ПРОТОКОЛ
№ 1113
гр. Варна, 16.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Н.й Св. Стоянов
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
при участието на секретаря М.на Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно
гражданско дело № 20253100501463 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:49 часа се явиха:
Въззивникът Р. Г. Н., нередовно призована, т.к. не е спазен седмичния срок за
призоваване на основание чл.56, ал.3 от ГПК, явява се лично, представлява се от адв.
В. К., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззивникът Н. Г. У., редовно призован, явява се лично и се представлява от
адв. В. К., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Въззивникът М. К. У., нередовно призована, т.к. не спазен седмичния срок за
призоваване на основание чл.56, ал.3 от ГПК, не се явява, представлява се от адв. В.
К., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззиваемата М. И. Б., редовно призована, явява се лично, представлява се от
адв. Н. Т., редовно упълномощена и приета от съда отпреди и от адв. Б. Б., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
АДВ. К.: Не правя възражение по нередовното призоваване. Моля да се даде ход
на делото.
АДВ. Т.: С оглед изричното изявление, че няма възражения по нередовното
призоваване моля да бъде даден ход на делото.
АДВ. Б.: Няма пречки по хода на делото.
1
С оглед изявленията на процесуалния представител на въззивниците СЪДЪТ
намира, че пречки по хода на делото не са налице, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Съгласно Определение № 3133 от 02.07.2025 г.
АДВ. К.: Поддържам жалбите във вида, в който са подадени.
АДВ. Т.: Поддържам отговорите на въззивни жалби. Запозната съм определение
№3133 от 02.07.2025 г. и нямаме възражения по отношение на същото.
АДВ. Б.: Оспорвам жалбите, нямам забележки по отношение на определението
от 02.07.2025г.
АДВ. К.: Нямам други доказателствени искания извън това, което е събрано.
АДВ. Т.: Нямаме нови доказателствени искания.
АДВ. К.: Нямаме произнасяне по искането ни за разпит на полицейските
служители.
АДВ. Т.: То остана без уважение.
АДВ. К.: Четиримата служители са посочени като свидетели. Държим на техния
разпит.
СЪДЪТ докладва на страните, че във въззивната жалба не е направено искане за
разпит на свидетели и съдът се е произнесъл в своето определение от разпоредително
заседание единствено по искането за допускане на съдебно – медицинска експертиза с
оглед установяване на точния механизъм на уврежданията, които твърди пострадалото
лице, че са му причинени, като искането е оставено без уважение. Във въззивните
жалби не е направено искане за разпит на свидетели, поради което и съдебният състав
не дължи произнасяне.
АДВ. К.: В такъв случай в днешно съдебно заседание правя искане да бъдат
допуснати до разпит 4-мата полицейски служители, които са присъствали на двете
събития, съответно на 09.01.2024г. и 12.01.2024г. Двама полицейски служители, които
2
са присъствали на 09.01.2024 г. в болница „Св. М.“ и двамата полицейски служители,
присъствали на 12.01.2024г. в комплекс „А.“ в дома на проф. У..
СЪДЪТ дава възможност на адв. К. да посочи какви факти и обстоятелства,
извън установените при първоначалния им разпит, желае да бъдат установени с
повторния разпит на разпитаните в първата инстанция свидетели.
АДВ. К.: При посещението бил ли е осъществен акт на домашно насилие или е
констатиран от служителите спор между двете жени.
АДВ. Б.: Доказателственото искане, не че е несвоевременно, тъй като сме в
първо заседание по приемане на жалбата и въпреки, че има произнасяне с
определението по него според мен е неоснователно по следните съображения. И в
трите жалби реално се посочва като дефект на решението на Районния съд – Варна
обстоятелството, че не били взети предвид многобройните обяснения, които са дадени,
цитирам жалбата на М. У., от свидетели, които са били разпитани, което е истина
между другото. Районният съд се е постарал да допусне всички доказателства, които
биха могли до допринесат за разкриване на обективната истина. Тази обективна
истина е материализирана чрез анализ на свидетелските показания в самото решение,
което е от 15 листа между другото. Така, че тези обстоятелства, които се твърдят, че
биха могли да бъдат установи чрез повторния разпит на тези свидетели е
неоснователно поради обстоятелството, че няма как полицейските служители, които са
дошли на телефонното обаждане на тел. 112 в един по -късен момент и те са обяснили
каква обстановка са установили там на място. Това, че е имало спор между две жени е
само част от истината, но те са установили и състоянието, както на нашата
доверителка, така и на всички лица, които са установили там на място. Така, че
повторния им разпит, те не са били преки свидетели на изгонването на М. Б. от дома,
ударите които са последвали, изтръгването на ключовете, хвърляне на багажа и т. н. Те
не могат да установят тези факти, които са установени с други гласни и писмени
доказателства. Така, че считам, че се цели не установяване на различна фактическа
обстановка, а се цели просто протакане на това дело. Моля да оставите въпросното
искане без уважение.
АДВ. Т.: Аз от своя страна считам, че искането е несвоевременно направено. То
не e инкорпорирано в процесните въззивни жалби, същото следва да бъде оставено без
уважение, доколкото е преклудирано. Твърденията, че показанията на свидетелите не
са обсъдени в пълнота с акта на първоинстанционния съд не е основание да се допуска
повторното изслушване на исканите свидетели. В съдебното заседание изслушването
продължи повече от шест часа и считам, че ако е имало нещо, което допълнително е
3
следвало да бъде установено процесуалните представители на въззивната страна са
имали достатъчно възможности да го направят пред първата инстанция. Не на
последно място, за да бъдат допуснати то би следвало да има нововъзникнали и
новооткрити факти и обстоятелства, а такива не се твърдят с въззивните жалби,
съответно доказателственото искане не е обвързано именно с такова твърдение. С
оглед, на което считам, че същото следва да бъде оставен без уважение.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Н. У.: Молбата ми да допуснете разпита на свидетелите, т. к.
има нововъзникнали обстоятелства. Има друго дело, по което ответната страна г-жа Б.
е представила определен снимков материал. Този снимков материал е датиран с дата и
час, които дата и час пряко не съответстват на датите и часа по докладните записки и
по протоколите с предупреждение изготвен от съответния наряд. Това е първият ми
мотив. Вторият ми мотив е, че полицаите имат определени механизми на действие
тогава, когато са извикани за случай на домашно насилие и тогава, когато са извикани
по други случаи. Механизмите на действие какво би трябвало да направят, не са
изследвани. В тази връзка това, което се опитвам да докажа, е че ако е имало домашно
насилие те биха предприели определени действия, което всъщност в настоящия случай
липсва. Това без съмнение би довело до аргумента дали има такова или няма,
съответно спрямо техните действия. Това не е изследвано по време на
първоинстанционния разпит, а нововъзникналите снимки, които едва сега ги видяхме
в хода на другото производство, за което ще помолим да бъде приложено съвсем ясно
ще компрометират некоректността на датата и часа на изготвянето на снимките,
представени от госпожата спрямо датата и часа представени от длъжностните лица,
които са се явили. Затова молбата ни е да можем да им зададен два – три въпроса за да
изясним тези обстоятелства, които сега са нововъзникнали, т. к. тези снимки към онзи
момент ги нямаше в правния мир.
АДВ. Т.: Носите ли ги тези снимки.
СЪДЪТ указва на жалбоподателите на основание чл.156 от ГПК да посочат
ясно и недвусмислено какви факти желаят да установят с поискания от тях в днешно
съдебно заседание повторен разпит на свидетелите, какви точно факти желаят да
бъдат установени с повторния им разпит.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Н. У.: Ще установим факта на липса на домашно насилие, т.к.
в протоколите подписани от длъжностни лица е фиксиран часа 16:45. Има представен
снимков материал, че във въпросния час г-жа Б. въобще не е била там. Ако е вярно
едното, т.е. че тя не е в помещението на база представени от нея снимков материал
4
тогава самият процес ще олекне. Има представени снимки с фиксиран час от тяхната
страна, имаме от друга страна полицейски протокол, който фиксираше в толкова часа,
че служителите са били на конкретно място, в конкретния час и са фиксирали
конкретно нещо. Аз не знам кое е вярно, но се опитвам да изясня.
АДВ. Б.: Ако полицаят е приключил моля да ни бъде дадена думата и на нас.
Понеже въззивникът се опитва да въведе в заблуждение относно тези снимки. Да, има
такова дело, което е по повод нанесените телесни повреди и там има представен такъв
материал. Този снимков материал, за който толкова се прави опит, че той едва ли не
ще докаже, не мога да му схвана мъдрата мисъл на въззивника относно това какво ще
докаже с това нещо. Има представени две снимки, които са непосредствено след
случилото се, в които на моята доверителка са направени снимки относно това какви
наранявания е получила по ръцете. Това е ирелевантно и не съвпада нито с часа. Ние
не твърдим, че това са снимки, които са направени в момента на извършване на
домашното насилие, а че непосредствено след приключване на това домашно насилие
неин близък й е направил тези снимки за да удостовери, че е имало такива
наранявания тогава, в този ден – 12.01.2024 г. Така, че ирелевантно е това нещо, за
което те се твърдят и няма нищо общо, няма такова твърдение, че тези снимки са
направени в момента, когато е осъществено домашното насилие. Така, че кога е бил
протокола на полицията, какво пише в него то е част от доказателствения материал,
то подлежи на вашата преценка. То е направено в решението на Районния съд, а
благодарение на усилията на моята колежка Т. е направен и анализ в отговора на
въззивната жалба, където са коментирани всички свидетелски показания, включително
и тези.
АДВ. Т.: Само ще направя едно допълнение. Въззивникът изрази становище, че
иска да докаже факта на липса на осъществено домашно насилие. Това е отрицателен
факт и той не се следва да бъде доказан с тези доказателствени средства и по този
начин.
По направеното искане за повторен разпит на свидетелите разпитани в първата
инстанция Съдът намира искането за неоснователно, като съображенията за това са
следните:
На първо място, въпреки предоставената възможност страните не посочиха ясно
конкретни факти, които искат да бъдат установени с повторния разпит на свидетелите,
т. е., факти, които не са били установени при първоначалния им разпит, а дали е
извършено или не домашно насилие това е правен извод и от свидетелите не може да
се иска те да правят оценъчни съждения или да дават правна квалификация на
5
определени факти. Липсва необходимост от повторен разпит на разпитаните в първата
инстанция свидетели.
Поради изложеното Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ, направеното в днешно съдебно заседание искане от адв.
Катрандиева, процесуален представител на тримата жалбоподатели, за повторен
разпит на разпитаните в първата инстанция свидетели: Я. П. М. с ЕГН **********, Г.
К. И. с ЕГН **********, К. П. К. с ЕГН ********** и К. Ш. К. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДВ. К.: Нямаме други искания. Представям списък на разноските.
АДВ. Т.: Нямаме други искания по доказателствата. Представяме списък на
разноските и банково извлечение за извършено плащане. Правя възражение за
прекомерност.
АДВ. К.: Аз не правя възражение за прекомерност.
СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените в днешно съдебно заседание
от адв.К. 3 бр. договори за правна защита и съдействие подписани от тримата
въззивници, както и представения от адв.Т. списък на разноските, ведно с
доказателства за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
6
АДВ. К.: Моля да уважите жалбите ни като основаните ни позиции, са че
молбата за домашно насилие е недопустима, т.к. е подадена от активно процесуално
нелегитимирано лице. Не сме доволни от решението на първоинстанционния съд и
молим то да бъде обезсилено, евентуално – отменено изцяло касаещо доктор Р. Н., М.
У. и Н. У.. Молим да бъде постановено друго, с което да бъде обезсилено съдебното
решение и прекратено производството по делото или да бъде отхвърлена молбата на
М. Б., предявена срещу доверителите ми, ведно със законните последици относно
съдебните разноски.
Съображенията ни за това са следните: На първо място, постановеното решение
е процесуално недопустимо, т.к. молбата за защита от домашно насилие е подадена от
лице с липсваща процесуална легитимация. Твърденията на молителката, че е живеела
на фактически начала с проф. Г. У. се подкрепя основно от показанията на свидетелите
– нейни роднини. Дори като е приел този факт за безспорно установен съдът отново е
следвало да стигне до извода за недопустимост на молбата. Това следва от легалната
дефиниция на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, което предвижда възможност за защита на лице във
фактическо съжителство само, когато насилието е причинено от фактическия съжител.
Диспозицията на нормата съдържа израза „извършено от“. Ако не уважите това ни
искане Ви молим да отмените решението на първоинстанционния съд и с Ваше
решение да отхвърлите молбата, както и да ни присъдите съдебните разноски.
Оплакванията ни тук са, че доказателствата от първоинстанционния съд са обсъдени
едностранчиво, а именно само свидетелските показания на отсрещната страна като
изцяло са игнорирани показанията на нашите свидетели. Макар те да установяват
преки факти на доказване. Тази фактическа обстановка се приема без да се обсъдят от
съда приобщените по делото гласни и писмени доказателства. Противно на
разпоредбата на чл. 153 от ГПК, съгласно която на доказване подлежат спорните
факти, които са от значение за решаване на делото и връзките, които са между тях.
Първоинстанционният съд е следвало да установи след задълбочен всестранен и
обективен анализ на събраните доказателства дали е извършен акт на домашно
насилие от всеки от ответниците и при какви обстоятелства, като по този начин
напълно изясни фактическата обстановка по делото. Такъв анализ липсва, доколкото
Районният съд се е ограничил само констатирайки, че е извършен акт на домашно
насилие. Намираме, че съдът не е мотивирал своето решение, пренебрегвайки
изискванията на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Съдът формално е заявил, че преценява
показанията на двете групи свидетели по отношение на релевантните факти.
Свидетелят К. е единственият, несвързан с двете страни, очевидец на случилото се на
12.01.2024г. в жилището на проф. У.. Същият заявява, че е нямало крясъци, скубания,
побоища, пререкания, обиди, викове и т. н. Молителката е излязла доброволно на
заден ход и след известно време от към коридора от външната страна се е започнало
блъскане, викове, крясъци след, което ответниците са се обадили на тел. 112, по
7
конкретно Н. У. и към 14 часа са пристигнали полицейските органи. В атакуваното
решение е заявено, че съдът преценява показанията на полицейските служители като
изцяло обективни, безпристрастни и незаинтересовани, доколкото те описват
фактическата обстановка, каквото е била при явяването им на двата сигнала.
Разговаряно е лично с проф. У., придобили са лични впечатления за състоянието на
молителката след двата инцидента. Описаните в решението показания на
полицейските служители, приети от съда като безпристрастни и обективни, не
установяват извършени актове на домашно насилие от ответницата, а само словесни
спорове между Б. и доктор Н., които не осъществяват фактическия състав на акт на
домашно насилие. Въпреки, че съдът е изслушал записите от телефон „112“ в съдебно
заседание, също така съдът не е направил анализи или изводи върху тях. Коментара на
съседа В. също потвърждава, че не се касае за домашно насилие, а коментара е за
разговор на г-жа Б. за наследства. Съдът се е позовал при постановяване на
осъдителното си решение на представените от молителката медицинско удостоверение
като доказателство за извършен акт на домашно насилие без да го обсъди и оцени
съгласно чл. 236 от ГПК. Посочените от Б. в медицинското удостоверение увреждания
не съответстват, те не могат да настъпят по този начин, по който са описани. Не
отговарят по вид, както са описани кръвонасяданията и охлузвания на двете ръце,
нараняванията не съответстват и не могат да бъдат причинени по този начин. Те са
получени, както твърдят свидетелите Г. К., Д.П. и Н. У. в обясненията дадени пред
органите на Второ РПУ, че молителката е удряла и блъскала по вратата. Тя се е
самонаранявала. Това действие го е правила съвсем съзнателно, за да създава
обстановка на привидно насилие върху нея. Съдът, както стана ясно, не е описал
никаква фактическа обстановка в решението си, основана на всестранен анализ на
приобщените доказателства, а голословно е приел твърденията на молителката.
Съобразявайки горното следва да се приеме, че съдът неправилно е вменил виновно
поведение на всеки ответник за извършен акт на домашно насилие. Този неправилен
фактически и правен извод е визиран от първоинстанционния съд при отсъствие на
какъвто и да е анализ на приобщените доказателства по делото, т. е., немотивирайки
своето решение, което го прави незаконосъобразно. В първоинстанционното
производство са събрани множество такива доказателства, които за съжаление съдът
не е прецизирал от към степен на достоверност и обективност, и затова е постановил
незаконосъобразно и необосновано решение. Ето защо моля да отхвърлите молбата на
молителката Б. за зашита от домашно насилие срещу ответниците. И още веднъж
подчертавам, че основанието ми за това искане е извлечено от молбата, че двата акта
описани като домашно насилие посочени на датите 09.01 и 12.01.2024г. между ищцата
и ответниците не са осъществени и са недоказани, а и не съществува нито една
обвързаност, която да е по чл. 3, т. 2 от ЗДДН, който законов текст предопределя те да
бъдат надлежна страна по молбата.
8
ВЪЗЗИВНИКЪТ Н. У.: Наистина истинска чест е, а и не малко удоволствие
възможността да си изразя тезата, която се допълва от тезата на адвоката ми, но има
известни разлики. Няма да се впускам в детайлите дали госпожата има или няма
активна процесуална легитимация, това е ясно. Няма да обсъждаме гласните
доказателствени средства - доколко съдът ги е обсъдил, доколко ги е пренебрегнал.
Няма да обсъждам дали погрешните изводи, които съдът е направил са обосновани от
обстоятелствата, че са пропуснати или липсва пълен анализ на доказателствата. Това
са поредици от грешки, които не са толкова важни в конкретния процес. Това, на което
бих искал да Ви заостря вниманието е съвсем различно. Като цялата тази папка, която
е пред Вас, при анализа на папката се вижда една много интересна история. Изцяло на
база доказателствата. Говорим за разведен професор на 82 години, разведен повече от
30 години, болен от неизлечима болест, преживяемостта на която е не повече от 4 до 5
години, в тежко състояние, който е облъчван и подложен на определен натиск и
офериране, започващо от 01 януари тази година. Миналата година, в деня в който той
е влязъл в болницата е станало ясно, че състоянието му е доста тежко и не се знае
колко ще преживее. Оферти за сключване на граждански брак с въпросната дама, която
се грижи наистина за него като медицинско лице, за което получава съответното
възнаграждение. Жена, която е 20 години по – малка от него. Жена, която видно от
доказателствата по делото от техните свидетели е оставила майка си и баща си да
починат в старчески дом. От техните свидетели е видно това по делото. Та, дали да се
ожени за нея или да не се жени за нея при все, че лекарствата, които той получава,
включително и болкоуспокояващите медикаменти отново се регулират и дават от нея, с
едно разбира се хубаво обещание за дълъг живот, вероятно подплатени за да не го
боли с успокоителни и т.н. Изолиран е от всичките роднини, не от деца, а от внуци, от
брат и от сестра. Всичките роднини са изолирани от възможността за комуникация с
него. В резултат на което на 17-ти януари, след всички тези фактически и юридически
способи и вкарването им действие, на 17.01.2024 г. бракът е сключен. Забележете, че е
бил закаран с инвалидна количка в Гражданското отделение, със стърчащи тръбички
от тялото.
СЪДЪТ прекъсва въззивника Н. Г. У. и му указва да ограничи пледоарията си
относно предмета на въззивното производство.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Н. У.: В такъв случай моля да ми дадете възможност да
представя писмена защита, в която да изложа в писмен вид моите аргументи против
пороците на атакуваното от нас съдебно решение.
ВЪЗЗИВНИЦАТА М. У.: Придържам се към казаното от адв. К.. Нямам какво
9
да добавя.
Въззивницата М. У. излиза за кратко от съдебната зала.
АДВ. Т.: Моля да оставите без уважение процесните въззивни жалби, доколкото
същите са необосновани. Моля да имате предвид, че подробно съм изложила факти и
обстоятелства по отношение на направените възражения, направени в хода по
същество от колегата и с оглед процесуална икономия, моля да ги съобразите. Моля да
бъде потвърдено първоинстанционното решение и да ни бъдат присъдени сторените
по делото съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. Моля за
решение в този смисъл.
АДВ. Б.: Моля да потвърдите решението на Районен съд - Варна, като правилно
и законосъобразно, както и да присъдите на моята колежка съответно дължимите за
настоящата инстанция направени разноски.
Всъщност основните, ако аз поне така правилно съм ги разбрал жалбите на
въззивниците, основните атаки срещу решението на Районния съд, са че същото е
необосновано, т. е., че не са обсъдени по единично и в тяхната съвкупност писмените
и гласни доказателства, събрани по време на първоинстанционното производство. Тъй
като Вие сте въззивна инстанция и следва да разгледате делото изцяло дали първо
молбата е допустима и след това дали е законосъобразна аз ще кажа, че фактологията
по делото е ясна, точна, проста и установена по безспорен начин по делото. Нашата
доверителка и за съжаление починалият наследодател на въззивниците, от които, за да
стане ясна картинката, едната въззивница е дъщеря на починалия, другият въззивник е
негов племенник, а третия въззивник е негова сестра. Тази връзка се прави за да може
да се установи факта доколко те биха могли да отговарят за действията по ЗЗДН. Аз
намирам, че в т. 5 и т. 6 от чл. 3 от ЗЗДН може да се направи този извод защото, не
само това защото на 17-ти по настояване на наследодателя У. той е сключил
действително граждански брак с моята доверителка, а и за безспорно установеното по
делото, че в продължение на много години, повече от 20 години всъщност, моята
доверителка с наследодателя живеят на семейни начала, в едно и също жилище, на
различни адреси, така както е посочено в молбата за ЗЗДН и този факт е безспорно
установен. Да, тук цялата битка е битката за наследство. Опитът да бъде отстранена
след като се разбира, че има опасност, не че е ясно, а че има опасност живота на
наследодателя да не продължи дълго, въпреки полаганите грижи години наред, той е в
това състояние от 2021 г., съобразно доказателствата по делото и единствената, която
се грижи за него е моята доверителка. Това се е харесвало на наследниците до
10
момента, в който са разбрали, че идва финалния край и най – лошото, което те са
разбрали, е че неговото желание е тази 20 годишна връзка, тези грижи, както от чисто
лично естество, така и от медицинско, защото моята доверителка също е с медицинско
образование, да бъдат възнаградени чрез сключване на граждански брак. Всъщност
провокацията това да се случи е поведението именно на въззивниците в настоящото
дело. Има още един наследник, който всъщност е син на наследодателя, който има
съвсем друго отношение и той признава тази безкрайна връзка. Правя връзка само
затова каква е родствената връзка и колко има право …
СЪДЪТ прекъсва адв. Б. и му указва да се придържа към предметните предели
на настоящото производство.
АДВ. Б.: Аз считам, че са налице условията на чл. 3 от ЗЗДН и моята
доверителка има основание да подаде такава молба по ЗЗДН. Налице са и условията на
чл. 2. Твърденията, които са залегнали в молбата, а именно насилие по отношение на
нея - физическо и психическо, лишаване от свобода и т.н. също са установени по един
безспорен начин видно от събраните по делото и писмени, и гласни доказателства,
както и от изслушването на записите от тел. 112 и т. н. Така, че съдът първо е приел, че
молбата е допустима. Тя отговаря на тези обстоятелства и тези фактологии, които
трябва да са налице за да покриват изискванията на чл. 2, а като цяло съдът на базата
на всички тези писмени и гласни доказателства се е произнесъл положително относно
това, че именно тези три лица във въпросния период между 09-ти и 12-ти януари
2024г. са извършили домашно насилие. Твърденията затова, че били взети предвид
показанията на свид. Н., това са лица не непознати и незаинтересовани от страна на
въззивниците, а напротив. Това са шофьорът на една частна линейка и медицинското
лице, които са дошли да вземат наследодателя. Нека съдът да знае кои са свидетелите,
на които твърдите че се позовава. С тях те са искали да го отвлекат и ако не са дошли,
след като е била изгонена от дома, и други свидетели, включително и полицията това
нещо щеше да се случи. Така, че правилно са приети гласните доказателства,
подкрепени с писмените доказателства и за нас остава единственото искане към Вас
вие да потвърдите решението на Районния съд, като правилно и законосъобразно. В
този смисъл моля за вашето решение.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще
се произнесе с решение в законния срок.
11
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника Н. У. в седмичен срок от изготвяне на
протокола да представи писмени бележи.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:38часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12