№ 115
гр. Пловдив, 21.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20225001000584 по описа за 2022 година
Производството е по чл.248 от ГПК.
Образувано е по молбата на ищеца В. Ц. К. с ЕГН:**********,
представляван от пълномощника си адвокат Я. Д. – член на *АК с искане за
изменение на въззивното решение в частта му относно съдебните разноски.
В молбата се поддържа оплакването,че въззивният съд не е
преразгледал обжалваното решение в частта му за присъдените съдебни
разноски. Претендира се да се присъди допълнително сумата от 414.61лева,
представляваща направените от ищеца пред първата инстанция разноски,
съразмерно уважената част от иска в размер на 20 000 лева. Наред с това се
претендира за присъждането на сумата от 140 лева, представляваща
направени от ищеца съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Ответника ЗАД „О** - З. „АД ЕИК *********, представлявано от
Адвокатско дружество Х., Т.,И.“ чрез адвокат Т. Т. поддържа писмено
становище, съгласно което молбата е неоснователна, тъй като съдът
правилно е присъдил съдебните разноски, съразмерно на уважената,
съответно отхвърлената част от исковете.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените в
молбата оплаквания, приема за установено следното:
Молбата по чл.248 от ГПК е депозирана в срок и е допустима.
Разгледана по същество молбата е основателна по следните
1
съображения:
По силата на въззивното решение съдът е отменил решението на
първата инстанция в отхвърлителната част за разликата над 13 000 лева до
20 000 лева, като е присъдил допълнително сумата от 7000 лева.
По този начин искът по чл.432,ал.1 от КЗ е уважен в размер на
20 000лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените на
ищеца травматични увреждания.
Искът е отхвърлен за разликата над 20 000 лева до пълния предявен
размер от 26 000 лева.
Или уважената част от иска е в размер на 20 000 лева, а отхвърлителната
част е в размер на 6000 лева.
Действително съдът е пропуснал да измени решението в частта му
относно направените от ищеца съдебни разноски пред първата инстанция,
съразмерно на уважената част от иска , която е в размер на 20 000 лева.
Пред първата инстанция ищецът е направил съдебни разноски в общ
размер на 1540 лева, от които сумата 1040 лева е заплатена ДТ и 500 лева, от
които 300 лева –депозит за СМЕ и 200 лева- депозит за САТЕ.
Ищецът е направил пред първата инстанция съдебни разноски в размер на
1540 лева в защита на материален интерес в размер на 26 000 лева, до който
размер е предявен иска по чл.432 КЗ. Искът след постановеното въззивно
решение е уважен в размер на 20 000 лева, поради което ответника дължи
съдебни разноски в размер на 1184 лева. По силата на обжалваното решение
са присъдени в полза на ищеца съдебни разноски в размер на 770 лева. С
оглед на резултата от въззивното решение в полза на ищеца следва да се
присъди към вече присъдената сума от 770 лева допълнително сумата от 414
лева, съразмерно уважената част от иска в размер на 20 000 лева.
В полза на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 140 лева,
представляваща съдебни разноски направени от него пред въззивната
инстанция, съразмерно уважената част от иска в размер на 70000 лева.
Ответника ЗАД „О** - З.“АД следва да бъде осъден да заплати към
присъдената сума от 1120 лева допълнително още 210 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено пред първата инстанция
2
процесуално представителство. Или общия размер на дължимото
възнаграждение пред първата инстанция е 1330 лева.
По силата на обжалваното решение съдът е осъдил ищеца В. Ц. К. да
заплати на ответника сумата от 1258 лева, представляваща съдебни разноски
направени от ответника пред първата инстанция, съразмерно отхвърлената
част от иска.
Пред първата инстанция ответника е направил съдебни разноски в общ
размер от 2 516 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК./ л.194
от делото/. Тези разноски са направени за да се отхвърли изцяло иска, но
ответника е постигнал частичен успех, като искът е отхвърлен за сумата от
6000 лева. Следва да се отмени решението в частта му, с която ищеца е
осъден да заплати сумата от 1258 лева, като вместо това в полза на
ответника следва да се присъдят съдебни разноски пред първата инстанция
в размер на 580 лева, съразмерно отхвърлената част от иска.
В този смисъл следва да се измени обжалваното решение в частта му
относно съдебните разноски.
По тези съображения и на основание чл.248 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 260175 от 17.06.2022 г., постановено от
Пловдивският окръжен съд в частта му относно съдебните разноски като :
ОСЪЖДА ЗАД „О** - З.“АД ЕИК ********* да заплати на В. Ц. К. с
ЕГН: ********** към присъдената сума от 770 лева допълнително още 414
лева или сума в общ размер на 1184 лева, представляваща съдебни разноски,
направени от ищеца пред първата инстанция, съразмерно уважената част от
иска по чл.432,ал.1 КЗ, както и да заплати сумата от 140 лева, представляваща
съдебни разноски, направени от ищеца пред въззивната инстания, съразмерно
уважената част.
ОСЪЖДА ЗАД „О** - З.“ АД ЕИК ********* да заплати на адвокат
Я. Д. Д., член на *АК с ЛН *********** към присъдената сума в размер на
1120 лева допълнително още 210 лева или сума в общ размер на 1330 лева,
3
представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание
чл.38,ал.1 т.2 от ЗА- за осъществено процесуално представителство пред
първата инстанция.
ОТМЕНЯ решението в частта му, с която съдът е осъдил В. Ц. К. с
ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „О** - З.“АД-С. сумата от 1258 лева,
съразмерно отхвърлената част от иска, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Ц. К. с ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „О** - З.“АД
“ЕИК ********* сумата от 580 лева, представляваща направени от ответника
съдебни разноски пред първата инстанция, съразмерно отхвърлената част от
иска в размер на 6000 лева.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4