Р
Е Ш Е
Н И Е
№
107
гр. Русе, 28.02.2011
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд гражданска колегия в открито заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди и единадесета
година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
Членове
при секретаря Г.И. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева
гр.
дело №229 по
описа за 2010год., за се произнесе, съобрази:
Ищците твърдят, че са законни наследници на Г. К.
О., б.ж. на с.Б., Русенска област, починала на 01.05.2009г. при ПТП в района на
магазин „Метро” в гр.Русе, причинено по вина на ответника. Преждевременната
смърт на О. – бивша съпруга на първия ищец и майка на другите двама ищци, им
причинила неимоверни болки и страдания. Нейната загуба била непрежалима, защото
пострадалата била изключително добра и честна, всеотдайна и отзивчива, основна
опора в семейството, съратник и близък приятел
на О.. Молят съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
им заплати по 70000лв. обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на деликта, направените по делото разноски.
Ответникът оспорва исковете по размер. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата , която се возила в автомобила без да постави
предпазния колан.
Третото лице помагач прави възражение за
недопустимост на предявените искове поради липса на интерес, защото по делото
нямало данни ищците да са поискали извънсъдебно
уреждане на отношенията с ответника или помагача и такова да им е отказано.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Възражението на помагача за недопустимост на
предявените искове е неоснователно, защото правото на ищците да искат
обезщетение за причинените им със смъртта на наследодателката
неимуществени вреди произтича от закона, а интереса от предявяването на
исковете пред съда – от поведението на ответника и помагача-първоначален
ответник по главните искове, за оспорване на претенциите.
От представеното по делото удостоверение за
смъртта и наследниците на Г. К. О., б.ж. на с.Б., Русенска област, починала на
01.05.2009г., е видно, че първият ищец е неин преживял съпруг, а другите двама
– нейни деца. По делото е приложено НОХД №709/2009г. по описа на РОС,
приключило със споразумение по чл.381 НПК, с което ответникът се е признал за
виновен в това, че на 01.05.2009г. в гр.Русе при управлението на МПС – лек
автомобил марка „Фиат Мареа” с рег. №Р **** РК,
нарушил правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и
ал.2 и чл.21, ал.1 , като по непредпазливост
причинил смъртта на Г. К. О. и средни телесни повреди на А. Б. С., което
съставлявало престъпление по чл.343, ал.3 вр. с ал.3
б.”б” вр. с ал.1 вр.
чл.342, ал.1 пр.3 НК. Към момента на ПТП е налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с третото лице-помагач,
съгласно представената по делото застрахователна полица №170-0-610 22308 от
13.12.2008г. за срок от 12 месеца. Назначената и неоспорена
от страните комплексна експертиза установява, че смъртта на наследодателката
на ищците е настъпила следствие съчетана травма, при която били засегнати
главата, шията, гърдите, корема, таза и крайниците й. Уврежданията били
резултат от удара между лекия автомобил в частта на задната дясна врата, където
седяла пострадалата, и ствола на дърво, след което от деформацията на задната
дясна врата и настъпили инерционни сили тялото й изхвърчало извън автомобила.
Установените тежки увреждания по главата, тялото и крайниците, довели до мигновената
смърт на О., се получили от удара между съответните части на тялото и
деформираните части на автомобила, а тези на главата – и от непосредствения
удар в дървото. Уврежданията в областта на главата, шията, гръдния кош и корема
заедно и поотделно са довели до мигновена смърт и биха настъпили и ако
пострадалата е била с предпазен колан.
Семейството било сплотено и живеело в
разбирателство и хармония. Пострадалата
била с весел характер и благодарение на поведението й отношенията в него били
прекрасни. Тя била ядрото на семейството, в което се проявявала като добра
домакиня и любяща майка. Между родителите царяло разбирателство. Децата много
обичали майка си, споделяли с нея своите проблеми, а тя успявала със съветите
си да ги освободи от притесненията им. Смъртта й била удар за всеки от ищците,
които и сега не можели да преодолеят скръбта от загубата й. А. О. изпаднал в
шок и в продължение на три дни не бил на себе си. Ищците трудно преживели факта,
че е без глава, и че трябвало да бъде поставена в чувал поради невъзможността
да бъдат възстановени частите от тялото й. Страданието им било много силно
особено в първите 6 месеца след кончината й, заради което се налагало свидетелката
С. да ги посещава почти всеки ден, за да ги успокоява. Те не можели да приемат
смъртта й и все още страдали за нея.
При така изяснената фактическа обстановка съдът
намира предявените искове за доказани в своето основание и за допустими.
Одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда
съгласно чл.383, ал.1 НПК. На основание чл.413, ал.2 и 3 НПК във вр. чл.300 ГПК то е задължително за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, по въпросите относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Нарушението на правилата за движение по пътищата е
елемент от фактическия състав на деянието, за което на ответника е наложено
наказание, поради което гражданският съд не може да прави нова преценка за
причините за настъпване на деянието, нито да ревизира въпросите за виновността
на дееца. В тази връзка възраженията на ответника, касаещи фактическата
обстановка, при която е настъпило ПТП, се явяват недопустими. Неотносими към
настоящия спор са обстоятелствата, касаещи стажа на ответника като шофьор,
семейното и имотното му състояние, както и здравословното състояние на
членовете на семейството му, защото настоящото производство има за предмет
възмездяване на причинените на ищците вреди, които зависят от претърпените от
тях болки и страдания и подлежат на обезщетяване по справедливост.
Неоснователно е и възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на наследодателката на
ищците, тъй като макар да се е возила в управлявания от ответника автомобил без
предпазен колан, не е допринесла за настъпване на увреждането. Назначената
комплексна експертиза категорично дава заключение, че при установения механизъм
на удара на лекия автомобил в ствола на дървото, местонахождението й в
автомобила и деформациите по задната дясна врата, до която тя е седяла, биха
настъпили същите травматични увреждания, които са довели до летален изход.
Коланът би предотвратил само последващото падане на пострадалата от лекия
автомобил, но не би довел до по-леки увреждания.
Ищците са законни наследници на пострадалата и са
от кръга на лицата, разполагащи с право да претендират обезщетение за
преживените болки и страдания от загубата й.
Разпитаните по делото свидетели установяват хармоничните отношения в
семейството, травмата, която им нанесла вестта за смъртта и обезобразяването й,
заради което тялото й трябвало да бъде поставено в чувал, дълбоката скръб от
загубата на брачния партньор и майката, която била стожер в семейството и
незаменим приятел. Смъртта й се отразила върху личността на всеки от тях, все
още те страдали за нея и не можели да приемат загубата й. Като съобразява тези
обстоятелства и принципа за справедливост при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди, съдът намира, че за всеки от ищците следва да определи по
50 000лв. обезщетение, до който размер да уважи исковете. В останалата
част до 70000лв. те се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят. Върху
обезщетенията се дължи законна лихва от датата на деликта,
а върху ответника следва да се възложат направените от ищците разноски
съобразно уважената част от исковете, както и дължимата д.т.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.А.Й. с ЕГН********** ***, да
заплати на А.О.О. с ЕГН**********, К.А.О. с ЕГН********** и А.А.О. с ЕГН**********,
всичките със съдебен адрес адвокат И.Д. ***, по 50000/петдесет хиляди/ лева
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.05.2009г.
до окончателното плащане, и 3571лв. разноски, а по сметка на Русенския окръжен
съд – 6000лв. д.т., и ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част до 70000лв.
Решението
е постановено с участието на трето лице помагач ЗК”Лев Инс”АД-гр.София
1407, ул.”Черни връх”№51Д.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред ВТАС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: