№ 215
гр. Пловдив, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20235300900275 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ.
Предявен е иск от ЕТ "Т. 88 - Д.Д." – в несъстоятелност с ЕИК
********* и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Брацигово“ № 10 против
„КРЕДИТ ИНВЕСТ КОНСУЛТ“ ООД, с ЕИК *********, по който се моли да
се приеме за установено, че не съществуват вземанията на „КРЕДИТ
ИНВЕСТ КОНСУЛТ“ ООД предявени в производството по несъстоятелност
на ищеца в размер на 186 388,20 лв. главница, законна лихва до 30.06.2021 г. в
размер на 132 191,05 лв, лихва за периода от 01.07.2021 г. до 01.11.2021 г. в
размер на 6 420,04 лв., лихва от 02.11.2021 г. до 09.12.2022 г. в размер на 20
865,15 лв., законна лихва до окончателното плащане, разноски в размер на
1741,99 лв. и нови разноски в размер на 4000 лв.
Предявен е и иск от ЕТ "Т. 88 - Д.Д." – в несъстоятелност с ЕИК
********* и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Брацигово“ № 10 против
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ , по който се моли да се
приеме за установено, че не съществуват вземанията на НАП предявени в
производството по несъстоятелност на ищеца, както следва:
1. Публични вземания за данък върху недвижимите имоти и такса за
битови отпадъци в размер на 1 335,71 лева (главници), дължими за периода
1
2012 г. – 2014 г., включително; лихви върху непогасени главници (1 335,71
лева) към 01.11.2021 г. – 1 099,53 лева и лихви за забава, изчислени за
периода от 02.11.2021 г. до 11.11.2022 г. в размер на 139,15 лева, установени с
Акт за установяване на задължение по декларация № 862/13.10.2015 г.,
издаден от Община Пловдив;
2. Публични вземания за данък върху недвижимите имоти и такса за
битови отпадъци в размер на 1928,68 лева (главници), дължими за периода
2014 г. – 2018 г., включително; лихви върху непогасени главници (1 928,68
лева) към 01.11.2021 г. – 908,72 лева и лихви за забава, изчислени за периода
от 02.11.2021 г. до 11.11.2022 г. в размер на 196,38 лева, установени с Акт за
установяване на задължение по декларация № 148/24.01.2019 г., издаден от
Община Пловдив;
3. Публични вземания за данъци и такси в размер на 5 083,89 лева –
главници, дължими за периода от 2019 г. до 2022 г., включително; дължими
главници за периода от 02.11.2021 г. до 11.11.2022 г. в размер на 652,95 лева;
дължими лихви върху непогасени главници към 01.11.2021 г. – 2 244,08 лева и
лихви за забава, изчислени за периода от 02.11.2021 г. до 11.11.2022 г. в
размер на 547,30 лева, установени с Декларация по чл. 14 от Закон за
местните данъци и такси (ЗМДТ) вх. № 5090/19.02.2021 г. и Декларация по
чл. 14 от ЗМДТ вх. № 01-01- 4026/24.03.1998 г.;
4. Публични вземания за данъци и такси в размер на 16,67 лева –
главници, дължими за периода 2020 г. – 2021 г., включително; лихви върху
непогасени главници към 01.11.2021 г. – 1,05 лева и лихви за забава,
изчислени за периода от 02.11.2021 г. до 11.11.2022 г. в размер на 1,74 лева,
установени с Декларация по чл.54 от ЗМДТ вх. № 66090056896/19.12.2020 г.
Твърди се от ищеца,че с Определение № 524 от 11.05.2023 г. по т.д. №
289/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив са оставени без уважение част от
възраженията срещу несъществуващи според него вземания, включени в
изготвени от синдика списъци с приети вземания и са отхвърлени
възраженията, касаещи процесните вземания на тези кредитори, като същите
не са изключени от списъка на приетите вземания.
По вземането на „КРЕДИТ ИНВЕСТ КОНСУЛТ“ ООД ищецът твърди,
че няма валидно частно правоприемство поради липса на индивидуализация
на вземанията по вид и размер в договорите за цесия от 30.06.2021 г. с цедент
2
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД и от 22.02.2022 г. с цедент
„С.Г.ГРУП“ ЕАД и цесионер „КРЕДИТ ИНВЕСТ КОНСУЛТ“ ООД. Поради
липсата на индивидуализация се счита, че цесиите са нищожни поради липса
на предмет. На следващо място се твърди, че няма валидно извършени
уведомления по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД и по двете цесии, както и че
няма валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността след 11.08.2017
г. Счита се, че поради бездействие на взискателя „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД повече от две години в периода 31.01.2014 г. до 28.07.2016 г.
е настъпила перемпция по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като изп. Дело № 722/2011
г. на ЧСИ Горчев е прекратено по силата на закона. След настъпилото
прекратяване ищецът счита, че всички предходни и всички последващи
изпълнителни действия са невалидни и не прекъсват давността по чл.111
ГПК. След последното споразумение от 11.08.2017 г. между кредитора и
длъжника няма прекъсване на давността, която е продължила да тече и се
счита, че всички изпълнителни действия са невалидни и затова на 11.08.2022
г. ищецът твърди, че е изтекла 5-годишната погасителна давност, като
кредиторът „КРЕДИТ ИНВЕСТ КОНСУЛТ“ ООД е предявил своето вземане
на 12.12.2022 г., т.е. след погасяване на вземането. Счита се, че съдът по
несъстоятелността неправилно е възприел фактическата обстановка, въпреки
изложените мотиви и е отхвърлил възражението против списъците.
По отношение на втория иск срещу НАП в общ размер на 24 492,53 лв.:
твърди се, че не са предявени вземанията своевременно, а са включени от
синдика служебно, а на следващо място се твърди, че същите са погасени и по
давност. Също така в писмената защита на ищеца се твърди, че искът е
основателен и поради факта, че констатираните от вещото лице по делото
вземания на НАП са против Д.Д. в качеството й на физическо лице, а не
против търговеца.
Ответниците НАП и „КРЕДИТ ИНВЕСТ КОНСУЛТ“ ООД изцяло
оспорват предявените искове по подробни съображения в отговорите на
исковата молба, като сочат аргументи,оборващи твърденията на ищеца.
Синдикът също взема становище за неоснователност на исковете.
Третото лице помагач С.Г.Груп ЕАД с ЕИК ********* взема становище
за неоснователност на исковете.
Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, осемнадесети състав,
3
като разгледа приложените от страните доказателства във връзка с
твърденията им намери за установено следното:
Исковете са допустими. Претенцията изхожда от легитимирано лице на
основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ. Между страните не е формиран спор около
развитието на производството по несъстоятелност и спазването на сроковете
от страните по повод подаване на възражения против списъците,
произнасянето от съда с определение и т.н.
По отношение на предявения иск против КРЕДИТ ИНВЕСТ КОНСУЛТ
ООД се установява , че се касае за вземания в размер на 186 388,20 лв.
главница, законна лихва до 30.06.2021 г. в размер на 132 191,05 лв, лихва за
периода от 01.07.2021 г. до 01.11.2021 г. в размер на 6 420,04 лв., лихва от
02.11.2021 г. до 09.12.2022 г. в размер на 20 865,15 лв., законна лихва до
окончателното плащане, разноски в размер на 1741,99 лв. и нови разноски в
размер на 4000 лв. По делото не се спори относно първичните
правоотношения по възникнали задължения за ищеца по повод сключени
договори с „Българска пощенска банка“АД. От приложените по делото
писмени доказателства се установява, че е сключен договор за банков кредит
от 27.02.2007 г. с кредитодател „Българска пощенска банка“АД и
кредитополучател ЕТ "Т.88-М. Д." ЕИК *********, чийто правоприемник е
настоящият длъжник ЕТ"ТОНИ 88- Д.Д."-в несъстоятелност, ЕИК *********.
Предоставен е кредит под форма на кредитна линия в размер 200 000 лв. с
краен срок за погасяване 240 месеца, считано от откриване на заемна сметка,
което според приложеното удостоверение се е състояло на 20.03.2007 г. На
06.03.2007 г. е вписана договорна ипотека за обезпечаване вземанията по
горния договор за кредит, вписването на която е подновено на 18.01.2017 г. С
анекси към договора от 28.10.2008 г. и 30.09.2009 г. е уговорено
преустановяване на усвояването на кредита и нов срок за погасяване на
усвоената част до 20.03.2017 г. Установява се, че на 26.09.2011 г. е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от РС Пловдив по ч.гр.д.№16246/2011 г.
за вземания, произтичащи от горепосочения договор за банков кредит и
анексите към него. На 29.09.2011 г. въз основа на заповедта за изпълнение е
издаден изпълнителен лист в полза на банката. По молба на кредитора от
22.12.2011 г. въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп.д.
№722/2011 г. на ЧСИ Ст.Горчев, рег.№825 КЧСИ.
4
Основно възражение на ищеца по повод предявения отрицателен
установителен иск е по отношение правната природа на сключените договори
за цесия от „Българска пощенска банка“АД с първия цесионер С.Г. Груп ЕАД
и от С.Г. Груп ЕАД с втория цесионер и участник в производството по
несъстоятелност, като кредитор КРЕДИТ ИНВЕСТ КОНСУЛТ ООД. Ищецът
твърди, че няма валидно частно правоприемство поради липса на
индивидуализация на вземанията по вид и размер в договорите за цесия от
30.06.2021 г. с цедент „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД и от
22.02.2022 г. с цедент „С.Г.ГРУП“ ЕАД и цесионер „КРЕДИТ ИНВЕСТ
КОНСУЛТ“ ООД. Поради липсата на индивидуализация се счита, че цесиите
са нищожни поради липса на предмет. Съдът не счита, че възражението е
основателно. Касае се за правоотношение, което има за предмет множество
договори за кредит, по които прехвърлителят е страна, които са подробно
описани в приложенията към сделките, които документи по волята на
страните манифестирана в договорите за цесия са иманентна част от
облигациите. Посочените приложения са пприложени по делото и
обективират вземанията касаещи несъстоятелния длъжник. Поради това и
съдът не счита, че основанието посочено от ищеца за уважаване на иска е
актуално.
На следващо място се твърди от ищеца, че няма валидно извършени
уведомления по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД и по двете цесии, както и че
няма валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността след 11.08.2017
г. Поначало цесията не създава права и задължения за длъжника, тъй
като той не е страна по нея. Уведомяването му за прехвърленото върху друг
кредитор вземане е предвидено в чл.99 ЗЗД с цел да бъде защитен при
изпълнение на задълженията си - да изпълни същите точно като плати на
надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. До момента на
съобщаването за цесията, длъжникът има право да изпълни на първоначалния
кредитор, независимо че той вече го е прехвърлил на цесионера. В тази
връзка, доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение
между длъжника и стария кредитор (цедента), законодателят императивно е
въвел изискването- съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде
извършено именно от стария кредитор (цедента). Спрямо длъжника цесията
има действие от момента, в който прехвърлянето на вземането му е било
съобщено от предишния кредитор. Съобщаването може да бъде сторено,
5
както лично от цедиралия вземането кредитор, така и чрез упълномощено от
него лице, в това число и цесионера. Допустимо е по силата на принципа на
свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/
да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт
възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на
чл. 36 ЗЗД като обемът й се определя според това, което упълномощителят е
изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. В случая упълномощаването на цесионера с
действията по уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане, е
обективирино в изрична клауза на договора за цесия пълномощно. Поради
това съдът намира уведомяването за валидно извършено правно действие. От
друга страна безспорно е прието в съдебната практика, че що се касае до
уведомяването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, то има това значение, че стабилизира
правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму.
Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. След като
бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. След
като по делото не се релевират от длъжника някакви факит с правно значение
в посочения смисъл направеното възражение е неоснователно и на това
основание.
На следващо място несъстоятелния длъжник счита, че поради
бездействие на взискателя „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД повече
от две години в периода 31.01.2014 г. до 28.07.2016 г. е настъпила перемпция
по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като изп. Дело № 722/2011 г. на ЧСИ Горчев е
прекратено по силата на закона. След настъпилото прекратяване ищецът
твърди, че всички предходни и всички последващи изпълнителни действия са
невалидни и не прекъсват давността по чл.111 ГПК. След последното
споразумение от 11.08.2017 г. между кредитора и длъжника няма прекъсване
на давността, която е продължила да тече и се счита, че всички изпълнителни
действия са невалидни и затова на 11.08.2022 г. ищецът твърди, че е изтекла
5-годишната погасителна давност, като кредиторът „КРЕДИТ ИНВЕСТ
КОНСУЛТ“ ООД е предявил своето вземане на 12.12.2022 г., т.е. след
погасяване на вземането. По този повод следва да се посочи, че е налице
6
трайна съдебна практика на ВКС касаеща повдигнатите от ищеца въпроси,
която е цитирана от съда по несъстоятелността в определението по чл.692 от
ТЗ. Тук отново следва да се отбележи, че перемпцията е без правно значение
за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти
могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче
са различни правни институти с различни правни последици: давността
изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я
зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да
бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
воденото на изпълнителните дела.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се
прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско
действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение –
публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва
давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се
влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не
7
зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по
указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се
прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След
това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис,
оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.
По делото е установено, че по молба на кредитора от 22.12.2011 г. въз
основа на изпълнителен лист е образувано изп.д.№722/2011 г. на ЧСИ
Ст.Горчев, рег.№825 КЧСИ. Заповедта за изпълнение е издадена по молба на
кредитора, датираща преди настъпване на крайния падеж, уговорен в
посочените по-горе допълнителни споразумения към договора за кредит,
поради което съдът приема, че от страна на кредитора е релевирана
предсрочна изискуемост на вземанията, която е настъпила най-късно на
26.09.2011 г., когато е подадено заявлението по чл.417 ГПК. От този момент е
започнала да тече погасителната давност за вземанията. Следва да се посочи,
че съгласно константната съдебна практика в случая давността е 5-годишна.
Прието е в множество решения на ВКС, че уговореното между страните
връщане на предоставена в кредит сума на погасителни вноски не превръща
този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за
изпълнение на задължението на части. Съгласно трайно установената съдебна
практика заповедта за изпълнение, срещу която не е подадено възражение от
длъжника в срока по чл.414 ГПК и е стабилизирана, се приравнява на влязло в
сила решение, поради което за всички вземания, установено със същата
заповед, в т.ч. за лихвите, които поначало се погасяват с 3-годишна давност,
се прилага правилото на чл.117, ал.2 ЗЗД, според което ако вземането е
установено с влязло в сила съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. (В този смисъл решение №3/04.02.2023 г. на ВКС по гр.д.
№1722/2021 г., ІV г.о. и др.) Или съдът намира, че погасителната давност за
всички приети вземания (в т.ч. главница и лихви) е 5 години. Близо 3 месеца
след началото на давностния срок е образувано изпълнително дело за същите
8
вземания, с което на основание чл.115, ал.1, б.ж ЗЗД течението на давността е
спряно. В този смисъл е ТР №3/28.03.2023 г. на ВКС, ОСГТК, според което
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Пак според същото решение, след спирането й с образуване на изпълнителния
процес давността е продължила да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено
за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. Следователно в конкретния случай
давност не е текла от 22.12.2011 г. до 26.06.2015 г., като след последната дата
е продължил остатъкът от давността в размер около 4 години и 9 месеца.
Този остатък принципно изтича през м.февруари 2020 г., но
междувременно се установява, че са настъпили обстоятелства, при които
давността е била прекъсвана, като съгласно чл.117 ЗЗД от всяко прекъсване
на давността е започвала да тече нова 5-годишна давност.
Видно от изпълнително дело № 722/11г. по описа на ЧСИ Горчев по
молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД от 28.07.2016 г. (л.739 и сл.) е
насрочена публична продан на поземлен имот с идентификатор
56784.530.415. На 08.09.2016 г. е извършен оглед на недвижимия имот и опис
на същия. С разпореждане от 15.09.2016 г. е насрочена публична продан на
същия имот. Поради нередовно разгласяване с разпореждане от 20.10.2016 г.
е насрочена нова публична продан, която е спряна по молба на взискателя. На
01.08.2017 г. (протокол на л.1051) е извършен опис на движими вещи на
длъжника. Със съобщение до трето задължено лице (л.1067 и сл.), получено
на 12.04.2019 г., е наложен запор върху вземането от пенсия на длъжника.
Съгласно чл.116, б.в ЗЗД с предприемане на действия за принудително
изпълнение давността се прекъсва, а съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД от
прекъсването на давността почва да тече нова давност. В аспекта на
посочените норми, от последното коментирано тук изпълнително действие –
запор на вземания от 12.04.2019 г., до датата на предявяване на процесните
вземания с молба на кредитора от 12.12.2022 г. не е изтекла 5-годишна
давност, поради което твърдението на ищеца за погасяване на вземанията по
давност е неоснователно.
Предявен е и иск от ЕТ "Т. 88 - Д.Д." – в несъстоятелност с ЕИК
********* и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Брацигово“ № 10 против
9
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ , по който се моли да се
приеме за установено, че не съществуват вземанията на НАП предявени в
производството по несъстоятелност на ищеца както следва:
1. Публични вземания за данък върху недвижимите имоти и такса за
битови отпадъци в размер на 1 335,71 лева (главници), дължими за периода
2012 г. – 2014 г., включително; лихви върху непогасени главници (1 335,71
лева) към 01.11.2021 г. – 1 099,53 лева и лихви за забава, изчислени за
периода от 02.11.2021 г. до до 11.11.2022 г. в размер на 139,15 лева,
установени с Акт за установяване на задължение по декларация №
862/13.10.2015 г., издаден от Община Пловдив;
2. Публични вземания за данък върху недвижимите имоти и такса за
битови отпадъци в размер на 1928,68 лева (главници), дължими за периода
2014 г. – 2018 г., включително; лихви върху непогасени главници (1 928,68
лева) към 01.11.2021 г. – 908,72 лева и лихви за забава, изчислени за периода
от 02.11.2021 г. до 11.11.2022 г. в размер на 196,38 лева, установени с Акт за
установяване на задължение по декларация № 148/24.01.2019 г., издаден от
Община Пловдив;
3. Публични вземания за данъци и такси в размер на 5 083,89 лева –
главници, дължими за периода от 2019 г. до 2022 г., включително; дължими
главници за периода от 02.11.2021 г. до 11.11.2022 г. в размер на 652,95 лева;
дължими лихви върху непогасени главници към 01.11.2021 г. – 2 244,08 лева и
лихви за забава, изчислени за периода от 02.11.2021 г. до 11.11.2022 г. в
размер на 547,30 лева, установени с Декларация по чл. 14 от Закон за
местните данъци и такси (ЗМДТ) вх. № 5090/19.02.2021 г. и Декларация по
чл. 14 от ЗМДТ вх. № 01-01- 4026/24.03.1998 г.;
4. Публични вземания за данъци и такси в размер на 16,67 лева –
главници, дължими за периода 2020 г. – 2021 г., включително; лихви върху
непогасени главници към 01.11.2021 г. – 1,05 лева и лихви за забава,
изчислени за периода от 02.11.2021 г. до 11.11.2022 г. в размер на 1,74 лева,
установени с Декларация по чл.54 от ЗМДТ вх. № 66090056896/19.12.2020 г.
По отношение на втория иск срещу НАП в общ размер на 24 492,53 лв.:
твърди се, че не са предявени вземанията своевременно, а са включени от
синдика служебно, а на следващо място се твърди, че същите са погасени и по
давност.
10
Основните твърдения на несъстоятелния длъжник, ищец в настоящото
производство, отново е за погасяване на вземанията по давност. Съгласно
чл.171, ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-
годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок. В чл.171, ал.2 ДОПК е уредена т.нар.абсолютна
давност – с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането
или прекъсването на давността. Съответно хипотезите, при които давността
спира и/или прекъсва са уредени в разпоредбите на чл.172 ДОПК, според
които давността спира, когато е започнало производство по установяване на
публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година,
както и с налагането на обезпечителни мерки (останалите хипотези на
спиране не са приложими за процесните вземания). Давността се прекъсва с
издаването на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение, като от
прекъсването на давността започва да тече нова давност. В аспекта на горните
разпоредби съдът приема, че давността за погасяване на публични вземания е
5-годишна, а в случаите, когато са налице предпоставките, визирани
изчерпателно в закона, при които давността спира и/или прекъсва, давността
е 10 години. И в двата случая срокът тече от 01.01 на годината следваща тази,
през която задължението е падежирало. Освен това по делото е прието
заключение по назначена ССЕ за установяване размера на претендираните от
НАП права, която съдът изцяло кредитира.
Изложеното обосновава извода, че погасителната давност на основание
чл. 171 от ДОПК във връзка с чл. 172 от ДОПК, започва да тече, както следва:
1. За вземанията, установени с Акт за установяване на задължение по
декларация № 862/13.10.2015 г., издаден от Община Пловдив - от 01
януари 2016 г., но същата е спряна с налагане на възбрана върху
недвижим имот с изх. № 15497/30.09.2019 г. на ЧСИ Стоян Горчев, рег.
№ 825, вписана в Служба по вписванията - гр. Пловдив, акт № 132, том
7, вх. рег. № 28482/02.10.2019 г. Видно от възбраната, Община Пловдив е
присъединен кредитор по и.д. № 20198250400379 по описа на ЧСИ Стоян
Горчев с публични вземания, установени с посочения акт.
11
2. За вземанията, установени с Акт за установяване на задължение по
декларация № 148/24.01.2019 г., издаден от Община Пловдив - от 01
януари 2020 г.;
3. За вземанията за данък върху недвижимите имоти, установени с
подадени от длъжника декларации по чл. 14 от ЗМДТ за съответните
падежирали вноски от 2019 г.- от 01 януари 2020 г.; за падежирали
вноски от 2020г.-от01януари2021г.; за падежирали вноски от 2021 г. - от
01 януари 2022 г.; за падежирали вноски от 2022 г. - от 01 януари 2023 г.;
4. За вземанията за данък върху моторните превозни средства, установени
с подадена от длъжника декларации по чл. 54 от ЗМДТ за съответните
падежирали вноски от 2020 г. - от 01 януари 2021 г.; за падежирали
вноски от 2021 г. - от 01 яну ари 2022 г.
Изложеното обосновава извода, че към настоящия момент за
посочената категория публични вземания не е изтекла предвидената в ДОПК
5-годишна погасителна давност.
Освен това по делото е прието заключение по назначена ССЕ за
установяване размера на претендираните от НАП права, която съдът изцяло
кредитира.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в писмената защита
ищецът въвежда нови основания, а именно, че споразумението сключено на
11.08.2017г. между кредитора и длъжника не е влязло в сила, както и по
отношение вземането на НАП, че същото касае физическото лице, а не
търговеца. Съдът не намира, че дължи произнасяне по тези нововъведени
възражения. В случая едва с писмената защита се въвеждат нови факти с
правно значение, което е недопустимо процесуално поведение, при което
ищецът се домогва до разширяване предмета на делото, чрез прибавяне на
нови основания за основателност на иска, по повод на които ответниците са
нямали възможност да вземат становище и да ангажират доказателства. На
практика ищецът се домогва до изменение на иска не по установения ред,
чрез въвеждане на нови основания по висящия процес, което не следва да
бъде допускано. Ето защо съдът не дължи произнасяне по наведените в
писмената защита нови възражения на длъжника.
При този изпод от спора следва ищецът да понесе сторените разноски
от ответниците. По повод молбата на третото лице помагач за присъждане на
12
разноски следва да се посочи, че към момента редакцията на ГПК не
обективира правна норма даваща възможност на трето лице помагач да
претендира заплащане на разноски, като изрично е прогласено обратното в
чл.78, ал.10. Ищецът следва да бъде осъден да заплати разноските на
ответника КРЕДИТ ИНВЕСТ КОНСУЛТ ООД по приложените списъци на
разноските в общ размер от 619.93 лева. Възражението за прекомерност на
претендираните от този ответник разноски е неоснователно, тъй като не са
налице условията на чл. 78, ал.5 от ГПК. Също така следва да бъде осъден
ищеца да заплати и на НАП сторените разноски в размер на 750 лева./300
лева юрисконсултско възнаграждение и 450 лева хонорар за назначеното по
делото вещо лице/
С оглед на това ПОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по делото искове по реда на чл.694, ал.1, т.1
от ТЗ от ЕТ "Т. 88 - Д.Д." – в несъстоятелност с ЕИК ********* и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул. „Брацигово“ № 10 против „КРЕДИТ ИНВЕСТ
КОНСУЛТ“ ООД, с ЕИК *********, по който се моли да се приеме за
установено, че не съществуват вземанията на „КРЕДИТ ИНВЕСТ
КОНСУЛТ“ ООД предявени в производството по несъстоятелност по т.д.№
289/21г. по описа на ПОС на ищеца в размер на 186 388,20 лв. главница,
законна лихва до 30.06.2021 г. в размер на 132 191,05 лв, лихва за периода от
01.07.2021 г. до 01.11.2021 г. в размер на 6 420,04 лв., лихва от 02.11.2021 г.
до 09.12.2022 г. в размер на 20 865,15 лв., законна лихва до окончателното
плащане, разноски в размер на 1741,99 лв. и нови разноски в размер на 4000
лв. и против НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ , по който се
моли да се приеме за установено, че не съществуват вземанията на НАП
предявени в производството по несъстоятелност на ищеца по т.д.№ 289/21г.
по описа на ПОС, както следва:
1. Публични вземания за данък върху недвижимите имоти и такса за
битови отпадъци в размер на 1 335,71 лева (главници), дължими за периода
2012 г. – 2014 г., включително; лихви върху непогасени главници (1 335,71
лева) към 01.11.2021 г. – 1 099,53 лева и лихви за забава, изчислени за
периода от 02.11.2021 г. до до 11.11.2022 г. в размер на 139,15 лева,
13
установени с Акт за установяване на задължение по декларация №
862/13.10.2015 г., издаден от Община Пловдив;
2. Публични вземания за данък върху недвижимите имоти и такса за
битови отпадъци в размер на 1928,68 лева (главници), дължими за периода
2014 г. – 2018 г., включително; лихви върху непогасени главници (1 928,68
лева) към 01.11.2021 г. – 908,72 лева и лихви за забава, изчислени за периода
от 02.11.2021 г. до 11.11.2022 г. в размер на 196,38 лева, установени с Акт за
установяване на задължение по декларация № 148/24.01.2019 г., издаден от
Община Пловдив;
3. Публични вземания за данъци и такси в размер на 5 083,89 лева –
главници, дължими за периода от 2019 г. до 2022 г., включително; дължими
главници за периода от 02.11.2021 г. до 11.11.2022 г. в размер на 652,95 лева;
дължими лихви върху непогасени главници към 01.11.2021 г. – 2 244,08 лева и
лихви за забава, изчислени за периода от 02.11.2021 г. до 11.11.2022 г. в
размер на 547,30 лева, установени с Декларация по чл. 14 от Закон за
местните данъци и такси (ЗМДТ) вх. № 5090/19.02.2021 г. и Декларация по
чл. 14 от ЗМДТ вх. № 01-01- 4026/24.03.1998 г.;
4. Публични вземания за данъци и такси в размер на 16,67 лева –
главници, дължими за периода 2020 г. – 2021 г., включително; лихви върху
непогасени главници към 01.11.2021 г. – 1,05 лева и лихви за забава,
изчислени за периода от 02.11.2021 г. до 11.11.2022 г. в размер на 1,74 лева,
установени с Декларация по чл.54 от ЗМДТ вх. № 66090056896/19.12.2020 г. ,
като недоказани и неоснователни.
Делото бе разгледано при участието на трето лице помагач С.Г.Груп
ЕАД с ЕИК *********.
ОСЪЖДА ЕТ "Т. 88 - Д.Д." – в несъстоятелност с ЕИК ********* и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Брацигово“ № 10 да заплати на
„КРЕДИТ ИНВЕСТ КОНСУЛТ“ ООД, с ЕИК ********* сумата от 619.93
лева сторени деловодни разноски, както и на НАП сумата от 750 лева сторени
деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЕТ "Т. 88 - Д.Д." – в несъстоятелност с ЕИК ********* и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Брацигово“ № 10 да заплати да заплати
по сметка на ПОС ДТ в размер на 3657 лева по повод отхвърлянето на
исковете и съобразно нормата на чл. 694, ал.7 от ТЗ.
14
Това решение не е окончателно и може да се обжалва пред ПАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
15