Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 260 034
гр. Добрич, 28.07.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на пети
август две хиляди двадесет и първа година
в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар
БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа Т. д. № 198 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Търговско дело № 198/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Добрич е образувано по искова молба, рег. вх. № 262904/11.12.2020 г., подадена от А.Н.Ш. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес ***, с която срещу ЗАД
„****“ АД гр. София, ул. „С. С.“ № 7, ет. 5, ЕИК ****, при
условията на обективно съединяване са предявени следните искове:
Иск за
сумата от 50 000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица в резултат на
ПТП, настъпило на 16.12.2015 г., виновно
причинено от водача на т. а. „Р. Л.“ ДК
№ ****– С.А.А. ЕГН **********, застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗАД „****“ АД по силата
на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в
застрахователна полица № ****, със срок на валидност 25.02.2015 г. – 24.02.2016
г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 16.12.2015 г. до
окончателното й изплащане, претендиран на основание чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. )
във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
Иск за
сумата от 122.05 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, получени като пряка и
непосредствена последица в резултат на ПТП, настъпило на 16.12.2015 г., виновно причинено от водача на т. а. „Р. Л.“ ДК № ****– С.А.А. ЕГН **********,
застрахован по риска „Гражданска отговорност”
при ЗАД „****“ АД по силата на договор за задължителна застраховка на
автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № ****, със срок на
валидност 25.02.2015 г. – 24.02.2016 г., ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от 16.12.2015 г. до окончателното й изплащане, претендиран на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ) във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
Ответникът
ЗАД „****“ АД оспорва исковете по основание и размер, като инвокира възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
От доказателствата по делото се
установява, че на 16.12.2015 г. около 15.00 ч. в
гр. Добрич, по бул. „Т. М.“ в посока от
сградата на „****“ АД към центъра на града се е движел лек автомобил марка „Р.“
МОДЕЛ 19, рег. № ****, управляван от С.А.А.. Произшествието е станало в
светлата част на денонощието, при ясно време, в добра метеорологична видимост,
пътна настилка – асфалтова, суха. В същото време, по левия тротоар, в същата
посока, от сградата на „****“ АД към центъра на града се е движела А.Н.Ш..
Когато лекият автомобил достигнал участъка през бензиностанция „ Х. О.“, водачът на МПС А. предприел
маневра завой вляво и завил надясно, като по този начин се качил върху левия
тротоар и се насочил в посока към центъра на града. След като МПС се качило на
левия тротоар, то застигнало пешеходеца Ш. и последвал удар между предната част
на лекия автомобил и пешеходеца Ш., при което съобразно заключението на
съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р Д.Д., пострадалата получила следните телесни
повреди: контузия на главата, сътресение на мозъка, оток и кръвонасядане на
меките тъкани на лицето, луксация на първи горен десен резец и счупване на
дясна ключица.
Непосредствено
ПТП пострадалата е транспортирана до МБАЛ-Добрич, където след оказаната спешна
помощ и с оглед състоянието й е приета в
Неврохирургично отделението, където е престояла в периода 16.12.2015 г. –
11.01.2016 г. През този период ищцата е
била в пълна невъзможност да се самообслужва за лична хигиена и бит, поради
което не можела да се обслужва сама и разчитала на грижите на своите близки.
Пострадалата все още изпитва болки и затруднения в движението на горния десен
крайник.
По време на инцидента е преживяла силен шок, търпяла е и продължава
да търпи силни болки вследствие от получените сериозни травматични увреждания.
През целия си съзнателен живот пострадалата била жизнен и енергичен човек,
всекидневно ангажиран с разнообразни дейности. Вследствие на претърпения
инцидент и последствията от него, пострадалата се чувства изключително
обезкуражена относно здравния си статус и възможността да се върне към
предишния си начин на живот. Трудно приема обстоятелството, че е зависима от
грижите на семейството си, чувства се в тежест на своите близки, които в рамките на близо половин
година се грижели за нея. Гореизложените факти се установяват от събраните по
делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Николай Стоянов Шопов ( син на пострадалата ), чиито
показания се ценят на основание чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по
делото, като се има предвид възможната му заинтересуваност.
Вследствие
на процесното ПТП, пострадалата е претърпяла имуществени вреди в общ размер на
сумата от 122.05 лв., представляващи разходи за лекарства, медикаменти,
консумативи, потребителски такси и транспорт, установени от вещото лице.
С влязло в законна сила
определение № 1/05.01.2022 г. по НОХД № 1480/2021 г. по описа на Районен съд –
Добрич е одобР. постигнатото между Районна прокуратура – Добрич и обвиняемия С.А.А.
споразумение за решаване на наказателното производство по досъдебно производство № 1109/2017 г. по
описа на Първо РУ на МВР – Добрич, по силата на което обвиняемият се признава
за виновен в това, че на 16.12.2015 г. в гр. Добрич, по бул. „Т. М.“ , в
близост до № 44, в посока околовръстен път, при управление на МПС – лек автомобил
„Р.“ модел 19, ДК № ****, нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 25, ал. 1 , чл. 116 ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А.Н.Ш. ***, изразяваща
се в счупване на дясна ключица, което е довело до трайно затруднение на
движението на горен десен крайник за период от около три – четири месеца, като
деецът е управлявал МПС, без да има необходимата правоспособност, поради което
и на основание чл. 343, ал. 3, предл. 5, б. „а“, предл. 2 във вр. с чл. 343,
ал. 1, б. „б“, предл. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК във вр. с чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК му се определя наказание лишаване от свобода за срок от пет
месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК се отлага за срок
от три години.
Към датата
на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена
между ответника като застраховател и
застраховащия за лек автомобил „Р. Л.“
ДК № ****, обективиран в застрахователна полица № № ****, със срок на валидност
25.02.2015 г. – 24.02.2016 г.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
І. По допустимостта на исковeте:
Предмет
на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице
срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ).
Договорът
за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ,
т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от
изричната норма на чл. 286, ал. 1 ТЗ.
С оглед
правилата за родовата подсъдност ( чл.
104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност
( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към
датата на предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич
като първа инстанция.
Налице
са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.
Исковете
са ДОПУСТИМИ и следва да се
разгледат по същество.
II. По
основателността на преките искове срещу
застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ):
С
договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие – арг. чл. 223,
ал. 1 КЗ ( отм. ).
Член
259 КЗ ( отм. ) установява задължително застраховане срещу гражданска
отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които
извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.
По силата
на този вид задължителната застраховка “гражданска отговорност”,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл.
267, ал. 1 КЗ ( отм. ).
Член
226 КЗ ( отм. ) урежда т. н. пряк иск на
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска
отговорност”.
Прякото
право по своето съдържание е имуществено притезателно право.
Основанието
за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска
отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования.
С
изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но
и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение
със застрахования.
Прякото
право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на
увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования
по силата на застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на
деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не
може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на
гражданската отговорност на застрахования. Прякото право и правото на деликтно
обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност,
а не на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.
Отговорността
на застрахователя в хипотезата на чл. 226 КЗ ( отм. ) при застраховка
„гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК.
Анализът
на установените по делото факти сочи, че са налице елементите на фактическия
състав на спорното субективно материално право на пострадалата срещу
застрахователя – настъпването на застраховатерлното събитие, вината на водача
на МПС, чиято отговорност е застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при застрахователя, причинените на пострадалата
неимуществени и имуществени вреди. По отношение механизма на ПТП, виновната и
противоправна деятелност на водача на МПС, Съдът е обвързан от задължителната
сила на определението на наказателния съд по чл. 3821 ал. 7 НПК, постановено по
НОХД № 1480/021 г. по описа на Районен съд – Добрич, влязло в законна сила на
95.01.2022 г . – чл. 300 ГПК във вр. с чл. 413 НПК.
С оглед
изложените съображения се налага извода, че деянието на водача на МПС
осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
В
процесния казус, ответникът е инвокирал
възражение по чл. 51, ал 2 ЗЗД за съпричиняване а вредите от страна на
пострадалото лице.
Доказателствата
по делото не водят до извода за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
В тази
връзка, Съдът намира възражението на ответника за наличието на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредоносния резултат от страна на пострадалите
за неоснователно.
Деликтната
отговорност на застрахованото лице обуславя отговорността на застрахователя
съобразно договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност” за
репарация на претърпените от ищеца неимуществени вреди. По силата на
застрахователния договор ответникът, в качеството си на застраховател се е
задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Общото
правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди се съдържа в чл. 52 ЗЗД.
Неимуществените
вреди могат да възникнат от накърняването на всяка правнозащитено благо,
независимо дали то е обект на абсолютни субективни права ( като правото на
живот ( чл. 28 КРБ ), правото на телесна неприкосновеност ( чл. 29 КРБ ),
правото на свобода и равноправно третиране по достойнство и права ( чл. 6, ал.
1 КРБ ), правото на недискриминация (
чл. 6, ал. 2 КРБ ), правото на неприкосновеност на личния живот и ненамеса в
него ( чл. 32, ал. 1, изречение първо КРБ ), правото на чест, достойнство,
добро име ( чл. 32, ал. 1, изречение второ КРБ ), правото на лична свобода (
чл. 30 КРБ ), правото на изображение и глас ( чл. 32, ал. 2 КРБ ), свобода и
тайна на кореспонденцията ( чл. 34 КРБ ), свобода на съвестта, на мисълта и
избор на вероизповедание ( чл. 37, ал. 1 КРБ ), правото на изразяване на мнение
( чл. 39 КРБ ), правото да се търси, получава и разпространява информация ( чл.
41 КРБ ), правото на свободно сдружаване ( чл. 44 КРБ ), правото на събрания и
манифестации ( чл. 43 КРБ ), правото на име на физическо лице ( чл. 12 ЗГР ),
правото на фирма ( чл. 7 ТЗ ), доброто търговско име и доверието към
предлаганите стоки ( чл. 30 ЗЗК ), използването на чужда търговска фирма ( чл.
29 ЗЗК ), разгласяването на търговска тайна ( чл. 8 ЗЗТТ ), нарушаване на
неимуществените авторски право ( чл. 15 ЗАПСП ) ) или на относителни права (
напр. породени от договор – ТР – 4 – 2012 -ОСГТК, засягане на имуществени права
върху обекти на интелектуалната собственост по ЗАПСП, ЗПРПМ, ЗМГО, в редица
хипотези на нелоялната конкуренция по чл. 29 – 37 ЗЗК ) или пък на представлява
фактическо отношение, което не е обект на правно регулиране, но интересът на
личността, който се удовлетворява чрез него, е защитен от действащия
правопорядък - арг. от чл. 56, изречение първо КРБ ( напр. в рамките на
фактическо съпружеско съжителство между две лица, при трайно отглеждане на
неосиновено дете – храненик ).
Юридическият
критерий за квалификацията на вредата като неимуществена и отграничаването й от
имуществените вреди е само дали последиците от засягането на благата имат
паричен еквивалент в гражданския оборот - вж. Калайджиев, А. Цит. съч. с. 366.
Съдебната
практика ограничава неимуществените вреди главно до три групи случаи –
физически болки и страдания от телесни увреждания; болки и страдания, причинени
от смърт на близък роднина или съпруг, както и на лице, което се е намирало в
трайна и дълбока емоционална връзка
- ТР – 1 – 2018 - ОСНГТК;
страдания от неизпълнено обещание за брак – р. 32 – 1969 – ОСГК.
В
литературата е аргументирано виждането, че неимуществените вреди са широк кръг
и обхващат последиците от засягането както на блага, които са предмет на
субективни права ( права на свободно развитие на личността, права върху
телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име, право на фирма,
право на личен живот, право на изображение, права върху предмети на т.н.
индустриална собственост и други ), така
и на блага, които не са предмет на права
- вж. Калайджиев, А. Цит.
съч., 366 – 367.
Характерът
на увреденото право е по принцип без правно значение за възможността за
възникване на имуществени вреди.
Неимуществените
вреди са неизмерими в паричен еквивалент и затова следващото се за тях
обезщетение се определя от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД.
Понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактна категория.
Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики –
степен и характер на увреждането, начин и обстоятелства, при които увреждането
е настъпило, продължителност и интензитет на търпимите болки и страдания,
възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, промяната в
живота на пострадалия, физическите и
психологическите последици за увредения и други фактори.
При
прилагането на критерия на
справедливостта следва да се отчитат въведените още от Аристотел ( 384 г. пр.
н. е. – 322 г. пр. н. е. ) в книга пета на „Никомахова етика“ ( 300 г. пр. н.е.
) принципи на „възстановителна
справедливост“ (лат. iustitia correctiva ), изискваща състоянието на един човек
да бъде възстановено след настъпването на една неправда в състоянието, което е
съществувало преди тази неправда; и на „разпределителна справедливост“ (лат.
iustitia distributiva ), която изисква лицата в едно и също положение да търпят
еднакви последици от състоянието, в което се намират, т. е. еднакво третиране
на еднаквите случаи, действат паралелно – еднаквите по вид и степен вреди да
намират еднаква компенсация, която да отговаря на действително преживените
страдания.
Неимуществените
вреди, настъпили от непозволено увреждане, съществуват обективно.
В
българската правна система, основана на върховенството на правото ( арг. от чл.
4, ал. 1 КРБ ), съдът е компетентен да разрешава спора по справедливост само в
случаите, в които е изрично овластен от законова норма да приложи своето
справедливо усмотрение. Чрез справедливостта не се създават нови правни норми,
а само се достига в процеса на правоприлагане до конкретното правило за
поведение, с оглед на което да се реши в
предвидените от закона случаи даден правен спор при отчитане на конкретните
обстоятелства. Разпоредбата на чл. 51 ЗЗД е плод на този законодателен подход,
при който справедливостта е привлечена като правно- технически критерий при
правоприлагането. Поради особеното им естество неимуществените вреди не се
поддават на репариране, тъй като неимуществените последици от виновното
противоправно поведение не могат да получат точен паричен израз, нито могат да
бъдат премахнати чрез получаване на парична обезвреда от увредения. Затова при
тях паричното обезщетение е предназначено главно да възмезди и удовлетвори
увреденото лице за негативните нематериални последици, понесени от него
вследствие на увреждането. С оглед на тези съображения законодателят допуска
присъждането на парично обезщетение за неимуществени вреди, като овластява и
задължава съда да определи конкретния размер на обезвредата по
справедливост с оглед степента на
засягане на правозащитените блага и интереси на личността и на конкретните
обстоятелства при извършването на нарушението по свое усмотрение, но в рамките
на принципа на върховенството на правото.
Обезщетението
за неимуществени вреди има само компесаторна функция, тъй като то има за цел да
репарира в относително пълен обем болките, страданията, и други нематериални
последици, възникнали от противоправното деяние.
Причиняването
на средна телесна повреда при пътно – транспортно произшествие, представляващо
деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда право на обезщетение в полза на
пострадалото лице за неимуществени
вреди. Обективният критерий, според който се определят подлежащите на
обезщетяване вреди, е пряката и непосредствена причинно – следствена връзка
между средната телесна повреда на пострадалото лице и конкретните
неблагоприятни последици, настъпили в правната му сфера.
Съдът,
като взе предвид конкретните обстоятелства при които е настъпило ПТП, вида на
увреждането, последиците от травмите, периодът на лечение и възстановяване,
интензивността на претърпените физически
и психически страдания, психическите изживявания и субективните затруднения,
изпитани от пострадалата, ограничаването на социалните й контакти до минимум, негативните
за пострадалата последици в емоционален и психологически план, нейната възраст,
обществено-икономическа обстановка в страната към датата на настъпване на ПТП,
нормативно определените лимити на застрахователните покрития към същия момент,
счита, че искът на пострадалото лице за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от процесното
ПТП, се явява основателен и доказан до размер на сумата от 50 000.00 лв. и
следва да се уважи в пълен размер.
Съдът
намира иска за сумата от 122.05 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, за доказан и основателен, поради което следва да го уважи.
Съдът,
като се съобрази както със задължителната сила на Решение от 05.12.2006 г. по
обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 и С Решение от 23.11.2017 г. по съединени
дела С – 427/2016 и С- 428/2016 на Съда
на Европейския съюз – Люксембург, съгласно които Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към която препраща чл. 38, ал. 2 ЗА противоречи на общностното
право и поради което не следва да се прилага от българския съд, и като отчете
правната и фактическа сложност на конкретното дело, счита, че следва да присъди
на процесуалния представител на ищца сумата от
2 000.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗА.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати сумата от 2 204.00
лв., представляващи разноски и държавна такса в полза на Съда.
С оглед
изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД „****“
АД гр. София, ул. „С. С.“ № 7, ет. 5, ЕИК **** да заплати
на А.Н.Ш. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес ***, сумата от 50 000.00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени
като пряка и непосредствена последица в резултат на ПТП, настъпило на
16.12.2015 г., виновно причинено от
водача на т. а. „Р. Л.“ ДК № ****– С.А.А.
ЕГН **********, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗАД „****“ АД по силата на договор за
задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна
полица № ****, със срок на валидност 25.02.2015 г. – 24.02.2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от 16.12.2015 г. до окончателното й
изплащане, претендиран на основание чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ) във вр. с чл. 45
във вр. с чл. 52 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „****“
АД гр. София, ул. „С. С.“ № 7, ет. 5, ЕИК **** да заплати
на А.Н.Ш. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес ***, сумата от 122.05
лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, получени като пряка и непосредствена
последица в резултат на ПТП, настъпило на 16.12.2015 г., виновно причинено от водача на т. а. „Р. Л.“ ДК № ****– С.А.А. ЕГН **********,
застрахован по риска „Гражданска отговорност”
при ЗАД „****“ АД по силата на договор за задължителна застраховка на
автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № ****, със срок на
валидност 25.02.2015 г. – 24.02.2016 г., ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от 16.12.2015 г. до окончателното й изплащане, претендиран на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ) във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „****“
АД гр. София, ул. „С. С.“ № 7, ет. 5, ЕИК **** да заплати
на адв. Н. |С.В. ***, съд. адрес ***, офис 13 сумата от 2 000.00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД „****“
АД гр. София, ул. „С. С.“ № 7, ет. 5, ЕИК **** да заплати
на ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ сумата от 2 204.00 лв., представляващи разноски и
държавна такса в полза на Съда.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН
СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ: