Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2018г., гр.Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание на
тридесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря
Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от председателя Д.Недева адм.дело №2330 по описа на съда за 2017г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл.26, ал.10 от Закон за пътищата.
Образувано е по жалба на „Мото Топ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Велико Търново, *** представлявано от управителя Ц.И.М.
против отказ обективиран в писмо
изх. № 53-00-4637/26.06.2017 г. издаден от Председателя на управителния съвет
на Агенция "Пътна инфраструктура" за преиздаване на Разрешение за
специално ползване на пътя, чрез експлоатация на рекламно съоръжение /РС/, по
искане рег. № 53-00-492/02.06.2017 г. от „Мото
Топ“ЕООД.
В жалбата се
твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, поради допуснати от органа издал
акта нарушения на процесуалните правила и материалния закон като отправя искане
за неговата отмяна. Релевират се доводи, че при изграждане на рекламното
съоръжение са спазени всички изисквания, за което е издадено съответното
разрешение, че са налице договорни отношения с трети страни за реклама, какъвто
е договора до края на 2017 г. Изразява се съгласие рекламното съоръжение да
бъде евентуално преместено на друго подходяща място, но не е предоставено
такова от ответника. Сочи, че от оспорения отказ не става ясно може ли след
евентуален демонтаж на рекламното съоръжение, ОПУ-Варна или наетата от тях
фирма да извади и съхрани в неговата цялост фундамента върху който е монтирано
рекламното съоръжение. Доколкото отговорност за евентуалното демонтиране,
преместване, транспорт и съхранение на рекламното съоръжение носи страната, която
го изпълнява, счита че най- сигурно и безопасно за ОПУ-Варна, това да бъде
извършено от посочено дружество от жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателя,
редовно уведомен не се явява, не се представлява и не изразява становище по
жалбата и по съществото на спора.
Ответникът – Председателя на Управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуален представител оспорва жалбата
като неоснователна. Релевира доводи, че атакуваният акт е правилен и
законосъобразен, издаден при спазване на
административно производствените правила и материалния закон. Отправя искане за отхвърляне на жалбата и
присъждане на сторените по делото разноски съобразно представен списък.
Жалбата е подадена пред надлежен
съд, от легитимирано лице адресат на акта, в законоустановения срок, като е
налице правен интерес от оспорването,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от
фактическа страна следното:
Дружеството е подало заявление с вх.№
53-00-492/02.06.2017г. с искане за преиздаване на разрешение №1029/17.12.2010г.
за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на 1 брой рекламно
съоръжение в обхвата на път АМ2, при км.378+740-ляво.
От длъжностни лица при Областно пътно управление-Варна
бил съставен констативен протокол № 215/22.06.2017 г., в който са отразени направени
констатации, че Рекламно
съоръжение /РС/ на път № АМ2, км 380+740 ляво, действителен километър след
прекилометриране /по разрешение за СПП чрез експлоатация на РС на км 378+740 -
ляво/ е с площ на съоръжението /без стойките/ 32,00 кв.м. /двустранно/.
РС е изградено с издадено в съответствие с условията на издаденото от Фонд
„Републиканска пътна инфраструктура“ /сега АПИ/ разрешение за специално
ползване на пътищата чрез изграждане на рекламно съоръжение с
№1017/06.06.2007г. РС отстои в целия си габарит на 3,00 м. от ръба на пътната
настилка. Съседни РС са съответно на действителни км 379+800 - ляво /по
разрешение за експлоатация на РС, км 377+800 - ляво /и км 381+110 - ляво /без
разрешение за експлоатация на РС/. На разстояние по-малко от 1500 м преди РС
има пътни възли - пътен възел „Млада Гвардия” при км 381+419. Длъжностните лица
установили спазване изискванията на чл. 17б, ал. 1 от Наредбата за специално
ползване на пътищата, но тъй като не са спазени изискванията на чл.17б, ал.2 от
Наредбата за специално ползване на пътищата, направили извод, че за РС не може
да бъде издадено Разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация.
Въз основа на констатациите е издаден и процесният
отказ да бъде преиздадено Разрешение за специално ползване на пътя чрез
експлоатация за конкретното РС, като органа издал акта установил, че рекламното съоръжение е изградено на път №
АМ2 /Хемус/, км 380+740 ляво, действителен километър след прекилометриране /по
разрешение за СПП чрез експлоатация на РС на км 378+740 - ляво /, Районна пътна
служба Провадия, с площ на съоръжението /без стойките/ 32,00 кв.м. /двустранно/,
КРН: АПИ-МОТ-А2-378,74-2. РС функционира от 2008г. и е изградено в съответствие
с условията на издаденото от Фонд „Републиканска Пътна Инфраструктура“ /сега
АПИ/ разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламно
съоръжение. РС отстои в целия си габарит на 3,00 м. от ръба на пътната
настилка. Съседни РС са съответно на действителни км 379+800 - ляво /по
разрешение за експлоатация на РС, км 377+800 - ляво /и км 381+110 - ляво/ без
разрешение за експлоатация на РС/. РС не ограничава видимостта на
сигнализацията с пътни знаци. На разстояние по-малко от 1500 м преди РС има
пътни възли - пътен възел „Млада Гвардия” при км 381+419. За съоръжението са
платени дължимите държавни такси по Тарифата за таксите, които се събират от
Агенция „Пътна инфраструктура“. Органът издал акта е приел, че са спазени са
изискванията на чл.17б, ал.1 от Наредбата за специално ползване на пътищата,
тъй като искането за преиздаване на РСПП, чрез експлоатация на РС е подадено не
по- рано от 3 месеца и не по-късно от 7 дни преди изтичането на срока на
разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение от собственика на
рекламното съоръжение 02.06.2017г., като не са изпълнени изискванията на чл.
17б, ал.2 от Наредбата за специално ползване на пътищата, тъй като РС е изградено
и се експлоатира в нарушение на разпоредбата на чл.15, ал. 1, т.2 от НСПП - Разрешение
за изграждане на рекламни съоръжения се издава, когато рекламното съоръжение в
обхвата на пътя отстои не по-малко от 1500 м от пътни възли —за
автомагистралите и скоростните пътища, и 500 м от пътни възли и кръстовища — за
останалите пътища. Въз основа на горното приел, че за PC не може да бъде преиздадено Разрешение за
специално ползване на пътя чрез експлоатация. С решение на управителния съвет на Агенция ”Пътна
инфраструктура” обективирано в протокол 16631/17 от 26.06.2017г. по т.2.21 бил
одобрен проект за отказ до „Мото топ” ЕООД за преиздаване на разрешение
№1029/17.12.2007г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС,
изградено на АМ Хемус при км 380+740 ляво, действителен километър след
прекилометриране /по разрешение за специално ползване на пътищата чрез
експлоатация на РС км. 380+740-ляво/.
По искане на ответната страна е допусната СТЕ,
заключението по която неоспорено от страните съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено. От заключението се установява, че съгласно писменото разрешение
№1029/17.12.2010г. процесното рекламно съоръжение е разположено по дължина на
пътя на - км 378 + 740. Описанието
с видими идентификационни белези, касаещи PC е: в
ляво, площ 32,00 кв. м., двустранно, КРН: „АПИ- МОТ-А2-378+74-2“. Съгласно констативен протокол № 215/22.06.2017г.
и писмо изх.№53-00-4637/26.06.2017г., процесното PC е
разположено по дължина и страна на пътя: км 378+740-ляво, площ 32,00 кв.м., двустранно, КРН:
„АПИ-МОТ-А2-378+74-2” /по разрешение /и на км 380+740-ляво
по действителни км след прекилометриране.
Вещото лице сочи, че при извършване на
прохожданията в двете посоки, в зоната на 2000м преди ПВ№1 /при движение в
посока гр.Варна/, че установява обективни данни за осем броя PC /три в ляво и пет бр. в дясно – онагледени във фотоалбум, към СТЕ/. При извършване на прохожданията в двете
посоки и подробен оглед на всички PC в
зоната, не установява PC носещо идентификация
КРН:”АПИ- МОТ-А2-378+74-2”. При прохождането в същата посока, на
576м от км 380 установява обект, данни за демонтирано PC /условно посочено в СТЕ с номер РС№7/.При същото прохождане на разстояние 733м /
846м от таб. км. 380 установява два бр. PC /РС№8,РС№9/. Тези PC са разположени напречно в срещуположните
страни на автомагистралния път и надлъжно между таб. км 380 - таб. км 381.
Вещото лице сочи, че PC №8 е процесното PC сочено в документален аспект по делото. Резултатите от фактическите измервания, ведно
с тези от допълнителните изчисления, са техническа основа вещото лице да даде
извод, че процесното PC е изградено в зоната /км
381-км 380/ след ПВ №1 /„Мл. Гвардия“/ при движение в посока ПВ№2 /„Невша/
Белоградец“/. При синтез относно фактическото изграждане процесното PC е изградено
на 733км /+/-22 грешка/ след км 380, в ляво при движение в
посока гр.Варна и на 267м след км 381, в дясно при движение в посока от
гр.Варна към ПВ №2. Резултатите от фактическите измервания, ведно с тези от
допълнителните изчисления, са техническа основа да се направи извод, че
процесното PC е изградено с
фактическа дистанция от пътен възел „Млада Гвардия“, равна на шестстотин
деветдесет и осем /698/ метра без отчет на грешката. Това дистанционно разстояние е определено с измерване на разстояния
от процесното PC, до пресечницата на
двата пътя /средата на мостовия парапет/.
Дистанционното разстояние се намалява
/с около 24м/, ако отчетът е от началото на мостовия парапет на пътния възел.
В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че независимо от техническите затруднения, след измерването в
двете посоки с категоричност е далеч по-малко от 1500м., вкл. с грешката от
измерванията, доколкото всяко измерване има определена грешка, в рамките на
инженерните изчисления, което в случая не би повлияло на даденото заключение по
поставите въпроси.
По делото е приобщен и протокол Образец №16 от
30.11.1990 г. за обект „Автомагистрала Хемус“, Шумен – Девня, участък „Зайчино
Ореш – Млада Гвардия, подучастък „Пътен възел Невша – Пътен възел Млада
Гвардия“, за приемане на пусков комплекс на посочените подобекти.
Предвид така
установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, съдът
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
При преценка на
законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл.168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е
същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалоправните предпоставки за издаването му и
съобразен ли е с целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.3 във вр. с ал.2, т.1 б.“в“ и ал.9
от ЗП разрешението за експлоатиране на РС се издава и се отнема от управителния
съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от
агенцията - за републиканските пътища. Видно от приложения Протокол от
заседание на УС на А“ПИ“ град София от 26.06.2017 г., УС на Агенция „Пътна
инфраструктура“ е разгледал доклад относно откази за издаване на разрешения за
експлоатация на рекламни съоръжения в нарушение на НСПП и в т.2.235. от
протокола е упълномощил Председателя на УС на АПИ да подпише писмата от т.2.2.
до т.2.234., част от които е и процесното. Извън горното съгласно разпоредбата
на чл.11, ал.2, т.7 от Правилник за структурата, дейността и организацията на
работа на Агенция „Пътна инфраструктура“ Председателят на Управителния съвет на
Агенцията организира и привежда в изпълнение решенията на управителния съвет. В
конкретния случай решението на Управителния съвет на агенцията за отказ от
преиздаване на разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация,
представлява именно такова решение, от което следва, че дори и да не беше
изрично посочено, че е упълномощен именно Председателят на управителния съвет
да подпише отказа, то по силата на посочената разпоредба той е компетентен да
издаде отказа от преиздаване.
В изложения смисъл процесният отказ е издаден
от компетентен орган в рамките на неговата териториална и материалноправна
компетентност.
Изграждането и експлоатацията на рекламни съоръжения са
дейности, представляващи специално ползване на пътищата по смисъла на §1, т.8
от ДР на Закона за пътищата и правото за това се учредява с разрешение на
собственика на пътя или на администрацията.
В чл.26, ал.7 от Закона за пътищата са предвидени
общите условия за издаване на разрешения за специално ползване на пътищата.
Сред тях основно общовалидно изискване е да са спазени изискванията на Закона
за движението по пътищата, Закона за пътищата, подзаконовите нормативни актове
за прилагането на последния и нормите за проектиране на пътища. Тези условия са
доразвити в Глава трета от Наредбата за специално ползване на пътищата -
"Изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в
обслужващите зони". Следователно законовата уредба на изграждането и
експлоатацията на рекламни съоръжения е приета с оглед осигуряване на
безопасността на пътищата при конструирането и ползването на тези съоръжения.
Специалното ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение е
правнорегламентирана дейност под разрешителен режим, осъществявана при
нормативно определени условия, която изхожда от интересите на обществото и
спецификата на дейността.
С разпоредбата на чл.17б от Наредбата за специално
ползване на пътищата се урежда преиздаването на разрешения за експлоатация на
рекламно съоръжение, като според изр.1 на ал.1 на разпоредбата, не по-рано от 3
месеца и не по-късно от 7 дни преди изтичането на срока на разрешението за
експлоатация на рекламно съоръжение собственикът на рекламното съоръжение има право
да поиска преиздаване на разрешението. Видно от текста, преиздаването на
разрешението е в зависимост от желанието на собственика на съоръжението и
упражняването на това право е скрепено с определен срок. В ал.2 на същата норма
е указано, че разрешението за експлоатация се преиздава за нов 10-годишен
период, когато са спазени условията на чл.15 и след заплащане на всички дължими
такси за специално ползване чрез експлоатация на съоръжението. От това следва,
че органът преди да преиздаде разрешение за експлоатация, следва да провери,
дали освен заплащането на всички дължими такси по ползването, към момента на
преиздаването са налице предпоставките на чл.15 от НСПП, независимо дали такива
са били налице при първоначалното издаване на разрешението.
В настоящият случай със заявлението поставило началото
на административното производство дружеството жалбоподател е направило искане
по реда на чл.17б от НСПП да бъде преиздадено разрешение №1029/17.12.2010г.
за специално ползване на пътищата, чрез
експлоатация на рекламно съоръжение.
Предвид горното, за да се издаде исканото разрешение
следва да са налице предпоставките по чл. 17б, ал.1 и ал.2 от НСПП.
Компетентният орган е констатирал, нарушение на
чл.15, ал.1, т.2 от НСПП. Горният извод се потвърждава и от неоспореното
по делото заключение на СТЕ.
В чл. 15, ал.1 от Наредбата за специално ползване на
пътищата са изчерпателно изброени условията при които се издава разрешение за
специално ползване на пътищата. След като не е изпълнено условието на чл. 15,
ал.1, т.2 и същото не отстои на най- малко метри от посочените в наредбата
правилен е извода на административния орган, че разрешението за поставяне на
рекламното съоръжение не следва да бъде преиздадено. Посоченото изискване е
въведено от законодателя с цел обезопасяване на пътищата на местата, където са
изградени рекламните съоръжения и намаляване на риска от ПТП. Когато
съоръжението престане да изпълнява някое от тези условия, отпада основанието за
издаване на разрешението и съответно – РС следва да бъде премахнато. Условията
за допускане на РС в обхвата на пътя не могат да бъдат тълкувани разширително,
като е ирелевантно обстоятелството дали
РС е било поставено при спазване на приложимите нормативни изисквания.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал
настоящият съдебен състав установи, че дружеството жалбоподател, не ангажира
доказателства, че са налице материалните и процесуални предпоставки за
преиздаване на исканото разрешение. По арг. от чл.170 ал.2 АПК когато се оспорва отказ за издаване на административен акт,
от вида на процесния, оспорващият трябва да установи, че са били налице
условията за издаването му. Съдът приема, че част от установените с
Констативния протокол обстоятелства за несъответствие на РС с изискванията на
чл.15, ал.1, т.2 от Наредбата, въз
основа на които органа е отказал преиздаване, останаха необорени. В настоящото
съдебно производство, доказателства, които безспорно да водят до извод, че са
налице основания за преиздаване на разрешението не бяха представени.
Жалбоподателят не установи наличието на относимите предпоставки, напротив
установи се, че не са спазени условията на чл. 15 ал.1 т.2 от Наредбата за
специално ползване на пътищата, което е достатъчно основание за постановяване
на отказа.
По възраженията на жалбоподателя, съдът съобрази
следното: Съгласно чл.142 ал.1 АПК съответствието на оспорения акт с
материалния закон следва да се преценява към момента на неговото издаване.
Бездействието на АПИ по отнемане на разрешението от дружеството при горните
констатации не може да обоснове неприложимост на императивни законови
разпоредби към искането за издаване/преиздаване на разрешение за поставяне на
рекламното съоръжение. Ирелевантно е и обстоятелството, дали към момента на
поставянето на рекламното съоръжение същото е отговаряло на законоустановените
изисквания. Съответствието на хипотезата, диспозицията и санкцията на
нарушената правна норма по издадения индивидуален административен акт – отказ
на Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва
да се преценява към момента на издаване на акта, а не за минал период.
Неоснователно е възражението за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, поради липса на предложение от ответника за
преместване на РС на друго подходящо място. Съгласно чл.7, ал.3 от НСПП в
случаите по чл. 7, ал. 1, т. 3 разрешенията за специално ползване на пътищата
не се отнемат, когато рекламните съоръжения могат да се преместят на същото
километрично положение, вследствие на което не се явяват в нарушение на чл. 15,
ал. 1. В тези случаи преместването се извършва при съгласие на собственика на
рекламното съоръжение и за негова сметка. Доколкото в процесния отказ не е
налице фактическа обстановка съответстваща на разпоредбата на чл.7, ал.3 от
Наредбата, и при липса на факти, които да са предмет на съдебен контрол за
законосъобразност съдът не дължи произнасяне в условията на евентуалност при
издаване на административен акт за
напред.
При установяване на посочените в отказа нарушения на
Наредбата, административният орган има правомощието да откаже издаването,
респективно преиздаването на разрешение за специално ползване на пътищата чрез
експлоатация на рекламно съоръжение. Разрешението за специално ползване на
пътищата чрез експлоатация се издава за определен срок и при определени
условия. Когато съоръжението престане да изпълнява някое от тези условия,
отпада основанието за издаване на разрешение, поради което условията за
допускане на РС в обхвата на пътя не могат да бъдат тълкувани разширително.
Предвид изложеното настоящият състав на съда приема,
че при издаването на оспореният административен акт не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, издаден е при наличие на съответното
фактическо и правно основание и при правилно приложение на специалния материален
закон.
С
оглед гореизложеното, жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора и своевременно
направеното искане, на основание чл.143
ал.4 от АПК, вр. чл.78
ал.8 от ГПК, в полза на Агенция
„Пътна инфраструктура” следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ
размер на 532 лева, от които 432 лева заплатено възнаграждение за вещо лице и
100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено в минималния размер предвиден
в чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.172
ал.2 предл. последно АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мото Топ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, ***, представлявано от управителя Ц.И.М.
против отказ обективиран в
писмо изх. № 53-00-4637/26.06.2017 г. издаден от Председателя на управителния
съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" за преиздаване на Разрешение
за специално ползване на пътя, чрез експлоатация на рекламно съоръжение /РС/,
по искане рег. № 53-00-492/02.06.2017 г. от „Мото Топ“ ЕООД.
ОСЪЖДА „Мото
Топ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ***
представлявано от управителя Ц.И.М. да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" сумата в размер на
532 /петстотин тридесет и два/ лева разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: