№ 435
гр. Варна, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20203100901240 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД от КР.
Ч. М., ЕГН **********, М. Р. Ч., ЕГН **********, Г.Р. М., ********** и Д. Г.
ИВ., ЕГН **********, всички чрез пълномощник, против "ЗД "БУЛ ИНС""
АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на
родственика им Р.Г. М., в резултат на ПТП от 12.09.2019г., причинено от
Ц.И.Р. като водач на л. а. „****а“ с per. № ******, застрахован по
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество,
както следва: 200000 лева за съпругата КР. Ч. М.; 200000 лева за дъщеря му
М. Р. Ч.; 200000 лева за синът му Г.Р. М.; 100000 лева за сестра му Д. Г. ИВ.,
ведно със законната лихва върху главниците считано от 13.09.2019г. до
окончателното им изплащане.
Ищците твърдят, че на 12.09.2019 г. на републикански път III-9004 е
настъпило ПТП с участието на л. а. „****а“ с per. № ******, управляван от
Ц.И.Р., в резултат на което по непредпазливост била причинена смъртта на
Р.Г. М.. След ПТП Р. М. бил откаран по спешност и хоспитализиран в МБАЛ
„Света Анна - Варна“ АД, където въпреки неимоверните усилия на лекарския
екип и проведеното интензивно лечение, той починал на 13.09.2019 г.,
1
вследствие на получените от претърпяното ПТП тежки травматични
увреждания. С присъда постановена по НОХД № 569/2020 г. по описа на ОС -
Варна, водачът Ц.И.Р. е признат за виновен за настъпване на процесното ПТП
и причиняване по непредпазливост смъртта на Р.Г. М..
Внезапната загуба довела до множество страдания и огромни
затруднения в осиротялото семейство на Р. М.. Той е бил в изключително
добро здравословно състояние и напълно активен до момента на неговата
смърт. К.М. е съпруга на починалия Р. М., като до момента на неговата смърт
семейството е съжителствало под един покрив в изключително близки и
топли отношения на взаимно разбирателство, обич и подкрепа. Не минава и
ден, през който тя да не тъжи за своя най-близък спътник в живота и опора на
семейството и все още не може да приеме загубата му. Г. М. е син, а М.Ч. е
дъщеря на починалия Р. М. и загубата на техния баща е един от най-тежките
мигове в живота им. До момента на неговата смърт те са поддържали
изключително топли и близки взаимоотношения, разчитали са на неговата
подкрепа и съвети. Те изживяват изключително тежко загубата на своя баща
и към настоящия момент все още не може да приемат случилото се. Д.И. е
сестра на починалия, като до момента на неговата смърт те са поддържали
ежедневно изключително близки и топли отношения. През целия им
съзнателен живот те са живели в обич, разбирателство и взаимна подкрепа. Тя
изживява изключително тежко внезапната загуба на своя брат и към
настоящия момент все още не може да приеме случилото се. Не минава и ден,
през който тя да не тъжи за своя близък. Ищците предявили писмена
претенция пред ответното дружество за заплащане на застрахователно
обезщетение, но са получили отказ, поради което предявяват претенцията си
пред съда.
С допълнителна искова молба се поддържат исковете и се оспорват
направените от ответника възражения за съпричиняване на вредоснония
резултат от пострадалия.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който оспорва исковете, както и механизма на ПТП. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение, както и твърдените в исковата молба
родствени връзки. Оспорва претенциите за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди, като оспорва твърденията за близост, привързаност и
2
взаимност на всеки от ищците с пострадалия. Излага, че е налице
съпричиняване на вредосния резултат, т.к. Р. М. е бил без поставен
обезопасителен колан. Оспорва твърдението, че пострадалият е бил изцяло
здрав и жизнен човек. Излага, че е имал захарен диабет и ампутиран десен
крак, както и че физическото му състояние допълнително е усложнило
възстановяването му. Излага, че предвид наличието на ампутиран десен крак
е следвало да вземе мерки за по-доброто си обезопасяване при пътуване в
автомобила. Застрахователят възразява, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, е
изключително завишено по размер. С отговора на допълнителната искова
молба поддържа направените оспорвания.
В съдебно заседание ищците, чрез пълномощник адв. Б.З., поддържат
исковата молба. Моли се за уважаване на иска и за присъждане на адв.
хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за Адвокатурата. В
представените по делото писмени бележки вх. №22618/08.11.2021г. по
същество се излагат доводи за основателност на иска.
В съдебно заседание ответникът – застраховател се представлява от адв.
Е.С., която поддържа доводите за неоснователност на иска. Моли за
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от присъда №44/11.08.2020г. по НОХД №659/2020г. на ВОС,
изменена с Решение № 260053/05.05.2021 г. по ВНОХД № 16/2021 г. на
Апелативен съд - Варна, Ц.И.Р. е признат за виновен в това, че на 12.09.2019
г. на междуселищен път № 9004, ****************************, при
управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „****а“, с peг. №
******, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал.1 от
Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на
Р.Г. М., поради което му е наложено наказание.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че К.М. е
преживяла съпруга на починалия на 13.09.2019г. Р.Г. М., а Г. М. и М.Ч. са
негови деца.
От представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки се
3
установява, че ищцата Д.И. е сестра на починалия при ПТП Р.Г. М..
На основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът прие за безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване: че лек автомобил марка
„****а“ с per. № ****** към дата 12.09.2019 г. е бил застрахован по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество;
вината на Ц.И.Р. за настъпване на ПТП на 12.09.2019 г., че Р. М. е починал в
резултат на ПТП, както и семейните му и родствени връзки с ищците.
За установяване болките и страданията на ищците по делото са
ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.В., Л.Д., Д.Н.
и Р. И., чиито показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за
релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства, както и с оглед разпоредбата на
чл.172 от ГПК.
От заключението на вещите лица по комплексната съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза, кредитирано изцяло от съда, се установява, че
процесният лек автомобил „****а“ разполага с триточкови обезопасителни
колани при задна седалка. От техническа гледна точка не се установяват
данни пострадалия Р. М. да е бил с поставен предпазен колан. Няма данни
тялото да е изпитало рязко ускорително движение към задната част на купето,
действало за деформация на задна седалка при облегалката, в резултат на
което тялото да се изплъзне изпод коланния ремък. От медицинска гледна
точка, не са установени увреждания, които да са характерни за поставен
предпазен колан. Няма как при поставен предпазен колан, чиято
хоризонтална част обхваща корема и седалището на пострадалия, същият да
изпадне от лекия автомобил. Установените тежки травматични увреждания в
областта на главата могат да бъдат получени какво при удари от детайли в
купето на лекия автомобил, така и при удари в подлежащата неравна
настилка. От медицинска гледна точка няма как да бъде разграничено кои
увреждания са получени в купето на лекия автомобил и кои от изпадането.
При настъпилия челно десен удар за автомобила с откъсване на предно дясно
колело и обръщане по таван, тялото на пострадалия се е устремило напред и
напред в дясно, след което се е облегнало на дясна задна врата и таван. При
използване на предпазен колан в настоящия случай, тялото е следвало да бъде
4
задържано при предвижването му напред и да не се достигне изпадане от
автомобила. Механизмът на колана не е бил в състояние да предотврати
съприкосновение с вътрешността на задна дясна врата и облицовка на таван.
Установява се също така, че Р. М. е страдал от генерализирана
атеросклероза, както и от стара ампутация на десен долен крайник на ниво
бедро. Тези хронични заболявания не са повлияли възстановителния процес и
настъпилия смъртен изход, който се дължи на тежката черепно-мозъчна
травма - тежка контузия на мозъка, мозъчния ствол. Установява се също така,
че при правило поставен предпазен колан, независимо от наличната
ампутация, пострадалият не би изпаднал от лекия автомобил. Коланният
механизъм би имал 100% действие спрямо тялото на пострадалия, независимо
от ампутацията.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. За успешното провеждане на прекия
иск срещу застрахователя в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
В настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към
датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” за лек
автомобил „****а“ с per. № ******, сключена с ответното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с влязлата в
5
сила присъда обстоятелствата относно авторството, противоправността и
вината за извършеното от ответника престъпление на 12.09.2019г., в резултат
на което е причинена смъртта на Р. М., са безспорно установени.
С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно сключено
застрахователно правоотношение по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника - застраховател,
съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на
отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищците
КР. Ч. М., М. Р. Ч. и Г.Р. М. вреди от деликта.
Ищците КР. Ч. М., М. Р. Ч. и Г.Р. М. се явяват съответно преживяла
съпуга и деца на починалото при ПТП лице, поради което и попадат в кръга
на лицата, имащи право на обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди /в тази връзка е Постановление № 4/1961 г. на Пленума
на ВС/.
Във връзка с възраженията на застрахователя досежно ищцата Д. Г. ИВ.,
съдът е длъжен да съобрази задължителните разяснения, дадени с ТР №
1/21.06.2018г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК. Съгласно
указанията по приложение на закона, дадени от ВКС, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961
г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на
тълкувателното решение е пояснено, че особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-
близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
6
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В Решение № 92 от 17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1275/2019 г., II т. о.,
ТК, е посочено, че от разясненията по тълкувателното решение следва
категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете
пленумни постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките,
за да се приложи това изключение, са: 1. създадена особено близка връзка
между починалия и претендиращия обезщетението и 2. действително
претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и
времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено
близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и
претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава,
каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките
му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че
отношенията между ищцата Д.И. и починалия й брат са били близки, като
същите са присъщи за съответната родствена връзка. Ищцата и брат й не са
живеели заедно от много години преди смъртта на последния. Отношенията
им действително са били близки, но нормално присъщи за съответната
връзка. Отношенията им са били типични и обичайни за родствени
отношения между брат и сестра, но не са налице доказателства по делото
установените конкретни житейски обстоятелства да са довели до отношения,
надхвърлящи обичайните и съответно обуславящи право на обезщетение за
неимуществени вреди. Гореизложеното обуславя извода, че ищцата Д.И. не е
7
легитимирана да получи обезщетение за смъртта на брат си. Доколкото
ищцата не е легитимирана да получи обезщетение, то предявеният от нея иск
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на К.М.,
М.Ч. и Г. М., следва да се имат предвид обективно съществуващите
обстоятелства във всеки конкретен случай. Наред с тези обстоятелства при
определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
установената в тази насока съдебна практика /в този смисъл е Решение № 25
от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.
От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява,
че между починалия и неговата съпуга и деца са съществували отношения на
привързаност и взаимна подкрепа. Видно от показанията на свидетелите е, че
пострадалият е живеел заедно със съпругата си и сина си Г. М.. Дъщерята не е
живеела заедно с баща си, но отношенията им били добри. Установява се, че
пострадалият, макар и с ампутиран крак, е бил жизнен и е полагал грижи за
семейството си.
Независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва
да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като
ориентир за размерите на обезщетенията следва да се вземат предвид и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент /така Решение № 83 от 6.07.2009 г. по
т. д. № 795/2008 г. на ВКС, Решение №1/26.03.12г. по т.д.№299/11г. на ВКС/.
Отчитайки всички посочени по-горе обстоятелства, съдът намира, че сумата
от по 150000 лева в случая е справедлива за репариране на претърпените от
К.М. и Г. М. неимуществените вреди. Съобразно събраните по делото
доказателства справедливият размер на дължимото на М.Ч. обезщетение
възлиза на 140000 лева.
В писменият си отговор ответникът прави изявление за наличието на
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, тъй като последният не е
използвал обезопасителен колан.
8
Съобразно практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК
/Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., Решение
№ 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 59 от
10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./ изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на основание чл.51, ал. 2 ЗЗД предполага доказване по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. По отношение твърдението за съпричиняване
от страна на пострадалият съдът намира същото за основателно, доколкото в
разглеждания случай се установи съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалият и има основание да се приложи разпоредбата на чл.
51, ал.2 ЗЗД.
По делото по безспорен начин се установява факта, че пострадалият е
бил без поставен предпазен колан, което съставлява нарушение на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП. В този смисъл е заключението на вещите лица по КСМАТЕ. От
последното се следва извода, че ако пострадалото лице е било с поставен
обезопасителен колан, то получените от него травматични увреждания биха
били от друг характер и шансът за летален изход по-малък. Този извод,
изведен чрез професионален анализ и почиващ на научни методи, се основава
както на функцията на колана, с който е оборудвана седалката, на която е
стоял пострадалия, така и на характера на удара и на последвалите действащи
инерционни сили. Възражението, че предвид ампутацията на крак е следвало
ищецът да е допълнително обезопасен, остана недоказано.
При тази фактическа установеност съдът прави извода, че с поведението
си пострадалия обективно е създал предпоставки за настъпване на
увреждането като е допуснал нарушение на правилата за движение,
неизползвайки обезопасителен колан съгласно чл.137а ЗДвП.
Извършеното от пострадалия нарушение, изразяващо се в неизползване
на обезопасителен колан, съдът приема, че е допринесло за настъпването на
така установената по-горе смърт на пострадалия при процесното ПТП (т.е.
нарушението е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат). Наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на
9
противоправния резултат е предпоставка за приложение на разпоредбата на
чл.51, ал.2 ЗЗД. Следва да се има предвид, че релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие,
дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само
това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди. При определяне степента на съпричиняване подлежи
на съпоставка тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за
да бъде установен действителния обем, в който всеки един от тях е
допринесъл за настъпване на ПТП. В настоящия случай поведението на
пострадалия не е тъждествено с това на водача на лекия автомобил,
доколкото преимуществено за настъпването на ПТП вина има водача, който е
нарушил задълженията, регламентирани в чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се има
предвид и това, че вменената отговорност на водачите на МПС за
осигуряване безопасността на движението е значително завишена спрямо тази
на останалите участници в движението. Съобразявайки гореизложеното съдът
определя съпричиняване от страна на пострадалото лице в размер на 20%.
Предвид установения размер на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия и след приспадане от размера на определените
обезщетения на сума, съответна на степента на съпричиняването, то
следващото се обезщетение за неимуществени вреди е в размер на сумата от
по 120000 лева за К.М. и Г. М. до който размер предявеният иск се явява
основателен и следва да се уважи, като претенцията следва да се отхвърли за
разликата над сумата 120000 лева до пълният предявен размер от 200 000
лева, като неоснователен. В полза на М.Ч. следва да се присъди обезщетение
в размер на 112000 лева, като претенцията следва да се отхвърли за разликата
над сумата 112000 лева до пълният предявен размер от 200 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД лихвите се дължат от деня на
забавата. При непозволеното увреждане лихвите са компенсаторни, а не
мораторни и те се дължат като допълнение на обезщетението от деня на
събитието, защото съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане, което поначало няма определен ден на изпълнение,
10
длъжникът се смята в забава и без покана. Ищецът по иск за вреди от
непозволено увреждане има право да претендира лихви от деня на
увреждането. Поради това законната лихва се дължи от датата на смъртта на
пострадалия – 13.09.2019г.
Съобразно с уважената част от иска и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
вр. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза
на процесуалния представител на ищците адв. Д.Н. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 9732.80 лева.
В полза на ответника - застраховател, с оглед отхвърлената част от иска,
подлежат на присъждане съдебно-деловодни разноски. Ответникът
претендира репариране на заплатен адв. хонорар, както следва: по 6720 лева с
вкл. ДДС от К.М., М.Ч. и Г. М., както и 4320 лева с вкл. ДДС от Д.И..
Претендира и заплатените 700 лева за възнаграждение на вещи лица, т.е. по
175 лева от всеки един от четиримата. Съразмерно с отхвърлената част от
исковете, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски
както следва: К.М. – 2758 лева, М.Ч. – 3033.80 лева, Г. М. – 2758 лева, Д.И. –
4495 лева.
Ищците са освободени от внасяне на държавни такси и разноски на
основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за
производството държавни такси се събират от ответната страна по аргумент
от чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
за производството държавна такса върху уважения размер на исковете в
размер на 14080 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София да заплати на основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД на
КР. Ч. М., ЕГН ********** от г****************************** сумата от
120000 лева (сто и двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като
пряка и непосредствена последица от загубата на съпруга й Р.Г. М., в
11
резултат на ПТП от 12.09.2019г., причинено от водача на л. а. „****а“ с per.
№ ******, застрахован по задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 13.09.2019г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над присъдената сума от 120000
лева (сто и двадесет хиляди лева) до пълния претендиран размер от 200000
лева (двеста хиляди лева).
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София да заплати на основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД на
М. Р. Ч., ЕГН ********** от ********************************** сумата
от 112000 лева (сто и дванадесет хиляди лева), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като
пряка и непосредствена последица от загубата на баща й Р.Г. М., в резултат
на ПТП от 12.09.2019г., причинено от водача на л. а. „****а“ с per. № ******,
застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата считано от
13.09.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за горницата над присъдената сума от 112000 лева (сто и дванадесет хиляди
лева) до пълния претендиран размер от 200000 лева (двеста хиляди лева).
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София да заплати на основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД на
Г.Р. М., ********** от гр. ************************************** сумата
от 120000 лева (сто и двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като
пряка и непосредствена последица от загубата на баща му Р.Г. М., в резултат
на ПТП от 12.09.2019г., причинено от водача на л. а. „****а“ с per. № ******,
застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата считано от
13.09.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за горницата над присъдената сума от 120000 лева (сто и двадесет хиляди
лева) до пълния претендиран размер от 200000 лева (двеста хиляди лева).
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. ИВ., ЕГН ********** против "ЗД
"БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София иск с правно
основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД за заплащане на сумата
12
от 100000 лева (сто хиляди лева), претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като
пряка и непосредствена последица от загубата на брат й Р.Г. М., в резултат на
ПТП от 12.09.2019г., причинено от водача на л. а. „****а“ с per. № ******,
застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата считано от
13.09.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ""ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София да заплати на адвокат Д. Й. Н., ЕГН ********** адвокатско
възнаграждение в размер на 9732.80 лева (девет хиляди седемстотин
тридесет и два лева и 80 стотинки), на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от
ЗАдв.
ОСЪЖДА КР. Ч. М., ЕГН ********** от
г****************************** да заплати на "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София сумата от 2758 лева (две хиляди
седемстотин петдесет и осем лева), представляваща разноски в
производството, съобразно отхвърлената част от предявения иск, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Р. Ч., ЕГН ********** от
********************************** да заплати на "ЗД "БУЛ ИНС"" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София сумата от 3033.80 лева (три хиляди
тридесет и три лева и 80 стотинки), представляваща разноски в
производството, съобразно отхвърлената част от предявения иск, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.Р. М., ********** от гр.
************************************** да заплати на "ЗД "БУЛ ИНС""
АД, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата от 2758 лева (две хиляди
седемстотин петдесет и осем лева), представляваща разноски в
производството, съобразно отхвърлената част от предявения иск, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Г. ИВ., ЕГН ********** от
г******************************* да заплати на "ЗД "БУЛ ИНС"" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София сумата от 4495 лева (четири хиляди
четиристотин деветдесет и пет лева), представляваща разноски в
13
производството, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ""ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС,
дължимата за производството държавна такса в размер на 14080 лева
(четиринадесет хиляди и осемдесет лева) върху уважената част от исковете,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14