№ 78
гр. Бургас, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Галина Т. Канакиева
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Й. Цв. Д. Т.
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Наказателно дело за
възобновяване № 20222000600155 по описа за 2022 година
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по
искане на осъдено лице Р. Р. С. за престъпление от общ характер за
възобновяване на наказателно дело.
В искането на осъдения С. е релевирано основание за възобновяване на
делото по чл.422, ал.1, т.5, вр. с чл.348, ал.1, т.3 от НПК – явна
несправедливост на наложеното наказание. Претендира се възобновяване на
наказателното дело - НОХД№220/21г. на РС - Поморие и ВНОХД№
426/2022г. по описа на ОС - Бургас, изменение на присъдата и въззивното
решение и определяне на по - малко по размер наказание лишаване от
свобода. На осъденото лице е определен служебен защитник – адв. Г. И. И. от
АК - Бургас, тъй като защитата на лицето е задължителна, предвид
изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора - Бургас - чл.94,
ал.1, т.6 от НПК.
В съдебно заседание защитникът на осъдения С. заяви, че поддържа
искането за възобновяване на наказателното дело по изложените в писменото
искане съображения. Навежда доводи, че наложеното на осъдения наказание е
1
несъразмерно тежко, като двете инстанции са направили незадълбочен анализ
на доказателствената съвкупност досежно определянето на наказанието.
Твърди, че не са отчетени в достатъчна степен наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства – пълните самопризнания, проявената
самокритичност в хода на ДП и съдействието на досъдебните органи. Намира,
че са налице условията за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като
претендира наказание от две години лишаване от свобода с редукцията.
Алтернативно моли съда, ако намери, че не са налице условията за
приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК да определи наказание в минимален
размер от 3 години лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58а,
ал.1 от НК да се определи в размер на две години лишаване от свобода.
Намира, че наложеното наказание в размер на 3 г. и 4 месеца лишаване от
свобода не би способствало за постигане целите на наказанието.
Осъденият С. в личната си защита моли съда да възобнови
наказателното производство и да му наложи по - леко наказание.
Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изрази
становище, че искането за възобновяване на наказателното производство е
процесуално допустимо, но по същество неоснователно и следва да се остави
без уважение. Намира, че наложеното наказание е справедливо и съобразено с
наличните по делото доказателства. Твърди, че осъденият не е допринесъл за
разкриване на обективната истина, тъй като деянието е разкрито от органите
на полицията. Навежда довод, че осъденият има пет предходни споразумения
за извършени идентични деяния, поради което настоящото деяние не е
изолиран случай, а предходните наложени наказания не са изиграли
превъзпитателен и възпиращ ефект за осъдения, предвид обстоятелството, че
веднага след излизането му на свобода, същият извършва нови престъпления.
Моли съда да приеме, че искането за възобновяване на наказателното
производство е неоснователно и да го остави без уважение.
В последната си дума осъденият С. заявява, че си е признал вината,
има две деца, които не е припознал. Моли съда да му намали наложеното
наказание на две години и четири месеца.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
осъдения Р. Р. С., съобрази устно изразените в съдебно заседание становища
на представителя на апелативна прокуратура, на служебния защитник на
2
осъденото лице и на самия осъден, и като провери материалите по делото,
установи следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй
като е направено от осъдено лице за престъпление от общ характер и в
изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на
влизане в сила на присъдата – 08.06.2022 год. - датата на постановеното
въззивно решение №103 по ВНОХД№ 426/2022г. по описа на ОС - Бургас.
Липсвала е законова възможност за касационно обжалване на въззивното
решение. Искането има за предмет на претендираната проверка, съдебен акт
от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК –
присъда, непроверена по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто
интерес се претендира отмяната.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е неоснователно.
С присъда № 16/13.12.2021 г., постановена по НОХД№ 220/2021г.
Поморийският районен съд е признал подсъдимия С. за виновен в извършване
на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т. 3 и т.5, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.“а „ от НК, за което му е наложил наказание
при условията на чл.58а, ал.1 от НК три години и четири месеца лишаване от
свобода, което на осн. чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален
строг режим. На осн. чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият С. е осъден да заплати
направените разноски по делото.
Присъдата е била проверена по въззивен ред по повод подадена
въззивна жалба от подсъдимия и с решение №103/08.06.2022г. постановено по
ВНОХД№426/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е била потвърдена.
Предмет на настоящото производство за възобновяване са
постановената присъда и въззивно решение. Наведените от осъдения С. и
неговия служебен защитник основания за възобновяване на наказателното
производство по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.3 от НПК не се подкрепят
от данните по делото, поради което искането е неоснователно.
Производството по делото пред първата инстанция е протекло по реда
на Глава 27, чл.371, т.2 от НПК. Решаващият съд е приел обосновано и
законосъобразно, че установените обстоятелства в обвинителния акт се
признават изцяло от подс. С., като неговите самопризнания се подкрепят от
3
събрания доказателствен материал. Възприетата правна квалификация на
деянието не се оспорва от подсъдимия. В настоящото производство по
възобновяване се навеждат единствено оплаквания за явна несправедливост
на наложеното наказание, което искателят намира за завишено и
несъобразено с наличните смекчаващи отговорността обстоятелства.
Наведените в искането за възобновяване доводи са неоснователни.
Решаващият съд е съобразил обществената опасност на извършеното деяние и
на личността на дееца, анализирал е обстойно наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, като правилно е определил
наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства между
предвидения минимален и среден размер, а именно пет години лишаване от
свобода, което след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК правилно е определил в
размер на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода. Така определеното
наказание е съобразено както с високата степен на обществена опасност на
деянието, предвид неговите характеристики - извършено е в тъмната част на
денонощието, след предварителен сговор и в съучастие с друго лице - подс.
Пурлев, при условията на опасен рецидив, предвид данните за предходните
осъждания на искателя С., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот, като отнетите вещи и пари в размер на 2049 лв. не са
възстановени на пострадалия К.. Деянието е със завишена обществена
опасност и предвид обстоятелството, че същото се отличава с дързост и
безцеремонност - проникването на подсъдимите в дома на пострадалия е
станало докато същият е спял в дома си. Изброените обстоятелства
характеризират личността на искателя С. с висока степен на обществена
опасност. В тази насока са и данните за предходните осъждания на С. –
многократно за престъпления по чл.195, чл.196 от НК – кражби и по чл.346 от
НК, като е осъждан и на ефективно изтърпяване на наказание лишаване от
свобода. Наказанието по последното осъждане на лицето в размер на една
година и осем месеца лишаване от свобода ефективно е изтърпяно на
09.08.2019г. Предходните изтърпени наказания не са оказали своя
поправителен и превъзпитателен ефкт, защото след изтъпяване на последното
наказание, С. е извършил на 20.07.2021г. деянието предмет на настоящото
производство. Като отегчаващи отговорността обстоятелства правилно са
ценени предходните осъждания на лицето извън тези обосноваващи правната
квалификация опасен рецидив. Правилна е преценката на решаващия съд, че
4
единствените смекчаващи отговорността обстоятелства са изразеното
съжаление за извършеното деяние и семейното положение на дееца. Същият
не е женен, но е заявил, както и пред настощата инстанция, че има две деца,
които не е припознал, като в подкрепа на това твърдение не представя
никакви доказателства. С основание съдът не е ценил като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство самопризнанието на искателя С.,
тъй като разкриването на престъпното деяние е в резултат на действията на
разследващите органи, които са разкрили извършителите. Едва след
установяването на С. като извършител на кражбата, последният е признал
авторството на деянието.
Правилно решаващият съд е заключил, че наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по
своята същност, че и най - малкото предвидено в закона наказание да е
несъразмерно тежко за дееца.
Във връзка с депозирана въззивна жалба е било образувано въззивно
производство пред Бургаския окръжен съд, като последният с въззивното си
решение е потвърдил присъдата като обоснована и законосъобразна.
Мотивите на въззивното решение са изготвени при спазване на
изискванията на процесуалната норма на чл.339, ал.2 от НПК. Тяхното
съдържание е пълно, като изложените в него фактически и правни изводи са
убедително аргументирани, и е даден отговор на доводите на защитата на
подс. С. досежно претендираната явна несправедливост на наложеното
наказание. Вътрешното убеждение на въззивния съд е формирано съобразно
процесуалните изисквания на чл.14, ал.1, вр. чл.317 и чл.339, ал.2 от НПК.
Въззивният съдебен акт съдържа всестранен, задълбочен анализ и преценка
на доказателствата отнасящи се до индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия. Мотивите на съда позволяват проверка на правилността на
формиране на вътрешното съдийско убеждение и дават обоснован отговор на
направените във въззвинта жалба оплаквания за явна несправедливост на
наложеното наказание за престъплението по чл. 196 от НК. Въззивният съд е
направил собствен анализ и оценка на доказателствените източници. Обсъдил
е оплакванията на жалбоподателя относно твърдяната явна несправедливост
на наложеното наказание.
Въззивният съд с основание е посочил, че разкриването на деянието не
5
се дължи на предхождащо самопризнание на подсъдимия, а на проведените
процесуално следствени действия на разследващите органи. В този смисъл
правилна е преценката, че подсъдимият не е допринесъл с поведението си за
разкриването на деянието и неговото авторство, поради което двете
инстанции правилно не са отчели повторно като смекчаващо отговорността
обстоятелство направеното пред съда самопризнание. Правилна е преценката
на съдилищата, че извършителите в това число искателят С. са имали ясна
представа и съзнание, че проникват в чужд имот, през нощта и че същият е
обитаван към момента на деянието, тъй като са счупили стъклото на входната
врата и са отключили същата с поставения в бравата от вътрешната страна
ключ. Демонстрирали са дързост и безцеремонност, тъй като в присъствието
на спящия собственик са претърсили къщата и са отнели процесното
имущество в това число и сумата 2 000 лв., които впоследствие са си
разделили и изхарчили, като отнетото имущество не е възстановено на
собственика. Двете съдебни инстанции правилно са съобразили начина на
извършване на деянието, мотивите и подбудите за неговото осъществяване.
Подсъдимият и неговият съучастник са се придвижили до с. Медово именно с
цел да вършат кражби. Искателят се характеризира като лице с трайно
установени престъпни навици и не са налице данни в неговото съзнание да е
започнал процес на превъзпитание. Предвид изложеното правилно двете
инстанции са заключили, че така определено по размер наказанието на С.
съответства на обществената опасност на деянието и дееца, както и на целите
на чл.36 от НК. Неговото намаляване, както претендира защитата би било
обществено неоправдано и явно несправедливо.
Решаващите съдебни инстанции не са допуснали нарушения на
процесуалните правила при формиране на вътрешното си убеждение по
отношение на наложеното наказание. Подробно и детайлно са обсъдили
събраните по делото гласни и писмени доказателства, обективирани в
гласните и писмени доказателствени средства.
Двете инстанции са спазили принципите за обективно, всестранно и
пълно изследване на доказателствения материал, необходимо за правилното
решаване на делото и формиране на вътрешното си убеждение въз основа на
обективно и всестранно установени в пълнота факти по делото. По
отношение наказанието на подс. С. съдилищата са обсъдили детайлно всички
установени по делото обстоятелства от значение за неговата
6
индивидуализация, правилно са съобразили наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, между които и обремененото му
съдебно минало. Въззивният съд е доразвил съображенията на първата
инстанция, като правилно е споделил становището, че наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства, не са нито многобройни, нито изключителни по
своя характер по смисъла на чл.55 от НК, а и най- лекото предвидено в закона
наказание не е несъразмерно тежко за дееца.
Предвид изложеното наведените доводи на защитата на искателя- адв.
И., че двете инстанции не са направили правилен доказателствен анализ на
обстоятелствата сварзани с определяне на наложеното наказание са
неоснователни. Не намира доказателствена подкрепа твърдението, че липсват
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и че не са отчетени като
смекчаващи такива самопризнанието на С., съдействието на разследващите
органи и проявената самокритичност. Неоснователна е претенцията за
приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, алтернативно определяне на
наказанието в рамките на предвидения в закона минимум от 3 години, което
да се редуцира на 2 години лишаване от свобода, предвид изложените по -
горе съображения. Твърдението на защитата за наличие на неяснота на
мотивите досежно размера на определеното наказание и наведеното
основание - съществено процесуално нарушение, е неоснователно. С искането
на осъдения С. не се претендира основание - съществено процесуално
нарушение, предвид твърдяната неяснота на изложените от първата
инстанция мотиви. Такова искане не може да се прави в хода на съдебното
производство за първи път. Вярно е, че на стр. 3 от мотивите при определяне
режима на изтърпяване на наказанието е посочен размер от 2 години
лишаване от свобода, но вероятно става въпрос за техническа грешка, каквато
е налице и по отношение на втория подсъдим Пурлев на стр.4 от мотивите.
Това е така, защото при определяне размера на наложеното наказание на
подсъдимите, решаващият съд е изложил подробни мотиви както при
определяне неговия размер преди редукцията, така и след неговото
намаляване с една трета, поради което не е налице неяснота или съмнение
досежно конкретния размер на наказанието.
Ето защо наложеното наказание за престъплението по чл.196 от НК е
справедливо определено по реда на чл.54 от НК и правилно редуцирано по
чл.58а, ал.1 от НК. Същото е адекватно на степента на обществената опасност
7
на деянието и тази на личността на дееца. Предвид изложеното, присъдата и
въззивното решение не страдат от порока по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Мотивиран от изложените съображения, апелативният съд прие, че
искането за възобновяване на наказателното производство по делото е
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Ето защо и на основание чл.426, ал.1, вр. чл.354, ал.1, т.1 от НПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Р. С. за
възобновяване на наказателното производство на осн. чл.348, ал.1, т.3 от
НПК по НОХД №220/2021 г. по описа на РС - Поморие и ВНОХД № 426/2022
год. по описа на ОС - Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8