С решение № 86/21.07.2004 г.,постановено по гр.д. № 154/2004 г.,Кърджалийският районен съд е осъдил Семра Халил Осман и Метин Ниязи Осман,и двамата от с.Седловина,общ. Кърджали,ул.”Каменица” № 3,да предадат на Катя Николова Ангелова и Алекси Митев Ангелов ,и двамата със съдебен адрес гр. Кърджали,ул. “Ген. Делов” № 3,адв. Алексиев,владението на следния недвижим имот : дворно място от 215 кв.м.,представляващо парцел І,с пл.сн. № 86,кв.8 по плана на с. Седловина,общ. Кърджали,ведно с построената в него жилищна сграда на два етажа,състояща се от две стаи и салон на първия етаж,и две стаи и салон на втория,при граници североизток-парцел ІІ-87 на Хасибе Апти Мюмюн и Али Апти Джебир,северозапад –парцел І-84 на Николай Алипиев Игнатов и имот с пл.сн.№ 85 на Анка Борисова Стоянова,запад- път. Съдът е отменил Нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по давност № 142,т.І,рег.№ 4389,д. № 550/01 г. на Нотариус К.Димитров,с район на действие РС,гр. Кърджали,регистриран в Нотариалната камара под № 020.Съдът е осъдил ответниците Семра Халил Осман и Метин Ниязи Осман да заплатят направените от ищците в производството,разноски в размер на 25 лв. Настоящото производство е образувано по повод депозира от недоволните от решението изцяло,ответници в първоинстанционното производство, Семра Халил Осман и Метин Ниязи Осман.В жалбата се твърди,че атакуваното решение е неправилно,необосновано и незаконосъобразно. Излагат се съображения в няколко насоки. Първо,че решаващият съд неправилно не е кредитирал свидетелските показания на св.Ариф, св.Халибрям и св.Абдурахман ,които установявали факта на владение на процесния имот от ответниците в първоинстанционното производство,непрекъснато повече от 10 години. Че решаващият съд не е обсъдил документите с които,макар и в “своеобразна форма” ,ищцата била продала имота си,което по своя характер било нарушение на правилата на чл.188 ,ал.1 от ГПК. Както и съображението,че решаващият съд се е самосезирал ,като е приел че следва да приложи разпоредбата на чл.431,ал.2 от ГПК. Жалбодателите молят съда да постанови своя съдебен акт,с който отмени изцяло атакуваното решение,вместо което реши делото по същество. В съдебно заседание жалбодателите поддържат въззивната си жалба по изложените в същата съображения. Представят нови писмени доказателства. Молят съда да постанови своя съдебен акт,с който отмени изцяло атакуваното решение,вместо което реши делото по същество като отхвърли предявената искова претенция. Правят и алтернативно искане да бъде обезсилено първоинстанционното решение като недопустимо. Претендират разноски. В съдебно заседание,ответниците по жалбата,лично и чрез процесуалния си представител оспорва изцяло жалбата.Молят същата да бъде оставена без уважение,като бъде потвърдено атакуваното решение като законосъобразно. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба,прие за установено следното : Жалбата като подадена в срок и от лица имащи интерес от това е допустима ,но по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е разгледал предявената пред него искова претенция с правно основание чл.108 от ГПК. Събрал е относимите към спора,доказателства и обсъждайки ги е достигнал до правилната фактическа обстановка. И представеното пред настоящия съд,ново писмено доказателство не променя тези фактически констатации. Пред настоящата инстанция жалбодателите представят заверено и легализирано копие от Декларация от 07.12.1994 г. ,от която се установява,че лицето Али Динч приема и декларира същевременно,че е съгласно съпругата му Кадрие Динч,да продаде движимо и недвижимо имущество,на което е собственик или предстои да стане собственик,в обл. Кърджали,с. Седловина,на когото прецени и на цена, каквато определи,за което дава съгласие като неин съпруг. В аспекта на констатираното, изводът ,който може да се направи,и разбира се под условие,че ако лицата посочени в същата са ищците в първоинстанционното производство,то тази декларация,имаща характер на упълномощаване ,е доказателство само за едно намерение,доколкото доказателства в посока на осъществяване на делегираните с нея,права ,не се представят. Въз основа на формираните фактически констатации,решаващият съд е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи. Няма спор в константната съдебната практика и теория,че за да бъде доказан един иск с правно основание чл.108 от ЗС,необходимо е да се докажат три обстоятелства: че ищците в настоящият казус са собственици на недвижимата вещ ,предмет на спора,че вещта е във владение на ответниците и че ответниците я владеят без правно основание. В този аспект въз основа на : обсъдения по делото нотариален акт № 140 от 16.06.1980 г.,т.І,н.д. № 282/1980 г. на РС,гр. Кърджали,се установява,че Халиме Юмерова Адемова е станала собственик по силата на покупко-продажба по реда на чл.15 от ЗСГ,на дворно място от 215 кв.м.и построената в него жилищна сграда,образуващ парцел І,кв.8,пл.сн. № 86 по плана на с. Седловина,общ. Кърджали,при граници Ибрям Юсеинов,дере и улица; на скица № 329/2004 г. на Община Кърджали; на представените,приети и обсъдени ,Удостоверение за граждански брак ,издадено въз основа на акт № 10/24.09.1978 г. и декларации от ищците с нотариална заверка на подписите с рег. № 3155 от 07.06.2004 г. и №3217 от 09.06.2004 г. на Нотариус с № 251 на Нотариалната камара,правилно съдът е приел,че ищците се легитимират като собственици на недвижимия имот,предмет на настоящия спор. Въз основа на дадените в съдебно заседание,обяснения и представения Нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по давност № 142 от 21.11.2002 г.,т.І,рег. 4389,н.д. № 550/2001 г. на Нотариус с № 020 на Нотариалната Камара с район на действие РС,гр. Кърджали, се установява,че Семира Халил Осман,по време на брака си с Метин Ниязи Осман е станала собственик по давностно владение на полумасивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ 72.40 кв.м.,състояща се на първи етаж от входно предверие,коридор,две стаи и баня и на втори етаж от две стаи,коридор и покрита тераса,изградена през 1952 г. в североизточната част на собствено дворно място с площ 255 кв.м.,представляващ поземлен имот с кад.№ 86,п.Ів кв.8 ,в съсобственост с имот с кад.№ 84 по действуващия план на с. Седловина,общ. Кърджали,при граници север –имот с кад.№ 85,изток-имот с кад.№ 87,запад-улица,юг-улица. Не се спори по делото ,че така описаните имоти са идентични. Това обстоятелство безспорно обосновава и условно нареченото “второ” условие,а именно ,че ответниците в първоинстанционното производство владеят спорния имот. И тук иде спорът ,въздигнат във въззивната жалба владеят ли жалбодателите спорния недвижим имот без правно основание. В този аспект съдът споделя изводите на решаващия, Кърджалийски районен съд,а именно,че жалбодателите,ответници в първоинстанционното производство, не владеят ,нито пък държат имота на правно основание,защото не са станали собственици на имота по давностно владение. Последното безспорно се установява и от разпитания св. Дурмуш,който сочи,че ответниците живеят в имота от 1995 г. ,като видно от приложения като част от нотариалната преписка,условно наречен втори протокол –споразумение , разплащането,извършено от ответниците Осман е станало през 1996 г. От така приложения ,условно наречен първи протокол - споразумение се установява,че на 29.01.94 г. ,ищцата Катя Ангелова ,като продавач на имот пл.сн. № 86,п.І,кв.8 на с. Седловина е взела от лицето Юмер Рамадан Дурмуш ,в качеството му на купувач,в присъствието на кмета,пари на стойност 35 000 лв.От цитирания по-горе първи протокол-споразумени пък се установява,че на 23.08.1996 г. ,Юмер Рамадан Дурмуш, като продавач на имот пл.сн. № 86,п.І,кв.8 на с. Седловина е взел от лицето Семра Халил Сеид ,в качеството й на купувач,в присъствието на кмета и двама свидетели,пари на стойност 35 000 лв. В аспекта на установеното,съдът намира направения във възивната жалба довод ,че първоинстанционният съд не е обсъдил достатъчно задълбочено тези писмени доказателства,за неоснователен. Същите са обсъдени надлежно,и безспорно и настоящата инстанция достигна до извода,че макар и да е налице едно укоримо от морална гледна точка у ответниците по жалбата , поведение,то юридически така наречената от процесуалния защитник на жалбодателите, “своеобразна форма” на предприета покупко-продажба не би могла да породи друг правен резултат. В този ход на мисли правилни са изложение с оглед разпоредбата на чл.26,ал.2,във вр. с чл.18 от ЗЗД,от решаващия съд,изводи досежно изискуемата се от закона форма. Разбира се и тук следва да се постави на обсъждане,въпроса дали е изтекла придобивната 10 годишна давност по смисъла на чл.79,ал.1 от ЗС,доколкото константната съдебна практика приема,че придобивна давност може да се осъществи и когато владението е получено въз основа на нищожен договор. Що се касае до свидетелските показания на св.Ариф, св.Халибрям и св.Абдурахман,съдът обсъждайки ги,намира,че същите не само че се намира в противоречие със събраните и обсъдени в настоящия абзац,писмени доказателства и свидетелските показания на св.Дурмуш ,и обясненията на ищците Ангелови,но самите те се намират в противоречие с дадените такива от същите свидетели на стадия на обстоятелствената проверка в приложената нотариална преписка,относно обстоятелството каква е продължителността на живеене на ответниците по жалба в недвижимия имот и досежно това някой друг живял ли е там след ищците и преди ответниците. И като такива последните не могат да бъдат противопоставени на свидетелските показания на св. Дурмуш и на обясненията на ищците в първоинстанционното производство Ангелови,досежно това кога са предоставили за ползуване недвижимия имот на св.Дурмуш,а именно през 1994 г. В този смисъл е и представеното пред настоящата въззивна инстанция,ново писмено доказателство-фактура за платена консумирана ел.енергия,от която се установява,че за месец октомври 1995 г.,тази консумира енергия е била заплатена от св. Дурмуш. Т.е. в този аспект безспорно е обстоятелството,че жалбодателите Осман не са владели недвижимия имот непрекъснато в продължение на 10 години. В този ход на мисли,настоящата инстанция намира,за неоснователен и довода на защитата на жалбодателите,че решаващият съд се е самосезирал , като е приел че следва да приложи разпоредбата на чл.431,ал.2 от ГПК.Съдът съобрази константната съдебна практика,в частност ТР № 178/86 г. на ОСГК на ВС,съобразно който при уважаването на иск с правна основание чл.108 от ЗС,издаденият нотариален акт по обстоятелствена проверка следва да бъде отменен съгласно изричната разпоредба на чл.431,ал.2 от ГПК. Предмет на предявеният иск е засегнатото право на собственост на ищеца ,а не на нотариалния акт. Поради което отмяната на последният е изрично разпоредена законова последица от уважаването на предявеният иск за защита на засегнатото с издаването му материално право. С оглед изложеното,следва да бъде оставено в сила решение № 86/ 21.07.2004 г.,постановено по гр.д.№ 154/2004 г.,по описа на Кърджалийския районен съд,като правилно,обосновано и законосъобразно. И при този изход на делото,разноски не се следват доколкото такива изрично не са поискани . Водим от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86/ 21.07.2004 г.,постановено по гр.д.№ 154/2004 г.,по описа на Кърджалийския районен съд . Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
|