вино на вечеря.В съответствие с постановление №1/83г. на Пленума на ВС „Пияно състояние” е налице ,когато по време на произшествието в кръвта на дееца има алкохолно съдържание най-малко 0,5 промила”. Съдът  възприема становището ,че при наличността на такава алкохолна концентрация /над 0,5 промила/ ,която е в близост до процесната установена такава-  0,98 промила , макар и да не е свързана с външни прояви на опиване,психофизиологическото състояние на водача е повлияно и той не е пригоден да управлява безопасно моторното превозно средство.Още повече,като се вземе предвид ,че у водача липсва и придобита квалификация,теоретични и практически умения  изобщо да управлява МПС. Безспорно тази съвкупност от алкохол и неправоспособност,съчетано с управление на МПС с превишена скорост  засилва  значително степента на обществена опасност на личността на дееца.

     Безспорно положение в теорията и съдебната практика е,че предвиденият в нормите на особената част на Наказателния кодекс  квалифициращ признак-особено тежък случай на престъплението се преценява в съответствие с правните предписания на чл.93 т.8 от НК,с оглед настъпилите вредни последици и наличните отегчаващи обстоятелства,разкриващи изключително висока обществена опасност на деянието и дееца.

     Конкретиката в казуса обективираща на неправомерни действия, реализирани чрез грубо нарушение на правилата на движение по пътищата-управление с превишена скорост, несъобразяване на скоростта при навлизане в завой, управление без правоспособност ,формира извод за допуснати множество нарушения на правилата на ЗДП /три на брой/,като се прибави и наличието на пияно състояние ,с концентрация на алкохол в кръвта-0,98 промила, като всички тези действия са в причинно-следствена връзка и са  довели до смъртта на двама младежи /брат и сестра/ - Д. Ф. И.-на 22години и С. Ф. И.-на 25 г.,тежки телесни повреди на две лица - М.Д.И. на 17 г., изразяваща се в нараняване на слезката, довело до загубата й и на Я.Г.С.-на 25 г., изразяваща се в черепно мозъчна травма, довела да постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, както и средна телесна повреда на Е.Т.С. на 17 г., изразяваща се в нараняване, проникващо в черепната кухина и на С.Б.А.-на 25 г., изразяваща се във фрактура на талуса с нараняване на мускул, довела до трайно затруднение движението на ляв долен крайник, мотивират съда да приеме наличие на предпоставките за „особено тежък случай” . Всичко това ,предпоставя заключение за тежест на инкриминирания акт,надхвърлящ параметрите на типичното обществено опасно деяние ,което разпоредбата на чл.343 ал.4 вр.ал.3 б.”Б” предл.второ от НК запретява като престъпление от този вид.

    Съдът констатира едно комулативно наслагване на  многобройни отегчаващи обстоятелства,които безспорно разкриват  изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца.Освен изброените по-горе,съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието.В последните години зачестяват подобни престъпления,които отнемат голям брой невинни жертви на пътя,тези престъпления са с широк обществен отзвук и обществото реагира изключително чувствително на настъпилите тежки последици от тях.

      Съдът отчита от друга страна и завишената  степен на обществена опасност на личността на дееца.Същият въпреки,че няма свидетелство за правоуправление на МПС, на 28.03.2011г. ,видно от справката на КАТ  е придобил свой собствен автомобил , марка „Мицубиши Шогун” с рег. № ***** ,съзнавайки ,че няма правоспособност да управлява такъв.Въпреки липсата на правоспособност същия си е позволил да управлява автомобила  в тъмната част на денонощието ,между различни населени места ,в пияно състояние и като е качил напълно в противоречие с всички правила девет човека в автомобила си,като го е претоварил.Това негово поведение може да бъде характеризирано като демонстриране на една престъпна упоритост от страна на подсъдимия , като управлява с превишена скорост,без свидетелство за правоуправление и в пияно състояние ,с претоварен с пътници автомобил. Всички тези факти обективират в съда извод за едно престъпно нехайство, недисциплинираност ,безотговорност  и незачитане от страна на подсъдимия Г. на нормативно предписаните правила за движение.Наслагвайки върху всичко това допуснатите множество нарушения на ЗДП и големия брой увредени млади хора,двама от които намерили смъртта си в резултат на неговото лекомислие,а други двама получили постоянно разстройство на здравето за цял живот и двама други продължително такова, безспорно обосновава категоричния  извод за висока степен на лична опасност на дееца. На този фон чистото съдебно минало на подсъдимия не е достатъчно да формира облика му като личност с ниска степен на обществена опасност.

   Предвид гореизложените обстоятелства настоящият съдебен състав приема,че визираните по-горе обстоятелства,очертаващи характера на инкриминираното престъпление,висока степен на обществена опасност на дееца и на деянието ,обосновават правен извод за наличие на квалифициращия признак „особено тежък случай”.

      С оглед изложените съображения съдът счита за неоснователни възраженията на защитата,че липсват характеристиките на трактовката на чл.93 т.8 от НК и деянието не следва да се квалифицира като особено тежък случай.

      На следващо място съдът намира,че не се доказа по делото  подсъдимият да е допуснал нарушения на чл.5, ал. 3, т.1 от ЗДвП.Съдът счита, че тази норма се  явява обща такава, след като състава на престъплението съдържа като обективен признак „пияно състояние” и го поставя като условие за съставомерност. Именно поради тази причина съгласно константната съдебна практика наличието на пияно състояние не се обвързва задължително с настъпилия вредоносен резултат  и не е задължително да бъде в причинна връзка с него.Ако се приеме,че е нарушена тази материална правна норма от ЗДП ще следва да се търси конкретна връзка  с причинените вреди.Законодателят е предвидил пияното състояние и го е поставил като съставомерен обективен признак на инкриминираното престъпление,без да изисква наличие на конкретна връзка с настъпилия вредоносен резултат,достатъчно е само наличието на този признак ,доказан по несъмнен начин, за да се ангажира наказателната отговорност на дееца.

         Съдът счита на следващо място,че не се доказаха извършени нарушения и на чл. 8, ал.1 от ЗДвП,на чл. 15, ал.1 от ЗДвП,както  и на  чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП, предвид обстоятелството, че липсват доказателства подсъдимият Г. да е извършил действия в нарушение на тези норми,както и тези нарушения да  се намират в причинна връзка с настъпилия общественоопасен  резултат.Обстоятелството,че загубвайки контрол върху автомобила е преминал в насрещната лента за движение и не се е движил възможно най-вдясно на платното за движение не може да се приеме като целенасочено действие от страна на водача в нарушение на материалните норми посочени по-горе. Това са неосъзнати волеви реакции на водача по овладяване посоката на  движение на автомобила. Освен това преминаването в насрещната лента за движение на автомобила и това,че не се е движил плътно в дясно няма никаква причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

     Предвид гореизложените съображения съдът призна за невиновен и оправда подсъдимият Г. за извършени нарушения по  чл.5, ал. 3, т.1 ЗДв.П, чл. 8, ал.1 ЗДв.П, чл. 15, ал.1 ЗДв.П и чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДв.П.

 

       Съдът намира за неоснователни възраженията на защитата за преквалификация на деянието по чл.343 а ал.1 б.Г вр.чл.343 ал.3 б.»Б» от НК ,а именно да се приложи привилигирования състав ,тъй като в случая, деецът е направил всичко зависещо  от него за оказване на помощ на пострадалите , предвид следното:

       От събраните по делото гласни доказателства не се установяват подобни фактически положения,които да обосновават на такъв извод.Единствено в обясненията на подсъдимия Г. се сочи,че той излязъл от колата и оказал помощ  на едно момче,като му извадил езика /св.Я.С./.Тези обяснения обаче противоречат на първо място на показанията на св.М. Т.,който твърди, че едно от момчетата си било глътнало езика,но се появил лекар от случайно преминаващ автобус по пътя ,който лекар  заедно със св.Т. изкарали езика на св.С..Св.М.Т. и св.А. Т. посочват, че след преобръщането с автомобила всички в колата изхвърчали от нея,само те двамата и подс.Г. останали в колата.Всички други разпитани свидетели,очевидци не твърдят,че Г. е оказал някаква помощ на нито един от пострадалите останали живи. Предвид обстоятелството,че обясненията на подсъдимия Г. в тази част противоречат на останалите гласни доказателства по делото,съдът не ги кредитира и не приема,че подсъдимият  е оказал помощ на нито един от пострадалите.Още повече,че с оглед получените от него телесни увреждания /счупен крак/ обективно е било невъзможно да се предвижи до пострадалите,които се били разхвърчали в различни посоки.Съгласно Постановление №1 от 17.01.1987г. на Пленум на ВС ,деецът може да действа според възможностите си за намаляване на вредите от виновното му поведение.Затова от съществено значение е да е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на тези пострадали лица, които са живи.Когато обаче той е имал възможност,но не е оказал помощ на всички пострадали,следва да се приеме,че не е направил всичко зависещо от него.По делото липсват доказателства установяващи действия от страна на подсъдимия Г. по оказване на помощ на всички или дори на едно пострадали лица ,получили тежка и средна телесна повреда.Предвид горните съображения съдебният състав намира искането на защитата за неоснователно.

      От субективна страна деянието е извършено при форма на вина непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 от НК.Подсъдъмият не е предвиждал възможността да настъпят общестевноопасните и вредни последици,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

 

   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

 

  Наказанието,което предвижда наказателиня закон за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. първо и трето / ред.ДВ бр.75 от 2006г/, б."б", вр. ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр.  ,  чл. 21, ал. 1 ЗДв.П, вр. чл.77 ЗДв.П,вр.чл. 150а, ал. 1  от ЗДвП , към момента на извършване на престъплението е лишаване от свобода за срок от 5 години до 15 години.

   При определяне размера на наказанието съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, както и степента на обществена опасност на дееца, както и отчете наличието на  смекчаващи вината обстоятелства и отегчаващи такива.

      Съдът определи наказанието при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността   обстоятелства,като отчете,че целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати с определяне на наказание  към минималния размер, като определи такова в размер на 5 години и 3 месеца лишаване от свобода. С оглед провеждане на съдебното производство при условията на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, съдът на основание чл.373 ал.2  от НПК  е задължен при определяне на наказанието   да приложи разпоредбата на чл.58а от НК. Съдът счете, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, а именно определеното наказание да бъде редуцирано с 1/3.Предвид това и след извършване на редукцията предвидена в закона, съдът определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на 3 години и 6 месеца..

      За да определи този размер наказание  , съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства  изразеното съжаление  и разкаяние, както и съдействието на подсъдимия Г.  за разкриване на обективната истина още на досъдебното производство. Съдът взе предвид   , чистото му съдебно минало , добри характеристични данни, трудова и социална ангажираност.

       Съдът при определяне на наказанието отчете като  отегчаващи вината обстоятелства високата степен на обществена опасност на деянието,вземайки предвид зачестилите в последно време подобни престъпления,които се ползват с широк обществен отзвук.Престъпленията по транспорта,в частност ПТП водят до тежки общественоопасни резултати-смърт на млади хора и тежки увреждания за цял живот на пострадалите.Обществото силно се възмущава  в случите на ПТП след груби нарушения на правилата на ЗДП,особено при управление на автомобил в пияно състояние.Съдът отчете изключително тежкия вредоносен резултат настъпил в конкретния случай.Причинена е смъртта на двама младежи -брат и сестра,в разцвета на младостта си /на 25г.  и на 22 г./, което представлява тежка трагедия за техните родители, които са лишени и от двете си деца  по този нелеп начин.  На следващо място увредени са за цял живот и други двама младежи /на 25г. и на 17 години/, които в резултат на ПТП са получили тежки телесни повреди и ще бъдат с тези увреждания за цял живот.Причинени са и две средни телесни повреди на други двама младежи,също на възраст 17г. и 25г.,които в  продължителен период от време се възстановяват от получените травми.Всичко това дава основание на съда да приеме като отегчаващо вината обстоятелство именно настъпилите тежки последици в резултат на виновното поведение на подсъдимия.Съдът взема предвид и обстоятелството,че подсъдимият при липса на правоспособност за управление на МПС и след употреба на алкохол си позволява  не само да управлява автомобил,но е качил и още 9 човека в тъмната част на деня,проявявайки демонстративно  незачитане на правилата за движение по пътищата. Съдът констатира брутално незачитане на тези правила и относно фактът,че подсъдимият Г. осъзнавайки много добре ,че няма свидетелство за правоуправление си е позволил да си закупи собствен автомобил,с който е допуснал и процесното ПТП,което обстоятелство е действително израз на  брутално и  самонадеяно незачитане на правовия ред  в Република България.  Това негово поведение сочи на  налично престъпно упорство и пълна безотговорност ,като същия  управлявал многократно автомобил без да има правоспособност много преди пътния инцидент,които данни характеризират личността на подсъдимия Г. в негативен аспект и завишават значително степента на обществена опасност на личността му.

     Съдът приема като отегчаващо вината обстоятелство и големия  броя на допустнатите нарушения  на правилата на ЗДП-три на брой.Взе предвид техния характер ,особено нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДП е тежко такова,тъй като управлението с превишена скорост изисква освен правоспособност и  максимална компетентност, рутина, знания,практика  и  съсредоточени действия от водача, за да си позволи това своеволие-превишаване на скоростта.Съдът взе предвид големия брой пострадали лица,от които двама фатално,като всички са били в младежка възраст-от 17г. до 25г.. По делото са налице и данни за причинени от Г. и леки телесни повреди на още три лица,пътували в автомобила,които обстоятелства макар и несъставомерни, съдът също отчете при индивидуализацията на наказанието.

    

      Очертаните обстоятелства,релевантни при индивидуализацията на наказателната отговорност, анализирани в аспекта на предписаните от разпоредбата на чл.36 от НК цели на специалната и генерална превенция, обосновават извода на съда за размера и начина на изпълнение на определената при условията на чл.58а от НК санкция –ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода,при първоначален ОБЩ режим. Съдът е категоричен,че за превъзпитанието на подсъдимия и за постигане на предупредителния и препятстващ  ефект за другите членове на обществото,  наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно.Изхождайки от принципите на целесъобразност,справедливост и хуманност,които са в основата на наказателната репресия и преследваните с нея цели съдът намира,че в конкретния случай е необходимо да бъде упражнена по тежка принуда спрямо подсъдимия,за да се постигне ,както неговото поправяне,така и ефективно предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. В този смисъл съдът счита за неоснователно искането на защитата за прилагане института на условното осъждане спрямо подсъдимия Г..

       Съдът счита обаче,че за превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо да бъде налагано наказание към максимално предвидения размер,както пледира повереникът на частните обвинители  и не е необходимо същия да бъде изолиран от обществото за толкова дълго време.Според настоящия съдебен състав определеното към минимума наказание в достатъчна степен ще окаже своята превъзпитателна роля,имайки предвид ,че все пак Г. до момента не е осъждан за извършено  престъпление и няма данни за наличие на други противообществени прояви. Същият безспорно осъзнава вината си и се констатират наченки на започнало превъзпитание ,което същия демонстрира  в последната си дума като заявява ” Моля да бъда осъден, като наказанието ми бъде ,каквото отсъди съда”.

   Предвид обстоятелството,че подсъдимият И.Г. няма правоспособност  за управление на МПС  ,същия не може да бъде лишен от право, което не притежава,като съдът не наложи санкцията предвидена в чл.343Г от НК.

 

                Съдът осъди  подсъдимият И.Й.Г.  да заплати  по сметка на ОД-МВР-Бургас сумата от  1268,65 лв.  / хиляда двеста шестдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки / , представляващи разноски по досъдебното производство.

 

         Съдът осъди  подсъдимият И.Й.Г. да заплати на частните обвинители направените по досъдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение, както следва: на М.Д.И. сума в размер на 50 лв./петдесет лева/ и  на С.Б.А.  сума в размер на 50 лв./петдесет лева/

    

     Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: