Решение по дело №3055/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1599
Дата: 5 октомври 2018 г. (в сила от 26 октомври 2018 г.)
Съдия: Ерна Жак Якова-Павлова
Дело: 20183110203055
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

1599 / 5.10.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. ВАРНА – трети наказателен състав в публично съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година  в състав:

    

             СЪДИЯ: Ерна Якова- Павлова

 

при секретаря П.Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3055 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П.С.К. ***19-007113/26.03.2018 г., издадено от Началник група към ОД МВР-Варна – сектор ПП, с което са му наложени административни наказания: Глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за  срок от 30 месеца на основание чл.174 ал.2 вр. чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗдвП, и глоба в размер на 300 лева на осн. чл.177 ал.1 т.4 от ЗдвП за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗдвП

В жалбата се излагат бланкетни доводи  за незаконосъобразност на атакувания акт, като се  акцентира на липсата на мотиви и се формулира се искане за неговата отмяна.  Алтернативно се иска намаляване на размера на наложените глоби и срока на лишаване от права.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата като излага доводи че АНО не е  събрал данни за имотното състояние на  нарушителя, поради което неправилно е наложил максимални наказания. 

Представител на административнонаказващия орган не се явява.

Правото на обжалване е упражнено в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.11.2017 г. около 23:20 ч. жалбоподателят П.К. управлявал л.а. “Шкода фабия» с  рег. № В 0767 РС в гр.Варна по ул.»Струма» в посока центъра на града. След подаден сигнал от член на дежурния полицейски  екип  от сектор ПП при ОД на МВР-Варна, автомобилът бил спрян за проверка до кръстовището с ул.»Странджа « . Полицейските служители изпробвали водача за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство. Тогава уредът за измерване “Алкотест 7510 ” с № ARВВ 0096 отчел концентрация на алкохол 0,97 на хиляда, след което на жалбоподателя бил издаден талон № 0402415 за медицинско изследване. Освен това било установено, че автомобилът , който управлявал водачът е спрян от движение на 10.11.2015 г. За констатираните нарушения срещу П.К. на място бил съставен акт за установяване на административно нарушение № Д78704/14.11.2017 г., в който като нарушени са посочени разпоредбите на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП.

Административно наказващият орган  като взел предвид  фактическите констатации в АУАН и данните от справката за нарушител на К., издал процесното НП, в което  изложил  фактологията на нарушениеята, квалифицирал ги по чл. 5 ал.3 т.1 и чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП и наложил санкции на нарушителя по чл.174 ал.2 вр. чл.174 ал.1 т.1 и по чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП.

От справката за нарушител/водач е видно, че на 03.02.2016 г. е влязло в законна сила НП № 15-0460-000645/08.12.2015 г., с което  П.К. е санкциониран с глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца – до14.11.2016 г. за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. В справката е отразена и ЗППАМ №15-0460-000104/14.11.2015 г., за временно спиране  от движение на МПС за срок до 1 месец, но няма отбелязване на дата на връчване и влизане в сила, а е посочено само, че е получена за връчване.

От протокола за извършена последваща периодична проверка на техническото средство за измерване на алкохол в дъха - анализатор “Алкотест 7510 ” с № ARВВ 0096 е видно, че такава е била извършена на 23.10.2017 г. и е със срок на валидност 6 месеца.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните и писмени доказателствени средства събрани в хода на делото. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Ст.Г. като обективни, последователни и непротиворечиви с останалия доказателствен  материал. На практика тази фактология не се оспорва от  жалбоподателя.

При така установеното от фактическа страна съдът формулира правно убеждение в следния смисъл:

По приложението на процесуалния закон:

Процесното наказателно постановление е издадено от  компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, съгл. Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г.. на Министъра на вътрешните работи. Правомощията са делегирани на определен кръг лица, с оглед заеманата от тях длъжност, поради което непосочването им поименно не опорочава акта на оправомощаване.

АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН. Препис от акта е връчен на нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна защита. В АУАН жалбоподателят не е вписал възражения и не е депозирал писмени в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, което обяснява и липсата на произнасяне на АНО по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Освен това липсват данни жалбоподателят да е посочил писмени или гласни доказателства, които да бъдат събрани по реда на чл. 52, ал. 1 от  ЗАНН.  

Възражението, че в АУАН липсват мотиви по см. на чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН  е неоснователно.  И в АУАН и в НП фактическата обстановка на нарушението е описана в необходимите предели с цел установяване на извършените нарушения, самоличността на извършителя и неговата вина. Жалбоподателят има възможност да сочи всякакви доказателства за оборване съдържанието на акта, поради което правото му на защита не е нарушено. За това съдът не счита, че в производството пред АНО е допуснато нарушение на  процесуалните правила, което да води до незаконосъобразност на санкциониращия акт. 

По приложението на материалния закон:

Относно нарушението на чл.5 ал.3 т.1 от ЗдвП.

По делото безспорно се установи, че към момента на проверката на пътя жалбоподателят К. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта, установена чрез измерване в издишания въздух - 0.97 промила. Жалбоподателят не е посетил  лечебно заведение за извършване на  медицинско изследване на  наличие на алкохол в кръвта. За това и в обжалваното НП законосъобразно е взето предвид установеното  с  проба № 12406,  съдържание на алкохол в обема на издишания въздух от водача. Предвид това съдът счита, че жалбоподателят е нарушил императивната норма на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, съгласно която на водача на пътно превозно средство е забранено да  го управлява под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Видно от справката за нарушител/водач  жалбоподателят П.К. е  санкциониран  по реда на чл.174 ал.1 от ЗДвП за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗдвП с НП  № 15-0460-000645/08.12.2015 г. Това НП  му е връчено на 26.01.2016 г. и е влязло в сила на  03.02.2016 г. С оглед легалната дефиниция  в т.33 на § 6 от ДР на ЗДвП, нарушението по см. на чл. 174, ал. 2 от ЗдвП е „повторно“, когато е  извършено в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

На жалбоподателя К. безспорно е известно кога НП  № 15-0460-000645/08.12.2015 г. му е било връчено, респ. кога е влязло в сила. Това обстоятелство е отчел  и АНО  прилагайки санкционната норма на чл.174 ал.2 от ЗДвП , съгласно която на административно санкциониране с глоба от 1000 до 2000лв. и лишаване от правоуправление за срок от 1 до 3 години, подлежи всеки водач, който извърши повторно нарушение по ал.1 на чл.174  от ЗДвП.  В случая  нарушението попада в хипотезата на чл.174 ал.1 т.1 от ЗдвП и за това съдът прие, че наложените на П.К. административни   наказания – глоба и лишаване от право да управлява МПС  са   законосъобразни. 

По отношение на размера на наказанията съдът счита, че определените от АНО глоба – 2000 лева и срок на лишаване от правоуправление – 30 месеца, към максималните не са индивидуализирани съобразно чл.27 от ЗАНН. В настоящия случай в приложената към делото справка за нарушител се съдържат данни за дванадесет други нарушения на правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му, извършени от жалбоподателя за  период от около 13 години (след придобиване на правоспособност). От друга страна управлението на МПС след употреба на алкохол е често срещано нарушение с възможни тежки последици за живота и здравето на хората.  Не на последно място следва да се има предвид, че установената концентрация на алкохол в кръвта на водача-  0.97 промила е към горната граница, над която извършеното от К. би съставлявало престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.

Предвид изложеното съдът намира, че определените от АНО размери на наказанията следва да бъдат редуцирани на 1500 лв. за глобата и на 20 месеца срока за лишаване от правоуправление, като с наказания в посочените размери целите на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати спрямо  жалбоподателя К.. В този смисъл обжалваното НП следва да бъде изменено .

Относно нарушението на чл.5 ал.3 т.2 от ЗдвП.

Посочената разпоредба въвежда забрана за водачите на пътни превозни средства да управляват такива, които са спряни от движение. В настоящия случай  към датата на извършената проверка на  жалбоподателя – 14.11.2017 г. е налична  ЗППАМ №15-0460-000104/14.11.2015 г., за временно спиране  от движение на МПС за срок до 1 месец, но няма  доказателства за влизането й в сила. Съдът като съобрази, това обстоятелство и изтеклият период от време  от  издаване на ЗППАМ до процесната проверка прие, че към 14.11.2017 г. не е доказано  безспорно извършване на нарушение на императивната разпоредба на чл.5 ал.3 т.2 от ЗдвП. С оглед на това обжалваното наказателно постановление в тази му част, следва да бъде отменено.

 

Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р    Е   Ш   И :

 

ИЗМЕНЯ НП № 18-0819-007113/26.03.2018 г., издадено от Началник група към ОД МВР-Варна – сектор ПП, в частта с която на П.С.К. *** са наложени административни наказания: Глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за  срок от 30 месеца на основание чл.174 ал.2 вр. чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗдвП като НАМАЛЯВА размера на глобата  от 2000 лева на 1500 лева и срока на «лишаването от право да управлява МПС» от 30 месеца на 20 месеца.

 

ОТМЕНЯ НП № 18-0819-007113/26.03.2018 г., издадено от Началник група към ОД МВР-Варна – сектор ПП, в частта с която на П.С.К. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева на осн. чл.177 ал.1 т.4 от ЗдвП за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗдвП

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните.

                                    

 

 

СЪДИЯ: