Р Е Ш Е Н И Е
№ 111/05.04.2021 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и *** година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
НЕЛИ КАМЕНСКА |
При участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря Веселина
Сандева разгледа докладваното от съдия С.Сандева к.адм.д. № 10/2021 год. по
описа на АдмС – гр.Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано след изпращане на делото с определение № 43/05.01.2021 г. по адм.дело № 13238/2020 г. по описа на ВАС
поради невъзможност за сформиране на надлежен касационен състав от
Административен съд – Силистра.
Постъпила е касационна жалба от Дирекция “Инспекция по
труда” – Силистра срещу решение № 308/28.10.2020 г. по нахд № 483/2020г. по
описа на Районен съд – Силистра, с което е отменено наказателно постановление №
19-001009/21.10.2019г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Силистра,
с което на ЗК “16 декември”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.***,
общ. Ситово, обл. Силистра, ул. “***” № 5, представлявано от председателя И.Д.И.,
за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложена
имуществена санкция в размера на 3000 лева. В жалбата се излагат доводи за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна оценка на доказателствата
по делото. Не се споделя тезата на съда, че липсват определящите признаци на породено
между страните трудово правоотношение, което да налага сключването на трудов
договор между тях. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се
установява по категоричен начин, че лицето *** е била приета на работа в
кооперацията и по указание на председателя е започнала изпълнението на
възложената работа като деловодител, при установено работно място и уговорено
работно време, поради което неправилно районният съд е приел, че не е налице
извършено административно нарушение по чл.62, ал.1 от КТ. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди
обжалваното наказателно постановление.
Ответникът – ***“, с.***, общ. Ситово, в писмена защита
по делото, подадена чрез упълномощения адвокат Н.Б., оспорва касационната жалба
и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че решаващият състав е
изследвал задълбочено доказателствата относно естеството и характера на
извършваната работа от св. ***и е направил обоснован извод, че отношенията
между нея и кооперацията не са трудовоправни и не изискват сключване на трудов
договор в писмена форма съгласно чл.62, ал.1 от КТ.
Представителят на ДОП дава заключение, че касационната
жалба е основателна, а решението на СРС е необосновано и следва да бъде
отменено. Сочи, че в хода на административнонаказателното производство е
установено по категоричен начин, че на процесната дата ЗК е допуснала визираното
административно нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, поради което законосъобразно е
била санкционирана от наказващия орган.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения :
С процесното наказателно постановление директорът на
дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра на основание чл.414, ал.3 от КТ е
наложил на ***”, с.***, имуществена санкция в размер на 3000 лева за това, че
на 02.10.2019 г. в качеството си на работодател е приела на работа лицето ***, с
ЕГН **********, на длъжността „деловодител“, без да е сключила с нея писмен трудов
договор, с което е нарушила чл.62, ал.1 от КТ. В постановлението е посочено, че
в хода на проверката е установено, че по указание на председателя на
кооперацията лицето извършва трудова дейност, свързана с изготвяне на справка
от книгата за членство в земеделската кооперация и съставянето на списък на
лицата, които са член – кооператори само с дялов капитал без земя, с разпределение
на работното време от 9, 30 часа до 12, 30 часа, като в нарушение на чл.1, ал.2
от КТ изпълнява трудовите си задължения на договорената длъжност при
отсъствието на сключен трудов договор в предписаната писмена форма.
За да обоснове крайния си извод за отмяна на обжалваното
НП, районният съд е приел, че взаимоотношенията между ЗК и св. *** по своето
съдържание не покриват всички признаци на трудово правоотношение. Констатирал
е, че няма уговорено място на работа, уточнена длъжност, установено конкретно
работно време, йерархична подчиненост на председателя на кооперацията и
възмездност на престацията, тъй като св. *** се е съгласила да помогне на
доброволни начала, като състави списък на член-кооператорите с дялов капитал
без земя. Направил е заключение, че не е налице уговорка за наемане на работа,
която не е постигната в изискуемата от чл.62, ал.1 от КТ писмена форма. Преценил
е, че без наличието на насрещна воля между работодател и работник няма как да
възникне трудово правоотношение между тези субекти. Въз основа на тези мотиви е
стигнал до извода, че не е извършено административно нарушение по чл.62, ал.1
от КТ, поради което незаконосъобразно наказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на кооперацията на основание чл.414,
ал.3 от КТ.
Тези изводи на съда се споделят изцяло от настоящата
касационна инстанция.
Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че
липсват категорични доказателства, от които да се установи, че санкционираната кооперация
и св. *** са били в трудовоправни отношения. Обстоятелството, че лицето е било
заварено в офиса на земеделската кооперация да извършва справка от книгите и да
изготвя списък на член-кооператорите с дялов капитал без земя, не е достатъчно,
за да се направи извод, че жалбоподателят го е допуснал до работа в
кооперацията на длъжността “деловодител”. Фактическият състав на нарушението по
чл.62, ал.1 от КТ изисква констатирано по надлежния ред предоставяне на работна
сила при съществуване на всички задължителни елементи на трудовото
правоотношение – фиксирано работно време и място, почивки, трудово възнаграждение,
спазване на трудова дисциплина и йерархична зависимост и др., каквито в случая безспорно
не са налице. От материалите към административнонаказателната преписка е видно,
че липсват доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че *** е
полагала труд при изпълнение на конкретни трудови функции, при уговорено
трудово възнаграждение и под контрола и ръководството на работодателя. От изготвената
по време на проверката декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ е видно, че св. ***
не е попълнила графата “длъжност”. При описание на осъществяваната трудова
дейност тя е отбелязала единствено, че изкарва списък на член – кооператорите с
дялов капитал, а в графата за договорена работна заплата е посочила изрично „безвъзмездно“.
Никъде по делото не се съдържат каквито и да е данни, сочещи на постигнати
между страните уговорки за престиране на работна сила срещу заплащане. Липсват убедителни
данни и за това, че *** е заемала длъжността “деловодител” в кооперацията. От нейните
показания се установява ясно, че дейността й се е изчерпвала в изготвянето на един
единствен списък за период от три дни и не й е възлагана друга деловодна работа
в предприятието, което говори по-скоро за това, че уговорките между страните са
били за постигане на конкретен резултат, а не за престиране на труд. Правилно и
законосъобразно районният съд се е доверил на показанията на св. ***, защото те
са логични и последователни и не противоречат както на декларацията й и писмените
й разяснения, дадени в хода на проверката, така и на писмените обяснения на
председателя на кооперацията, а по съществото си не противоречат и на
показанията на свидетелите на обвинението, чиито преки констатации се
ограничават само до това, че при пристигането им в кооперацията *** е изготвяла
справка (списък), която е била необходима за предстоящо общо събрание на
кооперацията. Всички останали обстоятелства, които проверяващите органи са
квалифицирали като елементи на съществуващо между страните трудово
правоотношение, са изведени от декларацията по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, но съдържащите
се в нея сведения са тълкувани избирателно, като са пренебрегнати липсващите
елементи относно длъжност, почивки и трудово възнаграждение. Неоснователно е
възражението в касационната жалба, че от събраните по преписката писмени
обяснения на заинтересованите страни е видно, че наетото лице е изпълнявало
длъжността „деловодител“ в ЗК, като е било подчинено на установения в
проверявания обект режим на работа и свързаната с него трудова дисциплина,
произтичаща от естеството на осъществяваната трудова функция, защото нито от обясненията
на св. ***, нито от обясненията на председателя на кооперацията могат да се
направят подобни изводи. Напротив, от непротиворечивите обяснения и на двамата
се установява, че по молба на председателя на кооперацията св. *** се е
съгласила да изготви на доброволни начала списък на член – кооператорите с
дялов капитал без земя, тъй като е работила дълго време в кметството и в
кооперацията и е била запозната с необходимата за това документация. Никъде в
техните обяснения не се съдържат каквито и да е сведения, от които да се
заключи, че на *** е било възложено да изпълнява същински трудови функции като
деловодител под пряката йерархична подчиненост и контрол на председателя на
кооперацията и при предварително установена организация на работа от
работодателя. Такова заключение не може да се направи и от показанията на
актосъставителката и свидетелката по акта, които не са установили св. *** да
извършва каквато и да е друга деловодна работа освен изготвянето на конкретния списък
с определено от председателя на кооперацията съдържание. Действително при
изясняване на фактическата обстановка по спора районният съд не е обсъдил и
анализирал показанията на свидетелите на обвинението заедно и поотделно с
показанията на свидетелите на защитата, като се е концентрирал главно върху показанията
на св. ***, но това макар и да представлява процесуално нарушение, не е от
категорията на съществените, тъй като дори и да не беше допуснато, не би променило
съдържанието на решението. Правилно и законосъобразно районният съд е преценил,
че събраните гласни доказателства разколебават тезата на наказващия орган, че лицето
е полагало труд за кооперацията като деловодител, достигайки до извода, че не
са налице всички признаци на възникнало между страните трудово правоотношение. Необосноваността
на обвинението е пречка за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на санкционираното лице съгласно чл.53, ал.1 от ЗАНН, изискващ
наличието на безспорни и категорични доказателства относно извършването на
нарушението и неговото авторство, за да бъде издадено наказателно
постановление. Такива в случая липсват, поради което правилно и законосъобразно
районният съд е приел, че деянието е несъставомерно по чл.62, ал.1 от КТ, тъй
като не е налице уговорка за наемане на работа.
С оглед на изложеното настоящият касационен състав счита,
че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци. Не са налице
допуснати съществени нарушения при оценката на доказателствата, които да водят до
неправилност и необоснованост на фактическите и правните изводи на съда. Не е
налице и нарушение на материалния закон, поради което решението е законосъобразно
и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, административният
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 308/28.10.2020 г. по н.а.х.д. № 483/2020
г. по описа на Районен съд – Силистра.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: