Определение по дело №77/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 и следващите от ГПК/отм/, по аргумент от разпоредбата на § 2 ал. 1 от ПЗР на ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Л. А. К., с ЕГН – *, от град С., ЖК «О. – 2 Ч.», бл. 230, вх. Г, . 2, ап. 84 и С. А. Д. с ЕГН- *, от град С., ул. «Св.св. Кузма и Д.» № 29, чрез процесуалният им пълномощник от първата инстнация – адвокат Янко Симеонов, срещу Решение № 46/22.02.2008г. на Районен съд С., постановено по гр.д. № 879/2007г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен като неоснователен, предявеният иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за дарение, материализиран в Нотариален акт за дарение № 39, том ІІ, дело № 340 от 28.05.1993г. на държавния нотариус към Районен съд С., поради заобикаляне на закона и нарушаване на добрите нрави.

Във въззивната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното решение на РСС, а също и за постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не се възразява с въззивната жалба,че при постановяване атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд правилно е възприел съществуващата фактическа обстановка, като е взел в предвид представените от страните доказателства и обстоятелства, които са от съществено значение за изхода на делото. Оспорват се правните изводите на РС, че при извършеното дарствено разпореждане не са нарушени добрите нрави при изповядването и. В тази връзка, жалбоподателите навеждат доводи, че М. К. е придобила собствеността върху описаните в нотариалните актове недвижими имоти, непосредствено преди самата тя да се легитимира като собсвеник и да извърши дарствено разпореждане в полза на своята дъщеря. Така поради това че нотариален акт № 38 все още не е бил вписан в Службата по вписвания, същият не е бил вписан с посочване на неговите реквизити в съставения същия ден при изповядването на втория договор за дарение същия ден от нотариуса с нотариален акт № 39. Така към момента на извършване на дарственото разпореждане, М. К. не е била собственица на имотите, тъй като нотариалният акт от който е черпела права, все още не е бил вписан в Службата по вписвания към Районния съв в град С.. Като доводи във въззивната жалба се изтъкват и обстоятелтвата, че към момента в който Александър Каралежков се е разпоредил със собствеността на имота, неговата втора съпруга М. К. е знаела че той не е собственик на други недвижими имоти и че с това разпореждане се нарушава запазаната Ч. от неговото наследство в полза на двете му дъщери от педишния му брак. В тази връзка са наведени доводи от процесуалният пълномощник на жалбоподателките по делото, че при втория договор за дарение са накърнени добрите нрави, тъй като дарената се е разпоредила в полза на своята дъщеря именно с цел запазване на имотите в нейния патримониум и лишавайки бъдещите наследнички по закон от правото им да получат идеална Ч. от тези имоти по наследство от своя баща. Като допълнителни аргументи в тази посока са и твърденията че именно поради тази причина Александър Каралежков най – напред е дарил втората си съпруга, а не е надарил с недвижимия имот заварената дъщеря на втората си съпруга, която не е пряка негова наследница по закон. Така П. К. е придобила собственост върху имоти от трето лице, с което не е в роднински отношения. Първоинстанционното решение се обжалва и в частта за разноските в полза на ответниците по иска пред първата инстанция, тъй като там първоначално са били предявени два иска, а след като е отделил единия с изрично определение, съдът е присъдил адвокатския хонорар за цялата сума от 300лв, без да има категорични доказателтсва че тази сума действително е внесена по смектата на процесуалния пълномощник. От въззивния съд се иска да отмени изцяло обжалвания съдебен акт и да постанови решение, с което да уважи предявения иск за обявяване на договор за дарение за нищожен на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД.

По реда на чл. 205 от ГПК/отм/ въззивният съд е допуснал в открито съдебно заседание с изрично определение, поисканите от процесуалният пълномощник на жалбаподоталите с допълнителна писмена молба нови доказателтсва, чрез разпит на въззиваемата М. К. по реда на чл. 114 от ГПК/отм./ и разпит на свидетелят К. А. С. по реда на чл. 133 от ГПК/отм./ По реда на чл. 148 от ГПК/отм./, въззивният съд с оглед на служебното начало и установяване на всички релевантни за предмета на спора факти и обстоятлства, е изискал справка от Службата по вписвания в Районен съд С., за начина на вписване на представените по делото нотариални акто от които страните черпят правата си. На основание чл. 111 от ГПК/отм./ по делото е прието като писмено доказателство и влязло в законна сила Решение № 93/13.05.2008г. по гражданско дело № 86/2006г. по описа на Районен съд С., с което съдът се е произнесъл и по иск с правно основание чл. 30 от ЗН между същите страни.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателите поддържа въззивната жалба въз оснвоа на която е образувано делото, на основанията посочени в нея, като моли съда да я уважи като основателна.

Процесуалният пълномощник на въззиваемите – адвокат Хаджиева оспорва изцяло жалбата, като моли въззивният съд да потвърди атакуваното решение на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

По реда на чл. 205 от ГПК/отм/ въззивният съд е допуснал в открито съдебно заседание с изрично определение, поисканите от процесуалният пълномощник на жалбаподоталите с допълнителна писмена молба нови доказателтсва, които е счел за допустими и относими към предмета на делото - чрез разпит на въззиваемата М. К. по реда на чл. 114 от ГПК/отм./ и разпит на свидетелят К. А. С. по реда на чл. 133 от ГПК/отм./ По реда на чл. 148 от ГПК/отм./, въззивният съд с оглед на служебното начало и установяване на всички релевантни за предмета на спора факти и обстоятлства, е изискал справка от Службата по вписвания в Районен съд С., за начина на вписване на представените по делото нотариални акто от които страните черпят правата си. На основание чл. 111 от ГПК/отм./ по делото е прието като писмено доказателство и влязло в законна сила Решение № 93/13.05.2008г. по гражданско дело № 86/2006г. по описа на Районен съд С., с което съдът се е произнесъл и по иск с правно основание чл. 30 от ЗН между същите страни.

При преценката на допустимостта на първоинстанционното решението съобразно компетентността си по чл. 209 ал.1 от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е постановено по един процесуално допустим иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД. Налице е безспорно правен интерес за ищците от воденето му. Л. К. и С. Д. са измежду кръга на наследниците по закон на Александър Кръстев Каралежков, б.ж. на град С., починал през 2003г. Доколкото същият приживе се е разпоредил с процесния по делото недвижим имот в полза на преживялата му съпруга, а тя от своя страна в полза на нейната дъщеря от предишния и брак, то имотът е извън неговия патримониум към момента на смъртта и откриването на наследството му и за ищците е налице интерес да оспорват правото на собственост върху този имот на третото лице, което е извън кръга на наследниците по закон и да защитават нарушени техни наследствени права и законни интереси. Допълнителен аргумент в полза съображения на съда за допустимост на разглеждания иск е и обстоятелството че наред с него, ищците са предявили и иск с правно основание чл. 30 от ЗН, за нарушена запазена Ч. от наследството на Александър Кръстев Каралежков, чрез извършване на дарствено разпореждане от техния наследодател приживе и в полза на трето лице.

Не се налице нередовности във връзка с активната и пасивната легитимация по иска за прогласяване на нищожност, като абсолютна процесуална предпоставка за неговото предявяване пред съда. Всеки има право да поиска по съдебен ред да бъде прогласена нищожността на сделка, която има за предмет недвижим имот и с която се засягат негови имуществени права и интереси, на някое от основанията на закона съобразно разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД. Правилно като ответници по предявения иск са посочени лицата, които са страни по договора за дарение, чиято нищожност се иска да бъде прогласена в рамките на настоящото гражданско производство.

Първоинстанционният съд при постановяването на атакуваното с жалбата решение, след като правилно е възприел установената въз основа на събраните доказателства фактическа обстановка, на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, като неоснователен. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни, като същите са изградени върху фактическа обстановка, която страните по делото не оспорват пред въззивната инстанция, а не са налице основания за нейното ревизиране. Така въз основа на представените по делото пред първоинстанционния и пред въззивния съд доказателства, следва да се приемат за установени следните правно релевантни факти във връзка с предмета на доказване по делото:

Жалбоподателите и ищци по първоинстанционното дело - Л. А. К. и С. А. Д., са наследници по закон и дъщери от първия брак на б.ж. на град С. – Александър Кръстев Каралежков, който е починал на 22.06.2003г./Удостоверение за наследници № 1666/29.12.2008г./ Първата ответница по делото- М. Т. К., е наследница по закон и втора съпруга на Александър Каралежков, като двамата са сключили граждански брак на 04.05.1993г./Удостоверение за граждански брак № 029585/04.05.1993г./.

Преди да сключи втория си брак – през 1988г., Александър Кръстев Каралежков е бил надарен от родителите си – Кръстьо Петров Каралежков и Кера Петрова К., със следния недвижим имот – 1 / 4 идеална Ч. от имот с пл. № 1961, в кв. 106 по плана на град С., целия с площ от 407кв.м., при съседи на имота: улица и имоти с пл. № 2561, 2566 и 1962, всичките в същия квартал, с право да построи трети етаж от съществуваща в имота жилищна сграда, както и на 1 / 4 идеална Ч. от тавана на същата сграда/ Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 110, том І, дело № 166/1988г. по описа на нотариалната служба към Районен съд С./

На 20.05.1993г. наследодателят на ищците по първоинстанционното дело - Александър Кръстев Каралежков, е надарил втората си съпруга – М. Т. К., с недвижимия имот на който се легитимирал като едноличен собственик - 1 / 4 идеална Ч. от имот с пл. № 1961, в кв. 106 по плана на град С., целия с площ от 407кв.м., при съседи на имота: улица и имоти с пл. № 2561, 2566 и 1962, всичките в същия квартал, ведно с построения трети етаж от съществуваща в имота жилищна сграда, както и 1 / 4 идеална Ч. от тавана на сградата/ Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 38, том ІІ, дело № 339/1993г. по описа на нотариалната служба към Районен съд С./. Същият ден М. Т. К. от своя страна, със съгласието на съпруга си – Александър Каралежков, дарила същия имот на дъщеря си от предишен брак – П. В. Георгиева. / Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 39, том ІІ, дело № 340/1993г. по описа на нотариалната служба към Районен съд С./ Това обстоятелство по делото е неоспоримо и видно както от номерацията на представените нотариални актове, които са били издадени един след друг, така и от изявленията на М. К., дадени по реда на чл. 114 от ГПК пред въззивната инстанция, с които тя потвърждава че веднага след като е подписала първия нотариален акт, с който е придобила собствеността на имота, е подписала и втория нотариален акт, с който е надарила със същия имот дъщеря си.

Видно от Удостоверение № 125/14.02.2008г. от Службата по вписвания към Районен съд С., че макар и в един и същи ден, първоначално е вписан в службата представения нотариален акт № 38, том ІІ, въз основа на което в е образувано дело № 339/1993г., а след това е вписан и нотариален акт № 39, том ІІ, за което е образувано дело № 340 от 1993г.

Въззивният съд счете, че правните изводи на първоинстанционния съд, подробно изложени в мотивите към атакувания съдебен акт, са правилни и законосъобразни и са налице основанията на закона обжалваното решение на Районен съд С. да бъде оставено в законна сила. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства е безспорно, че Александър Кръстев Каралежков е придобил собствеността върху следния недвижим имот: 1 / 4 идеална Ч. от имот с пл. № 1961, в кв. 106 по плана на град С., целия с площ от 407кв.м., при съседи на имота: улица и имоти с пл. № 2561, 2566 и 1962, всичките в същия квартал, с право да построи трети етаж от съществуваща в имота жилищна сграда, както и на 1 / 4 идеална Ч. от тавана на същата сграда по силата на извършено в негова полза дарение от неговите родители, който договор е материализиран в Нотариален акт № 110, том І, дело № 166/1988г. по описа на нотариалната служба към Районен съд С.. Той е бил собственик на имота към момента, когато се е разпоредил с него чрез договор за дарение в полза на втората си съпруга - М. Т. К. с нотариален акт № 38, том ІІ, дело № 339/1993г. по описа на нотариалната служба към Районен съд С., като към този момент третия жилищен етаж от сградата е бил вече изграден и е съставлявал самостоятелен жилищен обект, годен за разпореждане.

Ищците по делото претендират нищожност на договора за дарение, с който М. Т. К., се е разпоредила с имота, като е надарила с него дъщеря си П. В. Георгиева. Правилно първоинстанционният съд е отчел, че заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26 ал.1 от ЗЗД е налице, когато самият закон установява забрана за постигане с определена сделка на даден правен резултат, а страните го постигат по друг начин, с друга сделка, която е позволена, но води до същият този резултат. Освен това обаче е необходимо страните да съзнават това, т. е. да искат една цел, която законът им забранява, а за постигането и да използват друга сделка, която е позволена. Или, основанието за заобикаляне на закона има и субективен елемент. / Решение № 124 - 2006 г. на ВКС, I г. о./

Противоречието със закона представлява несъобразяване с предписанията на императивни правни норми. Това основание за нищожност е общо формулирано в закона и би могло да погълне останалите основания, като се държи сметка, че при повечето от основанията за нищожност в крайна сметка има противоречие с императивна правна норма или порок в начина на сключване на сделката. Очевидно е обаче че за да бъде изцяло изпълнено основанието на заобикаляне на закона, следва освен наличието от обективна страна на един провитоправен обективен резултат, следва да е налице и субективния елемент – намерението с позволени правни средства, да се постигне един забранен от закона и правото резултат.

При сключването на сделките следва да се съблюдават всички императивни правни норми, които са свързани с тях, а не само гражданскоправните, като за нищожността, поради противоречие със закона, е достатъчно обективното и несъответствие с повелителна правна норма или правен принцип. От доказателствата представени и събрани пред първата инстанция, както и допълнително събраните пред въззивната инстанция, липсват такива в подкрепа на твърдението на което ищцовата страна основава искането си, че е постигнат един противоправен резултат – да бъдат лишени наследниците на Александър Кръстев Каралежов от възможността да получат наследствени права върху имота предмет на атакувания договор за дарение. Към момента на разпореждането с имота, общия наследодател на страните е бил жив, като наследството не е било открито, поради което да се твърди такъв противоправен резултат е недопустимо. С оглед на времето на сключване на брак между Ал. Каралежов и М. Каралежова, очевидно е че третия жилищен етаж от сградата е построен след сключването на брака и предполага се при съвместен принос, като жилищния етаж е станал СИО. На практика дарителката по сделката чието прогласяване на нищожност на основание заобикаляне на закона се иска – М. Т. К., също би била една от евентуалните наследници по закон на Ал. Каралежков, но това може да стане известно едва към момента на откриването на наследството. Съществено обаче в тази посока е обстоятелството, че са атакува договора за дарение, с който М. К. е надарила с имота своята дъщеря. Не е оспорен по делото другият акт на дарствено разпореждане – договора за дарение от страна на Ал. Каралежков в полза на М. К.. Така както контрааргумент на твърдението за целят противоправен резултат следва да се изтъкне нещо, което е отбелязано и в мотивите на първостепенния съд – дори и да не е бил осъществен втория договор за дарение с който М. К. е надарила дъщеря си, то недвижимия имот е щял да се намира в нейния патримониум към момента на откриването на наследството на Ал. Каралежков и ищците отново не биха могли да наследят идеални части от правото на собственост върху този имот.

Наведените доводи за нарушаване на добрите нрави при извършеното дарение с процесния недвижим имот от страна на М. К. в полза на нейната дъщеря – П. В. Георгиева, се основават на твърденията на ищците по делото, че към момента на извършването на тази сделка, както майката, така и дъщерята са знаели че Ал. Каралежков има и дъщери от първия си брак, които са негови наследници по закон, и чрез дарственото разпореждане те целели увреждането именно на правата на евентуалните наследници по закон да наследят идеални части от имота с който са се разпоредили. Освен съображенията изложени в настоящите мотиви по – горе, тук следва да бъдат изтъкнати и нови съображения. В разглеждания случай не съществува забрана в закона за съсобственика на имота да се разпореди с притежаваните от него права върху вещта в полза на трето лице, извън кръга на наследниците на Ал. Каралежков, какъвто правен резултат е постигнат с атакуваното дарение. Иначе казано, такъв правен резултат - съсобственик на определена вещ да стане по силата на извършеното дарение лице, което не е притежавало такова качество към този момент, не е забранен. Следователно, се налага изводът, че процесната сделка не е нищожна на основание нарушаване на добрите нрави и искът който се основава на такава претенция следва да се отхвърли. В крайна сметка М. К. е надарила с имота своята дъщеря от предишния брак, практика която е напълно обяснима и житейски оправдана, след като дарителят очаква след договора за дарение на един недвижим имот, надарения да поеме определени морални задължения към него, свързани с определено поведение. Майката не може да бъде укорена че е надарила дъщеря си, след като е била към този момент собственица на недвижимия имот. Недопустимо е в този случай да се говори за нарушаване на добрите нрави, а сключената сделка е разрешена от закона и не цели постигането на един противоправен резултат. Друг би бил случаят ако Ал. Кърджиев не беше надарил с имота втората си съпруга, а тя се беше разпоредила с него преди смъртта му и откриване на наследството му. Тогава щеше да е налице хипотезата на договор върху неоткрито наследство, при която договарящият се разпорежда с права, които би получил едва след смъртта на наследодателя си.

Съобразно Решение № 1045 от 6.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2677/2007 г., IV г. о., при положение че собственикът прехвърли имота не на свой законен наследник, а на трето лице, само от това не може да се заключи, че договорът е в противоречие с добрите нрави. И тук съображенията са че дарителят след извършването на дарението има очаквания за определено поведение от страна на надарения, които той не може да получи от наследниците си по закон. Тези съображения обаче биха били съотносими към дарението извършено от Ал. Каралежков в полза на втората си съпруга – М. К., но този договор не е оспорен и не се иска от ищците в настоящото гражданско производство прогласяването на нищожността на тази сделка.

Когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок, следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътствуващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави. Такива основания от ищцавата страна не бяха наведени и доказани чрез предвидените в ГПК процесуални способи.

Варно е че спазването на външната форма за действителност, предписана за валидността на сделката е недостатъчно. Необходимо е още и спазването на правилата, изисквани от закона за нейното извършване. Ето защо когато нотариалното действие при изповядването на сделката е нищожно на основание чл. 472 от ГПК/отм./, нищожна е и сделката, оформена с порочния нотариален акт. Този по – особен случай на нищожност обаче следва да се съотнесе към общото основание за липса на предписаната от закона форма като основание за нищожност, а такъв иск пред първата инстанция не е бил предявяван и първоинстанционният съд не се е произнасял по него. Следва обаче във връзка с доводите на ищцовата страна във връзка с предявения иск и за пълнота на настоящото изложение да бъде отбелязано, че посочените нередовности във връзка с разпоредбата на чл. 476 б. “д” от ГПК/отм.//липсата на кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията на чл. 482 ал. 1 от ГПК/отм.//, не е измежду основанията за нищожност изчерпателно изброени в нормата на чл. 472 от ГПК и изводът за липса на предписаната от закона форма не може да се основава на такова твърдение, дори и същото да е безспорно доказано.

Не може да бъде основание за уважаването на предявения иск за нищожност и обстоятелството, че двата договора за дарение са сключени пред нотариуса последователно в един и същи ден, като първият договор за дарение не е бил вписан в Службата по вписвания в районния съд по местонахождението на имота, когато е бил сключен втория договор за дарение. Вписването на нотариалните актове е действие което има декларативен и оповестително – защитен характер. Вписването на нотариалния акт по българското право не може да има конститутивен характер, като правните последици на една сделка, изповядана пред нотариуса настъпват с нейното материализиране в нотариален акт и полагането на подписите от страните върху него, т.е. от момента на сключването на сделката, а не от момента на нейното вписване. Така обстоятелството, че двете извършени в един и същи ден сделки са били вписани същия ден, при това в последователността в която са били сключени, не може да бъде основание да се счете че втората по време сделка е нищожна, тъй като първата не е била вписана в службата по вписвания към момента на изповядването на втората сделка. Този извод безспорно се налага от анализа на правните норми в ГПК и тези в Правилника за вписванията. Ето защо и тези доводи на защитата следва да бъдат оставени от съда без уважени.

При така наведените правни доводи въззивният съд счита, че атакуваното с жалбата решение на първоинстанционния съд е валидно постановено, процесуално допустимо и изцяло правилно и законосъобразно, като същото следва да бъде оставено в сила, а въззивната жалба оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 46/22.02.2008г., постановено по гр.д. № 879/2007г. по описа на Районен съд С..

Решението на съда подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването му на страните, през ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :