Решение по дело №9112/2018 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1386

гр. П., 01.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                                

като разгледа гр. д. № 09112 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е поискано да бъде признато за установено по отношение на К.А.Н., че дължи на ищцовото дружество сума в размер на 686,42 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “***, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 115,21 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 28.08.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с която оспорва исковата претенция. Твърди, че страните не се намира в договорни отношения по продажба на топлинна енергия.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу К.А.Н., отнасящо се за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №06304 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на искове за установяване на вземанията си.

По делото са приложени още извлечение от сметка, общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, устоверение за налседници на Е.Е., декларация по чл. 14 ЗМДТ, подписана от трето неучастващо по делото лице, както и устоверение за налседници на А.Е.. Други доказателства не са представени по делото.

Обявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че до процесния имот е доставяна топлинна енергия на стойност 686,42 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и че лихвата за забава е в размер на 115,21 лева, считано от 10.07.2016 г. до 28.08.2018 г.,

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Исковете са предявени за установяване вземания по издадена заповед за изпълнение.

В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за  продажба на топлинна енергия.

По делото не са представени доказателства, че ответната страна е собственик или вещен ползвател на имота. Не са представени доказателства за наличието на писмен договор за  продажба на топлинна енергия. Не се установява, че наследодателят на ответника е собственик на имота. Приложената декларация по чл. 14 ЗМДТ не подписана от ответника, а от трето неучастващо по делото лице, поради което декларираното в нея няма доказателствена стойност по отношение на К.А.Н.. В тази връзка не е доказано наличието на облигационна връзка между топлопреносното дружество и ответника за процесния обект и за процесния период. Предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По разноските:

С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва ищцовата страна да понесе направените от ответника разноски, които са в размер на 300 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар по представен договор за правна помощ. Съдът намира за основателно възражението на ищеца за прекомерност на адвокатски хонорар, с които ответната страна претендира заплащане на допълнително 200 лева за явяване на адвокат в две съдебни заседания. Това е така, тъй като делото не сложно от правна и фактическа страна.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” срещу К.А.Н., ЕГН **********, за признаване за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сума в размер на 686,42 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “***, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 115,21 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 28.08.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 06304 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд. 

ОСЪЖДА „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на К.А.Н., ЕГН ********** сумата в размер на 300 лева, направени разноски за адвокатски хонорар в исковото производство. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 06304 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.