ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 713
Гр. Бургас, 08.04.2021
год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, в закрито
заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: М. Николова
като
разгледа докладваното от съдия Николова адм. дело № 666
по описа за 2021 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл.4, ал.1-5 и
чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Образувано е по жалба на „Айкон“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Съединение“ № 5, представлявано от управителя Д.К., чрез адв.
Л.К. *** срещу Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК /АУЗД/
№ 15344-1 от 23.11.2016 год., издаден от орган по приходите в Дирекция „ПМДТ“
при Община Поморие. С жалбата се иска прогласяване нищожността на оспорения
административен акт и присъждане на направените по делото съдебни и деловодни
разноски, в това число и дължимото адвокатско възнаграждение.
Жалбата е постъпила в съда с писмо вх.№
3061/22.03.2021г., изпратено от С. Я. - старши юрисконсулт Дирекция „ПМДТ“ Община Поморие, ведно с
административната преписка. В преписката е налично и становище от старши юрисконсулт
Я., в което същата е посочила, че счита жалбата за недопустима и е помолила за
прекратяване на съдебното производството. Поискала е и присъждане на разноски
за възнаграждение на юрисконсулт в размер на минималното възнаграждение за един
адвокат.
Административен съд гр.Бургас, като взе предвид
приложените по делото доказателства, намира следното:
На дружеството-жалбоподател е бил съставен Акт
за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК /АУЗД/ № 15344-1 от
23.11.2016 год., издаден от орган по приходите в Дирекция „ПМДТ“ при Община
Поморие, който не е бил обжалван по административен ред пред Директора на
Дирекция „ПМДТ“ Община Поморие.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК и обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Оспореният АУЗД е издаден на
основание чл.107, ал.3 от ДОПК въз основа на декларация, поради което подлежи
на обжалване в срока и пред органа по чл.107, ал.4 от ДОПК, т. е. пред
Директора на Териториалната дирекция на НАП, чийто права и задължения в
конкретния случай се упражняват от Директора на Дирекция „ПМДТ“ Община Поморие,
в качеството му на ръководител на звеното за местни приходи по см. на чл.4,
ал.5 от ЗМТД. Относно съдебния ред за обжалване, приложимата разпоредба на
чл.156, ал.1 вр. с чл.144, ал.1 от ДОПК, предвижда,
че на обжалване пред съда подлежи ревизионния акт /в случая АУЗД/ в частта,
която не е отменена при обжалването по административен ред, а според ал.2 на
същата разпоредба ревизионният акт, респ. АУЗД не може да се обжалва по съдебен
ред в частта, в която не е обжалван по административен ред.
От така изложеното следва извод, че
обжалването по административен ред е задължително и съставлява положителна
процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното оспорване. В този смисъл
са Определение № 15621 от 18.11.2019г. на ВАС по адм.
д. № 12459/2019г., VIII о. и Определение № 13435 от 9.10.2019г. на ВАС по адм.д. № 10380/2019г., VІІІ отд.
Съдът, като съобрази изложените по-горе правни
норми, както и факта, че издаденият АУЗД, не е бил обжалван по административен
ред пред Директора на Дирекция „ПМДТ“ Община Поморие, намира така депозираната
жалбата за НЕДОПУСТИМА, поради което същата следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по образуваното дело прекратено. От този извод
следва, че съдът не дължи произнасяне по особеното искане на жалбоподателя за
налагане на обезпечителна мярка с издаване на обезпечителна заповед на
основание чл.397, ал.1, т.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК.
При този изход на спора искането на
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в размер на минималното възнаграждение за един
адвокат се явява основателно и следва да бъде уважено. Съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК, вр. във връзка с чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
жалбоподателят следва да бъде осъден за заплати на ответника възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 500.00 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.159, т.1
от АПК вр. с пар.2 от ДР на
ДОПК и чл.156, ал.2 от ДОПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Айкон“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Съединение“ №5, представлявано от управителя Д.К.,
чрез адв. Л.К. *** срещу Акт за установяване на
задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК /АУЗД/ № 15344-1 от 23.11.2016 год., издаден
от орган по приходите в Дирекция „ПМДТ“ при Община Поморие.
ОСЪЖДА „Айкон“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Съединение“ № 5,
представлявано от управителя Д.К. да заплати на ОБЩИНА ПОМОРИЕ разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
ПРЕКРАТЯВА
производството по
административно дело № 666 по описа за 2021г. на Административен съд Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: