РЕШЕНИЕ
№ 373
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20222100500212 по описа за 2022 година
С Решение № 1514/06.12.2021г., постановено по гр. дело №
3539/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, е отхвърлен предявения от
,,Булгаринженеринг 2000“ ЕООД със седалище гр. София против ,,Нов проект
Бургас“ ООД със седалище гр. Бургас иск с правно основание чл. 415, ап. 1, т.
1 във връзка с чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 24 000лева с ДДС, представляваща възнаграждение за осъществено
проектиране на басейн и прилежащо машинно отделение към него по
Допълнително споразумение от 09.11.2017г. към Договор от 12.06.2017г.,
ведно със законната лихва от деподиране на заявлението в съда - 30.03.2021г.
до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2187/2021г. на Районен съд -
Бургас, като погасено чрез прихващане с насрещното вземане в размер на 24
000 лева на ,,Нов проект Бургас“ ООД за неустойка за забава, дължима от
ищеца на основание чл.12,ал.1от сключения между страните договор от
12.06.2017г. и Допълнително споразумение към него от 09.11.2017г. до
1
размера на по- малкото от двете вземания.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
,,Булгаринженеринг 2000“ ЕООД, чрез адв.Д.З.-БАК, с която се излагат
аргументи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт и се
претендира неговата отмяна. Излага се становище относно извода на
първоинстанционния съд, че след като ответникът осчетоводил фактурите,
последният е приел, че проектът е предаден в завършен вид без недостатъци.
Навеждат се доводи за неоснователност на направеното с отговора на
исковата молба възражение за прихващане. Посочва се, че районният съд
следвало да разгледа първоначално заявените обстоятелства, впоследствие
допълнени и пояснени от ищеца в срока по чл. 143, ал. 2 от ГПК. Развиват се
съображения в тази насока. Изразява се несъгласие с извода на съда, че
наведеното от ищцовото дружество твърдение за неспазване задължението по
чл. 8, ал. 1 от договора се явявало преклудирано. Жалбоподателят твърди, че
след като се запознал с отговора на исковата молба, както и с указанията,
дадени с Определение № 2020 от 29.07.2021г., изрично отбелязал в първото
по делото заседание, че срочното изпълнение на услугите по договора е
обвързано с изпълнение на задължението по чл. 8, ал. 1. Оспорват се
твърденията на ответника, че изпълнителят по договора имал задължение да
възрази и предупреди другата страна, в случай, че предоставените материали
са неподходящи за изпълнение на възложената работа. Посочва се, че
въззивното дружество изпълнило надлежно задълженията си, изготвяйки и
предавайки проекта. Пояснява се, че по отношение договорения в чл. 2, ал. 1
срок на изълнение, страните изрично приели, че същият е валиден само при
условие, че посочените в Приложение 1 документи бъдат предоставени на
изпълнителя. Подчертава се, че съгласно чл. 8, ал. 1 от договора,
разработването на частите от проекта във фаза ,,Технически проект“,
следвало да започне едва след представяне от възожителя на необходимите
изходни данни, посочени в приложенвието. Изразява се несъгласие с
доводите на въззиваемия за забава при изпълнение на услугите по договора.
В жалбата се твърди, че съгласно дадените от съда указания, ответното
дружество следвало да докаже, че е изправна страна по договора. Изтъкват се
факти и обстоятелства, установени чрез събраните по делото доказателства
(писмени и гласни). Излагат се аргументи, че в случая е налице приемане от
поръчващия на изпълнените услуги. Посочва се, че след като последният
2
отразил в счетоводните си регистри процесните две фактури, въззвникът е
изправна страна и възложителят дължи възнаграждение на цената на
услугата. В жалбата се навеждат доводи относно предмета на сключения
между страните договор. Претендира се първоинстанционното решение да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по същество
на спора, с което ищцовите претенции да бъдат уважени изцяло и да бъде
отхвърлено като неоснователно направеното възражение за прихващане от
ответната страна - ,,Нов проект Бургас“ ООД.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред
двете инстанции, както и в заповедното производство.
В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален
представител поддържа депозираната жалба и счита, че следва да бъде
уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да
бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявения
иск да бъде уважен.
Ответната страна по въззивната жалба - ,,Нов проект Бургас“ ООД
депозира по делото писмен отговор, с който същата се оспорва изцяло.
Изразява се становище, че решението е правилно и законосъобразно и не
страда от посочените в жалбата пороци. В отговора се оспорват наведените от
въззивника доводи за нарушение разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от ГПК.
Излагат се подробни съображения. Посочва се, че възраженията на ищеца се
явявали преклудирани, тъй като са направени извън предвидения законов
срок. В отговора се излага становище във връзка с правната природа на
договора за изработка. Посочва се, че с този договор, изпълнителят се
задължавал на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата
страна, а последната- да заплати възнаграждение. Навеждат се доводи, че
изпълнителят следвало да предупреди възложителя, ако даденият му проект
или доставеният му материал се явявал неподходящ за правилното
изпълнение на работата. Твърди се, че в настоящия случай въззивникът
(изпълнител) не сторил необходимото предупреждение, поради което
отговарял пред възложителя за причинените вреди. В отговора на въззивната
жалба се излага становище относно забавеното изпълнение на договорните
3
задължения. Отбелязва се, че страните договорили дължима неустойка - 0.1%
на ден, но не повече от 10%. Твърди се, че следвало да бъде начислена
неустойка в предвидения в договора максимален размер от 10%, тъй като
закъснението, с което са предадени проекттите – края на месец август 2018г.
било повече от 100 дни. Претендира се първоинстанционното решение да
бъде потвърдено.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез
своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от „Булгаринженеринг 2000“ ЕООД със седалище
гр. София против „Нов проект Бургас“ ООД със седалище гр. Бургас, с който
се претендира да бъде прието за установено, че ответното дружество дължи
сума в размер на 24 000 лева, представляващо възнаграждение за извършена и
приета услуга за проектиране на басейн и прилежащо машинно отделение
към него, които услуги са предмет на Допълнително споразумение от
09.11.2017г. към Договор от 12.06.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното събиране на сумата.
По делото не се спори, че по повод на депозирано Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, Районен съд – Бургас е
постановил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 31.03.2021г., постановена по частно гр. дело № 2187/2021г. по описа на
Районен съд – Бургас, по силата на която е разпоредено длъжникът „Нов
проект Бургас“ ООД със седалище гр. Бургас да заплати на
„Булгаринженеринг 2000“ ЕООД със седалище гр. София сума в размер на
24 000 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
4
заявлението – 30.03.2021г. до окончателното плащане на вземането.
В исковата молба се посочва, че между страните е сключен
Договор от 12.06.2017г. за изготвяне на проекти за изграждане на сграда, а
впоследствие и Допълнително споразумение от 09.11.2017г., по силата на
което споразумение страните са разширили предмета на сключения основен
договор, като са добавили и проектиране на басейн и прилежащо машинно
отделение, а ответната страна в качеството си на възложител по договора се е
задължила да заплати цена за изработването на проекта за изграждане на
басейн и машинно отделение към него в размер на 20 000 лева без ДДС. В
исковата молба се посочва, че ищцовата страна е изпълнила поетите
задължения по договора и е изработила проекта, но ответната страна не е
заплатила договорената цена за проектирането на басейна и машинното
отделение към него в размер на 20 000 лева без ДДС, поради което и именно
тази сума претендира да бъде установена в настоящото производство.
Ответната страна по предявения иск депозира в
първоинстанционното производство отговор на исковата молба на
09.07.2021г., в който оспорва претенцията, но не оспорва обстоятелството, че
между страните действително е постигнато и Допълнително споразумение на
09.11.2017г., с което е разширен обхвата на техническото предложение, както
и е определена допълнителна цена и срок за изпълнение на услугата. В
депозирания отговор се посочва, че по делото не се представят доказателства
изпълнителят да е предал на възложителя процесната проектна фаза в
уговорения срок, която е следвало да изпълни. Посочва се, че при изпълнение
на договорените услуги за проектиране, ищцовото дружество не е изпълнило
същите в договорения обем, а тези, които е изпълнило са били некачествени и
с огромно закъснение.
Предявява възражение за прихващане с дължима по смисъла на
чл. 12 от сключения между страните Договор от 12.06.2017г. неустойка за
забавено плащане до размера от 24 700 лева. На основание чл. 265 от ЗЗД
ответната страна претендира допълнително възражение за намаляване на
възнаграждението в размер на 25 000 лева, а в случай, че това възражение не
бъде прието предявява възражение за прихващане на причинените вреди от
изпълнителя поради некачествено изпълнение.
В отговор на предявените възражения, ищцовата страна в открито
5
съдебно заседание на 09.09.2021г. оспорва твърденията на ответната страна,
че е изправна страна по договора и съдът с нарочно определение е допълнил
своя доклад, като е указал на ответната страна за тежестта й да докаже по
делото, че има качеството на изправна страна по сключения между страните
договор.
За да отхвърли претенцията на „Булгаринженеринг 2000“ ЕООД
със седалище гр. София, първоинстанционния съд е приел, че на основание
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД се налага извод за дължимост на възнаграждението по
сключеното допълнително споразумение от 09.11.2017г., разгледал е
направеното възражение за прихващане от ответната страна и е приел, че
ищецът е бил в забава за предаване на проекта в завършен вид в периода от
23.11.2017г. до 12.10.2018г. Съдът е приел, че при остойностяване на дните,
включени в този период, съобразно механизма на начисляване на
неустойката, установен от страните в чл. 12, ал. 1 от договора е видно, че
вземането за неустойка надхвърля установения в същия текст лимит от 10%
от цената на договора, поради което следва да бъде приложен лимита, а
именно – сума в размер от 24 700 лева и при тези изводи, съдът е приел, че
вземането на ответната страна е по-голямо по размер и е направил извода, че
вземането по предявения иск е погасено чрез прихващане с вземането на
ответника по чл. 12, ал. 1 от договора. Съдът в своите мотиви е приел, че
наведените от ищцовото дружество за първи път в съдебно заседание от
09.09.2021г. твърдения, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 8
от договора да предостави необходимите на ищеца изходни данни,
необходими му за изпълнение на възложената работа се явяват преклудирани,
поради което и не ги е обсъждал.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е.
правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките
на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен
съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват
нарушения на императивни материалноправни норми.
В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението за
недопустимост на предявения иск, предвид обстоятелството, че възражението
6
против издадената заповед за изпълнение на парично задължение е
депозирано само от единия от представителите на дружеството, тъй като това
негово действие впоследствие е потвърдено и осъщественото процесуално
действие е санирано.
По отношенията на възраженията за неправилност на
първоинстанционното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, БОС намира следното:
По делото е представен Договор от 12.06.2017г., от който е видно,
че „Нов проект Бургас“ ООД в качеството му на възложител е възложил, а
„Булгаринженеринг 2000“ ЕООД със седалище гр. София е приел да
изпълнява срещу възнаграждение и при условията в Техническо предложение
да изпълни три проект, свързани с изграждане на сграда. Видно от
представения договор, страните са се договорили изпълнителят да изготви
своите проекти в срок до 01.10.2017г., като същевременно са приели, че
условие за навременното изпълнение на услугата е предоставяне на
необходимите изходни технически проекти, посочени в Приложение № 1.
Видно от сключения между страните договор, възложителят се е задължил да
заплати на изпълнителя проектантски хонорар в размер на 247 000 лева без
включен ДДС. Видно от представения договор, изпълнителят се е задължил
да отстранява всички непълноти и грешки в проектните разработки във
възможно най-кратки срокове – без допълнително заплащане. Изпълнителят
се е задължил при забава изпълнението на възложените работи или в случай
на частично неизпълнение, да заплати неустойка в размер на 0,1% за всеки
просрочен ден от цената на договора по чл. 4, ал. 1, но не повече от 10% от
цената на договора.
По делото е представено и Допълнително споразумение от
09.11.2017г. към Договор от 2017г., от което е видно, че страните са се
договорили да се разшири обема на техническото предложение – проектиране
на басейн и прилежащо машинно помещение със срок за проектиране на
басейна – 22.11.2017г. и възнаграждение в размер на 20 000 лева без ДДС
след предаване на проекта в завършен вид.
По делото е представена електронна кореспонденция между
страните по делото, от която е видно, че на 28.04.2018г. за първи път е
изпратен проект по електронна поща от ищцовата страна, след което е
7
последвало размяна на електронни писма със сочени забележки по проекта и
отстраняване на посочените недостатъци.
По делото е представено копие от Разрешение за строеж № 46-
З/19.10.2018г., изд. от Община Бургас, от което е видно, че е разрешено на
„Нов проект Бургас“ ООД да извърши СМР по одобрен технически
инвестиционен проект. Видно от представеното по делото Разрешение за
строеж е посочено, че е издадено въз основа на искане, входирано на
10.09.2018г.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан Т. С. С., който в
своите показания сочи, че е изпълнител на проекта в частта на ВиК, както и е
лице за контакт и координатор на останалите две проектни специалности,
касаещи договора. Свидетелят в своите показания сочи, че изходните данни,
които е следвало да представи ответната страна за изработването на проекта е
станало на 12.12.2017г. – четири месеца по-късно от договореното.
Свидетелят посочва, че след предаването на проекта е имало забележки от
ответната страна и те са били отстранявани и предавани отново, а последният
етап е приключил септември – 2018г. Свидетелят посочва, че въз основа на
предадения от ищцовата страна проект, ответната страна е получила през
месец октомври – 2018г. разрешение за строеж на обекта, касаещ договора.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан К. В. K. –
управител на дружеството, което упражнява строителен надзор и сочи, че в
това си качество е запознат с процедурата по подобряване и издаване на
разрешение за строеж. Свидетелят посочва, че първоначалното предаване на
проекта е започнало от края на месец май – 2018г., след което поетапно са
започнали одобренията на проекта и са завършили на 05.09.2018г. с проектен
доклад, който е послужил за издаването на разрешение за строеж от страна на
Община Бургас. Свидетелят посочва, че всички забележки по предавания
проект за периода месец май – месец август са били отстранени.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
обстоятелството, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ответното дружество - „Нов проект
Бургас“ ООД в си на възложител е възложил, а „Булгаринженеринг 2000“
ЕООД със седалище гр. София в качеството си на изпълнител е приел да
изпълнява срещу възнаграждение три проекта, свързани с изграждане на
8
сграда в срок до 01.10.2017г. срещу заплащане на възнаграждение в размер на
247 000 лева без включен ДДС, тоест – имайки предвид уговорения период за
изпълнение на договора, съдът приема че проектът е следвало да бъде
изработен в рамките на 110 дни. Както бе отбелязано по-горе, в договора
страните са приели, че за да започне изпълнението на проекта от страна на
изпълнителя, възложителят е следвало да предаде необходимата проектна
документация, тоест – да изпълни своето поето по договора задължение. В
тази връзка следва да се посочи, че наведените доводи в
първоинстанционното производство от ищцовата страна, че възложителят по
договора не е изпълнил своето задължение да представи непосредствено след
сключване на договора необходимата документация за сградата са въведени в
първоинстанционното производство след направено от ответната страна
възражение за забавено изпълнение, поради което и не може да се приеме, че
същите са несвоевременно направени и преклудирани. След като не е
разгледал тези възражения, въведени в първоинстанционното производство,
съдът е допуснал нарушение, което следва да бъде поправено във въззивното
производство. От разпитания по делото свидетел Съйков се установява, че
документите, необходими за изработване на проектите на сградата са
предадени от ответната страна на дата – 12.12.2017г. – това обстоятелство не
се опровергава от ответната страна, няма и данни по делото, от които да бъде
направен различен извод, поради което и съдът приема, че възложителят е
изпълнил своето задължение да предаде проектната документация,
необходима за изработване на проекта на 12.12.2017г. В този смисъл и като
взе предвид обстоятелството, че страните са уговорили срок за изпълнение на
основната поръчка за период от 110 дни, то съдът приема, че тези 110 дни са
започнали да текат от 12.12.2017г. и изпълнението на договора е следвало да
стане на 02.04.2028г.
Видно от представените по делото доказателства, съдът приема,
че проектът е предаден за първи път в електронен формат на 28.04.2018г. –
тоест 26 дни след датата, на която е следвало изпълнителят да изпълни своето
задължение да предаде проекта, след което между страните е последвала
интензивна кореспонденция за отстраняване на грешки, недостатъци,
констатирани от възложителя и в своя окончателен вид проекта е одобрен и
приет от възложителя – „Нов проект Бургас“ ООД в края на месец август, тъй
като по делото е безспорно, че искането за издаване на Разрешение за строеж
9
от Община Бургас е входирано в общината на дата – 10.09.2018г., което
недвусмислено сочи, че към този момент изпълнителят е изготвил своя
проект в окончателния му вид. Следва да се отбележи, че датата, на която
съдът приема, че изпълнителят е представил своя изготвен проект и по този
начин е изпълнил поетото по договора задължение е 28.04.2018г. (датата, на
която е изпратен изготвения проект на електронен носител), тъй като на
основание чл. 6 от сключения договор страните са договорили непълнотите и
грешките да бъдат отстранявани във възможно най-кратки срокове и
тълкувайки тези договорености, съдът приема, че процедурата по
отстраняването на грешките и непълнотите не е част от периода, необходим
за изпълнение на главното задължение да предаде изготвен проект.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че забавата на
изпълнителя е в рамките на периода от 02.04.2018г. до 18.04.2018г. – тоест 26
дни. Уговорената неустойка на ден е в размер на 0,1% за всеки просрочен ден
от цената на договора – тоест – сума в размер на 267 лева на ден, поради
което и съдът намира, че дължимата сума като неустойка за забава е в размер
на 6 942 лева.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че
ищцовата страна на основание сключения между страните Договор от
12.06.2017г. и Допълнително споразумение към този договор от 09.11.2017г. е
следвало да предаде изготвените проекти на дата 02.04.2028г., а е сторила
това на дата 28.04.2018г. и в този смисъл изпълнението й е неточно във
времево отношение – тоест забавено. Предвид изпълнението на договора на
ищцовата страна се дължи плащане на договорената цена и предвид
отправената претенция, съдът намира, че същата е основателна и следва са
бъде уважена.
По отношение на направеното възражение за прихващане с
дължима неустойка за забавено изпълнение, съдът намира следното: С оглед
постигнатите договорки при забавено изпълнение на своето задължение,
ищцовата страна се е задължила да заплати неустойка в размер на 0,1% за
всеки просрочен ден от цената на договора, тоест – сума в размер на 267 лева
и общо за просрочените дни има право да получи неустойка за забавено
изпълнение в размер на 6 942 лева. С оглед направеното възражение за
прихващане, настоящата инстанция намира, че следва да бъде прието, че за
10
ответната страна са налице предпоставките да извърши прихващане със
сумата, която следва да й бъде заплатена като неустойка за забавено
изпълнение в размер на 6 942 лева, като тази сума бъде приспадната от
задължението, което има ответната страна да заплати на ищцовата страна
възнаграждение за изготвения проект за изграждането на басейн и машинно
отделение в размер на 24 000 лева с включен ДДС – тоест следва да бъде
прието, че за ищцовата страна съществува вземане, дължимо от ответната
страна – „Нов проект Бургас“ ООД в размер на 17 058 лева, представляваща
възнаграждение за изработения проект за басейн и машинно отделение и
именно до този размер на претенцията следва да бъде уважен предявения иск.
По отношение на обстоятелството, че проектът страда от
недостатъци и впоследствие се е наложило да бъде преработван, като за целта
са сключени други договори, съдът намира следното: Самото използване на
изготвения от ищцовата страна проект от страна на ответника не е спорно по
делото, тъй като след получаване на проектите ответната страна ги е
представила в Община Бургас с искане да й бъде издадено разрешение за
строеж. По този начин следва да се приеме, че е налице конклудентно
действие за приемането на изпълнението на ищеца без възражение за
недостатъци и това действие има за последица настъпване на изискуемост на
вземането за възнаграждение за изработеното на основание чл. 266, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД. Съдебната практика е последователна по въпроса, че
недостатъците на престирания резултат (предмет на изработката) не погасяват
задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а
пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265
от ЗЗД – в този смисъл и Решение № 99/11.07.2017г., постановено по т. д. №
2483/2016 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 183/30.10.2013г., постановено по т.
д. № 820/2012 г. на ВКС, II т. о. На основание чл. 264, ал. 2 от ЗЗД при
приемането на работата, възложителят трябва да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно. По силата на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД е
установена необорима презумпция, че при липсата на възражения за
неправилно изпълнение работата се счита за приета. Пропускът да бъдат
своевременно направени такива възражения преклудира възможността на
възложителя да реализира отговорността на изпълнителя за недостатъци по
11
чл. 265 от ЗЗД за некачествено изпълнение, което може да се изрази в
отклонение от поръчаното или в недостатъци на извършената работа. В
случая, както бе посочено по-горе, възложителят е приел работата с
конклудентни действия, без възражения от негова страна към момента на
приемането й, видно от собствените му изявления, поради което следва да
намери приложение презумпцията на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД, поради което
релевираното в писмения отговор на ответника и поддържано във въззивната
жалба възражение за некачествено изпълнение е преклудирано.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че предявеният иск е
погасен чрез прихващане до размера от 6 942 лева, представляваща дължима
неустойка за забавено изпълнение, поради което и предявеният иск за сумата
над 6 942 лева до предявения размер от 24 000 – тоест за сумата от 17 058
лева, представляваща възнаграждение за изработен проект за басейн и
машинно отделение въз основа на сключено между страните допълнително
споразумение от 09.11.2017г. към Договор от 12.06.2017г. е основателен и
следва да бъде уважен, като бъде прието за установено, че ответната страна
дължи на ищцовата страна посочената сума.
Мотивиран от изложеното и предвид несъвпадане на направените
от настоящата инстанция фактически и правни изводи с тези, които е
направил първоинстанционния съд, Окръжен съд – Бургас намира, че
атакуваното решение следва да бъде частично отменено и вместо него да бъде
постановено ново решение по същество на спора, с което предявеният иск
бъде уважен до размера от 17 058 лева, представляваща възнаграждение за
изработен проект за басейн и машинно отделение въз основа на сключено
между страните допълнително споразумение от 09.11.2017г. към Договор от
12.06.2017г. В останалата му част атакуваното решение следва да бъде
потвърдено, тъй като предявения иск за сумата над 17 058 лева до
претендирания размер от 24 000 лева (тоест за сума в размер на 6 942 лева е
погасен чрез прихващане на дължимо вземане за неустойка за забавено
неизпълнение.
С оглед яснота и прецизност, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и в частта, в която са присъдени разноски на
ответната страна и да бъде уважено искането на въззивната страна да й бъдат
присъдени направените по делото разноски, съразмерно с уважената част на
12
претенцията – сума в размер на 1 100 лева, дължими разноски за заповедното
производство, сума в размер на 1 242 лева, представляваща дължими
разноски за първоинстанционното производство и сума в размер на 1 194
лева, представляваща дължими разноски за въззивното производство.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1514/06.12.2021г., постановено по гр. дело
№ 3539/2021г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е отхвърлен
иска за сумата над 6 942 лева до предявения размер от 24 000 лева,
представляваща цена за изготвен проект за басейн и машинно отделение,
дължима по сключено между страните Допълнително споразумение от
09.11.2017г. към Договор от 12.06.2017г. за проектиране на басейн и
прилежащо машинно отделение към него, в частта, в която е отхвърлен иска
за приемане за установено, че се дължи и законна лихва, както и в частта на
разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Нов Проект
Бургас“ ООД със седалище гр. Бургас, ЕИК ********* и адрес на управление
гр. Бургас, територия на Лукойл Нефтохим Бургас, представлявано от Артем
Михайлович Сахаров и Мартин Георгиев Джангозов, че в полза на
„Булгаринженеринг 2000“ ЕООД със седалище гр. София, ЕИК ********* и
адрес на управление гр. София, ул. Даскал Манол, № 7-11, вх. Б, ет. 3, ап. 32
съществува вземане за сума в размер на 17 058 (седемнадесет хиляди петдесет
и осем) лева, дължима му от „Нов Проект Бургас“ ООД със седалище гр.
Бургас, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Бургас, територия на
Лукойл Нефтохим Бургас, представлявано от Артем Михайлович Сахаров и
Мартин Георгиев Джангозов и представляваща остатък от неплатено
възнаграждение по сключено между страните Допълнително споразумение от
09.11.2017г. към Договор от 12.06.2017г. за проектиране на басейн и
прилежащо машинно отделение към него, ведно с обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху сумата от 17 058 лева от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 30.03.2021г. до окончателното плащане на сумата, за която сума
е и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
13
№ 328 от 31.03.2021г., постановена по частно гр. дело № 2187/2021г. по описа
на Районен съд - Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1514/06.12.2021г., постановено по
гр. дело № 3539/2021г. по описа на Районен съд – Бургас в останалата му
част.
ОСЪЖДА „Нов Проект Бургас“ ООД със седалище гр. Бургас,
ЕИК ********* и адрес на управление гр. Бургас, територия на Лукойл
Нефтохим Бургас, представлявано от Артем Михайлович Сахаров и Мартин
Георгиев Джангозов да заплати на „Булгаринженеринг 2000“ ЕООД със
седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, ул.
Даскал Манол, № 7-11, вх. Б, ет. 3, ап. 32 следните суми – сума в размер на
1 100 (хиляда и сто) лева, представляваща направените по делото разноски в
заповедното производство, сума в размер на 1 242 (хиляда двеста четиридесет
и два) лева, представляваща направените по делото разноски в
първоинстанционното производство и сума в размер на 1 194 (хиляда сто
деветдесет и четири) лева, представляваща направените по делото разноски
във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
касационен съд на Република България.
Препис от решението да се изпрати на страните за запознаване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14