РЕШЕНИЕ
28.03.2022 г. гр.Берковица
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕНА П.
при секретаря Светлана Петрова, като разгледа докладваното от съдия П. гр.д. № 114 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т.2 гпк.
Предявен е иск от “ЮБЦ”, ООД, гр. София, с ЕИК: *********, чрез адв. В.Г. от САК против Т.Й.Г., с ЕГН: **********,***. Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 435/2020 година по описа на БРС. Производството се развива в хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Ищците в производството твърдят, че предявяват настоящия иск въз основата на договор за цесия от 01.10.2019 година с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп” ООД, което дружество е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 година с прехвърлител „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Вземането произтича от договор за далекосъобщителни услуги. Ответницата е сключила договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги на 27.03.2016 година за ползване с мобилен телефон ********** при избран тарифен план с месечна абонаментна вноска в размер на 19.99 лева с ДДС, като са добавени и удвоени MB на максимална скорост за още 1.99 лева за срок от 24 месеца. Твърди, че за периода 08.08.2017 - 07.01.2018 година ответницата е използвала далекосъобщителни услуги, които не е заплатила, поради което договорът е прекратен. За вземането ищецът е подал заявление и му е издадена заповед за изпълнение за сумата от 185.56 лева - главница и 51.28 лева лихва за забава за периода 24.01.2018 г. — 13.10.2020 г. При условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищецът предявява настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника вземането му в посочените размери. Претендира осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Т.Й.Г. чрез назначения и особен представител адв. А.Х. оспорва предявения иск.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител. От дружеството е постъпило становище по същество на спора, с което молят исковите претенции да бъдат уважени в цялост. Претендират разноски.
Ответникът се представлява от особен представител, който поддържа отговора на исковата молба и моли исковете да бъдат отхвърлени.
По делото са приети писмени доказателства.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 13880023002 от дата 27.03.2017. г., с който потребителят е добавил за ползване мобилен номер **********, условията за чието ползване са договорени с допълнително споразумение от дата 03.05.2017. г., като е избран тарифен план Виваком Smart S+, с месечна абонаментна такса в размер на 19.99 лв. с ДДС, като са добавени и Удвоени MB на максимална скорост VIVACOM Smart за още 1,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
На дата 19.04.2017. г., потребителят е обавил за ползване мобилен номер **********, по избран тарифен план Виваком Hybrid, с месечна абонаментна такса в размер на 10.00 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Ищецът е представил пет броя фактури за периода септември 2017 г. -януари 2018 г., от които последната е крайна фактура с дата 08.01.2018 г.
Видно от представените документи, абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 185.56 лв.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 30.12.2017г., като съгласно посоченото от ищеца същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Установява се от представения договор за цесия от 16.10.2018г., че кредиторът „БТК“ ЕАД е прехвърлил вземанията си към ответника на цесионера „С.Г.Груп” ООД ведно с всички привилегии и обезпечения, а от своя страна „С.Г.Груп” ООД е цедирало вземанията на настоящия ищец - “ЮБЦ” ООД с договор от 01.10.2019 г.
Видно от представеното пълномощно, старият кредитор е упилномощил „ЮБЦ” ООД да уведоми от негово име длъжника за прехвърляне на вземането по смисъла на чл. 99, ал.З ЗЗД.
Уведомлението до длъжника е приложено към исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на вземанията по кредита, размера на претендираните отделни вземания, прехвърлянето на вземанията по кредита на ищеца с договор за цесия, за който ответникът е надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията.
От събраните по делото доказателства се установи, че между ответника и „БТК” ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен между тях договор за далекосъобщителни услуги. Въз основа на така възникналото договорно правоотношение „БТК” ЕАД е изпълнила задължението си да предостави на ответника уговорените по договора мобилни услуги, като срещу това задължение ответникът се е задължил да заплаща ежемесечно дължимата абонаментна такса. Впоследствие вземанията по процесния договор са валидно прехвърлени на ищеца в настоящото производство по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. Спрямо ответника цесията би следвало да има действие от деня, в който му е била съобщена, като това следва от нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД. От представените по делото доказателства се установява, че цедентът е упълномощил цесионера да уведомява всички длъжници по прехвърлените вземания от негово име.
В конкретния случай по делото няма данни да е налице надлежно връчване на съобщение на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането преди образуване на исковото производство. Следва да бъде посочено, че съгласно константната съдебна практика цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1-во от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Предвид гореизложените мотиви, в настоящия случай с оглед събраните по делото доказателства и съдържащото се изявление в исковата молба, следва изводът, че цесията се счита обявена с връчването на препис от исковата молба на назначения особен представител. Защитата, която се осъществява от назначения по делото в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител осигурява защита на страна по делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК, съответно той се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно, връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Уведомлението за цесия е надлежно извършено чрез връчване на исковата молба на особения представител. В този смисъл решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. по описа на първо т.о. на
Предвид изложеното дотук, следва изводът за основателност на исковата претенция за претендираната главница и мораторна лихва. В производството не бяха ангажирани доказателства за погасяване на възникналото вземане след предявяването му по съдебен ред.
По разноските:
Съгласно разрешението, възприетото в т. 12 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство съобразно изхода на спора.
Сторените в заповедното разноски са за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лева.
В исковото производство разноските, сторени от ищеца са: 25,00 лева - платена държавна такса; 100,00 лева - депозит за назначаване на особен представител, 180,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Претендираните суми следва да бъдат присъдени в полза на ищеца на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.Й.Г., с ЕГН: **********,*** дължи на ищеца „ЮБЦ”, ООД, гр. София, с ЕИК: ********* следните суми. сумата от 185,56 лева /сто осемдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща главница по сключен между ответника и „БТК“ ЕАД Договор за далекосъобщителни услуги и сумата от 51,28 лева /петдесет и един лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава за периода 24.01.2018 г. - 13.10.2020 г., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 435/2020 година по описа на БРС.
ОСЪЖДА Т.Й.Г., с ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „ЮБЦ”, ООД, гр. София, с ЕИК: *********, сумата от 205,00 лв. /двеста и пет лева/, представляваща разноски в заповедното производство
ОСЪЖДА Т.Й.Г., с ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „ЮБЦ”, ООД, гр. София, с ЕИК: *********, сумата от 305,00 лв. /триста и пет лева/, представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: