№ 37128
гр. София, 19.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110102562 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. И. Т. срещу [ фирма ] ООД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от [ фирма ] ООД. Съдът констатира, че отговорът не е подписан от
лицето, чрез което е подаден, поради което и на основание чл. 101 ГПК на ответника
следва да бъдат дадени указания за подписване на депозирания отговор в срок до
първото по делото открито съдебно заседание, в противен случай съдът ще счита
процесуалното действие по подаването му за неизвършено.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника, на основание чл. 101, ал. 1 ГПК, в срок до първото по
делото открито съдебно заседание депозираният писмен отговор на искова молба да
бъде подписан от пълномощника, в противен случай и на основание чл. 101, ал. 3 ГПК
съдът ще счита процесуалното действие по подаването му за неизвършено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.11.2023
г. 14:00 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е от Р. И. Т. срещу [ фирма ] ООД иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 397,94
лева, представляваща недължимо платена сума по договор за кредит № /28.02.2022 г.,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда – 17.01.2023 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 28.02.2022 г. е бил сключен
договор за паричен заем № . между [ фирма ] ООД – като заемодател, и Р. И. Т. – като
заемополучател, за сумата в размер на 800 лева, размер на месечната погасителна
вноска – 95,37 лв., месечен лихвен процент – 3,330 %, годишен лихвен процент /ГПР/ -
48,380 %, а размерът на сумата, която ищецът следвало да върне – 953,71 лева.
Съгласно чл. 6 от договора, същият следва да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на
условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия, и с още едно обезпечение – ценна
книга, издадена в полза на заемодателя. В чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия е
посочено, че обезпечението за изпълнение на договора може да бъде: поръчителство на
1
едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната
работна заплата за страната; в случай на двама поръчители размерът на осигурителния
доход на всеки от тях трябва да бъде в размер на поне 4 минимални работни заплати за
страната; да не са поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя; да
не са заематели по сключени и непогасени други договори за заем, сключени от
заемодателя; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация,
различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, В чл. 8 от
договора е посочено, че при непредоставяне на обезпечение в тридневен срок от
сключването на договора или ако предоставеното обезпечение не отговаря на
условията, заемателят дължи неустойка в размер на 686,29 лв. с начин на разсрочено
плащане, подробно описан в погасителния план към договора. Тъй като ищецът не
изпълнил задължението си за предоставяне на обезпечение, още със сключването на
договора му била начислена неустойка в размер на 686,29 лева, месечната погасителна
вноска станала 164,00 лева а общата сума, която следвало ищецът да върне – 1 640
лева. На 01.06.2022 г. ищецът предсрочно погасил изцяло дължимата сума по договора,
като заплатената от него сума по договора възлиза на 1 197,94 лева. Ищецът сочи
нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като договорът не е написан по ясен и разбираем
начин, не всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт не по-малък от 12, и в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. Твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в
договора ГПР е посочен единствено като процент, без да е посочено какви компоненти
са включени в него и как е формиран ГПР от 48,380 %. Освен това, в договора ГПР бил
грешно посочен, тъй като възнаграждението за неустойка не е включено към ГПР, а
действителния ГПР по кредита бил 126,000 %, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК и в
протИ.речие с целта на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
относно договорите за потребителски кредити. Поддържа, че е налице изначална
невъзможност за предоставяне на посоченото в договора обезпечение, поради което
счита, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, както и на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД – поради обстоятелството, че изпълнението на
задължението по договора се обезпечава едновревменно с неустойката за
непредоставяне на обезпечение и законна лихва в нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Счита, че клаузата за неустойка е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение да
заплати необосновано висока неустойка, като тази клауза не е индивидуално
уговорена. Счита, че клаузата за неустойка не е свързана пряко с претърпени вреди и
накърнява добрите нрави. Поддържа, че е налице разлика между процесния договор за
потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която ищецът трябва да
върне на ответното дружество. От това следва, че клаузите в процесния договор не са
формулирани по ясен и разбираем начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 ЗЗП и
не позволяват на потребителя да прецени икономическите послединици от
сключването на договора. Поддържа, че са налице явно неизгодни условия с оглед
драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации,
тъй като ищецът е получил в заем сумата от 800 лева, като е следвало да върне 1 640
лв., като единствено поради обстоятелството, че е погасил кредита предсрочно е
платил по-малка по размер сума. Евентуално, поддържа, че са нищожни отделни
клаузи от договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, както и на
основание чл. 146 ЗЗП поради неравноправност. Поради изложеното, иска да бъде
осъдено ответното дружество да му заплати на сумата от 397,94 лв., представляваща
недължимо платени суми по договор за паричен заем № /28.02.2022 г.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Поддържа, че договорът не е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй
като са спазени изискванията на тази разпоредба; че не е нищожен на основание чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, поради това, че в чл. 3 от договора подробно са описани параметрите
на същия, лихвеният процент е фиксиран и ГПР не подлежи на промяна. Счита за
неоснователно твърдението на ищеца, че договорът за потребителски кредит е
2
недействителен поради завишен размер на ГПР, като поддържа, че съгласно чл. 19, ал.
5 и ал. 6 ЗПК надвишаването на максималния размер на ГПР води до нищожност само
на съответната клауза, не и на целия договор. Твърди, че клаузата за неустойка е
индивидуално уговорена с кредитополучателя. Счита, че посочената в договора
възнаградителна лихва не е нищожна, тъй като е в размер на 3,330 % на месечна и
39,60 % на годишна база, поради което нейният размер не е прекомерен и не
протИ.речи на добрите нрави.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1./ сключването на
договор за паричен заем № /28.02.2022 г. с посоченото в исковата молба съдържание,
включително на оспорените клаузи, които протИ.речат на императивни
материалноправни норми или на добрите нрави; 2./ извършените плащания на сумите
по договора за заем в полза на ответното дружество.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже
наличието на валидно правно основание за получаване на платената от ищеца парична
сума – наличието на валидни клаузи в процесния договор, въз основа на които са
извършени начисления на процесната стойност.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1./ между Р. И. Т. и [ фирма ] ООД е сключен договор за паричен заем № /28.02.2022 г.
за сума в размер на 800 лв., при ГПР – 48,380 %, месечен лихвен процент – 3,330 %; 2/
за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение ищецът се е съгласил
да заплати на ответника неустойка.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК за
задължаване на ответното дружество да представи всички налични при него
документи, свързани с Договор за паричен заем № /28.02.2022 г., доколкото те са
представени с отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК за
задължаване на ответното дружество да представи справка от счетоводството си за
всички извършени плащания по договор за паричен заем № /28.02.2022 г., доколкото
ищецът твърди, че е извършвал плащания по него, с оглед на което следва да разполага
с поисканите документи, а и негова доказателствена тежест е да установи плащането
на претендираните суми, във връзка с което е направил искане за допускане на ССчЕ.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза с формулираните в исковата молба
задачи, при депозит в размер от 300,00 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок,
считано от връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Д., като УКАЗВА на вещото лице да изготви
заключение след представяне на доказателства за внесен депозит.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от
3
отговора на исковата молба.
Да се уведоми вещото лице за назначената експертиза след внасяне на депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4