М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 4344 по описа за
2016 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Д.К.К. , за това , че:
На неустановени с точност дати в периода от м. април
2010 г. до м. октомври 2011г., в гр. в., в условията на продължавано
престъпление, противозаконно присвоил чужди движими вещи - парична сума в общ
размер на 3 067 лева, собственост на Ж.А.Д., включваща сумите за осигурителни
вноски на задължено лице Ж.А.Д. за периода м. Март 2010г. - м.Октомври 2011 г.
в размер на 2 364, 60 лева и сумите за дължим корпоративен данък на фирма „Т."
ЕООД *** с управител Ж.А.Д. за. 2009г. и 2010г. в размер на 702,40 лева, която
сума владеел - престъпление по чл.206 ал.1, вр.чл.26
ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство е
предявен срещу подсъдимия и приет за съвместно разглеждане граждански иск от
пострадалото лице Ж.Д. за сумата от 3067
/три хиляди и шестдесет и седем/ лева представляваща обезщетение за причинените
вреди в резултат на престъплението,
предмет на обвинение по делото, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието до окончателно изплащане на сумата.
В хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа внесеното
обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация, посочени в
обвинителния акт, като счита, че обвинението е доказано по безспорен начин. Пледира
съдът да постанови осъдителна присъда като определи на подсъдимия наказание
„Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 58а ал.4 от НК да бъде
намалено с 1/3 с оглед на което да му наложи наказание „Лишаване от свобода” за
срок от една година,изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок
от четири години, както и да се уважи в цялост предявения в хода на наказателното
производство граждански иск .
Защитникът на подсъдимия пледира на
същия да бъде наложено наказание в минимален размер, като се съобразят като
смекчаващи отговорността му обстоятелства самокритичността му и чистото му
съдебно минало към момента на извършване на деянието, като изтърпяването му
бъде отложено с изпитателен срок от три години
Подсъдимият Д.К.К. признава изцяло фактите,
посочени в обстоятелствената част на обвинителният акт и изразява съжаление за
стореното.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
През месец ноември 2008г. било образувано и вписано „Т." ЕООД ***, с управител св. Д. . Дружеството било с предмет на дейност
преводи и легализация на документи, като във фирмата работела единствено св. Д.
като самоосигуряващо се лице. В периода от м. април
2010 г. до м. октомври 2011г. дружеството не
осигурявало други лица, наети по трудови или извънтрудови
правоотношения, освен управителя Д.. След създаване на дружеството, във връзка със счетоводното обслужване, св. Д. потърсила услугите на подс.
К.. Същият бил управител на „д."
ООД, с предмет на дейност - счетоводно обслужване на фирми. Св. Д. имала
доверие на подсъдимия, тъй като представляваното от него дружество обслужвало в
предходен момент фирма, управлявана от на свекъра й. През 2008 г. офисът на фирма „д." ООД се намирал на адрес гр. в., ул. „п." №
173 ет.2 офис 14. През мес. ноември 2008 г. между
подсъдимия и св. Д. била постигната
устна уговорка, фирмата , представлявана от К. да поеме счетоводното обслужване
на дружеството, представлявано от Д.,
като същият заплаща дължимите суми към
НАП за осигуровки на св. Д., както и дължимите суми за годишен корпоративен
данък на фирмата й. Уговорили се всеки месец св. Д. да дава „на ръка" на
подсъдимия дължимите за осигуровки суми, които той следвало своевременно да внася в държавния
бюджет. Уговорили се за осъществяването на тази дейност К. да получава от св. Д.
възнаграждение в размер на 40 лева месечно. Корпоративният данък се дължал
еднократно за предходната календарна година, като сумите за него св. Д. следвало
еднократно да предоставя на подс. К..
Устната уговорка не била обективирана
писмено предвид доверието, което св. Д.
имала към подсъдимия.
Впоследствие във връзка с изпълнение на договорните
отношения помежду им ,се наложила следната практика: всеки месец подс. К. посещавал офиса на св. Д. на адрес ***, където св. Д. му предоставяла паричните средства, необходими за внасянето на
осигурителни вноски на задължено лице Ж.А.Д. за предходния месец. През време на
счетоводното обслужване на фирмата на св. Д., ежемесечно подс.
К. уведомявал лично свидетелката за дължимите от нея суми към НАП за осигуровки
, които тя му предоставяла „на ръка" без съставянето на писмени документи.
Всяка една от сумите, дължими за осигурителни вноски на св. Д., последната
предавала лично на подс. К. в офиса си през първата
седмица на месеца, следващ месеца, за който се дължала вноската. Така св. Д.
предала на подс. К. следните парични суми за
осигуровки: 75.60 лева
предавала през първата седмица на м. декември 2008г.
и м. януари 2009г. /дължими за осигуровки за м. ноември и м. декември 2008г./; 76,70 лева предавала
през всяка първа седмица на периода от м. февруари 2009г. до м. януари 2010 г.
включително /сумите дължими за осигуровки за всички месеци през календарната
2009г./; 115.50 лева
предавала през първата седмица на м. февруари 2010 г.
и м. март 2010 г. /дължими за осигуровки за м. януари и м. февруари 2010 г./; 94.50 лева предавала
през първата седмица на м. април 2010 г. /дължими за осигуровки за м. март
2010г., която била по ниска от обичайната за 2010 г. поради ползване на
болничен/; 115.50 лева
предавала през всяка първа седмица на периода от м.
май 2010 г. до м. януари 2011 г. включително /сумите дължими за осигуровки за
периода м.април - м. декември 2010г./; 123,06 лева
предавала през всяка първа седмица на периода от м.
февруари 2011 г. до м. ноември 2011 г. включително /сумите дължими за
осигуровки за месеците от януари до октомври 2011г./. Към момента, в който
предавала на подсъдимия сумите за дължими осигурителни вноски, св. Д. му
заплащала и дължимото ежемесечно възнаграждание от 40
лева. От м. ноември 2008г., когато поел счетоводното обслужване на дружеството,
представлявано от св. Д., подсъдимият внесъл само 10 месечни осигурителни вноски за
следните месеци: м. ноември и м. декември 2008г. /по 75,60 лева всяка от
вноските - внесени на дати 10.12.2008г. и 09.01.2009г./; от м. януари до м. юни
2009г. /по 76,70 лева всяка от вноските - внесени на дати 11.02.2009г.,
13.04.2009г., 12.05.2009г. и 14.10.2009г./; м. януари и м. февруари 2010 г. /по
115,50 лева всяка от вноските - внесени на дата 12.05.2010г./. След внасянето
на последната осигурителна вноски на св. Д. на 12.05.2010 г. /дължима за м.
февруари същата година/, подс. К. престанал да заплаща
вноските, въпреки, че през първата седмица на всеки следващ месец получавал
пари за внасяне на осигуровките на св. Д. за предходния месец. Той не внесъл и
вноските за предходен период - за м. юли - м. декември 2009г. - шест вноски.
Така подс. К. получил за периода м. април 2010г. - м.
ноември 2011 г. сумите за осигурителни вноски на задължено лице Ж.А.Д. общо в
размер на 2 364, 60 лева, които следвало да внесе като осигуровки за периода м.
март 2010 г. . - м.октомври 2011 г., но които той не внесъл, а присвоил.
Във връзка с уговорката между подсъдимия и св. Д. за
плащане на корпоративния данък на дружеството,
представлявано от последната, подсъдимият
оформял лично годишните данъчни
декларации за 2009г., 2010г. и 2011 г. на фирма „Т." ЕООД *** оформял
лично. В офиса на св. Д. той носел попълнените формуляри на годишните данъчни
декларации, като св. Д. подписвала и подпечатвала същите. През месец март на
2010 г. и месец март 2011г., св. Д. предала лично на подс.
К. парите, посочени в декларациите, които дължала за корпоративен данък на
фирмата си за предходната календарна година, като според уговорката със св. Д. подс. К. следвало
да ги внесе, заедно с внасянето на годишните данъчни декларации - съответно
608,20 лева за 2009г. и 94,20 лева за 2010 г. Така св. Д. предала всяка от тези
две суми на подс. К. в последната седмица на м. март
в годината, следваща дължимия данък. Така през м. март 2010 г. св. Д. предала
на подс. К. сумата от 608,20 лв., дължима за
корпоративен данък за 2009г., а през м. март 2011 г. му предоставила сумата от
94,20 лева, дължима за данъка за 2010 г. И двете посочени по - горе суми подс. К. не внесъл за погасяване на данъчните задължения на
„Т." ЕООД *** , а присвоил общата сумата от 702,40 лева, предоставена му от св. Д.
за целта.
Изложените
договорни отношения между св. Д. и подс. К.
продължили до месец ноември 2011г., когато Д. разбрала от свои познати, че дружеството,
представлявано от подсъдимия е преустановили дейността си, съотв.
офисът, където се намирал адреса на управление на същото бил затворен. След
като получила посочената информация св. Д. направила неуспешен опит свърже с подс. К. като
телефонира на известните й телефонни номера на същия, чрез които комуникирала с
него през периода на съществуване на договорните им отношения. Тогава със
съпруга си - св. д., тя посетила лично офиса на фирма „д." ООД на адрес
гр. в., ул. „п." № 173 ет.2 офис 14. На място установили, че действително офисът е затворен. От охраната на
сградата били информирани, че офисът не функционира от около месец преди
посещението им. Притеснена от получената
информация, св. Д. решила да направи справка в НАП във връзка с дължимите от
същата осигурителни вноски, за заплащането на които била предоставяла
периодични парични суми на подсъдимия. От
направената справка установила, че имало
голям брой невнесени вноски за целия период, в който била обслужвана счетоводно
от подсъдимия К., а именно – били били внасяни
осигурителни вноски само за периода от м.ноември 2008г. до м. февруари 2010 г.
За последващите този период месеци, както и за периода м. юли - м. декември
2009г., за които св. Д. предоставила пари за заплащане на осигурителни вноски, такива не били заплатени от
него и стояли като задължение на осигуреното лице св. Д.. По - късно св. Д. установила и, че подс. К. не е внасял и предоставяните му парични
суми за заплащане на дължимия
корпоративен данък на представляваното от нея дружество за календарните 2009г. и 2010 г, като същия
възлизал като задължение на св. Д. общо в размер на 702,40 лева.
Последващите
опити на свидетелите св. Д. и св. д. да
се свържат с обвиняемия К. също не дали резултат. За целта св. Д. и св. д. провеели среща и със св. р. - бивша съпруга на подс К.. Последната
заявила, че не може да посочи причините,
поради които подс. К. не е внесъл сумите за дължимите
от св. Д. осигурителни вноски. Преди мес.ноември 2011
г. св. р. работела във фирмата, представлявана от подс
К. - „д." ООД, но в края на 2011 г.
напуснала същата. Още през март 2011 г. съдружието си във фирма „д." ООД
прекратила и св. д., като причините били комплексни: забавяне на плащанията на
заплати; във фирмата започнали да пристигат
уведомителни писма от различни институции за забавяне на плащанията на вноски и
данъци относно лица и фирми, които фирма „д." ООД обслужвала и т.н.
Известно време след като св. Д. установила, че подс. К. не е внесъл голяма част от паричните суми, които
м,у били предоставяни за заплащане на от дължимите от същата осигурителни
вноски, К. сам се свързал със съпруга. В разговора К.
обяснил на св. д., че поради лични проблеми не е внесъл предоставените му от д.
суми. К. сам предложил на св. д. двамата да се срещнат
и той да внесе по сметка на НАП
дължимата сума за осигурителни вноски на св. д.. На 02.12.2011г. св. д. се
срещнал с подс. К. ***. На срещата между двамата подс. К. отново обяснил на
св. д., сериозни лични проблеми,
за решаването на които му трябвали пари, станали причина да не изпълни
задълженията си към св. Д,. Пред св. д. подс К.
изразил желание да заплати на части всички дължими от св. Д. към НАП суми за
осигурителни вноски и данъци, като първата вноска щял да направи същия ден. Подсъдимият
се наредил на гише в офиса на „И," в
сградата на НАП, след което предоставил на св. д. вносните бележки за
направените плащания /копия на вносните бележки са приложени по ДП - том.1, л.65-66 от ДП/. Вносните
бележки били за следните суми : 124,80 лв., 257,40 лв. и 78 лв., т.е. общо за
сумата от 460,20 лева, представляваща дължимите шест осигурителни вноски от по
76,70 лева всяка на св. Д. - невнесените суми по вноски за периода м.юли - м.
декември 2009г. Заявил на св. д., че покрил само частично задълженията си към
св. Д., тъй като имал в момента само толкова пари. Двамата се уговорили отново
да се видят впоследствие, за да покрие подс. К. и
другите си задължения към св. Д..
На 08.12.2011 г. подс. К.
отново се свързал със св. д. по телефона и се разбрали да се видят на следващия
ден отново в сградата на НАП - в., за да направи подсъдимият нова вноска към
НАП от името на св. Д.. На 09.12.2011 г. подс . К. и
св. д. се срещнали, като той отново изразил съжаление, че не е изпълнил
задълженията си къв съпругата му. Представил на св. д.
три вносни бележки, подготвени предварително от него, в които били вписани
номера на банкови сметки и суми за внасяне. Пред д. подсъдимият заявил, че е подготвил бележките предварително за да не
губят време. Обвиняемият се наредил на гише в офиса на „И." в
сградата на НАП и пред погледа на св. д. предал подготвените предварително
бележки на служителка зад гишето. Св. д. видял, че върху вносните бележки
/оригиналите на вносните бележки са приложени по ДП - том.1, л.13,14 и 15 от ДП/ се
полага печат от служителката и същите
били върнати на подс. К. от същата. След това подс. К. предал бележките на св. д.. Във вносните бележки
била посочени като внесени сумите 293,43 лв., 161,89 лв. и 101,18 лв. Двамата
отново се уговорили да се видят, тъй като дължимата от св. Д. сума към НАП
отново не била погасена изцяло. След тази последна среща между св. д. и подс. К., свидетеля повече не успял да се свърже с подсъдимия.
Впоследствие св. Д. ангажирала нова счетоводна
кантора за счетоводно обслужване на фирмата й. През м. юли 2012г. от тази
кантора уведомили св. Д., че системата на НАП отново изкарала задължения на св.
Д. към държавата. От справката ставало ясно, че това не били само сумите, които
подс. К. оставало да внесе, а и тези, които
подсъдимият уж бил внесъл сградата на НАП на 09.12.2011г. Сумите, за които
подсъдимият предоставил вносни бележки на св. д. на 02.12.2011 г., били редовно внесени и излизали
като погасени в справката от НАП.
Този факт провокирал св. д. и съпругата му да
потърсят среща с управителя на клона на „И." в
сградата на НАП, пред който св. д. представил трите вносни бележки, които на посочената
дата 09.12.2011г. подс. К. му предал и според тях
следвало да е внесъл сумите по тях в банката. На тази среща на свидетелите д.и
било обяснено от управителя, че тези три вносни бележки, носели печат на
банката „№ 34" /числото посочва номера на служителя на банката, на който
същия е зачислен/, който следвало да е изваден от употреба преди датата
09.12.2011 г., посочена върху трите вносни бележки. По този начин св. д.
разбрал, че посочените в тези три вносни бележки суми, не са реално внесени и
са отново задължения на съпругата му, както и това, че давайки му тези три
вносни бележки, подсъдимият К. е въвел в заблуждение св. д., че е внесъл тези
суми. На св. д. станало ясно, че на 09.12.2011г. подс.
К. само е инсценирал внасяне на парични суми, като предварително е планирал това и при въвеждането му в заблуждение е участвало
и друго лице, неустановено в пода на
разследването лице, което го е обслужвало зад гишето. Св. д. си спомнил, че по
същото време, когато явно било инсценирано внасянето на сумите по описаните по
- горе три вносни бележки, на съседното гише в банката разпознал своя позната -
св. е.г.. Установено е в хода на разследването, че именно на св. е.г. бил
зачислен печат на „и." „№ 34", с който били подпечатани дадените от подс. К. на св. д. на 09.12.2011г. три броя платежни
нареждания /справка върху том. 1,
л.88 от ДП/. Установено е
също така, че вносните бележки за редовно внасяните от подс.
К. суми в полза на св. Д. ***, са били приемани единствено от служителя е.г. и
подпечатвани с нейния печат „№ 34" /оригинали - том.З, л.143 - 148 от ДП/. Установено
било в хода на разследването, че на 09.12.2011 г., на работа в офиса на „и."
в сградата на НАП - в., били свидетелите р. П., р.н., з.к., л.с., т.д. и м. Д.
/й./.
В
края на 2012г. св. Д. внесла всички дължими суми за осигурителни вноски, които подс. К. не бил внасял през годините, въпреки, че следвало
да го прави. За престъпната му дейност св. Д. подала жалба и било образувано и
настоящото наказателно производство.
От изготвената по делото СЪДЕБНО -СЧЕТОВОДНА експертиза 1том.2, л.37-43 от ДП/ става
ясно, че стойността на невнасяните и съответно присвоени от подс.
К. парични суми, дадени му за внасяне от св. Д., са съответно 702,40 лева,
дължими за корпоративен данък на фирма „Т." ЕООД *** за 2009г. и 2010г., и
2 364,60 лева, дължими за осигуровки на Ж.А.Д. за периода м. Март 2010 г. -
м.Октомври 2011 г. Общата присвоена сума от обв. К. е
изчислена на 3 067 лена.
В хода на наказателното производство е изготвена ТРОЙНА СЪДЕБНО--ПОЧЕРКОВА
експертиза /том.2, л.50-59 от ДП/.
Обекти на изследване на вещите лица са били
оригиналите на трите вносни бележки, които на посочената в тях дата
09.12.2011г. обв. К. инсценирал, че внесъл сумите по
тях в офиса на „и." в сградата на НАП - в. и които предал на св. д..
Изследването на тези оригинални документи е в насока установяване на това кой е
изписал ръкописно изписания текст върху трите вносни бележки „09.12.2011
г." и кое е лицето, положило ръкописен подпис в графа „Подпис на наредителя" върху същите бележки. От заключението на
вещите лица става ясно, че ръкописно изписаните цифри „09.12.2011 г." и в
трите броя платежни нареждания /вносни бележки/ с получател НАП - в. и вносител
Ж.А.Д. с кодове „580123" /за сумата от 101,18 лв./, „560402" /за
сумата от 161,89 лв./ и „550401" /за сумата от 293,43 лв./, са изписани от
подс. К.. Ръкописно положените подписи в графа
„Подпис на наредителя" в същите три броя
платежни нареждания /вносни бележки/ с получател НАП - в. и вносител Ж.А.Д., най
- вероятно са изпълнени от подс. К..
Подсъдимият Д.К.К.
е роден на ***г. в гр. б., живущ *** т., българин,
български гражданин, разведен, с висше образование, работи, осъждан, с ЕГН: **********.
Горепосочената фактическа
обстановка, такава каквато е очертана и в обстоятелствената част на
обвинителния акт на ВРП, се установява и потвърждава от събраните по реда на
глава ХХVІІ от НПК доказателства, а именно: признанията на подс. К. , направени по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК,
показанията на св. Ж.Д., св. д. д., св. е.г., св. м.й., св. з.к., св. р.н., св.
т.д., св. л.с., св. и.б., св. д. р., св. р. к., св. в. д., изготвените в хода
на досъдебното производство съдебно-счетоводна и тройна съдебно-почеркова
експертиза,, приложени копия на вносни бележки, копия на данъчни декларации,
протокол за доброволно предаване от 05.02.2013 г., протокол за доброволно
предаван от 01.09.2014 г. , копие на
справка за задълженията на Ж.Д. за периода от 2005 г. до 2011 г., протокол за
доброволно предаване от 31.08.2014 г. , 38 листа разпечатки на рекапитулация по пера на „Т.”ЕООД за периода
от м.11.2008 г. до м.12.2011 г. , счетоводни разпечатки на сметка № 501 ,
сметка 461 и сметка 463 от главната книга на „Т.”ЕООД за периода от 01.11.1008
г. до 31.12.2011 г. , писмо от ТД на НАП изх. № 29955-10/18.02.2015 г. и
приложени към същото ГДД и писмени документи и свидетелство за съдимост на
подсъдимия.
Позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия и
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, съдът приема за
установени обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че
горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях
своите фактически изводи.
Предвид
изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налага от правна страна
изводът, че подсъдимият Д.К.К.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.206 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК, като на
неустановени с точност дати в периода от м. април 2010 г. до м. октомври
2011г., в гр. в., в условията на продължавано престъпление, противозаконно
присвоил чужди движими вещи - парична сума в общ размер на 3 067 лева,
собственост на Ж.А.Д., включваща сумите за осигурителни вноски на задължено
лице Ж.А.Д. за периода м. Март 2010г. - м.Октомври 2011 г. в размер на 2 364,
60 лева и сумите за дължим корпоративен данък на фирма „Т." ЕООД *** с
управител Ж.А.Д. за. 2009г. и 2010г. в размер на 702,40 лева, която сума
владеел .
Всички
елементи от обективна страна на осъществено престъпление по чл. 206, ал.1 от НК
са установени в хода на съдебното производство. Безспорно инкриминираната парична сума е чужда собственост – на св. Д. предоставена на подсъдимия на конкретно правно
основание а именно – въз основа на мандатни отношения След установяване на
фактическа власт върху паричната сума К. я е присвоил, като се е разпоредил със
същата в свой интерес.
От обективна страна, в резултат
на осъщественото от К. деяние е настъпил
и противоправния резултат – засягане възможността на провоимащото лице, в качеството му на собственик на вещите,
да се разпорежда с тях.
От обективна страна, престъплението е съставомерно по чл. 26, ал.1 от НК, доколкото включва отделни
деяния, между които е налице обективна и
субективна връзка, по смисъла на
посочената разпоредба – извършени са в рамките на непродължителен период от
време помежду си, въз основа на предварително взето решение за осъществяването
им, при сходни условия на място и обстановка и по сходен начин, като отделните
деяния съдържат обективните и субективни признаци на престъпление от един и
същи вид.
От субективна страна, деянието е осъществено при форма
на вината – пряк умисъл като К. е съзнавал че предоставената му във владение
вещ е чужда собственост, че му е
предоставена на конкретно правно основание с оглед извършване на конкретни
действия с нея, както и с особена цел – да
се разпорежда с вещта в свой интерес.
Правната квалификация не се оспорва и от страните по делото.
Предвид горното съдът постанови
осъдителна присъда.
При определяне
вида и размера на наказанието, съдът взе предвид
както смекчаващите така и отегчаващите отговорността на подс. К. обстоятелства. Като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетен фактът, че щетите от
престъплението не са възстановени . Като смекчаващи отговорността обстоятелства
са съобразени чистото съдебно минало към момента на извършване на деянието.
Направеното от лицето самопризнание, предвид трайната съдебна практика не е
съобразено при индивидуализацията на наказанието, доколкото същото е фактор,
обуславящ приложимостта на привилегията по чл. 58а от НК при провеждане на
съкратеното съдебно следствие. Предвид изложеното, като съобрази, че деянието е
извършено при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът наложи на същия
наказание между минималния и средния размер, а именно „лишаване от свобода” за
срок от една година и шест месеца. С оглед провеждане на производството по реда
на глава 27 от НПК, съдът като приложи императивната разпоредба на чл. 58а от НК, намали така определеното наказание с 1/3, като наложи на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода” за срок
от една година.
Като взе предвид, чистото съдебно минало на подсъдимия, съдът съобрази, че
са налице предпоставките на чл.66 от НК, и като прецени, че за постигане целите
на чл. 36 от НК не е необходимо наложеното наказание да бъде изтърпяно
ефективно, съдът отложи неговото изтърпяване с изпитателен срок от три години.
По отношение на предявения
граждански иск, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 45
от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, за всички вреди които са пряка и
непосредствена последица от деянието – както имуществените, така и
неимуществените. Относно
предявения граждански иск срещу подс.
Тодоров, съдът намира, че вследствие на присвоителните действия и в пряка причинна връзка с поведението на дееца, на гражданския ищец са причинени
имуществени вреди в размер на предявения граждански иск.. Доколкото от
доказателствения материал по делото безспорно са установени предпоставките на
чл. 45 от ЗЗД съдът уважи предявения граждански иск в размера на причинената
щета, установена на сумата от 3067 /три хиляди и шестдесет и седем/ лева , като
уважи и акцесорната претенция за лихвите върху тази
сума, считано от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия е възложено
задължението за заплащане на сумата от 122,68 /сто и двадесет и два 0,68/ лева,
явяваща се държавна такса за предявения гражданския иск върху уважения му
размер, както и сумата от 458,15 /четиристотин петдесет и осем 0,15/ лева,
явяваща се направените по делото разноски в полза на ОД на МВР - в..
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: