Р Е Ш Е Н И Е № 260007
08.09.2020г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на девети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Окръжен съдия:Евгения Стамова
С участието на секретаря:Любка Николова, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова, т.д.№92/2018г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по искова молба подадена от „*******” ЕАД гр.София, ул.”***”№***, вписано в ТР към АВ – *******, представлявана от В.М.СП.– Главен изпълнителен директор и от Д.Н.– изпълнителен директор, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Г.К. срещу М.П., роден на ***г., гражданин на Италия, притежаващ удостоверение за продължително пребиваване на граждани на ЕС в България №*********/14.02.2014г. издадено от МВР – Кюстендил, валидно до 11.02.2019г. с адрес в България – гр.Кюстендил, ул.”***”№***, ет.***, ап.*** и адрес в Италия – Italy, *** №***.Ищецът твърди, че на 20.06.2012г. между „*******”ЕАД и ответника е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който Банката предоставила на ответника кредит в размер на 35 000 евро, със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване.Постигната е уговорка за олихвяването му с променлив лихвен процент в размер на 9,45% годишно.Предвидено е, че сумата се усвоява еднократно в срок до 20.06.2012г., чрез цитираната в чл.4 разплащателна сметка с титуляр кредитополучателя, а погасяването на кредита става на месечни вноски по главница и лихва, съгласно изготвения погасителен план с падежна дата за издължаването им – 25-то число от месеца, като отчитането на кредита се извършва по специално открита заемна сметка №11/20365470.Кредитът е обезпечен със залог върху парични вземания по разплащателната сметка на кредитополучателя, обслужващ кредита.Ищецът твърди, че изцяло е изпълнил ангажимента си да предостави на кредитополучателя договорената сума и това обстоятелство се доказва с представеното извлечение по сметка №11/20365470, сумата е усвоена на 20.06.2012г.В исковата молба е посочено, че в общите условия приложими към договора в т.19.1 са предвидени санкции при забава на плащанията, а именно при забава на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската представляваща главница се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка в размер на 10 процентни пункта, която клауза не се прилага при забава до 7 дни.Ищецът твърди, че на 11.10.2016г. е подписано допълнително споразумение за остатък от вземането – 24 647 евро, запазен е първоначалния срок за връщане на сумата - 25.05.2022г., договорен е гратисен период за плащане на главница за срок от 6 месеца, уговорено е кредита да се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на споразумението е 8,95% годишно, формиран от 6м. Euribor и фиксираната надбавка 8,950%.Съгласно чл.18.1 от Общите условия са уговорени санкциите при забавени плащания – а именно остатъкът от главницата се олихвява с договорен лихвен процент и с надбавка в размер на 10 процентни пункта.Посочено е, че кредитополучателят се е задължил и за всички други обявени от кредитора такси и комисионни, както и разходи по обслужването и принудителното събиране на кредита, изготвен е нов погасителен план който е подписан, учреден е договор за залог. На основание посочените клаузи от договора и като се твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по т.18.2 от т.19.1.1 от общите условия, Банката прави изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита в размер на пълния му неплатен остатък , като уточнява, че към датата на подаване на исковата молба не са погасени 22 броя месечни погасителни вноски в размер на 10 012.71 евро , представляваща дължими неизплатени 22 броя погасителни вноски за периода от 25.01.2017г. до 25.10.2018г.( в исковата молба е посочено от какви суми – главница и лихви се състои всяка погасителна вноска).В исковата молба е формулирано искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: 24 647.00 евро – непогасена главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.06.2012г. и допълнително споразумение от 11.10.2016г, законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на цялото вземане, договорна възнаградителна лихва в размер на 4 187.52 лева, начислена за периода 25.12.2016г. до 18.11.2018г. и договорна лихва за забава в размер на 485,42 евро за периода от 25.01.2017г. до 18.11.2018г.Претендира и разноски.
В отговор на исковата молба ответникът М.П., чрез пълномощник адв.З. оспорва исковата молба.Твърди, че е бил заблуден и е подписал договорът на който ищецът основава претенциите си, след като му е било обяснено, че е фирмен такъв а не персонален.Едва след получаване на исковата молба разбрал, че е подписал договор за потребителски кредит и то при доста неизгодни условия и висока лихва.Позовава се на факта, че не е български гражданин и не говори български език, същевременно банката не му е предоставила копие на преведен договор и така е изпаднал в заблуждение, че подписва договор и тегли кредит от името на фирмата, в която е бил съдружник, а именно „Алекс”ООД, ЕИК ***.Заявява, че със съдружничката му А.Б. ходили заедно в банката, като през цялото време тя го уверявала, че банката предоставя кредит за финансиране на бизнеса им.В потвърждение сочи факта, че в договора навсякъде са дадени нейни данни – адрес, телефон и мейл.Всички транзакции и плащания са извършвани от нея.Счита договора за нищожен.Банковите служители, заедно със съдружничката му са му предоставили за подпис договор за кредит, след като е бил заблуден, служителите не са се уверили във факта, че владее езика и разбира какво подписва.Според него това води до изначална нищожност на договора при което дължи връщане само на даденото от Банката.Във връзка с подписаното по – късно през 2016г. споразумение заявява, че не му е отпускана нова сума, било му обяснено, че с това споразумение банката му дава гратисен период за плащане, период в който няма да текат лихви.Неясно за него остава предоставянето на сумата без никакво обезпечение.Не бил разбрал, че дължи обезщетение за забава в лихви и какви лихви.Оспорва твърдението за настъпила предсрочна изискуемост и твърди неяснота на клаузата, предвиждаща такава, доколкото било уговорено едновременно автоматична предсрочна изискуемост, така и след уведомяването му.Завява, че не е настъпила предсрочна изискуемост, доколкото уведомление от банката за обявяване на предсрочната изискуемост до него не е отправено и той не е получил.Оспорва уведомяване относно дължими главница, лихви и разноски.Прави възражение за нищожност на клаузата относно дължимата лихва, с оглед предвидената възможност за увеличаването и, но без да са спазени следните условия:обстоятелствата при чието настъпване може да се измени лихвата да са изрично уговорени в договора или общите условия, тези обстоятелства за са обективни, да не зависят от волята на кредитора, методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно разписана в договора или общите условия, да е ясен начина на формиране на лихвата, при настъпване на обстоятелствата, както да е възможно, повишаване и понижаване на първоначално уговорената лихва.Оспорва договора поради липса на методика за изчисляване на лихвата, ясно и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или индикатори.В общите условия според ответника не се съдържат конкретните основания при които Банката кредитор придобива право едностранно да промени БЛП, нито механизъм , чрез който да определи новия размер на БЛП, по този начин бил поставен в неравностойност положение, както сочат дадените в решения по чл.290 ГПК разрешения – а именно решение №95/13.09.2016г. по т.д.№240/2015г. на ІІ т.о, решение №424/02.12.2015г. по гр.д.№1899/2015г. ІVг.о и решение №77/22.04.2015г. по гр.д.№4452/2014г., ІІІ г.о.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника, като противопоставя следните възражения и факти: П., като съдружник в „Алекс ООД” много преди датата на сключване на договора за кредит за текущо потребление е подписвал книжа, изготвени на български език.С оглед липсата на удостоверителен подпис на преводач, следва, че ответникът владее езика в достатъчна степен, за да разбира съдържанието на текста и правното значение на подписаните от него документи, както е посочено в решение на ВКС по гр.д.№6832/2014г. ІV г.о.За разбиране на българския език говори и договор за правна помощ сключен в гр.Дупница на 17.08.2019г. и пълномощно изготвени на български едик.Сочи се факта, че Банката е кредитирала и дружеството, с договор за кредит, но между двата договора има изминал период от около 1 година, което сочи на несъстоятелност на доводите му още повече, че и този договор е изготвен на български език.При оценка на платежоспособността на длъжника са взети предвид доходите му от „Алекс” ООД.,протокол от общо събрание за разпределение на печалба, който е бил взет предвид е изготвен на български език и подписан от ответника.Ищецът представя операционни бележки от 26.06.2012г., от 10.07.2012г., от 24.08.2012г., от 25.09.2012г. подписани от ответника, видно от които именно той е теглил и превеждал сумите предоставени по договора за заем.Изложени са доводи за това, че незнанието на български език не обосновава извод за липса на воля и в този смисъл за нищожност на договора поради липса на съгласие.Уговорената възнаградителна лихва е в съответствие със свободната воля на страните.Поддържа, че изявление за предсрочна изискуемост на кредита е отправено с исковата молба, и такава е настъпила с връчване на препис от исковата молба, както е прието в решение №139 от 05.11.2014г. по т.д.№67/2012г.
В допълнителен отговор се изтъкват следните обстоятелства във връзка с тезата за незнание на български език, при упълномощаване на адв.З., П. е бил придружен от преводач.Преводач Л. *** е ползван и при продажба на дружествени дялове на „Алекс” ООД от 28.03.2017г. и факта, че съдебните книжа са преведени и връчени на ответника в превод на италиански.Оспорен е, като неавтентичен протокола от общо събрание на което се позовава ищеца, заявено е, че подписването на допълнителното споразумение от ответника е било със съзнанието, че то касае фирмения договор.Визирана е нормата на чл.11, ал.1 ЗПК относно изискванията за съдържание и е коментиран договора, в който са посочени данни за лична карта, каквато ответникът не притежава.Оспорва уведомяването му за предсрочна изискуемост на кредита.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК приема за установено следното:
По делото е представен писмен договор за кредит за текущо потребление, в който „*******” ЕАД е посочена, като кредитор а М.П., като кредитополучател, с посочена л.к.№1129949.В т.1 от договора е посочено, че кредиторът отпуска на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 35 000 евро със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, което следва да стане еднократно в срок до 20.06.2012г., чрез разплащателна сметка с №IBAN ***.Посочен е номерът на друга разплащателна сметка по която кредитът се погасява с месечни вноски, съгласно погасителен план( Приложение №1), съдържащ информация и за общата сума, дължима от кредитополучателя.В т.7 от договора е предвидено, че падежната дата за издължаване на месечната вноска е 25 – то число на месеца, а в т.8, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на кредита е 9,45% годишно или 0.03% на ден.В т.9 от договора е посочен годишен процент на разходите – 10.41, който може да бъде променян при предпоставките, предвидени в общите условия.В т.15 от договора е посочено, че неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.Договорът е оспорен от ответника, като съставен на неразбираем за него език.Договорът съдържа на всяка страница подпис на кредитополучател и кредитор, както е подписан от кредитополучател и мениджър ФЦ за *******.
Представен е договор за залог на вземане по сметка в „*******” ЕАД от 20.06.2012г. както и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление.В общите условия в раздел ІІІ – олихвяване, разходи по кредита в т.7.1 е посочено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от базов лихвен процент, определян по одобрена от кредитора методология, при промяна на лихвата при промяна на базовия лихвен процент по решение на кредитора.Посочено е, че методологията за определяне на базовия лихвен процент, стойностите и промените му се оповестяват в офисите на кредитора и на интернет страницата му.При промяна на лихвата на длъжника се изпраща уведомление, лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно, като при начисляване на лихвите месечът се брои на 30 дна , а годината на 360 дни.В т.7.9 от общите условия е предвидено, че определянето на месечните погасителни вноски при промяна на лихвения процент, включително и когато кредитополучателят губи правото да ползва съответната лихвена преференция се извършва на падежната дата на кредита,на база реалния остатък на дълга и оставащите месеци до крайния срок за издължаване по договора за кредит.В т.8 е предвидено плащане на такси и комисиони, съгласно действащата към датат на събиране на съответното плащане Тарифа.В т. 9.1 е посочено, че годишният процент на разходите изразява общите разходи, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Размерът на ГПК е посочен в погасителния план, неразделна част от договора, включва лихви, такси, които клиентът дължи на Банката, такса за поддържане на разплащателна сметка, такси за допълнителни услуги но не включва разходите, които кредитополучателят трябва да заплати за неизпълнение на задължението си по договора, нотариалните такси, свързани с учредяване на обезпеченията.В т.9.3 е посочено, че общата сума дължима от кредитополучателя, посочена в погасителния план включва главницата и разходите по т.9.1.В раздел ІV и V са постигнати уговорки относно начина на плащане на погасителните вноски, в т.1.4 е посочени, че при еднократно погасяване извън месечната вноска на най- малко 10% от размера на разрешения кредит, по писмено искане на кредитополучателя се извършва преизчисляване на дължимите месечни по лихва в гратисния период или по лихва и по главница след изтичането му, преизчисляването се извършва на първата месечна падежна дата, следваща писменото искане, а екземпляр от променения погасителен план се предоставя на кредитополучателя.Посочено е, че при погасяване на сума надхвърляща размера на месечната вноска по погасителен план, кредитополучателят не се освобождава от плащане на всяка следваща месечна вноска, в размерите и сроковете по погасителен план, с размера на надвнесените суми се намалява остатъкът от кредита за сметка на последните вноски по погасителен план.В т.26 и т.27 от раздел Х е уговорено право на кредитополучателя, без да дължи неустойка и беза да посочва причина, да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок от 14 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит, правото на отказ се смята за упражнено при условие, че кредитополучателят изпрати уведомление до кредитора преди изтичане на крейния срок по т.26.За уведомяването по т.27 е предвидено да стане на хартиен или друг траен носител, осигуряващ непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.В т.29 е предвидено, че при упражняване от кредитополучателя на правото на отказ от договора за кредит, той връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на услояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по късно от 30 календарни дни, считано от изпращане на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ.Лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент.Предвидено е в т.30, че отказът от договора влиза в сила и договорът се прекратява, ако уведомлението е направено в срока и по реда на т.27 и т.28 и е изпълнено условието по т.29.Съгласно т.19.1 при забава на плащането на месечната вноска от деня следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската представляваща главница,се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, с изключение на случаите на забава до 10 дни.В т.19.2 е договорено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целят остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10( десет) процентни пункта, а след тази дата – с надбавка за забава, равна на законната лихва по чл.86 ЗЗД.Предвидена е възможност за кредитора да обяви предсрочна изискуемост на кредита и в следните случаи: при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва/ и иили главница, когато по искане на друг кредитор бъдат предприети действия на принудително изпълнение,при предоставена невярна информация на кредитора преди разреението или по време на обслужването на кредита, при нецелево използване на средства от кредита, при неосигурен достъп и оказване съдействие на кредитора при извършване на проверки, при всяко друго неизпълнение на клаузи от договора и Общите условия, непредставяне на удостоверение при рефинансиране на кредит.
На л.10 - л.12 от договора е приложен погасителен план, съдържащ посочване на лихви 18 647.35 евро и общо месечни вноски 54347.35 евро при главница 35 000 евро.С изключение на първата в погасителния план са визирани месечни погасителни вноски с размер на всяка 451.93 лева, в които варира разпределението на сумата между главница и лихви, като в началото на периода, по – голямата част от вноската е предназначена за лихви, а в края за погасяване на главницата.В погасителния план са обективирани и допускания при изчисляване на ГПР, както следва : валидност на догтовора за срока, за който е бил сключен, при който и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковето по договора, приемане за неизменност на лихвата и другите разходи спрямо техните първоначално посочени размери, допускане за незабавно и изцяло усвояване на договора за кредит, приемане, че кредитът е усвоен при най – високите стойности за лихвен процент и разходи, обичайно приложими при условияна не средства по този вид договори за кредит, на най – ранната предвидена в договора дата усвояване, най – ниската сума на погасителна вноска, при погасяване на погасителните вноски на най – ранната дата, предвидена в договора, приемане при договор за овърдрафт, при приложими различни лихвени проценти през различни периоди, при промяна на лихвения процент в края на договора.
Приложено е извлечение съдържащо посочване на дължими такси, при разглеждатне на искане за кредит, одобряване на кредит до 2 часа, за одобряване и сключване на договор за кредит, управление на предоставен кредит, предоговаряне на кредити по инициатива на клиента.
На 11.10.2016г.е подписано допълнително споразумение от страните по делото, изготвено на български език, в което е потвърдено сключването на договора и са посочени задълженията: 24 860.79 евро от които 24177.34 евро дължима главница и 673,40 лева – дължима възнаградителна лихва, както и 10.05 лева наказателна лихва.Потвърден е договорения първоначално срок за погасяване на задължението.Уговорен е гратисен период за погасяване на главницата, и е уговорено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 8,95% годишно, формиран от стойността на 6м. euribor и фиксирана надбавка 8.950% като крайният лихвен процент не може да бъде по – нисък от договорената факсирана надбавка.Лихвеният процент се промяна с промяната на 6 месечния euribor, при предпоставките и условията, определени в Общите условия, при отрицателната стойност на съответния лихвен индекс е предвидено, че тя се приема за стойност 0%, а крайния лихвен процент не може да бъде по – нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна надбавка, съответно намалена, в случай на изпълнение на условията.Относно падежна дата не е предвидена промяна, променен е ГПР, като част от това допълнително споразумение са посочени общи условия.Изготвен е нов погасителен план, който е представен на л.16 от делото, като в него е визиран размер на погасителната вноска за периода от 25.10.2016г. до 25.03.2017г.( предвидения гратисен период в допълнителното споразумение) в размер на по 193.83 евро и по 497.96 евро след този период, с намаляващ дял на лихвата спрямо главницата в тази обща сума, към края на периода.В погасителния план се съдържа подпис за клиент и за Банката, както и печат в полето за подпис от Банката.Съответно приложени са Общи условия Д-214/06/02.08.2016г. ( л.18 – л.21 от д).в раздел ІІІ т.7 .1 от договора е предвидено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, зависим от стойността на лихвените индекси 6 месечен Sofibor и „Еuribor”, за кредити в евро, а при отрицателна стойност на лихвения индекс се приема, че същата се приема за стойност 0%.Предвидено е в т.7.2.2, че променливият лихвен процент зависещ от 6- месечния Еuribor се променя от кредитора два пъти в година на 15 януари и 15 юли, съгласно котировката на 6 месечния Еuribor, която се обявява два работни дни преди 15 януари и 15 юли на интернет страницата на европейската Банкова федерация,при липса на котировка към 12 ч. българско време се използва последната публикувана котировка до публикуване на нова, но не повече от 1 месец след посочените дати.Уговорен е и начин на процедиране при преустановяване съществуването на този индекс или при липса на котировка за повече от 1 месец.Общите условия предвиждат, че новият размер на променливия лихвен индекс, се оповестява в офисите на кредитора и на интернет страницата му, при изменението му се определя нов размер на месечната вноска за лихва и/ или главница и се предоставя актуализиран погасителен план.Предвидено е, че лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно, при отчитане на месец от 30 дни и година от 360 дни, а лихвеният процент на ден се изчислява, като договореният лихвен процент по кредита се раздели на 360.В допълнителното споразумение е обективирана воля за получаване в офис на банката информация за новия размер на вноските.В т.11.1 е уговорено право на предсрочно посяване на част или целия остатък от кредита,по всяко време включително и в гратисния период,както и задължение за кредитора да приеме предсрочното изпълнение на договора за кредит.В т.11.4 е уговорено, че при еднократно погасяване извън месечната вноска на най- малко 10% от размера на разрешения кредит, по писмено искане на кредитополучателя се извършва преизчисляване на дължимите месечни плащания по лихва в гратисния период или по лихва и по главница след изтичането му.Преизчисляването се извършва на първата месечна падежна дата, следваща писменото искане, а екземпляр от променения погасителен план се предоставя на кредитополучателя.Съгласно т.11.1 през целия период кредитополучателят може да погаси част или целия остатък от кредита, включително в гратисния период, а кредиторът няма право да откаже да приеме предсрочно изпълнение.Съгласно т.14 2кредиторът се задължава да предоставя в офисите си, при поискване и безвъзмездно на кредитополучателя информация за състоянието на кредита, по време на действие на договора за кредит, под формата на извлечение от сметка за извършени плащания и погасителен план за предстоящи плащания.Съгласно т.19.1 кредиторът може да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва/ и или главница, предоставена невярна информация на кредитора преди разрешаването или по време на обслужването на кредита, нецелево използване на средства от кредита, неизпълнение на задължението за осигуряване на достъп и оказване на съдействия на кредитора при извършване на проверки, при всяко друго неизпълнение на клаузи от договора и общитне условия, и в дрлуги случаи предвидени в закона.В т.19.2 е уговорено, че изискуемият кредит се отнася в просрочие и се олихвява по реда на т.18.2.В т.23 е предвидена възможност за прехвърляне на правата по договора.В т.25 право на отказ от договора в срок от14 дни, без посочване на причина, при условие, че бъде изпратено уведомление преди изтичане на този срок, на хартиен или друг траен носител,задължение за връщане в тези случаи на главницата и заплащане на лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне, но не по – късно от 30 календарни дни, считано от изпращане на уведомлението, при лихва според уогворения договорен лихвен процент, при настъпване на правните последици от отказа при спазване на срока за това и изискавнето за представяне на уведомление.В т.18.1 от договора е предвидено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка в размер на 10 процентни пункта, а при забава над 90 дни целият непогасен остатът от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка в размер на 10 процентни пункта.Приложена е Тарифа за дължими такси за услуги идентичмни с посочените в преждеспоменатата тарифа.Подписан е договор за залог на вземания по посочената разплащателна сметка.
Ответникът е страна – титуляр по договор за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка, заверено ксерокопия от който е приложен на л.101 от делото, изготвен на български език, подписан за титуляр – чиято автентичност не е оспорена от ответника.Сметката е означена с №IBAN ***, както и на разплащателна сметка означена с № IBAN ***ор за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка л.102 от д.
Н ал.103 и л.104 от делото се намират заверени ксерокопия от протокол от 19.03.2010г. на общото съдружие на „Алекс”ООД,ЕИК *** на български, в който ответникът е посочен, като съдружник заедно със свидетелката А.Б., подписан и от двамата- оспорен от ответника, оригинала на който до приключване на устните състезания не е представен, дори и след изискването му от третото лице „Алекс“ ООД.
На л.105 от делото е представен отчет за приходите и разходите, изготвен на български подписан от ръководител – чията автентичност не е оспорена и не е оборена.
На л.106 от делото е приложено ксерокопие от договор за възлагане на управление между „Алекс”ООД, ЕИК ***, представлявано от М.П. и А.Б., изготвен на български, подписан от П., чиято автентичност не е оспорена и не е оборена.
На л.107 от делото е приложен договор за кредит №05 от 31.05.2011г. между „*******” ЕАД и „Алекс” ООД и А.Б. и П., като солидарни длъжници.Този договор е изготвен на български език, съдържа подпис на П. като съдлъжник.Неговата автентичност не е оспорена и не е оборена.
На л.111-л.115 от делото са приложени операционни бележки №51/26.06.2012г. за теглене по разплащателната сметка №115 на сума в размер на 2000 евро, №7/10.07.2012г. за захранване на сметка с номер на дебит сметка 115 и номер на кредит сметка 19379643 за сума 15 800 евро втората с титуляр Алекс ООд, №8 от 24.08.2012г. за теглене от сметка 115 в размер на 204,81 лева, операционна бележка №9/24.08.2012г. за внесена по сметка 881 сума в размер на 1500 лева, №26/15.09.2012г. за прехвърляне на сума в размер на 700 евро от сметка 115 към сметка 881.В посочените документи П. е посочено, като получател, подписани за клиент, подписа в тези документи не е оспорен от него.
Представен е договор за покупко – продажба на дружествени дялове от 28.03.2017г. от „Алекс”ООД със страни М.П., като продавач и С.М., като купувач, в който се съдържа подпис за продавач, с нотариална заверка рег.№887 от 28.03.2017г., протокол от 26.03.2017г. на „Алекс”ООД, в който П. участва като съдружник, обективиращ съгласие за продажба на дружествени дялове, приемане на С. М., като съдружник и освобождаване на П., протоколът е преведен на български и италиански и с нотариална заверка рег.№885/28.03.2017г. на нотариус Н.М., относно подписите на съдружниците.
По делото на л.128 се съдържа заявление за потвърждаване на пълномощията на адв.З. изготвено на български език, с автор на изявлението П., подписано от него, а на л.129 пълномощно, изготвено на български език също подписано от П., без удостоверяване за извършен превод.
В делото се намира и искане за кредит за текущо потребление подписано от кредитоискателя П. – неоспорено и необорено, на български език и в лично качество във връзка с процесния договор за кредит, декларация по чл.4, ал.1 т.2 от Закона за защита на личните данни от 19.06.2012г. от името на М.П., подписана, неоспорена и необорена( л.158- л.160 от д).
Приложена е молба с вх.№2387/10.10.2016г. от името на М.П. за престректуриране на кредит, поради забавяне на разплащане с контрагенти на фирмата, като в падежна дата и лихва е отразено без промяна.Молбата е на български език, подписана е от П., автентичността и не е оспорена и не е оборена.
Приложени са декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица л.198-л.200 от д. и декларация по Закона за защита на личните данни, от М.П., подписана от него, неоспорени.
На л.167-л.183 от делото е приложена годишна данъчна декларация за 2011г., която съдът не обсъжда, доколкото не се съдържа удостоверяване на изходящи от ответинка изявления.
На л.107 от делото е приложен договор за кредит между „*******“ ЕАД, „Алекс“ООД, А.Б. и Ответника, за който се твърди, че е подписан с участието на преводач, което в договора не е удостоверено.
Видно от заключение с вх.№1027/11.02.2020г. изготвено от в.л.М.К.В., е, че съгласно банкова сметка *** №0000000020365470 в евро, с титуляр П., кредитът е усвоен на 20.06.2012г. в размер на 35 000 евро, погасяван е редовно до 25.09.2013г.,последното плащане в размер на 100 евро е извършено на 24.02.2017г., с което е погасен остатък от дължима лихва за м.12.2016г., към датата на подаване на исковата молба размерът на непогасената главница е 24 647 евро, размерът на дължимата и непогасена редовна лихва за периода от 25.12.2016г. до 18.11.2018г. е в размер на 487.22 евро, размерът на дължимата непогасена санкционираща лихва за забава от 25.01.2017г. до 18.11.2018г. на 485.42 евро, просрочени по договора са 22 вноски с дати на вноските, както следва:22.01.2017г. в размер на 183.83 евро, 25.02.2017г. в размер на 183.83 евро, 25.03.2017г. в размер на 183.83 евро, 25.04.2017г. в размер на 183-83 евро,от 25.05.2017г. до 25.10.2018г. в размер на по 497.96 евро.Размерът на санкциониращата лихва за просрочената главница е 801.56 евро, а за просрочените месечни вноски лихва и главница 1268,76 евро.
Свидетелката А.Б. заявява, че познава П. от две години преди 2010г., той работел в италианска фирма, запознали се и решили да основат своя фирма.Според нея ответникът не владее хубаво български език, но го разбира, тя е разговаряла с него на италиански език, а във фабриката с работниците , когато е трябвало да се обясни нещо технически са говорили с жестове и на български.За кредит на фирмата били наели преводач Л. Б.по настояване на свидетелката, знае че има и потребителски кредит, защото и било оставено пълномощно да обслужва кредита.Заявява, че е ходила с П. в банката на разговори за потребителски кредит, не е искал преводач, не е присъствала на подписването на договора.При придружаването му във връзка със сключването на потребителския кредит тя превеждала това, което ответникът не е успял да разбере.Спомня си, че се касае за сума около 30 000 и над 30000 евро, във връзка с погасяването на който ответникът и предоставял пари за да прави вноски по кредита, когато отсъства.Знае, че имал кредитна карта от ДСК, която използвал в България.Във връзка с преговорите по договора за потребителски кредит комуникация е водена с директора, ответникът се нуждаел от средства и е от разговора с директораката станало ясно, че има възможност да се отпусне потребителски кредит.Не си спомня да е имало допълнително споразумение към договора, не знае дали ответникът е бил наясно с възнаградителните, санкционни лихви.
С оглед на изложените обстоятелства съдът намира предявените искове, по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. 430, ал.1 ТЗ и чл.9 и сл. ЗПК, по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.430, ал.2 ТЗ и по чл.79л.1 ЗЗД вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД за основателни.Съображения:
По предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 ТЗ вр. с чл.9 и сл. ЗПК – претендирана получена невърната сума по договор за банков кредит в размер на 24 647 евро.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже, че между страните е сключен договор за банков кредит ( постигнато съгласие за предаване/ получаване на определена сума, срещу поето задължение за връщането й в определен срок, удостоверено писмено), че този договор отговаря на изискванията по чл.11 ал.1 ЗПК, приложим доколкото по делото няма спор, че в рамките на упражняваната от ищеца търговска дейност е предоставяне на заеми, заемополучателят е физическо лице, като не се установява, получаването на сумата да е във връзка с управляваното от него търговско дружество.
По делото е представен писмен договор, обективиращ съвпадащите изявления на страните и постигнато съгласие относно предаване/получаване в заем на сума в размер на 35 000 евро, при променлив лихвен процент, определящ се според допълнително споразумение от 2016г. като сбор от 6 месечен euribor и надбавка 8.950%, за срок от 10 години, при подписан от страните, погасителен план и подписани от заемополучателя Общи условия( л.147- л.149 от д) и уговорена неустойка при забава в плащанията.Съгласно формирана по реда на чл. 290 от ГПК съдебна практика - напр. решение № 478/11.02.2014 г. по гр.д.№ 2670/13 г., ВКС, ІV гр.о., решение № 235/27.09.2016 г. по гр.д.№ 1362/16 г., ВКС, ІV гр.о., решение № 128/18.10.2017 г. по гр.д.№ 5372/16 г., ВКС, ІІІ гр.о. договорът за заем е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият съгласието за връщане, или договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се съгласи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.С оглед изразеното в писмения документ в съответствие с предвиденото в чл.430 ТЗ и чл.10 ЗПК съгласие и заключението на вещото лице за това, че сумата е усвоена от ответника съгласно извлечение по банкова сметка №0000000020365470 на 20.06.2012г. следва да се приеме, че между страните е налице валиден договор за банков кредит, договор за заем, по отношение на който се прилагат правилата за защита, в качеството му на потребител, установени в ЗПК и общите правила на ТЗ и ЗЗД.В действителност по делото са представени операционни бележки, установяващи тегленето на суми от сметката, посочена в договора, като сметка по която се предоставя сумата на 26.06.2012г., на 24.08.2012г., на 25.09.2012г. и на 10.07.2012г. за суми в размер на 2000 евро, 204,81 евро, 700 евро и 15 800 евро, но това не рефлектира върху извода, че сумата е предадена на ответника,който е релевантен за преценката относно валидността на договора.Ответникът не оспорва усвояването на сумата.
По възражението за липса на основание за предсрочна изискуемост на кредита и необявяването на такава следва да се отбележи, че в разглеждания случай в Общите условия, които ответникът е подписал и които съгласно чл.11, ал.2 ЗПК представляват неразделна част от договора изрично е предвидена възможност за обявяване предсрочна изискуемост на кредита, при неизпълнение на задълженията му по договора – т.19 Общите условия, в това число при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/ или главница, тези общи условия за неразделна част от договора, съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК.От заключението на вещото лице се установи, че към момента на подаване на исковата молба не са били погасени от ответника 22 вноски по кредита, откъдето следва, че е осъществено предвиденото в общите условия основание за обявяване на предсрочната му изискуемост.В исковата молба се съдържа изрично изявление на банката за обявяване предсрочна изискуемост на кредита, поради осъществяване хипотезата на т.19.1 от общите условия. препис от исковата молба е получена от ответника, видно от изявленията в представения писмен отговор. Съдържащото се в исковата молба изявление за предсрочна изискуемост на целия кредит има характера на уведомление и покана до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост.В този смисъл /Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о; Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о. Ето защо следва да се приеме, че нарочно волеизявление за отнемане на преимуществото на срока е достигнало до знанието на длъжника, чрез предявяване на исковата молба и връчване на препис от същата на ответника.Следователно, с настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, ответникът дължи плащане не само на вноските с настъпил падеж, а и на целия кредит. Съгласно решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК по осъдителен иск за вземане въз основа на договор за банков кредит, поради упражнено от страна на банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, изявлението за предсрочна изискуемост и фактът на съобщаване на длъжника от страна на банката на това нейно изявление,може да се обективира в самата искова молба и поражда правни последици с връчването на препис от нея на ответника по иска.При липса на доказателства за плащане на посочената сума, искът за осъждането на ответника да я заплати е основателен.
Оплакването му за нищожност на договора, обосновано с твърдението, че той не знае български език съдът намира за неоснователно.Липсата на съгласие по см. на чл. 26, ал.2 от ЗЗД е порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т.нар. съзнателна липса на съгласие, т.е. при автора на волеизявлението съзнателно отсъства воля такова волеизявление да бъде направено, съответно то да породи последици, и тази съзнателна липса се дължи на физическа принуда срещу лицето, правещо изявлението, или е резултат от мислена уговорка, или се касае за т.нар. несериозни волеизявления - учебен пример или шега.Когато липсата на воля е несъзнателна са налице хипотезите съответно на чл. 28, 29, чл. 30 и чл. 31 от ЗЗД, водещи до унищожаемост на сделката.При подписан от ответника договор очевидно за съзнателна липса на воля за сключването му не става въпрос.
|
|
|
|
|
Съгласно чл.28 ЗЗД - грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността.Грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожение, а подлежи на поправяне.Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.
|
|
|
|
|
Съгласно чл.29 ЗЗД - Измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.Когато измамата изхожда от трето лице, измамената страна може да иска унищожението на договора само ако при сключването му другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея.
Съгласно чл.29, ал.3 ЗЗД ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да иска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла.
Съгласно чл.5, ал.6 от ЗПК кредиторите предоставят преддоговорна информация на български език.
Съдът намира за неоснователно възражението за унищожаемост на договора, поради грешка - поради невярната представа на ответника относно неговия предмет, относно личното му задължаване по договора, обусловена от незнание на български език.Грешката в предмета предполага несъзнавано несъответствие между представата на лицето и действителността, под влияние на което несъответствие се сключва сделката.За да е налице грешка е необходимо – представа у този който сключва договора, тази представа да е погрешна т.е тя не съответства на действителността било защото действителността е различна в сравнение с представят, или в действителност липсва това което съществува като представа, въз основа на погрешната представа и под нейното решаващо въздействие се прави волеизявление, ако не беше несъответстваща на действителността представа изявления не би било направено.Грешката може да се отнася до начина на извършване на волеизявлението или до съдържанието на волеизявлението.В първия случай едно лице по небрежност или по невнимание може да положи подпис върху документ, който иначе не би подписал – твърдения за подобни обстоятелства по делото липсват, а и договорът за фирмен кредит и договора за потребителски кредит са с разлика във времето от около 1 година.Грешката н съдържанието на волеизявлението може да се отнася до различни елементи на сделката: грешка в самата сделка, мисли че сключва договор за дружеството, а всъщност сключва договор като физическо лице, грешка в предмета, грешка в лицето, в количеството и прочие.Съгласно практиката на ВКС, която настоящия състав споделя, щом чужденецът е подписал документа, изготвен на български език, значи е знаел какво е неговото съдържание /иначе би могъл да откаже да го подпише/, освен ако не е бил подведен от лицето или лицата, които са му помогнали за превода или умишлено е бил въведен в заблуждение по някакъв друг начин, за да го подпише, каквито обстоятелства по делото не са установени /в този смисъл решение № 64 от 6.03.2008 г. на ВКС по т. д. № 651/2007 г., ТК, I т. о. /.При преценката на посоченото възражение като неоснователно съдът отчита факта, че ответникът като чужденец, съдружник в дружество осъществяващо търговска дейност в Република България, няма как да не е бил наясно за това, че физическото и юридическото лице, се ползват с различна правосубектност,противното сочи на неопитност и наивност, която за лице ангажирало се с осъществяване на търговска дейност извън територията на страната му по произход е трудно мислима, в представения договор фирмата -наименованието на представляваното от ответника дружество, известна му добре, не се съдържа, по делото са представени множество, посочени по – горе документи съдържащи изявления на български език подписани от него, той се е ползвал от свързаните с тях последици, тези документи не са оспорени и оборени.В едната от представените операционни бележки се нарежда превод от сметката по която е получен кредит по сметка на дружеството, бележката е подписана от ответника и неоспорена.Не са представени доказателства – извлечения от счетоводните книги на дружество, за осчетоводяване на сумата 35 000 евро, като получена от дружеството в заем.Фактът, че други документи са били подписани от ответника след превод не може да убеди съда в тезата, че познанията на ответника по български език, способността му да разбира отправени до него изявления на български език са изключвали разбирането на изявленията в договора.Следва да се има предвид, че съгласно чл.12 ЗЗД за страните съществува задължение при водене на преговори и сключване на договори страните да действат добросъвестно.
По делото не са представени каквито и било доказателства за невярна представа относно съдържанието на договора, възникнала у ответника поради умишленото му въвеждане в заблуждение от трети лица или служители на банката.От показанията на свидетелката А.Б., която ответникът сочи, като лице придружавало го в банката във връзка с подготовката на договора, не могат да се извлекат сведения за противното.Напротив свидетелката потвърждава водени преговори за получаване на потребителски кредит, внасяне на суми по кредита от нея със средства предоставени и от ответника, което изключва тезата за фирмен кредит.
При
валиден договор за кредит, настъпила предсрочна изискуемост на вземането и
неоснователност на възраженията за нищожност, унищожаемост на договора, се
налага извода за основателност на предявените искове, като тук следва да се
отбележи, че преценката за основателност на исковете касае вземанията за
главница и възнаградителна лихва, с оглед уговорката за заплащане на такава в
договора.При липса на доказателства ответникът да е върнал претендираната,
предоставена му в заем сума в размер на 24 647.00 лева, искът по чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и чл.9 и сл ЗПК е основателен.Искът по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.430, ал.2 ТЗ и чл.9 и сл. ЗПК относно претендираната
възнаградителна лихва за сумата 4187,52 лева, начислена за периода от
25.12.2016г. до 18.11.2018г. също е основателен, с оглед изложеното относно
валидността на договора за кредит и клаузата за заплащане на възнаградителна
лихва и заключението на вещото лице, изчислило като дължима такава лихва, което
не е оспорено.Съгласно Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения ( обн.ДВ
бр.106 от 23.12.2014г., в сила от 01.01.2015г. ) е определен годишния размер на
законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основания лихвен
процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс
10 процентни пункта.За периода от 01.01.2017г. до момента основният лихвен
процент обявен от БНБ е 0.00 проста годишна лихва.Съгласно чл.33, ал.1 ЗПК при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, като според ал.2 размерът на обезщетението не
може надвишава законната лихва за забава, основателен е и искът за заплащане на
неустойка в размер на 10 % върху непогасената част от главницата, начислена за
посочения в исковата молба период, доколкото така определената надбавка за
забава не надхвърля 10% какъвто е бил размерът на законната лихва за просрочени
парични задължения определена по гореуказания начин.Следователно дължима е и
неустойка за периода от 25.04.2017г. до 18.11.2018г. доколкото съгласно погасителния
план по допълнителното споразумение не се предвижда плащане на главница за
периода от 25.10.2016г. до 25.04.2017г.Изчислявайки размера на обезщетението за
забава върху непогасената главница за този период съдът намира за дължима сума
в размер на 638,60 евро( размера на непогасените вноски за главница за
посочения период по 10%), което обоснова уважаване на иска в пълния размер.
|
|
|
|
|
Доколкото договорът попада в приложното поле на ЗПК установяващ императивни изисквания относно неговото формално съдържание, неизпълнението на които свързва с недействителност, съдът извършвайки проверка за съответствие на договора с изискванията на чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 21 от ЗПК намери, че същият отговаря на посочените изисквания, имайки предвид и съдържанието на подписани от ответника Общи условия, представляващи неразделна част от договора съгласно чл.11,ал.2 ЗПК(Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).В договора и погасителния план са посочени общия размер на кредита, размера на лихвата, уточнен е начина по който се формира размера на лихвата, като сбор от шестмесечен EURIBOR и надбавка 8.950 %, касае се индекс, чиято промяна независи от кредитодателя, уточнено е, че лихвата подлежи на промяна два пъти в годината, и конкретната дата на която да става това.Освен специалните изисквания на ЗПК то уговорката относно дължимата възнаградителна лихва е допустима и от гледна точка на следващата се от ЗЗП защита.Както ответникът подчертава, съдебната практика приема за допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на няколко кумулативни условия: -лихвата да се изменя при изрично уговорени в договора или в ОУ обстоятелства; тези обстоятелства следва да са обективни, и да не зависят от волята на кредитора, като тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора, методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ, т. е. да е ясен начина на формиране на лихвата и при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва. В случая в първоначалния вариант на договора законовото изискване не е било изпълнено, но с изменението на договора през 2016г., предхождащо последвалото неизпълнение между страните е било установено по ясен и недвусмислен начин, как се определя размера на дължимата по договора възнаградителна лихва.Касае за обстоятелства, които не зависят от волята на кредитора, а за обективен пазарен индекс.Определен е начина на формиране на променящата се лихва и отделните компоненти във формулата на изчислението( 6 – месечен euribor и фиксирана надбавка 8,950%), с което изискването на чл. 33а според съда е спазено, като се отчита липсата на законово изискване за изразяване на формулата чрез представителен пример.В общите условия се съдържат подробни указания относно датата на промяна на лихвата, относно начина за уведомяване на потребителя за настъпилата промяна на индекса респ. и лихвата).Сумата определена от вещото лице, като дължима надхвърля незначително сбора от сумите за възнаградителна лихва по погасителния план съгласно допълнителното споразумение.Дължимостта на лихвата не е обусловена от получаването на препис от нов погасителен план обективиращ промяната.Съгласно чл.10, ал.3 ЗПК всички изменения и допълнения към сключения договор, се подписват от двете страни по договора, с изключение на случаите, когато договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент едностранно от страна на кредитора.В чл.11 т.1 от Общите условия е предвидена възможност за предсрочно погасяване част или целия остатък от ползвания кредит.В договора, допълнително споразумение е посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.В първоначалния погасителен план са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.В договора и общите условия са регламентирани условията за издължаване на кредита от потребителя, представен е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.В общите условия, приетите след допълнителното споразумение се съдържа разяснение (чл.25, 26, 27 и 28)относно право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, като е уточнено, че лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент.В чл.7.10 от Общите условия е посочено, че лихвеният процент на ден се изчислява, като договореният лихвен процент се раздели на 360 дни.С оглед предвиденото в Общите условия т.11.4, че при еднократно погасяване извън месечната вноска на най-малко 10% от размера на разрешения кредит, по писмено искане на кредитополучателя се извършва преизчисляване на дължимите месечни плащания по лихва в гратисния период или по лихва и главница след изтичането му, на първата месечна падежна дата, следваща писменото искане, а екземпляр от погасителния план се предоставя на кредитополучателя и предвиденото в т.14 от Общите условия, задължение за кредитодателя да предоставя в офисите си, при поискване и безвъзмездно на кредитополучателя информация за състоянието на кредита, по време на действие на договора за кредит, под формата на извлечение по сметка за извършените плащания и погасителен план за предстоящите плащания, съдът намира за спазено изискването по чл.11, ал.1 т.12 от ЗПК относно информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.
С оглед уважаването на иска за заплащане на получен, невърната главница по договор за кредит в размер на 24 647.00 евро, основателно е искането за присъждане на законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане.
С оглед изхода от спора, съразмерно на уважения размер на исковете изцяло и представените доказателства относно размера на извършените разноски( д.т.2 293.79 лева , 1695 лева заплатена сума за превод на книжа, 60 лв. за превод на съдебни книжа, 366.00 лева депозит за в.л.,5 лв. за издаване на съдебно удостоверение и 300 лева юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл.25, ал.1 ЗПП вр. с чл.78, ал.8 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 4719.72 лева.
С оглед уважаване на исковете разноски на ответника не се дължат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.П., роден на ***г., гражданин на Италия, притежаващ удостоверение за продължително пребиваване на граждани на ЕС в България №*********/14.02.2014г. издадено от МВР – Кюстендил, валидно до 11.02.2019г. с адрес в България – гр.Кюстендил, ул.”***№***, ет.2, ап.3 и адрес в Италия – Italy, *** №*** да заплати на „*******” ЕАД гр.София, ул.”***”№***, вписано в ТР към АВ – *******, представлявана от В.М.СП.– Главен изпълнителен директор и от Д.Н.– изпълнителен директор, на основание договор за кредит за текущо потребление от 20.06.2012г. и допълнително споразумение от 11.10.2016г., настъпила предсрочна изискуемост и чл.79, ал.1 ЗЗД вр. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ , чл.9 и сл. ЗПК и чл.92, ал.1 ЗЗД , сумите както следва: 24 647.00 евро, получена непогасена главница по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.11.2018г. - датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното и изплащане, както и сумата 4187.52 евро, дължима неизплатена възнаградителна лихва по посочения договор за кредит, начислена за периода от 25.12.2016г. до 18.11.2018г., сумата 485,42 евро дължима неустойка – надбавка за забава в размер на 10% върху непогасената главница за периода от 25.04.2017г. до 18.11.2018г., както и сумата 4719.72 лева сторени от ищеца по водене на делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „*******” ЕАД гр.София, ул.”***”№***, вписано в ТР към АВ – *******, представлявана от В.М.СП.– Главен изпълнителен директор и от Д.Н.– изпълнителен директор, на основание договор за кредит за текущо потребление от 20.06.2012г. и допълнително споразумение от 11.10.2016г. иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.9 и сл.ЗП за заплащане на неустойка – надбавка за забава в размер на 10% за периода от 25.01.2017г. до 25.04.2017г.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийския апелативен съд в 2- седмичен срок от връчването му на същите.
Окръжен съдия: