РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Бургас, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Росица Ж. Темелкова
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20252000500072 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 72/2025г. по описа на Апелативен съд –
Бургас е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на И. Г. И., чрез пълномощника
адв.Н., против решение № 1001/25.11.2024г. по гр.дело № 1180/2024г. по описа
на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен искът му против М. П. П. за
осъждането и да му върне сумата от общо 26 450 лв., с която се твърди, че
ответницата неоснователно се е обогатила. Иска се отмяна на решението като
неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да
бъде уважен. Претендират се разноските по делото.
В отговор на въззивната жалба, подаден от М. П. П., чрез
пълномощника адв.С., се иска оставянето и без уважение като неоснователна..
Моли да бъде отхвърлена жалбата и да и бъдат присъдени направените в
производството разноски.
Бургаския апелативен съд в рамките на заявените въззивни
оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото
доказателства приема следното:
С обжалваното решение окръжният съд отхвърлил иска на въззивника
1
да бъде осъдена ответницата по делото да върне исковата сума престирана при
начална липса на основание, с която неоснователно се е обогатила. Окръжният
съд приел, че предявеният иск намира своето основание в чл.55, ал.1 ЗЗД, но
при преценка на събраните доказателства достигнал до извод, че основанието
за превод на сумите е постигнато между страните съгласие, като по договор за
безвъзмезден мандат.
Предявеният иск, така както са наведени фактическите твърдения и е
формулирано искането в петитума на исковата молба е с правно основание
чл.55, ал.1 ЗЗД.
Още с отговора по чл.131 ГПК ответната страна е изложила защитната
си теза, че сумите са получени от ответницата, тъй като за времето от 2016г. до
2021г. ищецът е наел жилище в гр.Бургас и със средствата е следвало да се
заплаща наем и разноски по наетото жилище, както и подаръци за
ответницата.
Установени са по делото следните факти:
Паричните преводи, общата стойност на които формира цената на иска,
са извършени както следва:
- на 05.08.2019г. - 1000 лева; на 29.08.2019г. - 5000 лева; на 21.11.2019г.-
1000 лева; на 27.12.2019г. - 2000 лева; на 16.01.2020г. - 500 лева; на
14.02.2020г. - 1200 лева; на 16.03.2020г. - 2000 лева; на 05.05.2020г. - 750 лева;
на 11.06.2020г. - 800 лева; на 13.07.2020г. - 200 лева; на 11.08.2020г. - 400 лева;
на 17.09.2020г. - 800 лева; на 19.10.2020г.- 800 лева; на 13.11.2020г. - 2000 лева;
на 15.01.2021г. - 800 лева; на 16.03.2021г. - 2000 лева; на 14.05.2021г. - 1200
лева; на 27.09.2021г. - 2000 лева и на 12.10.2021г. - 2000 лева.
По направено възражение с отговора, е уточнено, че ищецът не е
включил в претенцията си преведени суми, които са за лично потребление от
ответницата – по празнични поводи или за покупка на конкретна вещ, т.е. по
отношение на тези суми се признава дарствено основание.
По делото от разпита на свидетелите може да се направи
безпротиворечив извод, че ответницата е наела през 2016г. един апартамент в
гр.Б. на ул.„Х. Ф.“ № *. След като е напуснала жилището през лятото на
2021г., по данни на свидетелите, тя се е върнала да живее при родителите си в
к-с „Л.“ т.е. в този период жилищните и нужди са били задоволявани само от
наетото жилище. Всички разпитани свидетели потвърждават, че ищецът в този
период не е живял в гр.Б., а в гр..С, т.е. наетото жилище не е обитавано общо
от двамата.
Не е спорно, че преведените суми са усвоени от ответницата.
Не е спорно, че страните по делото са били в близки отношения, но
2
няма данни отношенията да са били от естество на фактическо съжителство.
Всички свидетели потвърждават, че ищецът е посещавал ответницата, като е
оставал в гр. Б. по няколко дни.
По делото е представена покана от страна на ищеца до ответницата да
върне получената без основание сума.
Представени са и доказателства за водени между страните други дела.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
страна следното:
Материално правните предпоставки за успешно провеждане на
предявения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на даденото без основание са:
между страните по делото да е осъществено разместване на материални блага,
при което едната страна дава, а другата получава и това да извършено без
основание.
Понятието основание в областта на неоснователното обогатяване
следва да се разбира като породено от конкретен юридически факт валидно
правоотношение между даващата и получаващата страни, като в основата му
стоят права и задължения и преминаването на благата представлява
изпълнение.
Само при доказано от ответната страна основание за разместването на
благата искът е неоснователен.
В настоящия случай, от несложната фактическа обстановка, не се
установява основание за получаване от ответницата на сумите по
извършените банкови преводи.
Насрещното твърдение, за наличие между страните на договор за
поръчка без възнаграждение, не се доказа от показанията на разпитаните
свидетели, макар доказването с гласни доказателствени средства да е
допустимо поради отсъствие на изискване за писмена форма за
действителност на договора за поръчка по чл. 280 ЗЗД. Техните показания
съдържат преки и непосредствени възприятия относно фактите, че
ответницата сама е договаряла и е наела жилището, че е сключила наемния
договор в лично качество, че е живяла там сама и само е била посещавана от
ищеца, който поради близостта им имал свои лични вещи там. Останалите
данни за постигнато общо съгласие между страните, че действителен наемател
е ответникът и че той ще заплаща както наема, така и съпътстващите разноски
по обитаването на жилището, свидетелите са узнали опосредено, от разкази на
ответницата, с която са си споделяли лични въпроси, като приятелки. В този
смисъл показанията представляват преразказани от ответницата сведения,
което разколебава доказателствената им стойност.
3
Косвено, твърдението за наличие на основание – договор за поръчка
без възнаграждение се опровергава, както от размера на сумите по отделните
преводи, така и от липсата на периодичност на плащанията, която е
характерна за погасяване на месечни периодични платежи като наемите и
сметките за потребление. Така през летния сезон, м.август 2019г. са преведени
6 000лв., докато през зимния сезон, м.януари 2020г. са преведени 500лв. Още
по-необяснимо с въведеното основание за договор за поръчка е получаването
на преводи през месеците септември и октомври 2021г., когато безспорно
наетото от ответницата жилище е освободено от нея, респ. за него не се
дължат наем и разходи, които ответницата да е заплащала в изпълнение на
мандатното правоотношение между страните. Съгласно чл.284, ал.2 ЗЗД
довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко,
което е получил в изпълнение на поръчката. Не се твърди и не се установява
ответницата да е предприела действия по изпълнение на това свое
задължение. Отчетът на довереника, макар и само под формата на разходни
документи, би представлявал относимо доказателство за наличие на мандатно
правоотношение между страните, но ответницата твърди, че след
прекратяване на договора за наем не е запазила нито самия договор за наем,
нито разписки за платени месечни наеми, нито разходни документи за
платените сметки.
Ето защо въззивният съд приема, че по делото не е доказано по
несъмнен начин твърдяното правоотношение между страните по договор за
поръчка. При отсъствието на действително правоотношение, което да
представлява основание за получаването на сумите по исковата молба, следва
извод, че те са получени без основание по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД.
Представените по делото доказателства за други водени дела между
страните не поясняват спорните по настоящото дело факти, на които законът
придава правно значение, поради което въззивният съд не ги обсъжда.
Според задължителната тълкувателна практика на ВКС вземането по
иск за връщане на даденото без основание по чл.55, ал.1 ЗЗД става изискуемо
от поканата, тъй като е безсрочно. По делото е представена покана по чл.84,
ал.2 ЗЗД.
Въз основа на изложеното въззивният съд достига до правни изводи за
основателност на предявената претенция. Поради несъвпадане с изводите на
съда в обжалваното решение то следва да бъде отменено и постановено ново
по същество на спора, като на ищецът бъде присъдена исковата сума ведно със
законната лихва от датата на внасяне на исковата молба в съда 05.08.24г.
Разноските, дължими на основание чл.78, ал. ГПК се дължат в пълен
4
размер съобразно заплатените разходи по представения списък по чл.80 ГПК.
По изложените съображения БАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 1001/25.11.2024г. по гр.дело № 1180/2024г. по
описа на Бургаския окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН ********** от гр.Б., ж.к. „Л.“, бл.*, вх.*, ет.*
да заплати на И. Г. И., ЕГН ********** от гр.С., ул.„М. Б.“ № *, вх.*, ет.*, чрез
адв.К. Н., гр.С., ул.’’Ш.” № *, ап.*, Адвокатска кантора „Гунев, Н.,
Стоименов”, сума в размер на 26 450 лева главница, получена от нея без
основание ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба в съда 05.08.2024г. до пълното изплащане, както съдебно
деловодни разноски – държавна такса и възнаграждение за един адвокат, в
размер на общо 4 458лв..
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5