РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Перник, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
в присъствието на прокурора Кеасимир В. Тренчев
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221700600442 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия Б. К. Б., подадена чрез неговия
защитник адвокат Г. Т. от АК-*** против присъда № 260021 от 28.09.2022 г., постановена
по НОХД № 468/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, по жалба от К. Н. Б. – Б. чрез
нейния повереник – адвокат Н. В. и по протест от Х.Р. – прокурор в Районна прокуратура
гр. Перник.
С посочената присъда подсъдимият Б. К. Б. е признат за виновен в това, че на *** в
***, на ул. *** № ** се е заканил на К. Н. Б. – Б., използвайки думите, крещейки: „***,
излизай веднага, ще те приключа“, „един път завинаги тебе ще те приключа“, като разбил –
чрез нанасяне на удари с ръце и крака дървената врата на жилището, находящо се в ***,
собственост на К. Н. Б. – Б.. Деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК, а
именно *** и това заканване е възбудило у К. Н. Б. – Б. основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1-во, пр. 2-ро, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6,
вр. чл. 144, ал. 1 от НК. Съдът е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за
срок от четири месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на
наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата
присъда подсъдимият Б. К. Б. е осъден да заплати на гражданския ищец К. Н. Б. – Б. сумата
от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – *** до окончателното
1
изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер от 3000,00 лева е
отхвърлил иска като недоказан и неоснователен. Подсъдимият Б. Б. е осъден да заплати на
гражданския ищец и частен обвинител и сумата в размер на 1400,00 лева – разноски за
адвокат. Съдът е осъдил подсъдимия Б. К. Б. да заплати по сметка на ОД на МВР –Перник
сумата от 1006,50 лв., представляваща направени по делото разноски на досъдебното
производство за експертиза, както и сумата от 600,00 лева, направени разноски за
експертизи в хода на съдебното следствие в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – Перник.
Във въззивната жалба, подадена от подсъдимия Б. К. Б., чрез неговия защитник
адвокат Т., се развиват оплаквания за това, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и
несправедлива. Твърди се, че същата е постановена при нарушение на материалния закон и
неправилна преценка на събрания доказателствен материал. Сочи се, че фактическите
положения, установени въз основа на събрания в наказателното производство
доказателствен материал, относими към елементите на обективната и субективната страна
на престъплението, както и начинът на осъществяване на същото не обуславят по несъмнен
начин извод за извършено от Б. Б. престъпление от общ характер. В заключение се отправя
искане за уважаване на жалбата, отмяна на първоинстанционната присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.
Постъпило е възражение по въззивната жалба от К. Н. Б. – Б., чрез нейния повереник
– адвокат Н. В., с което се възразява изцяло срещу подадената жалба, като се сочи, че
същата е неоснователна. Твърди се, че сочените в нея доводи са недоказани и бланкетни.
Сочи се, че осъденият в първоинстанционното производство подсъдим е виновен, за което
свидетелстват всички събрани по делото доказателства, но се твърди, че наложеното му
наказание е несправедливо, постановено в нарушение на генералната и специалната
превенция на закона.
К. Н. Б. – Б. е обжалвала така постановената от Районен съд – Перник присъда, както
в наказателната, така и в гражданската й част, като сочи, че с нея са накърнени нейните
права и законни интереси като частен обвинител и граждански ищец. Намира, че съдът е
постановил присъдата си несъобразявайки се с разпоредбата на чл. 305 от НПК относно
размера на наказанието. Твърди, че от всички събрани по делото доказателства категорично
се доказва виновността на Б. Б.. Частният обвинител и граждански ищец намира наложеното
наказание в размер на четири месеца за постановено в противоречие с принципите на чл. 36
от НК. Счита, че съдът е определил наказанието, като не е взел предвид степента на
обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и
отегчаващите отговорността обстоятелства – наличието на повече от един квалифициращ
признак от състава на престъплението – „породеното у пострадалата посттравматично
стресово разстройство, проявено с тревожност и остатъчна депресия, както и страхова
зареденост да не бъде убита“. Моли да бъде увеличен размерът на наложеното наказание от
четири месеца на една година „лишаване от свобода“, прилагайки разпоредбата на чл. 66, ал.
1 и ал. 2 от НК. К. Н. Б. – Б. намира размера на присъденото й обезщетение в размер на 1000
лева за претърпени от нея неимуществени вреди за несправедлив и определен в нарушение
на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Твърди, че при определяне на размера на обезщетението,
съдът не се е мотивирал в какво се състои неоснователността и недоказаността на
предявения размер. Счита, че съдът незаконосъобразно е присъдил по -нисък размер на
обезщетение, некореспондиращ на многобройните писмени и гласни доказателства,
неоспорени от страните и приети от съда. Моли да бъде уважен предявеният иск до пълния
размер от 3 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на
деянието – *** до окончателното му изплащане.
С жалбата е оспорена присъдата и в частта й относно присъдените разноски, като се
сочи, че същата е неправилна. Твърди се, че съдът от една страна не е съобразил разноските,
направени в наказателното производство в пълен размер, а от друга страна не е съобразил
съответните процесуални и материално – правни разпоредби за присъждането им, което от
своя страна също е довело до накърняване на правата и законните интереси на пострадалата
2
– граждански ищец и частен обвинител. Моли на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, вр. чл.
188, ал. 1 от НПК да се присъдят изцяло в размер на 2 790 лева направените в наказателното
производство разноски за адвокатско възнаграждение. Претендират се и сторените разноски
пред въззивната инстанция.
По така постановената присъда е постъпил и протест от Х.Р. – прокурор в Районна
прокуратура гр. Перник. С него се прави предложение наказанието лишаване от свобода в
размер на четири месеца, постановено по отношение на Б. К. Б., да бъде увеличено на една
година, като бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. По отношение на
присъдата в гражданската й част е направено предложение обезщетението за
неимуществени вреди да бъде увеличено до пълния предявен от гражданския ищец размер
от 3000 лева.
По протеста на Районна прокуратура гр. Перник е постъпило писмено становище от
К. Н. Б. – Б. чрез нейния повереник – адвокат Н. В.. С него се изразява пълна подкрепа с
направените предложения, като счита, че същите следва да бъдат уважени изцяло.
В разпоредително заседание на 18.04.2022 г. въззивният съд по реда на чл.327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага извършването
на разпит нито на подсъдимия, нито на свидетели.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на прокуратурата
поддържа депозирания протест, като твърди, че правилно подсъдимият е признат за
виновен. От друга страна възразява срещу определения размер на наложеното наказание,
като счита, че наказанието следва да бъде увеличено до размер от една година, като отново
бъде приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. В заключение прокурорът оспорва
въззивната жалба на подсъдимия, като счита, че поначало присъдата е постановена при
правилна преценка на доказателствата и пледира единствено за увеличаване на размера на
наказанието на подсъдимия.
Адвокат В., представител на частния обвинител и граждански ищец, поддържа
депозираната си жалба, като изразява становище и в подкрепа на депозирания протест от
Районна прокуратура – Перник. Относно присъденото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, счита същото за крайно занижено и несъобразено с претърпените
болки и страдания които продължава пострадалата да търпи и към настоящия момент.
Възразява и срещу присъдените разноски, като счита, че същите следва да са в по-висок
размер.
Частният обвинител и граждански ищец К. Б. изразява становище в подкрепа на
изложеното от процесуалния си представител.
Защитникът на подсъдимия – адв. Т., поддържа въззивната жалба, като излага
подробни възражения срещу постановената присъда, като препраща към изложеното и пред
Районен съд – Перник. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал
изречените от подсъдимия думи към К. Б., като формираният извод на съда почива на
предположения за вложения в израза смисъл. Относно депозираните въззивни жалби и
протест, моли същите да бъдат оставени без уважение като неоснователни.
В последната си дума към съда, подсъдимият Б. Б. заявява, че поддържа казаното от
защитника му. Отрича да е заплашвал със смърт пострадалата, като моли за постановяване
на справедлива присъда и акцентира на факта, че са изминали две години от процесното
деяние.
Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че
въззивните жалби и протестът са подадени в срока по чл.319, ал.1 от НПК и от надлежно
легитимирани лица, поради което се явяват процесуално допустими.
След като обсъди доводите във въззивните жалби и протестът, както и тезите,
изложени от страните в съдебно заседание и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционният съд е направил
3
анализ на доказателствата, събрани в хода на производството, като в резултат на това е
установил правилно фактическата обстановка по делото относно основните факти и
обстоятелства по делото. В допълнение, при извършената самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства, Окръжен съд Перник намери, че са налице основания за
допълване на установената от РС-Перник фактическата обстановка по делото, която е
следната:
Пострадалата К. Н. Б. - Б. живеела със сина си - свидетеля Б. Б., майка си –
свидетелката Ж. Б. и брат си – свидетелят М.Б. в къща, находяща се в ***. Пострадалата Б. и
подсъдимият Б. Б. били съпрузи за периода от ***г. до месец юли ***г., когато се развели. В
периода от ***г. до юли ***г. двамата се намирали във фактическа раздяла. От брака си
имат едно дете – свидетелят Б. Б. Б..
Взаимоотношенията между подсъдимия Б. и пострадалата Б. били трайно влошени
както по време на брака, така и през периода на фактическа раздяла. След прекратяването на
брака не настъпила съществена промяна в отношенията им. Двамата контактували рядко,
във връзка с нужди на сина им, като обичайно разговорите били съпроводени с грубо
отношение и обиди, отправяни от подсъдимия към К. Б.. За всички тези обстоятелства
свидетелстват както самия подсъдим, така и свидетелите по делото, в т.ч. и пострадалата –
свидетелката К. Б., посочвайки конкретни ситуации.
На *** пострадалата К. Б. се намирала в ***, като във връзка с предстоящия
новогодишен празник предприела пътуване с градския транспорт до верига магазини за
хранителни стоки в града, за да напазарува. В същото време, подсъдимият Б. Б. настоятелно
започнал да звъни на мобилния телефон на К. Б.. Тъй като последната не желаела да
разговаря с него, а и се намирала на обществено място, неколкократно прекратила
обажданията без да отговаря. След като подсъдимият настойчиво продължил да звъни,
свидетелката К. Б. приела едно от обажданията. В проведения разговор помежду им
подсъдимият упрекнал К. Б., че се е държала неуважително с негова приятелка и й потърсил
обяснение за проявеното отношение като използвал груб език. К. Б. от своя страна заявила,
че не желае да разговаря с него и не иска да бъде притеснявана повече, след което
прекъснала разговора. По-късно на същия ден около 16,00 часа, докато се намирала вкъщи
на *** в *** заедно със сина си и майка си, свидетелката К. Б. чула силен звук от спиране на
автомобил пред дома им, като видяла през прозореца, че това бил личният автомобил на Б.
Б., марка „Рено“. Б. Б. влязъл в двора на посочения имот, като отворил металната врата.
След това достигнал до входната врата на процесното жилище, която била дървена, с два
стъклени отвора в горната част, и започнал настоятелно да звъни и да тропа по нея.
Пострадалата отишла до входната врата, но не я отворила, тъй като се страхувала от
подсъдимия. Докато удрял по вратата с ръце и крака, подсъдимият Б. Б. на висок тон
отправял към свидетелката К. Б. обиди и заплахи, като употребил думите, крещейки: „***,
излизай веднага, ще те приключа“, „един път завинаги тебе ще те приключа“. Пострадалата
била сигурна, че това е бившият й съпруг, тъй като разпознала автомобила му, гласа и
силуета му. Заради заплашителното му поведение, пострадалата му казала да си тръгва като
го предупредила, че ще позвъни на спешен телефон 112, за да потърси съдействие от
полицията. Тъй като ударите по вратата не били преустановени, пострадалата се обадила на
телефон 112 и подала сигнал, че бившият й съпруг разбива вратата на дома й. Афектиран от
чутия разговор, подсъдимият отново отправил обиди и закани към пострадалата като
използвал изразите „излизай, ма, тъпа овцо“, „ще те приключа веднъж завинаги“, „***“ и
нанесъл много силен удар по входната врата. В резултат на това част от вратата се откъснала
и паднала с посока към вътрешността на коридора, където по същото време се намирала
пострадалата. Подсъдимият се отправил обратно към автомобила си с бърз ход, като се
качил в него и потеглил в неизвестна посока.
На така подадения сигнал се отзовали служители на 01 РУ към ОД МВР – Перник,
които посетили адреса, но на място не установили подсъдимия Б. Б..
На същата дата – ***, К. Б. депозирала жалба до Районна прокуратура – Перник
4
срещу Б. Б., като описала случилото се по-рано през деня. Били й снети обяснения и била
образувана пр.преписка № 3304/2019 г., а в последствие – ДП № 74/2019 г. по описа на ОСл
- ОП – Перник. Бил направен оглед на местопроизшествието, като било установено
обективното състояние на входната врата, като бил приложен и фотоалбум.
В резултат от преживяното, пострадалата К. Б., както и свидетелите Б. Б. и Ж. Б.
започнали да живеят с чувство на постоянен страх дали и кога подсъдимият ще се върне за
да изпълни отправените закани към пострадалата. Тъй като входната врата на къщата била
силно компрометирана, тя не можела да се затвори и заключи, а поради празничните дни,
съвпадащи с деня на деянието, пострадалата не успяла да отстрани нанесените повреди.
Така се наложило К. Б. да потърси съдействие от своя брат – свидетеля М.Б., който също
живеел на адреса, да закрепи временно вратата. Въпреки това, пострадалата изпитвала силен
страх да не станат обект на взлом както от непознати, така и от подсъдимия.
Преживяното причинило на К. Б., Б. Б. и Ж. Б. силен стрес за продължителен период.
Преживяното от К. Б. й се отразило негативно. В заключението на съдебно-психологичната
експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство, вещото лице е посочило, че
извършеното по отношение на пострадалата К. Б. деяние се е отразило негативно на
психическото й състояние, като към момента на изследването същата е затворена, с
повишени депресивни нива, емоционално неустойчива и тревожна. Вещото лице е
установило, че пострадалата изпитва страх за живота и здравето си, като се наблюдава
склонност към засилено безпокойство, усещане за неопределена заплаха, пораждащо
тревожно очакване. Посочва се още, че тревожността й е насочена към собственото й здраве,
а не към външни социални причини. Експертът е посочил, че по време и след извършване на
деянието спрямо нея, К. Б. е изпитвала страх за живота и здравето на себе си и своите
близки. От заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза се установява, че
спрямо К. Б. са налице стресогенни житейски събития, непостоянно проявени от дълги
години и постепенно задълбочили се, които са причинили функционално разстройство на
психичната дейност, проявяващо се в тревожност, депресия, страх и вегетативна
симптоматика. Въз основа на така установеното, вещото лице е приело, че тези фактори
обуславят развитието и наличието на посттравматично стресово разстройство у
пострадалата, като към датата на деянието – *** К. Б. е преживяла остра стресова реакция
като е могла правилно да разбира свойството и значението на конкретно извършеното от
подсъдимия Б. Б. и да го оценява адекватно. Експертът е установил въз основа на данните за
пострадалата и обстоятелствата около взаимоотношенията между последната и подсъдимия,
че отправената закана е обусловила и би могла да възбуди основателен страх за реалното й
осъществяване. В заключение е посочено, че у пострадалата е налице посттравматично
стресово разстройство, проявено с тревожност и остатъчна депресия, включително и
страхова зареденост да не бъде наранена или убита.
В хода на досъдебното производство и първоинстанционното такова, показания
относно относимите факти и обстоятелства са дали лица, които са били преки очевидци на
случилото се, а именно свидетелите Б. Б. – син на пострадалата и подсъдимия, М.Б. – брат
на пострадалата, Ж. Б. – майка на пострадалата, както и самата пострадала К. Б.. И тримата
свидетели описват идентично обстоятелствата около инцидента на ***, които съвпадат с
установената от съда фактическа обстановка. Относно използваните изрази от подсъдимия
Б. Б. спрямо пострадалата К. Б. също е налице идентичност и неизменчивост в твърденията,
поради което настоящият състав намира същите за безспорно установени, като приема, че
това са изразите „***, излизай веднага, ще те приключа“ и „един път завинаги тебе ще те
приключа“. Безспорно показанията на тази група свидетели следва да се ценят и се ценят от
настоящия състав с оглед на факта на родствената връзка на тримата свидетели с
пострадалата и подсъдимия, като се съобразява, че този факт не е достатъчен сам по себе си,
за да бъдат дискредитирани свидетелските показания. Видно от внимателния прочит на
изложеното от свидетелите Б. Б., М.Б. и Ж. Б. както в хода на досъдебното производство, в
което са разпитвани неколкократно, така и от изложеното от същите пред Районен съд –
Перник, е налице неизменчивост на техните показания относно изложените факти и
5
обстоятелства. Налице е трайна и непротиворечива съдебна практика, според която
оценката за достоверност на показанията на свидетелите следва да се основава именно на
тяхната вътрешна последователност, логичност, непротиворечивост и синхрон с останалите
доказателства по делото, поради което показанията на посочените свидетели правилно са
кредитирани изцяло от първоинстанционния съд. В допълнение към изложеното следва да
се отбележи, че в голяма част от своите показания свидетелите Б. Б. и Ж. Б. излагат
твърдения за ситуации, възникнали между подсъдимия Б. Б. и пострадалата К. Б., които
предхождат значително инкриминираната дата. Така изложеното е възприето като
установени факти по делото както в обвинителния акт на Районна прокуратура – Перник,
така и в мотивите към постановената присъда от Районен съд – Перник. Настоящият състав
намира този подход за неправилен. Макар изложеното да допринася за общото изясняване
на състоянието на междуличностните отношения между подсъдимия и пострадалата, то
същите по своето естество не са пряко относими към предмета на доказване по настоящото
дело, а и за установяването им не са ангажирани други доказателства извън гласните такива
на засегнатите лица, поради което настоящият състав намира, че не следва да бъдат
обсъждани в детайли.
Своите показания пред първоинстанционният съд е изложил и Д.Д. – колега на
подсъдимия, чиито показания не дават основание за промяна на формираното по-горе
убеждение у съда. Видно от изложеното от него, с подсъдимия Б. Б. са колеги, като
свидетелят знаел, че във връзка с процесното деяние спрямо Б. Б. е образувано и
дисциплинарно производство за уронване престижа на ***. Заявил е, че е разговарял с
пострадалата К. Б., със сина й – свидетелят Б. Б., както и с майка й Ж. Б. относно случилото
се на *** именно във връзка с дисциплинарното производство. Относно подсъдимия
свидетелят е заявил, че не знае да е проявявал агресия в качеството си на служител, както и
да е използвал неправомерно оръжието си. В заключение е посочил, че подсъдимият Б. Б. е
работил компетентно и със старание.
Съдът анализира внимателно обясненията на подсъдимия, дадени в производството
пред Районен съд - Перник, като съобрази двояката им процесуална роля - те представляват
едновременно средство за защита и основен източник на сведения за подлежащите на
доказване факти. След извършване на внимателната им оценка, като съобрази спецификата
на конкретното престъпление, доказателствения материал по делото и обстоятелството, че
подсъдимият е най-заинтересуван от благоприятен за него изход от делото, настоящият
състав намира, че следва да ги кредитира в частта относно обстоятелствата, че с
пострадалата се намират в трайно влошени взаимоотношения, както и че на
инкриминираната дата в състояние на афект е търсил контакт с нея, поради което е посетил
дома й. Съдът кредитира обясненията му и относно обстоятелствата около изречените
изрази и нанасяните удари по входната врата, доколкото подсъдимият потвърждава
изричането на израза „ще приключа с теб“ както и фактът, че е удрял силно по входната
врата, като посоченото се потвърждава и от останалата доказателствена съвкупност по
делото. В останалата си част обясненията на Б. Б. противоречат на установеното както от
първоинстанционния, така и от настоящия състав на съда, поради което правилно не следва
да бъдат кредитирани.
Установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд е основана на
съвкупен анализ на доказателствата по делото, като същата е доразвита от Окръжен съд –
Перник в резултат на проведения самостоятелен анализ на доказателствата. Видно от
постановеното в решение № 127 от 13.06.2016 г. по н. д. № 412 / 2016 г. на Върховния
касационен съд, второ наказателно отделение, различната интерпретация и оценка на
доказателствата, която правят първата и контролиращата я инстанция, не изисква винаги
това да става в резултат на различна или изменена доказателствена наличност. Съдилищата
ще са спазили изискването на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, когато са събрали всички
съществуващи доказателства, имащи отношение към предмета на доказване, и са ги
анализирали съответно, без да са игнорирали което и да е от тях. Въпрос на вътрешно
убеждение е кое от тях ще бъде кредитирано и ще послужи за обосноваване на фактическите
6
и правни изводи по делото.
След като прецени всички събрани и приети от съда доказателства, както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, настоящата съдебна инстанция също намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимият Б. К. Б. със своите действия е осъществил състава на
престъплението по чл.144, ал.3, пр.1-во, пр.2-ро, вр. чл.142, ал.2, т.6, вр. чл.144 ал.1 от НК,
като на *** в *** се е заканил с убийство на К. Н. Б., като употребил думите, крещейки:
„***, излизай веднага, ще те приключа“, „един път завинаги тебе ще те приключа“, като
разбил – чрез нанасяне на удари с крака и ръце дървената врата на жилището, находящо се в
***, на стойност 58,00 лв., собственост на К. Н. Б. – Б., като деянието е извършено от лице
по чл.142, ал.2 т.6 от НК, а именно *** и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му.
Безспорно е установено по делото и наличието на квалифициращото обстоятелство -
деянието е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.6 от НК, а именно - ***. Видно от справка с
изх.№ *** на ***, подсъдимият Б. Б. работи в *** от ***г. като ***. В справката още са
посочени дисциплинарни производства, които са водени срещу подсъдимия. В материалите
по делото е представено и копие на трудовото досие на подсъдимия, към което са
представени и копия на преписките по образуваните дисциплинарни производства.
От обективна страна посоченото престъпление по чл.144, ал.3 от НК представлява
особена форма на престъпно въздействие върху свободното протичане на психическите
процеси, в резултат на които се формира волята на пострадалия. В този смисъл
изпълнителното деяние се изразява в обективиране на намерението на дееца към
пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него и по-конкретно, че ще го лиши от
живот. Правилно е прието от Районен съд - Перник, че от обективна страна изпълнителното
деяние е осъществено чрез действие което е било осъществено чрез отправяне на закана
спрямо пострадалата К. Б. с престъпление против нейната личност, а именно убийство, като
това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му. При преценка на
последното се вземат предвид обстановката и начина, по който е отправена заканата, както и
психическото състояние на дееца. В настоящия случай отправянето на заканата е
съпроводено с нанасянето на удари с ръце и крака по входната врата на дома на
пострадалата докато подсъдимият безспорно е бил в състояние на силно раздразнение.
Деянието се смята за довършено, когато пострадалият възприеме заканата с престъпление, в
случая с убийство, когато обективираното намерение на дееца да го лиши от живот достигне
до съзнанието на жертвата. В случая пострадалата е възприела веднага отправените изрази в
контекста на ситуацията именно като заплаха за живота й, като е почувствала убеденост и
страх, че заканата ще бъде изпълнена от подсъдимия.
Безспорно от доказателствата по делото е установено авторството на вмененото
деяние, както е приел и първоинстанционният съд. На инкриминираните дата и час
подсъдимият се е намирал в границите на имота на пострадалата, находящ се в ***, като
няма спор, а и от доказателствата се установява, че подсъдимият Б. Б. е бил силно афектиран
и е желаел да осъществи вербален контакт с пострадалата К. Б.. Самият Б. не отрича, че е
удрял силно по входната врата на къщата в депозираните от него обяснения в проведеното
открито съдебно заседание на 23.02.2022 г. Същият потвърждава още, че действително е
изразил желанието си „да приключи с нея“, като обаче твърди, че е влагал различен смисъл в
използвания израз, каквото е и релевираното възражение пред настоящата инстанция от
защитата на подсъдимия. Настоящият състав намира това твърдение единствено за защитна
теза на подсъдимия, като основание за това дават както данните за трайно влошените
междуличностни отношения между страните и наличието на предходни конфликти, така и
липсата на основание да се приеме, че подсъдимият е вложил друг смисъл в използваните
изрази към пострадалата. Доколкото бракът помежду им е приключил чрез разтрогването му
по законоустановения ред, същите нямат спор за родителски права, пострадалата Б. твърди в
показанията си, че получава регулярно издръжка за сина си, както и не е установено двамата
да се намират във взаимоотношения от друго естество, то съдът не намира за основателни
развитите възражения от защитата, че подсъдимият е искал да приключи друг вид
7
отношения с нея, поради което и не кредитира обясненията на подсъдимия в тази им част. В
подкрепа на изложеното, настоящият състав изхожда и от действията на подсъдимия при
изричането на инкриминираните изрази, както и създалата се фактическа обстановка, а
именно подсъдимият е викал и обиждал пострадалата, както и е удрял силно по входната
врата. Безспорно е установено по делото, видно от протокол за оглед на местопроизшествие
от ***, че входната врата е силно компрометирана в резултат от множеството силни удари,
нанесени от подсъдимия. Видно от посочените повреди в протокола, насрещникът, чиято
функция е да задържа вратата затворена, е разбит, което означава, че вратата е приведена до
състояние, в което не може да изпълнява функциите си. Това поведение на подсъдимия
безспорно следва да бъде възприето като агресивно и заплашително, като разгледано в
съвкупност с отправените изрази води до единствения правно и житейски логичен извод, че
на посочените дата и час, подсъдимият Б. Б. е отправил закана с престъпление против
личността, а именно „убийство“, на свидетелката К. Б., като това заканване е възбудило
основателен страх у нея за осъществяването му.
В допълнение към установеното поведение на подсъдимия, основание за възбуждане
на страх у пострадалата, че Б. Б. би изпълнил заканата си, е и обстоятелството, че същият
притежава огнестрелно оръжие в качеството си на ***. Това обстоятелство се потвърждава
от писмо УРИ: *** от ОД МВР – ***. Макар на инкриминираната дата да липсват както
твърдения, така и данни, подсъдимият Б. да е носил и/или демонстрирал оръжието си пред
пострадалата, безспорно е установено по делото, че той често е парадирал с него,
изваждайки го пред пострадалата и майка й в ситуации на ескалация на напрежението
помежду им. Видно от показанията на пострадалата К. Б. и майка й свидетелката Ж. Б. – у
тях е налице убеденост и страх, че Б. Б. има такова оръжие и би го използвал срещу тях.
Пострадалата описва и предходни ситуации, които макар да не са предмет на изследване на
настоящото производство, дават основание на съда да приеме, че така отправената заплаха
действително е довела до възбуждане на основателен страх у пострадалата. С оглед
личностните й качества, пострадалата е възприела в съзнанието си заплахата като реална
закана за убийство. В тази насока са и показанията на свидетелите Б. Б., М.Б. и Ж. Б., които
описват състоянието на пострадалата преди и след случилото се, като посочват, че
цялостното й здравословното състояние се е влошило значително. Относно отражението на
случилото се върху психическото и емоционално състояние на пострадалата настоящият
състав черпи сведения и от изготвените съдебно-психологическа и психиатрична
експертизи, които непротиворечиво установяват, че К. Б. е изпитала силен страх в резултат
от случилото се, като вярва и се опасява, че заплахата би могла да бъде реализирана.
На следващо място, деянието безспорно е извършено при пряк умисъл като форма на
вината, както правилно е посочил и първоинстанционният съд. Подсъдимият е осъзнавал
общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност и наказуемост. За
субективната страна на едно престъпление се съди не от заявеното от дееца, а от неговото
поведение, обективиращо умишленото му или непредпазливо отношение към последиците
от това поведение. В случая подсъдимият освен чрез думи е обективирал и други действия,
насочени към осъществяване на заканата му - нанасяне на удари с ръце и крака по входната
врата на дома на пострадалата, както и отправяне на обиди. По този начин е демонстрирал
знанието си, че отправената закана е напълно реална и че възбужда страх у пострадалата,
респективно е насочил всичките си усилия към постигане на обществено- опасните
последици с пълното съзнание за настъпването на негативния резултат. Б. Б. е разбирал
свойството и значението на извършеното, съзнавал е обществено опасния му характер и
последици и е целял тяхното настъпване. Последното се потвърждава и от заключението по
изготвената съдебна психолого-психиатрична експертиза, изготвена в хода на досъдебно
производство № 74/2019 г. по описа на ОСлО – гр. Перник. Тук следва да се посочи също,
че по смисъла на ТР № 53/18.09.1989 г. на ОСНК за състава на престъплението по чл. 144,
ал.З от НК не е необходимо деецът, когато отправя заканата, да има предварително
оформено решение да извърши убийство и да действа в осъществяване на взетото решение.
Но поведението на дееца, чрез обективните му думи или действия трябва да е насочено към
заплашения, заканата да е възприета от последния като реална заплаха и лицето, което я
8
отправя да съзнава съдържанието на заканата и отрицателното й въздействие върху
пострадалия.
С оглед на изложените съображения, настоящият състав намира за обоснована и
законосъобразна атакуваната първоинстанционна присъда, с която е приложен правилно
материалният закон и подсъдимият е бил признат за виновен по правилната правна
квалификация на деянието му, съставомерно по чл.144 ал.3 от НК. Неоснователни се явяват
релевираните от подсъдимия възражения срещу присъдата, доколкото не сочат на
конкретни нарушения при прилагането на материалния и процесуалния закон. Изложените
мотиви от настоящия състав в подкрепа на крайния решаващ извод на Районен съд – Перник
за виновност на подсъдимия отговарят на релевираните възражения от защитата на
последния във въззивната му жалба срещу присъдата.
Въззивната съдебна инстанция намери също така, че атакуваната присъда е и напълно
справедлива в частта й относно наложеното на подсъдимия Б. Б. наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца. Този размер е определен при превес на смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства, тъй като същият е неосъждан, участвал е
активно в хода на производството като е дал и обяснения за случилото се. Наложеното
наказание напълно съответства и на степента на обществена опасност както на деянието,
така и на дееца.
Настоящият състав на Окръжен съд - Перник приема за правилен извода на районния
съд за наличие на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.66 от НК по
отношение на така определеното на подсъдимия наказание. Съдът правилно е установил, че
доколкото така определеното наказание е под три години, първата изискуема от закона
предпоставка, и целите на наказанието биха били постигнати с него – втората изискуема
предпоставка, то правилно и законосъобразно е изпълнението на наказанието да бъде
отложено за предвидения в закона минимален срок от три години.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира за неоснователни възраженията,
направени от пострадалата К. Б. и от представителя на Районна прокуратура – Перник, че
така определеното наказание е в занижен размер. Законът предвижда наказание до три
години за процесното деяние, като не въвежда долна граница на същото. В съдебната
практика е прието, че справедливо е онова наказание, което съответства на тежестта на
престъплението – неговата обществена опасност и морала укоримост. При определяне на
наказанието съдът преценява не само личността на дееца, но и на характеристиките на
самото деяние - степента, с която уврежда правнозащитените обществени отношения. За
всеки случай тази преценка е конкретна, като настоящият състав намира, че
първоинстанционният съд правилно е определил вида и размера на наказанието като е
постигнал баланс между посочените в чл. 36 от НК цели – поправянето и превъзпитанието
на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Въз основа на това, съдът не
намира основание за изменение на наложеното наказание по вид или размер.
В производството пред Районен съд – Перник пострадалата К. Б. е предявила
граждански иск, с който претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
престъплението, представляващи болки и страдания, а именно уплаха, треперене,
основателен страх за живота от отправената закана за убийство, постоянен страх от
подсъдимия Б., влошаване на здравословното състояние в резултат от преживения стрес.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че твърдените негативни преживявания са
действително претърпени от пострадалата и то в резултат на процесното противоправно
деяние, което се намира в пряка причинна връзка с поведението на дееца. Същевременно,
настоящият състав на въззивния съд намери, че присъдата в гражданско-осъдителната й част
- за уважения граждански иск за неимуществени вреди в размер на 1 000 лева,
представляващ обезщетение за причинените от деянието по чл.144, ал.3, пр.1-во, пр.2-ро, вр.
чл.142, ал.2, т.6, вр. чл.144 ал.1 от НК следва да бъде изменена. Според настоящата въззивна
инстанция, след като в съответствие с доказателствата по делото е приел, че са налице
предпоставки за ангажиране отговорността на подсъдимия по отношение дължимото на
9
пострадалата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди съдът не е
определил размера му в съответствие с критерия, залегнал в чл.52 от ЗЗД. Както се посочи,
районният съд законосъобразно е приел наличието на елементите от фактическия състав на
гражданския иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за причинените с престъплението по
чл.144, ал.3, пр.1-во, пр.2-ро, вр. чл.142, ал.2, т.6, вр. чл.144 ал.1 от НК неимуществени
вреди: наличие на противоправно деяние – отправена закана за убийство от подсъдимия към
частната обвинителка и гражданска ищца, наличие на виновно поведение на подсъдимия,
причинени вреди и причинна връзка между деянието и причинените неимуществени вреди.
Настоящият състав намира, че съгласно прогласения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливо
възмездяване на причинени неимуществени вреди, присъдената сума към датата на деликта
не съответства на причинените вреди и настъпилите в резултат на тях неблагоприятни за
пострадалата последствия. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като
критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики – характер и степен на вредите, начин и обстоятелства, при които
е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение. Според трайната съдебна практика, при определяне на
размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание
всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В конкретния случай обстоятелствата, че
гражданската ищца е развила посттравматично стресово разстройство, изпитвала е страх за
живота и здравето си, както и за живота и здравето на своите близки /майка си и сина си/,
увеличената й тревожност, повишените депресивни нива, нарушенията на съня и апетита й,
вземането на успокоителни, посещаването на болнични заведения, предполагат присъждане
на обезщетение в размер, по-висок в сравнение с определения от първоинстанционния съд,
който в този смисъл съдът намира за занижен. Ето защо, съдът намира, че следва
гражданският иск да бъде уважен в размер на 2000 лева, която сума ще бъде достатъчна да
репарира претърпените от гражданската ищца неблагоприятни последици, като за разликата
до пълния предявен размер от 3000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Основателно е възражението на жалбоподателката К. Б., в качеството й на частен
обвинител и граждански ищец, че съдът неправилно е определил дължимите й се разноски
за производството пред Районен съд – Перник. Видно от съдебната практика, обективирана
и в решение № 52 от 09.06.2021 г. по н. д. № 159 / 2021 г. на Върховния касационен съд,
трето наказателно отделение и в решение № 38 от 03.02.2017 г. по н. д. № 39/2017 г. на
Върховния касационен съд, първо наказателно отделение, съгласно чл.189 ал.3 от НПК в
тежест на подсъдимия, когато същият е признат за виновен, се възлагат разноските,
направени от частните обвинители, ако те са направили такова искане. Законодателят не е
предвидил задължение за гражданския ищец да заплаща разноски на подсъдимия в случай
на отхвърляне на предявения граждански иск или неуважаването му в пълен размер, така
както е предвидено в чл. 78, ал.3 от ГПК. Тази разпоредба е неприложима и поради това, че
в наказателния процес подсъдимият, макар и да се защитава срещу предявения от
пострадалия граждански иск, няма качеството на ответник по смисъла на ГПК, тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 89 от НПК, граждански ответници в съдебното производство
са лицата, срещу които е предявен граждански иск, с изключение на подсъдимия.
Поради изложеното, съдът намира, че присъдата следва да бъде изменена в частта за
разноските, като подсъдимият Б. Б. бъде осъден да заплати на пострадалата К. Б. /гр.ищца и
частен обвинител/ общо сумата от 3 230,00 лева, представляваща направени от нея разноски
за адвокат в досъдебното производство и в производството пред Районен съд – Перник, а не
1400,00 лева, както е постановил първостепенният съд. Видно от материалите по делото,
пострадалата е представила доказателства за действителното заплащане на сумите, които
възлизат на 1440,00 лева на досъдебното производство и на 1790,00 лева в
първоинстанционното производство, като своевременно е направено и искане за присъждане
10
на тези разноски.
С постановената присъда съдът е осъдил подсъдимият Б. Б. да заплати по сметка на
Районен съд – Перник сумата в размер на 40,00 лева, представляваща 4% от уважената част
на гражданският иск. Настоящият състав намира, че размерът на тази сума е бил неправилно
определен и е в противоречие с разпоредбата на чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, тъй като за граждански иск
по наказателно дело се събира такса 4 на сто върху уважения иск, но не по-малко от 50,00
лева. Но поради обстоятелството, че размерът на гражданския иск се увеличава от 1000,00
на 2000,00 лева, присъдата следва да бъде изменена в тази й част, като подсъдимият следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по сметка на Висшия съдебен съвет, чрез
Районен съд – Перник сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща дължимата
държавна такса върху уважената част на гражданския иск.
На основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на К.
Б. и сумата от 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева, представляваща сторените от същата
разноски в производството пред Окръжен съд – Перник.
Водим от изложеното и в същия смисъл‚ съдът
РЕШИ:
Изменя присъда № 260021 от 28.09.2022 г., постановена от Районен съд - Перник по
НОХД № 468/2021 г. в гражданско-осъдителната й част, като увеличава размера на
гражданския иск за неимуществени вреди от 1000,00 (хиляда) лева на 2000,00 (две хиляди)
лева.
Изменя присъда № 260021 от 28.09.2022 г., постановена от Районен съд - Перник по
НОХД № 468/2021 г. в частта за разноските, в която подсъдимият Б. К. Б. е осъден да
заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата в размер на 40,00 лева,
представляваща 4% от уважената част на гражданският иск, като увеличава тази сума от
40,00 лева на 80,00 лева и постановява сумата да се заплати в полза на държавата, по сметка
на Висшия съдебен съвет чрез Районен съд -Перник.
Изменя присъда № 260021 от 28.09.2022 г., постановена от Районен съд - Перник по
НОХД № 468/2021 г. в частта за разноските, в която подсъдимият Б. К. Б. е осъден да
заплати на частния обвинител и граждански ищец К. Н. Б. от ***, с ЕГН:********** сумата
1400,00 (хиляда и четиристотин) лева, като увеличава тази сума на 3230,00 (три хиляди
двеста и тридесет) лева.
Потвърждава присъдата в останалата част.
Осъжда подсъдимия Б. К. Б., със снета самоличност да заплати на частния обвинител
и граждански ищец К. Н. Б. от ***, с ЕГН:********** сумата 1500,00 (хиляда и петстотин)
лева, представляваща сторени от нея разноски в производството пред Окръжен съд –
Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11