О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София, 30.03.2021 г.
Софийският Окръжен съд , Наказателно отделение,
ТРЕТИ въззивен състав, в закрито заседание
на 30.03.2021г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
1.ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2.АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бозаджиева,
ВЧНД № 179 / 021 г по описа на
Окръжен съд София, за да се произнесе
съобрази следното :
В качеството си на инстанция по
въззивен контрол Софийски ОС е сезиран с частна жалба против определение по
чл.248 НПК, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 204 /020г. по описа на РС- С..
С атакуваното определение съдът е
приел, че липсват основания да се приеме, че в хода на досъдебното производство
и най-вече след привличане на подсъдимия към наказателна отговорност със
съставяне и връчване на обвинителния акт, са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, в разрез с правото на защита на същия.
Така застъпеното виждане не се споделя
от защитата на подсъдимия, която атакува определението с частна жалба в
законовия срок. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност- противоречие с процесуалния закон –разпоредбата на чл.246 НПК, относно изискванията към съдържанието –обстоятелствена и заключителна част
на обвинителния акт и критериите за точност и яснота, на които следва да
съответства, за да постигне основната си функция – да информира подсъдимия за
обвинението в кореспонденция с правото на защита на привлеченото към
отговорност лице.В жалбата, изготвена от защитника на подсъдимия- адв. В. Т. се
твърди противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния
акт- повдигнатото словесно и текстово обвинение за извършено престъпление по
НК. Допуснато е с.т. съществено разминаване относно часа, в който подсъдимият е
бил спрян за проверка и часът в който РП твърди да е осъществено деянието, на
базата на твърдението, че подсъдимият е бил спрян за проверка от полицейските
служители в 22.10ч., а му е повдигнато обвинение, че е управлявал МПС под
въздействие, на алкохол в по- късен час -22.15ч., тоест на практика
излиза, че управлението, инкриминирано със съставомерния признак – с
концентрация на алкохол в кръвта се е случило 5 минути след спирането му за
проверка, което е нелогично и във всички
случаи създава неяснота относно твърдението на РП за часа на извършване на
престъпното деяние. Нарушението е съществено, тъй като не позволява на
подсъдимия да узнае релевантните факти, обвинението и да организира защитата
си. В този смисъл е цитирана и задължителната съдебна практика ТР № 2 /2002г.
на ОСНК на ВКС с докладчик Зам.
Председателя Р. Н..
Отправя се искане за отмяна на
атакуваното с жалбата определение и за връщане
на делото на РП- С. за отстраняването на съществени нарушения на процесуалните
правила при изготвянето на обвинителния акт и формулиране на обвинението.
Съдът, като разгледа жалбата на
заявените основания и осъществи служебен контрол по отношение на атакувания съдебен
акт намери за установено следното:
Частната жалба против определението по
чл.248, ал.1 т.3 НПК е основателна, макар
и не само и единствено в зависимост от нарушенията, свързани с неточност на
времето на извършване на престъплението от подс. Т., които се изтъкват във
въззивната частна жалба, изготвена от защитника му.С други думи казано, липсата
на точност и яснота в интервала от 5 минути за посочване и прецизиране на времето
на извършване на престъплението е най- минималния проблем на обвинението. Това
е така, тъй като в хода на инстанционната проверка по чл. 249, ал.3 НПК въззивният
съд констатира изключително съществени противоречия между фактите, които твърди
и поддържа прокуратурата в обстоятелствената част, така и между
обстоятелствената част и диспозитива на повдигнатото обвинение, дефиниращо
конкретно престъпление по НК –а именно по чл.343б, ал.1 НК.
Така в обстоятелствената част на обвинителния акт
четем:
„Преди на обвиняемия да бъде извършена проверка с
техническо средство за наличие на алкохол в кръвта, но след като вече бил спрян
за извършване на полицейска проверка, бил забелязан от намиращите се в
заведението „П. бар А.“ негови познати : свидетелите И. П., Б. П.и П. С..
Тримата видяли обвиняемия да разговаря с полицейските служители и се приближили
до него и го попитали какво става. Същият им казал, че няма значение и да се
върнато обратно в заведението. Тъй като обвиняемият им изглеждал притеснен,
свид. П. взела от масата шише от малка
минерална вода, съдържащо около 100 гр. минерална вода, което тя допълнила с 50
гр. водка. Прибавила лед и лимон. Св. П. не знаела какво се случва навън и
занесла бутилката на обв. Т., като му казала, че това е вода с лед и лимон.
Обвиняемият Т. изпил пред нея половината количество течност от бутилката, която
била почти пълна, като давайки му бутилката св. П. „не очаквала да има проблем
между него и полицаите“, защото знаела, че са колеги.“
По-нататък в изложението на фактическата обстановка на
обвинителния акт, тези (гореизложените) факти са опровергани, базирайки се на
заключението на изготвена в хода на ДП комплексна съдебно медицинска и
химическа експертиза, във връзка с фазите
с течение на времето през които преминава всмукването, резорбцията и
елиминацията на алкохол в кръвта.
Същевременно обаче първите факти се твърдят от РП като
фактически твърдения за реално случили се, съществуващи в правния мир
обстоятелства, на които се основава обвинението.По този начин в обвинителния
акт е внесена изключителна неяснота относно твърденията, които поддържа РП. При
наличие на взаимно противоречиви и взаимно изключващи се факти, едновременното
им лансиране като еднакво достоверни се изключва по силата на формалната логика
–а именно дали подсъдимият е бил употребил алкохол преди спирането му за
проверка или след това?
Така формулиран обвинителен акт, не дава отговор
на въпроса по какъв начин е вменено на подсъдимия престъпление по чл.343б, ал.1 НК, изискващо от обективна страна активно поведение- управление на МПС след употребата на алкохол- под
въздействието му, при положение, че прокуратурата основава това обвинение на
твърдения за употреба на забранената алкохолна субстанция след, а не преди
спирането на подсъдимия, в качеството му на водач за проверка?
По този начин е и налице драстично
противоречие между обстоятелствената и заключителната част на обвинението.
Всички тези пороци лишават обвинителния
акт от неговата централна роля, да инициира съдебното производство по отношение
на лице валидно привлечено към наказателна отговорност, препятства обвиняемия/
подсъдимия да узнае конкретно и ясно
обвинение, базирано и в точна кореспонденция с релевантни факти. Пречи на същия
да противопостави собствените си доводи
за твърдените от него лично, както и от защитата му факти, на фактическите
положения, изложени от прокуратурата, както и да представя доказателства и да
предявява доказателствени искания.
Цялостната неяснота на обвинението,
констатирана в настоящия случай (извън отраженията и по отношение на
способността на обвинителния акт да инициира наказателно производство и да
сезира валидно съда) обезсмисля и осуетява правото на защита на подсъдимия,
поради което се касае за особено съществено процесуално нарушение по смисъла на НПК и ТРОСНК 2 /2002г.По силата
на последното, тъй като се касае за отстранимо нарушение, пороците се
преодоляват „посредством законосъобразното повтаряне“- в конкретния случай това
се изразява във връщане на обвинителния акт на РП, за преодоляване на
неяснотите и противоречията и съставянето му в пълно съответствие с
изискванията на процесуалния закон за процесуална годност- разпоредбата на
чл.24 НПК.
Изложеното по-горе обуславя и отмяна на
атакуваното определение, предвид на
което и на осн.чл.249, ал.3 и 4, вр.чл.248, ал.1 т.3 НПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение
от 11.03.2021г., постановено по НОХД № 204 /2020г. на РС- С., в частта му по
отношение на отказа на съда за прекратяване
на съдебното производство, като
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство и ВРЪЩА делото на РП
–С. за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати при
изготвяне на обвинителния акт.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.