№ 254
гр. Варна , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20203100502681 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 268-272 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби срещу решение № 3400/ 23.07.2019г. по гр.д.№ 522/
2020г. на Районен съд- Варна, както следва:
1.Въззивна жалба от П. П. К. , чрез пълномощник- адвокат М. Д., срещу решението в
частите, в които е отхвърлен иска с правно основание чл. 143 СК, за разликата над
присъдения размер от 220лв. до предявения размер от 300лв., и иска с правно основание
чл.149 СК, за разликата над присъдения размер от 700лв. за периода 01.10.2019г. до
17.01.2020г., до предявения размер от 1050лв.
Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт, поради погрешна преценка за
месечните доходи и възможностите на бащата да заплаща издръжка в по-висок размер.
Позовава се на обстоятелството, че ответникът упражнява трудова дейност на кораб срещу
високо възнаграждение, установени по постъпленията в банковата сметка за периода от
02.04.2019г. 15.08.2019г. , придобил е имущество на значителна стойност през 2019г., което
включва жилище, гараж, магазин и две паркоместа, издръжка в претендирания размер от
300лв. не би го затруднила. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и
уважаване на исковете в пълен размер.
Въззиваемата страна- Г. А. В., чрез адвокат Т. П., оспорва жалбата като
неоснователна по направените възражения срещу решението. Твърди, че постъпленията по
банкова сметка за четири месеца са средства, с които издържа семейството си целогодишно,
поради краткосрочната му трудова заетост. Недвижимите имоти са придобити в периода на
съвместно съжителство, а преобладаващата част от средствата са осигурени с банков
ипотечен кредит и потребителски кредит, които са известни на другата страна.
2. С насрещна въззивна жалба оспорва решението в частите, в които са уважени
исковете за издръжка, съответно: - предявеният на основание чл. 143 СК , за разликата над
1
160лв. до 220лв.; - предявения на основание чл.149 СК. Счита, че издръжка в по-висок
размер е непосилна за него, т.к. понастоящем е безработен, без доходи и със задължения за
погасяване на банков кредит. По отношение на издръжката за минало врече твърди, че за
времето от м.04.2019г. до м.08.2019г. ищцата е изтеглила сумата 15 300 щ.д. от банковата му
сметка, с които е могла да посрещне нуждите на детето, включително и за периода от
м.10.2019г. до м.01.2020г., и на това основание претенцията за издръжка е необоснована.
Искането е за отмяна на решението в посочените части и постановяване на друго, с което
искът по чл.143 СК да бъде отхвърлен частично, за разликата над 160лв. до 220лв., а искът
по чл.149 СК изцяло като недоказан и неоснователен.
Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, не изразява становище.
Съдът, съобразно доказателствата към делото и становищата на страните, на
основание чл. 269 ГПК и чл. 235,ал. 2 и 3 ГПК , констатира :
С постановеното решение № 3400/ 23.087.2020г. упражняването на родителските
права по отношение на детето А. Г. В. е предоставено на майката П. П. К., определено е
местоживеене на детето на нейния адрес в гр.Варна, определен е режим на лични отношения
на бащата с детето в конкретно посочени дни от всеки месец, на официални празници,
рождени дни и ученически ваканции.
Решението в частта за родителските права, местоживеене и режим на лични
отношения, не е обжалвано и е влязло в сила.
По исковете с правно основание чл.143 СК и чл.149 от СК:
Страните са родители на детето А. Г. В., родено на 09.12.2015г.
Намират се в трайна фактическа раздяла от есента на 2019г., след която всички преки
грижи за детето са поети от майката.
Спорът за издръжката, дължима от бащата считано от датата на предявяване на иска –
17.01.2020г., е относно размера, за определянето на който съдът следните факти и
обстоятелства.
Детето А. е на 5 години и по писмени данни посещава ДГ №45 „ Морски свят“,
гр.Варна , считано от 07.09.2018г. Потребностите са обичайните за възрастта.
Предполагаеми са разходи за храна, облекло, спорт, културни мероприятия и здравна
профилактика, необходими за осигуряване на нормален жизнен стандарт. Не са твърдят и
установяват специални нужди на детето. По отношение на дадени средства по повод на
празненства, забавления и други мероприятия, зависят от преценката на родителя и не
формират изводи за потребности на детето.
Възраженията срещу размера на издръжката ответникът обосновава с влошеното си
здравословно състояние и ограничените финансови възможности. В тази насока се
преценяват : Епикриза издадена от МБАЛ „ Света Анна-Варна“ АД, Клиника по ортопедия и
травматология, за проведено лечение в периода 14.09.2019г.- 16.09.2019г. , поради
причинена травма на ЛТС/ лява тазобедрена става/. След оперативното лечение е назначена
профилактика, ЛФК, препоръка за частично натоварване с патерици за 20 дни. Не се твърдят
усложнение при възстановяването на лицето. Във възстановителния период ответникът не
е упражнявал трудова дейност за около два-три месеца и това, според изложението в
писмения отговор го е възпрепятствало да заплаща издръжка от м.октомври 2019г.
Не оспорва, че работи на кораб- според ищцата на длъжност „ помощник- капитан“,
но заетостта му не е постоянна / до 4 месеца в годината/ и получените доходи са издръжката
му за цялата година, до организиране на следващото плаване. Позовава се и на финансови
затруднения при заплащане на възнаграждението от последното приключено плаване- март
2
2020г., и невъзможност да представи документ за реализиран доход за една година назад,
освен извлечение от банковата му сметка. С насрещната въззивна жалба заявява, че от 3
месеца е без работа и доходи, а със средствата получени от предходни плавания са погасени
месечните вноски към банката- кредитор. На 01.09.2020г. е регистриран в Дирекция „Бюро
по труда“-Варна / рег.карта /, но този факт не доказва липса на доходи. При изготвяне на
социалния доклад / юни 2020г./ отсъства от страната, а според становището на другата
страна в с.з. на 16.11.2020г. е на плаване.
Представените нотариални актове удостоверяват придобиването на недвижими
имоти, както следва : магазин в груб строеж и идеални части от ПИ, в гр.Варна,
кв.Аспарухово, обособени като паркомясто; самостоятелни обекти- апартамент и гараж, в
сграда, завършена на етап груб стоеж, и идеални части от имота, в който е изградена по
договори за покупко-продажба сключени на през октомври и ноември 2019г.
„Билдингстройгруп“ ООД. Част от продажната цена е изплатена в брой, останалата сума-
със средства от банков кредит по договор с „Експресбанк“ АД, срещу вписана ипотека. /
с.49-/ . През същия период е сключен договор за кредит експресо за сумата 30000лв., със
срок на погасяване 48 месеца- от 01.01.2019г. до 07.12.2022г., при месечни анюитети
691.69лв.,съгласно приложеният погасителен план / с.61-75/.
Кредитните задължения на бащата не са причина за редукция на издръжката,
доколкото са резултат на лично решение за възможността да се изпълняват независимо от
алиментното задължение.
Доходите на майката по издадена справка НАП-ТП- Варна, са в размер на
получаваното трудово възнаграждение около 560лв.,за периода м.07.2019г.- м.02.2020г., а по
удостоверение издадено от „Сити Вижън ХП“ ООД, за периода м.07.2019г.- м.04.2020г., е
начислено БТВ в размер на 4587.94лв. и нетно- 3681.97лв. .
По иска с правно основание чл. 143 СК:
Задължението за издръжка на непълнолетно дете е безусловно и от първи ред.
Следва да се изпълнява независимо дали родителите са работоспособни и могат да се
издържат от имуществото си, защото техен дълг е да осигурят такива условия на живот,
които са необходими за неговото развитие- чл.143, ал.1 и 2 СК, чл..141 СК. Затова при
оценката на спорни факти и обстоятелства интересите на детето имат приоритет пред тези
на задължените лица. Според постановките на ППВС № 5 от 16.11.1970г. нуждата е
основание за възникване на правото на издръжка. Определя се от обикновените условия на
живот, които лицето има, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства от значение за случая.
На основание чл.142, ал.1 СК издръжката следва да отговаря на потребностите на
нуждаещият се от издръжката и необходимите за тяхното обезпечаване разходи, и да бъде
разпределена между задължените лица според техните възможности.
Предвид потребностите на детето е необходима обща издръжка между 300-350лв.,
която основно е предназначена да отговори на базови нужди с периодичен характер / храна ,
облекло, обучение – предучилищна възраст, здравна профилактика, спорт и култура/, които
са налични и ще възникнат в близките години.
Възможностите на бащата- квалификация, трудоспособност и професионална
реализация, му позволяват да осигурява доход над средното трудово възнаграждение за
страната. Поради това неговото участие в месечната издръжка следва да бъде
преобладаващо и в размер на 250лв. Разликата до пълния необходим размер, заедно с
непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето остават в тежест на
майката.
3
Съобразно направения извод решението в частта, в която искът е отхвърлен за
разликата над 220лв. до 250лв. следва да се отмени и постанови уважаване на претенцията в
посочения размер, считано от 17.01.2020г., със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с
падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжка. В останалата обжалвана част
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По иска с правно основание чл. 149 СК:
Според петитума на исковата молба ответникът не е заплащал издръжка за периода от
01.10.2019г. до 17.01.2020г., претендирана в общ размер 1050лв., частично уважена за
сумата 700лв.
Ответникът не твърди изпълнение на задължението в посочения период. Заявява се,
че поради здравословно проблеми такава не е заплащана, но ищцата е разполагала със
средства за нуждите на детето. В качеството на пълномощник П. К. е теглила суми от сметка
на Г. В., съответно на 10.04.2019г.,20.05.2019г.,10.07.2019г.,24-25.07.2019г., 05.08.2019г.,
14.08.2019г., но без доказателства за какво са усвоени.
Установено е, че страните са в окончателна фактическа раздяла от м.09.2019г., и след
01.10.2019г. всички грижи за детето е поела майката. При тези обстоятелства обоснован е
извода, че за разглеждания период се дължи издръжка за детето, на основание чл. 149 ГПК .
Присъденият размер от 700лв./ при месечна издръжка 200лв./ е съответстващ на доказаните
потребности на детето през този период.
По изложените съображения решението в обжалваната част и в частта ,в която искът
е отхвърлен, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК се дължи държавна такса в размер на 43.20лв./ общо
410лв./.
На основание чл.271 от ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3400/ 23.07.2019г. по гр.д.№ 522/ 2020г. на Районен съд-
Варна, в частта, в която е отхвърлен иска на П. П. К., ЕГН- **********, за издръжка на
детето А. Г. В., ЕГН- **********, за разликата над 220лв. до 250лв., на основание чл. 143
СК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. А. В., ЕГН- **********, да заплаща в полза на детето А. Г. В., ЕГН-
**********, чрез неговата майка и законен представител П. П. К., ЕГН- **********,
издръжка в допълнителен размер от 30лв./ общо 250лв./ двеста и петдесет лева/ месечно,
считано от 17.01.2020г., със законната лихва върху всяка закъснява вноска с падеж 5-то
число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, на основание чл.143 СК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част на присъдената издръжка
на основание чл. 143 СК, за разликата над 160лв. до 220лв., в частта на присъдената
издръжка за минало време, за периода 01.10.2019г.- 17.01.2020г., в размер на 700лв., на
основание чл.149 СК, в частта, в която е отхвърлен иска за издръжка, за разликата над
250лв. до 300лв., на основание чл. 143 СК, и иска за издръжка за разликата над 700лв. до
1050лв. на основание чл. 149 СК , като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО в необжалваните части е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Г. А. В., ЕГН- **********, да заплати в полза на бюджета по сметка ВОС
4
държавна такса в размер на 43.20лв./ общо 410лв./, на основание чл.78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5