Решение по дело №1785/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260286
Дата: 2 ноември 2020 г. (в сила от 2 ноември 2020 г.)
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20202100501785
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

       

Номер ІІІ-319                    02.11.2020 година                       Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА:

                                           

БУРГАСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД,   Трети въззивен граждански състав                                      

На двадесет и девети септември                   две хиляди и двадесета година

В отрито съдебно заседание в следния състав:

                                                    

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:     РОСЕН ПАРАШКЕВОВ 

                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.         КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

                                                         2.         ЙОРДАНСКА МАЙСКА

 

Секретар: Жанета Граматикова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Парашкевов

въззивно гражданско дело номер 1785 по описа за  2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от С.Х.Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. ,,С.“ №**, вх.*, офис №*, чрез адв.Стоян Златинов, против Решение № 58 от 26.02.2020 г., постановено по гр. дело № 943/2019 г. по описа на РС- Несебър, с което съдът е отменил по иск с правно основание  чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост, предявен от А. В. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Н., ж. к. „Ч. м. *”, блок **, ап. *, решенията от 02.09.2019г. на общото събрание на собствениците на Етажната собственост с адрес в гр. Несебър, ж. к. „Черно море 2”, блок 45.

 Със същото решение съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК собствениците на Етажната собственост с адрес в гр. Несебър, ж. к. „Черно море 2”, блок 45, да заплатят на А. В. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Н., ж. к. „Ч. м. *”, блок **, ап. *, сумата от 350 лв., представляваща направени по делото разноски - платено адвокатско възнаграждение.

  Недоволство от така постановеното съдебно решение, изразява въззивникът, като на първо място се излага становище за недопустимост. Навеждат се твърдения за нередовно призоваване, както и че искът не бил предявен срещу всички собственици на самостоятелни обекти в ЕС.

  Излага се становище за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Развиват се подробни съображения. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт.

           В срока, предвиден в ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.  

 Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.

           Пред Районен съд – Несебър е предявен иск с правно основание чл.40, ал.1 от Закона за управление на етажната собственост.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Предявената пред първата съдебна инстанция претенция по чл.40 ал.1 от ЗУЕС е насочена срещу всички решения, взети на проведеното на 02.09.2019 г. общо събрание на собственици на етажната собственост с адрес гр. Несебър, ж.к. „Черно море 2“, блок 45. Няма спор по делото, че процесното общо събрание на етажната собственост е свикано по инициатива на част от собствениците, притежаващи повече от 20% от идеалните части от общите части на сградата. На това общо събрание за председател на етажната собственост е избрана С.Х.Ч.. С атакуваното решение Районен съд – Несебър е счел, че при свикване на общото събрание са допуснати нарушения по чл.12 и чл.13 от ЗУЕС, които са довели до незаконосъобразно свикване и провеждане на събранието, поради което съдът е приел, че са налице условията за отмяна на решенията от 02.09.2019 г.

Настоящата съдебна инстанция с оглед изложените мотиви намира постановеното от първостепенният съд решение за правилно и законосъобразно и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първата инстанция.

Няма спор по делото, че ищецът А.Ф. е собственик на самостоятелен обект в сграда на етажна собственост с адрес: гр. Несебър, ж.к. „Черно море 2“, блок 45 – апартамент С1-8 на първия етаж. С решение на общо събрание проведено на 14.08.2019 г. същият е избран за управител на ЕС. При проверка в Община Несебър на 30.09.2019 г. и последвали действия от негова страна, на 02.10.2019 г. същият е уведомен, че като управител на процесната етажна собственост фигурира Станка Христова Чолакова въз основа на протокол на общо събрание от 02.09.2019 г. Това обстоятелство е дало повод на ищеца да предяви претенцията си по чл.40 ал.1 от ЗУЕС, като в последствие са изложени конкретни оплаквания срещу взетите решения от 02.09.2019 г.

Във въззивната жалба се твърди, че постановеното решение е недопустимо. Жалбоподателят се обосновава с твърдение за нередовно призоваване на управителя на етажната собственост – Станка Чолакова, като прилага копие от личната карта на Чолакова с твърдение, че същата не е била посещавана на нито един от посочените адреси.

Второто оплакване е свързано с обстоятелството, че подадената на 02.10.2019 г. пред НРС искова молба не съдържа изискуемите по закон обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.127 и чл.128 от ГПК.

Третото оплакване, имащо характер на процесуално такова, е свързано с обстоятелството, че в исковата молба не са изброени имената и данните на всички ответници по молбата, поради което същата се явява нередовна и първоинстанционният съд е следвало да я остави без движение и след това да прекрати производството по делото.

В жалбата се правят и оплаквания за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт, свързани с възможността дадена на ищеца да направи изменение в исковата си молба, по отношение на които ответната страна не е взела становище, както и досежно допуснатия до разпит свидетел.

Настоящата съдебна инстанция намира направените оплаквания за неоснователни, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Първото оплакване касае уведомяването на управителя на етажната собственост. Видно от приложеното по делото, върнато в цялост, съобщение на 21.10.2019 г. призовкарят е посетил Станка Чолакова в кантората й в гр. Несебър, съобщението й е връчено, но е последвал отказ да бъде прието и съгласно изискванията на чл.44 от ГПК съобщението е оформено съгласно изискванията. В разписката е отбелязан отказа, налице е подпис и печат на призовкаря. При това положение настоящата съдебна инстанция намира, че призоваването е редовно. Пред първата инстанция липсва отговор на исковата молба, изходяща от управителя на етажната собственост, но е представено становище от адвокат З. /стр.48/, с което страната е взела становище по предявения иск. Представени са писмени доказателства. По молба на страната първото заседание е отложено поради заболяване.

Второто оплакване касае обстоятелството, че исковата молба не отговаря на изисквания на чл.127 и чл.128 ГПК, като същото по същество е основателно, но това обстоятелство е поправено с постъпила молба /стр.60/, с която страната е изложила всичките си искания и обстоятелства по делото. Това е станало в последствие поради невъзможност да се снабди с нужните доказателства по делото, взето е предвид от съда, който на практика е основал решението си съобразно цитираната молба. В случая не е налице съществено процесуално нарушение.

По отношение на третото процесуално оплакване по делото, съдът се е позовал на определение №361/06.08.2012 г. по ч.гр.д. №72/2012 г. по описа на ВКС, Второ г. о., сочещо на това, че етажната собственост се представлява от управителя й, поради което не е нужно конституиране на всички етажни собственици по делото.

Не се установиха и твърденията за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Разпитаният по делото свидетел Шерешевски не попада под забраната на чл.164 от ГПК и липсва пречка за допускането му в качеството на свидетел. От показанията на свидетеля се установява, че същият в периода след 24.08.2019 г. е посещавал жилището на ищеца, при което не е забелязал покана за свикване на общо събрание на етажната собственост.

С оглед на изложеното, настоящата съдебна инстанция намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, което налага същото да бъде потвърдено. Направено е искане за присъждане на разноски, което следва да бъде удовлетворено.

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА против Решение № 58 от 26.02.2020 г., постановено по гр. дело № 943/2019 г. по описа на Районен съд - Несебър.

 

ОСЪЖДА собствениците на Етажната собственост с адрес в гр. Несебър, ж. к. „Черно море 2”, блок 45, ДА ЗАПЛАТЯТ на А. В. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Н., ж. к. „Ч. м. *”, блок **, ап. *, сумата от 350 лева – разноски за въззивната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

                                         

      

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

 

                                                                          2.