Р Е Ш
Е Н И Е N
гр. Сливен, 10.09.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Кина И., като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 426 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 349/09.04.2020г.
по гр. дело № 4089/2019г. с което е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл.432,ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД от Х.С.А. ЕГН **********, със
съгласието на баща му С.Х.А. *** за осъждане на
ЗД Бул инс АД със седалище и адрес на управление: гр. София, община
Столична, район Лозенец, ………………. …………..да му заплати сумата от 8 000лв
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
вследствие на ПТП на 28.07.2018г., ведно със законната лихва за забава от
датата на увреждането, като неоснователен и недоказан. Решението е постановено
при участието на третото лице помагач на страната на ответника.
Против това
решение е подадена въззивна жалба от шщеца чрез процесуален представител по
пълномощие, в която се твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния и процесуален
закони и поради това е неправилно. Съдът не кредитирал показанията на водените от страната свидетели
и заключението на назначената CATE, а от друга страна не допуснал да бъдат
изискани и приложени материалите по прекратеното досъдебно производство. За
случая е извършен оглед на ПТП, за което е съставен констативен протокол от
29.07.2018г.., който не е оспорен от ответника. Не са оспорени и приетите с
определение на съда други доказателства. От събраните по делото доказателства
по безспорен начин се доказаха времето, мястото и механизма на процесното ПТП и
причинно - следствената връзка между него и причинените на въззивника
увреждания. Иска се да бъде отменено решението и да се постанови ново, с което
да се уважат претенциите. Претендират се разноски.
Постъпил е писмен отговор от процесуалния
представител на третото лице помагач. Поддържа се, че жалбата е неоснователна, а
наведените в нея доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт
неподкрепени с каквито и да било доказателствени факти и некореспондиращи със
събраните по делото доказателства. От събраните в хода на производството устни
и писмени доказателства не се установява по безспорен начин, че именно Г.П. е
извършил противоправното деяние, в следствие на което да е причинил
пътнотранспортно произшествие и респективно телесни увреждания на ищеца Х.А..
Съдът правилно е обсъдил както свидетелските показания, така и съдебно
автотехническата експертиза. съдът правилно е обсъдил всички събрани в хода на
производството доказателства и се е мотивирал при постановяване на своя съдебен
акт, с който е отхвърлил исковите претенции като неоснователни и недоказани. В
процеса не се установи, че е налице противоправно деяние - причиняване на ПТП,
извършено виновно от лицето Г.П., което да е довело до травматични увреждания
на ищеца Х.А., не се доказа и причинно-следствената връзка между това деяние и
настъпилите вредите. Предвид изложеното считам, че не следва да се реализира
отговорността на ответното дружество, както и отговорността на третото лице
помагач на ответника - Г.П.. Поради това решението следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба оставена без уважение.
В
с.з. въззивника, редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено становище
от представител по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба.
В
с.з. за въззиваемото дружество не се явява представител. Постъпило е писмено
становище от представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на
подадената жалба.
Третото
лице помагач, редовно призовано, не се явява. С писмено становище представител
по пълномощие, оспорва основателността на жалбата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е частично неправилно, поради което следва да бъде частично отменено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
За да отхвърли иска, районният
съд е приел, че не се доказва по безспорен и категоричен начин настъпването на
ПТП на процесната дата и час, както и че вина за настъпилото ПТП има водача на
лек автомобил……………... В производството по делото се доказало, че издаденото
наказателно постановление за ПТП-то е отменено с влязло в сила съдебно решение,
а воденото наказателно производство е прекратено. В протокола за ПТП с
пострадали лица не е посочен механизма на настъпване на ПТП. Не станало ясно в
производството по какъв начин е индивидуализиран лекия автомобил и водача като
участник ПТП. В протокола за ПТП не е описано къде се е намирал ищеца, нито по
какъв начин автомобила е ударил пешеходеца. Максимално лаконично било посочено:
несъобразена скорост, влияние на алкохол. Не се доказало по безспорен начин в
производството настъпването на ПТП-то по вина на водача.
На първо място и съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Наказателно процесуалния
кодекс сочи, че влезлите в сила присъди и решения са задължителни за
гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието като това се прилага и за актовете на РС по глави 28 и
29 от НПК. Така в случая не е налице влязла в сила присъда, решение или
споразумение за прекратяване на наказателното производство, което да обвързва
гражданския съд и да е задължително за него по отношение на обстоятелствата,
посочени по-горе. Поради това в хода на съдебното производство ищецът следва да
установи с относими и допустими процесуални средства наличието на тези
обстоятелства. Правно релевантни за гражданско правната отговорност за онези
човешки постъпки, които са довели до или допринесли за злополука. Елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане при автотранспортни злополуки е
човешко деяние, което е противоправно, т.е. което противоречи или нарушава
изискванията, установени с правна норма. Самият факт, че от дадено човешко
деяние са причинени вреди показва, че поначало са нарушени правни разпоредби на
ЗДП и ЗЗД, а оттук че това деяние е противоправно.
Безспорно е,
че протоколът за пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по
смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ. В случая не е оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност на
актосъставителя или реда по който е съставен акта. Поради обстоятелството, че материалната
доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена
и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в протокола.
Районният съд е игнорирал заключението на експерта по
автотехническата експертиза с мотивите, че тъй като свидетелските показания събрани в наказателното производство, не
са събрани в настоящото исково производство, то тя не следва да се зачита.
Пропуснал е обаче, че експертът се е позовал и на съставения протокол за ПТП,
като е изготвил скица въз основа на изготвената по него. Така настоящата
инстанция намира, че не следва да не се зачита това заключение. Още повече, че
изводите от него се допълват и от изготвената медицинска експертиза – по
отношение на получените травми и механизмът за причиняването им.
Така водачът на моторно превозно средство, като рецептор на външните изменения на пътната обстановка, е задължен да вземе мерки за безопасност на
движението не само когато възприема налични пътни препятствия, но и в случаите,
когато са налице признаци, че тяхното появяване в условията на движението е
възможно. На 29.07.2018г. около 00.58 часа на път SLV
2061 на връх „Българка“ третото лице помагач е управлявал
собствения си автомобил ……………………..и при движение с несъобразена скорост блъснал
пешеходец – въззивника. Според показанията на свидетеля - очевидец А., ищеца е стоял в тревата и след това е тръгнал
да пресича. Водачът е предприел маневра за завиване на дясно, заобикаляйки
разделителен остров от лявата страна спрямо избраната посока, като технически
правилно е заобикалянето да се извърши от дясната страна. Освен това не се е
съобразил с обстоятелството, че преминава край група хора. Така е допуснато
нарушение на чл.20 ал. 2 от ЗДП - като водач на пътно
превозно средство, при
избиране скоростта на движението, не
се е съобразил с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие,
когато възникне опасност за движението.
От справка за сключена застраховка Гражданска отговорност
се установява, че по отношение на лек
автомобил с рег.№В2208РХ за периода от 21.10.2017г. до 20.10.2018г. има
сключена застраховка гражданска отговорност с ЗД Бул инс АД.
Поради това предявения иск с правно основание чл.432,ал.1
от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, причинени на Х.С.А., вследствие на ПТП настъпило на 28.07.2018г. около 22,10ч. настоящият
състав намира за основателен.
Принципът на обезщетяването по справедливост, по чл.
52 от ЗЗД, изисква да се извърши преценка на комплекс от редица конкретно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Последното трябва е съразмерно с
вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на
обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването
за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но
с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за
по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките -
по-ниско.
В случая е безспорно, че на пострадалия са причинени
увреждания. От назначената и изпълнена съдебно медицинска експертиза се
установява, че той е получил автомобилна травма изразяваща се в контузия на
лявата ръка, контузия на дясната ръка и контузия на десния крак. Посочено е,
че се намира в много добро общо състояние и е възстановен
напълно от получените в резултат на ПТП-то увреждания. Уврежданията, които е
получил ищецът при нормален оздравителен процес е следвало да се отшумят за
срок от около 15-20дни. Така в случая, настоящият състав намира, че
справедливото обезщетение за претърпените вреди – физически болки и морални
страдания, е в размер на сумата от 6000 лева. Твърдението, което е било
поддържано пред районния съд за съпричиняване, се явява обаче основателно.
Пешеходецът е предприел пресичане като е навлязъл на платното, без да се
съобрази с наличието на движещи се МПС. Настоящият състав намира, че следва да
отчете съпричиняването в размер на 25% и по този начин следва да се определи
размера на обезщетението като такъв от 4500 лева.
В обобщение решението следва да бъде отменено в частта, с
която искът е бил отхвърлен до размера на сумата от 4500 лева, както и в частта
за разноските, които следва да бъдат редуцирани с оглед частичното уважаване на
иска.
Страните са претендирали разноски и за тази инстанция и
такива следва да бъдат присъдени съобразно уважената и отхвърлена част от иска.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 349/09.04.2020г.
по гр. дело № 4089/2019г. с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД от Х.С.А.
ЕГН **********, със съгласието на баща му С.Х.А. *** за осъждане на ЗД Бул инс АД със седалище и адрес на
управление: гр. София, община Столична, район Лозенец……………да му заплати сумата
от 8 000лв представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени вследствие на ПТП на 28.07.2018г., ведно със законната лихва за
забава от датата на увреждането, до размера на сумата от 4500 лева като вместо
това постановява:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД със седалище и адрес на
управление: гр. София, община Столична, район Лозенец, бул. ………………..да заплати
на Х.С.А. ЕГН ********** *** сумата от 4500
/четири хиляди и петстотин/ лева представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени вследствие на ПТП на 28.07.2018г., ведно със
законната лихва за забава от датата на увреждането.
ОТМЕНЯ решение № 349/09.04.2020г.
по гр. дело № 4089/2019г на Районен съд Сливен в частта, с която е осъден Х.С.А.
ЕГН **********, със съгласието на баща му С.Х.А. *** да заплати на ЗД „Бул инс“
АД със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район
Лозенец, ………………. сумата от 1575 лв., представляваща направени по делото
разноски пред първата инстанция над
размера на сумата от 690 /шестстотин и деветдесет/ лева.
ОСЪЖДА Х.С.А. ЕГН ********** *** да заплати на ЗД „Бул
инс“ АД със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район
Лозенец, бул. ……………………сумата от 420
/четиристотин и двадесет/ лева разноски за тази инстанция съразмерно на отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД със седалище и адрес на
управление: гр. София, община Столична, район Лозенец, ………………….да заплати на основание
чл. 38, ал. 1 във връзка с ал.
2 от ЗАдв на адвокат М.Л.Д. *** офис 6 сумата от 720 /седемстотин и двадесет/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
двете инстанции съразмерно на уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 349/09.04.2020г. по гр. дело №
4089/2019г. на Районен съд Сливен в останалата част.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: